shareit

Папа Франциск представи вижданията си за църквата

| от |

0000207466-article2

„Evengelii Gaudium” (Радостта на Евангелието): така е озаглавено Апостолическото насърчение на Папа Франциск, което бе представено на пресконференция във Ватикана.

Документът е „програмен“, както сам пише Папа Франциск, който посочва на Църквата пътя по който трябва да върви и да придружава онези, които търсят Бог. Документът е с обем 220 страници и разделен на пет глави, а думата радост се повтаря 59 пъти. Документът е написан от Папата на испански език през август, след Световния Младежки Ден в Рио де Жанейро, обясни отец Федерико Ломбарди, директор на Ватиканския пресцентър. На пресконференцията присъстваха монс. Рино Физикела, председател на Папския Съвет за Новата евангелизация, монс.Лоренцо Балдисери, генерален секретар на Епископския Синод и монс. Клаудио Чели, председател на Папския Съвет за социални комуникации. Според монс. Физикела, този документ продължава поучението на папа Павел VІ в енцикликата му за участието в известяването на Евангелието (Evangelii nuntiandi, 1975), изтъквайки централното място на Исус, като „първия евангелизатор”.

„Евангелието на надеждата изпълва сърцата и целия живот на срещналите Христос”: така започва Апостолическото насърчение с което Папа Бергольо развива темата за известяване на Евангелието в съвременния свят. Текстът съдържа заключенията от работата на Синода за новата евангелизация, който се проведе във Ватикана от 7 до 28 октомври 2012 на тема „Новата евангелизация за предаването на вярата”. Самият Папа Бергольо определя документа за „програмен”, който ще има важни последствия” за пътя на Църквата през следващите години.

Папа Франциск призовава всички кръстени към обновен устрем и динамизъм да предават на другите любовта на Исус, любовта и красотата от приятелството с Него, като бъдат в „състояние на постоянна мисия”. В християнският глас трябва да отекне първото известие”: Исус Христос те обича, даде своя живот, за да те спаси, а сега е жив и всеки ден е до теб, за да те осветлява, за да ти дава сила и те освободи”.

Трябва да се възвърне „първоначалната свежест на Евангелието”, да се намерят „нови пътища” и „нови креативни методи”, а Исус да не бъда затварян в „скучни схеми”, пише Папа Франциск. Той се обръща към всички християни „да излязат от собственото си удобство и имат смелостта да достигнат всички периферии на живота, които се нуждаят от светлината на Евангелието”. За това е нужно „пастирско и мисионерско обръщане, което не може да остави нещата каквито са” и една „реформа на църковните структури”, за да станат „по-мисионерски”. В тази реформа Папата включва и „обръщане на папството”, за да отговаря по-вярно на смисъла, който Исус Христос му е дал и на актуалните нужди на евангелизацията”. Нужна е „здравословна децентрализация”, пише Папата, като насърчава Епископските конференции по целия свят да дадат своя принос за „конкретната реализация на смисъла на колегиалността”.

Папа Франциск смята, че не трябва да се очаква от папската поучителна власт да отговори на всички въпроси засягащи Църквата и света. „Не е необходимо Папата да замества местните Епископски конференции за разрешаването на проблемите в техните територии”. В същата логика трябва да бъдат насърчени всички църковни структури, за да нарасне отговорността на миряните, които се намират в „перифериите на решенията” от един „прекален клерикализъм” и че „има нужда да се разшири пространството за присъствието на жени в Църквата”.

В тази „мисионерска трансформация на Църквата”, която изглежда е целта на понтификата му, Папа Франциск посочва и предизвикателствата. Най-голямото от тях е „сивия прагматизъм на ежедневния живот в Църквата в който привидно всичко протича нормално, докато в действителност вярата се похабява”.

„Вярна на модела на своя Учител, днес Църквата трябва да известява Евангелието на всички, по всички места и при всички обстоятелства, без протакане, без отвращение и без страх”, пише Папата. Църквата трябва да „придружава човечеството и всички негови процеси, независимо от тяхната сложност и трайност”.

Сред големите предизвикателства Папата посочва т.н. „култура на излишното”, която изключва голяма маса хора: безработни, без перспективи и в безизходица, смятайки човешкото същество като „благо за консумация, което може да се използва, а след това да бъде захвърлено”.

Семейството, „основна клетка на обществото, преминава дълбока културна криза”, отбелязва Папа Франциск, като посочва „незаменимия принос на брака за обществото”. Същевременно подчертава, че „постмодерния глобализиран индивидуализъм стимулира такъв стил на живот, който изопачава семейните връзки”.

За Папа Франциск „задача на евангелизацията е да включва цялостното развитие на личността”. „Не може повече да се твърди, че религията трябва да се ограничава в частната сфера и че съществува само за да подготви душите за небето”…”Истинската вяра, никога не е удобна и индивидуалистична, а винаги включва дълбокото желание за промяна на света”, посочва папата, цитирайки Йоан Павел ІІ, за когото „Църквата не може и не трябва да остане в периферията в борбата за справедливост”. Затова, пише Папа Бергольо, „всеки християнин и християнска общност са призвани да бъдат средства на Бог за освобождаването на бедните”.

„За Църквата, въпросът за бедните е преди всичко богословска категория, а след това културна, социологическа, политическа или философска“, подчертава Папа Франциск. Затова иска „бедна Църква за бедните. Те имат много на какво да ни научат”. Папата заявява, че ”най-голямата дискриминация за страдащите и бедните е липсата на духовно внимание”. „Докато ние не намерим радикално решение на проблема с бедните …няма да бъдат разрешени проблемите в света”.

В документа Папата говори и за „новите бедни”: бездомници, наркозамисими, бежанци, индианските народи, възрастните, които са все по-сами и изоставени, мигрантите и всички „роби” на мрежата на проституцията и детската експлоатация. „Двойно бедни са и жените, които са социално отхвърлени или жертва на домашно насилие, защото имат малки възможности да защитават своите права”. „Най-беззащитни и невинни от всички” са „раждащите се деца”, на които днес се отрича човешкото достойнство”. „Не трябва да се очаква Църквата да промени своята позиция по този въпрос”,заявява Папата… „Не е прогресивно да се претендира за разрешаване на проблемите премахвайки един човешки живот”.

Евангелизацията е също и диалог, пише Папата в документа, като посочва че за християнското единение, което трябва да помогне за приемането на Исус Христос, трябва да се престане с чистата дипломация или от насилственото изпълнение, а се поеме по пътя на евангелизацията. „Колко много неща можем да научим едни от други”, отбелязва Папата и посочва за пример православните братя от които католиците могат да научат нещо повече за „смисъла на епископското общение и синодалността”.

Такъв „братски диалог” Папата препоръчва с евреите и с другите религии, особено с исляма. „Междурелигиозният диалог, с ясно изразена идентичност, е „необходимо условие за мира в света”, подчертава Папа Франциск. „Пред случаите на насилие и фундаментализъм, отношението на християните към вярващите в исляма трябва да води към избягване на омразните обобщения, тъй като истинския ислям и вярната интерпретация на Корана се противопоставят на всяка форма на насилие”.

Радио Ватикана

 
 
Коментарите са изключени