Папа Франциск и главният мюфтия на Истанбул се помолиха в Синята джамия

| от |

Папа Франциск се помоли редом със старши ислямски духовник в Синята джамия в Истанбул, като жест за междурелигиозната хармония в страната, заобиколена от конфликтите в Сирия и Ирак.

Папата събу обувките си и влезе в огромната джамия, преди да наведе главата си в молитва за няколко минути с лице към Мека. Той застана до главния мюфтия на Истанбул Рахми Яран. Говорителят на Ватикана описа това като момент на мълчаливо преклонение пред Бога, съобщава „Ройтерс“.

Подобен акт на предшественика му Папа Бенедикт през 2006 г. предизвика критиките на консервативните католици и някои мюсюлмани.

Няколкостотин души, много от които туристи, наблюдаваха зад полицейските бариери, когато папата отиде пеша до намиращия се наблизо музей-базилика „Света София“, който някога е бил християнска църква.

Група ученици развяваха турски и ватикански флагове и скандираха „Да живее папа Франциск“ на италиански, когато мюсюлманският призив за молитва огласи целия площад „Султан Ахмед“ – сърцето на историческия център в Истанбул.

„Трябва да показваме респект към вярванията на всеки един. Дай Боже посещението на папата да помогне в това отношение“, заяви 24-годишен здравен работник от Истанбул.

Джихадистите от „Ислямска държава“ завладяха части от съседните Сирия и Ирак, преследвайки и убивайки шиитските мюсюлмани, християни и други, които не споделят техните ултрарадикални разбирания на сунитския ислям.

Синята джамия, чието официално име в джамията „Султан Ахмед“, е отворена през 1616 г. и е най-известната в Турция.

Припомняме, папа Франциск е на тридневно посещение в Турция. Вчера той заяви, че борбата с глада и бедността, а не просто военната намеса сама по себе си, е ключов фактор за възпирането на заплахата, която представлява „Ислямска държава“./NewsBG

 
 

Големите тайни на малките процесори

| от Васил Шушков |

2019 е годината на Samsung. Една от най-влиятелните технологични компании в света празнува излизането на десетия модел от серията смартфони, донесъл десетки иновации, които днес смятаме за неизбежна част от ежедневието си – Galaxy S.

Вече си поговорихме за дисплеите и камерите, гарантирали безспорния успех на серията, която превърна Samsung в лидер на пазара на смартфони. Голяма част от безкрайните нови възможности на устройствата, с които не можем да се разделим обаче, нямаше да бъдат реалност без подобренията в процесорите.

Всички имаме обща представа какво представлява процесорът – комбинация от компоненти, наложени върху миниатюрна платка, която ни позволява да отворим по-бързо Instagram на телефона или да играем най-новата екшън игра. Това е така.

Процесорите обаче са и нещо много повече: те са основният двигател на иновациите при компютрите и мобилните устройства.

Формулата е проста: колкото повече изчислителна мощ притежаваме, толкова повече неща можем да правим ефективно.

Годините иновации преодоляха всички препятствия пред това да носим в джоба си свръхмощни машини, с които можем да правим какво ли не.

Рядко се замисляме за това, но модерните смартфони, като например Samsung Galaxy S10, са впечатляващи що се отнася до чиста мощ.

Новият чипсет, произведен от Samsung – Exynos 9820 – притежава 8-ядрен процесор, като само едното от тях е над 13 пъти по-мощно от процесо

ра в марсохода Curiosity.

Първият мобилен 1GHz процесор

Историята на процесорите Exynos започва през 2010 година. Първият от серията е избран за Samsung Galaxy S, с което южнокорейската компания се превръща в първия производител, който вгражда процесор с тактова честота от 1GHz в мобилен телефон.

Това открива редица нови възможности пред устройствата от този тип и отваря вратата за използването им за множество ежедневни задачи, за които досега сме разчитали на компютър.

Exynos, чието име идва от две гръцки думи (едната означава „умен“, а другата „зелен“), е разработка изцяло на Samsung, които решават, че няма да използват друга компания, която да произвежда този важен компонент, а ще вложат усилия в собствен продукт. Този подход позволява на южнокорейската компания да създаде процесор специално за своите нужди и така оптимизира скоростта и енергоефективността му – двете най-важни характеристики за процесора в един смартфон.

Тъй като технологията на процесорите създава ограничения относно неговия размер и използваната енергия, още в Samsung Galaxy SII компанията удвоява броя на ядрата вместо просто да направи самия процесор по-голям. Ако днес трудно ще намерим едноядрени процесори, то по онова време те са навсякъде, а двуядрените наистина са иновация в смартфоните.

Именно мощта на процесора задвижва и нововъведенията.

Смартфонът от 2011 г. вече снима видео с Full HD резолюция – нещо, което нямаше да е възможно без бързия процесор, който поддържа и резолюция на екрана от 1440х900.

Да лежи на стари лаври, не е в стила на Samsung и още през следващата година компанията застава сред първите редици и удвоява отново броя на ядрата – те вече са четири, което носи два пъти повече мощ, но и 20 процента по-висока енергоефективност. Така създават първия в историята четириядрен процесор, изработен по 32 nm технология и вложен в телефон. На него трябва да благодарим и за новите функции в камерата, като например заснемането на осем снимки една след друга.

Макар че процесорите, които Samsung влага във върховата си серия, вече спокойно могат да се съревновават с лаптопите, предназначени за средния потребител, производител на смартфони №1 работи усилено и още през следващата година записва името си в историята за четвърта поредна година. Samsung Galaxy S4 става първият смартфон в света с осемядрен 28 nm мобилен процесор по технологията, която остава стандарт и до днес – big.LITTLE. С две думи, южнокорейската компания влага процесор с осем ядра, които се отличават в зависимост от задачата, която трябва да изпълняват.

618x410

Половината от тях са с тактова честота 1,6 GHz и са предназначени да се справят и с най-тежката задача, с която може да ги натоварите. Останалите са по 1,2 GHz и работят, когато не изисквате твърде много от телефона и пестят живота на батерията. Тази изчислителна мощ позволява едновременно заснемане на Full HD видео снимка с пълна резолюция.

Без да жертва батерията, наследникът Galaxy S5 увеличава мощта си до 2,1 GHz и 1,4 GHz съответно, което носи на пазара 4K видеозапис и 60 кадъра в секунда при Full HD и 1080х1920 резолюция на екрана.

Добавена реалност, лицево разпознаване и тежки видеоигри – всичко това става възможно през 2015 година, когато на пазара се появява Samsung Galaxy S6 с най-новия Exynos 7420 – първият в индустрията мобилен процесор, изграден на технологията 14 nm FinFET. Зад името се крият 20% по-добра производителност и цели 35% по-малко използване на батерията.

Мощният 8-ядрен 64-битов процесор поддържа дисплей с резолюция 3840х2400 и Ultra HD (4k). Благодарение на него смартфонът заснема и 4K видео. „Като цяло, 14 nm Exynos 7420 се усеща като с около година пред конкурентите си“, пишат тогава колегите от GSMArena.

Наследникът му се появява с 30% по-добра производителност и 10% по-малко употреба на енергия.

Освен за камерата и дисплея, процесорът е от ключово значение за скоростта на интернета. Samsung Galaxy S7 и неговият Exynos 8890 позволяват скорост на сваляне на данни от 75 мегабайта в секунда – скорост, която и днес е предостатъчна. Трябва да отбележим, че процесорът впечатлява и конкурентен производител, който решава да го вгради и в своя флагман.

И ако тази скорост на сваляне на данни ви се струва недостатъчна, още следващият модел получава 125 мегабайта в секунда (1Gbps). Но процесорът в Galaxy S8 може да се похвали с още много. Той е произведен чрез 10 nm технология, което е значителна стъпка напред, като увеличава с 27% производителността и намалява с още 40% консумацията на енергия.

Именно мощният  Exynos 8895 е в основата и на далеч по-умната камера. Специално създадена технология, с която работи, подпомага по-бързите изчисления в области като изкуствен интелект и машинно самообучение. Така S8 заснема няколко снимки и сравнява един по един 12 милиона пиксела, за да създаде възможно най-добрата снимка.

Със своите 20 ядра графичният процесор кара и геймърите вече да не включват конзолата си, дори и да са вкъщи – просто смартфонът им вече позволява впечатляваща графика на игрите.

Всъщност със S8 може да оставите не само конзолата, но и компютъра.

Мощните 8 ядра (4 по 2,3 GHz и 4 по 1,7 GHz) са достатъчни като за компютър не само на хартия. С технологията си DeX Samsung позволява на професионалистите да оставят лаптопа вкъщи в редица ситуации. Имате нужда от по-голям екран или от хардуерна клавиатура?

Именно тази технология, задвижвана от достатъчно силния процесор, отговаря на тези нужди. Свързвайки S8 с екран, получавате истински компютър с офис пакет и всички приложения, които имате на телефона си. А когато сте готови, просто го прибирате в джоба си.

Значително подобрената изчислителна мощ и намалената в пъти консумация на енергия си пробива път и чрез въвеждането редица нови технологии. Exynos 9810 в Samsung Galaxy S9 се възползва максимално от машинното самообучение.

s9gaming2

Категоризацията на снимки и търсенето на предмет или човек в албумите ви вече е по-лесно отвсякога. Смартфонът сканира мигновено и лицето ви, като позволява сигурното заключване и отключване. Самите снимки от своя страна стават несравнимо по-добри благодарение на изкуствения интелект, бързите изчисления и алгоритми, които намаляват шума и подобряват останалите аспекти. Настройката на ефекта „боке“ вече се случва на живо – още преди да сме натиснали бутона. Видеото е с 4K UHD резолюция и до 120 кадъра в секунда.

Exynos 9810 е с до 40 процента по-бърз от предшественика си, а графичният процесор – с 20%. Нарасналата изчислителна мощ вече се грижи и за сигурността на данните ви чрез криптиране на паметта.

За да отбележи подобаващо рождения ден на флагманската си серия, Samsung прави голяма стъпка напред и с процесора в S10 минава на следващото ниво. Както отбелязахме със S4, стандартът при мобилните устройва е big.LITTLE. При последния си върхов модел обаче, Samsung прави една значима промяна – осемте ядра вече са разделени на три. Първите две (2,73GHz всяко) са предназначени за пълна мощ. Други две ядра на 2,31 GHz балансират между производителност и енергийна ефективност в зависимост от нуждите ви, а останалите четири по 1,95 GHz се грижат за ежедневните задачи с минимално използване на батерията.

Иновативната архитектура носи 15% повече производителност при 40% по-малко използвана енергия.

Exynos 9820 е решително по-добър и в още едно поле, което отдавна подобрява телефона, без да го забелязваме – изкуствения интелект.

Samsung S10 има отделен хардуерен акселератор, който изпълнява AI задачи 7 пъти по-бързо от предшественика си. Значителното подобрение идва от факта, че процесорът вече е толкова мощен, че може да ги изчисли сам – без да има нужда да ги изпраща до сървър.

exynos 9820

Големите и ярки дисплеи на Samsung ни изкушават и да гледаме филми на телефона, докато пътуваме например. Тук отново на помощ идва процесорът с няколко възможности, които ни дава.

Първата е осезаемо по-бързата скорост на сваляне на данни – вече до 2Gbps, ако операторът ви поддържа такава. Това означава, че филм с размер 3,7 GB може да бъде свален за около 15 секунди. Втората е да гледате и филми с още по-високо качество – до 8K резолюция. Самият той поддържа и заснемане на видео с такава резолюция. А третата е възможността да ги съхранявате.

Samsung S10+ е първият телефон в света, който има 1 TB памет (1024 GB), което позволява свалянето и запаметяването на огромен брой филми и цели сезони на сериали, както и прехвърлянето им с невиждани досега високи скорости от компютър на телефона.

Устройството е снабдено с керамичен гръб, което освен много красив, го прави и изключително издържлив на удари и надрасквания. А 12GB RAM помагат за светкавична скорост на изпълнение при многозадачност.

1170x924

Крайният резултат от 10 години иновации в линията Exynos и Galaxy S е следният: според класацията на Geekbench, следена зорко от всички в индустрията, която черпи данни от приложение, което потребителите си качват на телефона, трите варианта на Galaxy S10 (S10, S10+ и S10e) окупират първите три места.

Още не знаем какви подобрения ще донесе следващото поколение процесори, но вече знаем, че Samsung са уверени в способността си да произвеждат такива. И съвсем наскоро обявиха, че навлизат и на пазара на процесори за лаптопи, настолни компютри и сървъри. И конкуренцията определено трябва да се притеснява.

 
 

Кралските бебета на Великобритания: история и традиции

| от chronicle.bg, по Time |

Едва ли има някой у нас, който да не е наясно с най-обсъжданото събитие във Великобритания този месец. Не, не е Брекзит. А раждането на първото бебе на принц Хари и Меган Маркъл – Арчи Харисън Моунтбатън-Уиндзор. И ако в България на това се гледа като на поредното светско събитие зад граница, то не така стоят нещата в родината на Арчи.

Там той е продължение на една традиция с национално значение. Независимо дали са преки наследници на престола или не, кралските бебета са обгърнати в богата поредица от обичаи. Тези обичаи обаче, днес изглеждат по съвсем различен начин, отколкото например при раждането на прабабата на Арчи, кралица Елизабет II.

Ето как еволюира традицията съпровождала раждането на бебета в кралския двор на Великобритания през вековете.

Къде се ражда кралското бебе?

През по-голямата част от историята на Великобритания, новородените кралски особи се появяват на бял свят у дома си, тоест в дворец или резиденция.

618x636

Кралица Виктория е родена в трапезарията на двореца Кенсингтън през 1819 г., тъй като стълбището, свързващо тази стая с кухнята е било много удобно за достъп до санитарните материали, например гореща вода. Сестрата на кралица Елизабет II, принцеса Маргарет нарушава традицията и става първото кралско бебе, родено в Шотландия от 1600 година. Тя е родена в замъка Гламис през 1930 г. Кралица Елизабет пък е родена през 1926 г. в дома на баба си и дядо си по майчина линия, херцогът и херцогинята на Стратмор. Принц Чарлз е роден в Бъкингамския дворец през 1948 г. Неговият син, принц Уилям е първият пряк наследник на трона, роден в болница. Две години по-късно брат му Хари също е роден в болница. Традицията се продължава и от съпругите на Уилям и Хари, които родиха децата си в болници.

Royal Family

Независимо от локацията, подготовката за раждането в миналото е започвала доста преди самото събитие. Още от времето на Тюдорите, майката е освобождавана от всякакви публични ангажименти в седмиците преди раждането. Причината за това е била да й се спестят задължителните за публични показвания дрехи, които са причинявали големи неудобства. Според историците, месец преди раждането жените са се откъсвали от света около тях. Бабата на Хенри VII например, Маргарет Бофорт искала стаята, в която ще роди, да бъде запазено място само за жени, осветявана само от свещи, само с един прозорец, а стените да са покрити с гоблени показващи щастливи сцени. Първото дете, родено под този режим, е по-големият брат на Хенри VIII, Артър Тюдор.

Кой асистира на раждането?

Няколко века по-рано стаята на родилката е била територия само за жени. След XVII век обаче, акушерките са започвали да работят съвместно с доктори. През XVIII век дори има смяна. Трудът на докторите почти изцяло измества този на акушерките. Иронията е там, че в един момент става опасно кралска особа да ражда. Това е така защото лекарите от онова време не са по-компетентни в израждането на бебета от акушерките. Точно обратното – дори да могат да оперират, нищо не може да замени усилията на акушерките. Въпреки това се смята за „неприемливо“ от социална гледна точка, обикновена акушерка да асистира по време на раждане. Затова се избират доктори, които са по-високо в социалната стълбица. През 1817 г. обаче, братовчедката на кралица Виктория , принцеса Шарлот умира след като ражда мъртво дете. Лекарят тогава отказва да използва форцепс по време на раждането и това е фатално за родилката, която умира часове след раждането.

Кралица Виктория обаче въвежда една важна промяна. Когато ражда (през 1850 г.) осмото от деветте си деца, принц Леополд, тя нарежда на лекаря си Джон Сноу да използва хлороформ за упойка. По това време все още е прието, че жената трябва да страда по време на раждане, както е писано в Библията. Резултатът след решението на кралица Виктория е поредният й принос към модернизирането на Великобритания.

Princess Elizabeth, Queen Mary, Queen Elizabeth And Princess Anne

Кой може да присъства на раждането?

Всеобщо приет факт е, че раждането е лично събитие. Но преди няколкостотин години едно „закрито“ раждане довежда до криза с огромни геополитически последици. Мари Моденска, съпруга на крал Джеймс II, ражда дете, което умира. Родителите решават да вмъкнат в стаята друго новородено, скрито в тиган за затопляне на легло. Тази лъжа, част от огромна дезинформационна кампания, води до известната революция от 1688 година.

След нея се установява правилото по време на раждането да присъстват няколко правителствени представители. Едно от изключенията отново е кралица Виктория, която е допускала само отбрана група хора, когато ражда. Отбраните хора всъщност са съпругът й, принц Алберт, лекарят и придворните й дами. Представителите на властта е трябвало да чакат в съседната стая, на отворени врати. Тази традиция съществува чак до раждането на принц Чарлз през 1958 г.

Присъствието на бащата няма задължителен характер. Когато се ражда принц Чарлз, принц Филип играе футбол, тъй като по това време обичаят не е бащите да присъстват. Днес обаче няма нищо нередно във факта, че принц Хари е присъствал в стаята, когато херцогинята на Съсекс е раждала.

И преди, и сега обаче, има една традиция, която не се е променила: кралското бебе е събитие от обществено значение, което не се влияе от желанията на родителите.

Както казва един британски кралски историк: „Член на кралското семейство, в исторически план, не е индивидуална личност, а обществена собственост. Всякаква идея за лично пространство изхвърча през прозореца.“

 
 

Как една група изкара $20 000 в Spotify с тишина

| от chronicle.bg |

Мълчанието е злато и през 2014 една малко известна американска фънк банда под името Vulfpeck взима тази поговорка присърце. Тя издава албум, съставен изцяло от тишина, и го качва в популярния музикален сайт Spotify. В резултат на това бандата изкарва малко над $20 000 от слушания – най-високият хонорар, който са изкарвали от сайта дотогава. Ето историята на „Sleepify“.

Sleepify-album-cover

Обложката на Sleepify

Според фронтмена и пианист на Vulfpeck, Джак Стратън, идеята за албума се появява по време на разговор между него и известния музикален продуцент Рон Феър. Стратън отбелязва, че бил заинтригуван, конкретно след като Рон му казал, че кавърът на Lady Marmalade, който прави за „Moulin Rouge“, може да се купи легално, само ако човек си купи целия саундтрак към филма.

Той си спомня странния начин, по който Рон е бил горд от това, че хората трябва да платят $18 долара, за да слушат един конкретен хит, и как определил ситуацията като „страшна победа“. Това накарало Джак да се замисли как човек би могъл да изиграе музикалната система днес, по-конкретно Spotify. 

За тази цел Стратън влиза в профила на групата в Spotify и се опитва да пресметне колко пари изкарват от едно слушане на тяхна песен. Стига до сумата от $0,56, което е малко по-малко от обещаваните от сайта $0,8 и все пак приемливо. Vulfpeck-at-rockwood-october-4-2013

Част от Vulfpeck на сцена

След това той се заравя в мистичния и километричен текст „Правила и условия“ на сайта, където открива, че за едно „слушане“ се приема слушане на песен за повече от 30 секунди. Тогава му идва и идеята: защо просто не направи албум с 30-секунди звукови файлове с тишина?

Първоначалния стремеж на бандата не е да прецака системата на Spotify, а (доста благородно) да събере пари за турне, което ще бъде безплатно за феновете й. Според Джак, бандата получава стотици предложения за участия от феновете си из цяла Америка, но просто не може тръгне на турне поради липсата на средства. Както обикновено е случая с не толкова популярните групи.

Музикантите смятат, че схемата ще е успешна, ако броя на феовете им, които плащат за онлайн услугата и ще изслушат албума, е в хилядите.

Това ни довежда до самия албум „Sleepify“ – кръстен така, защото групата иска хората да си го пускат нощем, докато спят. Той има 10 „парчета“ като всяко от тях е дълго по 31 или 32 секунди. В тон с темата за съня, името на първата песен е Z, на втората – ZZ, на третата – ZZZ и така нататък.

Първоначално албумът има малко слушания, предимно заради малката фен база на Vulfpeck. Скоро обаче различни групи, както и музикални сайтове, намират произведението и го споделят в профилите си в социалните мрежи, което значително вдига слушанията. До степен, в която дори се публикуват ревюта за албума. Някои от тях твърдят, че той е характерен с „първостепенна минималистична естетика“, а други – че е „фина, любопитна работа, която изкушава слушателя да чуе какво може да дойде по-нататък“.

Дори Spotify намират албума за забавен. Говорителят на компанията, Греъм Джеймс, го нарича „оригинална шега“ и „производен на песента на Джон Кейдж“. Второто визира композицията на Кейдж 4’33“, която е просто 4 минути и 33 секунди тишина. Мнението на Spotify обаче се променя, когато албумът започва да набира милиони слушания и не изглежда, че скоро ще спре.

Компанията осъзнава, че „Sleepify“ може да вдъхнови и други изпълнители на сайта да направят същото, съответно мило и възпитано моли Vulfpeck да го свали, защото нарушава правилата и условията им. Въпреки няколко запитвания от групата кои точно правила и условия нарушава, което е съвсем в реда на нещата като имаме предвид, че в песните няма нецензурен или обиден език (…), а по това време Spotify няма клауза за песни с тишина, компанията отказва да даде обяснение.

Затова и групата решава да не маха албума си и това принуждава Spotify да го премахне самостоятелно. Ход, което до голяма степен дразни групата, а членовете й заявяват „Може би щеше да е по-добре за сайта, ако го бяха свалили веднага, а не чак след като се изписа толкова много в пресата“.  Също така се подчертава, че въпреки премахването на техният албум, дълъг 5 минути и половина, на сайта все още може да се слуша 4’33“ на Джон Кейдж. 

В отговор на свалянето на „Sleepify“ Vulfpeck пуска нов „албум“, озаглавен „Official Statement“ (от англ. – Официално становище), който просто съдържа (немузикално) обяснение от бандата за ситуацията, кратък инструментал на пиано и като последен акт на протест – 30 секунди тишина.

В крайна сметка песните в „Sleepify“ са слушани около 5,5 милиона пъти, от което бандата изкарва малко над $20 000, които Spotify все пак й изплаща. Ако калкулираме, ще установим, че това е доста по-малко на слушане, отколкото Стратън първоначално предполага – около $0,3 вместо $0,5. И все пак – парите са достатъчно за национално турне в няколко града като Лос Анджелис, Ню Йорк и Ан Арбър, с вход свободен за феновете.

Когато по-късно питат самите членове на групата какво самите те мислят за албума – дали според тях е променил или разкритикувал критериите за музика и дали е показен за тогавашното положение в музикалната индустрия – Стратън отговаря „Виждам го като произведение на изкуството – или там нещо такова.“

 
 

Лабиринтът на Минотавъра – дешифриране на един мит

| от Георги Марков |

Легендата за Минотавъра си остава една от най-плашещите и в същото време най-познати епизоди на общоевропейското културно наследство.

Забулен в зората на средиземноморската цивилизация, този стар като самата история разказ е роден в първия от блестящите центрове на Европа – Минойски Крит. Възможно ли е обаче историята и археологията да хвърлят нова светлина върху този вечен мит и да го приближат смразяващо близо до реалността?

Нима можем да си представим, че легендата е нещо повече от полет на мисълта, повече от бронзовите и мраморни изображения и фреските, някога украсявали дворците на Крит?

Митът

Богатата древногръцка митология има няколко любими мотива, като сред тях особено силно изпъкват връзките между смъртни жени и олимпийски богове, неограничената самодоволна гордост на някои царе (позната с древногръцкия термин хюбрис) и наказанието, което всеки трябва да понесе за нея.

Легендата за Минотавъра по изкусен начин комбинира и трите теми. Могъщият владетел на Крит цар Минос се възгордява прекомерно, забравя ограниченията на своята човешка природа и се самопровъзгласява за господар на моретата, отказвайки да извършва жертвоприношения на бог Посейдон, повелител на водната шир. Посейдон, подобно на брат си Зевс, не е особено търпелив и благосклонен към подобни предизвикателства и решава да накаже самозабравилия се владетел. За целта той изпраща на бреговете на Крит неземно красив бик, който пленява вниманието на Пасифа, съпругата на Минос. Царицата не успява да устои на божественото животно и скоро се оказва бременна с плода на противоестествената си страст. Смазаният от позора на изневярата Минос успява да привлече на служба най-известния и гениален творец в цяла Гърция – ненадминатия Дедал, който заедно със сина си Икар започва да проектира специален подземен дворец затвор – Лабиринт. В него невярната царица ражда ужасяващо създание с тяло на мъж и глава на бик, притежаващо неутолим апетит за човешка плът.

Ала слуховете за божественото наказание скоро се разпространяват из целия гръцки свят. Още по-лошо – тъй като Крит владее моретата, дори горди градове като Атина са принудени да плащат на Минос тежки данъци. Налогът на атиняните е особено жесток – всяка година седем невръстни младежи и седем девойки, избрани сред най-благородните фамилии на полиса, трябва да отплават за чертозите на Крит. Там ги очаква зловеща съдба – един по един, те стават жертва на Минотавъра сред тънещите в мрак коридори на Лабиринта.

Ала когато Тезей, смелият син на цар Егей, предлага доброволно да се принесе в жертва, гневът на боговете най-сетне се уталожва и те решават да помогнат на младежа да се пребори с чудовището. Макар и съвсем млад, Тезей е обречен да се превърне в един от най-известните, могъщи и обичани герои в цялата древногръцка митология. С помощта на богинята Атина Палада той спечелва сърцето на критската принцеса Ариадна, дъщеря на Минос. Тя му дава кълбо прежда, с което да намери пътя си из Лабиринта. В епичен сблъсък Тезей съумява да победи Минотавъра и да спаси останалите атински младежи и девойки – в знак на благоволение Посейдон вдига проклятието си върху Крит, а едно от най-ужасните чудовища е изпратено в подземния свят.

Разкопаният Лабиринт в Кносос
Разкопаният Лабиринт в Кносос

Разкриването на Лабиринта

В продължение на хилядолетия тази история пленява въображението на десетки поколения из цялото Средиземноморие, а в последствие се разпространява из Европа. Художници, скулптори, поети и писатели ѝ отдават голямо внимание – тя се оказва великолепен нравоучителен материал за опасността от неконтролираната човешка гордост. Ала до самия край на XIX в. никой дори не може да си представи, че в нея може да се съдържа дори зрънце истина.

Крит затъва в провинциална, селска изостаналост и няма човек със здрав разум, който да свърже неугледния, беден остров с легендата за имперски блясък, недостижимо могъщество и слава. През втората половина на XIX в. обаче, поредица от археологически открития ще започне да подкопава това, което интелигентните и образовани европейци считат за здрав разум. Историята на свой ред скоро е принудена да направи първите си сериозни крачки в разгадаването на древните митове. Сензационните открития на Хайнрих Шлиман при Троя и Микена хвърлят мост между хилядолетията и с един скок преодоляват бездната между легендите и историческия факт. Неизбежно е Крит рано или късно също  да привлече вниманието на професионалните археолози.

Местоположението на най-значимия от всички древни градове на острова, Кносос, е открито съвсем случайно през 1878 г. от местен жител, който носи името на царя от легендата – Минос Калокайринос.

Повече от две десетилетия по-късно, през 1900 г., сър Артър Еванс пристига в Крит с твърдото намерение да разкрие една от най-великите мистерии на всички времена. Ала Еванс, за разлика от аматьора Шлиман, е изключително добре образован археолог, завършил Оксфорд, ходеща енциклопедия по антична история и митологията на егейския регион. Но дори и той не може да си представи важността и мащаба на чакащите го открития. Пред смаяните погледи на англичанина и неговите сътрудници местните работници неуморимо започват да разкриват една от най-великите археологически находки на всички времена – дворецът на Минос в Кносос.

Кносос - реконструкция
Кносос – реконструкция

„Дворец“ обаче се оказва неточно определение – всъщност става дума за огромен град, чието население в дните на пълния му разцвет вероятно достига 100 000 души. В началото академичните авторитети опитват да нагодят сензационните открития в шаблона, предложен от Шлиман – универсална егейска цивилизация с общ произход. За Артър Еванс обаче е очевидно, че Кносос не само е значително по-стар, но и съвсем различен от културна гледна точка от археологическите обекти в континентална Гърция.

Оксфордският учен осъзнава, че се е натъкнал на нещо, което ще преобърне учебниците по антична история с главата надолу.

Ала най-шокиращото откритие тепърва ще излезе на бял свят. Eкипите скоро се натъкват на структура, чиято функция трудно подлежи на адекватно обяснение. Архитектурният план на находката не оставя съмнение – става дума за лабиринт, силно напомнящ историята за Минотавъра. На смаяните археолози и историци за пръв път ще се наложи да разгледат легендата от напълно сериозна научна позиция.

Минойската култура и важността на образа на бика

Разкопките на сър Артър Еванс са едва първата стъпка в разкриването на една от най-впечатляващите древни цивилизации, далеч по-стара от Троя и Микена. Много скоро историците трябва да признаят, че в зенита на своето могъщество (18-15 в. пр. Хр.) Крит може да си съперничи с Хетското царство и Египет на фараоните. Пулсиращото сърце на тази култура е морската търговия с империите на древния Изток, която концентрира несметни богатства за господарите на Крит.

Повечето Велики Сили на този период – Египет, Вавилон, Асирия, Хетското царство – базират мощта си на сухопътни армии, докато Крит разчита на непобедимата си флота. Една от първите особености, която силно изненадва археолозите по време на разкопките в Кносос, е очевидната липса на укрепления и градски стени. Ала когато характеристиките на минойската цивилизация започват да се разкриват по-ясно, обяснението идва от само себе си – никой враг не би могъл да се добере до острова, защитаван от многобройната му флота.

Фреска с минойски бик - разкопки в Крит
Фреска с минойски бик – разкопки в Крит

Най-важният религиозен символ на минойската цивилизация е бикът – синоним на божествена сила и на мъжкото начало на вселената. Царят, чиято власт е абсолютна и неоспорима, вероятно едновременно с това изпълнява ролята и на върховен жрец на култа към свещеното животно. Глави на бикове се появяват повсеместно и в различни форми в минойската материална култура – във фрески, статуи, дори в ежедневни вещи и домашни мебели. Следователно не бива да се изненадваме, че древните цивилизации в източното Средиземноморие, а вероятно и самите критяни, асоциират културата на острова с бика. Историците са почти единодушни, че древните гърци заемат бика като символ на Зевс – а следователно и на върховната божествена сила – именно от Крит.

Разкодиране на мита – смръзяващи кръвта открития

Всичко казано дотук обаче не ни приближава до обяснение на конкретните елементи от мита за Минотавъра. Артър Евънс е първият изследовател, който следва очевидната връзка между критската иконография на бика и легендата, но археологията и историята се нуждаят от по-богат набор от доказателства, за да разгадаят мистерията.

Разкопките в Кносос продължават дълго след като основният комплекс на двореца е обстойно проучен. През 70-те години, германски екип археолози, работещ в Кносос, се натъква на поредното откритие – цели купчини човешки кости са намерени в една от ямите на дворцовия храм. Анализът не оставя съмнение, че те принадлежат на деца, вероятно на възраст между 12 и 14 години. Работата на германските археолози потвърждава една от старите хипотези за религиозните практики на минойската култура – те вероятно са включвали човешки жертвоприношения и дори форми на канибализъм.

Едновременно с това историците на периода (първата половина на II хил.пр.Хр.) се обединяват около тезата, че Крит упражнява строга политическа доминация над по-голямата част от континентална Гърция, която почти сигурно включва и Атина. Едно по едно малките, разпръснати парчета на пъзела започват да се нареждат в обща картина.

Канибалистичните ритуали на минойския култ към бика изискват човешки жертвоприношения – вероятно на деца между 10 и 15 годишна възраст. При положение, че това е държавна религия, изискването на човешки данък от подчинените градове допълнително подсилва усещането за могъщество и неоспорима власт сред минойския елит. Историците изказват добре аргументираната теза, че главата на бик почти със сигурност е присъствала като част от тези ритуали – може би като символична вещ, иконографски шлем или подобие на корона, носена от царя-жрец. Ако тези ужасяващи ритуали са се случвали в храмов комплекс, който притежава плана на лабиринт, нима би било трудно за древните хора да превърнат смразяващата кръвта церемония в метафизичен акт, наложен от самите олимпийски богове?

Дворецът в Кносос
Дворецът в Кносос

Истинският Минотавър?

Ако следваме логиката на тази хипотеза, то Минотавърът наистина е съществувал – той се припокрива с ужасяващия образ на царя-жрец, свещенодействащ в храмовия комплекс на Кносос. Откритието на детските кости притеснително близо съвпада с един от централните елементи на легендата – че чудовището се храни с плътта на невръстни младежи и девойки.

Твърде интересно е и участието на Тезей в цялата история – защото изследователите изказват интересна хипотеза и за неговата роля. Около 1500-1400 г.пр.Хр. Крит бързо започва да залязва в резултат на поредица от негативни събития – природни бедствия, политически проблеми и ранните нашествия на т.нар. „морски народи“. От това в най-голяма степен се възползват градовете в Егейска Гърция, които в следващите столетия ще доминират региона. Символичният начин, по който принцът на Атина слага край на критското проклятие, може би е алегория за реалното изместване на центъра на властта в Източното Средиземноморие.

Така историята и археологията успяват увлекателно да дешифрират един от най-пленяващите древногръцки митове и да ни убедят, че легендата за Минотавъра може да се окаже далеч по-близка до реалността, отколкото някога сме си представяли.