shareit

Папа Франциск е личност на годината на Time

| от |

1506819_10151771161536491_943441894_nНаричайки го „Папата на хората“, списание Time днес обяви папа Франциск за своята личност на годината.

Останалите претенденти бяха президентът на Сирия Башар Асад, основателят на „Амазон“ Джеф Безос, сенаторът от Републиканската партия Тед Крус, певицата Майли Сайръс, президентът на САЩ Барак Обама, държавният глава на Иран Хасан Роухани, министърът на здравеопазването на САЩ Катлийн Себелиус, бившият служител на Американската агенция за национална сигурност Едуард Сноудън и гей активистът Едит Уиндзор.

„За това, че извади папството си извън двореца и го постави на улицата, за това, че накара най-голямата Църква в света да се изправи пред най-належащите си нужди и за това, че уцели точния баланс между осъждането и състраданието, папа Франциск е човек на годината за 2013 година на списание Тайм”, заяви главният редактор Нанси Гибс.

 
 
Коментарите са изключени

Най-желаните коледни подаръци през годините: Slinky от 1943

| от |

Слинки е изобретено от Ричард Т. Джеймс през 1943 година, а за първи път демонстриранa в универсалния магазин на Gimbels във Филаделфия през ноември 1945. Играчката е хит и всички 400 бройки се продава за деветдесет минути.

Джеймс и съпругата му Бети основават James Industries в Клифтън Хайтс, Пенсилвания, за да произвеждат Слинки и няколко дъщерни играчки като Слинки кучето и Сюзи, Слинки червейчето. През 1960 г. съпругата на Джеймс Бети става президент на James Industries и през 1964 г. премества предприятието в Холидейсбург, Пенсилвания. През 1998 г. Бети продава компанията на Poof Products, Inc.

Slinky_ad_1946

В началото слинкито е на цена от 1 долар, но тя се покачва с увеличението на цените на стомана в цяла Пенсилвания. Все пак обаче стойността на играчката остава скромна през цялата й история до голяма степен заради загрижеността на Бети Джеймс дали по-бедните семейства ще могат да си я позволят.

Слинки, освен като една от играчките в детската стая, се ползва и в класната стая (като инструмент за преподаване), във военно време като радио антена и във физически експерименти с НАСА. Играчката е въведена в Националната игрална зала на славата в в Рочестър, Ню Йорк, през 2000, а през 2003 г. Слинки намира мястото си в списъка „100 години играчки“ на Асоциацията на играчките. За първите си 60 години съществуване са продадени 300 милиона бройки.

Но как точно се появява тази забавна пружинка на бял свят и как става любимата играчка за подарък на Коледа?

Slinky rainbow

През 1943 г. Ричард Джеймс, морски инженер и механик, който работи в корабостроителницата William Cramp & Sons във Филаделфия. Там създава пружини, които да поддържат и стабилизират чувствителната на движения апаратура на борда на корабите, когато морето е бурно. Джеймс случайно бута един от пружините от една етажерка и вижда как тя минава по познатия ни начин от един куп с книги, по масата и после на пода, където застава в събрано положение.

Съпругата на Джеймс Бети си спомня: „Той се прибра вкъщи и каза: „Мисля, че ако успея да наглася стоманата с правилната гъвкавост, бих могъл да накарам пружината да крачи“. Джеймс експериментира над година с различни видове стоманена тел и най-накрая намира правилната. В началото жена му се е изпълнена с колебания, но променя мнението си, след като играчката е прецизно нагласена и вижда децата от квартала колко й се радват. Тя я нарича Slinky (което означава „елегантен и грациозен“), след като случайно попада на думата в речника и решава, че умело описва звука, който пружина издава, докато ходи.

Със заем от 500 долара двойката създава James Industries (първоначално James Spring & Wire Company) и произвежда около 400 бройки Слинки, направени от местна работилница, които опакова на ръка в жълта хартия и ги продава на единична цена от 1 долар. Всяко Слинки е високо около 6,5 см. и има 98 намотки от висококачествена синьо-черна шведска стомана. Семейство Джеймс първоначално срещат затруднения при продажбата на изобретението си в магазините за играчки, но през ноември 1945 г. получават разрешение да поставят собствен стелаж в секцията за играчки на универсалния магазин Gimbels във Филаделфия.

Ако не сме го казали вече (знаем, че сме го казали, но пак ще го кажем): Слинки е хит и всички 400 бройки са продадени за деветдесет минути.

През 1946 г. Слинки е представен на американския панаир на играчките. Не след дълго Ричард Джеймс прави работилница в Олбани, Ню Йорк, и разработва машина, която може да прави слинкита за секунди. Играчката вече е опакована в кутия с черен надпис.

Джеймс често се появява в телевизионни предавания, за да разкаже за играчката си. През 1952 г. дебютира Slinky Dog. Други играчки на Slinky, пуснати през 50-те години на миналия век, са влакчето Slinky Loco, Slinky Suzie и Slinky Crazy Eyes – чифт очила, които използват пружини да държат очните ябълки.

James Industries лицензира патента на няколко други производители, включително Wilkening Mfg. Co. от Филаделфия и Торонто, които произвеждат играчки, ориентирани към пружините. През първите 2 години James Industries продава 100 милиона бройки (при 1 тогавашен долар за брой, днес приходите биха се равнявали на 6 милиарда долара).

През 1960 г. след като съпругата му подава молба за развод, Ричард Джеймс напуска компанията и става евангелски мисионер в Боливия. Бети Джеймс управлява James Industries, оправя се с кредитори и през 1964 г. премества всичко в Холидейсбург, Пенсилвания.

Ричард почива през 1974 г.

През 1995 г. Бети обяснява успеха на играчката пред Асошиейтед прес с думите: „Той се крие в простотата й“. Същата година играчката става хит като коледен подарък, защото се появява във филма „Toy Story“.

През 1998 г. James Industries е продадена на Poof Products, Inc. от Плеймут, Мичиган, производител на спортни топки от пяна. Slinky продължи производството в Холидейсбург и през 2003 г. James Industries се слива с Poof Products, Inc., в нова компания, която се казва Poof-Slinky, Inc.

Бети Джеймс почива от сърдечна недостатъчност през ноември 2008 г., на 90 години, след като е президент на James Industries от 1960 до 1998 г. Над 300 милиона играчки с елементи на Slinky са продадени между 1945 и 2005 г., а оригиналният Slinky все още е бестселър.

 
 
Коментарите са изключени

Улици на историята: Партений Зографски – странстващия духовник

Ако се движите по кръговото кръстовище на площад Руски паметник и продължите по булевард „Ген. Скобелев“ ще минете няколко пресечки на улици „Владайска“, „Дамян Груев“ и „Добруджански край“. Достигайки на по-голямото кръстовище до парк „Възраждане“ ще забележите, че булевардът се пресича от улица „Партений Нишавски“. Името може да ви се стори странно, но пък е достатъчно колоритно, за да се запомни. Освен това улицата е достатъчно дълга и обхваща почти цялата страна на парка. Кой обаче е Партений Нишавски и защо на негово име е кръстена една зелена улица, по която минават столичани всеки уикенд, за да намерят малко почивка сред зелените поляни на парка?

Неговата история започва преди повече от два века. Той е роден през 1818 година в Галичник, Македония. Преди да стане духовник и да получи това име, Партений е бил познат като Павел (Хаджи) Василков Тризловски. Животът му е отдаден изцяло на църквата и още в най-ранна възраст прекрачва вратите на манастира „Свети Йоан Бигорски“, а след това продължава обучението си в Охрид при Димитър Миладинов. Отдаден на Бог, той успява да влезе и в Атинската семинария, а за това начинание помага и архимандрит Анатолий Зографски. През 1842 година вече е монах в Зографския манастир в Света Гора с името Партений.

Година след година, Партений изучава религията и прекрачва прага на Духовната семинария в Одеса, после постъпва в Киприянски манастир в Молдова. 4 години след приемането на името си завършва и Киевската духовна семинария, а след още 4 години е успял да завърши и Московската духовна академия. Първата му служба е като духовен проповедник и изповедник в църквата на руското посолтво в Цариград. Самият той не планува да остане дълго там и с разрешение на руския посланик ще се отправи към Света гора, където през 1851 година открива богословско училище в Зографския манастир.

Плановете за същия са да се превърне в семинария. За съжаление гръцките духовни власти не са съгласни и само една година по-късно училището затваря врати. Партений не се обезкуражава, зад гърба си има силен спътник и знае, че делото му е свещено. На следващата година участва в създаването на Българска матица (обществено-културна организация), която по-късно е повод за създаването на Българско книжовно дружество. По това време Партений се намира на остров Халки (днешна Турция), където преподава църковославянски език. Кримската война поставя черен печат на неговото учение, защото мнозина смятат, че преподава на руски – ирония на съдбата. До 1858 г. е управител на българското училище в Цариград. Когато не се занимава с училището, служи в българската църква „Свети Стефан“ и съответно в руската църква.

През 1859 г. е ръкоположен за поленински епископ в Дойран. Пеенто в църквата ще се извършва на църковославянски. Кукушките българи са във възторг от това решение. Вместо да въдвори мир и ред, Партений има други планове за църквата. Той обикаля епархията и разширява употребата на църковославянски в богослужението. Друга инициатива е отварянето на български училища. Мнозина смятат, че новият епископ мрази гърците. Съмненията им може да бъдат подсилени, след като умират Братя Миладинови. Епископът отвръща на този тежък удар с изгарянето на всички гръцки богослужебни книги, използвайки старата библейска поговорка „Око за око, зъб за зъб.“. Този гневен акт не остава незабелязан и през 1861 г. Партений е призован от прекия си началник Неофит Византийски за сметка. След кратък разговор е поставен под домашен арест и на неговото име стоят около 22 обвинения. Благодарение на руския посланик, епископът е отново върнат в Цариград.

При опит за съд, Панарет Пловдивски – член на Светия Синод – изразява своята силна протекция и не е съгласен. Патриархът чака съставянето на нов синод, където протекторът ще бъде изключен. Отново с помощта на посланика е освободен и му е позволено да се завърне в Дойран. Там намира нов враг в лицето на турските власти. Партений заповядва на една от църквите да се постави камбана. Подкрепата на заможните българи обаче го обезкуражава. Петко Славейков е негов личен протектор, но на финала отново се връща в Цариград, където продължава да работи в полза на българското църковно дело и българските вестници. Около 6 години по-късно ще получи нов пост – митрополит в Пирот.

Там отново ще прави това, на което е способен най-добре – подпомага българското училищно дело. Впрочем точно този ход успява да спре сръбската пропаганда в Пиротско. Интересен момент от биографията на Партений Зографски е участието му в отцепилата се от патриаршията българска църковна йерархия. Митрополит Партений обикаля южните български земи през 1870 година, ръкополагайки свещеници. В този момент гръцките владици са изгонени и няма кой да заеме тяхното място. Пловдивската гръцка митрополия не приема тези действия за много приятелски и започва отбранителен ход, използвайки османските власти.

Партений не се притеснява особено, все пак през целия си живот е бил враг на някого, следователно започва да ръкополага нощно време в малкия храм „Свети Николай“ в Пловдив, след това използва и манастира „Света Петка“ край Станимак. Изгонен е, но продължава да ръкополага в манастир „Свети Тодор“ над Перущица. За кратко време успява да ръкоположи 84 български свещеници. Със създаването на Българската екзархия през същата година остава екзархийски митрополит в Пирот до октомври 1874 година и след това е принуде да подаде оставката си.

След още две години ще приключи своя житейски път. На 7 февруари в Цариград, когато се чества деня на Партений Лампсакски умира един от най-будните български духовници и книжовници. Погребан е в „Свети Стефан“. Духовният живот и отдадеността на църквата не са единственото му занимание. Той е сътрудник на редица български списания като „Български книжици“ и българските вестници „Съветник“, „Македония“ и „Цариградски вестник“. Автор е на книги като „Кратка свещена история на ветхо и новозаветната църков“, „Началное учение за децата“, „Кратка славенска граматика“, превежда житието на св. Климент Охридски от гръцки на български. Симеон Радев споделя често, че „писанията на Партений се отличват със своя изящен стил“. Прочитайки целия житейски път на този духовник, можем спокойно да направим изводите си, защо неговото име стои до парк „Възраждане“. Ако още се чудите защо е Нишавски, причината е неговия пост в Пирот. Не трябва да забравяме, че родните улици са лични, с вековна история, а зад тях стоят дела, които формират това, което сме днес.

 
 
Коментарите са изключени

Бернард Мадоф – създателят на най-голямата финансова пирамида в света

| от |

През 1960 г. един човек регистрира малка фирма за продажба на акции с капитал от едва 5000 долара. Неговото име е Бернард Л. Мадоф. Парите идват от неговата предишна работа като спасистел (неофициалната версия е, че ги е получил като подарък от тъщата и сумата е 50 000 долара). Бизнесът е подпомогнат от  Сол Алперм – тъста. Сол работил като счетоводител и много бързо насочил своите клиенти и семейства към фирмата на Бернард. В течение на времето, господата започват да използват иновация като компютри и след няколко проби активират платформата NASDAQ – National Association of Securities Dealers. В тази платформа се публикуват акции на ексклузивни фирми. Проектът се движи добре и мнозина се доверяват и дори го възхваляват.

Издания като New Your Stock Exchange заявяват, че хората в NASDAQ са един от господарите на извънборсовия „трети пазар“. На ден през тази фирма минават повече от 740 милиона долара от търговски операции и всичко това се случва на компютри. Впрочем, сумата отговаряла на 9% от парите, които минавали през фондовата борса на Ню Йорк. Някъде през 80-те години, бизнесът на иноваторът най-накрая излиза на борсата и започва да търгува там. Бернард плащал на други брокери да извършват операциите през неговата фирма, за да може да показва много по-сериозен паричен поток и да демонстрира допълнително заетост. До 2000 г. неговата фирма е провъзгласена за топ трейдър и притежава около 300 милиона долара в активи. Офисът в Лондон (точно така, NASDAQ става международна компания) пренасочва допълнителни 80 милиона паунда. И докато повечето трейдърски фирми изостават през 80-те години, Мадоф бележи ръст от 16.3%. Къде се крие цялата тайна?

Bernie Madoff Pleads Guilty To $50 Billion Scheme To De-Fraud Investors

Ако сте живели в Ню Йорк през 80-те и 90-те години на миналия век, най-вероятно сте чули това име. За разлика от всички останали на пазара, моделът на Мадоф не придлагал висока възвращаемост, а постоянна. Неговите клиенти също не са случайни. Инвестиционната му практика била „твърде сложна за външни хора и няма да бъде разбрана“. Информацията за финансовите операции е добре охранявана и никога не се разкрива. Според някои издания, Мадоф е работил в богат еврейски кръг и само с хора, с които се запознавал лично. В елитния клуб от клиенти е присъствал Джей Езра Меркин, Кевин Бейкън, Джон Малкович и други. Само Езра Меркин е инвестирал около 1.8 милиарда долара в тази фирма. Единственият шанс да срещнете Мадоф е чрез заплащане за среща. Някои медии го възхваляват, докато други се опитват да го обвинят в измама. Без значение какво наистина се случва, Бернард изплащал нереално високи проценти.

Доволните клиенти би трябвало да са достатъчно добра реклама и дълго време Бернард Мадоф е най-доброто място за инвестиция. Високата успеваемост привлича и вниманието на раследващите органи. Около 16 пъти служители на SEC – Securities Industry and Financial Markets  правят проверки. За съжаление Бернард има роднини в SEC и става ясно защо винаги разследванията се правят фиктивно. Още в зародиша на големите печалби, външни анализатори започват да изказват своите съмнения. Първото е направено от Торп още през 1991 година. Срещу инвестиция от няколко милиона, клиентите могат да бъдат представлявани от Мадоф на стоковата борса и съответно да печелят чрез неговите брокери. Всеки клиент в края на месеца получава финансово извлечение по пощата и знае много добре какво е закупил. Обикновено акциите са някои от най-големите и надеждни компании. Хартията имала по-голяма стойност от напечатаното върху нея.

Човекът, който започва да работи в разобличаването на Мадоф не е агент, а финансов анализатор. Неговото име е Хари Маркополос. Един от трейдърите в Бостън, който първи започва да говори за подозренията върху тази толкова успешна фирма. Компанията Rampart Investment Management започва разглеждане на Мадоф, след като някои от техните партньори предпочитат високите и постоянни ръстове. Маркополос е извикан, за да разработи същата система, с която да започне да предлага подобна възвръщаемост. Когато Хари започва да работи, прави редица симулации, но нито една не може да повтори тези толкова впечатляващи успехи. След четири часа проверки и опити, достига до елементарното заключение: тази фирма е една огромна измама.

Bernie Madoff Pleads Guilty To $50 Billion Scheme To De-Fraud Investors

Следва втори много сериозен сигнал до SEC с обяснение, че най-големият хедж фонд е измама и теориите на Бернард Мадоф са прекрасни, но математиката има друго мнение по въпроса. Подадената информация преминава през всички нива и никой не предприема нищо. Измамата обаче продължава да работи и точно в този момент има приходи между 3 и 6 милиарда долара. Сумата автоматично поставя NASDAQ на първа позиция като един от най-големите хедж фондове в света. След като Хари не получава отговор, решава да изпрати 3-та поредна молба за разглеждане. Към нея добава 17 страници с детайлна информация и заглавие „Най-големият хедж фонд в света е измама“. През 2005 г. се опитва да намери и редакторите на Wallstreet Journal, но те не искат да разследват. Материалът има около 30 критични точки, които трябва да получат отговор, но уви. Най-голямата изненада е, че по време на своите години на опериране NASDAQ има само 7 месеца, в които е на загуба. Финансовата крива на успеха била съвършена и вървяла само нагоре под 45 градуса – напълно невъзможно в реална среда. Каква е тайната? Измама ли е всичко?

Тайната е точно толкова стара, колкото и света. Мадоф използва техниката на пирамидалните структури или така наречените Понзи схеми (на друг гениален измамник от 20-те години на миналия век). Привлича богати клиенти, кара ги да правят невероятни инвестиции и след това от тези пари плаща толкова постоянните печалби на всички останали. Успява да издържи толкова дълго на пазара, защото неговата възвръщаемост е 10% на година, докато много други такива схеми предлагат 20% възвръщаемост и съответно фалират до няколко години. Схемата тук е значително по-различна и всички получавали парите си на време, макар и техните приходи никога да не са били на някаква борса.

Голямото преразпределение на пари изисквало търсенето на нови жертви, които да инвестират крупни суми и с тях да се изплащат толкова необходимите 10% печалба. Следващата година се намират следващите жертви и така голямата въртележка се движи почти 14 години. Според самия фараон, търгуването на фондовата борса е спряло някъде през 1990 г., а според експертите, никога дори не е направила опит за търговия. И най-забавното е, че винаги клиентите са заможни богати хора. Политиката е „Не питай, не казвай“. Никой няма достъп до архивите и бизнес операциите на компанията. В края на всяка година, Мадоф се уволнява от собствения си проект, пропуска попълването на документите и данъчни декларации, с които да обясни откъде идват приходите му и в началото на следващата година се назначава отново. Фирмата за одит пък била само от двама души, разположена много далече от измамата. В нея оперирали близки приятели на фамилия Мадоф. Мистерията ставала твърде съмнителна. Мадоф, макар и иноватор с компютрите, не можел и не искал да предостави онлайн достъп до сметките на своите клиенти. Извличенията за закупени акции продължават да пристигат по пощата.

След като Bayou Group фалира през 2005 г. някои инвеститори искат да изтеглят парите си от неговата фирма и съответно търсят сумата от 105 милиона долара. Бърни успява да пренасочи пари от друга фирма и бързо погасява дълга, но мнозина забелязват, че най-успешния хедж фонд все по-често издирва заеми от банки и някои от големите вече отказват. През лятото на 2008 г. става ясно, че балонът се пропуква. Собственикът се опитва да намери пари, с които да продължи да плаща на своите клиенти. Проблемът е, че след като Лемън Брадърс обявяват банкрут, доверието в борсите се понижава до абсолютен минимум. Клиентите на фирмата искат да изтеглят сумата от близо 7 милиарда долара. Всички пари били в елементарна банкова сметка.

Bernie Madoff Expected To Plead Guilty To $50 Billion De-Fraud Of Investors

Никога преди това не се е налагало да заплати такава сума и този път Бернард трябва да извърши същата операция за минимално време. Към ноември се оказало, че има около 300 милиона долара от новите инвеститори, но старите са изтеглили около 320 милиона. Положението достигнало критично ниво и дори липсвали пари, с които да се обслужва сметката. В последните месеци успявал да мами хора и да получава милиони, за да плаща на стари клиенти. Три дни преди ареста, Бернард Мадоф получава още 1 милион във фирмата си. В сметката му, която някога имала около 5 милиарда, сега разполагала с едва 234 милиона. Най-накрая нямал достатъчно пари, за да плати на старите си клиенти и никой не искал да отпуска заеми. На 9 декември 2008 г. споделя на своя брат, че скоро ще остане без пари. На 10 декември изплаща на своите синове бонуси от 170 милиона долара. Синовете му не разбирали как може да заплати такива бонуси, след като ще фалира. Точно в този ден признава цялата схема. Именно неговите синове го издават на властите.

На 11 декември Бернард Мадоф е арестуван за финансова измама – може би най-голямата в света. На 12 март 2009 г. се признава за виновен и приема присъдата от 150 години затвор, а освен това трябва да се заплати сумата от 7.2 милиарда долара. Признава, че никога не е инвестирал и цент от парите на своите клиенти и никога не е знаел къде да инвестира. Всичко отивало в банковата сметка и се оцелявало с лихвите. Когато е попитан защо не е спрял на време, той заявил, че е искал, но играта започнала да става твърде сложна. Хари Маркополос споделя, че в апогея си, Мадоф е използвал пари дори на престъпни групировки и на някои по-сиви фигури от руския и колумбийския бизнес. Бернард Мадоф заявява, че съжалява за сторенето и знае много добре, че срамът ще остане за следващите поколения и дори внуците му.

Може би това до някаква степен е вярно – синът му Марк се обесва, след като не може да си намери никъде работа. Напрежението очевидно е било твърде голямо за него. Най-интересното в цялата вълнуваща история е патологичната глупост, която се случва на определен интервал от време. Според финансовите анализатори на всеки 8-9 години се случват подобни финансови кризи и в следващите 1-2 години няма никакво доверие в борсите, но щом се завърти голямото колело, клиентите се завръщат и вярват, че ще станат още по-богати. Преди краха на Лемън Брадърс е имало и много други трусове и всичко води началото си от голямата депресия до днес. Схемата на Бернард Мадоф може да се смята за най-голямата в света, а след нея мнозина остават без цент, фалират и дори се самоубиват. В затвора Мадоф признава, че се чувства добре, защото най-накрая няма нужда да играе безумния танц на измамата, жена му го напуска и той чака своя последен ден в затвора. След публичното изслушване на Хари Маркополос, почти всички разследващи от комисията по случая са напуснали в следващите 30 дена. Маркополос е убеден, че ако не се беше случила финансовата криза, пирамидата щяла да продължи да функционира.

 
 
Коментарите са изключени

Как Ричард Никсън пренесе 3 килограма марихуана през летището

| от |

Човек винаги трябва да уважава възрастните хора. Те знаят много повече от нас, познават живота и могат да ни помогнат да постигнем много. Етиката изисква да се отстъпва място в градския транспорт, да се говори с необходимото уважаение и още куп други подробности, на които човек се учи в най-ранна възраст. И какъв по-добър пример може да имаме от президент? Ричард Никсън има много черти на характера си, но със сигурност може да се похвали с добро възпитание. Нека започнем всичко по реда си.

Луис Армстронг е велик музикант и заради голямата си челюст получава прякор „Сачмо“. Той е един от най-добрите музиканти във времето, в което все още присъства разделение на расова основа в САЩ. За разлика от своите приятели, Армстронг предпочита да свири, а да не участва в безредиците, защото като много други хора е разбрал, че изкуството може да промени човека много по-бързо, отколкото насилието. И като много други хора, Армстронг имал пороци и слабости. Една емблематична слабост е фактът, че често обичал да пуши марихауна и дори се опитвал да я популяризира през 20-те години на миналия век. До края на музикалната си кариера, тромпетът най-вероятно ухае на това растение. Да не говорим, че екипът в звукозаписното студио винаги се подготвял за много тежък и благоуханен ден.

През 1930 г. свършва късмета на изпълнителя. Арестуван е пред Котън Клуб в Калифорния, защото пуши заедно с барабаниста на групата. Понеже музикантите били достатъчно напушени, охраната си спомнила, че вечерта била много забавна, защото всички се спуквали от смях, а и не всяка вечер прибираш Луис Армстронг. Глобата замръзила усмивките им, защото всеки трябвало да плати по 1000 долара. С което се доказва, че онзи, който се смее последен, пуши обикновени цигари. По време на Студената война, хора на изкуството са изпратени в най-различни точки из Съветския съюз, за да говорят малко за американската демокрация и също така да демонстрират една по-различна култура. В края на 50-те години именно Армстронг ще бъде поканен за един от посланиците на добра воля и ще направи турнета в Европа и Азия. В първите няколко пътешествия просто е пуснат да премине спокойно без никакви допълнителни усложнения.

През 1958 г. кацайки на летището в Ню Йорк, Армстронг хваща багажа си и тръгва спокойно към изхода, но охраната все пак му казва, че трябва да бъде извършена процедура. Докато Сачмо чака с всички останали, в залата влиза Ричард Никсън, преследван от редица репортери и фотографи. Пред погледите на всички, Луис отива и пита дали двамата ще чакат на опашката. Никсън не знаел какво става и след като разбрал, че творецът се е завърнал от турне в Азия и все пак го карат да чака, накарал охраната веднага да го освободи от тази отговорност. Армстронг пътувал с няколко куфара, но когато тръгнал да взима всички, възпитаният Никсън предложил помощ. Двамата напускат летището и се разделят. Тук идва и забавната подробност, в един от куфарите са и личните запаси на музиканта от марихуана. По спомени от онези мигове, Луис е категоричен, че теглото е било около 3 килограма. Самият Никсън разбрал много по-късно, че джазменът пуши марихуана. Дори и да не е знаел, американският президент за кратко е бил сериозно муле в трафика на наркотици.

 
 
Коментарите са изключени