За Мирослав Йотов рисуването е загадъчна игра
„Неначенат грях“ - Картините на Мирослав Йотов са толкова живи, че очакваш да се размърдат
Мирослав Йотов позира пред едно от най-новите си произведения
При две самостоятелни изложби със заглавия „Женски олтари” и „In woman veritas” интересът към женското тяло е очевиден.
При две самостоятелни изложби със заглавия „Женски олтари” и „In woman veritas” интересът към женското тяло е очевиден.
Картина на Дядо Добри
Мирослав Йотов в ателието си
Картината, която се продава на арт-търг в Белгия
При две самостоятелни изложби със заглавия „Женски олтари” и „In woman veritas” интересът към женското тяло е очевиден.
При две самостоятелни изложби със заглавия „Женски олтари” и „In woman veritas” интересът към женското тяло е очевиден.
В картините му светлината има водеща роля. В тях се вплитат сюжети от антични и библейски източници, загатнати посредством различни символи.
При две самостоятелни изложби със заглавия „Женски олтари” и „In woman veritas” интересът към женското тяло е очевиден.
При две самостоятелни изложби със заглавия „Женски олтари” и „In woman veritas” интересът към женското тяло е очевиден.
В картините му светлината има водеща роля. В тях се вплитат сюжети от антични и библейски източници, загатнати посредством различни символи.
Според него женското тяло е красиво и без излишна демонстрация на голота, защото фигурата говори с пластиката си, а не с половите белези.
В картините му светлината има водеща роля. В тях се вплитат сюжети от антични и библейски източници, загатнати посредством различни символи.
В картините му светлината има водеща роля. В тях се вплитат сюжети от антични и библейски източници, загатнати посредством различни символи.
Мирослав Йотов е роден в Исперих
За своя цикъл „Женски олтари“, художникът казва, че олтарът е място за жертвоприношение, а жертва на твореца е времето.
В картините му светлината има водеща роля. В тях се вплитат сюжети от антични и библейски източници, загатнати посредством различни символи.
За своя цикъл „Женски олтари“, художникът казва, че олтарът е място за жертвоприношение, а жертва на твореца е времето.
В картините му се вплитат сюжети от антични и библейски източници, загатнати посредством различни символи.
В картините му се вплитат сюжети от антични и библейски източници, загатнати посредством различни символи.
За своя цикъл „Женски олтари“, художникът казва, че олтарът е място за жертвоприношение, а жертва на твореца е времето.
„Макондо“
Палитрите на Мирослав Йотов
|
|
Занимавам се с почистване на палитрата си, а в почивките – рисувам.
Това казва Мирослав Йотов – художник, който живее в България и вярва, че родината ни е много шарена. С времето за него тя добива различните цветове в различни степени и нюанси.
„Напоследък политическите настроения се наслагват едно върху друго като четка върху четка, като маска върху маска”, казва художникът и добавя, че това не му пречи да рисува.
„Ако искам мога да го направя и в разгромено Хаити. Ако обърнем поглед към историята, много от големите виртуози са създавали творенията си в най-трудните време”, добавя Йотов.
Той не обича да се оплаква като цяло, още по-малко от страната си, и смята, че именно тук е това, което е.
Не обича да говори за картините си, защото го намира за егоцентрично. Щастлив е обаче, когато някой споделя, че платната му пораждат положителни емоции. „За мен всяка и никоя картина е най-специалната. Всички те са определени моменти от времето ми, изпълнено с работата върху тях. Не чакам вдъхновението да ме тресне. Емоцията се появява, когато съм пред бялото платно. В процеса на рисуване”.
За Мирослав Йотов рисуването на картини е свързано и с дисциплина. „Не може да те удари идея, докато я чакаш да падне от небето. Трябва да те хване докато работиш, както е казал Пикасо. Ако си в творческа криза какво? Стоиш и чакаш?”, говори за тайната на картините Йотов.
Картините му са навсякъде по света – от Лондон, през Рим, има и в Холандия и Белгия.
Скоро едно от платната му ще участва в арт-търг в Белгия за първи път.
Казва, че той не рисува картините, защото просто е инструмент.
Застава пред платното и понякога идеята идва кристално ясно. В други случаи е обръщал една вертикална картина в хоризонтална. Няма методика, само игра.
„Колкото и методи да си усвоил трябва да възприемаш всичко като загадка. Понякога рисувам до 3 часа сутринта. Изключвам напълно и мога да го правя и докато слушам парламентарен контрол. Чувам и не чувам едновременно. Рисуваш, за да тръгне картината по своя път. Интересен ми е целия процес, аз не знам къде ще ме отведе той. В почивките си решавам нещо, после се връщам в началото на 100%. Не съм закотвен само в един свят. И не броя картините си както Казанова не е броял жените си”, шегува се Мирослав Йотов. Споделя, че природата го вдъхновява, защото е израснал в Лудогорието.
„Мечтая за съвършената картина. За направата й е важен моментът, в който я рисувам”, споделя още Йотов. И смята да продължи да не се взима на сериозно, за да запази мигът на вълнението и изненадата и да избяга от рутината.
Себе си той описва с ненадминат художнически маниер: „Аз съм топло сиво, покрито с бледо златни петна. Когато не забравя, мисля в цинково бяло, когато забравя – сълзите ми са терпентин. Използвам дамаров ферниз, за да запазвам спомените си и въпреки че се напуква с времето, ги кара да блестят като детски ириси. Роден съм в бледо синьо и ментов веронез, а големите ни подвързваха вратлетата със светлочервен цинобър. Бяха пионери в това. Като тийнейджър открих, че розовото понякога е на зърна, а черното – къдраво в същността си. И ако им плиснеш кофа с кармин – танцуват. Поглъщал съм оксдино зелено, за да разбера кадмиевия оранж, мазал съм с пръсти, притривал съм с парцали, рядко съм фин като велатура, защото характерът ми е като козината на ирландски сетер“.
Част от творбите му можете да разгледате в галерията ни.
Коментарите са изключени