Палитрите на Мирослав Йотов

| от |

Занимавам се с почистване на палитрата си, а в почивките – рисувам.

Това казва Мирослав Йотов – художник, който живее в България и вярва, че родината ни е много шарена. С времето за него тя добива различните цветове в различни степени и нюанси.

„Напоследък политическите настроения се наслагват едно върху друго като четка върху четка, като маска върху маска”, казва художникът и добавя, че това не му пречи да рисува.

„Ако искам мога да го направя и в разгромено Хаити. Ако обърнем поглед към историята, много от големите виртуози са създавали творенията си в най-трудните време”, добавя Йотов.

Той не обича да се оплаква като цяло, още по-малко от страната си, и смята, че именно тук е това, което е.

Не обича да говори за картините си, защото го намира за егоцентрично. Щастлив е обаче, когато някой споделя, че платната му пораждат положителни емоции. „За мен всяка и никоя картина е най-специалната. Всички те са определени моменти от времето ми, изпълнено с работата върху тях. Не чакам вдъхновението да ме тресне. Емоцията се появява, когато съм пред бялото платно. В процеса на рисуване”.

За Мирослав Йотов рисуването на картини е свързано и с дисциплина. „Не може да те удари идея, докато я чакаш да падне от небето. Трябва да те хване докато работиш, както е казал Пикасо. Ако си в творческа криза какво? Стоиш и чакаш?”, говори за тайната на картините Йотов.

Картините му са навсякъде по света – от Лондон, през Рим, има и в Холандия и Белгия.

Скоро едно от платната му ще участва в арт-търг в Белгия за първи път.

Казва, че той не рисува картините, защото просто е инструмент.

Застава пред платното и понякога идеята идва кристално ясно. В други случаи е обръщал една вертикална картина в хоризонтална. Няма методика, само игра.

„Колкото и методи да си усвоил трябва да възприемаш всичко като загадка. Понякога рисувам до 3 часа сутринта. Изключвам напълно и мога да го правя и докато слушам парламентарен контрол. Чувам и не чувам едновременно. Рисуваш, за да тръгне картината по своя път. Интересен ми е целия процес, аз не знам къде ще ме отведе той. В почивките си решавам нещо, после се връщам в началото на 100%. Не съм закотвен само в един свят. И не броя картините си както Казанова не е броял жените си”, шегува се Мирослав Йотов. Споделя, че природата го вдъхновява, защото е израснал в Лудогорието.

„Мечтая за съвършената картина. За направата й е важен моментът, в който я рисувам”, споделя още Йотов. И смята да продължи да не се взима на сериозно, за да запази мигът на вълнението и изненадата и да избяга от рутината.

Себе си той описва с ненадминат художнически маниер: „Аз съм топло сиво, покрито с бледо златни петна. Когато не забравя, мисля в цинково бяло, когато забравя – сълзите ми са терпентин. Използвам дамаров ферниз, за да запазвам спомените си и въпреки че се напуква с времето,  ги кара да блестят като детски ириси. Роден съм в бледо синьо и ментов веронез, а големите ни подвързваха вратлетата със светлочервен цинобър. Бяха пионери в това. Като тийнейджър открих, че розовото понякога е на зърна, а черното – къдраво в същността си. И ако им плиснеш кофа с кармин – танцуват. Поглъщал съм оксдино зелено, за да разбера кадмиевия оранж, мазал съм с пръсти, притривал съм с парцали, рядко съм фин като велатура, защото характерът ми е като козината на ирландски сетер“. 

Част от творбите му можете да разгледате в галерията ни.

 
 

Защо човешкият мозък е толкова голям?

| от chr.bg |

Британски учени твърдят, че уголемяването на човешкия мозък е резултат от предизвикателствата на околната среда, с които предшествениците ни е трябвало да се справят.

В сравнение с хоминидите, мозъкът на Хомо сапиенс е над три пъти по-голям. Според една от най-разпространените теории, той е еволюирал така заради все по-сложния социален живот, с който човекът се е сблъсвал.

Както при загадката с яйцето и кокошката, обаче е трудно да бъде определено, кое се е случило първо. Дали мозъкът е нарастнал, защото човекът е трябвало да действа заедно със себеподобните, или по-големият мозък му е позволил да установи по-сложни социални и културни отношения?

За да разграничат причините от следствията, Маурисио Гонсалес-Фореро и Анди Гарднър от университета “Сейнт Андрюс” са разработили модел, симулиращ еволюцията на мозъка в различни ситуации (екологични, социални, конфликти между индивиди или групи . . . ). Така учените са разкрили в какъв контекст мозъкът нараства като на Хомо сапиенс.

“Констатирахме, че човешкият мозък се увеличава, когато е конфронтиран с проблеми в естествената му среда”.

Тези трудности са принудили нашия вид непрекъснато да търси нови решения, дори само за да се храни “в огромната африканска савана, където средата се променя сезонно”, или да се запасява с вода, да запазва и обработва храната си, особено с откриването на огъня.

Макар и трудните условия в околната среда да изглеждат основен двигател в еволюцията на мозъка, трябва да бъде добавена и способността предците ни да се учат от другите, както и от собствения си опит.

Според компютърния модел около 60 процента от уголемяването на мозъка се дължи на справянето на индивида със средата, като намиране, съхраняване, готвене на храна и изработване на сечива. Други 30 процента се дължат на общите усилия за справяне със средата, като съвместния лов. Последните 10 процента произлизат от съперничеството в групата.

“Резултатите ни показват, че именно взаимодействието между трудните условия в околната среда и културата са определили размера на човешкия мозък”, обобщава Маурисио Гонсалес-Фореро.

 
 

Новият флагман на Lenovo се зарежда веднъж на 45 дни

| от chronicle.bg |

Новият флагман Lenovo Z5 е интересен модел, от който вече видяхме някои снимки, които намекват за преден панел почти на 100% дисплей й двойна камера.

Онова, което излезе като информация сега обаче звучи наистина странно. Според хората от Lenovo телефонът ще се зарежда веднъж на 45 дни – един живот на батерия, за който досега не сме и мечтали.

Шефът на Lenovo, господин Ченг, твърди, че моделът може да издържи до 45 дни в режим на готовност. Как от компанията са постигнали това, за момента не се знае. По всяка вероятност софтуерът на телефона е оптимизиран, тъй като едва ли само увеличаване на капацитета на батерията е достатъчно, за да може да се ползва 45 дни без зареждане.

Предстои да видим.

 
 

С дъвка и ходене срещу затлъстяването

| от chr.bg |

Дъвката, съчетана с ходенето, могат да се окажат добри съюзници срещу затлъстяването при мъжете над 40-годишна възраст. Агенцията цитира изследване на японски учени, според които когато дъвчем, ние инстинктивно започваме да крачим по-бързо. А това води до свалянето на излишните килограми.

Японските специалисти провели тестове по време на ходене на 46 мъже на възраст между 21 и 69 години. Били отчитани техният сърдечен ритъм, изминатото разстояние, скоростта им, направените крачки и калорийното изразходване.

На половината от участниците била дадена дъвка. При мъжете над 40 години билазабелязана тенденция да крачат по-бързо, когато дъвчат. Те изминавали по-голямо разстояние и изгаряли значително повече калории.

 
 

15 убийствени кадъра на Рами Малек като Фреди Меркюри

| от chronicle.bg |

Надяваме се, че разправиите и премеждията пред дългоочаквания биографичен филм за Фреди Меркюри, „Bohemian Rapsody“, са в историята и от тук насетне остава само да се наслаждаваме на тийзърите и трейлърите, в който Рами Малек е по-секси от всякога. Премиерата на филма е на 2 ноември, а преди дни излезе трейлъра, в който Рами Малек се раздава на макс. 

По всичко личи, че този проект ще даде началото на нов, плодороден етап в кариерата му и ще го вкара в света на киното. Този на телевизията вече добре го познава от ролята му в „Mr. Robot“, за която беше награден с „Еми“.

Режисьор на биографичният „Bohemian Rapsody“ е Декстър Флечър, а сюжетът проследява издигането на Фреди Меркюри до върховете на славата.

Новият трейлър освен, че е надникване към един от потенциалните филми на годината, почти ни накара да се влюбим в Малек. Разгледайте галерията горе и ще разберете защо. Няма да отнеме цяла вечност, не се притеснявайте. Както казва Меркюри в трейлъра: „Съжалявам жена ти, ако мислиш, че шест минути е цяла вечност.“