Палестинците като опитни зайчета?

| от |

Дали близкоизточният конфликт е мотор за развитието на успешната израелска оръжейна индустрия? Режисьорът Йотам Фелдман тръгва да търси отговора на този въпрос във филма „Лабораторията“ и се натъква на изненадващи факти, пише Дойче веле.

isr0

Защо израелските оръжия са толкова търсени по света? Журналистът Йотам Фелдман, който е и режисьор на филма „Лабораторията“, задава този въпрос директно на генерал Бинямин Бен Елиезер, израелския министър на отбраната в периода 2001 – 2002. „Отговорът е много лесен“, отвръща Бен Елиезер и пояснява, че Израел разполага с една от най-добрите оръжейни технологии в световен мащаб, както и че хората предпочитат да купуват изпробвани оръжия, каквито са израелските. „Те са изпитани на практика. Използваме ги вече от 10-15 години насам. Затова търсенето им е огромно“, казва бившият министър. А дали тези продажби стимулират икономическия ръст в страната, пита го още Фелдман. „Те носят на Израел милиарди долари“, гласи отговорът.

Във филма „Лабораторията“ всички събеседници на Фелдман охотно отговарят на въпросите му – без значение дали става дума за бивши командири, стратези на израелската армия или военни съветници. При това на всички тях от самото начало им е ясно каква е темата на снимания от него филм.

Основният въпрос на Йотам Фелдман гласи: има ли връзка между дългогодишния, кървав конфликт с палестинците и съпътстващите ги добри продажби на израелски оръжейни технологии на световния пазар? Езикът на цифрите във всеки случай е съвсем ясен: откакто Световният търговски център беше атакуван от терористи през септември 2001, израелският оръжеен експорт постоянно нараства. През 2012-та страната е продала оръжия на стойност 7,4 милиарда долара. По този показател Израел е на шесто място в света – след САЩ, Великобритания, Русия, Китай и Германия.

isr1

Специалистът на асиметричните войни

Бумът от началото на новия век има конкретни причини: след атентатите от 2001 бе положено началото на световната война срещу терора, чиито кулминационни точки бяха американската инвазия в Афганистан и по-късно в Ирак. И в двата случая военните бяха изправени пред огромни стратегически предизвикателства: налагаше им се да водят т.нар. асиметрична война, която изискваше съвсем нов тип бойна техника и оръжия. А Израел разполагаше именно с такива.

В интервю за Дойче веле израелският икономист Шир Хевер казва, че страната му не се е специализирала в сферата на конвенционалните оръжия, тъй като армията на Израел не е водила нито една война от традиционен тип през последните 40 години. Затова пък Израел разработва оръжия за „асиметрични войни“ като камери, безпилотни самолети, специален тип белезници, механизми за наблюдение, техники за биометрично обработване на данни и др. „Подобни видове технологии са нужни и на други страни“, казва Хевер.

Силата на Израел обаче не е само в оръжията, а и в разработването на нови бойни техники. Израелската армия демонстрира колко успешни са те по време на операцията срещу ивицата Газа „Cast Lead“ („Лято олово“) през декември и януари 2008/09. В нейния край се оказа, че срещу 1 200 убити палестинци има едва 11 жертви от редиците на израелската армия.

isr

Газа в Бразилия?

Подобни равносметки впечатляват – например бразилците. По време на действията си из „фавелите“ – бедняшките квартали в покрайнините на големите градове – специалните части на южноамериканската страна залагат на оръжията и на опита на израелците. „Complexo do Alemão“, една фавела в северната част на Рио де Жанейро, дори негласно бива наричана „ивицата Газа“ от местните военни.

Що се отнася до шансовете за мирно решаване на близкоизточния конфликт, авторът на филма „Лабораторията“ е въздържан. Предположението му е, че ще се стигне до нови насилия, а това дава възможност за поредните нови изпитания на бойни техники и оръжия.

 
 

Как Ким изкара 5 милиона за 5 минути

| от chr.bg |

Риалити звездата Ким Кардашиян е заработила 5 милиона долара само за 5 минути при продажбата на новите си парфюми от бранда й KKW Beauty.

В козметичната серия на звездата са включени три аромата – кимоджи череша, кимоджи праскова и кимоджи вайбс. Кардашиян не вложи нито един долар за реклама на парфюмите, но те предизвикаха невиждано търсене сред нейните фенки. Всяко шишенце струва по 45 долара и те се харчат като топъл хляб за отрицателно време.

В качеството на единствен маркетинг Ким изпратила няколко артикула от новата серия на своите сестри и на видни холивудски знаменитости, които публикуваха подаръците си в Инстаграм.

Брандът KKW Beauty беше основан от Ким Кардашиян-Уест през месец юни 2017 година. Продуктите от първата й козметика в серията бяха продадени за един ден след пускането им за 14 милиона долара.

 

KIMOJI Peach, Cherry & Vibes fragrances are available NOW on KKWFRAGRANCE.COM @kkwfragrance

Публикация, споделена от Kim Kardashian West (@kimkardashian) на

 
 

Падащи звезди по поръчка

| от chr.bg |

Японска компания се готви да организира впечатляващ метеорен дъжд над Хирошима през 2020 г., надявайки се да привлече вниманието на клиенти от целия свят с услугата си и да предлага падащи звезди по поръчка.

Компанията ALE със седалище в Токио слага последни щрихи върху проектите си за два микроспътника, които след извеждането им в орбита ще могат да изхвърлят малки топки. Те ще се разграждат при проникването в атмосферата, излъчвайки много силна светлина при влизането си в контакт с молекули въздух. Спътниците ще могат да се използват отделно един от друг или заедно.

Те ще бъдат изстреляни следващата година – единият с ракета на Японската агенция за изследванe на космическото пространство (ДЖАКСА), а другият с ракета на частна компания. На борда на всеки от тях ще има 400 топки, чийто химичен състав се пази в тайна и чийто цвят може да варира в зависимост от използваните съставки. Топките ще са достатъчни за 20-30 събития, увериха от компанията.

Амбициите на компанията и ръководителката й Лена Окаджима обаче излизат далеч извън пределите на Япония. „Вземаме за мишена целия свят, тъй като резервът ни от падащи звезди ще е в космоса и ще може да бъде разпространен навсякъде“, каза Окаджима.

 
 

Тимъти Шаламе стана и шедьовър на изящното изкуство

| от chronicle.bg |

Не че това страхотно момче по принцип не е изкуство сам по себе си. Но освен в седмото изкуство, той вече е увековечен и в  полето на изящните изкуства след като образът му беше използван, за да се променят редица иконични творби на живописта и скулптурата.

Ако сте се чудили какъв би бил резултатът, ако Шаламе беше модел на гении като Микеланджело и Сарджент ? Отговорът на тези въпроси нагледно дава инстаграм профилът @Chalametinart. Страницата стана изключително популярна този месец с обработката на велики произведения на изкуството, и поставяйки в тях лицето на Шаламе.

Авторът на интерпретациите публикува първата си снимка на 1 юли – на нея лицето на актьора е вградено в „Писъкът“ на Едвард Мунк. От тогава досега профилът е събрал 37 хиляди последователи. В него могат да бъдат намерение „репродукции“ с образа на Шаламе на картини от Караваджо, Ричард Уестал, Грант Ууд и други.

Това е поредният повод да се възхищаваме на младата звезда, тъй като очевидно, той стои също толкова добре в шедьоврите на изкуството, колкото и на екрана. Анонимният автор на произведенията само засилва напрежението около образа на Тимъти и насочва вниманието към предстоящите му филми. Очакваме следващия през октомври. В „Beautiful Boy“ той играе тийнейджър , пристрастен към наркотиците, а Стийв Карел му партнира. Наскоро пък стана ясно, че 22-годишният актьор, води преговори за главна роля във филма на Дени Вилньов, „Дюн“.

Можете да видите резултата от смесването на Тимъти Шаламе и шедьоврите на изкуството в галерията горе.

 
 

Камбаната бие за Хемингуей

| от Дилян Ценов |

Руснаците имат Чехов, Толстой, Достоевски, британците имат Шекспир, Дикенс, Остин, французите имат Молиер, Мопасан, Саган. Американците имат Хемингуей! Автор толкова голям, че само той е достатъчен, за да бъде емблема на американската художествена литература.

Ърнест Хемингуей омагьосва. Той привлича и тегли към себе си, дори през фотографиите. Това явление няма име. Всеки го нарича по различен начин. Гений, талант, сияние… Каквото и да е то, едно е сигурно – обективът го улавя и образът свети дори от остарелите вече черно-бели снимки. Този огромен мъж, с грубовати черти и силна челюст не може да не събуди интерес у всеки. И същевременно цялата тази мъжка грубост влиза в силен конфликт с двете големи кафяви очи, побрали и видели толкова много неща за 61 години.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Животът на Хемингуей е една непрестанна борба. Битките, които води не свършват до последния му дъх. Всичко в този човек си противоречи. Най-голямото противоречие обаче е това, че това е мъж с душата на пеперуда и тялото на лъв. Онази пеперуда, която е толкова ефирна и усеща дори най-малкия повей на вятъра. Тази, която никога не лети в правя линия, винаги се лута, каца върху някое красиво цвете (в случая жена) за да създаде илюзията, че ще остане върху него вечно, а после за миг отново отлита. На другия полюс е огромният хищен лъв, който живее като цар на Саваната. Лъвът, който ходи бавно по нагорещената земя, убива безскрупулно, и предпочита да умре като цар, отколкото да позволи нещо да не се случи както той иска. Точно такъв е най-великият американски писател. Груб отвън и деликатен отвътре.

Първата битка е тази с майка му. Грейс Хол Хемингуей е музикант по професия. Майка на 4 деца  и амбициозна до краен предел, тя задължава Хемингуей да стане музикант. Когато е дете, тя го облича като момиче, за да прилича на сестра си. Отношенията между тях завинаги ще останат крехки, а в бъдеще синът й дори ще я нарече „кучка“. Типично в негов стил. Рязък и лаконичен. Като книгите му.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Всичко в романите на Хемингуей е изтръскано от ненужното, остава само същественото. Онова, което ще придвижи историята напред, ще хвърли светлина върху героите и ще накара читателя да настръхне. Всичко е толкова реално, че дори днес, в XXI век, имаш чувството, че циганката Пилар от „За кого бие камбаната“ ще излезе от страниците и ще насочи пушката си към теб. Мъжете са груби, водят войни, убиват се като кръвожадни зверове и са безскрупулни. Живеят като за последно, независимо дали убиват или правят любов. Също като създателя си, Робърт Джордан от „За кого бие камбаната“ преминава през крайности, за да докаже накрая, че никой мъж не е толкова силен. Че слабости има всеки, и че дори най-едрият и най-силният може да изчезне и да се погуби в собствената си вселена. Защото когато мъжът намери своята Мария, борбата престава да има значение.

Животът на Ърнест Хемингуей е един безкраен празник точно като заглавието на неговия автобиографичен роман, превърнал се в шедьовър. Геният на американската литература така и не завършва колеж. Започва кариерата си като журналист във вестник. Никога не се разделя с бурния си нрав. Иска да бъде част от въртележката, която върти света. През второто десетилетие на ХХ век тази въртележка е Втората световна война. Не го приемат в армията заради проблем с едното око, но успява да стане шофьор на линейка и за първи път среща ужаса, който години по-късно ще се отрази на страниците на „За кого бие камбаната“ и „Сбогом на оръжията“. Ранен е почти смъртоносно в крака, но след тежка операция се възстановява.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Приключенията в живота му следват едно след друго. След войната започва най-романтичният период в живота му. През 1921 г. със съпругата му, Хадли Ричардсън, се местят от Чикаго в Париж. Градът, който е в разцвета си през 20-те години, обещава на всяка бедна двойка само мизерия, несигурност, алкохол, бохемски живот… и любов. Хемингуей пише разкази и двамата живеят ден за ден. Тук се запознава със своите ментори Езра Паунд и Гертруд Стайн и заформя приятелство със Скот Фицджералд. След години бурният му нрав ще доведе дотам, че ще се скара с всички тях. Но през 20-те години животът е само „Безкраен празник“.

Слънцето в литературната му кариера изгрява през 1926 г. с публикуването на романа „И изгрява слънце“. Талантът на писателя е признат и следват десетилетия, в които той не спира да пътува и да пише. Изключение прави десетгодишната творческа пауза, но накрая, през 1952 г.,  е публикуван „Старецът и морето“. Книгата му донася Нобелова награда за литература.

Истината е, че този автор няма най-добра книга. Всичко от „И изгрява слънце“ до романите му издадени след смъртта му е най-добро. Всичко свети по своя уникален начин. „Безкраен празник“ например говори за лудостта на младостта и вярата, че морето наистина е до колене, „За кого бие камбаната“ е разказ за каузата на бореца и любовта, „Старецът и морето“ е борбата за оцеляване и приятелството… Геният живее навсякъде между хилядите изписани страници, написани на крак и редактирани с часове, докато бъдат намерени верните думи.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Битката със себе си. Вечната, най-важна, най-трудна и непрестанна – това е битката на Ърнест Хемингуей. Кой знае къде започва тя? Кой знае каква е причината за 61-годишната война в душата на писателя. Едва ли и той самият е знаел. Можем ли да кажем дори , че я е загубил? На 2 юли 1961г. Хемингуей се самоубива с любимата си пушка – „Винченцо Бернардели“. Това е краят на неговата борба, но дали е загуба?

Както пише Е.Е.Шмит в чудесния си роман „Оскар и розовата дама“, „Болестта е като смъртта – тя не е наказание, тя е факт.“ Самоубийството на Хемингуей е факт – физическият край на една личност, живяла бурен бохемски живот, опитала от всички сладости и гадости, които може да поднесе животът.

Трябва ли изобщо да има загуби и победи? Може би за Папа трябва. За всички хора на литературата обаче със сигурност е по-важно, че животът, благодарение на литературния му талант, е един безкраен празник, в който и слънце изгрява, и всички казваме сбогом на оръжията сред зелените хълмове на Африка, плачем и се смеем със „Старецът и морето“ и няма значение за кого бие камбаната. Защото тя бие за нас.

Благодарим ти, Папа!