Пак ли е време за танковете?

| от |

„Молбата за помощ“ на В. Янукович към руснаците, която беше размахана пред Съвета за сигурност на ООН, буди мрачни спомени у някои европейци. На чехите тя напомня за драматичната 1968. От Дойче веле си задават въпроса : Връща ли се Студената война?

1

Драматичните събития в Украйна будят у чехите неприятни спомени за две мрачни дати от тяхната история: Мюнхенското споразумение от 1938 и края на Пражката пролет през 1968. В съзнанието им са се врязали травматичните преживявания, свързани с нахлуването на Вермахта през 1938 и последвалото смазване на Чехословакия. Бившият външен министър на Чешката република Карел Шварценберг смята, че днешното поведение на Русия напомня за това на нацистка Германия през 1938: „Не бива да се забравя, че на времето Адолф Хитлер окупира нашите гранични територии, също както и тези в Австрия, а по-късно и в Полша, с аргумента, че трябва да защити сънародниците си“.

Още по-пресни са спомените на чехите от потушаването на Пражката пролет през 1968. Голяма част от от днешните граждани на Чехия са преживели лично драматичните мигове около разбиването на реформаторското движение на Александър Дубчек. Настоящият външен министър на страната Любомир Заоралек смята, че и тогава и сега Русия ясно демонстрира, че не е готова да приеме без възражения нарушаването на нейната сфера на влияние: „Случващото се в Крим ми напомня за подготовката на руското нахлуване в Чехословакия през 1968 година. Нашата надежда беше, че днес подобно нещо вече не може да се повтори“, казва Заоралек.

Путин няма да даде „заден ход“

Ситуацията около полуостров Крим влоши и американско-руските отношения. Във Вашингтон междувременно има мнозина, които са принудени да си спомнят за Студената война. Американският сенатор Джон Маккейн например се чувства така, сякаш с машина на времето се е върнал назад в историята: „Владимир Путин беше казал, че разпадането на Съветския съюз е най-голямата катастрофа на 20-ти век.

От години насам той се опитва да възстанови някогашната мощ на Руската империя – чрез натиск върху балтийските републики, с военна сила в Грузия и Молдова, а сега и в Украйна. Онова, което наблюдаваме сега, е плод на абсолютната увереност на Путин, че Украйна представлява част от Русия. И той няма да се откаже от тази си позиция“, убеден е Маккейн, който пледира за по-твърдо отношение на САЩ спрямо руския президент. Маккейн смята, че прокламираният от президента Барак Обама нов старт на американско-руските отношения се е провалил.

Д.Медведев и В.Путин в Центральном штабе "Единой России"

Добри отношения между Медведев и Обама

Малко по-различно вижда нещата ръководителката на Центъра за евразийски и руски изследвания към Университета в Джорджтаун Анджела Стент: „След колапса на Съветския съюз американско-руските отношения бяха рестартирани на няколко пъти. А „рестартът“ на Обама от първия му мандат беше и доста успешен: подписан беше новия договор за контрол над въоръженията СТАРТ-2, постигнато беше съгласие за по-сурови санкции срещу Иран, а Русия беше приета в Световната търговска организация. Всичко това беше постигнато благодарение на добрите отношения между Обама и тогавашния руски президент Дмитрий Медведев. С връщането на Путин в Кремъл отношенията се влошиха значително“, казва Стент.

От години източник на напрежение в отношенията между Русия, САЩ и Европа е желанието на Путин да разширява руската сфера на влияние край границите на страната – тъй наречената „близка чужбина“. Дълбок срив изживяха американско-руските отношения когато Путин обвини САЩ за масовите протести срещу фалшифицирането на резултатите от руските парламентарни избори през 2011 година. „Тогава Путин обвини лично Хилъри Клинтън, че била плащала на протестиращите. След това в САЩ бе приет т.нар. закон „Магницки“, който обвини няколко официални руски представители в нарушения на човешките права и им забрани да влизат в САЩ. В отговор на това, Русия прие закон, с който забрани на американски граждани да осиновяват руски деца“, припомня Стент.

Друг ключов момент бе даденото от Путин политическо убежище на информатора Едуард Сноудън. Руският лидер можеше и да откаже, но реши да се възползва по най-добрия начин от ситуацията и да извлече ползи за себе си. Епизодът със Сноудън му помогна да се представи пред света като защитник на човешките права.

Obama-UN120925

Вашингтон не разполага с ефикасни лостове за влияние

На руската провокация в Украйна американският президент Барак Обама отговори с остри думи, че Русия ще плати висока цена за това. Това обаче едва ли е реалистично, защото освен икономически санкции, Западът на практика няма много други възможности, за да изрази протест. Европейците, и особено германците, са силно зависии от руските газови доставки. Американците не разполагат с ефективен лост за оказване на политическо влияние над Русия. Президентът Обама дори е принуден да разчита на руското благоразположение, ако иска да принуди Иран да се откаже от ядрената си програма. А предвиденият бойкот на срещата на страните от Г-8 в Сочи през юни, съвсем очевидно не е нещо, което би стреснало Путин.

 
 

Мег Райън: малкото, голямо момиче на американското кино

| от chronicle.bg |

Маргарет Мери Емили Ан Хира или Мег Райън, е (родена на 19 ноември 1961 година във Феърфилд, Кънектикът, САЩ), е американска филмова актриса, която става любимка на няколко поколения.

Мег Райън е дъщеря на Сюзън Хира Джордан (по баща Райън), бивша актриса, кастинг директор и учителка по английски, и Хари Хира, учител по математика. Тя има две сестри, Дана и Ани, и брат, който е музикант – Андрю Хира. Роднините на семейство Хира са от Канада.

Райън е католичка и е завършила начално училище във Феърфилд, където майка ѝ ѝ преподава до шести клас. Там на Мег е дадено първо причастие и е избрано името ѝ Ан. Майка ѝ се появява в телевизионна реклама и по-късно за кратко време е кастинг директор в Ню Йорк. Тя подкрепя и окуражава дъщеря си да учи актьорско майсторство.

На 18-годишна възраст, благодарение на връзките на майка си, Райън записва своята първа телевизионна реклама, в която се смее, за да популяризира дезодоранта „Тикъл“.

След роля в „Богати и известни“, Райън играе ролята на Бетси Стюърт в сериала „Докато свят светува“ от 1982 до 1984. Следват няколко телевизионни продукции и малки филмови роли, включително и в „Обещана земя“, за която тя получава своята първа номинация.

През 1986 тя играе Каръл Брадшоу във филма „Топ гън“ и Лидия Максуел във „Вътрешно пространство“, където също участва бившият ѝ съпруг Денис Куейд. След това Райън се появява и в трилъра „D.O.A.“ и екшъна „Президио“.

Нейният първи напълно оформен филмов образ е ролята ѝ в романтичната комедия „Когато Хари срещна Сали“, където тя си партнира с Били Кристъл. Нейното изпълнение на Сали Оулбрайт, което ѝ донася номинация за Златен глобус е незабравимо, заради театрално симулирания оргазъм в Манхатън.

По случай рождения й ден, ви предлагаме галерия с любимите ни нейни роли.

 
 

Българско военно чудо: Непревземаемият Одрин пада

| от chronicle.bg |

Четвъртият филм от документалната поредица „Българско военно чудо“ хвърля светлина върху сражението, което мнозина описват като връх във военната история на България – превземането на Одрин.

Действието се развива в началото на Балканската война през октомври 1912 г. Тогава командването на генерал Никола Иванов има за задача да блокира Одрин – най-важният комуникационен възел в Източна Тракия. Той контролира единствената жп линия от и за България, което го превръща в изключително ценен ресурс.

След неуспешен щурм през октомври, се преминава към обсада на града. Това обаче е почти невъзможна мисия, защото крепостта разполага с 45 км отбранителна линия, гарнизон от около 75 000 души с 600 оръдия от различни калибри. По план запасите им трябва да стигнат за 6 месеца. Командващият одринския гарнизон Шукри паша твърдо вярва, че Одрин е непревземаема крепост. Обективните предпоставки също подкрепят твърдението му, но от съдбата на Одринската крепост зависи изходът на войната. Одрин трябва да бъде превзет на всяка цена.

Българското правителство обаче не подкрепя идеята за щурм, защото ще доведе до огромен брой жертви, а шансът за успех е минимален – изчисленията на Военния съвет показват, че една атака ще коства между 10 и 15 000 убити. Всички усилия на армията ни жънат провал след провал. Нещо трябва да се промени.

Тази промяна идва в лицето на генерал Вазов. Той е назначен за командир на Източния сектор. Негова е идеята за ненадейна атака, без никаква артилерийска подготовка през Източния сектор, откъдето да се сломи „непревземаемата крепост”. Турците не очакват нападение оттам и е направено всичко възможно да бъдат заблудени. Цял февруари е използван за скрито преместване на обсадната артилерия в Източния сектор, а в началото на март всички приготовления са готови.

Главното командване обаче все още се колебае да даде зелена светлина и предлага алтернатива. На своя глава генерал Георги Вазов заповядва атака за превземане на града. Когато негов подчинен му заявява, че ще изпълни дълга си, той отговаря: „Дълга ли? Смятате ли, че е достатъчно, ако ние утре изпълним само дълга си? След едно поражение всеки страхливец може да се оправдае, че е изпълнил добросъвестно дълга си. Слава, слава или смърт ни чака утре!”

Дългоочакваният ден настъпва на 12 март, когато е направена първата крачка към една драматична борба. Подробностите и развръзката може да проследите в четвъртия епизод от „Българско военно чудо“

Документалната поредица е част от образователната инициатива на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“, която цели да покаже по вълнуващ начин миналото на страната ни и да превърне историята в интересен учебен предмет. Филмите от „Българско военно чудо“ се прожектират и пред ученици и учители в десетки градове в страната по време на открити уроци, които авторите на проекта изнасят. Видеата се предоставят и безвъзмездно за образователни цели, за да може повече учители да обогатят учебните си часове с документалните филми.

 
 

Илон Мъск показа първия си електрокамион

| от chronicle.bg |

Компанията Tesla демонстрира първия си електрически камион с автопилот. Това стана на официалния сайт на Tesla. „Докато обикновените камион имат дизайна на хамбар, камионът Tesla е конструиран като куршум”, похвали Илон Мъск новия транспорт.

За техническите характеристики на камиона Мъск заяви, че той може да измине 500 мили – над 800 километра с едно зареждане. Това камионът може да осъществи с максимален товар и най-високата си възможна скророст. Според Мъск голямата част от товарните камиони пътуват на маршрут с дължина около 250 мили, така че неговият камион ще може да иде до нужния пункт и да се върне без допълнително зареждане. Камионът има четири независими двигателя – по един на всяко задно колело. Той ще може да достига скорост от 60 километра за пет секунди.

768x432

Масовото производство на камиона ще стартира през 2019 г.

Както пише Bloomberg, компанията е работала над новото возило две години. Въпреки че батерията на камиона е много скъпа – сто хиляди долара, той все пак прави икономии, защото се спестява заплатата на шофьора и се пести от бензин. Tesla планира да направи камионите напълно автономни през 2020 г.

 
 

Музей на Библията отвори врати във Вашингтон

| от chronicle.bg по БТА |

Библията вече има свой музей във Вашингтон. Построяването му е финансирано от богато семейство християни, което се защитава от какъвто и да е прозелитизъм в страна, където религията има важно място.

Музеят днес отваря врати за посетители. Той обхваща 8 етажа и площ от 40 000 кв.м. Музеят представя Стария и Новия завет и тяхното въздействие върху света. Импозантната сграда се намира близо до Капитолия и това стана причина за полемика за влиянието на религията върху американската политика.

Построяването на музея е струвало 500 милиона долара, осигурени отчасти от семейство Грийн, което е собственик на веригата магазини за декоративно изкуство „Хоби лоби“. „Библията оказа влияние върху живота ми и този на семейството ми – заяви Стив Грийн, ръководител на „Хоби лоби“ и председател на административния съвет на музея. – Музеят обаче не е посветен на една вяра или религия, а на книга, повлияла върху целия свят.“

В музея посетителите ще могат да видят фрагменти от Кумранските ръкописи, писмо на Мартин Лутер (1483 – 1546), в което инициаторът на Реформацията отстоява възгледите си преди срещата си с посланика на папа Лъв Х, английски ръкописен молитвеник от 14-и век, намерен в Египет юдейски молитвеник от 9-и век, Библията, пребивавала на Луната по време на полета на американския космически кораб „Аполо 14″ през 1971 г., Библията, принадлежала на краля на рокендрола Елвис Пресли (1935 – 1977), екземпляри от Тора, част от Библията на Гутенберг. За събирането на експонатите помогнал историкът Скот Керъл, смятан за Индиана Джоунс на библейската археология.

В музея има три главни раздела, разказващи за Библията, за библейски сюжети и за влиянието, което тази книга е оказала върху развитието на човечеството.