shareit

Падението на Бо Силай

| от |

Падението на висшия кадър на Китайската Комунистическа Партия и princeling (термин, използван за децата на бивши високопоставени членове на ККП от времето на Мао Дзъдун) е може би един от най-наблюдаваните от западните медии политически скандали в Китай. Завършвайки с доживотна присъда за Бо Силай и смъртна присъда с отсрочка за неговата съпруга, Гу Кайлай, историята на обещаващия политик звучи като сюжет на сапунена опера или холивудски блокбъстър. Ето как започва и протича всичко.

Bo Xilai - Neil Heywood

14 Ноември 2011: Британският бизнесмен, Нийл Хейууд, е намерен мъртъв в хотелската си стая в Чунцин. Властите обявяват смъртта му за нещастен случай вследствие на алкохолно натравяне и тялото му бива кремирано. Хейууд работи като бизнес консултант в Китай в продължение на повече от 10 години.

2 Февруари 2012: Популярният в Чунцин главен секретар на полицията, Уан Лиджюн, е премахнат от поста си. Понижението му е знак, че Уан се е скарал с партийния секретар на Чунцин, Бо Силай.

6 Февруари 2012: Уан Лиджюн бяга в американското консулство в Чунцин, но остава там само едно денонощие и го напуска по „собствено желание“ според американските власти. Кметът на Чунцин лично идва да говори с служителите в консулството.

8 Февруари 2012: Местните власти в Чунцин излизат с декларация, че Уан е преуморен и стресиран и е поискал „почивка поради медицински причини.“ Истината е, че Уан е арестуван и разследван.

Bo Xilai - CCP Member

5-14 Март 2012: Бо Силай присъства на годишния пленум на ККП. На специална пресконференция Бо съобщава, че обвиненията към него и семейството му относно случаят с Уан са „пълни глупости“ и всички нападки в западните медии са изфабрикувани. Слуховете обаче продължават и неговите шансове да бъде избран за член на постоянния комитет на Политбюрото на ЦК на ККП намаляват драстично.

14 Март 2012: Тогавашният премиер, Уън Дзябао, индиректно критикува Бо за начина, по който Бо се отнася към „инцидента“ с Уан Лиджюн.

15 Март 2012: Агенция Синхуа съобщава, че Бо Силай вече не е партиен секретар на Чунцин, заради случая с Уан. Бо изчезва от публичното полезрение.

Bo Xilai - Family

20 Март 2012: Аудио запис доказва, че Бо и Уан се скарват, защото полицейският шеф има намерение да разследва член на семейството на Бо. Слуховете са, че Гу Кайлай, жената на Бо, е замесена в смъртта на Нийл Хейууд.

26 Март 2012: Британското правителство отправя нота към китайските власти за повторно разследване на смъртта на Нийл Хейууд. От Даунинг Стрийт директно отричат британският бизнесмен да е бил шпионин.

10 Април 2012: Членството на Бо към ККП бива отнето, а жена му, Гу Кайлай, и секретарят на семейството, Джан Сяоджюн, биват арестувани за убийството на Нийл Хейууд.

Bo Xilai - Bo Guagua at Harvard

25 Април 2012: Синът на Бо Силай, Бо Гуагуа, пише отворено писмо от Харвард. Той твърди, че не води екстравагантен начин на живот в чужбина и че е приет в университета благодарение на стипендия. Бо Гуагуа отказва да коментира обвиненията за корупция срещу баща му.

26 Април 2012: Братът на Бо Силай, Бо Сиюн, напуска работата си като адвокат към голяма държавна китайска компания в Хонг Конг. В същото време New York Times публикува статия, в която се твърди, че Бо Силай е подслушвал незаконно висши служители в ККП. Дори тогавашният президент, Ху Дзинтао, е бил подслушван.

16 Май 2012: Група апаратчици близки до Уън Дзябао, пише отворено писмо към президента Ху Дзинтао, в което го молят да уволни близкия до Бо, Джоу Юнкан, който е шеф на Държавна Сигурност. Те твърдят, че Джоу иска да възроди Червеното Движение на Мао.

23 Май 2012: Името на Бо Силай е премахнато от списъка на делегатите от Чунцин.

17 Юни 2012: Властите в Камбоджа арестуват френския архитект, Патрик Девил, който е бил близък с Гу Кайлай, по молба на китайското правителство.

18 Юни 2012: Новият партиен секретар на Чунцин, Джан Дъдзян, съобщава пред конгреса на ККП в града, че скандалът с Бо Силай е „сериозно навредил“ на имиджа на Китайската Комунистическа Партия в чужбина.

17 Юли 2012: Патрик Девил доброволно лети към Пекин, където е търсен като свидетел от власите.

Bo Xilai - Gu Kailai Trial

26 Юли 2012: Агенция Синхуа съобщава, че официално ще бъдат повдигнати обвинения в предумишлено убийство на Гу Кайлай и секретаря ѝ.

3 Август 2012: Адвокатите на Гу Кайлай съобщават, че процесът срещу нея ще започне на 9 Август в град Хъфей.

9 Август 2012: Делото срещу Гу Кайлай и секретарят ѝ, Джан Сяоджюн, започва. И двамата се признават за виновни и не оспорват обвиненията.

20 Август 2012: Гу Кайлай е осъдена на смърт с право на отсрочка за убийството на Нийл Хейууд. Джан Сяоджюн е осъден на 7 години затвор.

Bo Xilai - Wang Lijun

5 Септември 2012: Официално са повдигнати обвинения в корупция, опит за измяна и злоупотреба с власт на Уан Лиджюн.

17-18 Септември 2012: Делото срещи Уан Лиджюн в Чунцин започва и свършва в рамките на 24 часа. Уан признава, че е помогнал на Гу Кайлай да прикрие убийството на Нийл Хейууд.

24 Септември 2012: Уан Лиджюн е осъден на 15 години затвор, по-лека присъда от очакваното, защото е сътрудничил с властите.

28 Септември 2012: Бо Силай е официално изгонен от ККП.

Bo Xilai - Guilty

26 Октомври 2012: Бо Силай е официално изгонен от парламента. Така той вече няма имунитет и могат да му бъдат повдигнати обвинения.

25 Юли 2013: Власите повдигат обвинение в корупция и злоупотреба с власт на Бо Силай.

Bo Xilai - Trial

18 Август 2013: Процесът срещу Бо е насрочен на 22 Август 2013 година в Дзинан, провинция Шандун.

Bo Xilai - Love Triangle Wang + Bo + Gu

22-26 Август 2013: Процесът срещу Бо Силай започва. Прокурорите показват снимки на екстравагантна вила в южна Франция, за която твърдят че е негова собственост, а Нийл Хейууд е бил администратор. Жената на Бо Силай, Гу Кайлай, свидетелства срещу него и твърди, че влиятелни бизнесмени са им правили подаръци като скъпи самолетни билети и скутър Segway. Бо дискредитира Гу Кайлай публично и твърди, че тя е луда.  Бо Силай разказва, че Уан Лидзюн е имал любовна афера с Гу и когато той разбира за нея Уан бяга в американското посолство. Бо Силай твърди, че Уан е изповядал любовта си в дълго писмо, което се крие от властите. Уан е посещавал домът на Бо всеки ден. Процесът е отворен за всички западни медии, а преписите от делото могат да се намерят безпроблемно, нещо нечувано за политически скандал от този калибър.

22 Септември 2013: Бо Силай е признат за виновен по всички обвинения и осъден на доживотен затвор от Междинния Народен Съд в Дзинан

23 Септември 2013: Бо Силай съобщава, че ще обжалва присъдата си.

9 Октомври 2013: Съдът разрешава разглеждането на обжалването на присъдата.

25 Октомври 2013: Делото се гледа при закрити врати. Присъдата е потвърдена. Съдът постановява, „Фактите изложени на първа инстанция са ясни, доказателствата са надеждни и достатъчни, а присъдата е целесъобразна. Съдът приема, както следва: отхвърля жалбата, потвърждава първоначалната присъда.“

 
 
Коментарите са изключени

Как да не се излекуваме от Голямата чума в Лондон

| от |

Възникнала между 1665 и 1666, Голямата чума не е точно първият път, в койтоЛондон преживява такава ужасна епидемия на болестта – периодични случаи в града има от много време. Въпреки това, Голямата чума определено оставя отпечатък. Според смъртните листове от тази година, през 1665 умират 68 596 души в резултат на чумата. Смята се обаче, че този брой е силно занижен, тъй като групи като квакерите, например, не съобщават за смъртните си случаи, а много бедни просто са изхвърлени в масови гробове без смъртта им да бъде регистрирана. В крайна сметка между 25% и 50% от населението на Лондон умира от чумата без никой да знае какво я предизвиква. В един момент се забранява събирането на трупове през деня, защото когато гражданите виждат колко са много, наставала паника. Това довежда до някои интересни методи за превенция…

Например, по това време се смята, че чумата се причинява или поне се предава по-лесно от „лош въздух“. В резултат на това, се палят огньове из целия град по заповед на властите; в домовете също огньовете се поддържат ден и нощ, независимо от температурата навън, а мнозина започват да пушат тютюн, за да поддържат въздуха в дробовете си без зараза. Това довежда до нетипичната за нас ситуация, при която хора от всички възрасти, включително деца, са принудени да пушат. А. Дж. Бел няколко десетилетия след чумата пише:

..когато той беше учител в Итън през годината, в която беше бушувала Голямата чума, всички деца пушеха в училище по задължение, а той самият никога не е бил бит толкова много в живота си, колкото една сутрин, когато го хванали да не пуши. 

Друго нещо, което лондончани вярват, че помага за разпространението на чумата, са многобройните бездомни котки и кучета по улиците на града им. Дотолкова, че с официален указ от крал Чарлз II се нарежда да „не се допускат свине, кучета, котки или домашни гълъби да преминават по улиците или да ходят от къща на къща“. В резултат хиляди животни са убити и незабавно заровени или изгорени. Въпреки че кучетата и котките са пренасяли бълхи, заразени с чума, смята се, че цялата операция всъщност помага на чумата, тъй като същите бездомни котки и кучета са контролирали много по-опасните разпространители на чумата – плъховете.

Wenceslas Hollar - Plan of London before the fire (State 2), variant

Карта на Лондон, 1665

Може би най-съмнителното нещо, което лондончани предприемат като мярка за ограничаване разпространението на болестта, е карантината на всяка къща, в която живее жертва на чумата, за 40 дни. Вратите на тези къщи се заключат и се маркират с голям червен кръст, над който пише думите: „Господи, се смили над нас“. За да се гарантира, че никой няма да избяга, пред къщата често се слагала охрана.

Тъй като е било нормално да се запечатва къща с всичките й обитатели все още вътре, независимо дали са болни или не, лондончани започват да подкупват инспекторите, които ходят по домовете да търсят признаци на чума, да игнорират всякакви такива признаци в техния дом. Това е и една от причините записаните смъртни случаи да са толкова малко. Когато не ставало с подкуп, някои направо бягали от домовете си, оставяйки цялото си имущество, като предпочитали да живеят на улицата вместо да се заразят от чумавия в дома им или да умрат от глад затворени.

Някои пробивали най-тънката стена на къщата си, за да избягат, а един мъж дори взривява входната врата със самоделна бомба от фойерверки. Но вероятно най-гениалният метод за бягство е ловът на пазачи. При него обитателите на дома внимателно спускат бесилки през прозореците, за да ги сложат около врата на пазача долу пред къщата и да го издърпат нагоре, докато не го обесят, или просто да го душат, докато не им предаде ключовете. В първия случай, тялото на стражата ще бъде дискретно изхвърлено, като се увие в чаршаф (така изглежда като тялото на жертва на чумата и съответно никой не би го проверявал и пипал прекалено много) и се изхвърли безцеремонно в преминаващата количка с мъртви. Удивително, но в историческите извори пише, че поне „партида“ охрани, което за нас днес означава около 20, са били убити по този начин от отчаяни граждани.

За щастие и на гражданите, и на охраните, чумата премина през есента на 1666 г. и абсолютно нищо страшно не се случва с Лондон някога отново… Освен ако не броим огромния пожар, който изпепелява града едва година по-късно, като унищожава приблизително 85% площта му в рамките на стените. Около 65 000 души са оставени без дом, а огънят изгаря и страшно много архиви, свързани с неотдавнашната чума, което затруднява уточняването на неща като точната смъртност и колко хора се заразяват, но успяват да се възстановят. След това, разбира се, и друг път са се случвали ужасни неща в Лондон през неговата много пъстра история. Но кой брои.

 
 
Коментарите са изключени

Какво означава номерацията върху самолетните писти

Пистите имат много детайли в дизайна си, но един от тях е и лесен за пропускане, и трудно да се разбиране: уникалните им номера. Летищата имат еднакви цифри в двата края на всяка писта, но какво означават те?

„Всички писти са номерирани въз основа на магнитния азимут (посоката, в която се движим, показана от компас), по който пистата е ориентирана“, обяснява Дейв Дарги, лидер в Инфраструктура в авиационния сектор в компанията Stantec. Но това на пръв поглед изглежда странно, тъй като числата са твърде кратки, за да стигат до 360 градуса. Това е така, защото се изпуска цифра, като един вид се закръгля отчитането на компаса до десет градуса. Така оставаме с числата от 1 до 36. Единият край на всяка дадена писта е на 180 градуса от другия и съответно ако единият й край е 26, другият ще бъде 08 – към едната цифра се изважда или добавя 18, за да се получи другата.

Runway 22

Когато има няколко паралелни писти, те се разграничават с добавя на още обозначения. Например, 08L-26R и 08R-26L означава 08 Ляво – 26 Дясно или 08 Дясно – 26 Ляво според това кое от коя страна на самолета е. „С“ се използва за „Център“ в случай, че има 3 писти. В най-редките случаи, когато има четири писти една до друга, няма четвърто обозначение, а вместо това едно число се измества с 10 градуса (1 цифра).

15R-33L - Aeropuerto de Madrid-Barajas - detail

Човек ще си помисли, че летищата просто ще подредят всичките си писти една до друга, защото е най-лесно и просто. Но ориентацията им се основава на преобладаващите ветрове на конкретното място, а те, разбира се, могат да се изместват. В резултат на това много летища разполагат с писти под най-различни ъгли, за да могат самолетите да се справят по-добре с вятъра. Съвсем естествено – не всички летища са достатъчно големи, за писти във всички посоки.

Магнитният северен полюс се променя на няколко години и затова съответният държавен орган следи тези изменения и според тях променя  цифрите.

 
 
Коментарите са изключени

Да ядеш грехове – една изчезнала професия от 19 век

| от |

Съществуват най-различни професии в началото на 20-и век. В някои села в Англия, Шотландия и Уелс присъстват много изкушаващи работни позиции. Макар и да изглежда лесно изпълнение, все пак няма научно доказателство за поглъщане на грехове, заемането на тази работна позиция изисква квалификация. Като за начало, кандидатът е трябвало да изяде парче хляб, напоено с грехове. До тук добре, ала парчето хляб е поставено върху гърдите на мъртвец. Обикновено гълтачът на грехове трябва да извърши този ритуал пред очите на семейството. Още несправедливости следват в подробностите – семейството консумира бира, докато консуматорът се храни само с хляб. Някога жителите на острова вярвали, че греховете могат да бъдат напоени в хляба, а щом минел служителя, можел да ги отнеме и по този начин да позволи на починалия да стигне по-бързо до рая.

Гълтачът на грехове не само ги премахвал от починали, но и ги абсорбирал. Това най-вероятно повишавало много сериозно нивата на психоза. Личност като тази е била смятана за демон, мразена и същевременно достатъчно опасна в обществото. След всяка следваща церемония, гълтачът имал дарбата да кълне хора, а много често в архивите се говори, че прокълнатият успява да се побърка и да почине до една седмица.

Според митичния английски фолклор, абсорбирането на греховете не било само предпазване от ада, но и гаранция, че душата на починалия нямало да скита по земята под формата на призрачна форма. Практикуващите не са особено желана компания и дори не са добре платени. За успокояването на душата на мъртвия, както и на семейството, гълтачът получава половин шилинг на операция. Добрата новина е, че покрай гарантираното посещение в ада, професионалният заличител на житейски грешки получава и безплатна храна, стига да си изяде хляба. По това време католическата църква набюдава тази практика като чиста конкуренция.

Според духовниците, това е просто поредният добър трик за създаването на монопол върху погребалните церемонии. Следователно добавяме още едни хора, които професионалният гълтач трябва да избягва. Като допълнителни мерки, църквата подготвяла и сурови наказания за онзи, който използвал подобни услуги. Повечето практикуващи били антисоциални, отхвърлени от обществото и негодни за друга работа, следователно се надявали, че така и така животът им не е особено добър, могат да се препитават по този начин. Не е документирано кога гълтачите приключват своята професионална кариера, но с течение на времето църквата успява да вземе превес над групата странни хора.

 
 
Коментарите са изключени

Какво означават различните котешки очи на пътя в различните държави

Малките бабуни / пъпки / повдигната пътна маркировка има различни светлоотразителни цветове, някои от които (като бяло и жълто) имат разбираеми значения, подобни на обикновената пътна маркировка. Но има и други цветове (като синьо и зелен), които предават допълнителна информация. ако знаете как да ги разчитате.

Някои цветове са за полицаи, служители на спешна помощ и работници по поддръжката на пътя като им показват къде могат да намерят неща като пожарни хидранти т подобни. Но значенията на цветовете на котешките очи варират на различните места по света.

M9 motorway Carlow Ireland catseyes

Магистрала М9 в Карлоу, Ирландия

  • Бяло: използва се в центъра на пътя, маркира ленти и острови
  • Жълто: по ръба на пространството между два съседни еднопосочни пътя 
  • Червено: по аварийната лента на магистралите
  • Синьо: по места за отбивки na аварийни превозни средства, основно за полицията да паркира ида  наблюдава трафика
  • Зелено: на входове и изходи, понякога се използват за маркиране на незначителни странични пътища

В Северна Америка значенията на цветовете са малко по-различни:

  • Бяло: маркировка на лентата или по ръбове на тротоара
  • Жълто: разделяне на ленти със срещуположно движение, далечни страни на еднопосочни ленти
  • Червен: обозначение, че улицата е еднопосочна и влизането е забранено
  • Синьо: крайпътен пожарен хидрант
  • Зелено: влизане в комплекс от затворен тип, достъпен за аварийни превозни средства
  • Бяло (или жълто) + червено: червеното, видимо само в една посока, означава, че сме влезли в насрещното движение или „влизането забранено“
  • Бяло + черно: с бяло се маркират ограниченията за лента за специално движещи се МПС, а черно, когато маркировката не се прилага

В Австралия се ползват европейските стандарти, с разликата, че както в САЩ, синьото се използва за означаване на наличието на пожарен хидрант. Жълтото също има допълнително значение във Виктория: пресечените жълти линии с жълти светлоотразители означават коловози, по които могат да се движат други превозни средства. Непрекъснатите линии и двойните жълти рефлектори пък съобщават на водачите, че линиите не се пресичат.

 
 
Коментарите са изключени