Падението на Бо Силай

| от |

Падението на висшия кадър на Китайската Комунистическа Партия и princeling (термин, използван за децата на бивши високопоставени членове на ККП от времето на Мао Дзъдун) е може би един от най-наблюдаваните от западните медии политически скандали в Китай. Завършвайки с доживотна присъда за Бо Силай и смъртна присъда с отсрочка за неговата съпруга, Гу Кайлай, историята на обещаващия политик звучи като сюжет на сапунена опера или холивудски блокбъстър. Ето как започва и протича всичко.

Bo Xilai - Neil Heywood

14 Ноември 2011: Британският бизнесмен, Нийл Хейууд, е намерен мъртъв в хотелската си стая в Чунцин. Властите обявяват смъртта му за нещастен случай вследствие на алкохолно натравяне и тялото му бива кремирано. Хейууд работи като бизнес консултант в Китай в продължение на повече от 10 години.

2 Февруари 2012: Популярният в Чунцин главен секретар на полицията, Уан Лиджюн, е премахнат от поста си. Понижението му е знак, че Уан се е скарал с партийния секретар на Чунцин, Бо Силай.

6 Февруари 2012: Уан Лиджюн бяга в американското консулство в Чунцин, но остава там само едно денонощие и го напуска по „собствено желание“ според американските власти. Кметът на Чунцин лично идва да говори с служителите в консулството.

8 Февруари 2012: Местните власти в Чунцин излизат с декларация, че Уан е преуморен и стресиран и е поискал „почивка поради медицински причини.“ Истината е, че Уан е арестуван и разследван.

Bo Xilai - CCP Member

5-14 Март 2012: Бо Силай присъства на годишния пленум на ККП. На специална пресконференция Бо съобщава, че обвиненията към него и семейството му относно случаят с Уан са „пълни глупости“ и всички нападки в западните медии са изфабрикувани. Слуховете обаче продължават и неговите шансове да бъде избран за член на постоянния комитет на Политбюрото на ЦК на ККП намаляват драстично.

14 Март 2012: Тогавашният премиер, Уън Дзябао, индиректно критикува Бо за начина, по който Бо се отнася към „инцидента“ с Уан Лиджюн.

15 Март 2012: Агенция Синхуа съобщава, че Бо Силай вече не е партиен секретар на Чунцин, заради случая с Уан. Бо изчезва от публичното полезрение.

Bo Xilai - Family

20 Март 2012: Аудио запис доказва, че Бо и Уан се скарват, защото полицейският шеф има намерение да разследва член на семейството на Бо. Слуховете са, че Гу Кайлай, жената на Бо, е замесена в смъртта на Нийл Хейууд.

26 Март 2012: Британското правителство отправя нота към китайските власти за повторно разследване на смъртта на Нийл Хейууд. От Даунинг Стрийт директно отричат британският бизнесмен да е бил шпионин.

10 Април 2012: Членството на Бо към ККП бива отнето, а жена му, Гу Кайлай, и секретарят на семейството, Джан Сяоджюн, биват арестувани за убийството на Нийл Хейууд.

Bo Xilai - Bo Guagua at Harvard

25 Април 2012: Синът на Бо Силай, Бо Гуагуа, пише отворено писмо от Харвард. Той твърди, че не води екстравагантен начин на живот в чужбина и че е приет в университета благодарение на стипендия. Бо Гуагуа отказва да коментира обвиненията за корупция срещу баща му.

26 Април 2012: Братът на Бо Силай, Бо Сиюн, напуска работата си като адвокат към голяма държавна китайска компания в Хонг Конг. В същото време New York Times публикува статия, в която се твърди, че Бо Силай е подслушвал незаконно висши служители в ККП. Дори тогавашният президент, Ху Дзинтао, е бил подслушван.

16 Май 2012: Група апаратчици близки до Уън Дзябао, пише отворено писмо към президента Ху Дзинтао, в което го молят да уволни близкия до Бо, Джоу Юнкан, който е шеф на Държавна Сигурност. Те твърдят, че Джоу иска да възроди Червеното Движение на Мао.

23 Май 2012: Името на Бо Силай е премахнато от списъка на делегатите от Чунцин.

17 Юни 2012: Властите в Камбоджа арестуват френския архитект, Патрик Девил, който е бил близък с Гу Кайлай, по молба на китайското правителство.

18 Юни 2012: Новият партиен секретар на Чунцин, Джан Дъдзян, съобщава пред конгреса на ККП в града, че скандалът с Бо Силай е „сериозно навредил“ на имиджа на Китайската Комунистическа Партия в чужбина.

17 Юли 2012: Патрик Девил доброволно лети към Пекин, където е търсен като свидетел от власите.

Bo Xilai - Gu Kailai Trial

26 Юли 2012: Агенция Синхуа съобщава, че официално ще бъдат повдигнати обвинения в предумишлено убийство на Гу Кайлай и секретаря ѝ.

3 Август 2012: Адвокатите на Гу Кайлай съобщават, че процесът срещу нея ще започне на 9 Август в град Хъфей.

9 Август 2012: Делото срещу Гу Кайлай и секретарят ѝ, Джан Сяоджюн, започва. И двамата се признават за виновни и не оспорват обвиненията.

20 Август 2012: Гу Кайлай е осъдена на смърт с право на отсрочка за убийството на Нийл Хейууд. Джан Сяоджюн е осъден на 7 години затвор.

Bo Xilai - Wang Lijun

5 Септември 2012: Официално са повдигнати обвинения в корупция, опит за измяна и злоупотреба с власт на Уан Лиджюн.

17-18 Септември 2012: Делото срещи Уан Лиджюн в Чунцин започва и свършва в рамките на 24 часа. Уан признава, че е помогнал на Гу Кайлай да прикрие убийството на Нийл Хейууд.

24 Септември 2012: Уан Лиджюн е осъден на 15 години затвор, по-лека присъда от очакваното, защото е сътрудничил с властите.

28 Септември 2012: Бо Силай е официално изгонен от ККП.

Bo Xilai - Guilty

26 Октомври 2012: Бо Силай е официално изгонен от парламента. Така той вече няма имунитет и могат да му бъдат повдигнати обвинения.

25 Юли 2013: Власите повдигат обвинение в корупция и злоупотреба с власт на Бо Силай.

Bo Xilai - Trial

18 Август 2013: Процесът срещу Бо е насрочен на 22 Август 2013 година в Дзинан, провинция Шандун.

Bo Xilai - Love Triangle Wang + Bo + Gu

22-26 Август 2013: Процесът срещу Бо Силай започва. Прокурорите показват снимки на екстравагантна вила в южна Франция, за която твърдят че е негова собственост, а Нийл Хейууд е бил администратор. Жената на Бо Силай, Гу Кайлай, свидетелства срещу него и твърди, че влиятелни бизнесмени са им правили подаръци като скъпи самолетни билети и скутър Segway. Бо дискредитира Гу Кайлай публично и твърди, че тя е луда.  Бо Силай разказва, че Уан Лидзюн е имал любовна афера с Гу и когато той разбира за нея Уан бяга в американското посолство. Бо Силай твърди, че Уан е изповядал любовта си в дълго писмо, което се крие от властите. Уан е посещавал домът на Бо всеки ден. Процесът е отворен за всички западни медии, а преписите от делото могат да се намерят безпроблемно, нещо нечувано за политически скандал от този калибър.

22 Септември 2013: Бо Силай е признат за виновен по всички обвинения и осъден на доживотен затвор от Междинния Народен Съд в Дзинан

23 Септември 2013: Бо Силай съобщава, че ще обжалва присъдата си.

9 Октомври 2013: Съдът разрешава разглеждането на обжалването на присъдата.

25 Октомври 2013: Делото се гледа при закрити врати. Присъдата е потвърдена. Съдът постановява, „Фактите изложени на първа инстанция са ясни, доказателствата са надеждни и достатъчни, а присъдата е целесъобразна. Съдът приема, както следва: отхвърля жалбата, потвърждава първоначалната присъда.“

 
 

Билборд във Варна беше свален след хомофобски вандализъм

| от chronicle.bg |

Билборд във Варна, част от кампания за повече разбиране и толерантност,  беше свален от Общината след като стана обект на хомофобски вандализъм. 

До тази мярка се стигна след като мнозина хора изказаха несъгласието си с визията  на билборда. В знак на несъгласие в Интернет беше инициирана подписка за свалянето му. Вчера сутринта билбордът е осъмнал залят с боя, а по-късно през деня е свален, тъй като е бил нарязан. Плакатът ще бъде подновен и се правят опити за повторното му поставяне.

Билбордът е част от кампания за повече разбиране и толерантност, която се провежда паралелно в няколко български града до януари 2019 г. За кампанията са създадени два плаката. Единият показва двама мъже, прегърнати на фона на Народното събрания, а другият – две жени, на фона на Народния театър. Такива билборди са поставени и във София, Пловдив и Бургас, съобщава Симеон Василев, съосновател на фондация GLAS, по чиято инициатива се провежда кампанията.

Името на кампанията е „Няма страшно. Това е просто любов“, а целта й е да има повече приемственост към ЛГБТИ общността. Тя е част от проекта „Заедно за правата на ЛГБТИ хората в България.“, който се съфинансира от Европейската комисия.

Днес е вандализирането на един билборд, но ЛГБТИ хората в страната са подложени ежедневно на подобни унижения и дискриминация. Такава постъпка създава страх и потиснатост в цялата общност. Не виждам нищо провокативно в това двама мъже или две жени да показват любовта си открито. Не смятам, че тази любов трябва да бъде крита.“ казва Симеон Василев по случая.

Към момента Община Варна не е изказала своята позиция по случая. Очаквайте още информация по случая.

 
 

Джеймс Бонд може да спре с мартинито

| от chronicle.bg |

Може да видим любимият ни агент 007 по-често да посяга към сокчетата, отколкото към драгоценното му, друсано, а не бъркано мартини. Джеймс Бонд всъщност може да има тежък проблем с алкохола след над 60 години употреба на любимото си питие. Ново изследване на Медицинския журнал на Австралия показва, че Бонд пие мартини общо 109 пъти за всички филми от 1962 до 2015. Това според журнала са много мартинита.

Главният автор на изследването Ник Уилсън казва в изявление: „Често агентът пие преди сбиване, шофиране (включително и преследване), хазарт, операция на сложни машини и устройства, контакт с опасни диви животни, тежки атлетични изпълнения и секс с врагове, докато в леглото има ножове и пистолети. Беше забавно да изследваме филмите – абсурдностите, които Бонд прави след като пие, ни дадоха и повод за смях.“

В изследването, озаглавено „Licence to Swill: James Bond’s Drinking Over Six Decades“, се отбелязва, че в „Quantum of Solace“ агентът пие не по-малко от 6 Веспъри – коктейл от джин, водка и няколко вина. Според учените това може да вдигне нивото на алкохол в кръвта му до около 036 грама на децилитър. Това е достатъчно да причини сърдечна недостатъчност, кома и дори смърт.

В книгите нещата не са по-различни. В един от романите Иън Флеминг и Антъни Хоровиц пишат, че Бонд изпива 50 единици алкохол за 1 ден. Това е количество, което би убило всеки.

Препоръчва се сценаристите да си вземат бележка от това и 007 да потърси помощ за консумацията си на алкохол.

 
 

6 от най-добрите комедии на 2018 г.

| от chronicle.bg |

Отиващата си година определено беше достатъчно пъстра, поне що се отнася до жанровото и тематичното разнообразие в киното. Днес обръщаме внимание на един от най-гледаемите жанрове от създаването на киното, до днес. Комедиите.

Не смешните филми. Макар това да са две сходни за много зрители понятия, невинаги е така. Комедията понякога може да бъде смешен филм. Но за един филм не е достатъчно да бъде смешен, за да го бъде комедия. Освен разбира се, ако не искаме да го оценим по-високо, отколкото заслужава.

Добрата комедия може да предложи много повече от смях и за щастие през изминалите месеци видяхме нагледни примери за такива филми. Днес те вече доминират списъците с награди и оглавяват боксофис класациите.

И няма нищо по-добро от това да видиш голям режисьор като Йоргос Лантимос да се справя с проблемите на две объркани жени, които ще си оскубят косите (и душите, ако можеха) за своята любимка. Това е комедия, която заслужава да оглавява класациите, защото освен смях, донася и естетическа наслада на зрителя – на визуално, актьорско, режисьорско, драматургично ниво.

На базата на мненията на критици, медии и нашият скромен вкус, подбрахме 6 от най-добрите комедии на 2018 г. Можете да ги видите в галерията горе.

 
 

Селската амбиция ръжда не хваща

| от Емил Кирилов |

Във всяка нормална фирма, във всеки офис в София, всеки ден и час, има минимум по един много амбициран човек без особени личностни качества, но пък изпълнителен и зверски решен на успех и победа. Човек, дошъл не на работа, а на война.

Той пристига от далечни земи. Може и да е местен, но неговата вътрешна същност, неговото действително същество, скрито зад костюмчето, шито на ишлеме, е точно от там, ако ще на гърба на Коня да е расъл.

Душата му е от Злокучене, от Марс, от Тъмната, зла, сенчеста паралелна вселена на болезнено амбицираните селяндури, които си вардят службицата с цената на живота и оставят у малкото нормални хора на тази планета усещането, че биха правили на шефа всякакви мръсотии. След малко. В кенефа. Буквално.

Той е тук, за да се поти, да се пъне, да се мори, да не издържа, да прави впечатление, да избухва, да е номер едно, да поема задачки, да победи, да се доказва. Напрежението е постоянно и много голямо.

Като на някаква приказна селска сватба е този човек непрекъснато. Като една застаряваща братовчедка на булката е, решена да си намери мъж на това дългоочаквано тържество на кича и безумието, но и разяждана от непосилно тежка злоба и завист към своята вече „уредена“ роднина в бяла рокля.

За тия хора да ходиш на работа е всичко. Но не самата работа и нейното вършене е от значение, не крайният резултат и удовлетвореността от това да създадеш нещо е водещо в техните кански усилия. Важното е да се покажеш, да се навреш сред обществеността, да се наместиш на сигурно, нещо там да се овъртолиш във влиятелни хора и слава.

Селската амбиция е много коварна работа, защото създава непоносим дискомфорт в живота на физически най-близкия нормален човек, свидетел на цялата тая мъка, който не е възпитан да се напиня като умопомрачен, само и само да му вдигнат заплатата със 150 лв, да го потупат по рамото и евентуално да си намери гадже с висок служебен пост и апартамент в СОФИЯ.

Селската амбиция е нещо страшно.

Нейният приемник вечно се страхува да не би да изпусне нещо, той знае всичко и е вечно в час, докато ти си пиеш обедната бира на слънце в почивката и оглеждаш задниците на малкото хубави колеги, дето останаха в този живот.

Селски амбицираният човек ще те купи и продаде, облечен като някаква стюардеса или кондуктор в БДЖ, каквито са й/му разбиранията за елегантност и офисен дрескод.

Той влага толкова енергия в това да се чекне по офиси по цял ден, да е винаги информиран за всичко, да е насреща за тези над него, да принтира някакви листа, задъхан и наведен, да създава добро впечатление на директори, че като се прибере вечер у тях, се размазва на дивана като желе, изнемощял, няма сили за книга, за филм, за спорт, за любов, за нормална вечеря, за малко мисъл в тая глава, бе.

Яде спържа от буркани от селото на своята душа и крои с цялата й неописуема нищожност дребни схеми, с които да блесне на работа и в утрешния ден.

И така ден след ден. Та цял живот…