Първанов: Големият шлем е в ръцете на Ердоган

| от |

Спирането на проекта „Южен поток“ е тежка и лоша новина, която ще има тежки последници в енергиен план и от гледна точка на националната сигурност на България. От шанса да бъдем енергиен център на Балканите, ние ще бъдем потребител, при това на монополиста Турция.

Това заяви на брифинг в Народното събрание председателят на АБВ Георги Първанов, предаде репортер на БГНЕС.

С обявените намерения от Русия и Турция идеята за диверсификация на снабдяването с природен газ губи своята перспектива, категоричен бе Първанов. Той обяви, че губим 5000 нови работни места, част от които бяха започнали да се отварят. Около 1 млрд. евро ще са загубите от неучастие в строително монтажни дейности, изчисли той.

„Спори се какво губим – дали това 400 млн. евро или 600 млн. долара – този спор е самоцелен, но този който иска да изчисли загубата, може да тръгне от онова, което ще загубим със сигурност – транзитът към Турция и Гърция в момента“, каза Първанов. По думите му, в момента печелим по 160 – 200 млн. долара годишно от транзит към Турция и Гърция при пренасяне на до 17 млрд. куб. метра газ. Като се има предвид обема на новия газопровод – 63 млрд. куб. метра, колкото трябваше да е и „Южен поток“, може да се изчисли, че загубата ще е приблизително толкова, колкото обяви Путин, каза Първанов.

Той прогнозира и проблеми със снабдяването, като изрази надежди да не ги усетим още тази зима. Не можем да очакваме и снижаване на цените, както се случи с Турция – 6%, дори напротив – можем да очакваме увеличение на цените, каза той. „Причината е много ясна – от ключовата роля, която България можеше да има, ние ставаме периферия. Сега сме в ъгъла като краен потребител, заставаме на опашката и чакаме каква цена ще ни определят Русия, Турция и други страни по трасето“, съжали Първанов.

Първанов призна, че с удивление е чул от министъра на енергетиката, че ако получаваме газ от Турция или Гърция това е диверсификация. „От шанса да бъдем енергиен център на Балканите, което имаше реален шанс да се случи – да бъдем основният разпределител на газ за региона, ние ще бъдем потребител, при това на монополиста Турция. Има нов монополист в енергийния сектор в региона“, категоричен бе Първанов.

„Успоредно с мощните потоци природен газ, които ще потекат към Турция, беше потвърдено намерението Турция да изгради своите четири ядрена реактора с висока мощност с руско участие, тоест и в тази част на енергетиката Турция получава водещо място. Перспективата е не просто да купуваме природен газ, но и ток от Турция“, прогнозира Първанов. По думите му, стратегическият партньор на Русия става Турция. „България имаше такъв шанс, но след като промяната е факт не виждам перспектива“, каза той.

Първанов критикува и позиция на ЕК, като посочи, че на този етап тя е изразена на много ниско ниво от пресаташе, което говори за неглижиране. Все пак е ясно казано, че ЕК няма отговорност за проблемите, които ще имат с „Южен поток“ страните-членки, което много напомня на фразата „спасението на давещите се е дело на самите давещи се“.

„Уви, големият шлем вече е притежание на Ердоган с всички последици за нас“, каза той и настоя, че за това са виновни шест поредни правителства.

По думите му, въпросът не да е се вторачим в темата за отговорността, защото сега имаме нужда от консолидация на българската позиция, за да можем да се „върнем в мача“, да се върнем в ролята на фактор в енергийната дипломация, каза Първанов но призна, че е песимист за възможността това да се случи.

Първанов критикува и вчерашното поведение на групата на ГЕРБ, която се въздържа от гласуване за включване в дневния ред на декларация по темата „Южен поток“. Премиерът поиска мандат и парламентът демонстрира пълно объркване, а мнозинството в лицето на ГЕРБ и РБ, показа една двойна игра, каза Първанов. „Изразявам нашата категорича позиция на неприемане на подобни игри и интриги. АБВ спори и отстоява политики и компромиси и не може да прави дълго компромис с опитите да се изневери и забрави постигната договореност чрез коалиционното споразумение между двете партии и партньорското споразумение между нас и ГЕРБ“, каза той.

Веднага след това Първанов побърза да уточни, че на този етап от АБВ са удовлетворени от първите стъпки на правителство в социалната сфера и постигнатото от техния вицепремиер Ивайло Калфин, който е постигнал „малка победа“ с увеличението на минималната работна заплата. „Сигурно беше по-лесно да стоим на последните банки, да бъдем отчетливи в декларациите си за социалност, но е по-важно, макар и с малки стъпки, да постигаме онова, което хората желаят от нас. Онова, което постигаме е по-малко от очакванията на хората и което искаме да дадем, но е повече от онова, което имаше предвид мнозинството и от модела на ГЕРБ от предишното управление. Това е пробив в модела на Дянков“, обобщи Първанов, според когото АБВ изпълнява ролята си на социален коректив. /БГНЕС

 
 

“Формата на водата“: приказката, която ни вдъхва надежда

| от Дилян Ценов |

Тъмносин екран. Помещенията сякаш отдавна са под вода, а мебелите са в безтегловност. На този фон разказвачът споделя с нас, че не знае как да започне. Истина е. За „Формата на водата“ на Гийермо дел Торо се пише трудно. Тези, които все още вярват, че приказките не са заключени завинаги в томовете на Андерсен и Оскар Уайлд ще разберат безсилието да говориш за нещо толкова чисто, фантастично, което ти вдъхва вяра. Другите, които си падат по по-hardcore неща, молим да ни простят това, което наричат „розов романтизъм“.

Истината е, че „Формата на водата“ е добре направената екранна приказка за вярата и любовта, от която хората имат нужда. За филма започна да се говори, откакто спечели голямата награда на кинофестивала във Венеция през 2017 г. Равносметката от тогава: вече близо 100 млн. долара приходи, номинации за всички големи награди, винаги печелеше в големите категории, и почти максимални рейтинги от критиците. 13-те номинации за „Оскар“ го правят рекордьора тази година.

the shape of water ,формата на водата

Зародишът на идеята за любовната история между митично морско създание и жена се ражда още през детството на Гийермо дел Торо след като гледа филма Creature from the Black Lagoon. Днешната история обаче е доста по-различна. Действието се развива в САЩ по време на Студената война. Американска военна база. Руснаците дишат във врата на американците и обратното. В този свят на убити цветове и сиво ежедневие живее Илайза Деспозито – чистачка във военната база, сираче, намерено в река, което заради белезите на врата не може да говори. Никой не знае от какво са причинени те. Ежедневието е едно и също, монотонно, най-екстремното нещо е сутрешното мастурбиране във ваната, преди сваряването на трите яйца. Следва посещение при съседа и единствен приятел – художникът гей Джайлс. В работата пък е Зелда – едрата афроамериканка, която не млъква и ту се оплаква, ту кълне съпруга си Брустър. Денят, в който „обектът“, както го наричат в базата, е докаран, започва приказката…

На първо място, заслугата за този майсторски филм е на дел Торо, за когото това е първият такъв пробив от началото на кариерата му през 1985 г. Ако зависеше от нас, веднага му даваме „Оскара“ за най-добър режисьор. Без излишни протяжни моменти за времетраене от два часа. Действие, напрежение, обрати, конфликт – всичко майсторски изградено и съшито така, че приказката да добие максимално достоверен вид, но все пак да знаеш, че не бива да бъдеш краен буквалист, когато гледаш. В това е чарът и на сценария на дел Торо и Ванеса Тейлър (Hope Springs, Divergents, и продуцент във втори и трети сезон на Game of Thrones). Той те освобождава от вродената ни склонност да търсим причинно-следствени връзки, логика и по този начин ни потапя в паралелната вселена, където вратата не е изкъртена от напора на водата, хомосексуалният прощава на чудовището, че е изяло котката му, косата му пониква отново, а раната му заздравява. Подходът  deus-ex-machina, тук е на мястото си. Както подобава на истинските приказки.

hero_Shape-of-Water-2017

Пак, благодарение на дел Торо, успяваме да видим Сали Хоукинс така, както дори в „Син жасмин“ не я видяхме. Добрият актьор може и без текст, това е. Сали Хоукинс е повече от добра актриса. Няма пародиране, няма наиграване. Има отмерени жестове, намеци, смигвания, ясни и в същото време достатъчно загадъчни, за да ни изненада Илайза със следващия си ход. До нея е Зелда (Октавия Спенсър), за която третата номинация за „Оскар“ е напълно заслужена – тя е антиподът на нямата чистачка, който обаче успява да запази самообладание дори когато комплексираният расист командващ поделението, полковник Ричард Стрикланд, я заплашва в собствения й дом. Триото от добри актьори е завършено от Ричард Дженкинс в ролята на съседа Джайлс – старият мъж, неизживял младостта си, който редовно купува пайове, които не изяжда и се опитва да завърже разговор с красивия, но груб продавач.

28161816_10156135688137402_8630534296068459429_o

Останалите компоненти на филма трябва също да бъдат споменати. В него почти няма светли и живи тонове, всичко е пастелено, почти монохронно. Този скопен, а после умъртвен тон придава на една усмивката на Илайза или на примигването на създанието още по-енигматичен вид. Целият вътрешен свят на жената контрастира с обстановката около нея, подсилвайки приказния ефект. Тук се появява и музиката, от 50-те и 60-те години, феминизирана до краен предел (която Джайлс обожава). Грамофонът се върти, а от него звучи Кармен Миранда. Така, неусетно, едно яйце, малко музика, нежен допир стават достатъчни.

Кое обаче прави „Формата на водата“ толкова добър? Техническата реализация разбира се, че има заслуга. Режисурата и играта също. Но това са само добре сработени помежду си проводници, по които преминава идеята. Идея, която човечеството винаги е търсило. Нуждата да слушаш приказки. Детски, нереални и наивни, достатъчно силни, че да вдъхнат вяра. Тази година това е „Формата на водата“.

До болка познати са изводите, че чак е втръснало да ги повтаряме. Любовта е навсякъде. Всесилна е. Възможна е. Приказките се сбъдват. Не само между жена и морско създание, а между хората като цяло. Защо да не вярваме? Все пак никой не знае какво се е случило в реката, и откъде е белегът на врата на Илайза.

А за себе си знаем ли? Къде сме били в онзи момент? Не. Затова най-добре е да вярваме и да се благодарим на „Формата на водата“, че ни напомни това.

 
 

Българският кино елит се събра на премиерата на „Привличане“

| от chronicle.bg |

Целият каст на най-новия български филм „Привличане“ снощи мина по червения килим за официалната премиера на лентата в Кино Арена Делукс в Bulgaria Mall, София.

Събитието започна с концерт на групите „Торнадо“ и Jeremy?, както и изява на работещия в Копенхаген композитор и продуцент Stani. Те представиха свои авторски парчета, написани специално за саундтрака към филма.

Яна Маринова, Александър Сано, Башар Рахал, Луиза Григорова-Макариев, Койна Русева, Радина Боршош, Владо Пенев и новоизгряващите таланти Живко Симеонов, Живко Сираков, Клои Рахал, Нина Керанова, Анастасия Левордашка, Михаил Недялков, Спартак Тодоров и Васил Илиев минаха по червения килим и се снимаха със свои приятели, почитатели и колеги.

IMG_6522

В саундтрака участват групите Jeremy?, Торнадо, македонската звезда Слаткаристика, композиторите и продуценти Nedy John Cross и Stani, Dexter, 100 кила, носителката на няколко награди Грами Тифани Фред. Оператор на филма е Иван Вацов, звукът е дело на Мишо Дичев, монтаж Никола Миленов, а режисурата е на Мартин Макариев.

IMG_6479

„Привличане“ е филм за всички – за тийнейджърите, които смятат, че са тръгнали по своя път, но често се отклоняват, за възрастните, които смятат, че са изпуснали своя шанс за реализация, за менторите, които се появяват, когато има нужда от тях. Защото на каквато и възраст да си, винаги има какво още да научиш, ако следваш ритъма на сърцето си“, споделя главната актриса, копродуцент и сценарист на филма Яна Маринова.

IMG_6691
„Привличане“ е на екраните в цялата страна от 23 февруари.

 
 

Тайни от кухнята на MasterChef 2018

| от chronicle.bg |

Часовникът, който гледаме в ефира на БТВ в последните три години всяка пролет, в момента отброява последните минути. Атмосферата в студиото на MastefChef е по-спокойна от тази на екрана, защото до печките са хора, вече минали през този процес и някои от тях вече имат свой бизнес. „Стоп“! След минути групата ни се потапя в света на екзотична веджи супа, патешко с крем кашу, шоколадов сос с тютюн, шоколадовата торта с няколко слоя и ободряващо кафе от Кения.

Журито и бившите участници не само напомниха какво отличава това предаване от всички кулинарни телевизионни формати, но и ни накараха да очакваме с нетърпение премиерата на четвъртия сезон, която е на 26.02 от 21:00.

Юрист с привлекателна външност, жена открила силата на готвенето след претърпяване на инцидент и още 19 участници, чиито истории са като извадени от филмов сценарий. Всичко това, както обикновено, се случва под зоркия поглед на тричленното жури, което тази година има ново попълнение. Ресторантьорът Лео Бианки ще застане на подиума до шеф Петър Михалчев и шеф Андре Токев, и ще оценява както кулинарните умения на участниците, така и техния нюх да превърнат хобито си в успешен бизнес.

Image uploaded from iOS (3)

Всъщност кулинарното представление беше само загрявката преди същинската битка. Финалистите от предишните три сезона бяха разделени на три отбора и в продължение на един час показаха процеса, който стои зад добре плейтната чиния с хипнотизиращи цветове и експлозия от вкусове.

Image uploaded from iOS

Грижата за предястието беше поверена на Симеон (победител), Аврам и Стефан от първия сезон, които приготвиха екзотична веджи супа (с царевица, джинджифил, кокос и лимонена трева), пикантни скариди и хрупкава изненада. А ние имахме възможност да наблюдаваме прецизността и бързината , с която се приготвят всички ястия от терасата, като привилегировани участници във формата.

Image uploaded from iOS (1)

Финалистите от втори сезон Евгени, Йоана и Севда (победител) ни изненадаха със патешки гърди с крем кашу, бадемов чипс, бульон от манатарки във вид на пяна и… шоколадов сос с черешов тютюн.

Image uploaded from iOS (9)

Десертът беше поверен на финалистите от третия сезон на предаването – Божана (победител), Росица и Цветомир. За доброто начало на събитието се погрижи Роси, която приготви специално кафе от Кения, с приятна сладост и алтернативен начин на приготвяне. Тематичната торта с формата на логото на предаването не беше просто шоколадово изкушение, а три слоя шоколадово пътешествие от вкусове и усещания, завършени от най-различни декорации като шамфъстък, ядливо злато, захарен памук и др.

Всичко гореизброено, както вече казахме, е само кратко откриване на завесата преди същинската част, която предстои. Шоуто не обещава нищо повече от това поредна година да се докаже като фаворит на зрителите, защото наред с напрежението и сензацията показва и другата страна – тази, която може да вкара и най-непохватните зрители в кухнята, стига те да имат желание.

 
 

„Умря от сърце“ и други безумни изрази в медицината

| от Цветелина Вътева |

Като лекарско чедо, израснах достойно като дълбоко невротизиран хипохондрик, убеден, че във всеки един момент тялото му и психиката му може да го изцакат с топла бира и следобедът в парка да завърши в моргата.

В същото време обаче, като дете обожавах колегите на майка ми да ме питат „Как се казва тоя мускул тука?“ и гордо да изрецитирам „Мускул стерноклейдомастоидеус“, след което цялото отделение да ми се смее. Също така веднъж се обидих, когато говореха за някакъв пациент, че отишъл в „Исул“, аз ги поправих, че се казва „инсулТ“ и те се разхилиха. Лекарите са груби хора.

Може би коректността към медицинските названия ми е останала оттогава. А може би се дължи на някаква грозна перфидност, с която искам да се чувствам по-важна от другите. Въпросът е, че ненавиждам фразите на медицинска тематика, които звучат „народно“.

А ето тези са ми любимите:

„Умря от сърце“

Значи, ако се умираше от СЪРЦЕ, нямаше да има живи хора, нали. Умира се от инфаркт, от остра или тежка сърдечна недостатъчност, от дисекацията на аортата и други проблеми със сърцето. Самото сърце обаче…нищо не може да ви направи, ако си работи както трябва.

„Имам кръвно“

Имаш, да. Имаш кръвно налягане. Обикновено – около 120/80. Може да е ниско, може и да е високо. Тогава обичайно имате симптоми на повишено или понижено кръвно налягане. „Имам кръвно“ обаче е тотално безсмислица.

„Играе ми кръвното“

Нищо не ви „играе“. Това не е малко кученце. Кръвното налягане може да се повишава или понижава, но не играе нито с лего, нито народни танци.

„Събрах границите“

Кои граници по-точно? Едната цифра, която показва резултатът на измерване на кръвното налягане, е систола (фаза на изтласкване на кръвта  от сърцето), другата – диастола  (фаза на пълнене на сърцето). Кръвното налягане се отчита като две числа за стойностите при тези две фази: първо се казва систолното, после диастолното налягане, например 90/60. Ако измерените стойности са 120/110, систолното налягане е нормално, а диастолното – високо. Нема граници.

„Отслабнал ми е имунитета“

Имунитетът не е жена преди сватба, че да отслабва. Той е супер сложна система от защитно-приспособителни реакции на организма, които са се развили и усъвършенствали в хода на еволюцията. Отслабването на имунитета е често използван, но не съвършено точен израз. При имунодефицитните заболявания, имунитетът е компрометиран. Ако тази зима сте боледували 5 пъти, не е задължително имунитетът ви да е отслабнал. Може просто организмът ви да се е срещнал с агресивни, нови вируси, с които дори един здрав имунитет не може да се пребори ефективно и бързо.

„Да си прочистя организма“

Прочистването на организма обикновено се разбира като режима на Дънов, комбиниран с редовни клизми. Дали трябва да се прави или не, не смея да казвам. Но правилният израз що се отнася до „прочистването“, е „прочистване от токсини“.

„Не искам да се тровя с някакви химии“

Животът ни е химия. Билковите и хомеопатичните препарати също се изработват с химични методи. Разбира се, всеки има право да се лекува с чай с лимон, но понякога медикаментите спасяват животи, включително така омразните на всички антибиотици. По-добре натравяне с антибиотични химии, отколкото двустранна бронхопневмония, а често изборът е между двете.

„Искам да си изследвам целия организъм“

Много хубаво. Тогава обаче, трябва да сте наясно, че не може да разчитате на здравната каса да покрие всичко. Освен т.нар. „пълна кръвна картина“, за да си изследвате ЦЕЛИЯ организъм, трябва да ви направят ЕКГ, ехокардиография, ЯМР, ПЕТ скенер, сцинтиграфия, ехография на коремни органи, колоноскопия, гастроскопия, коронарография, ректален преглед, цитонамазка, иригография, обременяване с глюкоза, 200 кръвни теста, тестуване за алергии, туморни маркери, маркери за остеопороза, коронарография, изследване на стерилна урина, измерване на очното налягане и още много други.

Можете да посветите живота си на изследване на целия организъм, а може и да си го живеете.