Пълни кофи за боклук на Север, съсипани реколти – на Юг

| от |

Ако нямаше прахосничество на храни, гладуващите щяха да имат прехрана, припомня днес Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) по случай Световния ден на прехраната.

FoodWaste_LemonФАО, чиято централа се намира в Рим, посочва, цитирана от Франс прес, че една трета от световното производство на храни се „губи или пропилява“ поради немарливост или липса на адекватни средства за складиране и разпространение в търговска мрежа. Става дума за 1,3 милиарда тона храни годишно.

„С една четвърт от тях биха могли да се нахранят 842 милиона души, които все още страдат от глад в света“, твърди Роберт ван Отердийк, експерт по хранително-вкусовата промишленост, натоварен със селските инфраструктури в централата на световната организация.

FoodWaste_AppleЗа да бъдат изяснени по-добре бъдещите залози, Отердийк посочва, че „ако нямаше такова прахосничество, то световното производство на хранителни продукти ще трябва да се увеличи само
с 32 процента, за да бъдат изхранени 9-те милиарда души, които ще населяват планетата през 2050 година“, спрямо 60 на сто, сочени преди като необходими за целта.

Това е добре и за човечеството, и за планетата, защото увеличаването на земеделските продукти в толкова голяма степен би струвало скъпо от гледна точка на земеделски участъци, вода и
енергия.

От 40 години ФАО обръща сериозно внимание на проблема, който непрекъснато се усложнява заради урбанизацията и глобализацията. Веригите от производството до търговската мрежа стават все по-дълги. „Все тичаме след решенията“, признава Отердийк.

food-waste-1-1024x682Плодовете и зеленчуците са най-прахосваните храни – близо половината от тях се губят преди да стигнат до чинията на масата. Следват ги морските дарове (35 на сто) и зърнените култури (близо една трета).

В развитите промишлени страни пилеенето на храни идва от избора човек да изхвърли все още годни за употреба храни от санитарни съображения или дори от естетически. Италианското правителство планира днес да предложи на служителите на ФАО обяд от „изгубени“ храни.
Според ФАО, която миналата година обяви програмата си „Да пестим храната“ („Save Food“), всеки трябва да оцени загубите си и да финансира решенията. „“Save“ като спестявам и спасявам“,
подчертава Ван Отердийк.

На фона на тези ужасяващи данни, някак си резонно изглежда новината, която ви съобщихме преди няколко седмици, че в началото на следващата година в Бостън ще отвори врати първият магазин, в който ще се предлагат стоки с изтекъл срок на годност. Инициатор на експеримента е Дъг Раух, собственик на веригата супермаркети Trader Joes. Раух твърди, че магазините са принудени да изхвърлят огромни количества хранителни продукти, които все още са годни за консумация, но срокът им на годност е изтекъл според правилата, наложени от регулатора.

 
 

Любимите ни „бижута“ на Джани Версаче

| от chronicle.bg |

Помните ли Карла Бруни, Кейт Мос, Клаудия Шифър, Наоми Кембъл, Синди Крауфорд, Хелена Кристенсен? В онези години, когато те владееха не само модния подиум, но и милиони сърца по света. Включително това на Джани Версаче. Дизайнерът, който взима всички гореизброени имена и ги прави свои музи. А те позират до него на снимки както години по-рано манекенките на Ив Сен Лоран се снимат до своя откривател.

Връзката между модел и дизайнер (при истинските дизайнери) е повече от работа – тя е необходимост. Не просто да имаш красива жена, на която да нахлузиш дрехата, а да създадеш силует, вдъхновен от тази жена, силует само за нея. Той ще й стои така, че тя ще изпъкне и ще привлича погледите. А това в крайна сметка ще накара хората да обичат и двете – и дрехата, и модела.

Над моделите на Джани Версаче сякаш има ореол, който винаги ги представя в най-добрата светлина, дори двадесет години след смъртта на дизайнера. Все още първата асоциация, когато чуем имената им, е „секси“. Някак не можем да си представим Наоми Кембъл като стара баба или дори жена на средна възраст. Да не говорим, че все още си мечтаем за среща със Кейт Мос.

По повод наближаването на премиерата на „Убийството на Джани Версаче“ си припомняме неговите „бижута“. Ако сте ги позабравили, незабавно прегледайте галерията горе – за ваше добро е, не че нещо…

 
 

Ела Фицджералд, Нина Симон и Далида „пеят“ на Киномания

| от chr.bg |

Ела Фицджералд, Нина Симон и Далида „пеят“ на Киномания. Филми за легендарните изпълнителки са в рубриката „Музикално кино“ на фестивала, съобщават организаторите.

Документалният „Ела Фицджералд: Струва си да живееш“ на Шарлот Зуерин описва шеметната кариера на уникалната джазпевица. Продукцията е номинирана за „Грами“ за музикален филм и е с участието на Рей Браун-син, Оскар Питърсън, Андре Превен и гласа на Тони Бенет.

Освен с талант, Ела Фицджералд печели публиката и с огромния си артистизъм и любов към пеенето, което личи във всяко нейно изпълнение. През 50-те и 60-те години на миналия век по популярност може да й съперничи единствено Франк Синатра, а записите й на песните на Коул Портър, Айра и Джордж Гершуин и Роджърс и Харт са изключително успешни. Киномания представя филма по случай 100-годишнината от рождението й – на 26 ноември от 11.30 ч. в кино „Люмиер Лидл“.

Зоуи Салдана играе Нина Симон в едноименния филм на Синтия Морт, който е в кино „Люмиер Лидл“ на 18 ноември от 15.00 часа. Участват и Дейвид Ойелоуо, Роналд Гътман, Кийт Дейвид, Ела Джойс, Ела Томас, Майк Епс, Майкъл Вартан. Филмът проследява най-славните години на изключителната певица и пианистка, с истинско име Юнис Катлин Уеймън и 15 номинации за „Грами“, психическите й сривовете и намирането на пътя обратно към себе си с помощта на Клифтън Хендерсън, неин асистент и мениджър.

„Далида“ на Лиса Асуелос пресъздава трагичния живот, завършил със самоубийство, на една от най-известните френски певици от края на 50-те до 80-те години, продала над 170 млн. плочи в целия свят. „Далида“ – от афиша на Фестивала на френския филм в рамките на Киномания, може да се види в „Люмиер Лидл“ на 20 ноември от 20.30 часа.

Сред докосващите душата заглавия на Киномания е и „За паметта и музиката“ на Ричи Адамс по романа на Никълъс Базан, директор на Центъра по неврология към Луизианския държавен университет. Вдъхновен е от научно изследване, но се превръща в красива, вълнуваща история за Ню Орлиънс и джаза, направил го известен. Талантливата Онжаню Елис е в ролята на Уна Вида – джазпевица, която пее по улиците на Френския квартал и страда от болестта на Алцхаймер, заради която е загубила и майка си. Неврохирургът д-р Крус не остава безразличен към историята й и се стреми да й помогне. Прожекцията в „Люмиер Лидл“ е на 29 ноември от 21.00 часа.

 
 

Джиджи Хадид няма да дефилира в Китай заради видео в Instagram

| от chronicle.bg, по БТА |

Моделът Джиджи Хадид отмени участието си в предстоящото годишно дефиле на „Викторияс сикрет“ в Шанхай след протестите в Китай, предизвикани от видео, в което тя имитира извити надолу очи, предаде Франс прес.

Вестта е втората непредвидена пречка за американската компания за бельо преди планираното за понеделник нейно дефиле в Шанхай. По-рано бе съобщено, че три руски манекенки и украински модел не са получили визи за Китай.

Според сп. „Форбс“ 22-годишната Джиджи Хадид е сред 5-те най-високоплатени манекенки в света. Тя не даде никакво обяснение за оттеглянето си от дефилето. „Разочарована съм, че няма да посетя Китай тази година“, е написала Джиджи на страницата си в Twitter. „С останалите момичета от „Викторияс сикрет“ сме като семейство и ще бъда с тях в мислите си.“

За компанията „Викторияс сикрет“, която откри първите си магазини в Китай, дефилето в понеделник е първото, организирано извън САЩ и Европа.

През февруари в Instagram бе публикувано видео, на което се вижда, че манекенката присвива очи, докато държи бисквита с формата на Буда. Това шокира потребители на интернет в Китай. Оповестяването през август, че Джиджи ще участва в дефилето в Шанхай, предизвика нова вълна от негодувание – китайски потребители на интернет я обвиниха в расизъм и написаха, че тя не е добре дошла в Китай

 
 

Българско военно чудо: Непревземаемият Одрин пада

| от chronicle.bg |

Четвъртият филм от документалната поредица „Българско военно чудо“ хвърля светлина върху сражението, което мнозина описват като връх във военната история на България – превземането на Одрин.

Действието се развива в началото на Балканската война през октомври 1912 г. Тогава командването на генерал Никола Иванов има за задача да блокира Одрин – най-важният комуникационен възел в Източна Тракия. Той контролира единствената жп линия от и за България, което го превръща в изключително ценен ресурс.

След неуспешен щурм през октомври, се преминава към обсада на града. Това обаче е почти невъзможна мисия, защото крепостта разполага с 45 км отбранителна линия, гарнизон от около 75 000 души с 600 оръдия от различни калибри. По план запасите им трябва да стигнат за 6 месеца. Командващият одринския гарнизон Шукри паша твърдо вярва, че Одрин е непревземаема крепост. Обективните предпоставки също подкрепят твърдението му, но от съдбата на Одринската крепост зависи изходът на войната. Одрин трябва да бъде превзет на всяка цена.

Българското правителство обаче не подкрепя идеята за щурм, защото ще доведе до огромен брой жертви, а шансът за успех е минимален – изчисленията на Военния съвет показват, че една атака ще коства между 10 и 15 000 убити. Всички усилия на армията ни жънат провал след провал. Нещо трябва да се промени.

Тази промяна идва в лицето на генерал Вазов. Той е назначен за командир на Източния сектор. Негова е идеята за ненадейна атака, без никаква артилерийска подготовка през Източния сектор, откъдето да се сломи „непревземаемата крепост”. Турците не очакват нападение оттам и е направено всичко възможно да бъдат заблудени. Цял февруари е използван за скрито преместване на обсадната артилерия в Източния сектор, а в началото на март всички приготовления са готови.

Главното командване обаче все още се колебае да даде зелена светлина и предлага алтернатива. На своя глава генерал Георги Вазов заповядва атака за превземане на града. Когато негов подчинен му заявява, че ще изпълни дълга си, той отговаря: „Дълга ли? Смятате ли, че е достатъчно, ако ние утре изпълним само дълга си? След едно поражение всеки страхливец може да се оправдае, че е изпълнил добросъвестно дълга си. Слава, слава или смърт ни чака утре!”

Дългоочакваният ден настъпва на 12 март, когато е направена първата крачка към една драматична борба. Подробностите и развръзката може да проследите в четвъртия епизод от „Българско военно чудо“

Документалната поредица е част от образователната инициатива на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“, която цели да покаже по вълнуващ начин миналото на страната ни и да превърне историята в интересен учебен предмет. Филмите от „Българско военно чудо“ се прожектират и пред ученици и учители в десетки градове в страната по време на открити уроци, които авторите на проекта изнасят. Видеата се предоставят и безвъзмездно за образователни цели, за да може повече учители да обогатят учебните си часове с документалните филми.