Отстранен турският прокурор, разследвал корупционния скандал по върховете на властта

| от |

0,,17321545_401,00

Турският прокурор Муамер Аккаш, който обвини полицията, че е възпрепятствала разследването около корупционния скандал по върховете на властта, е отстранен от делото, предаде Ройтерс. Мотивът е, че е допуснал процедурни нарушения.

Според главния прокурор на Истанбул Туран Чолаккадъ, Аккаш е захранвал медиите с информация, а не е давал на шефовете си навременни сведения по случая. Според Аккаш обаче, му е иззето досието по случая без каквото и да било обяснение и така му е било попречено да продължи разследването. В изявлението му за медиите, упълномощеният да разследва престъпления по смисъла на Закона за борба с тероризма прокурор обяснява как на 24 декември е запознал подробно главния прокурор на Истанбул Туран Чолаккадъ и неговия заместник Октай Ердоган.

Прокурорът с изненада установява, че досието, заедно с всички решения за обиски, изземане на веществени доказателства и задържане на заподозрени лица, са му иззети и той очевидно е отстранен от разследването. Прокурор Муаммер Аккаш оповестява, че отсега нататък цялата отговорност по разследването се поема от главния републикански прокурор на Истанбул и от неговия заместник.

Премиерът Реджеп Ердоган обяви, след среща с президента Абдула Гюл, промени в кабинета, след оставките на трима министри от своето правителство.

Министрите, които подадоха оставки, са замесени в безпрецедентен финансово-политически скандал. Сред сменените министри е министърът по европейските въпроси Егемен Багъш, чието име също бе цитирано от пресата във връзка със скандала, разтърсил висшите етажи на властта в Турция. Багъш, който за момента не е обект на обвинения от страна на турското правосъдие, е сменен на поста си от депутата от управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ Мевлют Чавушоглу.

Освен Багъш, бяха сменени още министри, включително този на вътрешните работи Муамер Гюлер, на икономиката Зафер Чаглаян и на околната среда Ердоган Байрактар – тримата, подали оставки. На тяхно място Ердоган посочи досегашния помощник-държавен секретар Ефкан Ала за министър на вътрешните работи, депутата Нихат Зейбекши – за министър на икономиката и Идрис Гюлудже – на околната среда.

Вицепремиерският пост се поема от депутата от ПСР Емрула Ишлер, за министър на транспорта е назначен друг депутат от управляващата партия – Лютфи Елван. Министър на правосъдието става бившият вицепремиер Бекир Боздаг, а министър на семейството и социалната политика – Айшенур Ислам. Министерството на науката, промишлеността и технологиите се поема от Фикри Ъшък, а на спорта и младежта – от Акиф Кълъч.

„Някои мои колеги подадоха оставка във връзка със случващи се събития. Някои от тях напуснаха постовете си във връзка с предстоящите избори, на които ще се кандидатират. Някои аз сам предложих на президента“, каза Ердоган.

Турският министър на околната среда Ердоган Байрактар съобщи, че подава оставка и призова премиера Реджеп Ердоган да стори същото след скандала с разкритията за корупция. „Оттеглям се от министерския пост и напускам депутатското място“, подчерта Байрактар пред новинарската телевизия NTV и призова Ердоган също да подаде оставка. След него оставки подадоха други двама министри, свързани със скандала – на икономиката Зафер Чаглаян и на вътрешните работи Муамер Гюлер.

БГНЕС припомня, че във връзка с корупционната афера на 17 декември бяха арестувани синовете на тези трима министри. По време на въпросната полицейска операция освен министерските синове бяха арестувани и редица бизнесмени и президентът на публичния трезор „Халк банкасъ“ Сюлейман Аслан, които са обвинени за участие в крупни финансови машинации. Скандалът разтърси управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/, а премиерът и неин лидер Реджеп Ердоган обвини за този „заговор“ могъщо религиозно братство, което някога беше съюзник на ПСР.

Сблъсъци избухнаха между турската полиция и част от 5-те хиляди демонстранти, събрали се в Истанбул с искане на оставката на премиера Реджеп Ердоган.

Силите на реда използваха сълзотворен газ, за да разпръснат протестиращите в квартал Кадикьой в азиатската част на мегаполиса.

Според турски медии други антиправителствени демонстрации е имало в истанбулския квартал Бешикташ в близост до офисите на премиера в европейската част на града, както и в столицата Анкара и в западния град Измир.

 
 

Чувството за хумор играе важна роля в изневерите

| от chr.bg |

Ако подозирате половинките си в изневяра, вероятно търсите издайнически признаци в действията или поведението им. В търсенето може да помогне проучване, разкриващо какво най-често привлича кръшкачите към извънбрачни партньори.

Допитването, осъществено сред 1010 потребители на сайта за извънбрачни запознанства Ашли Медисън, показва, че представителите и на двата пола, които слагат рога на половинките си, предпочитат интимни партньори с чувство за хумор. Тази характеристика привлича 27 процента от жените и 19 процента от мъжете.

На второ място кръшкачите поставят страстта, посочена от 18 процента от мъжете и 15 процента от жените.

Третото най-предпочитано от осквернителите на брачното ложе качество е интелектът. Той е важен за 14 процента от мъжете и 12 процента от жените.

По отношение на четвъртата най-важна характеристика представителите на силния пол и дамите се разминават. Жените, които слагат рога на половинките си, изпитват привличане към уверени мъже. Кръшкачите от друга страна „налитат“ на спонтанни дами.

Макар и странен избор, имайки предвид, че става въпрос за изневяра, се оказва, че петата най-привлекателна характеристика за представителите и на двата пола е верността, посочена от шест процента от жените и осем процента от мъжете.

 
 

Петя Дубарова – бодливото цвете на българската поезия

| от chr.bg |

Тя е гъвкава, млада, петнайсетгодишна, тя е толкова млада за пръв път до днес, несравнима е с цвят на напъпила вишна. Нямам плахост и кротост, и сладък финес. Носи тъмния чар на червена лъвица, цяла в пищния хаос на джунгли и дни, а е всъщност и морска, и в тези зеници властно вдига морето зелени стени. Носи синята кръв на жена индианка, с бясна сила в нея ври Оцеолова власт. Вижте, вижте сърцето на нейната сянка – „многосърца, стоцветна, различна съм аз“, а е само една – и за пръв път е млада, като грабната в миг от дървото сълза, като пламък, изригнал от девствена клада, като лумнала бързо нагоре лоза.

Ще расте, ще натрупа във себе си дните и живота във трудния негов синтез, ала своята сила петнайсетгодишна ще запази такава, каквато е днес.

Какъв по-красив начин да опишем Петя Дубарова от този, с който тя сама се описва в стихотворението си „За петнадесетгодишните“. По случай рождения й ден днес събрахме няколко от най-ярките й думи, защото именно думите й са причината да я обичаме толкова много:

 

„Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета?!“

***

„Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо… Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!“

***

„Не искам да живея в заслепление. Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха нещо гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.“

***

Към слънцето с пресъхнали очи,

съсипан, прежаднял ще се катериш.

Но слънцето жестоко ще мълчи

и нищо ново няма да намериш.

***

Бих желала в този миг да стъпвам

в пясък побелял от доброта,

длани от морето да отдръпвам,

длани побелели от солта.

***

Аз знам, море, ти винаги прощаваш,

обидите потапяш в хладна сол

и болките червени изтърпяваш.

Следите им заравяш в пясък гол.

Сега разбирам твоето господство,

и сила, и лилава красота:

дължат се те на твойто благородство.

 
 

Силви Вартан в НДК: 3 часа незабравимо пътуване във времето

| от Дилян Ценов |

Френският рок е цяла епоха, а 60-те са нейният апогей. Целият свят е луд по новия живот – свободата е единствената и най-висша ценност, а младите са нейни носители. Нищо не може да ги спре. Това е времето на Бийтълс, годините на Queen, а във Франция – на Серж Генсбур, Франсоаз Арди, Клод Франсоа, Франс Гал, Жилбер Беко и Джони Холидей. Колко френски рокаджии можете да чуете на живо днес? Замислете се…

Само Силви Вартан – първото рок момиче на Франция.

Sylvie Vartan

Помня много добре първата си среща с нея и с френския рок. Беше през телевизионния екран, в едно горещо лято през 2010 г., когато още не бях навършил 15 години. В предаване по телевизията се появи жена с кафяви очи, едновременно надменни и топли и най-прекрасната коса, виждана някога. Представиха я гръмко, с много суперлативи… казвала се Силви Вартан. Споменаха, че е българка. А след това тръгна стар запис на нейна песен, на който тя танцуваше и пееше, облечена в черен гащеризон от латекс – най-вероятно песента е била Irresistiblement.

Българка? Тя? Попитах майка си. Да, родена била в Искрец, близо до града, в който ние живеехме. Зададох още няколко въпроса с недоумение и изнервих родителите си, които не разбираха какво толкова ме е впечатлило. Те отдавна знаеха коя е тя. Не бях виждал по-красива жена до този момент, още повече, че идваше от Франция, на всичкото отгоре и българка. Искрата веднага се запали. Заради всичко – гласът, външният вид, биографията, езикът, на който говореше. Исках да опозная тази Силви Вартан, която в онзи горещ летен следобед в хотелската стая беше мистерия с магнетичен вид.

Минаха почти осем години от тази наша първа „среща“. Осем години, в които започнах да уча нейния език, да слушам музиката от този стил, да изучавам с неутолима жажда културата на страната, която я прави световноизвестна. Така се случи и това е едно от най-красивите неща, които съм започвал – авантюрата ми с френския език.

силви вартан

Осем години и много случки по-късно Силви Вартан излезе за „последен“ път на сцената на зала 1 на НДК. Първото, и по стечение на обстоятелствата последно рок момиче на Франция, дойде отново в родината си, за да ни отведе на пътешествие, което започва през 1961 г. в Париж и завършва точно в онзи момент – вечерта на 21 април 2018 г., когато хилядите души в станаха на крака и аплодираха Вартан в продължение на минути.

Силви пя за всички. За феновете на френския рок, които не се сдържаха и танцуваха по седалките си. За онези, които не вярват, че френският рок може да звучи съвременно (каквото и да значи тази дума). За онези, които са отраснали с тази музика и тя е в кръвта им. На всички тези и още много Силви Вартан показа какво означава високият стил, спиращият дъха талант и непреходността на стила, който е символ на най-голямата културна революция на миналия век.

Трите големи периода в творчеството на певицата маркираха трите части на концерта й в НДК. Всяка част започваше с видео-интродукция, която е само подгряване преди на сцената да излезе тя и да запее – пренасяйки ни в класиката от 60-те (първата част).

Втората част постепенно ни върна в наши дни с хитовете „Nicolas“, „L’amour c’est comme une cigarette“, „Bye bye Leroy Brown“ и още много. Никой не беше забравил песните „La Maritza“, „Je n’aime encore que toi“ и „Orient-Express“.

Третата част изправи хората на крака – песните, посветени на Джони Холидей. Песента Que je t’aime премина под дъжд от аплодисменти, а преработката на текста на La plus belle pour aller danser в памет на първия съпруг на Вартан ще остане незабравим момент. В последните минути от концерта Вартан изпълни най-големите хитове на Холидей, а реакциите на публиката доказаха, че френският рок наистина няма време и епоха. Върховете на концерта бяха много, но едва ли някое може да се сравни с изпълненията на „Хубава си моя горо“ и „Облаче ле бяло“ – двете песни, на които Силви вдъхва живот с очарователния си развален български.

Три часа пълни с френски рок, цигарен дим, Марица, Силви Вартан и нейното емоционално идване у нас, далеч не за последен път, както самата тя каза вече неведнъж (независимо какво се тиражира в медийното пространство). Зная, че в следващите дни може би няма да мога да я слушам дори на слушалки.  Носталгия по момента – опит да го съхраня.

Публиката изпраща Силви Вартан, тя благодари от сърце на всички, които сме там. Тръгвам си, вечерта е топла. Прибирам се. А някъде зад нас долита дълбок дрезгав глас. Гласът, който чуваш в продължение на години и който е част от всяка любов, през която си минавал. Че любовта е като цигара, която пламва като кибрит, която щипе очите, те плачат, и накрая всичко се превръща в дим. И когато ти го казва талант от мащаба на Силви Вартан си струва да си дръпнеш от горящата цигара.

 
 

Първи впечатления от премиерата на „Геният: Пикасо“

| от Дилян Ценов |

Netflix е в стихията си и бълва оригинални сериали на конвейер. „Историята на прислужницата“ излиза само след дни. Телевизията е навсякъде. Ние обаче бяхме насочили мерника на една продукция още от миналата година, когато Джефри Ръш направи хит в първия сезон на сериала с лаконичното заглавие „Геният“. National Geographic вдигна летвата много високо с първия сезон добре направения биографичен сериал, разказващ историята на Алберт Айщайн.

Съвсем естествено очаквахме същото и от втория сезон, посветен на най-влиятелният художник на миналия век – Пабло Пикасо. В неделя в ефира на NG от 21:55 (и следващите недели) българските зрители видяха първите два епизода, в които роденият в Малага (също като Пикасо) Антонио Бандерас се превъплъщава в главната роля.

Най-малкото, което засега можем да кажем за сериала е, че той има завиден потенциал не просто да бъде добър развлекателен продукт, а и да предложи нещо друго, освен масово търсените хляб и зрелище – информация. За същината на изкуството, артиста като психология и настройка към света и разбира се, прочит на живота на Пикасо за удовлетворение на воайорите. Нещо, което е рядкост за продукция, предназначена за масовия зрител.

Ето няколко неща, които ни направиха впечатление от премиерните два епизода на втория сезон на „Геният: Пикасо“.

seriesDetail

Антонио Бандерас и компания

Цялостно трябва да изчакаме да видим всичките десет епизода, за да кажем дали вторият сезон стъпва подобаващо в обувките на първия. Не е необходимо обаче да го гледаме целия, за да кажем, че Антонио Бандерас е достоен заместник на Джефри Ръш в главната роля. Испанецът е Пабло Пикасо и това си личи по всичко – самочувствието, жестовете, начинът на говорене, дрехите. Всичко в изпълнението на Бандерас говори за майсторска актьорска игра на границата с хамелеонството. Предимство при него е и, че е роден в същия град, в който и Пикасо (Малага) и най-малкото може много лесно да улови някои типични за испанската народопсихология черти. Но неговият партньор, Алекс Рич, в ролята на младия артист се справя също толкова добре. Целият актьорски състав, в това число и немалкото жени, повечето любовници, не остават длъжни на историята. Най-напред засега поставяме Саманта Коли в ролята на Дора Маар - любовница и муза на великия артист.

Костюмите на Соноо Мишра и декорът

genius_s2_13-e1515862845653

Както във всяка периодична драма, не можем да си затворим очите пред добре свършената работа на дизайнерите – тези на костюмите и тези на снимачната площадка. Когато историята предразполага изобилие (от дрехи, от сцени, от характерности) е много лесно костюмите да станат кичозни, а декорът бутафорен. Тук всичко е премерено и вкарано в прилични граници, така че актьорите, диалога и всичко останало, да не потъва в испанския хаос и разхвърляното ателие на Пикасо. Точно обратното – декорът на Арвиндър Гриуол и костюмите на Соноо Мишра са завръщане към началото на двайсети век в Испания, а след това умело ни пренасят в Париж преди времето на „Лудите 20″.

Историята на Пикасо

genius_s2_73

Хем е лесно, хем е много опасна територия да се разхождаш по такъв терен. Историята на един най-влиятелният художник на ХХ век може да изглежда апетитно, но за да бъде разказана добре, трябва да се намери точната граница. Частица от нас няма как да не бъде повлияна дори само от факта, че става въпрос за почти митологичната личност на Пабло Пикасо – известен с безброй неща, освен с чудовищния си талант. Тук са трудното детство в Малага, напускането на родния град, отношенията с бащата, първите години в Париж, менторството на Гъртруд Стайн и разбира се… стотиците жени, които минават през леглото на художника. История, която сама по себе си  грабва.

Колкото до сценария…

Не просто история, която грабва, но и която е разказана добре. Увлекателно. Заслугата е на Кенет Билър и Ноа Пинк, които са сценаристи. Сценарият, макар и да дотежава с постоянното преплитане на двете сюжетни линии (младия и възрастния Пикасо), е умело концентриране не 91-годишния живот, в който ако се вгледаме сериозно всеки период от творчеството е продукт за сериал.

genius-picasso-tile-2e7e209ejpeg

Режисурата на Рон Хауърд и Минки Спиро

И естествено, нищо от горенаписаното нямаше да си струва ако не беше режисурата на първите два епизода – първият от Рон Хауърд и вторият от Минки Спиро. Двамата успяват да синтезират всичко около две идеи различни, но същевременно подчинени на общата история. А тя е да разкажат какво крие в себе си този специално човек, когото светът единодушно нарича „гении“. Изкуството ли е на първо място или семейството? Свързани ли са двете неща или за творецът няма връзка, а съществува само едното? Къде е любовта и изобщо каква форма има тя? Може ли да вирее в традиционната форма, каквато си я представяме. Самият факт, че зрителят си задава тези въпроси е показател за добре свършената работа и за наличието на сериал, който с премиерата си даде висока заявка.

Ако задържи така ние ще му стискаме палци септември да обере някоя друга награда „Еми“. 

Следващите епизоди на „Геният: Пикасо“ са тази неделя от 21:55 по National Geographic.