“Отровата е около нас“

| от |

Продукти на „Монсанто“, с които селяните третират соевите насаждения, са виновни за зачестилите случаи на увреждания и рак в някои части на Аржентина, твърдят противници на пестицидите. От концерна отричат всякаква вина, пише Дойче веле.

София Гатика и трите ѝ деца живеят в аржентинския град Кордоба. В средата на 1990-те най-големият ѝ син се разболява тежко. „На четиригодишна възраст той внезапно получи временна парализа. Лекарите в болницата не можаха да установят какво му има“, разказва тя.

По онова време семейство Гатика живее в квартал Итусайнго – само на 50 метра от едно поле с генно модифицирана соя. Периодически растенията били пръскани от въздуха с пестицида глифосат, който е основна съставка на марковите препарати „Roundup“ (Раундъп) на „Монсанто“, известни в около 130 страни по света, в това число и в България. Не само синът на София Гатика се разболява тежко в средата на 1990-те години. Впоследствие странната болест се разпростира из целия квартал.

monsanto_

„Децата се раждаха с увреждания. Имаше бебета с шест пръста на ръката, без челюстна кост, с отворена фонтанела на черепа, увреждания на бъбреците или без анус. А мнозина от родителите внезапно се разболяха от рак“, разказва София.

През 1999-та тя ражда четвъртото си дете – момиченце. То умира три дни след раждането си вследствие на остра бъбречна недостатъчност. Смъртта накарала майката да се активизира и да разпита съседи и близки за ставащото в околността. Скоро тя установява, че здравословните проблеми в района са масови. Така София и други загрижени жени и майки създават групата „Майките от Итусайнго“, която изпраща на правителството всички данни, събрани от отделните семейства, с настояване за незабавно проучване. През 2002 аржентинското правителство одобрява искането им.

Пестицидите ли са виновни?

Резултатите от проучването са стряскащи: водните запаси в региона се оказват замърсени с пестициди, а в кръвта на 80% от децата във въпросния квартал на Кордоба били намерени следи от отровните химикали за растителна защита.

Почти по същото време Андрес Караско, лекар от университета в Буенос Айрес, доказва, че пестицидът глифосат причинява увреждания на гръбначните животни. „В повечето случаи зародишът умира поради тежки увреждания още преди раждането“, казва Караско в интервю за Дойче веле. „Приемането на това вещество умъртвява ембриона“, добавя той.

Агенция Асошиейтед Прес информира, че подобни случаи има в цяла Аржентина. Хербициди и инсектициди на американския агрохимически концерн „Монсанто“ са разнасяни от вятъра из населените места и попадат и в подпочвените води. В същото време селяните използват химикалите без да спазват някои особени мерки за безопасност – те например нерядко си държат вода или други хранителни продукти в празните кутии от отровния препарат.

Според лекари, въпросните химикали биха могли да са в основата на растящия брой заболявания от рак, увреждания сред новородените и зачестяващите заболявания на дихателната система. В аржентинския град Санта Фе заболяванията от рак междувременно били два до четири пъти по-чести от средните за страната нива. След въвеждането на новата технология за подобряване на реколтите пък в провинция Чако уврежданията сред новородените били четири пъти по-високи.

Американският концерн „Монсанто“ обаче не вижда никаква пряка връзка между пръскането на полетата с химикали и зачестилите заболвания сред жителите на съседните населени места. „Липсата на надеждни данни не позволява да се прави извод за наличие на тенденции в тази насока“, твърди представителят на концерна Том Хелшър пред Дойче веле. Той твърди още, че „Монсанто“ не търпи никакви злоупотреби с пестициди или неспазването на законите за тяхната употреба. „Ние редовно разговаряме с нашите клиенти за това как правилно да употребяват продуктите ни“, пише в становището си Хелшър.

В средата на 90-те години на миналия век „Монсанто“ представи генно модифициран сорт соеви зърна, резистентни на пестициди. Аржентинските селяни засадиха тази нова култура, която даваше и много по-високи добиви. Така страната постепенно стана трети по големина производител на соя в света.

monsanto-c

Без „Монсанто“ няма добра соева реколта

Независимо от растящата съпротива срещу пестицидите и генно модифицираните култури в света, множество аржентински селяни и до днес са убедени, че икономическата стабилност и гарантирането на хранителните русерси на страната са възможни само ако и занапред се използват продуктите на „Монсанто“.

Сесар Солдано, който от десетилетия насам отглежда соя, царевица, пшеница и нахут, си спомня: „Преди всичко тук беше пущинак“. Земята му била бедна, не давала добри добиви, докато не започнал да отглежда генно модифицираните сортове соя и не започнал да пръска с глифосат. „Който засади устойчивата към „Раундъп“ соя, дори няма нужда да прекопава повече земята си, защото глифосатът унищожава всички растения, но не и соевата култура, а това пести много труд, време и вода“, казва Сесар.

София Гатика обаче не вярва, че краткосрочните икономически предимства могат да компенсират дълготрайните щети. Тя продължава да е сред активистите срещу генно модифицираните растения и настоява за забраната на пръскания с пестициди в околностите на населени места. Множество населени места междувременно оставят около въпросните ниви буферна зона от 2 500 метра. Град Кордоба също. По този начин водата в нейния квартал отново е станала чиста и годна за пиене.

Световното население обаче продължава да расте и соята от Аржентина и занапред ще играе важна икономическа роля. А битката между привържениците на генно модифицираните соеви сортове и активистите срещу ГМО и пестицидите съвсем не е приключила.

 
 

Главната роля, която никой в Холивуд не иска

| от chronicle.bg, по The Hollywood Reporter |

Вече сме в най-интересния период от годината за всички киномани.  Почти няма да има седмица в следващите два месеца, в която да не се раздават награди, да не се обявяват номинации за награди, или изобщо да се говори за награди. Най-доброто, което видяхме през 2018 г. впряга всичките си усилия в добрата реклама и очаква с нетърпение кулминацията. 

Тази година тя ще се състои на 24 февруари, както повелява обичаят, в Долби тиътър в Лос Анджелис. Наградите „Оскар“ ще бъдат раздадени за 91-ви път след по-малко от три месеца. А кой ще ги води? Все още не е ясно. Кевин Харт се отказа. Академията, по думите на медиите, е в паника. Домакинът обикновено е ясен половин година по-рано, за да могат да започнат репетиции и подготовка на церемонията. В момента оттеглянето на Харт е поредният минус за и без това намаляващата популярност на „Оскарите“.

Най-престижните награди в киното се намират в период на криза, каквато не ги е сполетявала от десетилетия. И най-голямата криза към този момент е липсата на домакин, който да води церемонията. Заради намаляващия рейтинг на „Оскарите“, обществения натиск и още ред причини, на практика в момента това е главната роля, която никой в Холивуд не иска.

Защо?

Някои от нас все още помнят гафа на „Оскарите“ през 2017 г., когато погрешно беше обявено името на „La La Land“ за най-добър филм, а победителят беше „Moonlight“. Тогава домакинът на церемонията, популярният водещ Джими Кимъл каза: „Не знам какво стана. Обвинявам себе си за това. Знаех си, че ще прецакам шоуто и наистина го направих.“

Кимъл може и да се е шегувал. Въпреки това думите му породиха мисли, че дори опитен водещ на вечерно предаване като него, е застрашен от подобен безпрецедентен провал.

Ако се обърнем назад, страхът на Джими Кимъл далеч не е неоснователен. Достатъчно е да погледнем изпълнителите, нагърбвали се с най-трудната задача в Холивуд и ще разберем защо. Откакто легендарният Били Кристъл предаде щафетата през 2004 г. (и се завърна по изключение през 2012 г., когато не беше приет с големи овации), Американската академия за филмово изкуство и науки не спира да се опитва да намери своя домакин. Но никой не пожелава да поеме ролята повече от два пъти. Сред смелчагите, осмелили се да водят „Оскарите“ два пъти са Кимъл, Елън Дедженеръс, Хю Джакман, Крис Рок и Джон Стюарт – и повечето от тях казват, че никога не биха го направили втори път. Контрастът със славните дни на „Оскарите“  е очевиден. Наградите помнят няколко култови свои домакини сред които Джони Карсън (5 пъти), Били Кристъл (9 пъти) и рекордьорът Боб Хоуп със 19-те церемонии, които води. Последните трима поемат тази задача във време, когато има само три големи телевизии, конкуренцията е слаба и „Оскарите“ са задължителна част от програмата на повечето американски семейства.

Днес от домакинът се изискват редица неща. Да вдигне рейтинга на церемонията. Да е известен. Да е забавен без да обижда. Да е актуален, но не и провокативен. Да е политически коректен. Да е млад, но не прекалено, за да не „изплаши“ управителния съвет на Академията. И да е удобен както за президента на Академията, така и за телевизията, която излъчва „Оскарите“ – ABC.

Изискванията отказват дори най-добрите кандидати, които не желаят да рискуват седмици от живота си за ниски шестцифрени суми, след като накрая обикновено медиите ги критикуват, а самата дейност рядко вдига рейтинга им.

Едва ли някога ще видим отново Джеймс Франко и Ан Хатауей, които са домакини през 2011 г., както и Сет Макфарлън през 2013 г., който беше критикуван заради песента „We Saw Your Boobs“. Единствено Нийл Патрик Харис е казвал, че би го направил, но предвид слабото му изпълнение , това едва ли ще се случи.

Мнозина, които се идеални за тази работа, вече са я отхвърлили. Опра Уинфри. Джъстин Тимбърлейк. Джулия Луис Драйфус. Джери Зайнфийлд. Колкото са по-подходящи, толкова по вероятно е да откажат. Дори Тина Фей и Ейми Полър, който направиха фурор на церемониите по връчването на наградите „Златен глобус“ през 2013, 2014 и 2015 г. са отказали да водят „Оскарите“. Споменава с за имена като Стивън Колбърт и Джеймс Кордън, но ABC не биха позволили звезди от конкурентни телевизии да водят това шоу.

Всъщност кой е подходящ за ролята? Кой е подходящ да води церемонията във време, когато една погрешно казана дума може да струва рейтинг, репутация, пари?

В своята същина обаче, проблемът е естествено следствие от политиката на Академията от няколко години насам. Тя иска да играе на сигурно във време, което възнаграждава риска. Време, което признава тези, които приемат противоречията, а не си затварят очите за тях. Защото ако последните години ни научиха нещо, то е че колкото по-безличен е домакинът, толкова по-безлично е и шоуто. Затова Елън Дедженръс беше толкова добра и се шегуваше с възрастта, парите, произходът на хората. И вдигна летва, която изисква поемането на голям риск, за да бъде прескочена. Но пък ако някой се осмели да направи скока, „Оскарите“ могат да влязат в нов „златен период“. 

 
 

Пътешествието на „Вояджър“ и тайните на Далечния космос

| от Радослав Тодоров |

Започва нова страница от изследването на Далечният космос, както наричаме пространството отвъд нашата Слънчева система, а понякога дори и пространството отвъд Астероидният пояс намиращ се между Марс и Юпитер.

След прословутият поход на „Вояджър 1” започнал още през 1977 г. и продължаващ и до ден днешен, за втори път в историята построен от човешка ръка апарат навлезе в пространството между звездите.

На 10 декември от НАСА съобщиха, че автоматичната междупланетна станция „Вояджър 2″ успешно е напуснала хелиосферата (защитния мехур от частици и магнитно поле, създаден от Слънцето) и е навлязла в така наречената хелиопауза. Това е мястото, от където силата на слънчевия вятър става по-малка от необходимата за изтласкването на междузвездния газ, и е считано за външна граница на Слънчевата система.

Разстоянието до хелиопаузата не е известно с точност и вероятно силно варира според моментната скорост на слънчевия вятър и локалната плътност на междузвездната среда, но при всички положения се намира някъде далеч отвъд орбитата на Плутон.

Посредством анализа на данни, получен от различните бордови инструменти на „Вояджър 2″, учените успяха да установят, че космическият апарат би трябвало да е прекосил външния предел на хелиосферата на 5 ноември 2018 г. Тоест напуснал е балонът в междузвездната среда образуван от въздействието на слънчевия вятър и съставен предимно от разреден водород и хелий, който обвива Слънчевата система.

2018-voyagers-interstellar-space (1)

Преди „Вояджър 2″, единствено „Вояджър 1″ е успявал да достигне до региона между звездите – това се случи през 2012 година. Но изследователите смятат, че „Вояджър 2″ може да изпрати повече научни данни, тъй като за разлика от предния апарат, на борда на сегашния, все още работи Плазменият научен експеримент (на английски PSL, Plasma Science Experiment). „Вояджър 1″ носеше със себе си сходен прибор, но за съжаление той се е повредил още през 1980 година – още в началото на мисията му. Именно измерванията на Плазмения научен експеримент успяха да докажат резкия спад в скоростта на слънчевия вятър, който маркира влизането му в междузвездното пространство.

Освен от данните за плазмата, астрономите вадят заключенията си благодарение на измерванията от още три научни инструмента – подсистемата за космически лъчения, инструмента за нискоенергийни заредени частици и магнетометъра. Всички данни единодушно сочат, че „Вояджър 2″ вече е преминал хелиопаузата.

Според Ед Стоун, учен от програмата „Вояджър” на НАСА в Пасадина, Калифорния, все още  имаме да научим много неща за региона на междузвездното пространство непосредствено зад хелиопаузата.
Трябва и да се уточни, че макар „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да са формално в междузвездното пространство, те все още не са напуснали изцяло Слънчевата система. Ще отнеме близо 300 години на апаратите да достигнат до вътрешния пръстен на така наречения Облак на Оорт, в който се намират множество малки обекти, все още под влияние на слънчевата гравитация.  А за да отминат външната граница на Облака, ще са нужни може би около 30 000 години. Това е един малък щрих хвърлящ светлина върху представите ни за това колко огромна е само нашата Слънчева система, а какво остава за целия Млечен път, галактиката в която тя се намира.

maxresdefault_90

За съжаление обаче, няма как „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да работят толкова дълго. Космическите апарати добиват електроенергия посредством топлина, получена от разпада на радиоактивен материал. С всяка следваща година постъпващата мощност спада с около 4 вата. Учените смятат, че „Вояджър“-ите ще работят още максимум между 5 и 10 години. Но голямата цел на екипа е един от тях да функционира поне до 2027 година – точно когато ще отбележим 50 годишнината от изстрелването им.

Но дотогава има още много време, през което учените ще имат шанса да съберат още много уникални данни за нашата Галактика. Откритията тепърва предстоят, а космическият хоризонт пред нас е необятен и ни очаква.

 
 

Тази Коледа подарете по един гей на всеки хомофоб

| от chronicle.bg |

Да мразиш не само гейовете, а въобще всички хората, заради секса, който си правят у тях си, е все едно аз да ви мразя вас заради това, че сте закусвали нещо, което не обичам. Стига сексът да е с пълнолетни и съгласни хора, какво те интересува теб кой как си мачка чаршафите.

Хомофобите са като дебелите радикални феминистки – и двете групички очакват хората да променят какво ги възбужда волево (?!), за да им е добре на тях (?!). Не знам вие какво мислите за това…

Във Варна вандали са заляли с боя и нарязали билборд, който е част от кампания за повече разбиране и толерантност към ЛГБТ общността. Това е повод и за текста ни, за една-две нови мисли по този страхотен проблем кой с кого спи.

Според мен, целият проблем не е в характера на ЛГБТ любовта, а в непренебрежимата сексуалена тематика на тази любов. Заради него, всеки път, когато говорим по ЛГБТ теми, представата за секс се появява в главите на хората. Някои от тези хора са по-консервативни и не обичат мисълта за секс между непознати в съзнанието си. И това съответно ги отблъсква, съответно смятат гейовете са лоши. Разбира се, и сред гей хората има неприятни, но те с когото и да правеха секс, пак щяха да са неприятни. Както има много хетеро противняци. Един мой приятел гей нарече онези, които се разсмърдяха срещу туитовете на Кевин Харт, цитирам, „педерастки фашуги“. Та това си е просто фактор сред човешката популация.

Според мен, това е проклятието на ЛГБТ общността – че не може да се говори по темата без сексуалния нюанс да отблъсква консервативните по темперамент хора. Затова, за да акцентираме върху личността повече за сметка на секса, предлагам на за Коледа до всеки хомофоб да застане по един гей. Не за да прави секс с него, не намеквам това, спокойно. Без агресия. Ей така, просто да прекарат някакво време заедно. По-дългичко – месец поне. За да видят и двете страни, че няма нищо лошо по природа в това да си гей и в това да си консервативен.

 
 

Кийт Ричардс спря алкохола „и другите неща“

| от chronicle.bg |

Кийт Ричардс е известен, освен с музикалните си достижения, и с консумацията си на алкохол. Дори персонажът на Джони Деп, пиратът Джак Спароу, е базиран на китариста. Но изглежда, че адът ще замръзне, налъмите ще цъфнат, а прасетата ще полетят, защото Кийт Ричардс вече е напълно трезвен!

На 77 години легендата на рока казва, че спрял акохола преди година и не е поглеждал назад. „Врътнах му шалтера. Писна ми. Време беше да спра. Точно както и с другите неща“, каза Кийт за списание Rolling Stone. Въпреки че от време на време ще изпие една бира или чаша вино, той твърди, че не му харесва вече и че си е изпил неговото.

Колегата му Рони Ууд, който собствено е трезвен от 2010 година, казва за Ричардс: „Удоволствие е да се работи с него. Много по-мек е. Пиенето му просто не му действаше добре, разбирате ли ме. Мисля, че предишният Кийт се беше запътил към една граница, която ако преминеше, щеше да стане грозно. Тая граница наближаваше все повече и повече и той май усети това.“