Отречени и забравени: руските войници в Украйна

| от |

Експерти твърдят, че хиляди руски войници участват в боевете в Източна Украйна. От Москва няма официално потвърждение за това. На практика руските войници стават безправни заложници в една необявена война, предава Дойче веле.

Украинската армия воюва срещу бунтовници или т.нар. „народно опълчение“ в Източна Украйна, тя води гражданска война срещу собствения си народ. Така гласи официалното руско становище. Според руски правозащитници обаче, във войната отдавна участват и руски войници. Правозащитниците са убедени, че в нея се бият не само наемници и доброволци, а и редови войници от руската армия. Много от тях се намират в трагична ситуация: те рискуват живота си в една война, която Русия, според официалните й изявления, въобще не води.

Хиляди руски войници в Украйна?

Пръв депутатът Лев Шлосберг публично съобщи за тайни погребения на войници от Псковската десантна дивизия. „Обществото трябва да знае какво се случва в действителност. За голямо мое съжаление, нито гражданските власти, нито министерството на отбраната казват истината. Има достатъчно доказателства, че редовни руски войски участват в боевете в Украйна“, казва депутатът от Псковския парламент Лев Шлосберг.

Валентина Мелникова от Комитета на войнишките майки оповестява шокиращи цифри. „По моя преценка в боевете в Украйна участват 10 до 12 000 руски войници. Но това е моя преценка. Само министърът на отбраната знае истинския им брой. В боевете участват десантчици и пехотинци. И това са не само наемници или доброволци, а бойци от редовната армия“, казва тя.

Имат ли пълномощия подобни мисии?

Юридическият статут на руските войници в Украйна също е неясен. „Това са бойни единици, сформирани на руска територия. Те преминават нелегално украинската граница и участват в боевете. Известно е, че по настояване на Путин Съветът на федерацията отне правомощията на президента да изпраща войски на мисии извън територията на страната. Без мандат от Съвета, нито главнокомандващият въоръжените сили, нито министърът на отбраната имат право да изпращат войници на мисии в чужди държави. Това, което се върши в случая, е тежко криминално престъпление“, казва Лев Шлосберг. Ужасно, според него, е и това, че семействата на загиналите десантчици не са били уведомявани за тяхната мисия. Официално на семействата е било казвано, че близките им участват в редовни военни учения.

Псковската десантна дивизия е участвала в много бойни мисии в Афганистан и Чечения, но никога като нелегална въоръжена бойна единица, подчертава Лев Шлосберг. „Офицерите, с които разговарях, са възмутени. Те смятат, че руското ръководство е предало войниците си. Позорно е да изпращаш редовна армия като партизански отряд в чужда страна и да прикриваш загубите, като погребваш загиналите тайно“, казва той.

Мистериозното погребение на гробището в Псков алармира правозащитници и близки на загиналите. Малко след траурната церемония бойни другари са заличили имената на жертвите и свалили венците от надгробните кръстове.

Засега са доказани два подобни случая, вероятно обаче има и редица други. Валентина Мелникова е обезпокоена и за руските войници, които са в плен в Източна Украйна. Те не са нито партизани, нито саботьори, още по-малко наемници или терористи. „Защо не ги третират като военнопленници? Те се бият със своите оръжия и униформи под редово военно командване. Женевската конвенция ясно определя кой има право да участва в бойни действия и кой не. Нашите войници отговарят на всички характеристики за войници от редовната армия“, казва тя.

Остра критика към Путин

Как приема Валентина Мелникова уверенията на Путин, че в Украйна няма руски войски или ако има, то това са само „заблудили се“ войници, случайно попаднали там? Колко ли трябва да са наивни западните политици и журналисти, за да вземат за чиста монета подобни изявления, казва тя. „Путин е главнокомандващ на руската армия от 2000-та година. Ако неговите десантчици наистина бяха толкова нескопосани, той би трябвало да разформирова цялата армия. Главнокомандващ обаче, който оставя бойците си на произвола на съдбата, е човек без чест“, казва Валентина Мелникова.

Правозащитничката съветва всички руски войници, изпращани в Украйна, да не се подчиняват на заповедите и да внесат жалби до армейското командване и прокуратурата. „Не можеш да изпращаш войници в чужда страна без официален мандат. По този начин те стават участници във военно престъпление“, изтъква тя. Валентина Мелникова се надява, че в Русия ще започне открита дискусия. Ако войнишките майки приберат синовете си вкъщи в знак на протест, може да настъпи обрат в курса на Русия. „Ако родителите отидат в поделенията и поне 200 войници откажат да служат, тогава и в Русия ще настъпи обрат в общественото възприятие за войната“, смята правозащитничката.

 
 

Българският кино елит се събра на премиерата на „Привличане“

| от chronicle.bg |

Целият каст на най-новия български филм „Привличане“ снощи мина по червения килим за официалната премиера на лентата в Кино Арена Делукс в Bulgaria Mall, София.

Събитието започна с концерт на групите „Торнадо“ и Jeremy?, както и изява на работещия в Копенхаген композитор и продуцент Stani. Те представиха свои авторски парчета, написани специално за саундтрака към филма.

Яна Маринова, Александър Сано, Башар Рахал, Луиза Григорова-Макариев, Койна Русева, Радина Боршош, Владо Пенев и новоизгряващите таланти Живко Симеонов, Живко Сираков, Клои Рахал, Нина Керанова, Анастасия Левордашка, Михаил Недялков, Спартак Тодоров и Васил Илиев минаха по червения килим и се снимаха със свои приятели, почитатели и колеги.

IMG_6522

В саундтрака участват групите Jeremy?, Торнадо, македонската звезда Слаткаристика, композиторите и продуценти Nedy John Cross и Stani, Dexter, 100 кила, носителката на няколко награди Грами Тифани Фред. Оператор на филма е Иван Вацов, звукът е дело на Мишо Дичев, монтаж Никола Миленов, а режисурата е на Мартин Макариев.

IMG_6479

„Привличане“ е филм за всички – за тийнейджърите, които смятат, че са тръгнали по своя път, но често се отклоняват, за възрастните, които смятат, че са изпуснали своя шанс за реализация, за менторите, които се появяват, когато има нужда от тях. Защото на каквато и възраст да си, винаги има какво още да научиш, ако следваш ритъма на сърцето си“, споделя главната актриса, копродуцент и сценарист на филма Яна Маринова.

IMG_6691
„Привличане“ е на екраните в цялата страна от 23 февруари.

 
 

Дрехите втора ръка – да, не или само понякога

| от chr.bg |

Наскоро медиите се чудеха откъде идват дрехите втора ръка. Нека не се лъжем – целият репортажен поглед е за да се разбере тези дрехи перат ли се, не се ли перат. Перат се, естествено. И освен това не идват от Марс да ни заразят с някакъв космически тетанус. Има един куп магазини за дрехи втора ръка – ако стоката беше вредна, нямаше да има нито един.

Нека ви разкажем за тази екзотични места – разберете от първа ръка за магазините втора ръка.

Влизате вътре и то си е като магазин. Първото, което прави впечатление, когато прокарате кунката си през закачалките, е разочарованието. Голяма част от дрехите са морално остарели и захабени. Внимание: Има много неща от 80-те и 90-те години – може да пуснете сълза. 

Ако сте момиче, винаги можете да намерите т.нар. mom jeans и някой прекалено голям пуловер, който да кропнете през кръста. За дамите, също така, има повече стоки, но това е естествено.

Ако сте мъж, има по-малко неща за вас, но шансът да си намерите нещо е по-голям, защото повечето дрехи са основните и вечни: дънки, спортни или есенни якета, пуловери.

Някои магазини предлагат бельо, но тази тема няма да засягаме. Ще засегнем обаче обувките. Те са сивата размита граница между горните дрехи и бельото, между „какво бихте облекли“ и „какво никога не трябва дори да приближавате“. Можете и да намерите чифт обувки, който си заслужава, но това е страхотна рядкост.

Понякога се налага да обиколите доста, докато си намерите нещо и в това е целият кеф. То е като със свалянето на хора в бар, когато си над 30 – цялото удоволствие е в самия лов.

Ако толква държите да разберете откъде идват дрехите в магазина, отидете при тениските и вижте на какъв език са надписите на тях. Най-често ще са на немски. 

 

 
 

Интервю със сценаристите на „Скъпи наследници“

| от |

“Скъпи наследници” е най-новият сериал в България, а благите младежи на снимката горе са неговите сценаристи. На тази снимка липсват Нели Димитрова, преподавател по драматургия в НАТФИЗ, която събира екипа, и Емил Бонев, главният сценарист на проекта.

Направихме интервю с тези хора, защото като че ли се обръща малко внимание на сценаристите. Те дори често са бъркани с режисьори и дори продуценти (ех, откъде такъв късмет). Затова и то е форматирано, както изглежда стандартен сценарий.

Освен него, тези младежи ни написаха и приказка за нашите приятели от MamaMia.bg. Тя се казва „Малкото коте, което искаше да има приятели„.

 

ИНТЕРВЮ СЪС СЦЕНАРИСТИТЕ НА СЕРИАЛА „СКЪПИ НАСЛЕДНИЦИ“ 

ИНТ. ОФИС – ДЕН

Добре, как върви сериалът засега?

28381106_2045294118822074_116910670_n

НИКОЛА

Върви все по-нависоко според нас.

ДИЛИЯН

Особено след 40-ти епизод. След 40-ти става мазало.

РАДО

И след 60-ти.

АЛЕКСАНДРА

Той ви попита как върви досега.

ДИЛИЯН

Досега е супер, но става грандиозно след 40-ти.

АЛЕКСАНДРА

Всъщност, вече има утвърдена установена публика, защото шерът върви в едни норми, което означава, че има публика, която се е запалила и гледа всеки епизод.

НИКОЛА

А идеята на този сериал не е да пусне в началото две куки и после да те разочарова. Идеята му е още от началото да се развива все повече и повече и най-хубавият епизод да бъде 170 (последният от първи сезон – бел. ред.)

17796444_10212869373117467_7767732208416557931_n

РАДО

Да, най-якото е, че в началото започва бавно, запознаваш се с героите, виждаш ги кой какъв е и след това гледаш тези хора как се развиват и им се случват някакви зверски неща и то неща, които са до голяма степен реалистични.

19437399_1729636900387799_994386369159467908_n

РОКСАНА

Да, и ти познаваш тези хора, знаеш кой как ще реагира във всякакви ситуации.

А защо този слот – 18:00?

ДИЛИЯН

Ами аз честно казано съм супер доволен, че е от 18:00 часа, защото е теленовела. Това е турбо нормално.

НИКОЛИНА

Каквото и да си говорим, това е дейли теленовела. Мястото й е в шест. Въпросът сега е да започнат да се правят уикли сериали, които да вървят от осем и ще сме в крак със света.

АЛЕКСАНДРА

Нещо, което е много забавно, са коментарите във фейсбук относно това, че сериалът в крайна сметка е сапунка. Това е така. Още със самата задача, която ни поставиха, това си беше теленовела.

А защо не правите арт кино, защо не правите фестивално кино?

НИКОЛА

Ние не правим класическа сапунка. В това има някаква по-висша цел – има смейство, има любов, има и хумор. Не е просто ей така да се пълни прайм тайма.

РАДО

А ние сме хора, които освен „Трима братя, три сестри“, гледаме и…

ДИЛИЯН и АЛЕКСАНДРА едновременно

Кога пък си гледал „Трима братя, три сестри“!

РАДО

Като бях на училище, си го гледах. Та ние сме хора, които гледа и най-добрите световни сериали, и сутрин преди да започнем да правиме „Скъпи наследници“ си говориме за това.

А вие бихте ли живяли на село?

РАДО

Аз да.

asdasda

АЛЕКСАНДРА

О, да. Всъщност, хората често коментират във фейсбук, че Бели вит изглежда нереалистично. Това е така и е абсолютно търсено. Мишо Менканджиев (продуцент на проекта – бел. ред.) реши, че трявба да гледаме нещо красиво на екрана.

РОКСАНА

А и такова село може да се случи, защо не. То не е някаква абсолютна утопия, която не може да стане никога.

НИКОЛИНА

Единственото, което ми пречи да живея на село е, че нямам къща на село. И не съм шофьор.

НИКОЛА

А някои от нас си поживяваме на село. (Никола живее в Княжево – бел. ред.)

АЛЕКСАНДРА

В крайна сметка нашата работа позволява да се работи от вкъщи, така че всеки един от нас би поседял някакво време на село да си гледа доматките.

НИКОЛА

Ти няма как по смъртно да го направиш този сериал от града, ако не си ходил на село. Ти нито реплики, нито действия, нищо не можеш да напишеш, ако не си стоял на село летни ваканции, зимни ваканции. А и тенденцията е хората да се изселват по селата.

РАДО

А това, което ни е липсвало като ноу-хау – с помощта на Емо Бонев, който е главен сценарист на проекта, както и с помощта на консултантите и Мишо успяхме да компенсираме.

ДИЛИЯН

На мен лично детството ми е свързано с къщата на село, във Ветрен дол. Поне 4 месеца в годината прекарвах там. Ако имам някакви грандиозни проблеми в живота ми, отивам там и там си ги решавам.

 

А сега върху какво работите?

26814796_10213800101188655_1860781494103052591_n

НИКОЛИНА

Разработваме нови проекти, много интересни неща, друго май няма как да кажа.

НИКОЛА

Да, общо взето разработваме 2-3 много сериозни проекта в момента.

РОКСАНА

И живот и здраве ще станат.

АЛЕКСАНДРА

Пак са сериали, но са други формати. Нели много добре ни събра, защото заедно се погаждаме чудесно и можем да пишем за доста проекти.

 

Какво прави сценаристът?

РОКСАНА

Това беше много трудно да го обясня на баба ми и тя до ден днешен бърка какво точно работя.

10404078_1414682185480137_5821209438373682309_n

ДИЛИЯН

Говорян си за едни измислени хора в едни измислени ситуации…

НИКОЛА

… после започват да ги сънуват…

РОКСАНА

… после започваш да живееш с тия хора.

КРАЙ

 
 

Теодор Ушев: „По-добре да бъдеш добър човек, отколкото да бъдеш знаменитост“

| от chr.bg |

Днес Теодор Ушев направи среща-разговор с медии в Софийска градска художествена галерия. Там ще бъде открита и новата изложба на твореца.

„За технология: Това е един специално разработен софтуер, който позволява във виртуалната реалност не само да рисувате картини, но и тези картини да се анимират. Тоест всичко, което рисувате, да се движи. Това се вижда през специалните каски за миксирана реалност.“

На влизане на втория етаж на Галерията ни посреща тъмен салон с изрисувани платна от много тънко фолио по стените. Цилиндрични „кабини“ от същото фолио висят от таван, а в една от тях Теодор говори пред огромна група журналисти и камери. Първото ни впечатление е смесица от колебание какво се случва и убеденост, че определено се случва нещо интересно.

„Всиички картини, всичко, което в продължение на 6 месеца съм рисувал, ще бъде унищожено след изложбата. Това е едно преживяване, което е за мига.“

Изложбата се открива на 20 февруари и ще продължи 3 седмици. Следват събития във Франция и Канада, всяко едно от които ще бъде с нови различни картини и текстове.

„Какво правим с лицемерието, какво правим с фалша? Аз смятам, че в момента всичко е фалшиво – играем една фалшива игра, политиците са ни фалшиви, правителството е фалшиво, президентът е фалшив. И единственото, което е истинско, е тази виртуална реалност.

Чрез такива акции можем да накараме хората да започнат да действат, защото всичко зависи от нас. Единственото лошо нещо е хората, които не вярват и не действат. И затова правя тази инсталация. От това нищо не печеля. Отне ми много усилия – в България е 10 пъти по-трудно, отколкото където и да е другаде по света. Просто бюрокрацията и бумащината са стигнали такова ниво! В тази държава няма производство на съгласие. Съгласието е изчезнало.