Отречени и забравени: руските войници в Украйна

| от |

Експерти твърдят, че хиляди руски войници участват в боевете в Източна Украйна. От Москва няма официално потвърждение за това. На практика руските войници стават безправни заложници в една необявена война, предава Дойче веле.

Украинската армия воюва срещу бунтовници или т.нар. „народно опълчение“ в Източна Украйна, тя води гражданска война срещу собствения си народ. Така гласи официалното руско становище. Според руски правозащитници обаче, във войната отдавна участват и руски войници. Правозащитниците са убедени, че в нея се бият не само наемници и доброволци, а и редови войници от руската армия. Много от тях се намират в трагична ситуация: те рискуват живота си в една война, която Русия, според официалните й изявления, въобще не води.

Хиляди руски войници в Украйна?

Пръв депутатът Лев Шлосберг публично съобщи за тайни погребения на войници от Псковската десантна дивизия. „Обществото трябва да знае какво се случва в действителност. За голямо мое съжаление, нито гражданските власти, нито министерството на отбраната казват истината. Има достатъчно доказателства, че редовни руски войски участват в боевете в Украйна“, казва депутатът от Псковския парламент Лев Шлосберг.

Валентина Мелникова от Комитета на войнишките майки оповестява шокиращи цифри. „По моя преценка в боевете в Украйна участват 10 до 12 000 руски войници. Но това е моя преценка. Само министърът на отбраната знае истинския им брой. В боевете участват десантчици и пехотинци. И това са не само наемници или доброволци, а бойци от редовната армия“, казва тя.

Имат ли пълномощия подобни мисии?

Юридическият статут на руските войници в Украйна също е неясен. „Това са бойни единици, сформирани на руска територия. Те преминават нелегално украинската граница и участват в боевете. Известно е, че по настояване на Путин Съветът на федерацията отне правомощията на президента да изпраща войски на мисии извън територията на страната. Без мандат от Съвета, нито главнокомандващият въоръжените сили, нито министърът на отбраната имат право да изпращат войници на мисии в чужди държави. Това, което се върши в случая, е тежко криминално престъпление“, казва Лев Шлосберг. Ужасно, според него, е и това, че семействата на загиналите десантчици не са били уведомявани за тяхната мисия. Официално на семействата е било казвано, че близките им участват в редовни военни учения.

Псковската десантна дивизия е участвала в много бойни мисии в Афганистан и Чечения, но никога като нелегална въоръжена бойна единица, подчертава Лев Шлосберг. „Офицерите, с които разговарях, са възмутени. Те смятат, че руското ръководство е предало войниците си. Позорно е да изпращаш редовна армия като партизански отряд в чужда страна и да прикриваш загубите, като погребваш загиналите тайно“, казва той.

Мистериозното погребение на гробището в Псков алармира правозащитници и близки на загиналите. Малко след траурната церемония бойни другари са заличили имената на жертвите и свалили венците от надгробните кръстове.

Засега са доказани два подобни случая, вероятно обаче има и редица други. Валентина Мелникова е обезпокоена и за руските войници, които са в плен в Източна Украйна. Те не са нито партизани, нито саботьори, още по-малко наемници или терористи. „Защо не ги третират като военнопленници? Те се бият със своите оръжия и униформи под редово военно командване. Женевската конвенция ясно определя кой има право да участва в бойни действия и кой не. Нашите войници отговарят на всички характеристики за войници от редовната армия“, казва тя.

Остра критика към Путин

Как приема Валентина Мелникова уверенията на Путин, че в Украйна няма руски войски или ако има, то това са само „заблудили се“ войници, случайно попаднали там? Колко ли трябва да са наивни западните политици и журналисти, за да вземат за чиста монета подобни изявления, казва тя. „Путин е главнокомандващ на руската армия от 2000-та година. Ако неговите десантчици наистина бяха толкова нескопосани, той би трябвало да разформирова цялата армия. Главнокомандващ обаче, който оставя бойците си на произвола на съдбата, е човек без чест“, казва Валентина Мелникова.

Правозащитничката съветва всички руски войници, изпращани в Украйна, да не се подчиняват на заповедите и да внесат жалби до армейското командване и прокуратурата. „Не можеш да изпращаш войници в чужда страна без официален мандат. По този начин те стават участници във военно престъпление“, изтъква тя. Валентина Мелникова се надява, че в Русия ще започне открита дискусия. Ако войнишките майки приберат синовете си вкъщи в знак на протест, може да настъпи обрат в курса на Русия. „Ако родителите отидат в поделенията и поне 200 войници откажат да служат, тогава и в Русия ще настъпи обрат в общественото възприятие за войната“, смята правозащитничката.

 
 

Кралско „да“ за Хари и Меган (галерия)

| от chr.bg |

Принц Хари и актрисата Меган Маркъл си казаха „Да“ в катедралата „Сейнт Джордж“ в Уиндзор. В 13:55 българско време в катедралата пристигна кралица Елизабет II.

Веднага след нея дойде дукесата на Кеймбридж Кейт Мидълтън, облечена в кремаво, заедно с шаферите на сватбата, сред които беше и малкият принц Джордж. Малките шафери бяха общо 10, а Кейт се опита да води няколко от тях за ръка.

Тъй като бащата на Меган претърпя инфаркт и според самата младоженка е бил възпрепятстван да присъства на събитието, до олтара по нейно настояване тя беше изпратена от принц Чарлз. До катедралата пък Меган се возеше в колата, заедно с майка си.

Най-близко до принц Хари пък седеше брат му – принц Уилям.

По време на произнасянето на брачните обети Маркъл не каза, че се задължава да се „подчинява“ на съпруга си, но все пак запазиха класическото „да го обичам и почитам“. Халките на младоженците са изработени от злато и платина.

В катедрала се събраха 600 гости, сред които Джордж и Амал Клуни, Опра Уинфри и семейство Бекам. Премиерът на Великобритания Тереза Мей, която не бе поканена на сватбата, поздрави семейството в Twitter като им пожела най-доброто и пожела прекрасен ден на всички, които празнуват събитието.

Преди сватбата принц Хари беше провъзгласен за херцог на Съсекс, което означава, че Маркъл ще бъде херцогиня на областта.

Принцът е шести по линията на наследство на трона.

Вижте в галерията най-добрите снимки от церемонията.

 
 

Арнолд Шварценегер стана кръстник на виенски трамвай

| от chr.bg |

Арнолд Шварценегер беше в австрийската столица като гост на  Втората международната среща на върха за климатичните промени, която се проведе на 15 май в двореца Хофбург и събра 1200 представители от над 50 страни. Повод за участието му във форума е неговата инициатива за борба с климатичните промени, създадена през 2010 г. под мотото „Less Talk – More Action“. След участието си на форума той се качи задно със заместник-кмета на града Ули Сима на един от трамваите, украсени с лика му. Впечатлен от честта, която му е оказана, Шварценегер постави автограф върху трамвая и стана негов своеобразен кръстник. „Виена се счита за столица на обществения транспорт, а той е един от най-добрите начини за опазвате на околната среда. Радвам се, че усилията ни са забелязани от международната общност и Виена се е превърнала в глобален център за защита на околната среда.“ – заяви Сима по време на съвместното пътуване с „железния Арни“.

Австрийската столица за девета поредна година е начело на класацията на Мърсър като град с най-добро качество на живота. Една от причините за това отличие е и ефикасният  обществен транспорт, чиято мрежа се разширява непрекъснато. От септември 2016 г. метролиния U1 има 4,6-километрово продължение до Оберла, а проектът за пресичане на линиите U2 и U5 е в разгара си. Пътуването с обществен транспорт или с велосипед става все по-предпочитано от жителите и гостите на града. За периода 2010 -2015 г. населението на Виена е нараснало с 6,4% от около 1,7 млн. до около 1,8 млн. жители. На фона на това демографско развитие намаляването на движението на моторни превозни средства е особено впечатляващо. От 2010 г. насам автомобилният трафик е намалял значително особено в централните райони на Виена. Обратна е тенденцията при велосипедистите – броят им се е увеличил. Все повече виенчани избират да оставят колата си вкъщи. В цяла Виена автомобилният трафик през последните години е намалял с 6,3 %,  а в централните райони с 11,2%. През 2017 г. средствата на обществения транспорт в австрийската столица са превозили 962 млн. пътници, което е пореден рекорд за Виена. Притежателите на годишни карти през миналата година са 800 000 и са значително повече от леките автомобили в движение, а цената на годишната карта за цялата мрежа на градския транспорт е 365 евро.

 
 

Сараевските Ромео и Жулиета: поуката?

| от chronicle.bg |

Човечеството не е способно да опази голямата любов. Колкото и да се говори за нейното всемогъщо действие, в крисизни времена, дори сила като любовта няма място. Трагедията „Ромео и Жулиета“ на Шекспир е художественият сюжет, който изследва тази тематика. А ние мислим над нея вече векове наред, връщаме се непрестанно към мотива и всеки си мисли колко е глупаво двама влюбени да попаднат в плен на обстоятелствата.

Близо 4 века са минали откакто Шекспир създава най-великата любовна история на всички времена. Но само 25 години ни делят от момента, в който съдбата на Ромео и Жулиета се разиграва в реална обстановка. Това е почти днес, на фона на столетията, изминали от написването на трагедията. Някои си мислят, че сме напреднали в развитието си, но историята на Бошко Бркич и Адмира Исмич е недвусмислена. Поуките са на лице, теорията е неоспорима, практиката – трудно осъществима.

А фактите говорят достатъчно, затова може би е хубаво да бъдат припомняни.

Вечерта на 18 май 1993 г. Един сърбин и една босненка осъществяват мечтата си – да избягат от Сараево към Сърбия в търсене на по-добър живот, далеч от войната. Различните им произход и религии правят бъдещото им съжителство на практика невъзможно. Адмира и Бошко са на 25 години и са заедно от девет години. Родени са в знаковата за цял свят 1968 г. Учат заедно химия и по време на учението започват връзка, а след завършването се сгодяват. Всички недоумяват как може мюсюлманка и християнин да искат да създадат семейство. Различни са и като произход, и като характер – Адмира е дива, не прилича на останалите момичета, може да оправи мотоциклет и обича да се забавлява. Бошко е по-различен – чаровен, мил, обича уединението и тихите сбирки. Младите, които се запознават в навечерието на новата тогава 1984 г. Не се интересуват от мнението. Девет месеца преди смъртта си се местят да живеят заедно.

След избухването на на гражданската война в Босна и Херцеговина остават в Сараево, който тогава е под обсада. Животът е под постоянна заплаха. Хората не могат да ходят свободно по улиците, защото снаряди падат непрекъснато и навсякъде – на площадите, на пазарите, върху жилищните сгради. Майката на Бошко е избягала преди злощастните събития, но той остава заради Адмира. За да му се отплати, че не я е изоставил, тя решава да замине с него към Сърбия.

Четиринадесет месеца след избухването на войната, чрез познанства в сръбската армия, Бошко уговаря на теория безопасното им преминаване през града. През нощта между 18 и 19 май, двамата трябва да прекосят моста Връбаня над река Миляцка и никой да не ги спре. Мястото е ничия земя – на границата между враждуващите лагери.

Докато прекосяват моста обаче, срещу тях е изстрелян снаряд, който убива Бошко на място, а Адмира е смъртоносно ранена. След като е уцелена, тя пропълзява и прегръща тялото на Бошко, след което загива. След време двамата ще станат известни като сараевските Ромео и Жулиета. Но не и преди абсурдът да продължи.

Човекът, който разказва историята им на света е Кърк Шорк – кореспондент на „Ройтерс“, изпратен да отразява войната. Първоначално прави снимка на две тела, лежащи в ничията земя и продължава задълженията си. От редакцията обаче насочват вниманието му към снимката, която им изпраща, и той се доближава на безопасно разстояние до мястото. Докладът, който изпраща е с дата 23 май и съобщава за две мървти тела, „вкопчени в последна прегръдка“ на брега на река Миляцка. Никой не може да прибере телата им и те ще останат така още един ден – общо шест дена от 18 до 24 май. В доклада още се съобщава за труп намиращ се наблизо, който не е прибран от пет месеца.

Босненците обвиняват сърбите, сърбите – босненците. Никой не поема отговорността.

Родителите на Адмира научават два дена след убийството. Разбират от журналисти от радиото, които им се обаждат, за да потвърдят смъртта на Бошко. Родителите искат само едно – да приберат телата на децата си и да ги погребат заедно. Но никой не позволява на врага да навлезе в ничията територия.

Накрая е постигнато споразумение и телата са погребани в сръбско гробище извън Сараево. През 1995 г. са преместени в гробището в Сараево.

Кърк Шорк е застрелян от млад войник през 2000 г. В Сиера Леоне. Прахът му е разделен на две части – едната е положена във Вашингтон, а другата е до гроба на двойката, която той увековечава – двамата души, за които той пише: „в страна, полудяла от воюване, двамата бяха луди един за друг.“

Днес се навършват 25 години от смъртта на Адмира и Бошко. А поуките? Те са ясни и без да ги артикулираме.

 
 

Бившата Мис Вселена, която превърна Despacito в световен хит

| от chr.bg |

Лудостта по Despacito още не е напълно отминала. Повярвайте ни, няма как да не я чуете по морето и това лято.

Обожавана от едни и втръснала на други, няма как да не признаем обаче, че Despacito се превърна в тотален хит и покори целия свят.

Песента има вече над 5 милиарда (!) гледания в YouTube и още безброй милиарди пускания по телевизии, радиа, барове и купони.

Колкото и мелодична и заразяващата да мелодията обаче, клипът също не е лош. Вярваме, ще се съгласите.

Красивите жени, които се поклащат изкусително в ритъма на латино музиката, със сигурност, са допринесли за част от милиардните гледания в YouTube. А една от тях дори има титла заради красотата си.

Главната героиня в клипа е Зулейка Ривера, която през 2006 година, когато бе само на 18, бе коронясана за Мис Вселена.

Оттогава, вече 30-годишната ослепителна пуерториканка се изявява като модел, телевизионна водеща и актриса и стартира собствена колекция бански костюми.

Ривера има седемгодишен син – Себастиан Хосе Бареа Ривера, от баскетболиста Джей Джей Бареа, но двамата отдавна вече не са заедно.

А ако фактите, че се казва Зулейка, че е бивша Мис Вселена и че е звездата от клипа на Despacito, не са ви достатъчни, вижте повече в галерията.