Отмъщението на Ердоган срещу медиите

| от |

С вълна от арести турското правосъдие започна разправа с някои критично настроени среди, съобщава Дойче веле. Наблюдателите говорят за „черен ден“ за свободата на медиите и мненията в една страна, която твърди, че е демократична.

Екрем Думанлъ беше изпратен като герой. Аплодисменти и възгласи на одобрение съпроводиха главния редактор на един от основните турски ежедневници, вестник „Заман“, докато полицията го отвеждаше от сградата на редакцията в Истанбул. Думанлъ е най-известната личност сред арестуваните напоследък из цялата страна журналисти.

Вестник „Заман“, както и телевизия “Саманйолу”, която също бе засегната от арестите, са известни с близостта си до ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен, който дълго време беше поддръжник на Ердоган. Преди година обаче отношенията между тях станаха враждебни. Оттогава бушува открита война. Ердоган обвинява движението на Гюлен, че иска да подкопае държавната власт. Думанлъ и останалите над 20 задържани журналисти, телевизионни работници и бивши полицаи са обвинени в създаването на въоръжена терористична организация.

Ключовата дата 17 декември

Как така един главен редактор на вестник внезапно се оказва въоръжен терорист – прокуратурата засега не е успяла да обясни. „Заман“ съобщи още, че адвокатите на задържаните изобщо не са имали възможност да се запознаят с обвиненията срещу техните клиенти. Повечето наблюдатели са единодушни, че арестите, които бяха извършени от верните на Ердоган полиция и правосъдие, имат пряка връзка с датата 17 декемеври. На този ден преди една година се разшумя корупционният скандал около правителството на Ердоган. Близки до движението на Гюлен прокурори тогава изнесоха пред медиите данни за наличието на корупция по високите етажи на турската власт.

Сегашните арести на журналисти, според в. „Заман“, са опит за отговор на лагера на Ердоган: „Това е акт на отмъщение заради обвиненията в корупцията, изнесени преди година“, казва журналистът Мустафа Йълмъз. Досега полицията е отвеждала главни редактори на медии само по време на опити за държавен преврат в страната, твърди журналистът и добавя, че става дума за „тежък удар срещу свободата на словото в Турция“.

Всъщност арестите бяха очаквани. Юзър на Туитър беше написал още миналия четвъртък в профил под името „Фуат Авни“, че е планирана подобна акция. Самият той бил от близкото окръжение на Ердоган. „Авни“ вече на няколко пъти е издавал подобни полицейски акции, затова неговите постинги се следят внимателно и от политиците в Анкара.

Примката се затяга

Арестите издават нов подход на правителството към онези, които го критикуват. Става дума за „ново затягане на примката около медиите и ново ограничаване на свободата на словото“, заяви пред Дойче Веле журналистът Явуз Байдар: „С оглед на планираните от опозицията демонстрации по повод 17 декември, правителството явно иска да стресне критично настроените среди, казва Байдар. Журналистът от в. „Заман“ Йълмъз очаква и още арести. Байдар не изключва дори възможността да се стигне до отчуждаването на „Заман“ и на телевизия „Саманйолу“. Двете медии имат предимно ислямско-консервативна публика – т.е. потенциални избиратели на Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/.

Вълната от арести предизвика тревога у европейските политици. Европейският съюз разкритикува задържането на журналисти в Турция с остри думи. Председателят на Европарламента Мартин Шулц окачестви полицейската акция срещу медиите като „крайно обезпокоителна“. Критични оценки се чуха и от страна на американското правителство.

 
 

Range Rover Sport е първият SUV, изкачил се до Вратата към Рая

| от chronicle.bg |

99 завоя и 999 стъпала не спряха новия Range Rover Sport PHEV да направи нещо за първи път в света на една от най-известните забележителности в Китай. Мощният SUV, задвижван с бензин и електричество, стана първият автомобил, изкачил стълбите до естествената скална арка Вратата към Рая.

Предизвикателството започна в началото на 11,3-километровия път в планината Тианмен (известен като Пътя на дракона). Range Rover Sport P400e се отправи по трудното трасе с пилота от Panasonic Jaguar Racing Хо-Пин Тунг зад волана и система Terrain Response 2 в Динамичен режим.

Във връхната точка на пътя пилотът от Формула E оптимизира Terrain Response за втората част от предизвикателството, покорявайки издигащите се под 45 градуса стълби с 999 стъпала, водещи до легендарната китайска Врата към Рая, използвайки комбинираната мощност на бензиновия двигател Ingenium и електрическата батерия.

rrsport18mydragonchallenge12021801-resize-1024x682

Новият силов агрегат PHEV осигурява на Range Rover Sport електрически пробег с нулеви емисии до 50 км, когато е напълно зареден, но Хо-Пин Тунг използва неговия модерен бензинов двигател Ingenium с 300 к.с. и електрическия мотор със 116 к.с. за бързо преодоляване на пътния участък от предизвикателството. След това мощният SUV изкачи стръмните стълби до естествената скална арка.

rrsport18mydragonchallenge12021805-resize-1024x679

Предишните подвизи на Range Rover Sport включват поставилото рекорд изкачване на Пайкс Пийк, САЩ, рекордното пресичане на пустинята „Руб ал-Хали“ на Арабския полуостров и 2170-метровото спускане по легендарната писта „Инферно“ в Мюрен, Швейцария.

rrsport18mydragonchallenge12021828-resize-1024x682

 
 

„Кучешка история“ от Уес Андерсън открива „Берлинале“ днес

| от chronicle.bg |

За втори път, след брилянтния „Грандхотел Будапеща“, американският режисьор Уес Андерсън ще открие международния фестивал на киното „Берлинале“ (15 – 25 февруари) със свой филм.

Става дума за анимацията „Кучешка история“, в която Андерсън и главният му съсценарист Роман Копола са вкарали в една лента любовта си към класическото японско кино, кучетата и футуризма.

В търсене на изгубения си домашен любимец 12-годишно момче се озовава на фантасмагорично сметище, където зловещ кмет е изолирал доста кучета, смятайки ги за болни. Част от актьорите, които озвучават фима са Скарлет Йохансон, Брайън Кранстън, Тилда Суинтън, Харви Кайтел и много други.

За „Кучешка история“ са били изработени 500 кукли на кучета и още толкова на хора, в пет различни размера.

92535

Филмът е копродукция между Обединеното кралство и Германия.

 
 

Две гледни точки: „Черешката на простотията“

| от chronicle.bg |

Гледна точка 1: „Всяка жаба да си знае гьола“. 

От предаването „Черешката на тортата“, в което участваха плеймейтката Нора Недкова, гримьорът Валентин Кулагин, Люси Иларионов, Алфредо Торес и Борислава Стратиева стана ясно едно: че то бива бива простотия, ама пък чак пък толкова не бива. В лицето на една плеймейтка и един гримьор видяхме най-гнусното, противно, животинско, блатясало лице на представата за българския VIP.

Много е тъжно, когато хората не са хора, а клишета. Нора Недкова е всичко, заради което се поидграват на плеймейтките. Тя има надути устни, надути гърди и надуто поведение. Изглежда проста, амбициозна, претенциозна, глуповата и комплексирана . Повтаряйки непрекъснато, че е жена, съответно не може да чака/да яде макарони/да студува т.н., тя е олицетворение на онази жена, заради която цялото ни общество мрънка, че мъжете вече не са мъже. Преди време в предаването „На кафе“ Недкова направи велик лапсус, казвайки за хората около нея, че е видяла техните „ерекции“, пардон, „реакции“, относно спечелването на конкурс.

Няма нищо лошо в плеймейтките сами по себе си. Да бъдеш обект на мъжките желания и на техните ерекции, извинете, реакции, не е гадно. Гадно е, когато си само това, а имаш кухи претенции да си нещо повече от другите.

Валентин Кулагин, от своя страна, въплъщава всичко онова, заради което двойка родители биха си срязали вените, ако разберат, че синът им е гей. Той е абсолютната еманация на гейщината в негативния социален смисъл на думата. Докато такъв е публичният образ на хомосексуалните, хората в България няма да спрат да мислят, че любовта между двама мъже е гнусно извращение, което се състои от разврат по потни гей барове и перверзни отношения, в които единият любовник дава вечеря, а другият стои прав и полугол, с лампа на главата.

Гледна точка 2: Можем ли да ги оправдаем?

От друга страна, да си плеймейтка не е толкова лесно, колкото „простащината“ на конкурса ни кара да предполагаме. Плеймейтките са желан обект от средната и горната класа в България. Нора Недкова, а и Валентин Кулагин, са част от средната класа, част от която не се става лесно и затова веднъж попаднали там вече има преграда между ежедневието на хората, които чакат по автобусните спирки или карат коли под еди-колко си лева, или имат месечна заплата под еди-колко си лева – и тях. Тази преграда те не искат да прекрачват в обратна посока и когато това стане, е нормално да мислят критично.

В ястията Алфредо заложи на традицията, с което залага и на това, че гостите му ще са достатъчно възпитани, за да я приемат. Трябваше да има предвид, че това може и да не е случаят. Не казваме, че той е виновен за цирка – казваме, че макарони с майонеза и царевица са очевидно по-скромни продукти сами по себе си.

На 14 февруари не водите приятелката си на боб, защо? Именно.

Алфредо изглежда като неизмерим пич за разлика от Валентин, който е наистина забележително противен. Не защото е гей или защото се гримира, или прочие, а защото… просто така лъха от него. Нора също е фръцла, но това не ги прави по-малко хора с мнение.

Държането на Нора и розовия миндил е невъзпитано, спор няма. Най-малкото можеха да се изразят по-завоалирано и пак да кажат същото. Но и двамата са честни, а честността е малко гадна. Ако ние с вас бяхме на тяхно място, със сигурност щяхме да си помислим поне за секунда „Макарони, царевица… Алфредо да не го е закъсал нещо?!“ Пред камера обаче със сигурност малцина от нас биха били толкова откровени.

 
 

„Призрачна нишка“: омагьосаният кръг на гения

| от Дилян Ценов |

Всяка година има по няколко филма, които са многократно номинирани и награждавани, имат страхотна реклама, блясък до втръсване, но потъват в полето на забравата скоро след излизането си. За съжаление към тази група филми причисляваме успешния според световната филмова гилдия „Призрачна нишка“ (Phantom Thread) на режисьора и сценарист Пол Томас Андерсън, с участието на Даниел Дей-Луис. Филмът излезе в края на миналата година и е номиниран в 6 категории за „Оскар“. Въпреки безспорно добрите качества и ниво доста над средното, 2-часовата лента по наше мнение е далеч от най-добър филм на годината.

Известно време преди премиерата на филма, Даниел Дей-Луис обяви, че ще прекрати кариерата си в киното след тази роля. Изключително добър пиар ход, който не можем да пренебрегнем заради уважението на Академията към последните роли на големите актьори. Везните вече бяха наклонени в полза на Пол Томас Андерсън и неговата художествена историческа драма за модния дизайнер Рейнолдс Уудкок. Действието в нея се развива през 50-те години на ХХ век и Уудкок, заедно със сестра си (в ролята е Лесли Манвил) управляват една от водещите модни къщи в Лондон. Почти веднага можете да се досетите, че говорим за моден гений, който е в плен на своята дарба. А сестра му, като един Пиер Берже до своя Ив Сен Лоран, се грижи за всички административни въпроси около бизнеса на създателя на женски блянове. Сервитьорката в провинциален ресторант, Алма, се оказва търсено то вдъхновение и муза, която съвсем скоро започва да работи с дизайнера, да дели легло с него, да споделя мъките му, странностите му и кратките моменти на радост. Постепенно обаче връзката попада в омагьосан кръг, в който Уудкок не може да живее нито с нея, нито без нея.

r0vzXidVqrWAI1JhvptVE5UgRhY

Пол Томас Андерсън, когото познаваме от Inherent Vice (2014), There Will Be Blood (2007) и Boogie Nights (1997), режисира филма и пише сценария. Едно нещо трябва да му признаем и то е, че успява да вкара напрежение иначе равната, и преупотребявана тема за образа на твореца в киното. Историята е достоверна и интересна за гледане. Същото важи и за сценария, в който голяма част от съществено важното остава неизказана. А това винаги работи в угода на зрителя, защото той не получава цялата информация наготово, а трябва да достигне до нея. Опасността режисьорът и сценаристът да се провалят в тези паузи е голяма и Андерсън успява да прескочи трапа. Но дотам. Нищо революционно. Нищо необикновено. Една добра режисьорска работа и добре написан сценарий. Със сигурност не за „Оскар“. На този фон Лука Гуаданино, който се размина с номинация за режисура за „Призови ме с твоето име“ заслужава да заеме мястото на Андерсън. Режисурата на „Призрачна нишка“ почти няма друга гледна точка освен тази на главния герой. А претенциите на дизайнера, когото го дразни шумът от мазане на филия с масло, в един момент втръсват на зрителя. Човек има нужда и от друга гледна точка. Такава, в която той не участва. Тук тя липсва и егоцентризмът на неразбрания творец идва в повече.

PT

Най-силната страна на „Призрачна нишка“ е неговият актьорски състав, а под това разбирайте Даниел Дей-Луис и Лесли Манвил. Да, Дей-Луис е страхотен и тук. Не колкото в „Линкълн“, за който взе своя трети „Оскар“, поставяйки рекорд, но пак е много добър. Отчасти дразнението, което имаме към Уудкок се дължи на изпълнението му. Органичното представяне на тези състояния на необоснована претенция тип „защото аз искам да е така“ успява да ни помогне да го разберем. Но Лесли Манвил за нас е най-доброто в този филм, в ролята на сестрата на Рейнолдс, My old so-and-so (както я нарича той). Тя е човекът, който отключва сградата, за да дойдат шивачките, комуникира с клиентите, накратко – прави възможно Рейнолдс да работи.  Очертава се силна конкуренция за „Оскара“ в лицето на Алисън Джейни в „Аз, Тоня“.  В ролята на Алма влиза Вики Крипс, за която това е първа роля в подобна продукция. Играта й не блести с нещо главозамайващо, но заслужава похвала за страхотната химия между нея и Дей-Луис. Интересно ни е, накъде ще поеме кариерата й в бъдеще след този филм.

04-phantom-thread-8.w710.h473.2x

Като изключим „увисването“ на някои моменти в историята (като този със свалянето на булчинската рокля от заспалата възстара булка) и недостатъците на режисурата, всичко друго е на мястото си. Начело са костюмите – тук наградата, ако бъде спечелена, ще бъде повече от заслужена. Кинематография, музика и декор се допълват за създаването на атмосферата, в която се развива действието. Хубавото е, че и тази детайлност и пищност на фона, не заглушава същественото в историята за вътрешните турбуленции на мъжа и момичето до него.

phantom_thread2

Трудно би било да обобщим филма на Андесрън и да му сложим еднозначен етикет „лош“ или „добър“. Историята на Рейнолдс Уудкок, който е болезнено привързан към сестра си, не обича аспержите си с масло, отказва да изведе жена си на танци, създава сватбена рокля за белгийската принцеса, ще ви заинтригува. Защото е направена добре, внимателно, с уважение към героите. А сюжетът в по-голямата си част, когато не буксува на едно място, успява да изненада. Струва си защото е един от добрите филми на годината. Но в никакъв случай най-добрия. Нито Пол Томас Андерсън е най-добрият режисьор. А Даниел Дей-Луис… поздравления, за всичко. Тази година обаче е ред на Тимъти Шаламе или Гари Олдман.