Отмъщението на Ердоган срещу медиите

| от |

С вълна от арести турското правосъдие започна разправа с някои критично настроени среди, съобщава Дойче веле. Наблюдателите говорят за „черен ден“ за свободата на медиите и мненията в една страна, която твърди, че е демократична.

Екрем Думанлъ беше изпратен като герой. Аплодисменти и възгласи на одобрение съпроводиха главния редактор на един от основните турски ежедневници, вестник „Заман“, докато полицията го отвеждаше от сградата на редакцията в Истанбул. Думанлъ е най-известната личност сред арестуваните напоследък из цялата страна журналисти.

Вестник „Заман“, както и телевизия “Саманйолу”, която също бе засегната от арестите, са известни с близостта си до ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен, който дълго време беше поддръжник на Ердоган. Преди година обаче отношенията между тях станаха враждебни. Оттогава бушува открита война. Ердоган обвинява движението на Гюлен, че иска да подкопае държавната власт. Думанлъ и останалите над 20 задържани журналисти, телевизионни работници и бивши полицаи са обвинени в създаването на въоръжена терористична организация.

Ключовата дата 17 декември

Как така един главен редактор на вестник внезапно се оказва въоръжен терорист – прокуратурата засега не е успяла да обясни. „Заман“ съобщи още, че адвокатите на задържаните изобщо не са имали възможност да се запознаят с обвиненията срещу техните клиенти. Повечето наблюдатели са единодушни, че арестите, които бяха извършени от верните на Ердоган полиция и правосъдие, имат пряка връзка с датата 17 декемеври. На този ден преди една година се разшумя корупционният скандал около правителството на Ердоган. Близки до движението на Гюлен прокурори тогава изнесоха пред медиите данни за наличието на корупция по високите етажи на турската власт.

Сегашните арести на журналисти, според в. „Заман“, са опит за отговор на лагера на Ердоган: „Това е акт на отмъщение заради обвиненията в корупцията, изнесени преди година“, казва журналистът Мустафа Йълмъз. Досега полицията е отвеждала главни редактори на медии само по време на опити за държавен преврат в страната, твърди журналистът и добавя, че става дума за „тежък удар срещу свободата на словото в Турция“.

Всъщност арестите бяха очаквани. Юзър на Туитър беше написал още миналия четвъртък в профил под името „Фуат Авни“, че е планирана подобна акция. Самият той бил от близкото окръжение на Ердоган. „Авни“ вече на няколко пъти е издавал подобни полицейски акции, затова неговите постинги се следят внимателно и от политиците в Анкара.

Примката се затяга

Арестите издават нов подход на правителството към онези, които го критикуват. Става дума за „ново затягане на примката около медиите и ново ограничаване на свободата на словото“, заяви пред Дойче Веле журналистът Явуз Байдар: „С оглед на планираните от опозицията демонстрации по повод 17 декември, правителството явно иска да стресне критично настроените среди, казва Байдар. Журналистът от в. „Заман“ Йълмъз очаква и още арести. Байдар не изключва дори възможността да се стигне до отчуждаването на „Заман“ и на телевизия „Саманйолу“. Двете медии имат предимно ислямско-консервативна публика – т.е. потенциални избиратели на Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/.

Вълната от арести предизвика тревога у европейските политици. Европейският съюз разкритикува задържането на журналисти в Турция с остри думи. Председателят на Европарламента Мартин Шулц окачестви полицейската акция срещу медиите като „крайно обезпокоителна“. Критични оценки се чуха и от страна на американското правителство.

 
 

Последната империя на Балканите – 100 години от създаването на Югославия

| от chronilcle.bg |

Този месец (на 1 декември) се навършиха 100 години от основаването на Кралството на сърби, хървати и словенци, преименувано малко по-късно на Югославия.

Този акт е пряко следствие от Първата световна война. В хода на бойните действия през 1915 г. държавите Сърбия и Черна гора са унищожени от войските на Централните сили с решителното участие на България в кампанията. Българските войски разгромяват и преследват сръбските през Ниш, Морава и Косово чак до Албанските планини. Като единственото, което спасява сръбската армия от пълно унищожение е мудността на австро-унгарските и немските войски, целящи главно да установят сухопътна връзка с Турция, както и притеклите се на помощ кораби на Антантата, които успяват да ги евакуират от Адриатическото крайбрежие към Гърция. Впоследствие те са реорганизирани от французите и прехвърлени на Солунския фронт, където заедно с тях участват в пробива при Добро поле и въпреки претърпяния крах през 1915 г. съдбата им поднася невероятният късмет техните съюзници да спечелят войната и това да им донесе не само освобождаване, но и удвояване на тяхната територия. След Версайския договор Сърбия и Черна гора са обединени, към тях е придадена откъснатата от България Вардарска Македония заедно със Западните покрайнини, както и откъснатите от Австро-Унгария: Войводина, Босна, Хърватия и Словения. Така е сформирана една огромна държава от Алпите до Охридското езеро с широк излаз на Адриатическо море, с площ от 247 000 кв. км и 14 милиона души население.

Yugos

Противно на масовата представа първите десетилетия от съществуването на тази своеобразна империя са доста по-тежки и бедни отколкото е положението в иначе считаната за катастрофирала България. Над 1 200 000 сърби загиват през войната (докато жертвите дадени от България са ок. 180 000 души), което води до критични обезлюдявания на отделни региони. Епохата между двете световни войни като цяло не е запомнена с добро от сърбите и за това достатъчно показателно говори фактът, че в Белград няма кръстена нито една улица или паметник на тогавашният крал Александър Караджорджевич.

александър караджорджевич

 

Съдбата на този владетел се оказва също толкова трагична. Тя е предначертана от една случка, разиграла се още през 1912 г. Когато по време на Балканската война, като престолонаследник и офицер в армията, той влиза победоносно в Скопие, съдбата на Македония все още не е определена от международните договорености. Първоначално тълпата го посреща като освободител, но много бързо става ясно, че предстои само един поробител да бъде заменен с друг. Минавайки на коня си сред насъбралото се множество той пита случайно малко момиченце пред себе си, на име Васка Зойчева, „Па ща си ти?” (Каква си ти?). На този въпрос, с детска невинност тя отговаря „Българка”. В резултат на което вбесеният принц я удря с камшика си през лицето. Този инцидент предизвиква огромно недоволство и вълнения сред местната общественост и пресата в София. Включително дори Иван Вазов пише едно свое емблематично произведение посветено на това. По-късно Александър многократно се опитва да се свърже с нея, когато тя е вече емигрирала в чужбина, както и с баща й, в България, предлагайки му солидно възнаграждение, ако отрече публично случването на онзи инцидент, но той категорично отказва. Междувременно от ВМРО, която тогава е една доста сериозна организация, издават смъртна присъда на краля заради тази постъпка и заради окупацията на Македония. Така се стига до атентатът в Марсилия през 1934 г., когато влезлият във връзка с хърватските усташи активист на ВМРО Владо Черноземски, разстрелва сръбския крал заедно с френския външен министър Луи Барту.

Марсилски атентат

Макар българо-югославските отношения да се затоплят непосредствено преди неговата смърт и дори въпреки нея, идва Втората световна война и с нея нова конфронтация между двете страни. България влиза в съюз с Третия райх отново със същата цел да си върне Македония. Малко известно е, че поради този факт югославската авиация бомбардира София, Кюстендил и околностите, преди американците и англичаните да направят това, причинявайки макар и малки човешки и материални загуби. Веднага след като Вермахта преминава югославската граница, армията и цялата им държава се разпадат. Словенците посрещат с цветя германските войски влизащи в Марибор, а хърватите – направо с песни и танци в Загреб. Въпреки че хърватите на хартия се водят равноправен и признат народ в кралството, за разлика от българите в Македония, те също се чувстват като окупирани и поробени. Стига се дори до престрелки с пистолети между хърватски и сръбски депутати от югославския парламент още много преди войната да се зададе. А в крайна сметка, слез първия крах на Югославия през 1941 г. при присъединяването на словенците и хърватите към райха и разпадането на армията им, се стига дотам, че Белград е превзет с блъф от само един офицер и шестима войника от СС, след което там е поставено марионетно на германците правителство.
Впоследствие със стартирането на операция Барбароса и прехвърлянето на войските към Русия, из югославските планини се създава благоприятна почва за партизански движения. За добро или лошо националистите на Дража Михайлович губят битката за Югославия от комунистите на Йосип Броз Тито. Както първият така по-късно и вторият правят опити да привлекат България в Югославската федерация. След края на Втората световна война България е заставена отново да върне Македония и Западните покрайнини на Югославия, но Тито предлага вариант българите все пак да се обединят в една държава, макар и при меко казано неприемливи условия.

След 1945 г. политиката на Белград спрямо българите в Македония сменя курса си. Ако дотогава тя пропагандира, че те са „прави сърби”, то сега тя вече заема позицията, че те са македонци, различни от сърбите, но различни и от българите. На България е предложено да влезе във федерацията на южните славяни, като дори й бъдат върнати Западните покрайнини. Но условието е и тя да признае македонската нация и Пиринска Македония да премине към състава на Македонската федеративна република. Първоначално Георги Димитров склонява на това предложение и дори подписва Бледската спогодба, принуждавайки впоследствие населението на Пиринския край насилствено да се запишат като македонци на следващото преброяване. Преговорите обаче се проточват главно защото от наша страна изискват да бъде гарантирано пълно равноправие на София и Белград, тоест това да бъде дуалистична държава между българи и югославяни. Докато тяхното предложение е да станем просто 7-а република във федерацията (както по-късно Тодор Живков ще предложи да станем 16-а република в СССР) и властта практически да остане концентрирана само в Белград. За щастие през 1948 г. избухва разкол между Тито и Сталин, НРБ твърдо остава в съветския лагер, съответно българо-югославските дипломатически отношения се късат и този проект пропада.

тито живков

През периода на социализма геополитическата обстановка позволява на Югославия да играе двойнствена игра лавирайки между двата враждуващи блока и заставяйки ги да я ухажват и да се състезават за нея. Така че през този период, както се казва тя „бозае от две майки”, докато ние само от една и то от по-бедната. Като устройство и път на развитие Югославия е социалистическа държава, но в нея са позволени частната собственост и частния бизнес, свободното пътуване навсякъде в чужбина, внос на западни стоки, както и западни прпедприятия да извършват дейност в страната или да продават лицензи за производство на местни предприятия. Все неща, които по това време в България или Румъния са немислими. Поради това през този период у нас се гледа на Югославия като на западна, свободна и напреднала страна. Основния приток на нелегални западни стоки влизащи в НРБ минава почти изцяло само през югославската граница, а югославската музика и кино стават едни от най-популярните  у нас.

Въпреки това като цяло икономическите показатели на двете страни реално са сравнително сходни. А също както и тук, така и в Югославия много невинни хора са репресирани от властта, включително и етнически сърби, които за щяло и нещяло се озовават по лагерите, като този на Голи оток. Тъй че реалността в Югославия далеч не е отговаряла на ширещите се тогава, че дори и до днес, розови представи за нея като за свободна и щастлива западна страна.

И разбира се накрая идва ред на болезнения и неизбежен разпад на тази изкуствена държава през 90-те години преминал през три последователни войни и довел до неизчислими щети и жертви. Оказа се, че тези макар и сродни народи с близки езици и култура, не могат да съжителстват заедно. Сблъсъка на различните им вероизповедания (православие, ислям и католицизъм), както и старите типично балкански дрязги помежду им от миналото, подклаждани и от Запада, накрая взеха връх и събориха последната империя на Балканите само 70 години след създаването й.

 
 

Столетник се храни само с мешана скара и червено вино

| от chronicle.bg |

100-годишен мъж дава като причина за дълголетието си това, че ежедневно се храни с мешана скара и пие червено вино. 

Артър Грисбрук живее сам, готви си сам и си чисти сам, а понякога дори се забавлява като свири на обичания си орган. Почти всеки ден Артър си прави мешана скара – пържола, шунка, наденички, яйце, гъби, домати, грах и картофи. Бившият инженер често е определян като години по-млад от настоящата му вековна възраст, а сам той казва, че диетата му – заедно с 2 чаши червено вино на ден – е причината да е толкова запазен, въпреки мнението на докторите.

sei_43147396-2362

 

„Ям и пия каквото ми харесва и хич не ме интересува какво казват така наречените „експерти“. Вярвам в това нещата да се вършат умерено. Повечето пъти на вечеря пия. Дори на моята възраст все още искам да живея възможно най-независимо. С времето гърлото на човек става по-тясно. Мешаната скара обаче е много вкусна, готви се лесно и се яде лесно. Обичам и риба, и картофено пюре, но скарата ми е най-хубава.“

sei_43147579-5503

Артър, който има две внучета, казва, че уникалната му диета го е запазила жив и здрав без никакви здравословни проблеми. Той живее с няколко прости правила:

„Ям каквото си искам, но не прекалявам. Слагам мляко в кафето и ям хляб и масло. Пия по 2 чаши вино с храната и предполагам, че това ми дава достатъчно желязо. чувствам се като в края на 70-те си години, а не на 100. Човек е толквоа стар, колкото се чувства.“

Артър и жена му Лора са били женени 66 години, но за жалост тя почива през февруари 2018. Той участва във Втората световна война като шофьор в Италия и Африка.

„С Лора бяхме заедно 66 години и бяхме много много щастливи. Понякога се натъжавам за света и се чудя накъде ли е тръгнал. Всичко изглежда толкова сложно. Но много би ми се искало едно време да имахме някои от нещата, които имаме сега – като мобилни телефони и компютри.“

Артър прекарва времето си вкъщи и поне веднъж на ден свири на органа си. Той иска да остане възможно най-дълго самостоятелен, а също и да продължава да посещава социални мероприятия и събития.

 
 

Вижте новия тийзър на „Game Of Thrones“ сезон 8

| от chronicle.bg |

HBO рекламира последния сезон на „Game Of Thrones“ с 54-секунден тийзър, но в него няма официални кадри от самите епизоди. Сериалът се завръща догодина с последните си 6 епизода, режисирани от Дейвид Нътър, всеки един от които ще е над 60 минути.

Видеото, озаглавено „Dragonstone“, визуализира войната межди Армията на мъртвите и хората. Франчайзът на Джордж Р. Р. Мартин се казва „Песен за огън и лед“, което много добре описва случващото се в тийзъра.

Последните епизоди на сериала са режисирани от Нътър, който снима и „The Rains of Castamere“ от третия сезон, както и Мигел Сапочник, който снима „Battle of the Bastards“. Дейвид Бениоф и Д. Б. Уайс пък режисират финалния епизод. Сапочник снима гигантска битка, за която Питър Динклидж каза, че прави „Battle of the Bastards“ да изглежда като лунапарк.

По-голямата част от сезон 8 е готов. Той ще открие в Уинтърфел с пристигането на Денерис и нейната армия. Не очаквайте Санса да е много щастлива от това, че брат й, Джон Сноу, направи тази изцепка с коляното на Майката на Драконите. „Thrones“ спечели Еми за Най-добър драматичен сериал по-рано тази година.

Ето и тийзъра

 
 

DC прави филм за Plastic Man

| от chronicle.bg |

В момента DC имат доста проекти – над 20. Не всички ще видят бял свят, разбира се, но въпреки това (а може би и заради това) нови и нови проекти се добавят към сисъка. Последният такъв е Plastic Man.

Warner Bros и сценаристката Аманда Идоко в момента развиват филма, който се описава от студиото като „комедиен приключенски екшън“. Все ощя няма никакви детайли за самата история, както и установен режисьор.

Това не е първия път, в който се правят планове за игрален филм за този супергерой. През 90-те  години братя Уашовски пишат сценарий и дори 10 години по-късно, през 2009 година, смятаха да го снимат с Киану Рийвс в главната роля. Плановете обаче се провалят.

Plastic Man за първи път се появява през 1941 година в серия комикси, а DC го купуват през 1956. Ийл О’Браян е дребен престъпник, който влиза в досег с неизвестна химична течност и така получава силите си – разтягане на тялото, забавено стареене, регенерира и още. Героят обаче е уязвим на много високи и много ниски температури, както и на някои химикали.

По характер той е комичен персонаж, но това не му пречи да е един от най-силните, заради което е и член на Лигата на справедливостта. Появявал се е във филмите „Batman: The Brave and the Bold“, „Young Justice“ и „Justice League Action“.

Портфолиото на Аманда Идоко включва сериала „The Mayor“, а филмът „Breaking News in Yuba County“, за който пише първият си пълнометражен игрален сценарий, излиза скоро.

Следим новините около проекта, но на такъв ранен етап предполагаме, че ще идват бавно.