Отмъщението на Ердоган срещу медиите

| от |

С вълна от арести турското правосъдие започна разправа с някои критично настроени среди, съобщава Дойче веле. Наблюдателите говорят за „черен ден“ за свободата на медиите и мненията в една страна, която твърди, че е демократична.

Екрем Думанлъ беше изпратен като герой. Аплодисменти и възгласи на одобрение съпроводиха главния редактор на един от основните турски ежедневници, вестник „Заман“, докато полицията го отвеждаше от сградата на редакцията в Истанбул. Думанлъ е най-известната личност сред арестуваните напоследък из цялата страна журналисти.

Вестник „Заман“, както и телевизия “Саманйолу”, която също бе засегната от арестите, са известни с близостта си до ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен, който дълго време беше поддръжник на Ердоган. Преди година обаче отношенията между тях станаха враждебни. Оттогава бушува открита война. Ердоган обвинява движението на Гюлен, че иска да подкопае държавната власт. Думанлъ и останалите над 20 задържани журналисти, телевизионни работници и бивши полицаи са обвинени в създаването на въоръжена терористична организация.

Ключовата дата 17 декември

Как така един главен редактор на вестник внезапно се оказва въоръжен терорист – прокуратурата засега не е успяла да обясни. „Заман“ съобщи още, че адвокатите на задържаните изобщо не са имали възможност да се запознаят с обвиненията срещу техните клиенти. Повечето наблюдатели са единодушни, че арестите, които бяха извършени от верните на Ердоган полиция и правосъдие, имат пряка връзка с датата 17 декемеври. На този ден преди една година се разшумя корупционният скандал около правителството на Ердоган. Близки до движението на Гюлен прокурори тогава изнесоха пред медиите данни за наличието на корупция по високите етажи на турската власт.

Сегашните арести на журналисти, според в. „Заман“, са опит за отговор на лагера на Ердоган: „Това е акт на отмъщение заради обвиненията в корупцията, изнесени преди година“, казва журналистът Мустафа Йълмъз. Досега полицията е отвеждала главни редактори на медии само по време на опити за държавен преврат в страната, твърди журналистът и добавя, че става дума за „тежък удар срещу свободата на словото в Турция“.

Всъщност арестите бяха очаквани. Юзър на Туитър беше написал още миналия четвъртък в профил под името „Фуат Авни“, че е планирана подобна акция. Самият той бил от близкото окръжение на Ердоган. „Авни“ вече на няколко пъти е издавал подобни полицейски акции, затова неговите постинги се следят внимателно и от политиците в Анкара.

Примката се затяга

Арестите издават нов подход на правителството към онези, които го критикуват. Става дума за „ново затягане на примката около медиите и ново ограничаване на свободата на словото“, заяви пред Дойче Веле журналистът Явуз Байдар: „С оглед на планираните от опозицията демонстрации по повод 17 декември, правителството явно иска да стресне критично настроените среди, казва Байдар. Журналистът от в. „Заман“ Йълмъз очаква и още арести. Байдар не изключва дори възможността да се стигне до отчуждаването на „Заман“ и на телевизия „Саманйолу“. Двете медии имат предимно ислямско-консервативна публика – т.е. потенциални избиратели на Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/.

Вълната от арести предизвика тревога у европейските политици. Европейският съюз разкритикува задържането на журналисти в Турция с остри думи. Председателят на Европарламента Мартин Шулц окачестви полицейската акция срещу медиите като „крайно обезпокоителна“. Критични оценки се чуха и от страна на американското правителство.

 
 

Хората от провинцията са по-щастливи от тези в града

| от chr.bg |

Проучване, проведено сред 400 хиляди канадци установи, че жителите на малките провинциални градчета се чувстват осем пъти по-щастливи от живеещите в мегаполисите.

Изследването отчита, че големите градове имат някои предимства – в тях безработицата е много по-малка, заплатите са по-високи, и образованието е по-качествено. Но това не прави жителите им много по-щастливи. Това се дължи на факта, че в мегаполисите социалното отчуждение е много-по голямо, което снижава индекса на човешкото щастие. Нещата съвсем не стоят така в малките провинциални общности, където хората живеят много по-задружно.

При провеждане на изследването учените от университета „Макгил“ в Монреал използвали утвърдена „скала на щастието“. Респондентите трябвало да отговорят колко са щастливи от живота си и да му дадат оценка по десетобалната система. Страничните въпроси потвърдили заключението.

Оказа се, че хората от големите градове са 800 процента по-малко щастливи от сънародниците си в дълбоката провинция. Жителите в градските зони имат значително по-малко контакти с роднини и приятели.

Учените отдавна предупреждават, че социалната изолация променя човешкия мозък, който се зарежда със съставка, която генерира страх и агресия.

Жителите на големите градове харчат около 30 процента от доходите си за подобрения в дома, което е допълнителен стресиращ фактор. Градската среда се възприема от живеещите в нея като по-малко безопасна, дори и на подсъзнателно ниво. Хората си имат по-малко доверие, тъй като градската човешка маса не е хомогенна, а много по-хетерогенна, отколкото в дълбоката провинция.

 
 

Гледахме „Deadpool 2″ и е чудесен

| от chr.bg |

В събота, на 19 май, с милата ми женичка отидохме да видим „Полет над кукувиче гнездо“ в Народния театър. Беше изненадващо опростачена постановка. Много вулгарни думи се казаха, много алюзии с разнообразни сексуални изпълнения се направиха, и всичко това с много патос. Публиката окуражаваше с много смях, а и аз се засмях тук-там. На антракта обаче справедливо си тръгнахме. Бяха трудни 2 часа без малко.

„Deadpool 2″ също е циничен, но е циничен с вкус! 

В „Deadpool 2″ ще видите много прекрасни шеги. Някои от тях са вулгарни, да, но пак са поднесени симпатично и с чувство за мярка, бих казал дори мераклийски. Може би по-незадълбочените хора (от които съм и аз сигурно) искат да се чувстват по-добре и затова ходят на театър. Актьорите усещат публиката си и когато тя откликне на нещо, те засилват това нещо. И така с времето се е стигнало до „Аз ще мастурбирам тука“, „Добре, само не цапай“, цитирам смислово. Както и да е.

„Deadpool 2″ – филмът е супер як. Започва с шамар – много, много силен шамар, но ще видите. Райън Рейнолдс играе както и каквото трябва, за да може Дедпул да е мегаопасният нераним клоун, какъвто той…  не е, не и през целия филм.

Въпреки че е холивудска работа, липсват простосърдечните „вдъхновяващи глупости“ и „готини лафчета“, каквито има например в „Бързи и яростни“ (които вече разчитат само на чупене на коли, но за това – друг път). Има популярни тропи, разбира се – трудно възможната любов, стандартните благородни избори като правилното пред лесното и общото пред личното, цялото „пътешествие на героя“, с което Дедпул също се шегува, а и най-новата холивудска тропа – еднополовите отношения (Честита нова тропа!).

Филмът те забавлява, въпреки че „знаеш какво ще се случи, защото тоя филм вече си го гледал“. Знаеш какво ще се случи, но този филм не си го гледал. Има един много як сериал „Dirk Gently’s Holistic Detective Agency“, в който всичко трябва да се случва случайно и късметлийски. По характер обаче такива произведения (сериалът е по роман на Дъглас Адамс) се смятат за ниско художествени. В сериалът обаче (а може би и в книгата, кой знае) този случаен елемент е завъртян така, че всичко да е оправдано на сценарно ниво и да изглежда както трябва.

В „Deadpool 2″ сценаристите също си правят каквото искат и е голям хаос, не само заради екшън частта, ами и по принцип – все едно Дедпул е образът на някой древен бог – покровител на лудостта, която обзема творците на стари години. Нещо като Маската (с Джим Кери, да се чува и помни името му) едно време, ако помните. Но всяко късче хаос около филма е оправдано, естествено и забавно.

Откъм забавление, вторият филм надминава първия. В първият се пристъпяше леко, изследователски. Във втория се лети. Пада се, става се и пак се полита.

CHR ще ви посъветва:

Да се гледа ли? Да.

Кино или по другия начин? Ако можете – кино. Ако не – няма значение.

Кога? След работа, вкъщи, по домашни дрехи.

Храна и напитки? Да.

Бележки: Задължително го гледайте с приятели. Някак си е по-смешно така.

 

Една забележка към IMAX-а: много самореклама преди филма – обяснения, чудеса. Пуснете един диктор да каже „Това е IMAX“, някакви ефекти да демонстрирате звука и картината и това е. Не ми обяснявайте за IMAX все едно аз ще го пилотирам. Това е все едно да заведа някого вкъщи и точно пред входната врата да го спра и да му заобяснявам колко е хубаво вътре.

 
 

„Дедпул 2″ оглави боксофис класацията на САЩ

| от chronicle.bg |

„Дедпул 2″ оглави боксофис класацията на САЩ с приходи от 125 милиона долара, съобщиха световните информационни агенции.

Приходите са по-малко от тези на първия филм, който със 132,4 милиона постави рекорд за дебют на продукция, забранена за зрители до 18 години, но бяха достатъчни да изместят „Отмъстителите “ от челната позиция.

„Дедпул 2″ зае второ място в историята за дебют на филм, забранен за зрители под 18 години, и третото за годината след „Отмъстителите: Война без край“ и „Черната пантера“.

„Отмъстителите: Война без край“ слезе на второто място с приходи от 29 милиона долара, след като три седмици оглавяваше бокс-офис класацията на Северна Америка. Общите приходи от филма на вътрешния пазар са 595,4 милиона долара и 1,2 милиарда долара в чужбина.

Филмът вече зае петото място по приходи за всички времена в света. Третото място в бокс-офис класацията на Северна Америка с 12,3 милиона долара зае дебютният „Книга за възрастни“ с участието на Джейн Фонда, Даян Кийтън и Кандис Бъргън.

Челната петица се допълва от „Безкраен купон“ и „Проникновение“ с приходи съответно 7,5 милиона долара и 6,5 милиона долара.

 
 

Любопитни факти за сандвичите!

| от chr.bg |

По случай текущата Британска седмица на сандвича в. „Дейли експрес“ предлага няколко любопитни факта за едно от любимите изделия на жителите на Острова:

– Освен домашно приготвените изделия от този тип, британците купуват над 3,5 милиарда сандвича годишно.

– Над 300 000 души във Великобритания работят в бизнеса със сандвичи.

– Около 31 процента от всички продавани в страната сандвичи включват пилешко. Следващата най-популярна съставка сред британците е сиренето.

– Сандвичите са кръстени на Джон Монтагю, четвърти граф на Сандвич (Сандуич) (1718 – 1792) – запален картоиграч, който поръчвал да му бъдат сервирани парчета студено говеждо месо между две филии хляб.

– Най-ранната документирана употреба на думата „сандвич“ в този смисъл датира от 1762 г. Преди това с нея са били назовавани вид шнур от 15-и век и птицата гривеста рибарка, кръстени на град Сандуич.

– Американецът Джоуи Честнът, известен с прякора Челюстите, държи няколко рекорда за бързо ядене на сандвичи. Сред тях е поглъщането на 47 грил сандвича със сирене за 10 минути.

– През 2011 г. от данъчни съображения щатът Ню Йорк постановява, че ястието бурито е сандвич.