shareit

Откриването на Гуантанамо е грешка и той трябва да бъде затворен

| от |

Един от основателите на Гуантанамо - американският генерал Майкъл Ленерт, определи откриването на затвора като грешка, това съобщи Reuters. Според него, „съществуването на Гуантанамо петни репутацията на САЩ“.
2

Той каза, че САЩ открили този затвор „защото страната е била ядосана и уплашена“ , след терористичните атаки на 11 септември и „смятали, че затворниците, които ще бъдат изпращани там ще дават важна информация и разузнавателни данни“.

Taliban and al Qaeda Detainees Held at Camp X-Raay

Ленерт съвсем скоро се убедил, че повечето от затворниците никога не е трябвало да бъдат изпратани в Гуантанамо , защото не могли да дадат ценна информация и не е имало достатъчно доказателства, които ги свързват с престъпленията , пише той.

4

„Изгубихме любовта на света, която имахме след нападението „ , пише Ленерт . „Нашето решение да задържим затвора помогна на нашите врагове , защото той потвърждава всяка негативна оценка за САЩ“.

Ленерт добави, че е необходимо затворът да се закрие възможно най-скоро. Припомняме, че закриването на Гуантанамо бе едно от предизборните обещания на Барак Обама.

 
 
Коментарите са изключени

Когато гасяха огъня с гранати

| от |

Повечето методи за гасене на пожари изискват екипи от пожарникари, които рискуват животите си, приближавайки се до огъня. Кофи, помпи, маркучи и пожарогасители, макар и ефективни, работят само когато тези, които ги използват, са готови да влязат в бой с пламъците. С годините обаче се развива и едно друго противопожарно устройство (по-скоро инструмент): огнената граната.

Първият известен патент за устройство за гасене на пожар е издаден през 1723 г. на Амброз Годфри, английски химик. За разлика от съвременните пожарогасители, неговото устройството е предназначено да бъде хвърлено или изтъркаляно в пламъците. То представлява съд с пожарогасителна течност и малка камера, пълна с (да…) барут. Когато се хвърли в огъня, огъня ще запали фитил, фитилът ще взриви барута и от взрива течността ще се разнесе навсякъде, загасяйки пожара.

Англия по онова време (и в частност Лондон) често се пали. Затова и страната развива различни техники и методи за борба с пожарите, включително ръчни помпи, пожарни маркучи и пожарни машини. Повечето от тези системи обаче разчитаха на готови източници на вода и екипи хора, желаещи по някаква причина да ходят при пламъците, а не като всички останали – да бягат от тях.

За да демонстрира ефикасността на устройството си, Годфри издигна триетажна дървена къща, слага в нея смола, масло, клони и пръчки, за да „увеличи бушуването на огъня, който трябва да се издигне максимално.“ След като сграда е запалена, гранатата му е хвърли на първия етажи почти веднага гаси пожара.

Изобретението на Годфри се използва известно време, макар че това не премахва необходимостта от стандартните подходи, както може би се надява. Когато през 1818 г. е патентован съвременният пожарогасител, пожарните гранати до голяма степен изчезват за няколко десетилетия.

В края на 19 век и началото на 20 век, е създадена по-компактен и сложен тип граната. За няколко десетилетия тя може да бъде намерена навсякъде – в домове, училища, фабрики, дори и в коли и влакове.

Някои от тях са направени да се счупят при удар, докато други имат механизми със спусък на пружина, която се задейства от топлината и чупи стъклото. Те обаче с времето също се изгубват.

Дори и при сложните технологии, които днес имат пожарникарите, може би все пак ще има търсене за още по-малко и далекобойно оръжие срещу пожарите. Може би дронове, които носят някаква нова форма на тези гранати.

 
 
Коментарите са изключени

Една гора на 7000 години – първобитната Бяловежа

| от |

Простирайки се на близо 3 085,8 квадратни километра в Беларус и Полша, 7000-годишната гора Бяловежа е дом на повече от 12 000 различни видове растения и животни. Тя е една от най-големите, както и една от последните, недокоснати и първобитни гори в Европа и като такава е обявена за резерват и обект на световно наследство от Организацията на обединените нации.

Тъй като заема части и от двете държави, Полша и Беларус играят важна роля в защитата й. От полска страна територията е определена като национален парк Białowieża, докато в Беларус е защитена под името Национален парк Белавежскі нацыянальны парк. Гората е отворена за посетители и всяка година приема над 100 000 души.

Wisentsauerland

Европейски бизон

Както може би предполагате, опазването на гората е много стара традиция. Още през 14 век ловът в нея е бил силно  ограничени, а през 1538 г. крал Зигмунд I налага наказанието от смърт на всеки, който е заловен да бракониерства бизони в Бяловежа. През 1541 г. вече е обявена за резерват за бизони, а през 1557 г. е издадена първата харта, с която се  създава борд на надзирателите. С кралски указ от 1639 г. всички селяни, които се съгласяват да се грижат за гората, са освободени от феодалите си, а също така и от всички данъци.

През 18-ти и 19-ти век, когато Русия, Прусия и Австрия разделят Полша помежду си, царете започват да се бъркат на Бяловежа и хората, които живеят там. На ловците е разрешено да ловуват в гората и в резултат на товва популацията на бизоните намалява с 60% само за 15 години. В отговор на това цар Александър възстановява статута й на резерват и в рамките на няколко десетилетия популацията на бизоните успява да се възстанови. В един момент пък цар Александър II създава програма за изтребване на всички хищници в гората и така всички рисове, мечки и вълци са изловени до изчезване.

Poland Białowieża Hunters Mansion 2

Ловна хижа и най-старата сграда в гората

По време на Първата световна война всички бизони са убити от германски и съветски войници, както и от бракониери, а древната гора остава незащитена до 1921 г., когато отново е обявена за национален резерват. Тогава и популацията от бизони е възстановена със зоологически животни.

По време на Втората световна война някои напразно се опитват да се скрият в гората и гробовете на убитите от германското Гестапо все още могат да се видят.

Краля на Незнаново

Бяловежа е дом на едни от най-старите дървета в Европа – затова много от дъбовете там си имат имена, например. Големия Мамамузи (34 метра), Краля на Незнаново (38 метра), Императора на Юга (39 метра) и Пазителя на Цвежинец (36 метра).

Oak in Bialowieza1(Oak Emperor of the South)

Императора на Юга 

Трябва да отбележим, че въпреки статута на гората, в голяма част от нея е разрешена стратегическа и силно регулирана сеч. Повечето от добитата дървесина се използват от местните за строителство и отопление.

В допълнение на величествения си стара растителност, Бяловежа се гордее и с речни долини, влажни зони и ливади, които заедно подкрепят колекция от сложни хранителни мрежи. Гората отново е подслон на месояди, които включват вълци и рисове, както и видри. По тревичките й също така се разхождат 56 други вида бозайници, 13 вида земноводни, 7 вида влечуги и над 250 вида птици.

Сред местните птици има 8 различни вида кълвачи. Бобрите пък са толкова активни в Бяловежа, че на всеки 6 или 7 години дейността им променя пейзажа на гората. И може би най-добрата новина – стадото бизони, което трябваше да бъде възстановено след Първата световна война, сега има повече от 900 члена.

Bialowieza National Park in Poland0029

Паднало дърво

Един от най-забележителните факти за гората обаче е, че тя е дом на над 12 000 различни безгръбначни животни, над половината от които обитават гниещите трупи на земята. Гората може да се похвали и с 1500 вида гъби като например Fomes fomentarius. Тези гъби бавно растат и се хранят върху и с гниещата дървесина по пода на гората като за консумацията на едно дърво може да са нужни 40 години.

Силната защита, която се оказва на Бяловежа , е необходима и за да се опазят много застрашени растения и животни, включително четири вида орли: малък, малък креслив, голям креслив и скален.

 

Old-Tjikko-2011-07-19-001

Old Tjikko е норвежки смърч, който расте някъде из планината Фулуфелет в провинция Даларна в Швеция

Разбира се някак усещаме, че мнозина от вас може би се чудят кой е най-старият организъм на планетата. Най-старото открито дърво на планетата е смърч в Швеция, който е на 9550 години. Най-старото живо същество в света е актинобактерия, открита в ледовете на Сибир. ДНК анализ установява, че тя е на между 400 000 и 600 000 години.

 
 
Коментарите са изключени

Най-отдаденият камикадзе на Япония

Япония е страна, която няма еквивалент. Отдадеността на жителите е пословична. Самурайската дисциплина, която все още може да бъде забелязана сред населението може да бъде пример за всички останали, а започне ли онзи далечен дълг да зове, всеки е готов първи да даде живота си в името на родината. Пример за подобни действия може да бъдат така добре познатите камикадзета.

В края на Втората Световна война, когато Япония бавно и сигурно започва да отстъпва в сраженията, авиаторите решават да изгубят живота си, отколкото да се върнат като изгубили. Легендарна е историята за един японски войник, който продължава сражението си около 20-30 години след края на Втората Световна война, вярвайки, че неговите капитани ще се завърнат. В този вид сражения се оказва, че пилотите създават редица главоболия на противника и практически още няма лечение на този вид фанатизъм. Забиващите се самолети, натъпкани с експлозив трудно могат да бъдат отклонени от маршрута, особено с толкова отдаден пилот.

Не трябва да забравяме, че България също е записана с подобни геройства – Списаревски разцепва тежък бомбардировач на две. Връщайки се обратно на японскот участие ще попаднем на един много интересен случай – Хаджиме Фуджи. Като авио инструктор може да се похвали с много обучени пилоти, но едно нещо пречило много – армията отказвала да го изпрати на мисия. Колкото и варварско да е било решението на камикадзетата, армията все пак имала етика и не позволявала на хора със семейство да участват. Летецът имал съпруга и две деца, няколко пъти писал с молба да бъде изпратен, за да даде живота си за империята, но всеки път получавал отказ. Някога Хаджиме е трябвало да наследи семейната ферма, но понеже виждал повече чест в армейските редици, решил да стане доброволец.


View this post on Instagram

Hajime Fujii, lahir pada 30 Ogos 1915, dibesarkan di Ibaraki Prefecture. Ibu bapanya mahu beliau mengambil alih ladang keluarga, tetapi beliau menawarkan diri untuk menyertai Tentera Darat. Beliau telah dihantar ke China, di mana Jepun telah berperang sejak tahun 1931. Semasa di China, peluru mortar telah mencederakan tangan kiri beliau. Semasa pemulihan di sana, beliau bertemu Fukuko buat pertama kali sebelum berkahwin. Mereka dikurniakan dua orang anak, Kazuko dan Chieko hasil dari perkahwinan mereka. Fujii kemudian telah dipilih untuk memasuki Army Air Corps Academy. Beliau menawarkan diri untuk menyertai misi serangan khas kamikaze (bunuh diri) tetapi permohonannya ditolak kerana beliau mempunyai isteri dan anak. Pada 14 Disember 1944, isterinya telah terjun membunuh diri bersama dua orang anaknya di Arakawa River berhampiran Kumagaya Aviation School, supaya suaminya dengan bebas boleh pergi menyertai misi serangan kamikaze (bunuh diri). #atokdean #matiitubenar #war #japan #history #kamikaze #HajimeFujii

A post shared by ATOK DEAN (@atokdean) on

Изпратен е на фронта в Китай до 1931 година. Точно там среща жена си Фукуко. Фуджи е ранен и прекарва известно време в болницата, когато получава предложение да премине във ВВС на Япония. Честта е изключително висока, а и той самият се оказва достатъчно добър и надарен пилот. Самолетите в неговите ръце можели да направят всичко. Именно той започва да обяснява на своите кадети, че при нужда трябва да разбиват своите изтребители в големите кораби и вражеските лагери. Често напомня, че ако пилотът ще умира, няма смисъл да умре сам. Може да звучало много лесно, особено след като той нямало да извърши този вид „геройство“, но мотото на инструктора било „Делата и думите трябва да са постоянни“.

И дела имало, Фуджи написал две молби към своите началници, обяснявайки, че иска да умре за страната си и не може да гледа как неговите кадети не се връщат, а той самият не може да даде пример за действията си. Една от причините е било семейството, но другата е позицията, която заема. Японецът запалвал душите на младите пилоти, които политали всеки ден, отбранявайки родината си. В семейството ситуацията била подобна. Съпругата не искала да се раздели със своя мъж, но разбирала защо страда. Дамата взела двете си деца и на 14 декември 1944 г. отишла до близката река, за да скочи в ледените води. На следващата сутрин са открити телата на 3-ма души. Властите разпознават 24-годишната съпруга, голямата дъщеря на 7 години и малката на 1 година. Ръцете на голямата дъщеря били завързани за ръцете на майката. Когато полицията се обажда на вдовеца, той става от клас с думите:
„Най-вероятно днес ще роня сълзи. Моля простете ми за днес. Моля ви, разберете.“

Когато вижда телата на семейството си, той споделя, че винаги е съветвал всички да бъдат готови за смъртта, но той самият не можел да достигне толкова далече. В дома си открива и едно писмо, което окончателно затваря загадката:
„Понеже може да се притесняваш за нас и не можеше да изпълниш задълженията си свободно, защото сме живи, решихме да направим това. Тръгнахме преди теб, но ще те чакаме. Моля, бий се без никакви резерви.“
Вечерта след погребението, Фуджи пише още едно писмо до своята 7-годишна дъщеря Казуко:
„Студен и мразовит декемврийски ден

Твоят живот приключи в река Аракава. Болезнено тъжно е, че заедно с майка си жертва живота си, за да може баща ти да изпълни своето най-силно желание и да положи своя живот в името на страната. Както и да е, надявам се, че заедно със сестра си и майка си ще се усмихваш. Татко много скоро ще ви последва. В този момент бих те държал силно до мен, докато заспивам. Ако Чиеко плаче, моля те да се погрижиш добре за нея. Сбогом за кратко. Баща ти ще се изправи в една от най-великите битки и ще бъде подарък за цялото семейство. Надявам се, че двете ще ме чакате. “

WAR & CONFLICT BOOK ERA:  WORLD WAR II/NAVY

Снимка: By U.S. Navy; The original uploader was Quercusrobur at English Wikipedia.. – This media is available in the holdings of the National Archives and Records Administration, cataloged under the National Archives Identifier (NAID) 520678., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=53290

Японската армия крие този случай с притеснението, че мнозина други ще последват примера. Получават трето писмо от летеца, но този път е подписано с кървав отпечатък. Там пише, че иска да участва, за да почете паметта на жена си и двете си дъщери. На тръгване от школата, кадетите предават самурайски меч като подарък за всичко научено, както и сериозната мисия.

На 8 февруари 1945 година започват тренировките и вдовецът е официално назначен за командир на ескадрилата. На 28 май идва и бойната мисия близо до бреговете на Окинава. Там се крият два разрушителя, които трябва да бъдат неутрализирани. За корабите не е трудно да се преборят с японската атака, но все пак има два самолета, които успяват да се разбият в разрушителя Дрекслър и да бъдат причина за неговото потапяне след няколко минути. Мисията е завършена. Макар и тялото да не е намерено, надгробният камък на Фуджи стои точно до този на жена му.

 
 
Коментарите са изключени

Сградите с дупки в тях

| от |

Хонконгските сгради са пронизан от дупки, които изглежда стоят срещу естетическата или структурна логика. И причината за този необичаен архитектурен избор е? Дракони.

Дупките всъщност са „драконови порти“, които са създадени, за да могат тези митични летящи зверове да преминават от домовете си по върховете на планините долу при водата всяка сутрин и след това да се връщат всяка вечер. Този поток на дракони е само една част от много голяма философия: фън шуй.

Friedrich-Johann-Justin-Bertuch Mythical-Creature-Dragon 1806

„Отхвърлено от западния свят заради странността си, изкуството фън шуй е сериозен бизнес в Хонконг“, пише Меган Белт от apassportaffair.com. „Фън шуй, което се превежда като „вятър и вода“, произтича от древното изкуство на геоманството и се свързва с енергията на земята.“

Наред с други неща, фън шуй се занимава с връзката на сградите с естествената среда, включително планините, моретата и небето. Затова правилното разположение се считат за критични компоненти на добрия градски фън шуй.

След културната революция практикуването на фън шуй е била считана от мнозина в Китай като излишна и суеверна. И все пак в Хонконг продължава да се вслушва в нея. Днес се изчислява, че има толкова експерти в областта на фън шуй, колкото счетоводители или адвокати.

„Всичко от ориентацията на сграда, формата на сградата, позицията на входа и разположението на мебелите вътре се смята, че влияят на успеха на бизнеса и собственика на жилището“, пише Каушик от amusingplanet.com. „Специалистите по фън шуй се консултират за почти всеки нов дом (или офис). Дори огромни архитектурни и инженерни проекти на тази островна държава са продиктувани до голяма степен от фън шуй … примери за практика са почти навсякъде в Хонконг“.

HK Bank of China Tower View

Някои известни архитекти пренебрегват фън шуй на своя собствена опасност.

Ръбатата сграда на Банката на Китай от архитекта И. М. Пей е широко критикувана за това, че не е наела геомансъри при разработването й. Загрижени експерти по фън шуй виждат ъгловата форма като „срязваща“ добрия късмет на съседни сгради.

 
 
Коментарите са изключени