Отдръпват ли се Демократите от Хилъри Клинтън?

| от |

Изглежда невъзможно някой да говори за президентските избори в САЩ през 2016, без да спомене името на Хилъри Клинтън. Остават още 700 дни до изборите и въпреки че все още няма официално номинирани кандидати, мнозина приемат кандидатурата на Клинтън за сигурна. Изглежда и почти всички имат мнение за това как се справя дотук кандидатът-некандидат.

Миналата седмица анализатори коментираха политическите последици от новината за хонорара от 300 000 долара, който бившият държавен секретар е получила за речта си в Калифорнийския университет и за странните изисквания към организаторите, включващи триъгълни парченца лимон, пастет и столове с квадратни облегалки. Анализаторите коментират шансовете й да спечели отново симпатиите на гласоподавателите от бялата работническа класа, като базират анализите си на събитията от обиколката за представянето на книгата й. Според Андрю Стайлс от консервативния Washington Free Beacon, всеки, който си мисли, че Хилъри Клинтън може да вдъхне същия ентусиазъм сред хората като Барак Обама се заблуждава. Определено Хилъри Клинтън увеличава дистанцията между нея и Барак Обама, както всеки друг кандидат на Демократите за изборите през 2016 би трябвало да направи. Дори президентът е наясно с политическата ефикасност на подобна стратегия. „Американците искат „кола, която мирише на ново“. Те искат нещо с по-малак пробег от мен“, казва самият Обама. Както изглежда, обаче, Демократите май също се дистанцират от Клинтън. Хилъри Клинтън със сигурност няма да е единственият кандидат, ако реши да се кандидатира изобщо. Миналият месец бившият сенатор от Вирджиния Джим Уеб обяви, че планира да се кандидатира. Уеб е малко познат на аудиторията, но може да предложи нова гледна точка и точно това е, което анализаторите от The Nation искат да видят. Според тях днешната политическа сцена е доминирана от богати донори и силни медии, вместо от истински нови идеи. Идеалният сценарий днес включва посредствен кандидат, приемлив за богатите и гласовитите. Единственият начин да се разчупят стереотипите е да се предизвикат кандидатите и да се поставят под въпрос основните предположения за това какво може да постигне политиката. Според анализаторите, Клинтън задължително трябва да има истински сериозни противници в надпреварата. Това е в интерес и на страната, и на демокрацията. Уеб може да се окаже точният тип противник за целта. Без връзки с Вашингтон или Уолстрийт и със сериозно военно минало, той може да се превърне в „ най-големият кошмар за Хилъри Клинтън“, според Ал Хънт от Bloomberg View.

Някои се съмняват дали Хилъри Клинтън изобщо ще се кандидатира. Според някои анализатори шансовете са 60-70%. Хари Ентън от FiveThirtyEight коментира, че Клинтън може изобщо да не се кандидатира, защото вече не е неуязвима и защото, както изглежда, повечето избиратели през 2016 ще симпатизират на Републиканците. Ентън се позовава на последните статистически данни, които сочат, че рейтингът на Клинтън пада след напускането й на администрацията на Обама. Все пак, много неща може да се случат до изборите. Клинтън обаче вече не изглежда толкова силен кандидат. Не само рейтингът й пада, но и Демократическата партия е в най-лошата си форма от десетилетия. Нещо повече, според онлайн проучване, проведено от изданието, голям брой герои от Междузвездни войни, включително Дарт Вейдър, имат по-висок рейтинг от бившата първа дама. Все пак, и героите от Междузвездни войни, и Клинтън имат по-висок рейтинг от предполагаемите кандидати на Републиканците, включително Майк Хъкаби, Ранд Пол и Марко Рубио. Звездата на Клинтън може и да губи от блясъка си, но не е и необходимо да бъде харесвана от всички. Тя просто трябва да бъде предпочетената алтернатива на абсолютно всички останали участници в надпреварата. Всеки кандидат на Демократическата партия през последните пет десетилетия е имал моменти, в които е изглеждал слаба кандидатура, посочва Райян Лиза от New Yorker. Основните избиратели на партията имат навика да се колебаят и често залагат на непознат черен кон, поне за известно време. Според Лиза, избирателите на Демократите често обичат да флиртуват с други кандидати преди да е направен окончателният избор.

Въпреки моментите трудности, Клинтън остава сигурен кандидат, поне докато Дарт Вейдър не разкрие намеренията си за 2016./Фокус

 
 

Великолепните тоалети на Наградите за кино и телевизия на MTV

| от |

Красивите и известните се събраха в Санта Моника, Калифорния, по повод Наградите за кино и телевизия на MTV.

Когато се раздават награди, всичко е много весело. Характера на церемонията позволяваше звездите да са по-артистични и свободни в облеклата си. Това доведе до бални рокли и кожа, и дори анцузи.

В галерията ни днес събрахме най-впечатляващите тоалети от червения килим. Вижте ги!

Също така – вие как бихте се облекли за подобно събитие?

 
 

Лятото дойде, къде си бе, момче

| от |

Официално стана лято, а вие не сте готови ни най-малко. И нямам предвид мобилно-операторското „готови ли сте за лятото“. В това отношение сте готови – имате си телефон, имате си там някакви безплатни минути, обхват и т.н. Говоря за друга подоготовка, която трябваше да започне още след като свърши почивката миналото лято.

Хубавите неща стават бавно. Затова е лесно да си дръпнеш Instagram, но си е 8-часов работен ден, докато нагласиш снимките. Събрахме няколко неща в списък, който да следвате, за да ви е по-хубаво лятото. Защото ви обичаме и искаме да сте добре!

Тело

Момче, не може да отидеш на морето с шкембе и без бицарки. Ще те помислят за някой женен. Фитнеса си е половин квартира – някакви мадами се разхождат, топло е, има душове, гардеробче. Няма от какво да те е страх. Освен, разбира се, от мисълта, че всички са много по-добри от теб. Но това е само мисъл – всъщност всеки е там да гледа себе си, ти не ги интересуваш.

Ако пък си преклаено кльощав, никой няма да те забелязва, така че в известна степен няма проблем. Само гледай да не разтвориш във водата.

Колата

Летни гуми се слагат веднага и се поправя климатикът, защото ако караме на отворени прозорци, ще ни се развали кичарата. Също и няма да можем всички (не само хората в колата – всички хора на планетата) да чуваме екскуизитно подбраната плейлиста на флашката, забодена като Ескалибур в таблото.

Резервация на хотел

Всички обичаме свободата (която всъщност е безвремие) на палатковия живот – той ни избавя от възлите на живота. Има обаче един възел, от който не искаме да ни избавя. Това е санитарният възел. Ако имате пари, наемете си място със стени. Стените са дълбоко подценена технология. В момента, в който стане март месец, с дружината трябва да сте се разбрали вече къде ще заморите това лято. Това е перфектното време да се направят резервации, защото е рано и местата са по-евтини.

Да скъсаш с гаджето

За какво ти е гадже бе, момче! Все едно да отидеш на дискотека по домашни дрехи. Хората идват от други държави тук – гладни ли ще ги държиш. Срам нямаш ли! Чехия знаеш ли къде е? Знаеш ли колко път са били тия момичета – да не мислиш, че е от любов към морето. Махай гаджето и като те пита „Ама защо?“, кажи й: „За родината, Гинче! За майка България!“

Само като се ударите по едно-две в барчето с девойките и тръгнеш да оправяш външната политика, гледай да не е с братски отношения.

Да си излекуваш рашовете и гъбите

Никой не иска да ти гледа пъпките и мазолите, достатъчно е че ти гледат голите ходила. Добрата новина е, че пясъкът и морето ще те изшкурят добре, така че няма голямо притеснение около това. Става въпрос, ако е нещо по-тегаво, да го зачистиш предварително. Иначе влиза ли се в битка с ръждясал меч.

 
 

Режисьорът Тери Гилиъм загуби правата за „Човекът, който уби Дон Кихот“

| от chronicle.bg |

Дългоочакваното излизане на филма на Тери Гилиъм „Човекът, който уби Дон Кихот“ по екраните е поставено под съмнение, съобщи Контактмюзик.

Седемдесет и седем годишният сценарист и режисьор най-после показа филма си в рамките на кинофестивала в Кан миналия месец след няколкогодишни съдебни разправии, но започналата нова съдебна битка може да означава, че „Човекът, който уби Дон Кихот“ всъщност никога няма да се появи по екраните.

Парижки съд постанови, че правата над филма се притежават от продуцента Пауло Бранко, а не от Гилиъм. Следователно сега Бранко трябва да реши дали филмът да излезе по екраните.

Преди началото на кинофестивала в Кан той поясни, че проявил благоразумие, предоставяйки на организаторите „изключителното право“ да покажат „Човекът, кой уби Дон Кихот“ с участието на Адам Драйвър. Бранко все пак настоя, че решението няма нищо общо с други проблеми, свързани с появата на филма по екраните. „То не е в разрез с други решения, които вече бяха взети и ни предоставят правата над филма“, отбеляза той.

 
 

Личното мнение е ОК. Стига да не е различно от нашето.

| от Вучето |

На Славея Сиракова, а.к.а. Шайла, й се повръщало от майките, дето се събират на групички, облечени в еднакви тениски с назидателни надписи, искат оставки на министри и правителство, а под сурдинка проклинат всички, които не са на тяхна страна дано да седнат в инвалидните колички на децата им.

Естествено, постът й моментално взири социалните мрежи. Дъщерята на Наско Сираков и Илияна Раева беше обвинена , че се е изказала грубо по отношение на майките на деца с увреждания.

Ама защо? Нали уж всеки вече има право свободно да си изрази мнението, без да бъде:

а) пребит с камъни насред площада,
б) изгорен на клада,
в) обръснат до голо и затворен в психиатрична институция!

Аз самата съм родена с тежко генетично заболяване, заради което понасям физически и емоционални страдания през целия си живот. Не си спомням обаче нито веднъж през детските си години родителите ми да са се оплакали и веднъж, че семейството ни е жертва на Системата. Единственото което получавахме от нея, от Системата, беше половинпроцентно намаление на билет за БДЖ веднъж годишно – благоденствие свише, от което нашите се възползваха само по време на семейните ни пътувания до Созопол през лятото. Билетът ми струваше 12 вместо 24 лева. И това беше. Но не съм чула баща ми да пропсува, задето стълбите до класната ми стая бяха 150, нито пък съм видяла майка ми да реве, докато се опитва да дотъркаля донякъде количката, в която ме возеха.

Години по-късно, когато вече водя пълноценен самостоятелен живот и, държа да отбележа, благодарение на усилията, любовта и подкрепата на семейството ми, а не на Системата, мога да живея където си искам по света. И в това “където си искам” ставам свидетел ежедневно на това какви сериозни социални грижи се полагат за хората с психически и физически недъзи. И се възхищавам от цялото си сърце, а и няма как да бъде другояче, понеже темата е много лична за мен. И знам какво е, защото I’ve been there*. Завиждам им на тези общества, които могат да улеснят живота на своите хора в неравностойно положение до степен, че почти да не усещат, че са изтеглили късата клечка още в момента на зачеването си.

Обаче.

Заедно с реалната грижа за тези хора някак естествено върви и обществената, дълбоко вкоренена нагласа за разбиране и толерантност. Докато при нас всичко е парлама! Помня как преди няколко години загрижени майки бяха съставили комитет срещу преместването на деца с увреждания от крайните квартали на София в сграда в техния престижен квартал. Мотивът за протеста им беше: “Не искаме нашите деца ежедневно да виждат тези другите деца, проблемните, наоколо и да ни питат защо са такива. Ние какво да им обясняваме?”

Сигурна съм, че същите тези майки сега са проклели Славея Сиракова да си роди изродче. И след като вече са изпълнили християнския си дълг да заклеймят инакомислещия и по този начин са осигурили благоденствието и здравето на своите собствени деца, вече спокойно могат да продължат спокойното си безметежно съществуване под удобния чадър на обществения конформизъм.

 *Имам опит, преживяла съм го – бел. ав.