От какво се страхуват германските фирми

| от |

Представителите на германския бизнес смятат, че санкциите на ЕС срещу Русия представляват адекватен политически сигнал. Същевременно обаче те се страхуват от евентуално допълнително затягане на мерките срещу Русия, пише Дойче веле.

merkelputin2

Санкциите срещу Русия, които ЕС одобри в понеделник (17.03.), засилват страховете на германската икономика от допълнително изостряне на конфликта. „Фирмите и без друго започнаха да понасят икономически щети още преди санкциите да са влезли в сила“, казва шефът на Източната Комисия на германската икономика Екхард Кордес. Той е убеден, че ако се стигне до по-сериозни ограничения в бизнеса, руската, но и европейската икономика ще отслабят позициите си.

След референдума в Крим външните министри на ЕС единодушно приеха решения за ограничаване на пътуванията за 21 украински и руски граждани, както и за блокирането на банкови сметки. Смята се, че въпросните лица носят голяма отговорност за провеждането на референдума в Крим, оценяван от Запада като нелегитимен. „Санкциите би трябвало да сигнализират на Русия несъгласие и противодействие, но в същото време и да оставят отворени всички дипломатически канали за решаването на конфликта“, казва Тобиас Бауман, експерт по руските въпроси към Сдружението на германските търговско-индустриални камари. „Съмнително е, че тези санкции ще засегнат особено силно руското ръководство. Въпреки това става дума за сигнал, чието въздействие следва да се изчака“, коментира той.

Щетите са факт още преди санкциите

Експерти като Тобиас Бауман обръщат внимание и на факта, че в психологически аспект щети са възникнали още преди изобщо да бъдат одобрени санкциите. „Някои фирми преразглеждат част от своите инвестиции в региона, „Фолксваген“ например поставя под въпрос разширяването на производствените си капацитети в Калуга или в други проекти“, посочва той.

В момента в Русия са ангажирани около 6200 германски фирми – инвестициите им там възлизат на близо 20 милиарда евро. „Обемът на преките инвестиции е относително малък“, твърди главният икономист на „Комерцбанк“ Йорг Кремер и добавя, че това се отнася както за преките германски инвестиции в Русия, така и за преките руски инвестиции в Германия. „Отделни фирми имат силен ангажимент в Русия, но като цяло германските предприемачи са инвестирали значително повече средства в Китай, в Западна Европа или в САЩ. Едва 3% от германския експорт са предназначени за Русия“, казва той.

Въпреки това съществуват опасения, че покрай налагането на санкции и контрасанкции може да се стигне до истинска търговска война. „Руската страна вече обяви, че ще реагира на санкциите със съответни контрамерки“, казва икономическият експерт Бауман. „Това би означавало, че може да се стигне и до блокиране на банкови сметки, което пък от своя страна би довело и до необслужване на кредити. Не е изключено от Русия да бъдат екстрадирани някои германски сътрудници, може да се стигне и до одържавяване на собственост на фирми. Безпокойството сред германските предприемачи е огромно“, изтъква Бауман.

Всъщност обаче всички са наясно, че Русия ще пострада по-сериозно от затягането на санкциите, отколкото останалата част от Европа. „Икономическата ситуация в Русия носи белезите на криза“, е цитиран да казва заместник-министърът на икономиката на Русия Сергей Беляков пред „Ройтерс“. Йорг Кремер също смята Русия за „икономически слаба страна, независимо, че тя демонстрира сила във военния конфликт с Украйна“. „През миналата година Русия е имала икономически прираст от само един процент, докато Китай отбеляза цели 7%“, казва той.

„Русия няма да спре енергийните доставки“

Кремер посочва, че освен това руската икономика все още е твърде силно ориентирана към енергийния сектор. В страната така и не се е развило силно средно съсловие. „А и как да стане това при съществуващата правна несигурност в страната? Русия е икономически слаба и изобщо не е в състояние да си позволи неща, с които да разсърди западните си клиенти на енергийни доставки“, казва главният икономист на „Комерцбанк“.

Подобно е и мнението на Екхард Кордес. „Русия винаги е била изключително надежден доставчик на газ и петрол, дори и във времената на студената война доставките не са прекъсвали. Според мен нямаме поводи да се опасяваме, че Русия ще използва суровините си като оръжие за постигането на политически цели. Казано по друг начин – Русия ще продължи и занапред да доставя газ и петрол, също както го е правила предните десетилетия“, убеден е Кордес.

 
 

Най-добрите филми на Тарантино

| от chr.bg |

Куентин Тарантино е режисьор, сценарист, актьор и продуцент с един от най-уникалните стилове в света на киното.

Той е известен и с щедра употреба на насилие, театрални количества кръв и дълги бойни сцени, супер саундтраци и придирчивост към актьорите, с които работи.

Тази година стават 25 години от „Reservoir Dogs“ и по този случай ще погледнем наза към творчеството на Тарантитно. Ще видим какво е направил от тогава до днес и ще подредим работата му по качество.

Кой филм ли е номер 1?

 
 

Дебора от Big Brother: в тинята, където й е мястото

| от Цветелина Вътева |

Това, че шоуто „Big Brother“ в същината си напомня „Игрите на глада“ и е способно да срине нечий живот изобщо не е новина, но въпреки това някои случки, които се разиграват в Къщата и на телевизионния екран, раздвижват обществената перисталтика.

Поредната жертва на Големия брат, е певицата Дебора – мис Видин, мис Северозападна България, фолк певица, известна с песента „Буба лази“ (според собствените й твърдения). Снощи тя бе изгонена от Къщата, след като поиска да напусне, обидена от дадения й прякор Мис Махмурлук, и в състояние на афект напсува Big Brother. А днес се появи в предаването „На кафе“ при Гала с тъмни очила, под тях – насинено око, разплакана, с твърдението, че трима души са я пребили пред дома й и признанието, че алкохолът й помага да се справи с паническите атаки, от които страда.

Цялата псевдотерапевтична среда, в която видяхме певицата – първо в изповедалнята на Big Brother, а и после и в „На кафе“, увеличава с телевизионната си лупа проблемите на една жена, които никак не са уникални. Псувнята по Големия брат може и да е безпрецедентна, но паник атаките, наливането с алкохол в опит за преодоляването им, истериите и насилието над жени са ужасно далеч от безпрецедентността. Те са ежедневие.

Ако има някакъв позитив от това, че една жена, която очевидно се нуждае от помощ и подкрепа, бе стъпкана в телевизионната кал, то това е прозрението, което може да удари някои хора, че Дебора е съвършено оформен прототип на жената-жертва на насилие.

Тя е слаба, психически неуравновесена, кастрирана от самоувереност, неспособна на самоуважение, емоционална лабилна, готова да каже „Обичам те“ на някой, когото не познава. Все неща, които карат човека да страда, и то да страда зверски. Неща, за които страдащият няма вина. И които го превръщат в лесна мишена за всички агресори, насилници и садисти, които надушват психичния дисбаланс у жените както акулите надушват кръв.

Онова, което видяхме при Гала, с изключение на самата Гала, която реагира искрено съчувствено и адекватно, е една показателна миниатюра за това с какво се сблъскват хората с чести психични проблеми у нас: пълно и тотално неразбиране, стената на Пинк от „Пинк Флойд Стената“, уж състрадателни, но всъщност укоризнени погледи. Докато певицата се изсипа емоционално и тотално се разля от рамките на приемливото поведение, коментаторите на Big Brother се държаха като набори на 90-годишен покойник на погребението му: с едно тихо, но натрапчиво внушение: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз в ковчега“.

Това е и големият проблем с домашното насилие. Не насилниците и не жертвите, а третите лица: съседите, които чуват виковете, но мълчат. Минувачите, които виждат, но не се обаждат. Зрителите, които гледат и се тюхкат, но след това си лягат с онази същата мисъл: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз“.

Не ме разбирайте погрешно: Дебора е на социалното дъно. Тя не се вписва в нито един шаблон на „успеха“. Тя е простовата, хистерична, невъздържана и не особено интелигентна. Но с извинение за популизма, преди да бъдем прости или софистицирани, хистерични или непоклатими, невъздържани или обрани, интелигентни или тъпи, ние сме първо хора.

И когато някой човек страда, не е ли здравата, първосигнална реакция да изпитаме емпатия? Явно не.

Шоуто си гледа рейтинга и това е нормално: разбира се, че Big Brother ще покаже Дебора как пие чаша след чаша вино, разбира се, че ще й даде прякор „Мис Махмурлук“. Всяка пукнатина в някой от съквартирантите, през която може да влезе провокация на кукловода, трябва да се използва. И това не е подсъдимо (дори морално), защото това е същината на това риалити и всеки, който влиза в него трябва да е наясно с рискове, които поема.

Голямата драма с Дебора не е в Big Brother, а в това, че нейният случай бързо надникна в мозъка на обществеността и през коментарите във Facebook и заглавията на жълтите медии стана ясно каква свинщина е вътре. Какъв примитивизъм, удобно заключен в позицията „Тя си е виновна, мани я тая пияница“.

Много обичаме да си чешем езиците за това колко е важно да се ограничи домашното насилие, колко е разпространено сексуалното насилие, и как хората не бива да бъдат стигматизирани заради временни психични разстройва, през които минават. Но ето че на ТВ екрана излезе една Дебора, с всичката си простота и антипатичност, и бързо ни показа, че можем само да си чешем езиците.

Но когато пред нас се появи жертва на насилие и на психичен проблем, всичко, което можем да направим е словесно да я смачкаме в тинята. Където й е мястото, нали.

 
 

Какъв цвят трябва да са дните на българина вместо черния петък

| от |

Как се стига една нация? Като й вземеш всичко! Ето, ние всичко им взехме на тези американци! Халоуина, интернета, думите, а сега и черния петък.

Единственото хубаво на руснаците са рускините. Но и това, че създават своя версия на всичко, което се създава на света. Нека направим като тях.

Нека създадем свои цветове за дните от седмицата, а не да сме индиго на американският пропаганден циркуляр! Вие знаете ли, че патента на eMag върху „Черен петък“ е подпечатан лично от Тръмп в резиденцията на Тодор Живков в Правец!

Сив понеделник

Защото е понеделник, то само се подразбира.

Зелен вторник

Гади ти се във вторник, защото почнатото през събота и неделя вече се е изпарило, а трябва да изкараш още 100 дни до следващата почивка.

Жълтата сряда

Задъхваш се. Краят е близо, въпреки че вече беше веднъж в понеделник и поне три пъти във вторник. Също така нямаш апетит, ама то с тая заплата и да имаше…

Жълтото слънце на червен фон четвъртък

Защото четвъртък е малкият петък.

Бяло-зелено-червен петък

Защото, когато си див от щастие, си най-себе си, най-българин. Тука няма нужда от намаления, защото има пазарлъци.

И защото единственият магазин, който се посещава в петък, е кръчмата и там сме шопохолици.

Бялата съботa

Лежиш като замръзнал цял ден. Трибагреният петък е минал прекалено успешно и се чувстваш все едно хора са вървели върху теб.

Цветна неделя

Парадоксална ситуация. Мислиш си, че понеже е неделя всичко трябва да е наред, но всъщност дълбоко вътре в теб живее една тъга и бъдещо разочарование. Можеш да го усетиш в корема си.

Успех другата седмица.

 
 

Кои са номинирани за „незасивимите Оскари“?

| от chronicle.bg, по БТА |

Драмата „Призови ме с твоето име“ за съзряването на двама млади влюбени мъже води по номинации за наградите „Независим дух“ с шест на брой, предадоха световните информационни агенции. Във водещата категория за най-добър филм освен „Призови ме с твоето име“ са номинирани още „Бягай!“, „Лейди Бърд“, „Ездачът“ и „Проектът Флорида“.

С по пет номинации за отличията, наричани „независими Оскар-и“, са филмите „Бягай!“ и „Добри времена“. Следват продукциите „Лейди Бърд“ и „Ездачът“ с по четири.

Сред номинациите за „Призови ме с твоето име“ са за най-добър филм, най-добър актьор (Тимъти Шаламет) и най-добър актьор в поддържаща роля (Арми Хамър). Наградата за най-добър актьор Тимъти Шаламет ще си оспорва с Харис Дикинсън за „Плажни плъхове“, Даниел Калуя за „Бягай!, Робърт Патинсън за „Добри времена“ и Джеймс Франко за „Катастрофалният артист“.

Носителката на приза за най-добра актриса ще бъде избрана измежду Салма Хайек за „Беатрис на вечеря“, Франсис Макдорманд за „Три билборда извън града“, Марго Роби за „Аз, Тоня“, Сирша Ронан за „Лейди Бърд“ и Реджина Уилямс за „Живот и нищо повече“.

Режисьорският приз ще си оспорват Шон Бейкър за „Проектът Флорида“, Джонас Карпиняно за „A Ciambra“, Лука Гуаданино за „Призови ме с твоето име“, Бени и Джош Сафди за „Добри времена“ и Клои Чжао за „Ездачът“.

Изненадващо извън номинираните останаха филмът „Формата на водата“ на Гилермо дел Торо, спряган за претендент за „Оскар“, и режисьорката Грета Геруиг за „Лейди Бърд“. Геруиг получи номинация в категорията за сценарий.

Наградите „Независим дух“ се присъждат от организацията „Независимо кино“. Те се връчват на оригинални и провокативни нискобюджетни филми. Продукциите могат да участват в надпреварата, ако бюджетът им е под 20 милиона долара със значителна подкрепа от независими източници извън холивудската студийна система.

Отличията са смятани за едни от ключовите по пътя към „Оскар“-ите. Последните четири филма, спечелили награди „Независим дух“ – „Лунна светлина“, „Спотлайт“, „Бърдмен“ и „12 години в робство“, бяха отличени и с най-престижните призове в света на киното.
Отличията „Независим дух“ ще бъдат раздадени за 33-и пъти на 3 март 2018 г. в Санта Моника, Калифорния – ден преди най-бляскавото събитие в света на киното – наградите „Оскар“.