shareit

От дървена лъжица – до богатата история на Родопите

| от Роса Фроум |

 Една поредица за хората, културата и природата на Родопите от Роса Фроум

Роса Фроум е родена през 1989 година в Испания. Тя е пътувала и работила по проекти в социалната сфера и околната среда в Непал, Парагвай и Балканския полуостров. Журналист по професия, но ако я питате, ще ви отговори, че иска „да разказва истории“. От по-студените въпроси (какво, кой, къде, кога и как) тя се старае да засегне особено „истории, които могат да донесат промяна“. В Родопите тя слуша с интерес, нетърпение и понякога с носталгия историите на хората от един от най-отдалечените краища на България.

„Този район трябва да е бил много богат“ – помислихме, след като посетихме Могилица. На пръв поглед, това селце в Южните Родопи изглежда съвсем като другите села. Стари дървени къщи, свързани от не много добре запазени калдъръми, които се протягат към небето с черните пушеци от комините си.

Наблюдателният посетител обаче бързо ще забележи разликата: петметровата дървена лъжица, която краси централните сгради. Може би съобразителният посетител ще си помисли, че „в това село има нещо повече“.

Всъщност, отсреща на улицата, без да е свързано с лъжицата, се намира огромно османско здание – конак – някога принадлежало на местен феодал. Името му било Агуш ага и според местните, той не бил от Турция или Гърция, а някъде от Македония или Албания. Цялата местност около селото му била дарена като награда за неговите усилия да защити османските интереси от Гърция.

При посещението си срещнахме един от реставраторите на комплекса – майстор Рушана. Той е работил и при възстановяването на „Косовските къщи“. Скромното му поведение не съответства на почетната му титла. Срамежлив е, но е Майстор и не спира да говори, ако стане въпрос за реставрация и занаяти.

Младен Рушанов започва работа по реставрацията на конака през 1966 г. и приключва през 1977 г. „Бяха други времена, учиш се докато работиш. Така беше при мен“ – обяснява Рушана. Заедно със седем други местни, наставлявани от професионалисти, правят бригада, която има една основна цел – да съхрани нещата такива, каквито са били.

Той помни историята на всеки детайл. Знае какво дърво е изполвано във всяко кътче на комплекса от 5 000 кв. м: дъб, череша, дори високо цененият орех. Агушевите конаци имат много постройки – жилищни и стопански. Жилищните включват къщата на господаря, на слугите и на сезонните работници. Постройките са свързани помежду си от три последователни двора.

Въпреки че вън е студено, след кратката ни, но наситена обиколка из комплекса, майстор Рушана иска да ни покаже още един скрит архитектурен детайл – една различна кула, която се издига в лявата част на конака. Тя била поръчана от един от синовете на Агуш. Впечатлен от една сграда, която видял край морето, той искал да съхрани спомена, като въздигне подобна в конака.

Рушана леко се усмихва, докато ни разказва историята: „Толкова е уникална, че вече дори не е традиционна.“ Все пак, докато ни разказва за реставрацията на кулата, смръщва вежди. Рисунките били направени върху кожа, която била внимателно премахвана за реставрацията. Тежка работа.

Скромността на Рушана ни изненадва още веднъж в по-неофициалния разговор в кафенето. Според него, такова нещо като „оригинална архитектура“ не съществува, съществува само красотата на добре свършената работа.

* Как ще опишеш традиционната архитектура наРодопите?

* На Родопите? Като гледах един турски сериал с жена ми, забелязах, че къщите им са същите, даже механизмите им за отваряне.

Още от магията на Родопите можете да откриете тук.

 
 
Коментарите са изключени