Оста Русия – Турция през Евразия

| от |

Пепе Ескобар, Asia Times

Зрелищният край на газопровода „Южен поток“ и началото на „Турски поток“ ще даде силен отзвук в цяла Евразия за доста дълго време. Ето за това е Новата голяма игра в Евразия.

Преди няколко години Русия създаде „Северен поток“, който вече функционира, и „Южен поток“ в проект, за да заобиколи Украйна като транзитна страна за преминаване на газа. Сега Русия предложи нова изгодна сделка на Турция да заобиколи „неконструктивния“(според Путин) подход на Европейската комисия (ЕК) относно Третия енергиен пакет на Европа, който забранява на една компания да контролира целия цикъл на добив, транспорт и продажба на енергийни ресурси.

От 5 години насам аз следя войната между конкурентните газопроводи „Южен поток“ и „Набуко“. „Набуко“ беше смазан по пътя, а „Южен поток“ може евентуално да бъде възкресен, единствено ако на ЕС му дойде акълът (за което не можем да се надяваме).

Русия пак ще построи газопровод под Черно море, но той ще бъде пренасочен към Турция и ще транспортира същото количество газ като „Южен поток“. Да не говорим, че Русия ще построи нов централен хъб за втечнен природен газ в Средиземноморието. Освен това „Газпром“ не е похарчила 5 милиарда долара напразно за финансиране и проектиране. Пренасочването има смисъл за бизнеса. Турция е вторият най-голям клиент на „Газпром“ след Германия, много по-голям от България, Унгария и Австрия, взети заедно.

Русия разработва още унифицирана мрежа за разпространение на газ, която може да доставя природен газ от всяка точка в Русия до всеки хъб по руските граници.

Русия има още едно доказателство за реалния си растеж на пазара в бъдеще в Азия, по-специално в Китай, а не в страхливия, намиращ се в стагнация, опустошен от икономии и ограничения и политически парализиран Европейски съюз. В развиващото се стратегическо отношение между Русия и Китай Русия ще допълва Китай, най-вече в големи инфраструктурни проекти, като строеж на язовири и изграждане на газопроводи. Това е трансевразийски бизнес с остър геополитически подход, който не е подчинен на политика на идеологии.

Руска „загуба“? Наистина ли?

Турция също направи удар. Не само със сделката с „Газпром“. Москва ще изгради ядрена централа в Турция и ще има по-силно сътрудничество в търговията и туризма. Преди всичко Турция е почти член на Шанхайската организация за сътрудничество, а Москва активно подкрепя нейното членство.

Това означава, че Турция ще получи привилегирована позиция на голям хъб едновременно за евроазиатския икономически пояс и за новия китайски път на коприната. ЕС да блокира Турция? Турция гледа на изток. На ход е евроазиатска интеграция.

Вашингтон опита много усърдно да създаде нова Берлинска стена от Балтика до Черно море, за да „изолира“ Русия. Вашингтон никога не предвиди, че Путин ще отговори именно през Черно море.

Турция от дълго време си е поставила за цел да се установи като задължителен енергиен кръстопът от изток на запад – като през територията й преминава както иракски петрол, така и газ от Каспийско море. Петролът от Азербайджан вече тече през Турция през газопровода БТД (Баку – Тбилиси – Джейхан), иницииран от Бил Клинтън и Збигнев Бжежински. Турция ще бъде кръстопът и ако някога бъде построен и транскаспийския газопровод, който ще доставя природен газ от Туркменистан до Азербайджан, който след това ще бъде транспортиран до Турция и накрая до Европа.

Путин с един-единствен ход успя да направи, така че глупавите санкции на ЕС да навредят на Европа. Германската икономика вече понася щети заради загубата на руски бизнес.

Брилянтната „стратегия“ на ЕК се върти около Третия енергиен пакет на ЕС, според който газопроводите и природният газ в тях трябва да бъде собственост на различни компании. Целта на този пакет винаги е била „Газпром“, който е собственик на тръбопроводите в много държави в Централна и Източна Европа. Целта вътре в целта винаги е била „Южен поток“. /БГНЕС

 
 

Кралско „да“ за Хари и Меган (галерия)

| от chr.bg |

Принц Хари и актрисата Меган Маркъл си казаха „Да“ в катедралата „Сейнт Джордж“ в Уиндзор. В 13:55 българско време в катедралата пристигна кралица Елизабет II.

Веднага след нея дойде дукесата на Кеймбридж Кейт Мидълтън, облечена в кремаво, заедно с шаферите на сватбата, сред които беше и малкият принц Джордж. Малките шафери бяха общо 10, а Кейт се опита да води няколко от тях за ръка.

Тъй като бащата на Меган претърпя инфаркт и според самата младоженка е бил възпрепятстван да присъства на събитието, до олтара по нейно настояване тя беше изпратена от принц Чарлз. До катедралата пък Меган се возеше в колата, заедно с майка си.

Най-близко до принц Хари пък седеше брат му – принц Уилям.

По време на произнасянето на брачните обети Маркъл не каза, че се задължава да се „подчинява“ на съпруга си, но все пак запазиха класическото „да го обичам и почитам“. Халките на младоженците са изработени от злато и платина.

В катедрала се събраха 600 гости, сред които Джордж и Амал Клуни, Опра Уинфри и семейство Бекам. Премиерът на Великобритания Тереза Мей, която не бе поканена на сватбата, поздрави семейството в Twitter като им пожела най-доброто и пожела прекрасен ден на всички, които празнуват събитието.

Преди сватбата принц Хари беше провъзгласен за херцог на Съсекс, което означава, че Маркъл ще бъде херцогиня на областта.

Принцът е шести по линията на наследство на трона.

Вижте в галерията най-добрите снимки от церемонията.

 
 

Хората от провинцията са по-щастливи от тези в града

| от chr.bg |

Проучване, проведено сред 400 хиляди канадци установи, че жителите на малките провинциални градчета се чувстват осем пъти по-щастливи от живеещите в мегаполисите.

Изследването отчита, че големите градове имат някои предимства – в тях безработицата е много по-малка, заплатите са по-високи, и образованието е по-качествено. Но това не прави жителите им много по-щастливи. Това се дължи на факта, че в мегаполисите социалното отчуждение е много-по голямо, което снижава индекса на човешкото щастие. Нещата съвсем не стоят така в малките провинциални общности, където хората живеят много по-задружно.

При провеждане на изследването учените от университета „Макгил“ в Монреал използвали утвърдена „скала на щастието“. Респондентите трябвало да отговорят колко са щастливи от живота си и да му дадат оценка по десетобалната система. Страничните въпроси потвърдили заключението.

Оказа се, че хората от големите градове са 800 процента по-малко щастливи от сънародниците си в дълбоката провинция. Жителите в градските зони имат значително по-малко контакти с роднини и приятели.

Учените отдавна предупреждават, че социалната изолация променя човешкия мозък, който се зарежда със съставка, която генерира страх и агресия.

Жителите на големите градове харчат около 30 процента от доходите си за подобрения в дома, което е допълнителен стресиращ фактор. Градската среда се възприема от живеещите в нея като по-малко безопасна, дори и на подсъзнателно ниво. Хората си имат по-малко доверие, тъй като градската човешка маса не е хомогенна, а много по-хетерогенна, отколкото в дълбоката провинция.

 
 

Очаква ли ни епидемия, за която няма лек?

| от chr.bg |

Британски учени предупреждават, че в близко бъдеще може да възникне епидемия, за която няма да има ефикасни лекарства, пише научното списание Сайънс.

Изданието цитира изследването на специалисти от лондонския „Импириъл колидж“ и от университета в Ексетър. От разработката им става видно, че паразитиращите гъби еволюират толкова бързо, че в скоро време те могат да станат невъзприемчиви към лечение. А това ще породи епидемии сред хората, животните и растенията.

Според учените в най-близко бъдеще паразитиращите гъби ще се превърнат в подобие на устойчивите на антибиотици супербактерии. За това ще спомогне дългото и редовно използване на препарати за лечение на гъбичния стоматит – заболяване с гъбични поражения върху кожата на хората.

В статията са приведени и данни за това, че гъбичните инфекции взимат повече жертви сред хората, в сравнение с рака на гърдата и маларията. А смъртността от гъбичните заболявания е сравнима с тази от туберкулозата и СПИН-а.

 
 

„Късметът на кукувицата“: смях по време на тревожност

| от Цветелина Вътева |

Две кукувици кацат на сцената. Нямат пера, нито човки, едната носи криле. Но по-скоро ангелски криле, отколкото кукувичи. Ще представя новата си книга пред публика. Другата няма криле, а руса коса и китара. Тя ще ползва същата сцена по същото време, за да изнесе първия си рок концерт. Сцената е една, времето е едно, а желаещите да са на нея са две.

И така се заформя първият конфликт в постановката „Късметът на кукувицата“ на Мариана Събева и Здрава Каменова.

Два диаметрално противоположни типа жени се сборват за мястото и времето, от което и двете се нуждаят, за да се утвърдят (и излекуват) и това се случва по приятен, хумористичен начин. И докато всичко е „аху-иху“, а публиката се смее на сблъсъка между една попораснала бунтарка и една съвременна „толерастка“, на сцената започва да се разгръщат не толкова смешни теми, които раздвижват емоциите по един неочакван начин.

Двете кукувици се превръщат в трагични образи-проводници на темата за майчинството: за добрите майки. И за лошите. За представата каква трябва да бъде една майка и за реалността, в която има изоставящи майки, майки-инкубатори. Но дали наистина са изоставящи и какво стои зад решението едно дете да бъде оставено от майка си?

Двете кукувици започват да разкриват себе си, отмахвайки пласт по пласт от наслоените психични защити, които са си изградили срещу хората. Те са изградили спорно работещи механизми за справяне с  травмите си през изкуството: едната пише (лоша) литература, другата – свири на китара и пее.

Песните, които изпълнява на живо актрисата Яна Огнянова са смислена добавка към действието. Чуваме „авторски кавъри“ на „Freedom“ на Антъни Хамилтън, на „Take me back to the start“, „Runnin“ на Naughty boy ft. Beyonce и Аrrow Benjamin, „Here comes the rain again“ на Eurythmics др.

Докато едната кукувица се страхува да пее авторски парчета, може би защото изразяването на индивидуалност я оголва емоционално така, както не би могла да понесе, другата „ражда“ книги. Сравнението между написването на една книга и раждането на дете е много точно и отново насочва публиката към мислите за изкуството като метод за справяне с нерешените конфликти, които ни пречат да живеем живота си.

От време на време в действието се появява Гелето – собственикът на клуба, в който се разиграва действието. Неговото споменаване е кратко бягство от тревожността, с която са наситени диалозите. Опит за връзка с външния свят и избягване на срещата със собственото несъзнавано, пропито от страхове и болки.

Връзката между неспособността някой да се справи със загубата в детството и последвалият бунт и очакване, че всички трябва да съчувстват на неговата болка, е видима в образа на музикантката. На дълбинно ниво обаче има и още.

Две жени. Едната иска деца, другата – майка.

Възможно ли е майката да е намерила отдавна изгубеното си дете? Или то да намери завет от нея в срещата с напълно непознат (ангел)?

Как се оформя една личност, която се чувства като в ковчег в корема на майка си? Как се преработва загуба?

Може ли една случайна среща да е равносилна на 100 терапевтични сесии с психотерапевт?

Може да си отговорите на тези въпроси довечера в 19,30ч. на камерна сцена „Славянска беседа“ с постановката „Късметът на кукувицата“ на Здрава Каменова и Мариана Събева. Текстът е поставен от Милко Йовчев и е с участието на Яна Огнянова и Здрава Каменова.

Тук може да видите ивента във Фейсбук.