Осем града, в които може да пиете невероятно кафе

| от |

През XV век арабите са първите, които култивират кафе. През 1843 година французин изобретява първата широко разпространена еспресо машина, пише в свой материал CNN. След тези две ключови изобретения обаче много неща са се променили. “Все повече хора се интересуват от къде пристига кафето им и как протича процеса на бране и печене”, споделя новозеландския бариста шампион Ник Кларк, работещ в Уелингтън. “В наши дни много фактори влизат в направата на чаша хубаво кафе. Индустрията трябва да се промени, за да може да задоволи нарастващите изисквания на потребителите.”

Най-добрите дестинации са тези, където кафето не е просто добро, а невероятно.

Лондон

London

Австралийци отвориха първите кафенета, специализиращи в правенето на еспресо като Flat White и Kaffeine преди десетина години и много бързо се развиват оттогава. “Лондон има да извърви дълъг път, преди да стане града с най-добро кафе, но се развива с впечатляващо темпо. Радвам се, че мога да съм част от тази култура”, споделя Естел Брайт, главен бариста в Caravan

Най-доброто, което можете да си поръчате в Лондон: капучино или flat white

Най-добри кафенета: Източен Лондон се слави с най-качественото кафе – Allpress, Climpston, Sons, Caravan

Мелбърн

Melbourne

“Кафе културата в Мелбърн е просто невероятна”, споделя Пийт Ликата, световен бариста шампион. Кафето е неразделна част от живота в Мелбърн. Дотолкова, че в града се провежда ежегодна експозиция на кафе.

Най-доброто, което може да си поръчате в града: Пиколо Лате Най-добри кафенета: “Почти е невъзножно да попаднеш на лошо кафе в Мелбърн”, добавя Ликата

Ако сте истински ценители може да посетите Axil Coffeehouse, Auction Rooms и Dead Man Espresso

Рейкявик

Reykjavik, Iceland

Скандинавците са втори по консумация на кафе на глава от населението след датчаните. Сред тях пък най-много кафе пият финландците, следвани от исландците. “Доскоро кафенетата в Рейкявик бяха фокусирани по-скоро върху храната”, казва Кристин Тора, бариста в исландския институт Kaffitar “Хората си поръчваха кафе с кекс и стига кексът да е добър, кафето не ги интересуваше особено. Преди около 25 години обаче нещата се промениха и хората започнаха да обръщат повече внимание на кафето”

Големите търговски марки не се представят много добре в Исландия. За сметка на това малките кафенета пък са много успешни.

Най-доброто, което може да си поръчате в града: Лате или Капучино

Най-добри кафенета: Kaffitar, Stofan и Kaffismidja

Рим

Rome

Кафето до такава степен е част от културата в Италия, че е рядкост да се срещне човек, който да не обича напитката. Може да ви се стори трудно за вярване, но невинаги е можело да се намери качествено еспресо в Италия. Критиците често негодуват, че италианците не искат да използват новите техники за правене на кафе. В Рим обаче е трудно да попаднете на лошо кафе.

Най-доброто, което може да си поръчате в града: Еспресо

Най-добри кафенета: Rosati, Sant’ Eustachi и Giolitti

Сингапур

Singapore

“Кафето винаги е било неразделна част от живота в Сингапур, но отскоро използване новите техники за направата на еспресо”, споделя Джовена Лун, работещо в местното Cafe Hopping Singapore. “Местните са се вманиачили по рисуването с пяна на лате-то. Това е станало критерии за хубавото кафене

Най-доброто, което може да си поръчате в града: Лате, Мока или Капучино

Най-добри кафенета: Stranger’s Reunion, Dutch Colony, Bukit Timah, Chye Seng Huat Hardware

Сиатъл

Seattle

Ако в Щатите трябва да се посочи град, който се отличава с кафето си – това ще е Сиатъл. Веригата Starbucks е само малка част от местната кафе култура. “Кафето е течното щастие в Сиатъл”, споделя Джошуа Бойт от Victoria Coffee Roasters, едно от любимите места на любителите на кафе в града. “Комбинацията от безброй кафенета и любовта към напитката на всички, живеещи тук ни превръща в уникално място”

Най-доброто, което може да си поръчате в града: Еспресо, капучино

Най-добри кафенета: Victoria Coffee Roasters, Empire Espresso, Seattle Coffe Works

Виена

Vienna, Austria

Кафенетата са толкова важна част от виенската култура, че даже са добавени в списъка на UNESKO за нематиериално наследство. Но кафе-познавачи като виенския блогър Ламеен Абдул-Малик от From Coffee With Love признава, че стандартът на кефето в тези обичани институции, където хората идват да си говорят, четат вестници и да ядат щрудел, изостава в кафе технологиите и обслужването. Може би не за дълго. “Откакто през 2012 Виена беше домакин на Световното Бариста състезание и нови, независими магазини за кафе започнаха да отварят, качеството на еспресо напитките се повишава постоянно.” казва Абдул-Малик.

Най-доброто, което може да си поръчате в града: Еспресо, капучино в кафетата от нов стил. Или виенски меланж (подобно на капучиното, но обикновено със сметана отгоре) в традиционна кафе къща.

Най-добри кафенета: Абдул-Малик препоръчва Caffe Couture, Essenti или Coffee Pirates. В Demel сервират традиционно кафе и невероятни кейкове.

Уелингтън, Нова Зеландия

wellington-nz-vertical-gallery

В този град кафето се е превърнало в неофициална национална напитка. “Жителите на Уелингтън добре познават своето кафе и и стандартът е много висок,” казва Кларк. “Градът е също доста малък; връзката между клиенти и професионалистите е много добра и това помага на индустрията на да расте и да се развива.”

 

Най-доброто, което може да си поръчате в града: Flate white.Това е религия.

 

Най-добри кафенета: Трудно може да намерите лошо кафене в Нова Зеландия. И все пак едни от най-добрите в Уелингтън са Flight Coffee Hangar, Memphis Belle.

 
 

Как се возвисихме с „Ибах ва“

| от Големият Лебовски |

Едноименната екранизация по успешния, уважаван и четен роман на Милен Русков „Възвишение“ се превърна в успешен, уважаван и гледан филм. Екранната версия допълнително засили поп-културното влияние на книгата и изведе специфичните лексикални достойнства на произведението в зоната на вайръл явленията. Влизането на „Възвишение“ в салоните, предшествано от солидна и наситена рекламна кампания, възвести новооткритата народна любов към архаичния български език от епохата на възраждането през XIX век, когато се развива действието в романа и филма.

Возвисяването на славата на старинните думи очаквано стигна своята сублимация там, където се пресичат хумористичното, сексуалното и забраненото – в многопластовия и епичен израз „Ибах ва!“. Едновременно дълбоко българско и универсално заклинание с древен дизайн и всеобхватно влияние върху колективното въображение, „Ибах ва“ може да бъде заплаха, пожелание, дистанциран коментар, зрелищна проява на вътрешния монолог, езиков инструмент за надъхване, запазена словесна марка на персонаж и монументален слоган от народа – за народа.

„Възвишение“ – особено в своето литературно проявление –  притежава многобройни интересни изречения и думи, но именно „Ибах ва“ бе призвано да остави трайна следа в публичната среда и да заживее свой собствен живот в зоните на (сравнително) свободно общуване, които наричаме социални мрежи и медии. А по-точно –  в така наречените български Facebook и българския Twitter. Това са тези анклави от дигиталните корпоративни гиганти, където се общува основно на български – с кирилица и шльокавица, примесени с пиктограмите на емотикон-манията.

Употребата на закачливия израз в дните преди и след премиерата на филма драматично нарасна. Цитатът премина през задължителните за кибрер кьошетата на интернет-а трансформации – от класическото и точно предадено „Ибах ва“, през шльокавизираното Ibah va и емотиконизираното IbahvaLOL:)))

Много пъти изразът е ползван, за да онагледи директна препратка към „Възвишение“ – хората са гледали филма, или препрочели книгата, и нямат търпение да дестилират всичко важно в кратък забавен пост. А „Ибах ва“ съвсем неиронично е есенциална отправна точка – в тази иконична и богата на символизъм композиция от букви са събрани някои основните художествени цели на романа и филма: хумор и стремеж към автентичност.

Изразът бързо зарази говоренето и надскочи цитирането, директно обвързано с „Възвишение“, за да се засели във всякакви поводи, примери и ситуации. „Пак ли се напихте? Ибах ва!“ , „Ибах ва, как ме излъгахте“, „Що не ми лайквате снимката, ибах ва“… Поквареното пожелание има универсално приложение и като всяка по-качествена и брутална псувня ще се радва на дълъг културен живот.

За разлика от някои наистина архаични и отпаднали от лексикона думи в романа, „ибах ва“ представлява лека модификация на израз, използван широко и дълбоко в съвременното неформално българско общуване. Ала в тази си вариация звучи някак по-забавно, по-допустимо и почти “фемили френдли“. Променете две букви – e вместо и, и вместо второто а –  и получавате правилния от днешна жаргонна (и софийска) гледна точка, но доста по-вулгарно звучащ вариант.

Освен като възрожденска препратка, „Ибах ва“ работи и като референция за функциониращи и днес български  диалекти. В някои региони изразът се ползва така и сега, а това го натоварва с допълнителен комедиен пласт.

„Възвишение“ удари лексикалния поп-културен вайръл джакпот с „Ибах ва“. Популярността на цитата е пример за влиянието, което успешни местни филми са в състояние да упражняват върху общуването. Преди години „Мисия Лондон“ постигна подобен резултат с репликата на Коцето Калки „Найс, а“. Няма нужда тези изрази да бъдат оригинални идеи на сценаристите. Понякога е достатъчно да вземат нещо интересно от някоя ниша, периферия или субкултура, да капитализират върху неговия мейнстрийм потенциал и да го превърнат в национално  жаргонно явление.

В друи случаи имаме жаргон, който директно „прави“ филмите – само си спомнете за режисьорския опит на Влади Въргала, озаглавен „Шменти капели“.

Тарикатските, гъзарски и готини изразчета са изключително важни за българското кино. Успешните филми в ново време са изключителна рядкост, а липсата на качествени сценарии е голяма беда за местната „индустрия“. Но ако успеете да поръсите своя филмов или тв диалог с лесно запомнящи се, забавни, органични и пристрастяващи реплики, значи сте си отворили път към сърцето на публиката. В някои случаи отделни расови цитати може да имат по-силна роля за представянето на един филм от други много по-важни елементи като режисура и операторска работа.

 

Българското кино разполага с богат каталог от реплики, които са се вградили в културната памет и лексика на нацията и много от тях играят с жаргона, битовите ситуации или са с комедиен дизайн :  „Риба, ама цаца…“(“Кит”, 1970) , „Турското ни кафе е виетнамско“ (Селянинът с колелото, 1974), „Въх, уби мъ!“ (Криворазбраната цивилизация, 1975), „Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам“ (Вилна зона, 1975) „Може да е “Сейко”, но е назад“ и „Аре прего, ма!“(Оркестър без име, 1982г.) “ – Ама и между софиянците имало големи серсеми. – Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има“(Баш Майстора – На море, 1982), „Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!“ (Куче в чекмедже, 1982), „Като говориш с мен, ще мълчиш!“ (Дами канят, 1980)

 

„Ибах ва“ също се возвиси до пантеона на бг жаргона и задължителните филмови реплики местно производство.

 

 

 
 

Air France с нов полет: Париж – Найроби

| от chronicle.bg |

От 25 март 2018 г., клиентите на Air France ще могат да летят от Париж-Шарл де Гол до Найроби (Кения) с 3 нови седмични честоти. Полетът ще се изпълнява от най-новото поколение Boeing 787, в който са на разположение 30 места в бизнес, 21 места в Premium икономична и 225 места в икономична класи.

Разписание на полетите (местно време):

AF814: излита от Париж-Шарл де Гол в 20:50 ч., каца в Найроби в 6:00 часа на следващия ден.
Полетите ще се извършват в сряда, събота и неделя.
AF815: излита от Найроби в 8:20 ч., каца в Париж-Шарл де Гол в 15:50 часа.
Полетите ще са в понеделник, четвъртък и неделя.
Тези полети ще се бъдат споделени и ще се извършват с партньора Kenya Airways. Така клиентите ще се възползват от 10 седмични честоти между Париж и Найроби, като 3 полета ще се извършват от Air France и 7 от Kenya Airways. Освен това, като продължение на Найроби, клиентите на Air France ще могат да пътуват до 23 регионални дестинации *.

Тази нова услуга на Air France е в допълнение към ежедневния полет на KLM, между Амстердам-Схипхол и Найроби.

Най-доброто от Air France до Найроби

На борда на последното поколение Boeing 787 на Air France, клиентите ще се насладят на комфортно пътуване:
• Най-новите салони на Air France за дълги разстояния – върхови постижения в небето в бизнес класата (30 места), комфорт за всички в новата Premium икономична (21 места) и обновена икономична (225 места) класи;
• Използване на WiFi мрежа, адаптирана към нуждите на клиентите (от 20MB до 200MB на цени между € 5 и € 30);
• Осветление, което се адаптира към различните фази на полета;
• Люк, който е с около 30% по-голям от този в подобни самолети и оборудван с електронна система за затъмняване;
• Подобреня във въздушното налягане и влажността правят пътуването още по-комфортно.

Няколко думи за Найроби

maxresdefault

Найроби е най-големият град в Кения и вход към многобройните природни паркове в страната, която е известна с богатата си дива природа. Кенийската столица е популярна дестинация за градски екскурзии, включващи музея „Карън Бликсен“, който трябва непременно да се посети и известния колоритен закрит градски пазар, където африканските деликатеси са в изобилие.

*Кисуму и Момбаса в Кения, Ентебе в Уганда, Буюмбура в Бурунди, Лусака, Ндола, Ливингстън и водопадите Виктория в Замбия, Хартум в Судан, Джаоджи в Майот, Морони на Коморските острови, Лилонгве в Малави, Дар ес Салам, Килиманджаро и Занзибар в Танзания, Кигали в Руанда, Адис Абеба в Етиопия, Мапуто и Нампула в Мозамбик, Хараре в Зимбабве, Лубубаши в Демократична република Конго, Джибути и Сейшелите.

 
 

Как да бъдем като Григор?

| от |

Григор Димитров е висок, красив, млад и известен милионер, с очарователна приятелка и хиляди почитатели. Дори да искаш да се заяждаш с него, няма за какво да се хванеш. Той не мрази понеделниците, не седи в задръствания, не пие ракия със салата (даже отказваше на Шарапова да пие вино с нея, като ходеха), не се нервира на цени и политики, и на велоалеята на ул. Раковски, и на Пешо Волгин.

Това, приятели, е здравословен начин на живот!

Но как и ние да бъдем толкова яки? Еми трудно, но с много постоянство може и да се доближим.

Дисциплина.

Дисциплината е измислена, за да плаши недостойните. Когато паднеш и всичките ти фенове, цяла нация, са разочаровани от теб, другия път трябва да биеш не за тях, не заедно с тях, а въпреки тях. Трябва да биеш въпреки феновете си. Само това изисква безумна дисциплина, а още не сме говорили и за тренировките.

Тренировки.

Независимо дали ще ставаш тенисист или ще лееш кофраж, трябва да се развиваш. Имам приятел, който прави скеле по строежите и казва, че ромите не са работливи, но по-добре те, отколкото българите, че българите съвсем зле. Та да тренираме с внимание и спокойствие, без да ни интересува мнението на лешниците в туитър.

Коментари.

Коментарите в интернет са като дъжд на дъното на океана. Някой си там има някакво си там мнение, голяма работа. Човек е толкова голям, колкото големи са проблемите му.

Предварителна подготовка.

Но преди дисциплината, тренировките и коментарите, редно е първо да сложим на стената портрет на Григор. На стената срещу леглото ни, за да е първото нещо пред очите ни сутрин и последното нещо пред очите ни вечер. Така ще помним делото му. Когато се намерите в колебание, запитайте се какво би направил Григор в този момент и направете това. Ако чуете някой да казва виц за Григор, предайте го на полицията! Преместете Коледа на 16 май, когато познайте кой се е родил*.  Това са само основните неща.

 

* Григор Димитров. Но първо изчакайте тази Коледа да мине, че да хванем почивните дни. Иначе няма да ги хванем.

 
 

Джерард Бътлър осинови българско бездомно куче

| от chronicle.bg |

Актьорът Джерад Бътлър е осиновил кученце от България. Той пусна снимка с новия си любимец във Facebook.

„Благодарен съм за новото малко кученце в живота ми. Тя беше бездомна и я видях, докато снимах на планина в България. Открадна сърцето ми“, пише актьорът в социалната мрежа.

Актьорът е бил няколко пъти в България и е споделял, че много харесва страната ни.

 Бътлър е известен с ролите си в „300“, „Фантомът от операта“, „Код: Олимп“ и др., а все още може да го гледате по кината в апокалиптичната лента „Геобуря“.