Орешарски: Нямаме право на отстъпление, залогът е бъдещето на БГ

| от |

Plamen-Oresharski-1

Изминаха шест месеца от началото на най-трудния мандат в новата българска история. Едно начало, белязано от трудно обяснима ожесточена съпротива от страна на партиите, които не влязоха в управлението на страната. Това заяви министър-председателят Пламен Орешарски, съобщиха от правителствената пресслужба.

„Станахме свидетели на непозната до момента стимулирана агресия в обществото. Тя беше активно поддържана от враждебна медийна среда, в която постоянно се представяха като особено драматични уличните протести дори и в дни, когато броят на протестиращите се ограничаваше до 50-100 недоволни граждани“, посочи премиерът.

„Още в края на предходния мандат знаехме, че ще бъде трудно. В едно интервю, далеч преди изборите, в опит да обобщя какво предстои бях използвал израза „Да му мислят следващите“, непредполагайки, че трябва да му мисля аз заедно с вас. Но и в най-песимистичните си прогнози не предполагахме, че така драматично ще се възприеме една нормална смяна на правителствата, обичайна за демократичните европейски страни. Впрочем, това е още едно доказателство за недемократичните характеристики на предходния мандат“, каза Орешарски.

Според него, демократичните писани и неписани правила не предполагат подобни реакции при какъвто и да е резултат от изборите.

Той припомни, че при поемането на управлението на страната, знаехме за дълбоката институционална криза, икономическата депресия и задълбочаващия се дезинтегритет в обществото. „Картината се оказа още по-сурова. Обществената и социално-икономическата система е толкова разрушена, че трудно реагира на каквито и да е сигнали, политики и инструменти. Това налага много повече последователност, търпение, толерантност и изграждане на институционална рамка при състояние, близко до пълно разграждане“, заяви премиерът.

Орешарски посочи, че за отминалите шест месеца са внесени промени в цялостната социално-иконмическа и психологическа обстановка в страната. „Спряхме редица негативни тенденции, други бяха овладени и макар да предстои още много работа по тяхното обръщане, първите позитивни сигнали вече са налице“, уточни той.

„Преди време, малко след началото на мандата, поне няколко представители на бизнеса ми казаха, че все още е трудно, пазарът е стагниран, разплащанията се бавят, недоверието в партньорите е същото, но вече го няма страхът. Затова и когато ме попитаха какво е най-важното, което сме свършили за първите сто дни, без колебание отговорих: „Освободихме страната от страха“, с ясното съзнание, че това не е достатъчно, но е задължително условие за по-нататъшната ни работа“, заяви министър-председателят.

Той посочи, че за отминалия период са подсилени социалните акценти на политиките, ускорени са разплащанията на държавата към фирмите, преустановен е централизираният административно-силов натиск върху бизнеса, възстановена е институционалната култура на общуване, подготвени са редица подобрения в законовата и нормативна рамка в посока по-ефективна конкуренция, по-малки административни тежести, по-ясни и опростени правила, по-добра събираемост на бюджетните приходи. „Не бих влизал в конкретика – всички вие активно следите работата на кабинета, а не малка част от мерките реализирахме с вашето активно съдействие“, заяви Орешарски.

„Очертаха се и области, в които темпото не е задоволително – достъпът на малкия бизнес до кредитни ресурси, административната реформа, оптимизацията на здравните системи, видимо подобрение на инвестиционния климат, колебанията в овладяване на бежанската вълна. Има и обективни предпоставки, разбира се, затрудняващи нашите действия, но има и субективизъм. Все още на кабинета не ни достига решителност и иновативност. Даваме си сметка, че в заварената нетипична обстановка са необходими силни и в определена степен – нестандартни, мерки и политики, но като че ли не ни достига системност и координираност в политиките. Координираност не само и не толкова вътре в кабинета, колкото между кабинета и подкрепящите го политически сили и парламентарни групи. В определени сектори се чувства и концептуална недостатъчност“, отбеляза министър-председателят.

Той използва срещата за своеобразна равносметка.

„Днес може да заявим: „Трудното свърши. Предстои по-трудното“. Доказахме, че можем да устоим на уличен и психологически натиск, че не ни плашат заварените безредици както в обществото, така и в институциите. Предстои ни обаче да убедим нашите избиратели и всички наши сънародници, че можем да подредим системите – да ги реорганизираме, реформираме и да ги насочим в една по-рационална орбита. Да подобрим средата за правене на бизнес, да убедим деловите кръгове, че стопанската предприемчивост се закриля, а не потиска от държавата, да повишим ефективността на публичните разходи, да пресечем практиките на данъчни отбягвания. За да можем да проведем и по-активни социални политики и да възстановим солидарността в нашето общество“, каза Орешарски

Той посочи, че навлизаме в първата планирана от нас фискална година. „Убеден съм, че тя е най-важната година, която ще очертае окончателно облика на кабинета и мнозинството. Нямаме право на отстъпление, защото залогът е бъдещето на нашата страна – дали ще вървим напред, или отново ще се отклоним в пътища, които не водят към нищо добро. Това очакват от нас българските граждани – както нашите симпатизанти, така и тези, които не ни подкрепят, но също искат да живеят в една по-добра държава“, подчерта министър-председателят.

 
 

Запознайте се с футболните фенове на четирите фаворита за световната купа

| от WebCafe.bg |

Истинските фенове подкрепят отбора си, без значение дали побеждава, или губи. Те са пламенни и поставят играта над всичко.

Те обичат и живеят за футбола. Следят своите любимци навсякъде, по всяко време и им подражават.

Затова и всички толкова нетърпеливо очакваме началото на предстоящото Световно първенство.

От 14 юни до 15 юли по стадионите в Русия ще премерят сили най-заслужилите 32 отбора от цялата планета в битка за най-важната купа във футбола.

А, докато траят битките на терена, феновете са тези, които с трепет ще очакват мачовете на своите любимци и ще следят всяка една минута в този едномесечен рай за тях, наречен Световно първенство.

Очакват се над 1 милион туристи да пристигнат в Русия заради Мондиал 2018. И това са точно хората, които превръщат футболистите в герои – феновете.

Затова и решихме да ви запознаем с характеристиките на привържениците на четирите големи претенденти за световната купа: Германия, Бразилия, Аржентина и Испания.

Германия

Бундестима е настоящият световен шампион. Преди четири години тимът на Йоахим Льов победи Аржентина със „златния“ гол на Марио Гьотце в продълженията, за да вдигне четвъртата си световна купа.

Германците са луди по футбола и неслучайно немски отбор оглавява класацията за най-висока средна посещаемост. Борусия Дортмунд пълни своя „Сигнал Идуна Парк“ над 98 процента за всеки свой домакински мач, но сега всички усилия ще бъдат пренасочени към подкрепата на националния отбор.

618x346

Част от феновете бяха изненадани от избора на Льов да не повика крилото на Манчестър Сити Лерой Сане, но за Бундестима най-важното винаги е било отборният дух и максималната ефективност.

Със сигурност, руските магазини, капанчета и барове вече са се заредили с милиони литри бира, без която гледането на мач просто не е същото. А за германците тя е абсолютно задължителна и още повече, когато става дума за Световно първенство.

Бразилия

Англичаните може и да са измислили футбола, но бразилците го превърнаха в магия.

Изминаха цели 16 години от последната титла на „селесао“. Сега обаче изглежда, че отново е дошло време за самба.

Погледите на всички привърженици на „зелено-жълтите“ са приковани в голямата звезда Неймар. Заедно с него, селекционерът Тите може да разчита на футболисти като Роберто Фирмино, Филипе Коутиньо, Габриел Жезус, Каземиро и цели двама вратари от световна класа в лицето на Алисон и Едерсон.

За феновете в страната на кафето футболът е нещо повече от страст. Той е религия за тях. А футболистите, окичвали се със световното злато, се превръщат в божества.

618x419

Звездите на Бразилия са готови отново да занесат трофея вкъщи и да „зашият“ шестата звездичка на екипа си и това ще е най-голямата радост за привържениците.

Аржентина

Ако сме свикнали да говори за футбола като за религия за бразилците, то в Аржентина това придобива буквален смисъл.

Страната си има един различен, напълно свой бог и неговото име е Диего Марадона. Наистина – марадониан е официална религия към църквата на Марадона с над 200 000 последователи.

618x367

Мондиал 2018 обаче е последният шанс за Месията да се извиси до образа на бог на Марадона. Последната световна титла на Аржентина е от 1986-а, донесена именно от тима на Марадона и на феновете вече им омръзна да чакат.

Всички знаят, че няма как Лионел Меси сам да я спечели, но при нов провал на „албиселесте“, след този преди четири години срещу Германия, основните критики отново ще бъдат насочени срещу него.

Аржентинците не се интересуват колко трофея има Меси с Барслеона или колко „Златни топки“ е спечелил. Важното за тях е, че все още не е спечелил нищо за тях, за Аржентина.

Ако не пренесеш клубните успехи и в националния отбор, за феновете на Аржентина си просто един мултимилионер, който радва нечии други фенове – от другата страна на океана, в Европа.

Така са устроени привържениците на Аржентина и никой няма право да ги вини.

Испания

Испанските фенове на футбола едва ли има от какво да се оплакват. Те изживяха четири луди години, между 2008 и 2012-а, когато „ла фурия“ триумфира на два пъти с европейската и веднъж със световната купа.

Реал Мадрид, Барселона, Атлетико Мадрид и Севиля пък окупираха клубния футбол и спечелиха 13 от общо 14-те възможни европейски трофея: Шампионската лига, Лига Европа и Суперкупата на УЕФА.

След края на Световното и преди началото на новия сезон за Суперкупата на Европа ще спорят двата мадридски гранда – Реал и Атлетико. А какво по-хубаво от една световна купа между победите им в Шампионската лига и Лига Европа и сблъсъка им за Суперкупата?

Световното първенство идва много навреме, за да обедини, поне за кратко феновете. Последните години са тежки за Испания заради проблемите около референдума за независимост на Каталуния. Националния отбор бе разкъсван от нападки ту срещу звездите на Барселона, ту срещу тези на Реал.

Но сега е време всички отново да запеят в един глас за „ла фурия“. И, бъдете сигурни, ще го направят.

618x346

С любезното съдействие на REXONA MEN LIMITED EDITION

Източник: WebCafe.bg

 
 

Лесли Грантъм почина на 71 години

| от chr.bg |

Актьорът Лесли Грантъм почина на 71 години в Лондон.

В началото на седмицата Грантъм се върна във Великобритания от България, за да се лекува. Той живееше в България, след като се снима в сериала „Английският съсед“.

Погребението ще бъде в тесен кръг.

Колеги, посетили актьора тази седмица, са казали, че той е болен от рак в последна фаза.

Лесли Грантъм има трима сина от бившата си съпруга Джейн Лори, за която беше женен 31 години. Децата му са на възраст от 23 до 31 години.

 
 

Ех, няма такива играчи вече*

| от Daher Lammoth |

Пол ши*ания Гаскойн, или просто Газа.

Или футболистът, който молеше за тишина журналистите на пресконференция, след което се изпърдяваше или оригваше в микрофоните. Същият футболист, който за рождения ден на негов чернокож приятел, му подарява посещения в солариум. Отвлича клубния автобус и го разбива в една спирка. Гонят го от хотел, задето се е къпал гол в декоративния фонтан на входа. Изсрал се в чорапите на Дженаро Гатузо, един от най-свирепите футболисти, за добре дошъл в новия му отбор. Изпикава се върху лицето на капитана Ричард Гъф през нощта, за да го събуди, защото не могъл да заспи и иска да играят билярд с него. Треньорът му сър Боби Робсън го нарекъл „тъп като метла“, а на следващия ден Газа излиза на тренировка със стърчаща метла от калците….

Ех, няма такива играчи вече :'(

Тези, които ме познават от малък, знаят че винаги съм симпатизирал на най-големите дървета в световния футбол – Англия. Най-вече заради онзи национален харизматичен отбор от 1990 г., съставен от „касапина“ Тери Бътчър, Стюърт „Психо“ Пиърс, споменатия магически ненормалник Газа, вечно бинтования като след война Марк Райт, геният-идиот Крис Уодъл, дядо Шилтън и легендата-джентълмен Гари Линекер (вероятно единстеният от онзи отбор, който не се напивал до припадане). Този отбор спечели сърцето на съвсем малкия Дахер, който за първи път гледаше оназ странна игра с топка. Физиономиите на Газа са имали пръст в това.

И макар през годините държавните им управители, начело с тъпи патки като Тереза Мей, или военнопрестъпници като Тони Блеър и „Пиг Гейт“ Камерън, да бяха направили всичко възможно да ме отвратят от английската нация, все пак английският хумор, писатели като Дейвид Мичъл, Тери Пратчет, Докинс, режисьори като Ридли Скот, Кен Лоуч, Дани Бойл, Мийдоус и т.н. комици и музиканти, и най-вече спомените за Газа, поддържаха симпатията ми към това общество.

Утре Англия излиза срещу Тунис. Англичаните продължават да стават все по-сиви и все по-нехарезматични. Звездата на отбора е фъфлещия Хари Бастунов (Кейн). Дори колегата му от Тотнъм, кореецът Хюн Мин Сон, говори по-разбираем английски от него.
Тактиката на англичаните е ясна – търчане по фланговете на житния бегач Стърлинг и центриране с надеждата да бъде уцелена главата на Хари.

И все пак….. Кам Он Ингерлааанд! Бйип Бийп Бийп.

 

*Текстът е представен без редакция от фейсбук страницата на Daher Lammoth

 
 

Животните се преориентират към нощния живот, за да избягват хората

| от chr.bg |

Все повече животни като тигри, лъвове и мечки се превръщат в „нощни птици“, за да избягват хората.

Учените отдавна знаят, че човешката дейност внася смут в природата. Освен че стават по-бдителни и отделят по-малко време за търсене на храна, много бозайници „пътуват“ до отдалечени зони или се движат по-малко, за да избягват контакт с хората.

Мащабен анализ установи, че дори дейности като ходене на екскурзия и къмпингуване плашат животните и ги подтикват да бъдат по-активни през нощта.

„Животните „залагат на сигурно“ по отношение на човека. Хората могат и да мислят, че не оставят следа, когато просто се разхождат в горите, но дори беглото им присъствие има трайни последствия за обитателите им“, казва ръководителката на изследователския екип Кейтлин Гейнър от Калифорнийския университет в Бъркли.

Гейнър и колегите й са анализирали 76 проучвания, обхванали 62 вида животни на шест континента, сред които лъвове в Танзания, видри в Бразилия, койоти в Калифорния, диви прасета в Полша, тигри в Непал.

Изследователите са сравнили степента на нощна активност на животните при различни видове човешка дейност – лов, ходене на екскурзия, земеделие. Специалистите са установили, че човешкото присъствие предизвиква повишение средно с 20 процента на активността през нощта дори при животни, които не са „нощни птици“.