Ordinary Love на U2 излиза на винил
|
|
Ordinary Love, нова песен написана за предстоящия филм Mandela: Long Walk To Freedom, ще бъде пусната на 10-инчова винилова плоча, за да отбележи Record Store Day на 29 ноември.
Обложката към винила е с впечатляваща картина на Нелсън Мандела от ирландския художник и илюстратор Оливър Джефърс. Оливър e режисирал и видеото към Ordinary Love, което ще излезе през ноември.
U2 са написали новата песен по покана на продуцента Harvey Weinstein. B страната на плочата ще бъде с песента Breathe, също свързана с Мандела.
1 Коментар
Изгарянето на книги – една човешка жестокост на хиляди години
|
|
Едно от най-ранните споменавания за умишленото горене на книга идва от Библията (Йеремия 36), в която Йоаким, царят на Юда и Ерусалим, изгаря един от свитъците на Йеремия. Това се случва през VII в. пр. н. е. Йеремия диктува на Барух, който записва на свитък и след това четеше в Господния храм. Речта беше опит да се убедят хората да се извърнат от нечестивите си пътища и да приемат Господа. Когато кралят чува за свитъка обаче:
Беше деветият месец и царят седеше в зимния апартамент, a в огнището пред него гореше огън. Всеки път, когато Йехуди прочетеше три или четири колони на свитъка, царят ги отрязваше с писарски нож и ги хвърляше в огнището, докато целият свитък не беше изгорен в огъня. Царят и всичките му придружители, които чуха тези думи, не показваха страх, нито разкъсваха дрехите си. Въпреки че Елтанан, Делая и Гемария призоваха царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша. Вместо това заповяда на Йерахмеил, неговия син, Серея, син на Ариелов и на Шелемия, син на Абдеил, да арестуват писаря Барух и пророка Йеремия.
В отговор Господ каза на Йеремия да издиктува отново същите думи и така е създаден нов свитък.
Едно друго, също отдавнашно, но доста по-масово изгаряне на книги идва от правителството на Китай и се случва около 213 г. пр. н. е. Тогава се изгарят много книги, но главно такива на Конфуций – почти всяко копие на книгите му и свързаните с тях произведения, с изключение на едно копие от всяко, което се съхранява в Китайската държавна библиотека, така че информацията все пак да не бъде загубена. Причината за горенето е, че те просто съдържат опасно за обществото знание.
Предполага се, че заедно с изгарянето е имало и лов на конфуцианци в опит да се укрепне династията Цин. Вероятно книгите са счетени за неподходящи за обществеността поради изложените в тях политически и социални промени.
Император Цин Шъхуан дори стигна дотам да погребе живи много от учените, чиито книги изгаря, така че знанията им да не се появят отново. Това заличаване на знания в крайна сметка се оказва малко прекалено ефективно, защото когато столицата е нападната през 207 г. пр. н. е., голяма част от имперската библиотека е унищожена при пожар, което съответно води до страхотна загуба на информация и открития, включително и за историята на региона на днешен Китай.
Уилям Тиндъл
Самата Библия също е книга, която често е била изгаряна. Когато Уилям Тиндъл прави първия английски превод на Библията през 1526 г. и започва да разпространява копия от нея в цяла Англия, това разгневява лондонския епископ и той започва да издирва новите Библии и да ги унищожава. Скоро останали само две, а самият Тиндъл е изгорен на клада през 1536г.
На пръв поглед основният проблем, който има католическата църква с книгата, е, че на места преводът е неправилен, защото някои по-тънки значения се губят. Затова католическите служители вярват, че преводът на Тиндъл насърчава „еретичните“ и „антидуховните“ идеали. Разбира се, много по-сериозен проблем е, че на английски Библията вече е достъпна до обикновените хора, които (стига да са грамотни) няма да имат нужда църквата да им тълкува писанията. Наскоро църквата имаше подобен проблем, когато текста „95 тезиса или диспут относно силата и ефективността на индулгенциите“ на Мартин Лутер беше преведен от латински и прочетен пред обществото, вместо да остане само за вътрешноцърковна консумация.
Едно от най-големите изгаряния на книги се случва малко преди Втората световна война. На 10 май 1933 г. над 25 000 книги са изгорени от привържениците на нацистите, естествено с цел да създадат „чиста“ Германия, като се уверят, че „изкуството и културата“ следват целите на нацистката партия. Изгарянията се провеждат из цяла Германия и до голяма степен са водени от студенти. Малко над 30 германски университетски града взимат участие в „Действията срещу негерманския дух“, изгаряйки книги на Ърнест Хемингуей и Хелън Келър, наред с други.
Може би един от по-ироничните и пророчески случаи на изгорените книги са тези на Хайнрих Хайне, който е автор на сентенцията: „Където се горят книги, скоро ще се горят и човешки същества“. Неговото изказване е доказано не само при нацистите Германия, но и в много други случаи преди това.
…
Днес изгарянето на книги все още е плашещо популярен начин да се покаже неприязън към определен текст, който може да засегне дори простата фантастика. Книгите за Хари Потър са честа цел за цензура, тъй като те изглежда учат малките деца как да превърнат хората в порове и да следват дявола…
Има поне шест по-мащабни изгаряния на Хари Потър в Съединените щати. Двама пастори в Мичиган, например, Т. Търнър-старши и Т. Търнър-младши, виждат как малко момиче се „опитва да изпълни магическо заклинание“ и това явно прелива чашата. Около 50 души се събират да ги гледат как горят книга на Потър пред църквата си през август 2003 г. По-младият Търнър признава, че никога не е чел книгите, което може би не изненадва никого.
От друга страна пък, някои хора обичат да вземат библийте от хотелските стаи и да ги горят, но с идеята, че те просто ще бъдат подменени с нови и по този начин печатарите на библии ще спечелят.
И всъщност това е доста интересен момент от изгарянето на книги в модерните времена – изгарянето на книгата всъщност не спира обществото да има достъп до съдържанието й, поне в развитите райони на света, а често води до отпечатването на повече копия от нея, най-малкото защото хората, които ги изгарят, трябва да отидат да купят копие, за да участват в изгарянето… Още повече, когато се прави в по-голям мащаб и горенето стигне до медиите, това предизвиква любопитство на други хора към самата книга.
Както Джордж Р. Р. Мартин казва: „Когато отрежете езика на някого, не доказвате, че е лъжец, а само показвате на света, че се страхувате какво може да каже“.
Ще завършим с още един цитат – на прочутия руски есеист, поет и носител на Нобелова награда за литература, Йосиф Александрович Бродски, който между другото е изгонен от Съветския съюз през 1972 г. след като години наред е в конфликт с главните на държавата, а в един момент е обявен за „социален паразит“, тъй като писането на поезия не се счита от комунистическият режим за добър начин за принос към обществото. Затова той е заточен в арктическия регион Архангелск, където е бил подложен на тежък труд за известно време, преди присъдата му да бъде отменена след 18 месеца. Неговото мнение за изгарянето на книги:
Има по-тежки престъпления от изгарянето на книги. Един от тях е да не ги четем.
Коментарите са изключени
Джак Парсънс – окултистът, който направи революция в ракетостроенето
|
|
Марвел Уайтсайд Парсънс (който обаче всички наричат Джак) е роден в Лос Анджелис, Калифорния през 1914 г. в семейство от средна класа. След като научава за изневерите на съпруга си с друга жена, майката на Джак, Рут, прави нещо доста шокиращо за времето си: подава молба за развод. Така Рут става неомъжена жена с две деца (Джак има сестра). За нейно и на децата й щастие, родителите й, които живеят в Масачузетс, решават да се преместят на запад и да й помагат с малките. Семейството на Рут е доста заможно и си купува дом в Пасадина, Калифорния.
Детството на Джак минава в самота и богатство. Той има възможност да си седи в стаята по цял ден и да чете без да му се налага да работи, за да помага на семейството (както се случваше в този момент с много негови връстници). Той четеше много Жул Верн, включително романа му от 1865 г. „От Земята до Луната“, както и тогава новото научнофантастично списание „Невероятни истории“. Така скоро за него космоса от просто това, което беше над главата му, се издига до романтична мания.
Един ден в училище, докато някакви деца го бият, по-голямо момче се намесва и прекратява побоя. Това момче, Ед Форман, ще стане най-добрият приятел на Джак, както и основна фигура в космическите му мечти.
Ед и Джак прекарват дните си, говорейки за научнофантастичните книги, които четат, и скоро започват да си правят експерименти. Ед взима инструменти от баща си, а Джак снабдява материали от Hercules Powder Company, където работи, и така двамата започват да си правят експлозиви. В един момент учителите и майката на Джак доста се притесняват за него, но експериментите продължават.
През 1934 г., когато Джак вече е на 20, интересът на двамата към ракетите преминава от детска фантазия към академично занимание, когато, въпреки че не са студенти, те получават подкрепата на Калифорнийския технологичен институт (CalTech) и заедно с няколко от хората в университета създават групата за ракетни изследвания.
Джак (с черната жилетка) и колегите му по време на експеримент на Хелоуин
На Хелоуин през 1936 г. групата извърши първия си тест на двигател, близо до язовира Девилс гейт. Двигателят избухна, но така те добиват известна слава. Поради рисковия характер на заниманията им те получават прякора „Самоубийствения отряд“ („Suicide Squad“, като филма с Джаред Лето). Ракетната технология на този етап се смята от много учени за глупава научна фантастика без каквото и да било практическо приложение.
Самоубийственият отряд обаче е началото на прочутата Jet Propulsion Laboratory – институцията, отговорна за кацането на роувъра на Марс и много други постижения в бранша на ракетите и роботите.
Алистър Кроули
През 1935 г. Джак се ожени за младата дама Хелън Нортуп. По това време той започва да проявява интерес и към окултното и антихриста. След като прочита няколко книги от Алистър Кроули, английски окултист, кабалист, церемониален маг, поет и основател на учението Телем, той започна да посещава служби в църквата му. Джак приема този нов свят като друга възможност фантазиите му да станат реалност. Присъединява се към религиозната организация Ордо Темпли Ориентис, която приема учението на Кроули, и се издига сред редиците й до ръководител на клона в Калифорния. За кратко веруюто на ОТО включва и сексуалната магия. Разходката на Парсънс в окултното започна да се задълбочава…
През 1939 г. ракетната група получава пари от армията за проучване на реактивни двигатели. Според биографичната книга на Джон Картър за Парсън „Sex and Rockets: The Occult World of Jack Parsons“, по-голямата част от парите в крайна сметка отиват за ремонт на сградите на CalTech, които групата унищожава с експериментите си.
До 1942 г. групата, ръководена от Парсънс, успешно създава течно реактивно гориво, което да остава стабилно при по-агресивни условия. Когато САЩ се включва във Втората световна война групата продава 60 реактивни двигателя, захранвани от новото й реактивно гориво, на военновъздушните сили. Те бяха най-авторитетните ракетни учени в Америка.
През това време Джак Парсънс продължава с окултното. С новодобитото си богатство той организира религиозни церемонии в дома си. Тези церемонии се състояли от силни викове, оргии и призоваване на Антихриста, към последното от които Парсънс ще стане обсебен.
Джак привлича и 16-годишната сестра на Хелън, Сара, към церемониите. Скоро той и Сара не само спяха заедно – нещо, което не беше кой знае какво в контекста на общността – но и развиха дълбока емоционална връзка. Хелън не е много доволна от тази ситуация и сравнително мирно и тихо напуска Парсънс.
След като получи поредната поръчка от армията, за разработване на ракетни оръжия, групата официално стана известна като Jet Propulsion Laboratory (която съществува и до днес като част от НАСА). Парсънс продава своя дял в компанията и става един вид консултант като често работи по отделни проекти. Той е световно известен като един от водещите експерти по ракетология, въпреки че няма академично образование в областта.
Л. Рон Хъбард
През 1947 г. той заявява пред Pacific Rocket Society, че един ден ракетите ще закарат хората на Луната. Точно когато Парсънс е във върха си обаче, привидно балансирайки професионалната си кариера и все по-радикалните си религиозни убеждения, нещата рязко ще поемат надолу.
Джак и Л. Рон Хъбард, с когото са близки приятели покрай окултизма и религията, създават компанията Allied Enterprises като Парсънс вкарва всичките си спестявания в нея. Първоначалната им идея е да закупят няколко яхти и да ги препродадат с цел печалба.
Хъбард обаче има други намерения. Той краде всичките активи от компанията, включително и парите на Парсънс, и бяга в Маями. Заедно със Сара.
По-късно Л. Рон Хъбард ще създаде сциентологията.
За да си го върне на Хъбард и Сара, Парсънс извършва ритуал и ги проклева. Той смята, че този ритуал дава резултат:
Хъбард се опита да ми избяга като отплава в 5:00 ч., но аз извърших пълна евокация на Бартзабел (духът на Марс или войната) в 8:00 ч. В същото време, доколкото можех да науча, корабът му беше ударен от внезапен шквал (силен вятър), който го принуди да се върне на пристанището… Ето ме в Маями в преследване децата на глупостта ми; не могат да мръднат без да отидат в затвора. Опасявам се обаче, че по-голямата част от парите ми вече са изчезнали.
Той обаче бързо спира всякакви окултни и юридическите усилия срещу двойката, когато Сара го заплашва да разкрие, че сексуалната им връзка започва, когато е била непълнолетна. В крайна сметка малка част от парите на Парсънс са върнати, а Хъбард и Сара остават заедно.
…
На 17 юни 1952 г. в 17:08 ч. два взрива в работилница му тежко раняват Джак. Разследването стигна до заключението, че той смесва живачен фулминат (т. нар. гърмящ живак), когато случайно го изпуска на земята, което довежда до първоначалната експлозия, която пък предизвиква втората . Въпреки това, бидейки изключително опитен с експлозиви и винаги вземайки подходящи мерки за безопасност, мнозина, които са го познавали и са работили с него, твърдят, че той не би бил толкова небрежен…
След като съседи го изкарват от къщата, той е приет в болницата, но почива 30 минути по-късно. Тогава е само на 37 години. Когато чува за фаталния инцидент, майка му се отнема живота си.
Коментарите са изключени
Драконовите закони, написани с човешка кръв вместо с мастило
|
|
В древна Гърция, тъй като законите в началото са били неписани, властните и богатите от горните прослойки на обществото често са ги тълкували и прилагали в своя полза. Както често се случва в такива случаи, този елит твърди, че законите са му дадени от Бога, следователно са свещени и трябва да се следват сляпо от всички членове на обществото… с изключение, разбира се, на самите тях.
В един момент обаче започва да се случва нещо донякъде ново в история на човечеството – редица хора започват да мислят малко по-логично по темата със законите и в крайна сметка организират протести срещу начина, по който големите на деня създават и тълкуват обществените правила. Така обикновените хора вече искат единна, написана и организирана правна система, която да бъде справедлива и практична за всяка социална класа.
По тази линия се появява и Дракон, първият законодател на Атин. Въпреки че Дракон не е първият човек, който написва пълна система от закони, той е първият демократичен законодател в известната ни история като трябва да имаме предвид, че той е и първият, който пише закони вследствие на огромно искане от страна на гражданите. Едновременно с това обаче инициирането и прилагането на такава легална система става на изключително висока цена за местните и в действителност работи в ущърб на същите, които искаха Дракон да напише правна система.
В наши дни, естествено, всички сме чували израза „Драконови закони“ и знаем за какво се отнася. През голяма част от историята този термин на много езици и в много страни е синоним на безочливост, строгост, бруталност и несъмнен терор. Какви обаче бяха драконовите закони и по-важното – защо вдъхват толкова страх?
Както вече споменахме, с тези закони са установен правен кодекс на древните атиняни, за които се твърди, че са създадени и въведени в обществото от Дракон около 621 г. пр. н.е. Дракон, един от най-видните тирани в древността, също живее строго и има доста отличия в професионален план, което го прави идеален законодател в очите на останалите атиняни. Въпреки че обикновено се счита за първи законодател в историята на Атина, в действителност преди него има още шестима мъже, които се занимават с институционализиране на закони и кодекси, но те са неписани.
Желанието на атиняните идват през 624 г. пр. н. е. и до 621 г. пр. н. е. Дракон вече предоставя цялостна и задълбочена правна система, изписана на плочи, за да бъде поставена пред всички в атинската агора. Вместо устните закони, които се прилагат и тълкуват произволно и са известни само на ограничен брой граждани от висшата социална класа, сега вече всички закони са публично написани и по този начин сега са известни на всички грамотни хора.
Атинската агора
Тези закони, макар и принципно да са справедливи и приложими за всеки гражданин, независимо от потекло, социалната класа или богатството, се оказват изключително строги. Наказанията за незначителни престъпления са направо нелепо сурови. Например, кражбата на плод или спането на обществено място се наказват със смърт! Такива леките престъпления лесно биха могли също и да направят свободен гражданин в роб.
В резултат на това жестокостта на драконовите закони предизвикват много спорове и негодувания в различни кръгове на атинското общество. Дори според Аристотел тези закони изначално са били написани с човешка кръв, а не с мастило. Също така един от най-великите умове и философи на онова време, Плутарх от Атина, открито оспорва работата на Дракон и твърди, че законите му са дело на безумен човек. И така, Плутарх пише в „Животът на Солон“,
Говори се, че самият Дракон, когато го попитали защо е избрал за повечето престъпления наказанието да е смърт, отговаря, че смята, че тези по-леки престъпления напълно го заслужават, а за по-тежките престъпления не намерил по-голямо наказание.
Въпреки множеството си недостатъци и брутални наказания, Законите на Дракон са първите в известната ни история, които правят разлика между неволно убийство, обикновено наказванo с изгнание, и умишленo убийство, което пък се наказва директно със смърт.
Солон
Този принос на Дракон към атинския закон и общество обаче не се задържа много дълго. Само 30 години по-късно повечето от Драконовите закони вече са премахнати и заменени успешно с поправките и законите на Солон. Солон, считан за баща на съвременното западно право, не успява да приеме пълно законодателство срещу политическото и моралното падение на времето му. И все пак той отървава атинското общество от мрачната и сурова „драконова епоха“ и повечето историци го смятат за човека, поставил основите на по-късно създадената „съвършена“ демокрация.
В крайна сметка историята на Дракон и неговите скандални драконовски закон ни дава много хубав повод за размисъл и ни учи на много политически уроци. Дракон, макар и предпочетен от мнозинството от съгражданите си, а не от „боговете“ като неговите предшественици, не успява да предостави справедлива за хората правна система. Вместо това той става известен с един от най-нечовешките и сурови правни кодекси, които света някога е виждал. И все пак от пепелта на този провал бавно се появи революционна система, която скоро ще постави основата на значителна част от съвременното право и политика в западния свят.
Коментарите са изключени
Японският самурай, който изненада дори смъртта
|
|
Японската история може да се похвали с редица пълководци и още повече героизъм. История за непобедимите бойци, оповаващи се на изкуството на войната и етиката. Може да откриете редица имена, Япония е доста богата в това отношение, но трудно бихте могли да срещнете самурай, който напуска победоносно бойното поле и се ориентира към дипломацията и политиката. Историята на Хонда Хейхачиро е точно такава. Воденето на битки успява да го превърне в един от четирите райски генерала на Токугава.
Макар и войните да не били толкова чести, самураят, който по-късно ще бъде прекръстен на Тадакатсу – съчетание на думите тада или „просто“ и катсу означаващ „победи“ – този самурай винаги е бил известен с това, че никога не се връща ранен от бойното поле. Възможно е това да е малко преувеличено от японските историци, но според архивите, името му се е използвало с огромно страхопочитание сред враговете му. По време на своята военна кариера, Хонда Тадакатсу е спряган за самурай на самураите, както и най-добрият самурай на изток. И ако това не е достатъчно за изковаване на легендарното му име, мнозина казват, че той многократно успява да изненада дори смъртта.
Снимка: By Unknown – 家康忠勝両公三百年祭事務所編『家康忠勝両公三百年祭紀要』家康忠勝両公三百年祭事務所、1915年。National Diet Library Digital Collections: Persistent ID 1907077, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=73452024
Нито един самурай не получава такива похвали, ако зад гърба си няма подобни подвизи. Хонда Тадакатсу може да се похвали със зрелищни участия в битките за Окехазама, Анегава, Микатагахара, Нагасхино, Комаки Нагакуте и още много други. Един от върховете на кариерата му е момента, когато е преследван от войниците на Тойотоми. По време на това преследване Хонда заповядва на 30 от неговите бойци да заемат бойни позиции и смело предизвиква нападащите го сили. По изчисления в този момент противникът го превъзхожда в битка 50-60 към 1. Когато Тойотоми вижда как самураите се подготвят за нападение, отказва да ги нападне и забранява битката да се проведе.
Хонда винаги използвал черна ризница и впечатляващи еленски рога. Дръзката бойна украса има две особени приложения. Първото е, че така мнозинамогат да го забележат на бойното поле и съответно създава необходимият страх в противника, а втората причина е свързана с уважението към елените. Историята с елена е също достойна за уважение. По време на битката за Окехазама, Хонда трябва да се завърне в замъка. Предният ден се изсипват сериозен порой и всички пътища са наводнени. Докато търси начин за преминаване, 19-годишният младеж вижда как елен преминава от конкретна точка на реката и успява да мине от другата страна. Хонда смята, че това е знак от природата и по тази причина решава да уважи жеста на животното и поставя рогата на своя боен шлем.
Като уважаван опонент на бойното поле, този самурай продължава да се сражава и след 50-те години. Когато се води битката за Секигахара, той пристига на бойното поле с още 500 самурая. Дори и на 57-годишна възраст, той продължавал да изпитва нужда да завърши своя самурайски дълг.
Враговете му се надявали, че най-накрая ще могат да победят легендата. Стрелците се ориентирали към него и пуснали цял облак, но за тяхно голямо нещастие успели да поразят коня му, но не и него. Спирайки за миг, за да почете коня си, самураят продължил смело битката напред. Освен добре познатия катана, Хонда използвал и копие, чието име било Тонбо-Гири или Драконов бръснач. Според легендата дори дракон щял да бъде срязан на две, ако докосне върха на копието.
Според архивите, самураят е участвал в приблизително 55 битки и си е тръгвал от бойното поле без нито една рана. Неговият край може да бъде смятан за странен. Самураят сече дърва в гората, когато се наранява сам. Осъзнавайки, че е на възраст, не търси помощ и решава, че е време да приключи живота си. И така на 63-годишна възраст умира от своето собствено острие, забранявайки на някой друг да се окичи с тази слава.
Хонда Тадакатсу е историческа личност с особено присъствие в японския фолклор, някои анимета и дори видео игри. Там най-често се изобразява качен на верния си кон и носещ своето дълго копие. Също така се смята и за един от феодалите, които успешно управляват земите си и се справят отлично с дипломацията и политиката по това време.
Снимка: By 不明。 unknown – 良玄寺所蔵品。現在は千葉県立中央博物館大多喜城分館にある。, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3397023
Някога Хераклит е казал, че цивилизацията се движи от изток на запад и най-вероятно думите му могат да бъдат истина, особено след като обърнем внимание на битката за Нагашино. Точно там Хонда командва мускетите и създава перфектна бойна стратегия за новото далекобойно оръжие. Първите стрелкови оръжия са изключително трудни и некачествени за употреба. Хонда нарежда на своите бойци да се разделят по тройки. Един стреля, втори почиства дулото, а трети зарежда. Безкрайният цикъл дава невероятен резултат – всички стрелят без никаква пауза и съответно това се превръща в невероятна и ефективна стратегия. Армията на Такеда не е особено очарована, но във войната винаги ще има победители и губещи.
Коментарите са изключени
