Образователна реклама, която всяка жена трябва да види

| от |

Това е една секси реклама (ако сте жена) за много интересно приложение за мобилни устройства, което е предназначено само за жени.

3
Маркетинговите трикове могат да бъдат много интересни, образователни, полезни и весели. Когато тези четири неща се слеят в само две минути, тогава определено става дума за успешен проект.

Няма да ви кажем за какво става дума, добре е да  сами да откриете и да стане един от 9 милиона потребители, които са прегледали това видео. Насладете се на  рекламата, на която не може да устои нито една жена. Кампанията е много полезна и ни показва, колко е важно да се грижим за здравето си.

 
 

Неуспешният опит на Съветския съюз да унищожи рокендрола

| от Радослав Тодоров |

На всички е известно, че по времето на предходния режим, рок музиката е забранена и преследвана, или в най-добрите случаи – държана в полу легалност. Причините са основно, че на нея се гледа като на проводник на западно влияние, а освен това и като на вид неприлично поведение, към което търпимостта на консервативното соц общество е почти нулева.

Малко известно е обаче, че преди да се започне с арестите, стригането на коси, конфискуването на плочи и принудителния общественополезен труд в тухларните, властта в СССР първоначално пробва да намери рационално решение на проблема.

През 60-те рокендрола прескача Желязната завеса още с възникването си и се разпространява със скоростта на епидемия сред младежта на Източна Европа. След като на КПСС им става ясно, че няма как да накарат младежите да слушат валсове или естрада по купоните, баловете и концертите, се взима решение да се създаде местен алтернативен вариант на тази музика. Той трябва да е забавен, бръз, завладяващ и лесен за танцуване. Но същевременно не бива да е толкова необуздан и бунтарски колкото американския рокендрол, както и трябва да носи по-различен, „роден” привкус.

След дълго умуване накрая сътворяват въпросният поръчан „отгоре” танц. А произведението си кръщават „Ай люли“, което име идва от един типичен весел възглас в припевите на някои руски народни песни.

Колкото нелепо звучи името на това творение, толкова по-нелепо е самото то за слушане и за гледане. Крайният резултат е трудно да се опише с думи и осмисли, но най-общо като танц той наподобява микс между казачок и физзарядка, а като мелодия – на нещо като поп-туист-естрада.

6d965f2e677a0f8a126702d7b7a

 

За съвременната далеч по-разчупена и разнообразна сцена вече са характерни всевъзможни експерименти и съчетания от стилове, но за тогавашния период и конкретно между тези стилове, въпросното произведение прилича по-скоро на един прекомерно нелеп музикален Франкенщайн. Макар и в създаването му да е впрегнат цвета на съветската сцена. Първото „пилотно” парче в новосъздаденото течение е написано от знаменитата композиторка Людмила Лядова и изпълнено от най-популярната тогава естрадна певица Тамара Миансарова. А лириките са дело на поета Борис Брянский, който явно е бил инструктиран да разбули всички възможни воали и витиеватости, които поезията е способна да хвърли отвъд тези няколко куплета и посланието им да е съвсем ясно и праволинейно.

Самият текст директно съобщава, че това е новият танц, че той едва ли не спонтанно бил възникнал в Рязан (град в околностите на Москва), че ние не сме с нищо по-лоши от другите, като тук весело танцуващият съветски младеж е оставен сам да се досети кои точно са тези други. Казва се, че може да се пристъпва, но не и да се настъпва – деликатен опит за обуздаване на агресивността на танца, след което веднага пък се споменава, че в него точни правила не са въведени и всеки може да го танцува както си иска.

Същевременно тръгва мащабна кампания по разпространяването на „Ай люли“. Разлепват се плакати, снимат се киноленти с него, издават се наредби той да се въведе в учебните и увеселителните програми, масово се обучават инструктори, които да преподават уроци по „Ай люли“. Но както с всичко друго изкуствено скалъпено и насила въведено, този феномен не успява да се наложи в обществото. Оказва се, че просто никой не желае нито да го танцува, нито да го слуша. Палките на милицията може например лесно да държат затворени устите на тези, които говорят против властта, но няма как да накарат който и да било да се радва и забавлява на тази музика. Колкото и тя да бива лансирана чрез всичките възможни лостове на пропагандната машина, в края на краищата от студентските общежития и по клубовете продължават невъзмутимо да ехтят Елвис и Бийтълс.

Image_6934958_500_0

Дори и у нас, в НРБ, където през този период буквално се копи-пействат съветските модели във всяко отношение, властта се отказва още в самото начало от опитите си да наложи този танц в страната, стигайки доста бързо до извода, че това е невъзможно.

В резултат на това, курсът на борбата със западното влияние чрез музиката, рязко загрубява в края на 60-те и през 70-те, през които рокендрола минава в нелегалност, а изпълнителите и почитателите му са преследвани и репресирани. Докато се стигне до 80-те и перестройката, когато още по-масови вълни от нововъзникнали течения на рока заливат младежта и този фронт тотално е изпуснат от държавните органи, които накрая просто вдигат ръце от него.

Мощта и влиянието на рока в случая се оказват непобедими. Поради което може да се каже, че именно той със западното си звучене и порив към бунт и към различни възгледи за живота, той е един от социалните фактори, които допринасят за краха на социалистическия строй в онези години.

 
 

Наръчник на интроверта за преживяване на празниците

| от chronicle.bg |

Отново сме в онова време на годината, когато отвсякъде ни дебнат ухилени физиономии, продавачи ни канят в магазините, на коледния базар не можеш да се разминеш, роднините звънят да се уговарят кой при кого кога ще бъде и ти трябва не само да купиш подаръци, но и да отидеш да ги поднесеш собственоръчно.

Чудесно? Да, чудесно е, ако си падаш по всички тези неща. Не и ако си от онези интроверти, които нищо не може да отклони от ежедневната траекторията между офиса и дома. За тях Коледа, изобщо празниците, означава среща с всички роднини, присъствие около много и различни хора, водене на ненужни разговори и разбира се, неизменните коледни партита, които винаги присъстват под една или друга форма. А през цялото това време могат да са вкъщи, да „си цъкат“, да разхождат котката, да гледат сериали, слушат подкастове или още безброй неща, които не включват изсмукващи енергията външни хора.

Разбира се, винаги има такива хора, които не биха се появили за нищо на света на фирмено коледно парти или дори на рожден ден на най-близкия колега. Няма лошо. Но е добре в такива моменти човек да има подготовка и хем да уважи повода, хем интровертността му да остане непокътната. Ето как в няколко прости практически стъпки как един интроверт може да преживее предстоящия зимен празничен сезон.

Партитата

За човека, който се чувства най-добре между четирите стени на дома, фирмените или още по-зле, корпоративните партита са същински ад. А за предстоящия рожден ден най-често задаваният въпрос е „ще има ли познати?“ и „какво ще правя там“. И все пак – най-лесният начин да се преодолее това, е да се започне. Просто да се отиде на парти. Ако все пак се престрашите да направите това има няколко фактора, които ако съблюдавате, ще ви бъде много по-лесно. Не ходете на парти, където не познавате никого, например. Отидете там, където имате познати, колкото по-близки, толкова по-добри. При повтаряне на процедурата няколко пъти, ще свикнете и ще видите, че няма нищо страшно.

Алкохолът

Едва ли, ако сте гореописания типаж, ще си тръгнете лазейки от фирменото парти, докато всички останали пият едва второто си мартини. Но все пак, алкохол има на всяко парти и никой не е застрахован. Алкохолът може да изглежда като ефективно средство за намаляване на напрежението, но в дългосрочен план, той далеч не е решението. Дори обратното, ако прекалите с него, на следващия ден е вероятно да вземете съдбоносното решение това да е последното ви излизане в следващите няколко години. Затова си вземете приятеля от горния абзац и нека той бъде вашият морален компас, ако вашият собствен се разстройва при дъха на спирт наоколо.

Разговорите

За да успокоите безпокойството от огромната тълпа хора в стаята, психолозите съветват да направите две неща. Първото е приготвяне на списък с отворени въпроси, които да зададете на събеседника си. Откъде си? Какво работиш? Най-често общи въпроси, от които би могла да се открои обща тема на разговор. И другото, което може би е по-важно – съсредоточете се върху един човек, отколкото да се опитвате да се наместите група от хора. Би било много по-лесно, а и по-приятно за самите вас.

Колко време?

Имайте предвид, че партитата, често пъти (особено след прекрачването на определена възраст) приемат доста тиха форма, която не изисква повече от това просто да поддържате разговор. И не е нужно да посрещате утрото там. Достатъчно е просто да се появите, да уважите повода и да прекарате малко време в позната компания.С времето ще свикнете и ще вкарате социалното безпокойство в разумни граници.

 
 

Китайски писател получи 10 години затвор за гей сцени в романа си

| от chronicle.bg |

Китайски писател получи 10 години затвор за написване и продаване на роман, в който има гей секс сцени.

Писателят, засега идентифициран като Лиу, беше осъден от съда в провинция Анхуи миналия месец за произвеждане на „неприличен материал“. Романът й „Occupation“ включвал „мъжко хомосексуално поведение… в това число и извратени сексуални действия като посегателство и насилие.“

Но огромната й присъда предизвика протести в социалните мрежи в Китай.

Според Beijing News, Лиу – по-известна онлайн като Тиан И – в момента обжалва пред съда.

В Китай порнографията е нелегална.

Съдът се произнася на 31 октомври, но чак през последните седмици са се появили детайли около делото. Полицията забелязала романа, когато той започнал да набира известност в интернет. Авторката продава над 7,000 копия от „Occupation“ и други еротични романи, от което е изкарала около 150 000 юана (около 36 908 лева).

Мнозина в социалните мрежи изразиха възмущение от размерите на присъдата й. „10 години за роман? Това е прекалено много“ казват потребител на Weibo. Друг пък напомня за случая от 2013 година, когато бивш държавен служител получи 8 години затвор за изнасилване на 4-годишно момиче. „Изнасилвачите получават 10 години в затвора. Писателите по 10.“

 
 

Финландия е смаяна от изказване на Тръмп

| от chronicle.bg |

Финците са смаяни до смях от изказване на американския президент Доналд Тръмп, който похвали страната им за това, че поддържала горите си с гребла. В разговор с финския си колега, Тръмп каза, че те „прекарват много време в чистене на горите си с гребла“. Президентът Саули Ниинисто каза пред местните медии, че не помни да са говорили за гребла.

В същото време пожарникари в Калифорния се борят с най-смъртоносната огнена стихия в историята на щата. Почти 1000 души са обявени за изчезнали съобщават месните власти без да дават никаква допълнителната информация. Очаква се в следващите дни да завали, което ще затрудни допълнително затрудни издирванията и потушаването на пожара.

„Поглеждате другите държави, където го правят различно и историята е съвсем различна. Бях с президента на Финландия и той каза, че те са гориста нация и че прекарват много време с греблото и в чистене, и други неща и нямат никакви проблеми“, това е изказването на Тръмп, което разсмя жителите на Финландия.

Саули Ниинисто каза пред вестник Ilta-Sanomat, че за гребане не е ставало въпрос в разговора им. „Споменах, че и Финландия е земя, покрита с гора, и че и ние имаме добра система за мониторинг на състоянието й.“

Директорът на Финската горска асоциация, Нейки Саволайнен, каза, че работата с гребла не е обичайна мярка за поддържане на горите. „Това твърдение е много интересно. Виждам гребла само в собствения си двор. Мястото на греблата е по дворовете и парковете“.

Финците се вдъхновиха и пуснаха забавни снимки от действителността им.

  „Просто един обикновен ден във финландската гора“  

„Не и докато аз съм на пост“