Опасност! Трансатлантическо споразумение!

| от |

Автор : Игнасио Рамоне / Монд Дипломатик, испанско издание

След два месеца, на 25 май, испанските избиратели ще гласуват за своите 54-ма евродепутати. Този път е много важно, когато се пуска бюлетината, да се знае какви са основните въпроси. Досега по исторически и психологически причини мнозинството испанци, радостни, че най-после са „европейци“, не четяха програмите и гласуваха слепешката за Европейски парламент. Тежката криза и безмилостната политика на икономии и ограничения, налагани от Европейския съюз, ги накараха да отворят очи. Сега знаят, че съдбата им се решава в Брюксел.

1010772_504912112897148_266768920_n

Сред темите, които днес трябва да се разглеждат с особено внимание, е Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции. Тази спогодба се подготвя от Европейския съюз и САЩ в най-голяма тайна и без никаква демократична гласност. Целта е да се създаде най-голямата зона на свободна търговия в света с 800 милиона потребители, която ще представлява една трета от търговията и половината от брутния вътрешен продукт на света.

Икономиката на Европейския съюз е най-развитата на планетата. Петстотинте милиона жители на ЕС разполагат средно с по 25 000 евро на глава от населението. Това означава, че ЕС е най-големият световен пазар и основният вносител на стоки и услуги, има най-големите капиталовложения в чужбина и получава най-големите чужди инвестиции. ЕС е също така главният инвеститор в САЩ и вторият вносител на американски стоки и услуги. Търговският стоков баланс показва, че ЕС има положително салдо от 76 милиарда и 300 милиона евро в стокообмена и дефицит от три милиарда и 400 милиона при услугите. Преките инвестиции на Европа в САЩ и обратно възлизат на 1,2 билиона евро.

Вашингтон и Брюксел искат да приключат преговорите за Трансатлантическото споразумение за две години, преди да завърши мандатът на Барак Обама. Защо е това бързане? Защото за Вашингтон споразумението има геостратегически характер. То представлява силно оръжие срещу неудържимото нарастване на мощта на Китай и на другите държави от групата БРИКС: Бразилия, Русия, Индия и Южна Африка. Добре е да се уточни, че китайската международна търговия се увеличи 4 пъти между 2000 и 2008 г., износът – с 474%, а вносът – с 403%. Какви са последствията? САЩ загуби мястото на първа икономическа сила в света, което държа един век… Преди финансовата криза от 2008 г. САЩ бяха най-важният търговски партньор за 127 държави в света, а Китай – за 70 страни. Този баланс се обърна – Китай е най-важният партньор за 124 страни, а САЩ – за 76.

Това означава, че за най-много десетина години Китай ще направи от юана другата голяма валута на международния обмен и ще заплаши върховенството на долара. Също така става все по-ясно, че китайските стоки вече няма да са долнокачествени и на толкова достъпни цени благодарение на евтината работна ръка. Целта на Пекин е да повиши технологичното ниво на продукцията си (и на услугите), за да стане утре водещ в сектори като информатиката, финансите, аеронавтиката, телефонията, екологията и т.н., които САЩ и другите силно технологични западни страни мислеха, че ще успеят да запазят. По тези причини и най-вече, за да попречи на Китай да се превърне в първата световна сила, Вашингтон желае да бетонира широки зони на свободна търговия, където китайските стоки да влизат трудно. В момента САЩ преговарят с партньорите си от Тихоокеанското крайбрежие по едно Транстихоокеанско споразумение за свободна търговия, азиатски двойник на Трансатлантическото споразумение.

Идеята за това споразумение възникна през 90-те години, но сега Вашингтон оказва натиск, за да бъде сключено бързо. Конкретните преговори започнаха веднага щом десницата и социалдемокрацията в Европейския парламент одобриха принципа за тези преговори, приет също от Конгреса на депутатите в Испания по предложение на дясната Народната партия и на Испанската социалистическата работническа партия. В доклад, изготвен от Работната група на високо равнище за работните места и растежа, се препоръчва преговорите да започнат незабавно.

Първата среща се състоя през юли 2013 г. във Вашингтон, последвана от още две през октомври и ноември. И въпреки че засега преговорите са прекъснати поради разногласия в мнозинството на демократите в Сената на САЩ, двете страни са решени да сключат споразумението колкото се може по-скоро. За всичко това господстващите медии говорят малко с надеждата, че общественото мнение няма да си даде сметка за важността на договореностите и така бюрократите от Брюксел ще решават спокойно в пълна непрозрачност как ще живеем.

Посредством това споразумение САЩ и ЕС планират да премахнат митата и да отворят пазарите си за инвестиции, услуги, обществено строителство, но най-вече се опитват да уеднаквят търговските стандарти, норми и изисквания. Според защитниците на неолибералните догми една от целите е двете страни да се „доближат колкото се може повече до пълното премахване на митата за трансатлантическата търговия с индустриални и селскостопански стоки“. По отношение на услугите, идеята е да „се отвори сектора на услугите поне толкова, колкото е отворен днес в други търговски споразумения“ и да се разпростре и в области като транспорта. По отношение на капиталовложенията, двете страни се стремят „да постигнат най-високо ниво на либерализация и защита на инвестициите“. А за обществените поръчки споразумението предвижда частните компании да имат достъп до всички сектори на икономиката (дори до военната индустрия за отбраната) без никаква избирателност. Въпреки че господстващите медии подкрепят без задръжки това неолиберално споразумение, критиките се множат вътре в някои партии. Освен това, многобройни неправителствени и екологични организации и асоциации в защита на потребителите изказват своето несъгласие. Така например Пиа Еберхард, член на неправителстваната организация „Corporate Europe Observatory“ протестира, че преговорите са водени без никаква демократична прозрачност и че гражданските организации не са били осведомени подробно до какви резултати се е стигнало: „Съществуват документи за вътрешно ползване на Европейската комисия, които показват, че в най-важната фаза тя е заседавала само с предприемачи и лобита. Не е имало нито една среща с организации на потребителите или на еколозите, нито с профсъюзите“. Еберхард отбелязва с безпокойство, че вероятно ще бъдат намалени изискванията към хранителната индустрия: „Опасността идва от внасяните от САЩ храни, които съдържат повече генномодифицирани растения, или от пилетата, дезинфектирани с хлор, нещо забранено в Европа“. И добавя, че селскостопанската индустрия на САЩ настоява да бъдат премахнати пречките за този вид износ за Европа.

Други критики се насочват към последствията от споразумението по отношение на образованието и науката, тъй като то може да се разпростре върху интелектуалните права. В този смисъл, за да запази своята аудиовизуална продукция, Франция вече наложи „изключението за културата“. В крайна сметка споразумението няма да обхване културата.

Много синдикални организации повдигат въпроса, че Трансатлантическото споразумение без съмнение ще задълбочи ограниченията в социалния сектор, ще ореже заплатите и ще закрие работни места в различни индустриални и селскостопански сектори като електрониката, комуникациите, транспорта, металургията, производството на хартия, услугите за предприятията, животновъдството, производството на захар и горива от растителен вид.

Европейските еколози и защитниците на равнопоставената търговия обясняват, че освен това споразумението, като премахва принципа за предпазливостта, който спомага да се предотвратяват възможни вреди, може да улесни отменянето на някои правила за околната среда, за хранителната сигурност, за хигиената и ще ограничи дигиталната свобода. Някои неправителствени организации в областта на околната среда се опасяват, че в Европа ще се въведе т. нар. хидравлично разбиване за добив на шистов газ и петрол, което предполага използването на опасни за подпочвените води химически вещества.

Но една от основните опасности от споразумението идва от главата за „защита на инвестициите“. Тя може да отвори вратите за искове от милиони евро, представяни от частни компании пред международните арбитражни съдилища (създадени в услуга на международните корпорации) срещу държавите, когато те предприемат някои мерки в полза на обществения интерес, които биха „намалили печалбите на чуждите инвеститори“. В случая това засяга суверенитета на държавите и правото им да упражняват политика в полза на своите граждани. В това споразумение гражданите не съществуват, има само потребители и те принадлежат на частните компании, които контролират пазарите.

Предизвикателството е огромно. И гражданската воля да се спре това споразумение не трябва да е по-малка.

 
 

Почина Дейвид Касиди

| от |

На 67-годишна възраст почина американският певец и актьор Дейвид Касиди, звездата от телевизионните серии от 70-те „Семейство Партридж“, съобщиха информационните агенции, цитирайки семейството и пиарът му.

Касиди е починал в болница във Флорида, където постъпи миналата седмица в критично състояние, страдайки от полиорганна недостатъчност. През февруари актьорът каза пред медии, че спира сценичните си изяви, защото страда от деменция.

 
 

Дебора от Big Brother: в тинята, където й е мястото

| от Цветелина Вътева |

Това, че шоуто „Big Brother“ в същината си напомня „Игрите на глада“ и е способно да срине нечий живот изобщо не е новина, но въпреки това някои случки, които се разиграват в Къщата и на телевизионния екран, раздвижват обществената перисталтика.

Поредната жертва на Големия брат, е певицата Дебора – мис Видин, мис Северозападна България, фолк певица, известна с песента „Буба лази“ (според собствените й твърдения). Снощи тя бе изгонена от Къщата, след като поиска да напусне, обидена от дадения й прякор Мис Махмурлук, и в състояние на афект напсува Big Brother. А днес се появи в предаването „На кафе“ при Гала с тъмни очила, под тях – насинено око, разплакана, с твърдението, че трима души са я пребили пред дома й и признанието, че алкохолът й помага да се справи с паническите атаки, от които страда.

Цялата псевдотерапевтична среда, в която видяхме певицата – първо в изповедалнята на Big Brother, а и после и в „На кафе“, увеличава с телевизионната си лупа проблемите на една жена, които никак не са уникални. Псувнята по Големия брат може и да е безпрецедентна, но паник атаките, наливането с алкохол в опит за преодоляването им, истериите и насилието над жени са ужасно далеч от безпрецедентността. Те са ежедневие.

Ако има някакъв позитив от това, че една жена, която очевидно се нуждае от помощ и подкрепа, бе стъпкана в телевизионната кал, то това е прозрението, което може да удари някои хора, че Дебора е съвършено оформен прототип на жената-жертва на насилие.

Тя е слаба, психически неуравновесена, кастрирана от самоувереност, неспособна на самоуважение, емоционална лабилна, готова да каже „Обичам те“ на някой, когото не познава. Все неща, които карат човека да страда, и то да страда зверски. Неща, за които страдащият няма вина. И които го превръщат в лесна мишена за всички агресори, насилници и садисти, които надушват психичния дисбаланс у жените както акулите надушват кръв.

Онова, което видяхме при Гала, с изключение на самата Гала, която реагира искрено съчувствено и адекватно, е една показателна миниатюра за това с какво се сблъскват хората с чести психични проблеми у нас: пълно и тотално неразбиране, стената на Пинк от „Пинк Флойд Стената“, уж състрадателни, но всъщност укоризнени погледи. Докато певицата се изсипа емоционално и тотално се разля от рамките на приемливото поведение, коментаторите на Big Brother се държаха като набори на 90-годишен покойник на погребението му: с едно тихо, но натрапчиво внушение: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз в ковчега“.

Това е и големият проблем с домашното насилие. Не насилниците и не жертвите, а третите лица: съседите, които чуват виковете, но мълчат. Минувачите, които виждат, но не се обаждат. Зрителите, които гледат и се тюхкат, но след това си лягат с онази същата мисъл: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз“.

Не ме разбирайте погрешно: Дебора е на социалното дъно. Тя не се вписва в нито един шаблон на „успеха“. Тя е простовата, хистерична, невъздържана и не особено интелигентна. Но с извинение за популизма, преди да бъдем прости или софистицирани, хистерични или непоклатими, невъздържани или обрани, интелигентни или тъпи, ние сме първо хора.

И когато някой човек страда, не е ли здравата, първосигнална реакция да изпитаме емпатия? Явно не.

Шоуто си гледа рейтинга и това е нормално: разбира се, че Big Brother ще покаже Дебора как пие чаша след чаша вино, разбира се, че ще й даде прякор „Мис Махмурлук“. Всяка пукнатина в някой от съквартирантите, през която може да влезе провокация на кукловода, трябва да се използва. И това не е подсъдимо (дори морално), защото това е същината на това риалити и всеки, който влиза в него трябва да е наясно с рискове, които поема.

Голямата драма с Дебора не е в Big Brother, а в това, че нейният случай бързо надникна в мозъка на обществеността и през коментарите във Facebook и заглавията на жълтите медии стана ясно каква свинщина е вътре. Какъв примитивизъм, удобно заключен в позицията „Тя си е виновна, мани я тая пияница“.

Много обичаме да си чешем езиците за това колко е важно да се ограничи домашното насилие, колко е разпространено сексуалното насилие, и как хората не бива да бъдат стигматизирани заради временни психични разстройва, през които минават. Но ето че на ТВ екрана излезе една Дебора, с всичката си простота и антипатичност, и бързо ни показа, че можем само да си чешем езиците.

Но когато пред нас се появи жертва на насилие и на психичен проблем, всичко, което можем да направим е словесно да я смачкаме в тинята. Където й е мястото, нали.

 
 

Как да бъдем като Григор?

| от |

Григор Димитров е висок, красив, млад и известен милионер, с очарователна приятелка и хиляди почитатели. Дори да искаш да се заяждаш с него, няма за какво да се хванеш. Той не мрази понеделниците, не седи в задръствания, не пие ракия със салата (даже отказваше на Шарапова да пие вино с нея, като ходеха), не се нервира на цени и политики, и на велоалеята на ул. Раковски, и на Пешо Волгин.

Това, приятели, е здравословен начин на живот!

Но как и ние да бъдем толкова яки? Еми трудно, но с много постоянство може и да се доближим.

Дисциплина.

Дисциплината е измислена, за да плаши недостойните. Когато паднеш и всичките ти фенове, цяла нация, са разочаровани от теб, другия път трябва да биеш не за тях, не заедно с тях, а въпреки тях. Трябва да биеш въпреки феновете си. Само това изисква безумна дисциплина, а още не сме говорили и за тренировките.

Тренировки.

Независимо дали ще ставаш тенисист или ще лееш кофраж, трябва да се развиваш. Имам приятел, който прави скеле по строежите и казва, че ромите не са работливи, но по-добре те, отколкото българите, че българите съвсем зле. Та да тренираме с внимание и спокойствие, без да ни интересува мнението на лешниците в туитър.

Коментари.

Коментарите в интернет са като дъжд на дъното на океана. Някой си там има някакво си там мнение, голяма работа. Човек е толкова голям, колкото големи са проблемите му.

Предварителна подготовка.

Но преди дисциплината, тренировките и коментарите, редно е първо да сложим на стената портрет на Григор. На стената срещу леглото ни, за да е първото нещо пред очите ни сутрин и последното нещо пред очите ни вечер. Така ще помним делото му. Когато се намерите в колебание, запитайте се какво би направил Григор в този момент и направете това. Ако чуете някой да казва виц за Григор, предайте го на полицията! Преместете Коледа на 16 май, когато познайте кой се е родил*.  Това са само основните неща.

 

* Григор Димитров. Но първо изчакайте тази Коледа да мине, че да хванем почивните дни. Иначе няма да ги хванем.

 
 

Какво ни очаква в социалките до началото на 2018

| от |

Това лято, точно преди морето, си счупих телефона и в резултат една седмица се разхождах без него и съответно без интернет. Беше доста готино всъщност. Тази зима трябва да направя същото.

Като изключим константното мрънкане по общината, до края на годината в социалните мрежи ни очакват няколко вълни от еднотипни постове и статуси, които се появяват всеки декември. Те са общо взето лесни плиткоумни оригиналности, от които всеки е изкушен, за да получи внимание, приемане, одобрение или каквото там му е нужно.

Всеки има право да си поства каквото иска, разбира се. Въпросът не е в правото, а в това, че то се използва за глупости.

Вторият първи сняг

Понеже времето навън е като за мартеници, първият първи сняг бързо ще бъде забравен. Някъде през декември ще завали отново и това е така нареченият „втори първи сняг“. Тогава късопаметната порция от народа ще си зачеститят погрешно първия сняг. От самата покривка пък следва една социалкова подвълна – оплакването от състоянието на пътната обстановка. Това ще се усети особено силно във фейсбук, където фейсбук лешниците ще омрънкат и окрънкят всички групи как не им е изчистено. Друг е въпросът, че лопата им за сняг сигурно са я правили елфите и ги пари като тръгват да изринат снега пред входа

Колко е празна София

Документирано със снимки на пустеещата столична инфраструктура. Колкото повече София заприличва на село, толкова по-хубав град става. Не трябва да забравяме и вечния лаф: „Софиянци заминаха за родните си места“. На такъв хумор Хачо Бояджиев си удря капата в пода и обръща масата със сармите от яд, че не го е измислил той.

Ако вие сте един от хората, които качват снимки на празни улици с гореспоменатия лаф, давайте, кои сме ние да ви съдим. Но знайте, че когато всички сме със семействата си и видим на смартфона снимката ви, ще ни стане мъчно за вас, че сте навънка самичък, вместо да празнувате с компания.

Трапезата на Бъдни вечер

Снимки на сарми и надписи „сърми“. Въпреки че трапезата в този ден е строго регламентирана и всички знаем какво има на масата на всички в държавата (закръглям), някои хора държат да покажат. На този ден, когато отвориш прозореца, за да се измирише от сармите, от долния етаж започва да влиза миризма на сарми. Знаем какво готвите, нали и ние готвим същото. Само че по-хубаво – ако не вярвате, намерете ни във фейсбук.

Коледни песни и филми

Ако не тази, то другата, най-късно до 2020 година ще се появи коледна песен с Криско и Кичка Бодурова, и Галена, и още няколко човека да допринесат за еклектиката. Тази песен евентуално ще иска да замени Майкъл Бубле, Марая Кери и останалите коледни хитове по стените на хората.

Отделно от това, дори ме е страх да кажа „Сам вкъщи“. Имам чувството, че някой ще влезе в офиса и ще ме цапардоса с празна кутия от боя.

Колко сме се наяли на Бъдни вечер и Коледа  

Статуси, в които оплакваме безпомощното си от храна състояние. Присъствието й е било по-силно от нас и не сме могли да надвием черните й влияния. Сега си плащаме и искаме всички да знаят.

Колко сме се напили на Нова година

Всъщност сме изпили съвсем малко повече, отколкото по принцип си пием. Разликата е, че този път сме имали повод.

Изхвърлени елхи през терасата

Има два варианта за мрънкане тук – единият е, че елхата цапа ландшафта, другият е, че как може да се убиват дръвчета. По който и от двата наивни пътя да е поел постващият, трябва да не му обръщаме внимание, а да се радваме, че не му е станало лошо от сЪрмите.