Опасната игра на Индия и Япония

| от |

Индия и Япония разширяват сътрудничеството си. Това никак не се харесва на Китай, защото му е ясно, че двете страни се активизират в името на една цел – да го дразнят, пише колумнистът на Дойче Веле Франк Зирен.

Новият премиер на Индия Нарендра Моди и японският министър-председател Шиндзо Абе са първи приятели. Такова впечатление поне оставят техните поствания в Туитър напоследък. Първо Шиндзо Абе поздрави своя колега за 64-ия му рожден ден, като напомни за приятното прекарване по време на официалната визита на Моди в Япония в началото на септември. Няколко дни по-късно Нарандра Моди поздрави Абе за 60-ия му рожден ден. Двамата премиери демонстрират официално приятелството си. Причината за това е ясна. Пекин трябва да види, че светът може да мине и без Поднебесната империя. По същата причина по време на визитата на Моди бяха подписани и редица документи за разширяване на сътрудничеството между Индия и Япония. Засега годишният търговски оборот между двете страни възлиза на около 18 милиарда долара. За идната година вече са предвидени 25 милиарда. Освен това Япония ще инвестира до 35 милиарда в индийски проекти през следващите пет години, предава Дойче Веле.

Китай си остава икономически лидер в региона

Няма нищо лошо в това, че две от трите най-големи народни стопанства в Азия си сътрудничат, за да станат малко по-независими от безспорния номер 1 в региона – Китай. Всеизвестно е, че конкуренцията оживява бизнеса. И все пак Индия и Япония не бива да губят чувство за мярка. През 2013 година Япония и Китай са изтъргували помежду си стоки за над 312 милиарда долара. Близо една пета от японския износ е предназначен за китайския пазар. А в Индия двустранната търговия тепърва набира скорост. През 2005 година търговският стокообмен между Индия и Китай възлизаше само на 5 милиарда долара, но през 2013 година той нарасна до 66 милиарда долара: тоест почти два пъти повече отколкото планирания за идната година стокообмен между Индия и Япония.

Вероятността, новото приятелство да има същото значение за икономиката, както връзките с Китай, е относително минимална. Независимо от това има смисъл от създаването на различни съюзи между страните от Азия – с или без участието на Китай. Рисковано е обаче, когато икономическото сътрудничество има и политически отенък. Шиндзо Абе и Нарандра Моди използват един все по-агресивен външнополитически език спрямо Китай. В скоро време те имат намерение да проведат и тристранни преговори със САЩ. Освен това планират общи военни учения в Източнокитайско море. Министрите на отбраната на двета страни се договориха да организират редовни консултации.

Всички описани инициативи обаче имат по-скоро символичен характер, защото военното сътрудничество между Япония и Индия не е в състояние истински да застраши Китай. Все пак пекинските политици имат и поводи за недоволство: Китай спори с Индия за протежението на общата граница, индийските политици пък не харесват китайското приятелство с Пакистан. Отношенията с Япония също на са безоблачни. От години двете страни спорят за островната група Сенкаку в Китайско море. Миналата седмица японски политици отново посетиха шинтуисткия храм Ясукуни, символ на японския милитаризъм, и отдадоха почит и на хора, осъдени за престъпления спрямо китайското население. Премиерът Шиндзо Абе този път не присъства лично, но миналата година Абе посети храма и с това предизвика огромно възмущение в Китай и Южна Корея.

Има ли смисъл да ядосваме Китай?

Шиндзо Абе и Нарандра Моди трябва добре да преценят докъде могат да стигат в предизвикателствата спрямо Китай. Японската икономика се нуждае от Китай като място за производство и пазар. Нарандра Моди пък иска да даде тласък на стопански бум, подобен на онзи, който преживя Китай през последните 20 години. Китайският президент Си Цзинпин вече му обеща подкрепата си, за разлика от Япония. В следващите години Китай ще инвестира милиарди в индийската инфраструктура, ще помага при изграждането на индустриални зони и ще разшири още търговията си с Индия. Сегашната структура на властта в Азия е такава, че човек трябва три пъти да премисли преди да нанесе външнополитически щети, само за да спечели няколко вътрешнополитически червени точки. Същото, разбира се, се отнася и до Китай.

* Колумнистът на Дойче Веле Франк Зирен живее от 20 години в Пекин.

 
 

Еднометрова пица търси двама кандидати, за да я изядат безплатно

| от chronicle.bg |

Забравете за 30-сантиметровите пици, които сте свикнали да си поръчвате, защото един пъб в Манчестър има оферта за вас!

Ето я и нея. Пица Маргарита метър в диаметър. Идва с два вида сос. Цената й? 50 паунда. Но има предизвикателство.

Ако двама души успеят а я изядат в рамките на 30 минути, става безплатна и двойката си получава парите обратно.

Супер, нали? За вас не знаем, но ние сме огромни почитатели на този тип предизвикателства, които са доста по-популярни в САЩ.

WhatsApp-Image-2018-10-10-at-09.47.27-1024x1024

„Това е брутално предизвикателство – казва един от опиталите се и провалилите се с пицата. – След само 15 минути се чувствах по-преял, отколкото съм преяждал през живота си.“

Как ви се струва? Имате ли човек до себе си, с когото да се справите с тази пица?

 
 

Ницше, който дейно участва в убийството на Бог

| от chr.bg |

Фридрих Вилхелм Ницше е роден на 15 октомври 1844 година в Рьокен, село близо до град Лютцен в Прусия. Кръстен е на крал Фридрих Вилхелм IV, който навършва 49 години в деня на неговото раждане, но по-късно се отказва от средното си име.

През 1865 година Фридрих Ницше се запознава в дълбочина с работите на Артур Шопенхауер, а през следващата година прочита „История на материализма“ на Фридрих Алберт Ланге. И двамата, най-вече Шопенхауер, оказват значително влияние върху развитието на философските му възгледи. С публикацията си през 1878 г. на „Човешко, твърде човешко“ (книга с афоризми на теми вариращи от метафизиката до моралността и от религията до половете) реакцията на Ницше срещу песимистичната философия на Вагнер и Шопенхауер става очевидна, както и влиянието на „Мисъл и реалност“ на Африкан Спир.

Понеже болестта му го кара да намери по-благоприятен климат за здравето си, Ницше пътува често и живее до 1889 г. като независим автор в различни градове. Той прекарва много лета в Силс Мария, близо до Санкт Мориц в Швейцария и много зими в италианските градове Генуа, Рапало, Торино и френския град Ница. През 1881 г., когато Франция окупира Тунис, той планира пътуване до Тунис за да види Европа отвън, но по-късно се отказва от тази идея. Ницше от време на време се връща в Наумбург за да види семейството си. През това време той има повтарящи се периоди на конфликт и помирение със сестра си. Той живее от пенсията си в Базел.

На 3 януари 1889 г. Ницше преживява психически срив. Двама полицаи го приближават, след като нарушава обществения ред по улиците на Торино. Какво се е случило остава неизвестно, но често разказвана история твърди, че Ницше вижда удрянето с камшик на кон, притичва до него, прегръща врата му, за да го защити и се срива на земята.

През следващите няколко дни Ницше изпраща кратки писма до няколко стари приятели (включително Косима Вагнер и Якоб Буркхарт). На бившия си колега Буркхарт Ницше пише: „Накарах Каяфа да бъде поставен в окови. През последната година бях разпънат на кръст от германските лекари. Вилхелм, Бисмарк и всички антисемити бяха премахнати“. Освен това той нарежда германския император да отиде до Рим, за да бъде застрелян и призовава европейските сили да предприемат военни мерки срещу Германия.

 
 

Меган Маркъл е бременна

| от chr.bg |

Днес, чрез акаунта на двореца Кенсингтън в Туитър и Инстаграм херцогинята и херцогът на Съсекс съобщиха, че Меган Маркъл е бременна. Двамата се ожениха в средата на май, а в момента двойката е на обиколка в Австралия.

 

„Техни кралски височества херцогът и херцогинята на Съсекс с радост съобщават, че херцогинята на Съсекс очаква бебе през пролетта на 2019 г.“  

Меган и Хари „оценяват цялата подкрепа, която получиха от хора по света от сватбата си през май, и с удоволствие споделят тази щастлива новина“.

Детето на Меган и Хари ще бъде седмо по линията за наследяване на трона.

 
 

Най-голямата загуба за Сол Гудман не беше на екран

| от chr.bg |

Сезон 4 на „Better Call Saul“ все повече ни доближава до отговора на въпроса как Джими Макгил (Боб Оденкърк) става адвокат на престъпниците. Вече ни е ясно, че това ще стане след много трупове.

Има известна логика „Better Call Saul“ да не е толкова кървав, колкото „Breaking Bad“, поне в началото, преди персонажите да станат част от наркокартела на Албакърки, който погълна и Уолтър Уайт. Има обаче и изветна логика нещата постепенно да ескалират. Сезон 4 ни дава повече от братовчедите на Саламанка – Лало и Начо, които правят наркобизнеса още по-брутален. Виждаме Майк да убива за първи път, както и, за съжаление, нещо, което се предполагаше от края на сезон 3 – смъртта на Чък Макгил.

Въпреки всичкото насилие, най-важната за Джими смърт не се случи на екран.

Better-call-saul-episode-105-jimmy-odenkirk-8-sized-935

Става въпрос за клиентката и звезда в първата голяма реклама на адвоката – Джералдин Щраус. Тя умира преди събитията от епизод 6 „Пинята“.

В същото време вече сериозната му връзка с Ким не прави Макгил по-добър човек (всъщност може би дори го тласка по-навътре в престъпните среди). Истината е, че Джими е най-добър, когато се занимаваше с право за възрастни, не най-престижния юридически бранш. Това занимание потискаше дребните му измами и помагаше на една прослойка на обществото, която често е забравяна.

Както можеше да се очаква, и тази страна на практиката му е поругана – когато манипулира Айрийн да приеме споразумението на Сандпейпър. Като компенсация и заради съвестта си по-късно призна на всички в старческия дом каква е била целта му и така губи доверието на възрастните хора там завинаги.

Между сезоните има 13 месеца, така че ни е лесно да забравим добронамерения аспект от кариерата на Джими. Със смъртта на г-жа Щраус като че ли и тази добронамереност умира и се бележи старта на новия тъмен живот на Джими Макгил и смъртта на стария.

До края на сезона Джими поддържа вид, че иска разрешителното му за практикуване на право да му бъде върнато и епизодът „Пинята“ заедно със смъртта на Щраус са повратен момент в сезона. Доста неща се променят до края, но най-много самият бъдещ Сол Гудман.