Окупацията се разраства

| от |

Студенти са окупирали най-голямата зала във Факултета по математика и информатика на Софийския университет „Св. Климент Охридски” тази сутрин.

1380127_230355757128466_1310134204_n

 

Продължава и окупацуята на най-голямата зала в Ректората – Аудитория 272. 13-та зала на факултета по журналистика също е блокирана. В Лесотехническия университет също има блокирана аудитория.

Очакват се окупации и в Пловдив, Перник и НБУ. Следим темата в развитие.

В момента: лекция на доц. д-р Кристиян Таков в 272.

1394781_230351660462209_1863424388_n

Студентите искат оставката на премиера Пламен Орешарски, както и отговор на въпроса „Кой назначи Делян Пеевски за шеф на ДАНС?”.

По-рано инициаторите на окупацията разпространиха нов призив към студенти, колеги, приятели и преподаватели.

Наясно сме, че у някои от вас започналата окупация ще създаде негативни чувства към нас.

Ще си кажете, че уж се борим за образование и бъдеще, а в същото време спираме учебния процес в най-голямата зала на Софийския университет.

Но замислете се! Ние ли сме най-големите рушители на образованието, окупирайки една зала? При положение, че за последните години е нямало нито едно правителство, което да постави за национален и свой собствен приоритет образованието. Нито едно правителство не се сети, след избори, че трябва да концентрира максимално сили за развитие и подобряване на образованието. Не, едва ли. Смятаме, че образованието има по-голям проблем от пропускането на няколко лекции.

Не е ли време студентите най-накрая да вземат страна в ставащото вече четвърти месец в обществото? Не са ли студентите също част от това общество? Докога студентите ще стоят отстрани, смятайки че тези процеси не ги засягат?

Ние казваме СТИГА!

Стига на апатията, стига на бездействието, стига на безхаберието!

Време е студентите да заемат позиция за своето бъдеще. Да изкажат своята дума – искат ли да живеят в по-добро общество, където техният глас реално ще се чува, където няма да има народни представители, които да се осмелят да покажат среден пръст на този, когото представляват, или да кажат, че не им пука за мнението на народа! Или искат да живеят в сегашното общество – стига тях пряко да не ги засяга.

Призоваваме ви – присъединете се към нас! Сега е моментът да покажете на чия страна сте. Сега е моментът да заявите позиция и да вземете отношение. Сега е моментът преподавателите да застанат зад своите възпитаници, дори пред тях – да поемат ударите, които следват.

Ще застанете ли рамо до рамо с нас за по-добро бъдеще, за морал в политиката, за съвестност и за уважение към нас, гражданите, избирателите, народа? Ще застанете ли до нас в борбата за принципи? Или ще застанете срещу нас – и ще признаете статуквото, ще се съгласите да продължавате да живеете в такова общество с такива политици?

От вас зависи. От всеки един, поотделно, като личност! От ВАС зависи!
Ние ви чакаме да застанете с нас зад тези принципи.

Елате!”.

В същото време след вчерашната реакция на ректора проф. Иван Илчев в мрежата се появи отворено писмо до него.

ОТВОРЕНО ПИСМО
До Ректора на СУ проф. Иван Илчев:Г-н Ректор,

Не се излагайте. Би трябвало точно вие да помните.
Да разбирате и да не подценявате – заради малкия брой – потенциала на студентите, завзели 272-а аудитория на СУ вчера.

На 11 юни 1990 г., след митинг пред НДК, в който освиркахме резултатите от изборите, малка група студенти се запътихме към Университета по бул. „Толбухин“ (днес бул. „Васил Левски“).

Влязохме през задния вход, откъм двора. Насядахме вътре на стълбището. И заговорихме сериозно за стачка.

Така започна първата студентска стачка. От 30-на души – „фракция на една сравнително малка група студенти“, както казвате.

Аз бях там. Участвах. Нищо, че не бях студент на Университета, а на ВМЕИ „Ленин“. Разказах какво бях научил наскоро от мой познат, който се беше върнал наскоро от Чехословакия. Беше описал как са организирали стачка студентите там – как се разполагат, как се отнасят към преподавателите и недоволните си колеги.

В първия момент и онази стачка не беше одобрена от обществото. И беше подценена от Ректората. Не правете грешката да не можете да видите няколко месеца напред.

#ОСТАВКА!
искрено ваш Красимир Гаджоков,
вечен студент по непримиримост

 
 

А ако следващият Wolverine e… Даниъл Радклиф?

| от chronicle.bg |

Walt Disney Co. все още е в процес на покупка на 21st Century Fox, което оставя феновете все още в процес на чудене какви филми ще последват след покупката и как ще изглеждат те. Хю Джакман окончателно няма повече да играе Уолварийн, така че ролята е отворена и една от най-желаните в Холивуд.

Досега са се появявали рисунки от фенове, които поставят най-различни актьори в облика на Върколака, един от които е и Зак Ефрон. Тогава на мнозина комбинацията се стори неподходяща, но Ефрон последно се въплъти в ролята на серийния убиец Тед Бънди, което в известна степен го изкара от досегашната му роля на красив, нацепен младеж и го постави в малко по-сериозно амплоа.


Вижте тази публикация в Instagram.

Wishing @zacefron a speedy recovery from his ACL injury #wolverine

Публикация, споделена от Bosslogic (@bosslogic) на

Сега обаче има друга съмнителна и колеблива портретна реализация на супергероя – с лицето на Даниъл Радклиф. Той, разбира се, ни е познат от ролята си на Хари Потър по романите на Джоан Роулинг. Портретът беше вдъхновен от видео интервю на 29-годишния актьор за WIRED, в което той трябваше да отговаря на въпроси от търсачката Google, един от които беше „Даниъл Радклиф ли ще е новият Уолварийн?“ Него можете да видите в края на статията.

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

This one is for everyone that tagged me in this today :) – Daniel Radcliffe #wolverine @thehughjackman #xmen Публикация, споделена от Bosslogic (@bosslogic) на

Радклиф каза, че с височина от 165 сантиметра може да е малко нисък за образа, въпреки че Джакман беше критикуван, че е прекалено висок за Уолварийн (188 см).

Авторът на рисунката е BossLogic. Както виждаме, той не е забравил произхода на Радклиф и един от двата му белега представлява мълния. А може би има предвид възможността Даниъл в образа на Уолварин да се изправи отново срещу Волдеморт.

 
 

Новите кадри от предстоящия филм „Имението Даунтън“ се гледат на чаша чай

| от chronicle.bg |

It’s teatime… again. Вадете чайника, фенове на „Имението Даунтън“, защото от вчера разполагаме с нови кадри от предстоящия филм по един от най-популярните сериали на това десетилетие. 

След първия тийзър трейлър, за който ви разказахме, екипът на „Имението Даунтън“ пусна кадри от пълнометражния филм, който трябва да излезе тази есен. Макар 6-те снимки да са крайно недостатъчно, за да задоволят глада на феновете, е прекрасно да видим как Лейди Мери (Мишел Докъри) прегръща Хенри Толбът (Матю Гуд) докато танцуват (предполагаме на романтична музика) на връх Св. Валентин.

Дори да сте върли противници на западното влияние в празничния източноправославен календар, кадърът ще стопли сърцето ви така както само чаша чай от кухнята на Даунтън може.

Последно бяхме с голямата фамилия Кроули и техните слуги на 1 януари 1926 г. Или поне в този момент приключи действието в последния коледен епизод на сериала на PBS. Сега цялата компания от последния сезон се събира в имението 18 месеца по-късно за едно голямо и мистериозно събитие, както става ясно от снимките, публикувани от Entertainment Weekly.

Какво правят всички тези наши любими персонажи между стените на готическия Даунтън, ще разберем 13 септември, когато е премиерата на филма. А като за начало, вижте галерията горе, където са събрани красивите кадри, напомнящи за хубавите времена, когато всяка година получавахме своята доза „Имението Даунтън“.

 
 

Крахът на съветските танкови войски при Дубно

| от Радослав Тодоров |

Масово битува  неправилното мнение, че най-голямата танкова битка през Втората световна война е била при Курск (юли – август 1943 г.). Това всъщност не е една битка, а мащабна операция, представляваща огромна върволица от отделни сражения, разиграли се по така наречената „Огнена дъга” около град Курск на фронт от стотици километри. Практически на всяко място където се удрят танковите клинове се води отделна битка. Най-голямата от тази поредица е битката в полето край малкото село Прохоровка на 12 юли. На едно място се бият ок. 300 немски танка срещу ок. 600 руски. Там германците нанасят чудовищни загуби на руснаците унищожавайки или повреждайки сериозно близо 400 машини и губейки едва около 70. Макар и с много тежка цена руснаците обаче удържат опитът за немски пробив в южната основа на дъгата  и макар също да не постигат поставените си цели в тази битка, резултатът от положението в дългосрочен план се оказва в тяхна полза.

1256495_10202700847634780_1926411064_n

Понеже Курск е считан за повратна точка във войната и понеже завършва с решаваща съветска победа за тази операция могат да се намерят тонове литература, статии, филми, но когато стане въпрос за операциите от началото на войната изведнъж изобилието от материали рязко секва.

По този начин например битката на линията Дубно-Луцк-Ровно на 23-29 юни 1941 г., която по размери превъзхожда дори и тази при Курск, винаги остава в сянка. Хвърляйки малко светлина върху този сенчест ъгъл от историята лесно можем да се досетим защо следвоенните руски писатели са предпочитали въпросният ъгъл да си остане сенчест. Някои щрихи от събитията:

Dubno-27-06-41

Само ден след началото на немската инвазия в СССР в района на Западна Украйна се завързват колосални сражения в триъгълника Дубно-Луцк-Броди. Удрят се танковите клинове на германската група армии „Юг” в съветския „Югозападен фронт”.

Нахлуващите немски сили под командването на фелдмаршал фон Клайст са: 13-а и 14-а танкова дивизия сформиращи 3-ти армейски корпус, 11-а и 16-а – формиращи 38-и корпус и 9-а танкова дивизия (14-и корпус).

Когато се говори за сблъсък между съветски и германски танкове повечето хора веднага си представят страховитите немски Тигри, които са и по-силно бронирани и по-едрокалибрени от съвeтските Т-34. В случая обаче Тигри все още няма, те се появяват чак в края на 1942 г. при Сталинград, но дори и по-късно на цялата Курска дъга сумарно има едва около 130 Тигъра, което е незначителна бройка на фона на общата масовост на бронираните войски по този фронт. Докато в битката при Дубно руснаците вече разполагат с Т-34 на масово въоръжение, макар и с все още по-малкото 76 мм оръдие, но пък в състава им вече имат и тежки танкове като КВ, каквито германците все още нямат.

В състава на петте немски дивизии има общо 728 танка, като само около половината са с над 50 мм оръдия, включително Panzer-III и Panzer-IV, от леките най-мощни са Panzer 38(t) с 37 мм оръдие, но преобладават Pz-II (20 мм).

В района са съсредоточени крупни съветски сили под командването на генерал Михаил Кирпонос – 30 дивизии сформиращи 10 корпуса плюс 109-а бронирана дивизия от Северния фронт. Всичко 5826 танка, включително 893 Т-34 и КВ общо. Тоест само тежките и средни танкове в състава на руските части, на които немците все още нямат еквивалент, са повече на брой, по-силно бронирани и с по-мощни оръдия от всичките немски в тази битка. А сумарно тук съветските сили превъзхождат количествено немските в бронетехника в съотношение приблизително 8 към 1.

Тези цифри не са съвсем точни поради честата неизправност или полуизправност на много от машините и от двете страни. А и поради шеметното настъпление на немците хванало руснаците изненадани и неподготвени, голяма част от руските сили въобще не схоласват да вземат участие в битката. Това се дължи на общата дезорганизираност в щаба и това, че отбраната не е била построена в дълбочина, което само по себе си благоприятства немския пробив.

Destroyed_19th_tank_division_near_Vojnitsa-Lutsk_highway

Още на 22 юни 1-а танкова армия на фон Клайст се вклинява на стика между 5-а и 6-а съветска армия и за да я спре, щаба на Югозападния фронт планира едно набързо скалъпено и зле проведено контранастъпление. Когато обаче предвидените за него механизирани корпуси настъпват към фронта се оказва, че практически действат без почти никаква връзка и координация по между си, а някои от тях въобще и не успяват да се включат в операцията предимно поради хаоса в щаба, но се случва и цели танкови полкове да заседнат в блатата и да не достигнат до фронта по време на битката.

Първото стълкновение става на 24 юни. В опит да започнат масирана контраатака руските 19-а танкова и 215-а мотострелкова дивизии настъпват по шосето северно от Луцк, където неочаквано попадат на позиции на немската противотанкова артилерия, чийто яростен огън в кратко време унищожава над 50% от бронираните им машини и ги принуждава панически да се изтеглят назад.

На следващият ден 25 юни, 9-и механизиран корпус на ген. Рокосовски и 19-и механизиран корпус на ген.  Фекленко, пробват да нанесат удар по левия фланг на немската 1-а танкова армия, но единствено успяват да изтласкат на югозапад немския 3-и моторизиран корпус. Докато в същото време немските 11-а и 16-а танкови дивизии започват да минават в дълбок обход към тила на руските войски, с което над тях надвисва опасност от обкръжение.

Следобеда на същия ден опитът на 15-и механизиран корпус на ген. И. Карпезо да пробие немските позиции и да се съедини с вече обкръжените 124-а и 87-а стрелкови дивизии е спрян отново с обстрела на противотанковата артилерия, както и от масираните удари на 5-и въздушен флот на Луфтвафе, при които и самия ген. Карпезо е тежко ранен. Атаката на немската авиация е неудържима, докато руската все още не успява да се организира против нея. Така стотици руски самолети са разбомбени както си стоят паркирани в хангарите без въобще да успеят да излетят, а тези които влизат в боя се заемат да пазят населени места и летища, а не танковите колони пътуващи към фронта, бомбардировачите пък получават заповеди за удари по второстепенни цели и въобще в този критичен момент заповедите, които идват от щаба на ВВС са доста неадекватни. В крайна сметка заради катастрофалните загуби командирът на щаба Е. Птухин е изправен пред военен съд и разстрелян по бързата процедура.

През същия ден немските 13-а и 14-а танкови дивизии превземат Луцк и напредват към Ровно. Южно от Ровно немската 11-а танкова дивизия се сблъсква с общо 6 съветски танкови дивизии и цял ден се бие сама срещу тях докато й пристигнат подкрепленията.

На 26 юни в Броди пристига 8-и механизиран корпус на ген. Рябишев след 500 километров марш от базата си към фронта, по време на който немската авиация успява да унищожи близо половината от танковете и артилерията в състава му. Планът му да настъпи към Дубно пропада, защото още преди да достигне фронта над 400 танка са изоставени заради технически повреди или унищожени от ударите на Луфтвафе. Въпреки това на същото място са струпани цели 4 съветски корпуса, чиито атаки немската 1-а танкова група подкрепена от 5 пехотни дивизии успява да отбие макар и с доста загуби.

1499326846_0-60-3026-1773_600x0_80_0_0_3b5158e6fbcf65fc1ad7dca38d7a5a2c

До 29 юни руските танкове са останали почти изцяло без гориво и боеприпаси. Поради което остатъците от 12-а и 34-а танкови дивизии са напълно доунищожени и то само от немската пехота.

На следващия ден немската 9-а танкова дивизия отрязва пътя на руските 8-а и 10-а танкови дивизии поставяйки ги в пълно обкръжение. Това окончателно заставя щаба на 6-а съветска армия да заповяда всеобщо отстъпление от района на Лвов.

На 1 юли остатъците от съветските сили правят последен отчаян опит да спрат германското настъпление, но успяват да го задържат само за ден, в някои участъци успяват да напреднат до 10 км, но поради дезорганизираност или пълна липса на комуникации частите не могат да си оказват взаимна помощ и немците бързо възстановяват положението с помощта на Луфтвафе.
В руския щаб цари пълен хаос – случва се например ген. Рабишев да получи заповед за отстъпление от ген. Кирпонос, а в същото време от ген-щаба Жуков да му заповяда точно обратното да остане на позицията и да отбива немските атаки до последно, като подобни противоречащи си заповеди въобще не са прецедент през този период.

Така в резултат на тези злощастни събития се отваря широка пролука между съветските 5-а и 6-а армии, цялата отбрана на Югозападния фронт рухва, а Вермахтът вече уверено марширува към Киев…

a53ba84c27339fd7660c3679eeff4e77-quality_70Xresize_1Xallow_enlarge_0Xw_700Xh_0

Към 1 юли всички участващи в тези боеве съветски механизирани корпуси съставляващи Югозападния фронт вече са тотално разгромени. Най-катастрофални са загубите на 22-и механизиран корпус – над 90% от танковете му са унищожени, 8-и мехкорпус – също с близо 90% загуби, 15-и корпус – 85% загуби, 9-ти и 19-и – по около 70% …

Точният брой на пораженията понесени от руснаците е трудно изчислим. Но може да се добие приблизителна представа за размерите им. Въпреки смазващото числено превъзходство на руснаците в началото, немците губят едва 168 танка, част от които дори успяват да поправят в последствие и отново да вкарат в боя. Докато Червената армия губи безвъзвратно над 2648 танка в тези боеве. Или с други думи съотношението в количеството унищожени танкове е около 15 към 1 в полза на немците.

А върховен главнокомандващ на всички изброени тук руски генерали и дивизии по това време в качеството си на Началник на Ген-щаба на Червената армия е Георгий Жуков, считан днес за най-великият победител в най-великата война.
Причините за печалният резултат от този сблъсък разбира се са обективни – елементът на изненадата, все още успешното прилагане на тактиката на блицкрига, далеч по-добрата организираност на немския щаб, както и по-големия натрупан боен опит на немските танкисти си казват думата. Само след 2-3 години ситуацията дотолкова се изменя, че и помен не остава от тези първоначални шеметни немски победи. Но от гледна точка на коректността и статистиката, не бива умишлено да се забравят подобни толкова значими събития.

 
 

Ларс фон Триер превръща филмите си в диаманти

| от chronicle.bg |

Ларс фон Триер се възстановява след премиерата на „The House That Jack Built“ като поема в странна и непредвидена посока. 

The New York Times предаде, че екстравагантния датски режисьор планира да превърне всичките си 13 филма в диаманти и да ги показва на изложби по света. Той вече е приключил работа по един от тях – „Melancholia: The Diamond“, който може се види в галерията M HKA в Антверпен, Белгия.

M HKA не показва снимки на проекта, съчетаващ 12-каратовото бижу с виртуална реалност, защото самият Триер „иска хората сами да дойдат и да го видят“. „Melancholia: The Diamond“ е вдъхновен от върховия момент във филма, когато два камъка се сблъскват един в друг.

„Това, което се опитвам да направя, е да условя настроението“, каза Ларс пред The Times . 

Той реже диаманта на ръка, което му отнема 5 години. „В известна степен беше страничен проект, но не знаеш накъде ще те отведе животът. В началото мислех, че ще ми отнеме 2 седмици да го изрежа.“

След като приключи с „Melancholia“, режисьорът предвижда да направи същото с другите си 12 филма в срок от 5 години. Следващият ще е „Breaking the Waves“ – драма от 1996 година с Емили Уотсън и Стелан Скарсгард. За да забърза процеса, той ще има „по-абстрактен подход“ към физиката на диаманта и ще използва лазерна технология.

„Melancholia: The Diamond“ ще бъде в галерия M HKA до 5 май. Засега Ларс фон Триер няма планове за други филми след „The House That Jack Built“.