Окупацията се разраства

| от |

Студенти са окупирали най-голямата зала във Факултета по математика и информатика на Софийския университет „Св. Климент Охридски” тази сутрин.

1380127_230355757128466_1310134204_n

 

Продължава и окупацуята на най-голямата зала в Ректората – Аудитория 272. 13-та зала на факултета по журналистика също е блокирана. В Лесотехническия университет също има блокирана аудитория.

Очакват се окупации и в Пловдив, Перник и НБУ. Следим темата в развитие.

В момента: лекция на доц. д-р Кристиян Таков в 272.

1394781_230351660462209_1863424388_n

Студентите искат оставката на премиера Пламен Орешарски, както и отговор на въпроса „Кой назначи Делян Пеевски за шеф на ДАНС?”.

По-рано инициаторите на окупацията разпространиха нов призив към студенти, колеги, приятели и преподаватели.

Наясно сме, че у някои от вас започналата окупация ще създаде негативни чувства към нас.

Ще си кажете, че уж се борим за образование и бъдеще, а в същото време спираме учебния процес в най-голямата зала на Софийския университет.

Но замислете се! Ние ли сме най-големите рушители на образованието, окупирайки една зала? При положение, че за последните години е нямало нито едно правителство, което да постави за национален и свой собствен приоритет образованието. Нито едно правителство не се сети, след избори, че трябва да концентрира максимално сили за развитие и подобряване на образованието. Не, едва ли. Смятаме, че образованието има по-голям проблем от пропускането на няколко лекции.

Не е ли време студентите най-накрая да вземат страна в ставащото вече четвърти месец в обществото? Не са ли студентите също част от това общество? Докога студентите ще стоят отстрани, смятайки че тези процеси не ги засягат?

Ние казваме СТИГА!

Стига на апатията, стига на бездействието, стига на безхаберието!

Време е студентите да заемат позиция за своето бъдеще. Да изкажат своята дума – искат ли да живеят в по-добро общество, където техният глас реално ще се чува, където няма да има народни представители, които да се осмелят да покажат среден пръст на този, когото представляват, или да кажат, че не им пука за мнението на народа! Или искат да живеят в сегашното общество – стига тях пряко да не ги засяга.

Призоваваме ви – присъединете се към нас! Сега е моментът да покажете на чия страна сте. Сега е моментът да заявите позиция и да вземете отношение. Сега е моментът преподавателите да застанат зад своите възпитаници, дори пред тях – да поемат ударите, които следват.

Ще застанете ли рамо до рамо с нас за по-добро бъдеще, за морал в политиката, за съвестност и за уважение към нас, гражданите, избирателите, народа? Ще застанете ли до нас в борбата за принципи? Или ще застанете срещу нас – и ще признаете статуквото, ще се съгласите да продължавате да живеете в такова общество с такива политици?

От вас зависи. От всеки един, поотделно, като личност! От ВАС зависи!
Ние ви чакаме да застанете с нас зад тези принципи.

Елате!”.

В същото време след вчерашната реакция на ректора проф. Иван Илчев в мрежата се появи отворено писмо до него.

ОТВОРЕНО ПИСМО
До Ректора на СУ проф. Иван Илчев:Г-н Ректор,

Не се излагайте. Би трябвало точно вие да помните.
Да разбирате и да не подценявате – заради малкия брой – потенциала на студентите, завзели 272-а аудитория на СУ вчера.

На 11 юни 1990 г., след митинг пред НДК, в който освиркахме резултатите от изборите, малка група студенти се запътихме към Университета по бул. „Толбухин“ (днес бул. „Васил Левски“).

Влязохме през задния вход, откъм двора. Насядахме вътре на стълбището. И заговорихме сериозно за стачка.

Така започна първата студентска стачка. От 30-на души – „фракция на една сравнително малка група студенти“, както казвате.

Аз бях там. Участвах. Нищо, че не бях студент на Университета, а на ВМЕИ „Ленин“. Разказах какво бях научил наскоро от мой познат, който се беше върнал наскоро от Чехословакия. Беше описал как са организирали стачка студентите там – как се разполагат, как се отнасят към преподавателите и недоволните си колеги.

В първия момент и онази стачка не беше одобрена от обществото. И беше подценена от Ректората. Не правете грешката да не можете да видите няколко месеца напред.

#ОСТАВКА!
искрено ваш Красимир Гаджоков,
вечен студент по непримиримост

 
 

Най-добрата модерна сграда в света – Toho Gakuen School of Music

| от chronicle.bg |

Архитектът Томохико Яманаши сяда с преподаватели и ученици, за да обсъди от каква сграда имат нужда. Той установява, че приоритетите им са: светлина, естествена вентилация и отворени пространства. Това е в пълна противоположност на стандартните предпочитания за такива сгради. Обикновено училищата се правят с един голям коридор и еднакви класни стаи.

Бетоненият квадратен дизайн на Toho Gakuen School of Music е смекчен от стъклени стени и много дърво. Вместо отделни стаи, Томохико конструира сградата така, че хора, звук и светлина да могат свободно да преливат от място в място.

Затова миналият месец сградата на Toho Gakuen School of Music беше обявена за един от четирите финалисти на RIBA International Prize, която почита най-добрите нови сгради в света.

metalocus_toho-school_04p

Дизайнът идва и от практически съображения – стаите за репетиции обикновено са шумоизолирани, което води до дебели стени и липса на светлина. Яманаши смята, че звукът да прелива от сградата е напълно желателно. „Да чуваш шум от стая в стая е проблем, но да го чуваш извън училището или по коридорите всъщност е много хубаво, защото създава атмосфера.“

3ed077657bad1b8d0adc87bfa0e6bcaf

Кубичността на сградата е в тон с околната среда. Чофу е градче в префектурата Токио, което е съставено от малки къщи. Така фрагментираната фасадата става част изгледа на града.

„Така бетонът изглежда и по-мек – като почва. За мен това беше много важно, защото сградата е на място, където има много класически японски сгради от дърво и почва.“

Томохико Яманаши разказа също така как промяна в ръководството на училището, докато строежът е бил в процес, е застрашило целия проект със забавяне. Първоначално новите мениджъри се съгласили да използват сградата, но само временно, а след това тя ще се превърне в склад.

„Сега обаче бъдещето на сградата е осигурено“

asda
 
 

Защо не трябва да имаме приятели в офиса

| от chronicle.bg |

Като се има предвид колко време прекарваме в офиса, няма как да не се сприятелим с някого. И това е хубаво – ако сме приятели с колегите, това увеличава удовлетворение ни от работата.

Но все пак не е добре да си ставаме прекалено близки.

Ейми Купър Хаким, индустриално-организационен психолог, казва: „Няма нужда да сте първи приятели. Искате да сте добри, професионални и възпитани. Но не е добре да казвате на човека на бюрото до вас най-дълбоките си тайни и цели в живота“.

Често по инерция наричаме близките си хора на работа „приятели“. С тях можем да обядваме заедно, но не е добре да прибързваме с поканите вкъщи. Споделяне на лична информация като финанси също може да ни навреди, например, когато дойде време за коледни бонуси. При повишение на служител, близките отношения могат да доведат до караници (ако не повишите „когото трябва“) или да са зле за компанията (ако повишите „когото трябва“). Или ако повишат ваш колега само защото е близък с шефа. В такъв случай трябва да преосмислим отношенията си към самата фирма. Споделянето също може да рикошира, ако колегата ни всъщност не ни е толкова верен, колкото си мислим. Например, ако кажем на някого как не сме доволни от сегашната си позиция и търсим нова работа след което получим повишение и решим да останем, това може да го озлоби към нас.

Границите при колегиалните взаимоотношения въжат с особена сила за мениджърите. Те могат да обезкуражат целият екип, ако покажат предпочитания към конкретен човек или си затварят очите при негови грешки. Най-важното за един лидер, за да запази вярата в себе си, е честността.

Често се случва да се сближим с някого от съжаление, защото този човек не се справя добре. Докато емпатията е положително качество, тя може да ни изиграе много лоша шега, когато неговото поведение започне да влияе и на нас.

Освен да внимаваме пред кого се оплакваме, трябва да внимаваме и кой се оплаква на нас. Не искаме да сме заобиколени от негативност и проблеми, защото това лесно може да влоши здравето ни – и психологическото, и физическото. Ако започнем да усещаме, че другите хора ни заливат, съвсем приемливо е да избягваме контакт с тях или да отклоняваме по-лични разговори.

 
 

10 филмови франчайза, които трябва да умрат

| от chronicle.bg |

Помня когато „Breaking bad“ (или както го наричат патриотите: „В обувките на Сатаната“) приключи. Как камерата се издига над падналия Уолтър Уайт без никой да знае жив ли е, умрял ли е. Защото ако е жив, може би ще има продължение!

Няма да има продължение на „Breaking Bad“. Това ме кефи безумно във Винс Гилигън. Взе нещо, направи го много хубаво, завърши го и го остави. И това е. „Better Call Saul“ е отделен проект, предстоящият игрален филм по франчайза, пак ще е отделен проект. Няма продължения, няма цедене на левчета, няма съсипани фенски сърца.

Колко мъдро е това!

И колко много още хора могат да вземат пример. Малко въображение, наистина малко – не ти трябва особено много въображение, за да измислиш екшън – и малко пари и хоп! ето ти нов филмов франчайз за развиване. Изисква се безумно малко старание да се преместиш от старите лаври.

В галерията ни днес подредихме 10 филмови франчайза, с които трябва да се приключи.

 
 

Трейлърът на „Cam“, новият хорър от Netflix

| от chronicle.bg |

Ако хорър жанрът отразява най-дълбоките страхове на обществото, „Cam“ задълбава в един от ужасите на 21 век – да не можеш да влезеш в акаунта си.

Продуцент е Джейсън Блум и Blumhouse Entertainment, а в главната роля ще видим Маделин Брюър („The Handmaid’s Tale“). Тя играе е момиче, което снима видеа гола в интернет през уеб камера. В един момент обаче акаунтът й е хакнат от нейна злокобна двойничка. Видеата й са предназначени предимно за воайори като границите остават на заден план само и само ранкът й да се покачва. Тя дори стига до там, че прерязва гърлото си за удоволствие на публиката и феновете. След тази случка открива, че акаунтът й е със сменена парола, а на нейно място има друго момиче, което изглежда точно като нея.

„Cam“ получава страхотни ревюта след представянето си по фестивалите тази година. Някои го определят като „хорър от ръцете на Линч“.

Като Алис и Лола, Брюър сваля червените си одежди, които носи в хитовият сериал на Hulu, но чарът, който направи Джанин един от най-готините персонажи в „The Handmaid’s Tale“, е все още там. С „Cam“ тя показва, че може да играе главна роля.

Пач Дара от мимолетния „Everything Sucks!“ сещо играе в сериала, както и Мелора Уолтърс от „Big Love“. Режисьор е Даниел Голдхабер, а сценарист Иса Мазей.

Премиерата е на 16 ноември. Ето и трейлъра: