Окупацията се разраства

| от |

Студенти са окупирали най-голямата зала във Факултета по математика и информатика на Софийския университет „Св. Климент Охридски” тази сутрин.

1380127_230355757128466_1310134204_n

 

Продължава и окупацуята на най-голямата зала в Ректората – Аудитория 272. 13-та зала на факултета по журналистика също е блокирана. В Лесотехническия университет също има блокирана аудитория.

Очакват се окупации и в Пловдив, Перник и НБУ. Следим темата в развитие.

В момента: лекция на доц. д-р Кристиян Таков в 272.

1394781_230351660462209_1863424388_n

Студентите искат оставката на премиера Пламен Орешарски, както и отговор на въпроса „Кой назначи Делян Пеевски за шеф на ДАНС?”.

По-рано инициаторите на окупацията разпространиха нов призив към студенти, колеги, приятели и преподаватели.

Наясно сме, че у някои от вас започналата окупация ще създаде негативни чувства към нас.

Ще си кажете, че уж се борим за образование и бъдеще, а в същото време спираме учебния процес в най-голямата зала на Софийския университет.

Но замислете се! Ние ли сме най-големите рушители на образованието, окупирайки една зала? При положение, че за последните години е нямало нито едно правителство, което да постави за национален и свой собствен приоритет образованието. Нито едно правителство не се сети, след избори, че трябва да концентрира максимално сили за развитие и подобряване на образованието. Не, едва ли. Смятаме, че образованието има по-голям проблем от пропускането на няколко лекции.

Не е ли време студентите най-накрая да вземат страна в ставащото вече четвърти месец в обществото? Не са ли студентите също част от това общество? Докога студентите ще стоят отстрани, смятайки че тези процеси не ги засягат?

Ние казваме СТИГА!

Стига на апатията, стига на бездействието, стига на безхаберието!

Време е студентите да заемат позиция за своето бъдеще. Да изкажат своята дума – искат ли да живеят в по-добро общество, където техният глас реално ще се чува, където няма да има народни представители, които да се осмелят да покажат среден пръст на този, когото представляват, или да кажат, че не им пука за мнението на народа! Или искат да живеят в сегашното общество – стига тях пряко да не ги засяга.

Призоваваме ви – присъединете се към нас! Сега е моментът да покажете на чия страна сте. Сега е моментът да заявите позиция и да вземете отношение. Сега е моментът преподавателите да застанат зад своите възпитаници, дори пред тях – да поемат ударите, които следват.

Ще застанете ли рамо до рамо с нас за по-добро бъдеще, за морал в политиката, за съвестност и за уважение към нас, гражданите, избирателите, народа? Ще застанете ли до нас в борбата за принципи? Или ще застанете срещу нас – и ще признаете статуквото, ще се съгласите да продължавате да живеете в такова общество с такива политици?

От вас зависи. От всеки един, поотделно, като личност! От ВАС зависи!
Ние ви чакаме да застанете с нас зад тези принципи.

Елате!”.

В същото време след вчерашната реакция на ректора проф. Иван Илчев в мрежата се появи отворено писмо до него.

ОТВОРЕНО ПИСМО
До Ректора на СУ проф. Иван Илчев:Г-н Ректор,

Не се излагайте. Би трябвало точно вие да помните.
Да разбирате и да не подценявате – заради малкия брой – потенциала на студентите, завзели 272-а аудитория на СУ вчера.

На 11 юни 1990 г., след митинг пред НДК, в който освиркахме резултатите от изборите, малка група студенти се запътихме към Университета по бул. „Толбухин“ (днес бул. „Васил Левски“).

Влязохме през задния вход, откъм двора. Насядахме вътре на стълбището. И заговорихме сериозно за стачка.

Така започна първата студентска стачка. От 30-на души – „фракция на една сравнително малка група студенти“, както казвате.

Аз бях там. Участвах. Нищо, че не бях студент на Университета, а на ВМЕИ „Ленин“. Разказах какво бях научил наскоро от мой познат, който се беше върнал наскоро от Чехословакия. Беше описал как са организирали стачка студентите там – как се разполагат, как се отнасят към преподавателите и недоволните си колеги.

В първия момент и онази стачка не беше одобрена от обществото. И беше подценена от Ректората. Не правете грешката да не можете да видите няколко месеца напред.

#ОСТАВКА!
искрено ваш Красимир Гаджоков,
вечен студент по непримиримост

 
 

Почерпете се с трейлъра на Капитан Марвел

| от chr.bg |

Вселената на Marvel има чудесна репутация откъм боксофис успехи. Феновете още не са се опомнили от събитията в „Avengers: Infinity War“ и чакат отговори от „Avengers 4″.

Идва обаче един друг филм на Marvel, който ще ни покаже и най-силния герой засега. До голяма степен „Captain Marvel“ е мистерия, но ето че вече имаме трйлър, който ни показва деветдесетарския свят на Карол Данвърс (Бри Ларсън). Ето:

Изглежда, че кинаджиите ще се запознаят с Карол по нов начин. Тя най-вероянто ще падне на Земята след като е работила някакво време за Старфорс и е получила силите си от Крий. Тя пада директно върху магазин на америанските видеотеки „Blockbusters“, което ни подсказва за времето на събитието – 90-те години.

Изглежда, че важна част от филма и развитието му са спомените на Карол, които са много ограничени. Тя не помни детството си на Земята, както и присъединяването й към Въздушните сили.

Психологическият проблем ще даде на публиката по-дълбоко разбиране за персонажа, а също така и ще я представи по нетрадиционен начин. Така те ще са готови за Капитан Марвел в „Avengers 4″.

Тя също така ще разшири малко историята на S.H.I.E.L.D. заедно с Ник Фюри и Фил Колсън, които се завръщат на екран. Персонажът на Самюъл Джаксън изглежда подмладен и с две напълно работещи очи.

Филмът излиза на 8 март (!) 2019 година.

 
 

Най-страхотните учителки в киното

| от chronicle.bg |

Смятаме, че заглавието е достатъчно красноречиво. А кога е по-подходящо време да покажем любимите ни учителки от големия екран, от днес – Първият учебен ден?

Помня отлично всяко начало на учебната година и очакването да чуем кой по какво ще ни преподава. Цяло лято имахме надежди да се срещнем с еди-кой-си преподавател, а друг се молехме на всички сили да не пресича пътя ни. Но каквото и да правехме, накрая имахме достатъчно представители и на двете групи.

Всеки е имал любим учител. И най-омразен такъв, който почти винаги се изравнява с първия след напускане на училището. Същото важи и за киното – почти всеки познава някой персонаж от екрана, когото би искал да срещне в реалната класна стая? Кой не би искал например, един час по Трансфигурация с професор Макгонагъл?

От властни и контролиращи даскалки, през вдъхновяващи музиканти по цигулка, пианистки, увлечени по ученика си, разкрепостена, но и сериозна млада преподавателка, до най-добрата (по наше мнение) учителка в киното изобщо, вижте галерията ни горе, в която сме събрали най-добрите учителки на киното. 

 
 

„Stranger Things“ се завръща със сезон 3

| от chr.bg |

Снимките на сезон 3 на великия (засега поне) „Stranger Things“ приключва снимки през ноември, по думи на изпълнителния продуцент Шон Леви.

След дебюта си през 2016 година сай-фай хорърът стана любим на зрителите заради чудесната си комбинация от приключение, осемдесетарска носталгия и харизмата на актьорския състав. За съжаление, имаше някои забавяния около новия сезон и това остави феновете да чакат до средата на 2019 година за „Stranger Things“ номер 3 по Netflix.

Като имаме предвид тъмния край на сезон 2, продължението може да започне отвсякъде. За сега няма детайли около действието, но се очаква да започне със значителен скок напред във времето. Единайсет вече се казва Джейн Хопър и живее нормалния за един тийнейджър живот. Въпреки този тийзър:

новият сезон няма да бъде лек и хумористичен, дори напротив, ще бъде доста тъмен и изпълнен с екшън.

Леви също така нарече новият сезон „най-амбициозният ни досега“.

Забавянето може да се дължи на допълнителни мерки за безопасност след като сериалът вече е толквоа популярен. Най-любопитно е, че сезонът ще има повече време за пост продукция (от ноември до лятото на 2019 година). Това време може да означава повече визуални ефекти.

 
 

София е дом

| от Антония Антонова |

Когато бях на 20, си мислех, че никога няма да заживея в този голям град, в който можеш да се изгубиш, можеш да изчезнеш или още по-страшното – да бъдеш незабележим.

Всеки 20-годишен човек е забележителен, всеки 20-годишен е огън и блясък, дори да е затворен, умълчан, проклет и тъжен, дори да бъде плах. Особено тогава. Да си на 20 е звезди и вечност само по себе си.

После спрях да пътувам всеки ден за лекции с влака от съседния малък град и се нанесох в празния люлински апартамент с една раница живот на рамо. Баба ми и дядо ми ми подариха пералня, събрах пари за легло.

Гледката от прозореца беше абсурдна, зловеща, постсоциалистическа, кафява, нямаща нищо общо с гледката ми дотогава, с планините ми, с дърветата ми, с живота ми, с любовите ми.

Харесвах я. Исках да викна една приятелка художник да ми я нарисува на стената в хола – всички тези панелни блокове – по-високи и по-ниски. Да гледа през прозореца, да попива цветовете и балконите им, прането, телевизорите, коледните лампички, цветните мушката, семейните скандали, литрите ракия, кучета и котки, всичко и да го налива у дома ми, да го рисува с шарена ръка, за да го прегръщам по-бързо и да го чувствам по-близък този град, в който ще живея.

После забелязах Западен парк – той се вижда като погледнеш надясно от балкона ми – зелен, огромен, страшен, влажен. Днес тичам там и го обичам, както обичам пазара „Димитър Петков” и всички малки улици в центъра на София от март до октомври, както обичам шумните барове в тъмните безистени, в широките подземия на града от ноември до февруари. И всички хора, които срещнах и останаха, и онези, които още не съм срещнала, но ще срещна в градския безкрай.

София е болезнено красива. Красотата – тя невинаги е пищна, нито нагласена, нито винаги зелена, нито винаги чиста или скромна, или някаква конкретна. Тя е красота и без грим, и без филтър, и без ред и с бетон, и с каруци, и с арматура и стъкло, и с лошия злокобен смог, от който искаме да я спасим, да я изтръгнем и да я притиснем към гърдите си, София, с отворени обятия и дробове, с пулсиращи сърца.

Никога не се превърнах в пребиваващ тук човек, който „си се прибира“ всеки уикенд, за да помъкне буркани, макар че само на 35 минути с влака от Централна гара е градчето ми – онова с другите гледки – в което обичам да се завръщам.

Не мисля, че мога да понесе да живея на място, което не обичам и не знам как хората с години прекарват работните си седмици и тревожните си нощи в град, който не ги приютява, който не им е дом.

Домът – той не е даденост. Човек може дълго време да се чувства бездомен у дома си.

Домът не е нито град, нито къща, нито човек, нито семейство. Домът усмихва и приспива като люлка. В него се случват неща, които не се случват другаде. Той пази тайни и сближава сърца. Ухае на храна и винаги нещо му е повредено, винаги нещо трябва да му се ремонтира. Защото домът не е изряден, нито конкретен, но е дом и това ни стига. Даже е много. Достатъчно.

София е дом.