shareit

Огъст Волмер, който превърна полицията на САЩ в армия

| от |

Полицейските акции във военен стил и с до голяма степен военно въоръжение вече са твърде честа гледка в съвременните Съединени щати. Но много хора не знаят, че историята на милитаризацията на полицейските сили може да се проследи до един човек.

Огъст Волмер е известен с дългогодишния си мандат като началник на полицията в Бъркли, Калифорния, където въвежда нови методи за разследване и организация на силите, както и ползването на иновативни технологии. Неговите нововъведения са приети от полицейските управления в цялата страна и по този начин го циментират като „бащата на съвременната полиция“ в САЩ. Но Огъст Волмер дава много повече от комуникацията по радиостанции и поддържането на таблици. Повече от всеки друг човек, той е отговорен за трансформацията на американската полиция във милитаризираната сила, които виждаме днес.

LAPD Lakers Parade

Огъст Волмер се ражда в семейството на германски имигранти в Ню Орлиънс през 1876 г. и се мести в Бъркли с майка си след смъртта на баща му. Там той учи до шести клас и работи на различни места, преди в крайна сметка да се запише в армията на САЩ през 1898 г. – ключова година в историята на нацията. Съединените щати от скоро участват в международната мода на имперско развитие от началото на 20 век и тъкмо бяха завзели последните няколко колонии от Испания. Те включват Пуерто Рико, Гуам и най-важното – Филипините.

Филипинците са в съюз със САЩ срещу испанските им колонизатори, но когато войната приключва, става ясно, че американците вече се смятат за новите господари на нацията. Вследствие на това започва филипинска партизанска кампания срещу тях, която продължава под една или друга форма почти 16 години. Американските окупатори реагират с граждански нападения, създаване на концентрационни лагери и дори геноцид срещу народа Моро в южната част на страната.

Американците организират елитни мобилни подразделения, за да проследят, заобиколят, убият или заловят бойци на съпротивата. Те събират разузнавателни данни за тези бойци чрез наскоро създадения клон на Военно-информационния отдел на армията на САЩ. Сред морските пехотинци, избрани за тази мисия, е и младият Огъст Волмер. И този опит ще повлияе на кариерата му в полицията:

Години наред, от испано-американските военни дни, изучавах тактики и ги използвах с добър резултат при залавянето на мошеници. В края на краищата ние сме във война – във война срещу враговете на обществото и никога не трябва да забравяме това.

Когато Волмер се заърна в Бъркли през 1900 г., той носи със себе си идеите, които научава по време на войната. Знае как да вкара всеки в добре изградена, твърда йерархия и как най-добре да използва съвременната наука, за да потисне всеки, който се изпречи на добре подготвената му група от агенти.

След кратък престой като пощенски служител, през 1905 г. е накаран да се кандидатира за маршал на Бъркли от Френд Ричардсън, редактор на вестник и бъдещ губернатор на Калифорния. Въпреки младостта си Волмър печели лесно, отчасти поради военния си опит.

Позицията в онези дни има повече общо с тази на нощен пазач, отколкото със служител на реда. По това време малко градове в САЩ имат полицейски сили. По-големите като Ню Йорк, където общинската полиция действа от 1845 г., са изключение и полицейските служители имат репутацията за бандитското си поведение и корупция. Преди 20 век повечето полицаи дори не носят огнестрелно оръжие, имат само основно разбиране на закона и често изобщо не преминават обучение.

Волмър получава право да работи за разширяване и укрепване на новата си агенция. През 1910 г. той осигурява на младите си сили униформи, значки, велосипеди, револвери и чукове за разбиване на врати. На следващата година той надгражда отрядите с мотоциклети, преди да премине към автомобили, оборудвани с радиокомуникация.

С всeки етап на развитие неговата малка сила се доближаваше до мобилните патрули от армейските му дни. Полицейското управление дори започва да проверява новобранци, използвайки психологически тест от Първата световна война и провежда тренировки, ползвайки пехотни тактики.

Той също така внася стандарти за стрелба и практиката да се ползват иглички, за да се отбелязват важни места върху карта. Той дори назначава стотици ветерани от испано-американската война и американската гражданска война да опазват реда след земетресението в Сан Франциско през 1906 г. Той е и първият, който използва полиграфи в криминални разследвания.

Но има друга тактика, с която Волмер се ползва, за да развие своята милитаризирана полиция: науката – или поне една част от нея. Както той сам казва: „Криминологията ще бъде на твърда основа, когато следва стъпките на медицината.“

Защото всъщност Волмър е много повече от запален милитарист. Той също е и фен на евгениката (и то в нацисткия смисъл).

Тя се отстоява като легитимна наука в началото на 20 век и рутинно се използва за оправдаване на расистки политика и практики. Въпреки тези си склонности, Волмер наема един от първите известни чернокожи полицаи в САЩ. Той също така подкрепя десегрегацията и се противопоставя на криминализирането на употребата на наркотици.

Привидно откритото отношение на Волмер тук може да бъде върнато към идеята му за „престъпност“. За него престъпната дейност е по-скоро като наследствена болест, отколкото като расова черта. Ако престъпността е болест, вярва той, тогава полицията е хирургът. Така единственото решение е злобно да се неутрализира престъпността с военна точност и сила.

Независимо от това, в своята полицейска академия в Бъркли Волмер учи силите си, че съществуват расови „типове“ престъпници и че „расовата дегенерация“ често допринася за престъпността. Неговото обезпокоително решение е да създаде системи за расово и физическо профилиране. И тази идея се разпространява като горски пожар. Началниците на полицията в градовете до Савана, Филаделфия и Детройт вече са вдъхновени от Волмер и започват да подбират собствена полиция като войници, много от които също са ветерани от Филипинската война.

Но следващото нещо, което Волмер предлага, е далеч по-радикално: милитаризирани, „научно“ управлявани сили, които използват досиета и бази данни на престъпниците, съдебен анализ на кръв, почва и тъкани, бързи комуникации, и най-вече военна тактика, извлечена от най-новите бойни ръководства на армията.

Огъст Волмер се превръща в сензация в политическите, военни и полицейски кръгове и в крайна сметка дори сред цивилните след като се появява в поредица от къси неми филми.

Detroit police prohibition

Към 1920 г. Конгресът приема  Закона на Волстед, който прави алкохола нелегален и постави началото на Сухия режим в САЩ. Без федерална правоприлагаща агенция обаче, пада се на закалените полицейски сили на Волмер в градове като Бъркли, Лос Анджелис, Чикаго и много други, да формират фронтовата линия във войната с алкохола.

Проблемът в случая е, че Огъст Волмер не е съгласен със забраната.

Една от многото особености на Огъст е, че той е необичайно напредничав в разбиранията си по въпросите с наркотиците, алкохола и платения секс. Десетилетия преди изследванията да докажат, че войната срещу наркотиците е обречена на провал, Волмер пише:

Наркоманията както и проституцията и алкохолът не е полицейски проблем; никога не е бил и никога няма да бъде решен от полицаи. Това е единствено и само медицински проблем и ако има решение, то то ще бъде открито не от полицаи, а от научни и компетентно обучени медицински експерти.

 
 
Коментарите са изключени