Обстоен анализ на Големия мач от неделя
Днес реших да направя анализ на мача, защото според мен си струва повече от ежеседмичния обзор на кръга.
Само ще вметна няколко приказки за ФА Къп:
Както очаквах Арсенал доста се поозориха срещу възпитаниците на моя любимец от близкото минало Уве Рьозлер. На Арсен му припари под краката и за малко да запише нулев сезон, но все пак ще имат шанс да вземат така желаната купа срещу Хъл, които направиха голов трилър срещу Остриетата. Знаех си, че няма да се дадат лесно, но все пак класата на Висшата Лига срещу долната половина от третия ешелон си каза думата. И така очаквам вълнуващ финал на Уембли другия месец.
Сега да си дойдем на думата:
Чудя се как да започна, може би с това, че гледах мача с един приятел фен на Пул в една пицария. Беше забавно, определено.
Та, не бях наблюдавал скоро такъв мач: беше изключителен и уникален в няколко направления. Първото е, че това бе сигурно най-интересния и качествен двубой за сезона; второто – за пръв път до момента някой повежда на Сити с 2-0 и в същия момент обръщаме мача по брилянтен начин. Третото е, че и двамата треньори направих някои груби грешки, които им костваха или щяха да костват поне на Роджърс сериозни негативи.
Ще започна с домакините, които като победители заслужават първо внимание. Схемата, която беше подбрал северноирландеца не беше изненада за никого, но настроението, с което започнаха Червените им осигури комфортен аванс като не бива да забравяме и уникалната атмосфера по трибуните. Играчът на мача Стърлинг причиняваше много сериозни главоболия на защитата по крилото и той беше с основен принос за девете попадения преди почивката. Основната грешка, която допусна Брендън Роджърс е, че доста късно осъзна, че нещата отиват на зле и чак тогава пусна Алън, което за малко не му костваше и загубата. Суарес и Стъридж не бяха познатата заплаха и само късмета и приноса на останалите спомогна никой да не забележи на пръв поглед „липсата“ им.
Що се отнася за Небесносините не мога да не започна с тактиката на Пелегрини. Напълно съм съгласен със схемата, с която започнаха Сити, но не и с някои от изпълнителите. Чилиецът допусна три основни грешки, поради които отборът загуби, поне за мен.
1) трябваше да започне с Милнър, без никакво съмнение щеше да се справи по-добре от Навас в този мач.
2) Лескот вместо Компани – след като е било ясно, че капитанът не е бил 100 % готов, според мен трябваше да не рискува и последствията ги видяхме всички. Може би, не, определено най-слабият му мач откакто играе за Сити беше този!!! Виновен и за трите гола, без абсолютно никакво съмнение. Допусна доста елементарно да бъде финтиран от Стърлинг, Харт също не се намеси по най-добрия начин; изпусна си човека за втория гол и нямаше никой на далечната греда – груба грешка на цялата защита и особено последния гол беше не просто забранено да бърка, а задължително да изчисти топката, което не направи. Да, всички имат такива дни, но точно в този мач не трябваше да се допускат такива грешки. Защото, ако Демикелис беше сбъркал дори само за третия гол щеше да бъде разпнат, сигурен съм. Но това е нашият капитан и сме длъжни да му простим.
3) Последната, но не по важност грешка е, че не пусна Хави Гарсия титуляр. Признавам, че не съм от най-големите фенове на испанеца, но определено върши работа като дефанзивен полузащитник. Нещо, което Яя от известно време не успява да прави, а Фернандиньо беше най-слабият в този мач. Вината не е изцяло негова, защото той не е типичният играч, който ни е нужен там, особено вчера. Един Де Йонг ми липсваше неимоверно много примерно.
Другото нещо, което много ме озадачи, че не можахме да започнем мача както трябва. Защото много добре би трябвало да знае и Пелегрини, както и играчите, че Ливърпул ще хвърлят всичко в началото и точно там ни пробиха. Но за щастие след втория гол овладяхме топката и до края на полувремето можеше и трябваше да вкараме гол. След почивката Сити бяха пълни господари на терена и за мен ключовият момент беше, когато Агуеро се откъсна…останалото го знаете. Сетих се за мача с Тотнъм отпреди две години и точно това се случи, както се опасявах. Имаше още един ключов момент в самия край, когато беше дадено петминутно продължение. Казах си, че това е нашето време и в интерес на истината не бяхме далеч от гола. За жалост съдиите не видяха явната игра с ръка на Шкъртел и поне за мен вече никой не трябва да плаче, че Ливърпул били ощетени за разлика от Сити. А, и да не забравяме нарисувания червен картон на комика Суарес, който заслужава главна роля в някой спектакъл. Що се отнася до картона на Хендерсън, ако имаше розов и него щях да го вдигна. Безумно, ненужно, селско и непрофесионално влизане, можеше да му счупи крака на Насри и това щеше да е повече.
Къде беше спечелен или загубен двубоят? Без съмнение в центъра, където въпреки петимата в синьо, червените направиха така, че това да не си личи. Просто се губеше линията между опорните халфове и защитата, където трябва да се работи, ако искат Гражданите да имат шанс за титлата. А тя в момента е доста далеч, но в същото време може да се доближи, ако разбира се Сити съумеят да спечелят всичките си срещи, без изключение и да разчитат на грешки.
Защото, както каза Пелегрини, ако Ливърпул спечелят 13-14 поредни победи то тогава напълно ще заслужават да вдигнат короната. Ако ли не, Сити може да го направят.
Разбира се, Челси чакат в засада и могат да объркат сметките на другите, но така или иначе ни очакват доста вълнуващи седмици до края на Висшата Лига. А дали може да се повтори последния ден от 2012? Определено да, защо не 🙂
