shareit

Обществените нагласи: 60% от българите подкрепят студентските протести

| от |

655-402-boriana-dimitrova-ot-alfa-risyrch

Това показва национално представително проучване на Социологическа агенция Алфа Рисърч, проведено сред 1030 души в периода 26-31 октомври 2013г. чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на интервюираните лица.

Одобрението за протестите доминира във всички типове населени места, като относително по-високо е в столицата и малките градове (64- 67%), а малко по-ниско (59-56%) – в областните градове и селата. Подобна е подкрепата и сред отделните образователни групи. Тя варира между 57% и 62%, като отново няма силни разлики между хората с различно образователно равнище. Нагласите се обръщат единствено при хората над 60г., които са и най-поляризирани – 47% одобрение срещу 52% неодобрение.

Със студентската окупация започва да се пропуква една от най-упорито налаганите тези за протестите, избухнали след избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС – че протестиращите, които и да са те, са водени не от морална кауза и възмущение от начина на управление на страната, а са платени и използвани от политическата опозиция. Две трети от българите застават зад тезата, че студентските протести са „спонтанни, водени от чувство за справедливост“, 29% – че са „платени и обслужват партийни интереси“. Нов момент в обществените нагласи е, че 20% дори от хората, които по една или друга причина не подкрепят протестните действия, са на мнение, че студентите са изразители на справедлив морален бунт, а не на користен партиен интерес.

Очакванията за развитието на протестите също опровергава тезата за тяхното „отмиране” – 58% от хората смятат, че те ще се разраснат , а 41% – че ще се изтощят, преди да „събудят“ и други социални групи. Разбираемо, в мнозинството си хората, които подкрепят протестите са по-големи оптимисти за развитието им, а противниците им имат по-високи очаквания за провал. Интересни тук са изключенията от общата тенденция – сред неподкрепящите протестите прогнозите за разрастването им са по-високи (38%), отколкото са скептичните нагласи сред привържениците им (25%). Накратко, това означава, че доскоро твърдата убеденост на противниците на протестите, че промяна на статуквото няма да се случи, започва да се пропуква. И това става с по-бързи темпове, отколкото се изхабява енергията на  протестиращите.

Рейтингът на кабинета „Орешарски” продължава да пълзи надолу и през октомври е паднал до безпрецедентните 19%. Отрицателните оценки нарастват до 49%, като в тях се отразява недоволството на различни социални групи, в които кабинетът, макар и по различни причини, губи одобрение.

Конституционният съд, чийто рейтинг социологическата агенция измерва за първи път, стартира с критичната и вероятно без аналог за подобна основополагаща институция подкрепа от 12%.

Наблюдава се и катастрофален срив в подкрепата за всички основни политически сили. БСП и ГЕРБ застават на практически равни позиции в пътя си надолу – съответно 16,9% и 16,5%. Реформаторският блок също отстъпва от равнището, от които стартира и стига до 6,4%, следван от по-ниския като потенциал, но по-мобилизиран вот за ДПС (6,1%).

„Единственият печеливш от сегашната ситуация на ескалираща криза е „Атака”, чийто рейтинг, макар и бавно, започва да пълзи нагоре”, отчита „Алфа Рисърч”.

Подкрепата за партията нараства от 1,6% до 3% от общия брой избиратели, а одобрението за лидера й от 5% на 7%. Националистите извличат дивиденти не от парламентарното си поведение, което продължава да търпи все така остри критики, а от радикалните си позиции по чувствителния за обществото въпрос с бежанците, подчертават социолозите.

Личния рейтинг на министър-председателя Пламен Орешарски на около 30%, през септември той бележи рязък спад надолу. Премиерът се радва на едва 24% положителни оценки срещу 48% отрицателни. „Действащият премиер има по-ниска популярност от своя предшественик Бойко Борисов в края на неговия мандат”, отбелязват от „Алфа Рисърч“.

Парламентът остава с критичните 11% доверие, но трупа нови, почти 10% недоверие.

Припомняме и друго регулярно проучване на агенция Алфа Рисърч на обществено-политическите нагласи в страната, реализирано в периода 19–25 септември 2013г. Изследването е представително за пълнолетното население на страната. Проведено е по метода на пряко стандартизирано интервю сред стратифицирана по тип населено място извадка от 1010 пълнолетни граждани, подбрани по метода на квота въз основа на признаците възраст, пол и образование.

Проучването регистрира следните основни тенденции в общественото мнение в края на месец септември:

  • Пълзяща  делегитимация на институциите – едва 23 на сто се доверяват на правителството,  28% на премиера Орешарски. Рейтингът на Народното Събрание спада до критичните 11%. За последните пет парламента няма друг случай на толкова нисък начален старт и толкова слабо сцепление между политически елит и граждани.
  • Слаба подкрепа за основните политики на правителството. Дори относително най-одобряваната – социалната – се посреща с 30% одобрение и 48% неодобрение. Оценките за кадровата политика, борбата с корупцията и монополите са в рамките на критичните 12 на сто подкрепа, здравеопазването и еврофондовете – 15 на сто. Липсата на обществено доверие прави много  трудни действията на правителството, тъй като поставя под въпрос водените политики, дори и в тях да има разумно стъпки.
  • В условията на криза на институциите и политиките преобладаващата част от гражданите живеят с усещането не за стабилизация, а за неизбежни предсрочни избори. Едва 23% смятат, че правителството трябва да управлява до края на мандата, а 76% – че е нужен предсрочен вот. От тях 37% настояват за провеждането им до няколко месеца, а други 39% заедно с европейските.
  • Сближаване на електоралните позиции  на БСП и ГЕРБ след период на по-ясно изразено преимущество за управляващите (17.9% за БСП и 17.1% за ГЕРБ). Тримесечните усилия на БСП да съхрани правителството в условията на непрекъснати протести, изглежда водят до изчерпване на мобилизационния й потенциал и тя вече е достигнала своя  таван. ГЕРБ, от своя страна, след обратното си влизане в парламента и активизирането си, възвръща част от оттеглилата се от него периферия. Тепърва обаче ще стане ясно дали това е траен процес. ДПС (6.1%) и Реформаторският блок (7.0%) са другите две сигурни парламентарни партии,  ако изборите бяха днес.
  • Доверието в лидерите на основните политически сили следва сходна тенденция. Положителното отношение към Бойко Борисов е 28%, към Сергей Станишев – 25%, Лютви Местан – 14% и Волен Сидеров – 5%. С одобрение сред левите избиратели се ползва и Георги Първанов, а сред десните – Росен Плевнелиев и столичния кмет Йорданка Фандъкова. Преобладаващо положително е отношението към еврокомисаря Кристалина Георгиева и омбудсмана Константин Пенчев.

 

ДОВЕРИЕ В ПРАВИТЕЛСТВОТО И МИНИСТРИТЕ

Месец след началото на новия политически сезон, правителството и премиерът Пламен Орешарски продължават да се ползват с високо недоверие. Одобрението за дейността на кабинета остава 23% при двойно по-високо неодобрение (46%). Аналогична е и тенденцията в рейтинга на министър-председателя: доверие, свито до 28% срещу недоверие от 42%.

Освен кадровите назначения, правителството търпи най-силни критики за политиките по борбата срещу монополите и корупцията с едва 12% положителни оценки. Мерките по предизборните ангажименти за икономическо съживяване (18%), подкрепа за бизнеса (18%), подобряване на здравеопазването (15%), усвояване на еврофондовете (15%) също получават много ниско одобрение. Дори към относително най-високо оценената политика на кабинета „Орешарски“ – социалната – критичните оценки (48%) доминират над положителните (30%).

Три месеца след излъчването на правителството мнозинството от членовете на кабинета са неразпознаваеми за хората, а тези, които са способни да дадат мнение ги оценяват критично. Всеки втори жител на страната не е в състояние да посочи нито едно име на министър, който се справя успешно с работата си. В резултат, позитивни асоциации с правителството носят основно двамата силови министри – вътрешният Цветлин Йовчев (с общ индекс за дейността си от 6.6) и военният Ангел Найденов (4.4). Само още четирима имат положителен индекс. Това са външният министър Кристиан Вигенин (2.2), на културата Петър Стоянович (1.6), вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева (1.4) и транспортният Данаил Папазов (0.5).

В дъното на таблицата са министъра на инвестиционното проектиране Иван Данов (отрицателен индекс от минус 3.9), финансовият Петър Чобанов (-4.4) и здравният Таня Андреева (-7.2).

 

ДОВЕРИЕ В ИНСТИТУЦИИ

С положителен рейтинг сред висшите държавници се открояват президентът Росен Плевнелиев, еврокомисарят Кристалина Георгиева и омбудсманът Константин Пенчев. Одобрението за дейността на президента през последните месеци бележи лек спад, но той запазва доверието на 35% от пълнолетните жители на страната, срещу 28% недоверие. Преобладаващо позитивно е и отношението към еврокомисаря К. Георгиева – 43% одобрение и 15% неодобрение, както и към омбудсмана К. Пенчев – 35%:14%.

Всички останали институции обаче губят обществена легитимност. Доверието към парламента ерозира до 11%, а към председателя му Михаил Миков остава в рамките на 20%. Показателен за делегитимацията на законодателната власт е ръстът в отрицателните оценки – от 39% през юни до 51% през септември.

Одобрението за съд, следствие, прокуратура е в минимални стойности между 14% и 16%. Главният прокурор Сотир Цацаров е с положителен рейтинг (29% одобрение срещу 20% неодобрение). Отношението към него през последните месеци обаче търпи динамика, която отразява разминаването между високите очаквания към висшия държавен обвинител и липсата на резултати от ръководената от него институция. В резултат, вместо повишаване на одобрението за прокуратурата, спада това за главния прокурор (от 35% през август до 29% през септември).

Израз на кризата на доверие в институциите е застопоряването им на дъното на общественото одобрение. Това задълбочава текущите политически и икономически проблеми, както и общата нестабилност на управлението. Само една пета от гражданите оценяват положително развитието на страната след изборите през май, за 41% няма ясна посока, а други 38% са категорични, че е отрицателна. За мнозинството от българите изходът от нестабилността е в нови, по-скорошни (37%) или проведени заедно с европейските (39%) избори. Само 23% – колкото са и привържениците на правителството – смятат, че то трябва да изкара пълния си мандат.

 

ДОВЕРИЕ В ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ

Тримесечните изтощителни усилия на БСП да запази правителството изглежда са довели до максимално възможна мобилизация и изчерпване на резерва й. В края на септември електоралната подкрепа за социалистите е 17.9% от общия брой избиратели и бележи лек спад от половин процент за последния месец. Социалната база на левицата, както и на излъченото от нея правителство, продължава да бъде изключително тясна и затворена в средите на най-възрастните поколения (34% сред  избирателите над 61-годишна възраст и само 8% сред 18 – 30 годишните), малките градове и селата.

С връщането си в парламента и активизиране на позицията си ГЕРБ възстановява част от своите симпатизанти, които през лятото се бяха оттеглили в изчаквателна позиция. В края на септември, с подкрепа от 17.1% ГЕРБ скъсява значително дистанцията с БСП.

С близък помежду им потенциал, след двете водещи партии се позиционират Реформаторският блок (7%) и ДПС (6.1%). Реформаторите черпят подкрепа основно от привържениците на обединените в блока партии в големите градове, но все още не са напълно убедителни за по-широкия кръг десни избиратели.

Националистическият вот продължава да бъде разделен основно между две от партиите в тази ниша – НФСБ (2.8%) и Атака (1.6%).

Засилването на политизацията през последния месец мобилизира подкрепа най-вече за водещите партии за сметка на по-малките. Така потенциалът на партия на протестиращите, както и сумарната тежест на други формации въобще остава значителен, но по-нисък в сравнение с периода на най-активните летни протести. Делът на нежелаещите да гласуват нараства до нормалните за неизборен период равнища от 34%, като сред тях се открояват както традиционно отчуждените от политиката, така и част от бившите избиратели на непредставените в парламента партии.

 

НАГЛАСИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ КЪМ БЕЖАНЦИТЕ

Увеличаващата се бежанска вълна към България и засиленият дебат около възможностите на страната да се справи с възникналата ситуация изострят социалната чувствителност по темата. 83% от населението изразяват опасения, че нарастващият брой бежанци крие рискове за сигурността в страната. Около тази позиция се консолидира мнозинството от всички социално-демографски групи, докато едва 17% от хората не виждат сериозна причина за притеснение. Макар да проявява разбиране към положението на бежанците, българското обществено мнение е силно поляризирано по въпроса дали страната трябва да продължи да ги приема.

Отношението към бежанците е противоречиво, както заради притесненията за сигурността, така и поради все още слабото познаване на тези хора, на техните проблеми и нужди. Като цяло, обществото ни е съпричастно и приема, че бягат от война и преследвания (40%). Независимо от това обаче се споделят и притеснения. Най-съществените от тях са от протестите на бежанци срещу условията в центровете за настаняване (39%), и че в сравнение с местното население бежанците са по-толерирани от държавата (37%). В каква посока ще се развият обществените нагласи към бежанците зависи от реакцията и мерките на българските държавни институции. Докато техните действия са половинчати, а информацията, която предоставят недостатъчна, обществото ще продължава да проявява своите притеснения и поляризирано отношение.

 
 
Коментарите са изключени

Ефектът на доминото и политическите му употреби

| от |

Първия път, когато срещаме думата в исторически план, според Probert Encyclopaedia, тя е в контекста на религията:

Доминото е вид качулка, носена, по каноните, в катедралната църква. По-късно така се нарича траурен воал за жени, а още по-късно – цяла или полумаска, отново носена от жени при пътуване или на бал с маски. Доминото става маскарадна дреха, носена за прикритие и от дами, и от господа и състояща се от голямо наметало или мантия с широки ръкави и качулка, които могат да се махат. Обикновено е направена от черна коприна, но понякога и от други цветове и материали.

Как точно известната настолна игра, която можем да срещнем през 18 век в Италия, се свързва с някое от горните определения, не знаем, но има предположения, че италианските мисионери, пътували до Китай, вероятно са видели там подобен тип игра и са я донесли обратно в Италия. Веднъж в Италия, играта вече приема някои промени и нови елементи и така придобива вида, в който я знаем днес.

Ефектът на домино е верижна реакция (от линеен вид), която започва с падането на едно парче. Този ефект вдъхновява бившия президент на Съединените щати Дуайт Д. Айзенхауър, когато изнася речта си за „теорията на доминото“ на 7 април 1954 г.

И накрая, имате по-широки съображения, които биха могли да следват принципа на „падащото домино“. Имате подредени няколко плочки домино, бутаме първата и това, което ще се случи с последната, е, че със сигурност ще падне много бързо. По същия начин бихме могли да видим как начало на един разпад много бързо би могъл да добие много по-дълбоки влияния.

Повечето историци са съгласни, че теория за ефекта на доминото е спомената първо от друг американски президент – Хари С. Труман. Почти моментално след края на Втората световна война започва Студената война и идеята, че превръщането на една свободна, некомунистическа нация в комунистическа ще предизвика верижна реакция в съседните й страни, става официалната външна политика на САЩ. Поради тази причина Труман изпраща военни сили и помощ в Гърция и Турция, за да предотврати разширяването на комунизма в от нарастващия брой на комунистическите балкански държави. Теорията на доминото, или ефектът, както е по-известно, е създадена в края на 40-те години, но с речта на Айзенхауър през 1954 г. става известна само няколко години по-късно.

В началото на 60-те години, когато Айзенхауер – който твърди, че ще направи почти всичко, за да избегне предаването на позицията му и страната на Кенеди – успя да го убеди за катастрофалните ефекти, които теорията за домино може да има за САЩ и западния свят като цяло. Той казва на Кенеди, че падането на Лаос в ръцете на комунистите – следователно и в тези на Виетнам – ще предизвика верижна реакция и ще доведе до падането на цяла Югоизточна Азия, нещо, което би създало сериозна заплаха за сигурността на света.

Domino effect

Това обаче се оказва, че не е вярно след войната във Виетнам, тъй като преобразуването на Виетнам в комунистическа държава не предизвика верижна реакция и не позволява на комунистите да завладеят цяла Югоизточна Азия. 

Въпреки поуките, извлечени от Виетнам, в началото на 80-те години теорията за домино отново се използва, за да оправдае намесите на Рейгън в Централна Америка и Карибите. Този път хората по света бяха по-политически осъзнати и подозрителни и открито оспорваха решенията на американското правителство като намекваха, че то използва теорията, за да прикрие други политически и финансови интереси.

Дълги години след Рейгън, използването на теорията е ограничено – поне в западния свят. За нея се споменава отново по време на кризата в еврозоната през 2009 г. Този път е в устата на най-големите банки и правителствата на най-икономически силните държави. Тази криза беше предшествана от затрудненията на САЩ и европейската банкова система, които мутираха в дълговата буря, довела гражданите на по-слабите икономики на еврозоната, като Гърция, Италия, Испания, Португалия и Ирландия, на ръба на фалита.

В началото на кризата правителствата на всички замесени държави се опитаха да решат проблема с меморандуми и помощи за фалиралите организации, но в целия свят се появяваха рецесия след рецесията, а нивата на безработица и бедност избухнаха. Правителствата се опитаха да оправдаят политическите си и икономически решения като изтъкваха високия риск от верижна реакция от една икономиката към друга.

Дали това е правилно или не и дали получените политики са добри или лоши, без съмнение, са теми, за които ще се напишат много книги през годините, а дори след десетилетия пълните последствия от тях вероятно все още няма да бъдат напълно известни. Разбира се, крайната цел тук е евентуално да се поправят грешките в системата след прилагане на своего рода лекопласт за спиране на този ефект на доминото. Но дори и наистина да има подобен ефект в този случай и политиките в крайна сметка да работят в краткосрочен план, хората са склонни да бъдат по-реакционални. Тъй като кървенето се забавя от подобни лепенки, ние сме склонни да се успокояваме и да забравяме да положим реални усилия за реално оправяне на това, което наистина е причинило рецесията. Така сривовете на акции, петролните кризи и други на пръв поглед циклични големи икономически катастрофи продължават да се случват отново и отново, често по същите причини, както преди.

 
 
Коментарите са изключени

Защо Pepsi спряха да предлагат изтребител за награда на своите клиенти

Някои хора не могат да приемат хумора в рекламите и много често попадат на доста грешни изживявания. През 1998 г. мъж се опитва да спечели билети за световното първенство, консумирайки възможно най-гадната бира (по неговите думи). И така започва безкрайното измъчване, но с тази подробност, че пие кенчета, вместо бутилки, където се крият магическите кодове зад етикета. Горкият харчи почти всичките си спестявания за бира, изсипва огромно количество в тоалетната, но така и не видял надпис, че печели на дъното на кенчето. Едва по-късно приятели му казали, че играе от самото начало грешно своята игра.

През 1995 г. Pepsi пускат специална промоция за своите клиенти. Събират се точки и определният им брой дава евентуална награда. Понякога може да става въпрос за тениска, друг път са очила, а онзи, който донесе 1450 точки ще получи кожено яке. Имайки предвид, че една точка е едно питие, всеки можел да се сдобие за едно лято с поне с тениска, която в този случай била 75 точки.

Рекламистите обаче решили, че това не е достатъчно, а и познавайки своите клиенти, предложили да поставят и онзи див фактор в рекламата. Ето защо всичко завършва с протагонист, който отива на училище с Harrier джет. За военният самолет били необходими 7 милиона Pepsi точки. Тактиката не е изненадваща за никого, сценаристите искали да хиперболизират рекламата. Кой би подозирал, че ще се открие луд човек, който да събере 7 милиона точки. Първо трябва да знаем, че един такъв боен самолет струва на американското правителство около 20 милиона долара.

Една точка на Pepsi струва около 10 цента през далечната 1995 година. Не е задължително да сте експерти в търсенето на техника втора употреба, била тя и военна, за да се досетите, че 700 000 долара изобщо не се доближават до заветните 20 милиона долара. Логично или не, Джон Ленърд искал да получи този самолет. И точно по правилника на компанията е събрал около 15 точки (минимумът) и ако избере например тениска, трябва да заплати разликата от точки в долари. С други думи, ако тениската струва 10 долара, той трябва да заплати още 8.5 долара, както и допълнителни 10 долара за транспортните разходи.

Ленърд направил всичко това. Първо си купил каталог, изпил 15 бутилки, събрал точките и след това потърсил адвокат, който да документира внасянето на сумата 700 008 долара и 50 цента. Както се досещате, той вече разполагал с парите и очевидно е мечтаел за Harrier. Може да си мислите, че става въпрос за разглезен богаташки син, който искал на всяка цена да получи наградата. Зад това име стои 21-годишен бизнес студент, който нямал повече от 5 долара в портфейла си. Парите за самолета стават с инвестицията на 5-ма души.

Подозираме, че в централата на фирмата всички са били в шок и най-вероятно са вярвали, че техният клиент няма никакво чувство за хумор. Същият ден се случват няколко телефонни обаждания, които обясняват причината за присъствието на самолета – създаването на хумористично съдържание, но Ленърд не искал да чуе. Той вече разполагал с цяла армия от адвокати. Джон Харис от Pepsi-Cola обяснил, че милиони американци вече са забелязали рекламата и са се забавлявали, докато самият Ленърд виждал бизнес възможност. Обществото също разглежда този феномен от забавната страна на ситуацията. Някои дори предлагат Pepsi да даде 20-те милиона за самолет или поне да осигури полет из цялата страна, като с това да гарантира следващата си добра реклама. Дори и след разумните обяснения, нито една от двете страни не отказвала да се пречупи. Pepsi дори изпратили няколко купона за награди, които да се вземат от всеки магазин и въпреки това нито една от изброените не била боен самолет. Адвокатът върнал друго писмо, което гласяло:

„Писмото от 7 май 1996 г. е повече от неприемливо. Прегледахме видео касетата с рекламата на Pepsi и там ясно се забелязва твърдението, че срещу 7 000 000 пепси точки участникът може да получи самолет. Клиентът ми е следвал всички правила стриктно. Изискванията на компанията Ви са изпълнени изцяло от нашата страна, следователно настояваме моментално да изпратите самолет на клиента ми. Ако в следващите 10 (десет) календарни дни не получим инструкция как да вземем наградата, завеждаме дело срещу поверената компания.“

Следователно спорът стигнал до ушите на съда и в следващите 3 години ще се разглежда под микроскоп. Pepsi имали своя позиция и обяснвявали, че от милионите зрители, само един е потърсил тази награда, което показва, че Ленърд не е глупав, а просто търси финансова изгода от целия процес. След 3-годишни спорове, съдът най-накрая се изморил от всичките действия и дела. Всички знаели, че Pepsi няма как да извадят боен самолет и по конституция никой няма право да притежавата такава бойна машина. Друга важна подробност е, че направените реклами никога не могат да се смятат за легитимен договор, който задължава една от двете страни да изпълни уговорката си – всичко се случва изцяло на добрата воля. В този случай Pepsi не само нямали доброто желание, но били готови да спорят до последно. Заключението е, че в нито един случай не е имало подписан договор за получаване на подобна награда. Освен това може да се говори за договор едва, когато компанията се съгласи да приеме заплащането. С други думи, ако човек изпрати пари за тениска с точките за Pepsi, той трябва да изчака одобрение. В случай, че не го получи поради простата причина, че няма тениски, той не може да заведе и иск.
Когато попитали за какво му е необходим боен самолет, Ленърд обяснил, че в миналото американската армия е продавала танкове за цивилни нужди, превръщайки ги в транспортьори и високо проходими машини.

Погледнато назад в историята, това не е единственият забавен случай на компанията. Знаете ли, че за известно време Pepsi се превръща в истинска морска сила и спокойно може да участва във война със собствена техника?

 
 
Коментарите са изключени

Първият папа в историята на света

През 1 век, след смъртта и възнесението на Христос, неговите апостоли продължават учението му, начело с Петър, рибарят на хора и опорният камък на Римокатолическата църква. В началото Петър се е казвал Симон и заедно с брат си изкарва прехраната си като рибар. След като брат му Андрей научил за Месията от Йоан Кръстител, той:

Доведе [Симон] при Исус. Исус го погледна и каза: „Значи ти си Симон, син на Йоан? Ще се наричаш Кефа” (което означава Петър).

Известно време по-късно Исус, докато проповядваше пред голяма тълпа, се качва на лодката на братята. След като проповедта приключи и въпреки ужасния риболов предходната нощ, Исус казва на Петър „да пусне мрежите си“. Изпълнявайки, но не вярвайки, Петър е изненадан, когато хваща достатъчно риба да напълни две лодки, и възкликна:

„Отклони се от мен, защото съм грешен човек, Господи“, а в отговор Исус отговори: „Не се страхувай; от сега нататък ще хващаш хора“.

Петър се споменава първи в евангелията и това отразява уважението, което Исус е имал към него. В съответствие с това почетно място, на Петър беше позволено да придружава Исус, когато възкреси дъщерята на Яир от мъртвите. 

Гетсиманската градина

Петър също беше един от малкото избрани да бъде с Христос по време на агонията му в Гетсиманската градина в навечерието на Разпятието и беше един от тримата, на които беше разрешено да станат свидетели на Христовото преображение:

Исус взе със себе си Петър и Яков и брат му Йоан и ги поведе нагоре на висока планина. И той се преобрази пред тях и лицето му блесна като слънцето… Ярък облак ги засенчи и глас от облака каза: „Това е любимият ми син, с когото съм много доволен; Слушайте го“.

Името „Петър“ произлиза от гръцката дума за камък (кефас пък е „скала“ на арамейски език) и неговата непоколебимост е показана в цялата Библия. Например, когато Исус предизвикал учениците си да го идентифицират, Петър казал: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“ и в отговор Исус обяви:

Благословен си, Симон Бар Йона! Защото плът и кръв не са ти разкрили това, а моят Отец, който е на небето. И аз ти казвам, ти си Петър, и на тази скала ще построя църквата си и силата на смъртта няма да надделее над нея. Ще ви дам ключовете за небесното царство…

Оказва се, че някои библейски учени, главно с некатолически вярвания, считат, че Исус е не имал предвид Петър в смисъла на „скала“. Те основават това твърдение, наред с други неща, на разликата между съществителните имена „Петрос“ (Малката скала) и „Петра“ (Голямата скала). Тоест „… ти си „Малката скала“ и „на тази „(голяма )скала“ ще построя църквата си …“ като „Голямата скала“, не се отнася до „Малката скала“, Петър, а до „това“, което Петър каза: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“.

Апостол Павел в 1 Коринтяни 3:11 изглежда потвърждава това схващане, защото казва: „Защото никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос.“

El Descendimiento, by Rogier van der Weyden, from Prado in Google Earth

Свалянето на Христовото тяло от кръста

Петър беше един от първите, които разбират, че Исус, който наскоро беше погребан, е напуснал гробницата, където Йосиф от Ариматея го беше сложил. Скоро след това, в съответствие с високата почит на Исус, той се явява първо на Кефа и чак след това на останалите апостоли“.

По време на третото си откровение пред учениците след възкресението, Исус разпитал Петър три пъти: „Симоне… обичаш ли ме повече от останалите?“ и всеки път Петър отговарял: „Да, Господи; знаеш, че те обичам.“ В отговор Исус инструктира Петър: „храни агнетата ми… грижи се за овцете… храни овцете ми… [и] ме следвай“.

Приемайки буквално тези инструкции, Петър се захваща за работа. Той ръководи всички и намира заместник на Юда. По-късно, на Петдесетницата (когато Светият Дух се яви на апостолите), Петър започна своето служение:

Мъже от Юдея… нека това да ви е известно… Бог заявява, че ще издигнe Духа си над всичко плътско… И всеки, който призове името Господне, ще бъде спасен… Нека Израилевият дом следователно знае със сигурност, че Бог го е създал и Господ, и Христос, този Исус, когото сте разпнали.

Събирайки новопокръстените с речи и чудеса, извършени от Соломон в Йерусалим, Петър работи неуморно, разпространявайки новата религия.

Saint Peter A33446

Като мисионер той също така покръства Лида, Йопе и Кесария като в последния той кръсти първите християни-езичници.

Връщайки се в Йерусалим около 42-44 г. сл. Хр., Петър е хвърлен в затвора от Ирод Агрипа I, но въпреки че е бил строго охраняван, с божията помощ, Петър успява да избяга:

Петър спеше между двама войници, вързани с две вериги, и стражи пред вратата охраняваха затвора; и ето ангел Господен се появи и… Събуди го, казвайки: „Ставай бързо“. И веригите паднаха от ръцете му…

През следващите години малко се пише за местонахождението на Петър, но се смята, че той е пътувал много, проповядвайки посланието на Исус. Във всеки случай той е обиколил в Рим и въпреки че точната дата не е известна, много учени смятат, че е екзекутиран някъде между 64 и 67 г. сл. Хр.

Ранните историци са съгласни, че „Петър е разпнат в Рим с главата надолу, както самият той е искал“. Широко се смята, че Петър е поискал да бъде обесен с главата надолу, тъй като „се е обявил за недостоен да умре по същия начин като Господ“. Мнозина вярват, че смъртта на Петър е предсказана от Исус малко преди Възнесението, когато Исус каза: „Когато остарееш, ще протегнеш ръцете си, а друг ще те опази и ще те пренесе там, където не искаш да отидеш“.

Католическите учени смятат, че Петър е разпнат в Неронските градини във Ватикана и е погребан на Ватиканския хълм. По-късно, през 323 г. сл. Хр., Константин (първият римски император, който приема християнството) започва изграждането на базилика, която според легендата е поставена директно над гроба на Петър. През 16 век това е заменено с днешната базилика „Свети Петър“. През изминалите години останките на Петър очевидно са били загубени.

Тогава през 1939 г., докато търсеше подходящо място за тялото на наскоро починалия папа Пий XI, се открива ковчег, на който беше изписано на гръцки: „Петър е тук“. Осем или девет костни фрагмента в него са идентифицирани от Църквата да принадлежи на Петър –  папа Павел VI, който извършва идентификацията през 1968 г. казва, че начин, който са използвали е „убедителен“.

Що се отнася до втория папа, има някои спорове, но като цяло Св. Лин се смята, че е на тази позиция, като папството му обхваща периода от смъртта на Петър през 64-67 г. сл. Хр. до около 76 г. сл. Хр.

 
 
Коментарите са изключени

Човекът, който успя да измери обиколката на Земята преди 2000 години

| от |

Днес ще ви разкажем за Ератостен от Кирине – човекът, който успя да измери обиколката на Земята (сравнително точно) преди повече от 2000 години.

Роден около 276 г. пр. н. е. в Кирине, Либия, Ератостен бързо се превръща в един от най-известните математици на своето време. Той е най-популярен с това, че успява да направи първото измерване на обиколката на Земята, за което знаем, което също така се оказва и забележително точно. (И да, на този етап хората вече знаеха от известно време, че Земята не е плоска.)

Ератостен успял да постигне това до голяма степен защото се образова в Атина. Там започва и популярността му като той се раздава в много различни области, включително поезия, астрономия и естествени науки. За заниманията му се говори толкова много, че Птолемей III от Египет решил да го покани в Александрия, за да учи сина му.

По-късно ще стане главен библиотекар на Александрийската библиотека, за което сигурно е много развълнуван, защото Александрийската библиотека по онова време е била световен център на знание, привличайки учени от целия познат свят. Ератостен дори се среща с хора като Архимед, докато работи там.

Вероятно именно там той прочита за любопитно събитие, което се случва в Сиене (сега Асуан, Египет) по време на лятното слънцестоене. Сиене е на юг от Александрия и по обяд слънцето грее директно над главата на човек и от него не пада сянка. Обаче Ератостен вижда, че в същия ден, в същия момент в Александрия колоните на сградите хвърлят сянка. Като добър математик, той решава да използва тази информация, за да направи няколко изчисления и да разбере обиколката на Земята.

Assouan

Асуан, 1857 г.

За да постигне това, Ератостен измерва сянката на обелиск на 21 юни по обед. Той открива, че слънцето е на около 7 градуса и 14 минути от идеалната си позиция директно над главата му и преценява, че тъй като Земята е извита, толкова по-голяма е кривата, толкова по-дълги ще бъдат сенките.

Въз основа на своите наблюдения той предполага, че Сиене трябва да лежи 7° 14′ по кривата от Александрия. Освен това той знаеше, че един кръг е 360 °, което означава, че резултатът от сметката му – 7° 14′ – е приблизително една петдесета от кръга. Следователно Ератостен смятал, че ако умножи разстоянието между Сиене и Александрия по 50, ще получи обиколката на Земята.

Остава му само да измери колко далеч е Сиене от Александрия. Той измерва това разстояние в стадии, за което днес няма точно преобразуване и затова не е напълно ясно коя версия на стадиа е използвал Ератостен, но въпреки това, известно ни е, че неговата сметка е забележително точна.

Има две теории за това как Ератостен изчислява разстоянието: първата е, че е наел човек да отиде от единия град до другия и да преброи колко стъпки прави. Втората е, че е чул, че една камила може да измине 100 стадии на ден, а с камила са били необходими около 50 дни, за да се стигне до Сиене. Каквато и да е истината, той преценява, че разстоянието между Сиене и Александрия е 5000 стадии. Ако това е така, използвайки неговата формула, земята има обиколка от 250 000 стадии.

Поради колебливите аспекти на измерването, което представлява стадията, историците смятат, че резултатът на Ератостен е бил с отклонение между 0,5% и 17%. Дори и грешката да е най-големият процент, той е поразително точен предвид силно нетехнологичния начин, с който подхожда. Но много учени смятат, че е вероятно той да е използвал египетската стадия (157,5 м), защото по това време е бил в Египет. Това би направило преценката му грешна само с около 1%.

Ancientlibraryalex

Александрийската библиотека

Имало е и предишни опити за откриване на обиколката на Земята (които не се считат за „първите споменати“, тъй като техните записи не оцеляват, но имаме препратки към тях), които стигат до цифрата 400 000 стадии, 150 000 повече от Ератостен, което очевидно е яростна грешка.

Въпреки че намирането на приблизителната обиколка на Земята вероятно е най-големият принос на Ератостен към науката, в никакъв случай не е единственият. За Ератостен също така се твърди, че създава начин за картографиране на познатия свят чрез начертаване на линии север-юг и изток-запад, което е на практика една ранна версия на географските ширини и дължини.

Освен това, Ератостен оцени разстоянието до слънцето и луната и измерва наклона на оста на Земята отново с удивителна точност. Също написва поемата „Хермес“, правилно очерта маршрута на Нил и открива защо Нил понякога прелива – въпрос, което тормози учените от векове. Той работи и по календар, който включва високосни години, а също така успява да пресметне и коригира датите на различни исторически събития като, например, обсадата на Троя.

 
 
Коментарите са изключени