Обявиха носителите на Нобеловата награда за физиология или медицина

| от |

Американците Джеймс Е. Ротман, Ранди У. Шекман и германецът Томас К. Зюдхоф спечелиха Нобелова награда за физиология или медицина за откриването на механизма, регулиращ везикуларния трафик – основна система за пренос в клетките, съобщиха сайтът Nobelprize.org.

Тримата учени разгадаха как клетките организират преноса на вещества. Всяка клетка е като фабрика, която произвежда и изнасямолекули. Инсулинът, например, се произвежда и освобождава в кръвта. Химически сигнали, наречени невротрансмитери, се изпращат от една клетка до друга. Тези молекули се транспортиратв клетката в малки мехурчета, наречени везикули. Тримата Нобелови лауреати откриха молекулярните принципи, които определят как този товар се доставя на точното място и време в клетката, предаде БТА.

Ранди Шекман откри комплект от гени, необходими за везикуларния трафик. Джеймс Ротман разкри белтъчния механизъм, който позволява на везикулите да се слеят с целта и така да бъде
прехвърлен товарът. Томас Зюдхоф разбра как сигналите насочват везикулите да освобождават точно товара си.

Чрез откритията си Ротман, Шекман и Зюдхоф разкриха изключително точната контролна система за пренос и доставка на клетъчен товар. Нарушенията в тази система са вредни и допринасят за поява на невродегенеративни заболявания, диабет, имунологични болести.

В големите пристанища, за да се достави точният товар на правилното място в точното време, са необходими системи. Клетката с различните си отделения, наречени органели, е изправена пред подобен проблем. Клетките произвеждат молекули, като хормони, невротрансмитери, цитокини и ензими, които трябва да бъдат доставени до други места в нея самата или изнесени точно в пределен момент. Времето и мястото са най-важни. Миниатюрните везикули, които са като мехурчета, заобиколени от мембрани, пренасят товара между органелите или се сливат с външната клетъчна стена и освобождават товара навън. Това е много важно, защото поражда активиране на нерви или контролира метаболизма.

Как везикулите знаят къде и кога да доставят товара?

Ранди Шекман изследва именно как клетката организира транспортната си система и през 70-те години на миналия век решава да изучава генетичната основа, като използва дрожди. Той открива клетки в тях с дефект в транспортната система, в които везикулите се натрупват на определени места. Така установява, че причината за това „задръстване“ е генетична и започва да идентифицира мутиралите гени. Открива три класа гени, които контролират различни аспекти на клетъчната транспортна система. Това дава нова информация за строго регулирания механизъм, койтоосигурява везикуларния транспорт в клетката. Джеймс Ротман също е заинтригуван от естеството на клетъчната система за пренос на молекули. Изследвайки везикуларния транспорт в клетки на бозайници през 80-те и 90-те години, той открива протеинов комплекс, който дава възможност на везикулите да се свързват и сливат с мембраните. В процеса на сливане Pротеините на везикулите и на мембраните се свързват като двете части на цип. Именно фактът, че има много такива протеини и че те се свързват само в специфични комбинации дава възможност товарът да бъде доставен на точното място. За преноса вътре в клетката и за свързването с външната клетъчна стена важи един и същи принцип.

Оказва се, че някои от гените, открити от Шекман за дрождите, кодират протеини, които съответстват на идентифицираните от Ротман за бозайници. Това разкрива древния еволюционен произход на транспортната система. Заедно те картографират компонентите на клетъчния механизъм за пренос на молекули.

Томас Зюдхоф се заинтригувал как нервните клетки комуникират една с друга в мозъка. Невротрансмитерите – сигнализиращите молекули, се освобождават от везикулите, които се сливат с външната стена на нервните клетки с механизма, открит от Ротман и Шекман. Тези везикули обаче могат да освобождават съдържанието си само когато нервната клетка сигнализира нещо на съседите си.

Как това освобождаване се контролира толкова точно?

Известно е, че в процеса участват калциеви йони. През 90-те години Зюдхоф търси чувствителни към калций протеини в нервните клетки. Той идентифицира молекулярния механизъм, който реагира на притока накалциеви йони и насочва съседните протеини бързо да свържатвезикулите към външната мембрана на нервната клетка. Ципът се отваря и сигнализира, че веществата се освобождават. Откритието на Зюдхоф обяснява как се постига точност във времето и как съдържанието на везикулите се освобождава по команда.

Откритият от тримата нобелисти процес е фундаментален в клетъчната физиология. Тези открития имат огромно значение за знанията ни как се доставят молекулите точно и когато трябва вътре в клетката и извън нея. Везикуларният транспорт и сливане действат със същите общи принципи в толкова различни организми като дрождите и човека. Системата е ключово важна за разнообразни физиологични процеси, в които се контролира съединяването на везикулите, като се започне от мозъчни сигнали и се стигне до освобождаване на хормони и имунни цитокини. Дефектен везикуларен транспорт има при много болести, включително и при диабета. Без тази удивително точна организация клетката би изпаднала в хаос.

Миналата година Нобеловата награда бе присъдена на Шиния Яманака и Джон Б. Гърдън за открития, свързани със стволовите клетки и клонирането на животни.

 
 

Роби Уилямс е готов да се върне в „Тейк дет“

| от chr.bg |

Роби Уилямс е готов да се върне в „Тейк дет“, ако и Джейсън Ориндж се съгласи.

Водещите Филип Скофилд и Холи Уилоуби попитаха Роби Уилямс в британското телевизионно предаване „Тази сутрин“ дали наистина групата замисля отново да се събере в пълен състав за 30-годишнината си през 2020 г. Това означава той и Джейсън Ориндж да се присъединят към Гари Барлоу, Марк Оуен и Хауърд Доналд. Роби Уилямс отговори, че е готов да го направи, но не знае какво е отношението на Джейсън.

Роби Уилямс напусна за пореден път „Тейк дет“ през април 2014 г., а през септември същата година го последва и Джейсън. През март тази година Гари Барлоу каза, че „няма шанс“ Роби да се върне.

Петимата не са пели заедно от 2011 г. Гари Барлоу обаче е доволен от групата и като трио.

 
 

Феновете на Мексико предизвикаха изкуствено земетресение

| от chr.bg |

Хиляди фенове на мексиканския национален отбор по футбол, победил вчера на Мондиала Германия с 1:0, празнуваха бурно по улиците на градовете в цялата страна.

Земята в Мексико обаче буквално се разтресе, когато мексиканският нападател Ирвинг Лосано отбеляза единствения гол в срещата в тридесет и петата минута. Точно тогава мексикански сеизмолози са регистрирали „изкуствен“ трус, породен от радостните скокове на ликуващите поддръжници на отбора, събрали се на централния столичен площад Сокало, предадоха Франс прес и Ройтерс.

Според мексиканските сеизмолози при този скок са се задействали сензорите за земетресение.

Привърженици на отбора ликуваха и в градовете Гуадалахара, Толука, Тихуана, Сиудад Хуарес и др. След победата феновете на футбола не мигнаха цяла нощ, надуваха клаксоните на мотоциклетите и автомобилите си по улиците на градовете, пиеха бира и текила и развяваха победоносно мексиканското знаме.

Президентът на Мексико Енрике Пеня Нието написа в Туитър: „Вече е потвърдено – Мексико се изправи и спечели срещу най-добрите в света. Велик мач! Поздравления!“.

 
 

6 причини да живеете в Лозенец

| от Цветелина Вътева |

Когато бях малка, прабаба ми и прадядо ми живееха в Лозенец. Не знам дали знаеха, че живеят в луксозен квартал, гледаха кокошки в двора, бяха садили хортензии по пътеката, която се спускаше към къщата и не се чудеха защо улицата им се нарича „Цветна градина“.

По лозенските наклони баща ми се е пребивал с мотор на паветата. Пак по тая „Цветна градина“ вуйчото на татко ми бил първият, който започнал да минава с чисто новия си Вартбург 311, модел от 56-а: хората цъкали възмутено с език, че се кара кола там, все пак на улицата си играели децата, не била място за автомобили…

На мястото на хортензиите и кокошките днес има паркинг и гаражи, а на мястото на къщата им – блок от т.нар. ново строителство, когато беше ново в началото на 21 век. Целият блок е напукан, мезонетът на последния етаж е запустял, а пред входа към паркинга става по минимум един скандал на 15 минути, защото някой е паркирал отпред и жителите не могат да си влязат/излязат.

Прабаба ми и прадядо ми починаха отдавна, а аз ползвам апартамента за купони. Като чуят хората, че е в Лозенец, всички казват: „А, супер, в центъра, много ми е удобно там, идвам“.

Дали е точно „центъра“ не зная, но сигурно и вие харесвате Лозенец. Да надраскаме 6 примерни причини защо:

Обичате да изпадате в нервна криза всеки път, когато трябва да паркирате

Ако животът ви е прекалено спокоен и скуката ви ломи, Лозенец е едно добро място за вас. Много е вероятно да се наложите да си извадите картон, че живеете там, за да паркирате безплатно в рамките на Зелена зона. Разбира се, рискът все пак от ЦГМ да ви сложат скоба си е налице. Ако пък паркирате просто така, ще оскубете косите си в рамките на 2 успоредни паркирания между Ford F350 и Mercedes G-Class. Имате си гараж и няма проблем? Няма, да. Докато някой не ви го запуши, което ще се случва в 9 от 10 пъти, когато решите да излезете с колата.

Харесва ви шегата с „Луксозенец“

Изпитвате мрачно удовлетворение, когато хората ви бъзикат, че живеете в „Луксозенец“. Знаете, че го казват с известна ирония, но луксът си е лукс, с колкото и сарказъм да го поръсиш.

Харесвате изгледа към кучешкия парк, обрамчен от 10 блока

Кучешкият парк, който сега наричат „Южен парк 2″ е онова пространство зад музея „Земята и хората“, където все още има алеи с пясък, поляни и хълмчета. Там денонощно тичат кучета, а през юли се прави A to Jazz фестивала. Ако живеете в онази част на Лозенец, която се пада срещу басейна „Спартак“ и бул. Черни връх, ще можете да виждате парченце от него. И то в модерна рамка от блокове с не толкова модерни импровизирани простори с гащи.

Обичате да си кълчите глезена в паве

Кварталът се разрасна и се застрои, но паветата по повечето улици си останаха. Може би ви напомнят за калдъръмите на Копривщица или за стария град на Пловдив. Романтиката е по-мощна от тази в любовната сцена на „Цар Лъв“, където Симба и Нала танцуват под един водопад…докато не си заклещите обущата между две павета и не се озовете на екстензия в Пирогов. Там романтиката е на малко по-ниско ниво.

Израснали сте в Козлодуй и държите сега да сте на един х(върле)й от НДК

Може още да наричате НДК „ендекато на културата“ и това още да ви е смешно, но си държите да сте наблизо. След като сте прекарали детството и ранната си младост сред закачки дали имате скрити крайници по тялото, защото живеете близо до АЕЦ, а зли състуденти в Студентски град са римували „Козлодуй“ с какво ли не, вече не искате и да чувате за родното си място. Искате да сте близо до центъра. Ако може – баш в центъра.

Харесвате полицаите от IV РПУ

И те, като другите, няма да ви свършат работа ако се наложи, но пред IV-о поне има градинка.

 
 

Кога имате моралното право да ползвате болничен в България

| от Емил Кирилов |

Навярно сте забелязали, че у нас е въпрос на чест и престиж да умреш от бронхопневмония на работното си място. Хора губят зрение при 40 градуса температура, но продължават героически да изготвят екселска таблица минути преди спешни екипи да нахлуят в офиса и да ги сложат на системи.

Другото е просто несериозно. Ще ми изчезваш ти от работа за една хрема и едни 38 градуса, дето дори 4 дена не си ги поддържал… Къде ги дават тия? Какъв мъж си ти? Ти си жена? Каква жена си ти? Едно време са раждали на полето като крави, не са пили антибиотици и са умирали на 29 от ангина, ти ще се лигавиш тука за два сопола. Пуууууууу….

Няма значение, че човек, всъщност, може и има пълното право да го направи – да си остане три дни вкъщи и да гледа сериали, за да му мине вирусът по нормален начин, без да зарази други хора и да се инвалидизира до живот. Има законовото право, а може би работи и в нормална фирма, където това не е проблем. Може и да има свестен шеф, който даже го поощрява да се лекува у дома си. Но морално ли е? Това ли е отговорният и зрял избор?

С какви очи да изчезнеш от работното си място, когато колежката Каролина презентира на пауърпойнт с два абоката на всяка ръка?

Някак не върви, някак безотговорно е да се погрижим за здравето си, когато имаме задачи за вършене.

Редки са случаите, в които болничният е морално обоснован и няма защо да ви е много гузно и виновно пред колегата от Силистра, че сте се възползвали от такъв. Нищо че пак може да усетите после укорителен поглед зад гърба си, отправен от човек, прекарал два плеврита и 3 шарки на крак в заседателна зала.

Така, де, хората имат наеми да плащат. По-добре смъртно бял в София, отколкото здрав и румен обратно в родния град.

И все пак… Понякога се налага човек да отсъства от работа. Нека приемем, че е допустимо и удачно да излезете в болничен за не повече от два дни в някой от следните случаи:

Ебола.

Раждате до час.

Ухапан сте от акула преди 20 минути, вследствие на което нямате крак и няма как да стигнете до офиса.

Диагностициран сте с остър инфаркт на миокарда и инсулт едновременно.

При кърлеж в окото, ако засяга зеницата.

Сгазил ви е ТИР.

Имате три деца. И трите не са яли от пет дни.

Куршум в корема по време на престрелка пред дискотека в родното ви село.

Имате разстройство, докато депутат предупреждава за химикал в питейната вода в София.

Ядрен взрив.

Нагълтали сте се с вода в подлеза на метрото.

Навярно съществуват и други редки случаи, в които не е необходимо да чувствате вина, че сте оставили колегите си да работят сами нещо, което приемат за супер смислено и важно, без то да бъде мозъчна хирургия или пътешестване около света. Никой обаче не е открил на практика, поне за момента, кои са тези случаи.

И така… Хубаво да не прекаляваме с приказките за болести, да не чуе дявола. Чукайте на дърво. Плюйте в пазва. Важното е да сме живи и здрави! Другото ще си го купиме със заплатите от хиляда и нещо лева.