Обявиха банките, които ще изплащат влоговете в КТБ

| от |

От 4 декември 2014 г., чрез клоновата мрежа на девет банки, Фондът за гарантиране на влоговете започва да изплаща гарантираните суми на вложителите в КТБ, съобщи Нова телевизия.

Разпределението на вложителите към обслужващите банки е според последната цифра на ЕГН-то за физическите лица, и последната цифра на ЕИК или БУЛСТАТ — за юридическите лица. Целта е да се постигне равномерно разпределение на вложителите.

Разпределението на вложителите за обслужване към определените банки е следното:

ЕГН/ЕИК – Банка

0 –             Банка ДСК ЕАД

1 –             Обединена българска банка АД

2 –            Юробанк България АД

3 –            Райфайзенбанк (България) ЕАД

4 –            Алианц Банк България АД

5 –           УниКредит Булбанк АД

6 –           УниКредит Булбанк АД

7 –          Централна кооперативна банка АД

8 –           СИБАНК ЕАД

9 –          Първа инвестиционна банка АД, вкл. обслужването на чуждестранните лица

 

Вложителят може да си открие сметка в обслужващата банка и да остави сумата на влог в нея, да нареди превод на сумата по посочена от него сметка в друга банка, да изтегли парите в брой.

Влоговете в чуждестранна валута се изплащат в левове според обменните курсове на БНБ в началния ден на изплащането.

Вложителите могат да се разпореждат с гарантираните си суми в срок до 5 години.

 
 

Велики филми, които никога не бива да съсипваме с римейк

| от chronicle.bg |

Истинските любители на киното и Холивуд намират все по-малко допирни точки в последните няколко  години. Мястото, смятано в продължение на десетилетия за Мека на седмото изкуство, днес все повече се отдалечава от художествения аспект за сметка на финансовия.

А днес финансов успех се постига с няколко неща: блокбъстър за супергерой, игрален филм по анимация, всички възможни сюжети, които могат да произлязат от вече направена класика. И добрият стар римейк, който макар да върви надолу, не загубва позициите си.

Римейкът е изгоден за киностудията по много причини. Той стъпва на нещо сигурно, често култово, което е гарант за интереса на публиката. От това следва, че рискът е относително по-малък, отколкото с оригиналната история.

В последните години видяхме доста несполучливи опити за римейкове. Макар и тези филми да донесоха милиони на продуцентите си, оригиналните версии нямаха нужда от подобни бледи копия на своите аури.  Но Холивуд не възнамерява да спре дотук и е заредил в ръкава си достатъчно заглавия, които да избълва от конвейера си през тази година.

В следващите месеци очакваме новите „Цар Лъв“, „Ейс Вентура“, „Зеленият фенер“, „Мечът в камъка“, „Ангелите на Чарли“ и „Дъмбо“.

И понеже горният списък е малко притеснителен, обръщаме поглед назад към няколко класики, които би било ужасно да бъдат възродени за нов живот. Една от много причини е, че всяко произведение на изкуството вирее най-добре в своята собствена епоха. Ако е велико, ще я надживее. И това ще е целият живот, от който има нужда.

В този ред на мисли, в  галерията горе сме събрали скромен брой филми (седем), които би било истинско светотатство да бъдат екранизирани наново.

 
 

Тийзър и плакат на „John Wick 3″, очакваме пълен трейлър

| от chronicle.bg |

Lionsgate пусна тийзър и плакат на „John Wick: Chapter 3 – Parabellum“. Заглавието идва от сентенцията „Si vis pacem, para bellum” или „Ако искаш мир, готви се за война“.

Сценарист е Дерек Колстад, а режисьор – Чад Стахелски (същите, които направиха и първите два филма). Събитията продължават малко след тези в края на втора част. Това можем да видим и от кадрите по-долу. Предстои и пълен трейлър малко преди „John Wick 3″ да дебютира заедно с дългоочаквания „Glass“ този уикенд.

Виждаме, че и тройката ще има характерната естетика от първите два филма. Филмът ще задълбае повече тях, защото ще ни представи директорът на High Table (Анджелика Хюстън) и други личности на високи позиции в сенчестия свят. Дано обаче това не стане за сметка на елементите, които направиха франчайза толкова мощен.

 
 

Там, където “народността не пада”, понеже “знанието живей”

| от Вучето |

Уви, отдавна вече стих на Стоян Михайловски от заглавието не се отнася за България. Да, знание някакво има, но то се акумулира главно посредством електронни средства. To рядко свива гнездо в дълготрайната памет на човека, защото достъпът до него е на един клик разстояние и затова може и мързеливата.

Книгите са анахронизъм. Защо ти е да хабиш толкова часове в четене на книга от 300 страници, когато можеш да използваш времето си по-рационално като, например, разгледаш 158 снимки в Инстаграм на Кайли Дженър по трико, докато се гримира, докато храни кучето си, докато не прави нищо, зад волана на джипа си, пред палма в Палма де Майорка и т.н. У нас книгата тихо и безславно напусна живота ни, още когато се раждаха сладките милениали. А в моментите, в които все още надига глава и тържествува, е защото е излязла изпод ноктопластиката на такива културтрегери и разбирачи на българската съвременност и душевност като Венета Райкова.

Кратки постове в социалните мрежи, емоционално заредени с поредица от плезещи се, хилещи се емотикони с изцъклени очи-сърца, изритиха силно в задника Фицджералд, Толстой, Шекспир, Кинг и Кундера и ги пратиха да събират прах по лавиците на западащи градски библиотеки, където тъжни лелички с елеци от щавена кожа примирено очакват годината на пенсионирането си.

И ако така безрадостна е съдбата на българските библиотеки, то не навсякъде по света положението е същото.

Преди няколко години, докато живеех в Осло и работех върху докторантурата си, имаше дни, в които не можех да се добера до свободен стол в пететажната университетска библиотека. Правех си “бивак” на мокета в сектор “Скандинавска линвистична теория”, по възможност в близост до контакт, за да има къде да включа лаптопа си. И не бях единствената. Прекрасни руси създания прекарваха дълги часове, забили нос в дебелите книги или вторачени в екраните на макбуковете си, седнали на пода. Библиотеката кипеше от живот.

Няколко години по-късно вече съм в Копенхаген. Слава богу, прескочила съм етапа с катеренето по академичната стълба на успеха, затова и не ми се налага вече да вися по библиотеките. Сега предпочитам да свалям от пиратски торенти лекарски и адвокатски сериали, както и да разглеждам безплатни каталози на супермаркети вместо да чета книги. Един ден обаче ме хваща разстройство, докато се мотая по центъра в търсене на молив за вежди в перфектния цвят, и решавам да дам воля на нуждата си в централната копенхагенска библиотека, която, за щастие, е само на 10 крачки разстояние.

След като свършвам работа и стресът вече не притъпява сетивата ми, успявам да се огледам наоколо и о, чудо на чудесата! Оказва се, че съм се озовала не просто в библиотека – такава, каквато помня от детството си – с тесните пътеки между прашлясалите стелажи, а в нещо като реплика на прочутата Нулевоенергийна сграда в Пало Алто. Само че на повече етажи. Егаси, казах си наум, и от страхопочитание пак ми се доходи на тоалетна. Кралската библиотека в Копенхаген не само е куул, защото е най-голямата по размери в Скандинавия и защото в нея се съхранява първата книга, отпечатена в Дания през 1481 г. Библиотеката е куул, защото е пълна с хора. По всяко време на деня.

Наскоро обаче една друга библиотека, намираща се малко по̀ на север от Копенхаген, събра очите на хората не само заради екстравагантната си архитектура, но поради факта, че в един момент остана без почти всичките си налични книги.

Само през изминалия месец от библиотеката Oodi в Хелзинки са били заемани по 5 000 книги на ден, което в крайна сметка довело до почти тоталното опразване на библиотечните рафтове като най-големи са липсите, регистрирани в сектора за детска литература.

Сградата, която отвън прилича досущ на гигантски кораб, помещава в “трюмовете” си още кино зала и сауна. Освен до литературни образци, посетителите имат достъп до такива съвременни глезетоии като 3D принтер, шивашки машини за бъдещи Версачета и зали за музикални репетиции. Служителите в новооткритата библиотека, която отвори врати на 5 декември 2018-а, не смогват да запълват липсите, но не са и кой знае колко учудени от големия интерес на хората към “стоката”, която предлагат. Защото Финландия е страна, в която най-предпочитаният наркотик са книгите. Счита се, че четенето конкурира дори любими национални спортове като биене на шведите на хокей, консумацията на водка в големи количества и слушането на хевиметъл.

Книгите са близки до сърцето на финландците. Статистиката отчита, че годишно всеки финландец купува средно 4 книги и заема от библиотеката най-малко 12. В тази далечна северна страна изглежда интернетът не е оказал пагубното си влияние върху любовта на населението към четенето. Даже се наблюдава обратната тенденция. За справка: през 1995 г. финландците са купували много по-малко книги, отколкото към днешна дата, като освен това сега са склонни да плащат и много повече за тях. Книгата продължава да е сред най-предпочитаните традиционни подаръци в страната и децата не се мръщят, а напротив, искрено се радват, когато за рождения си ден вместо лего или таблет получат някоя от книгите за муминтроловете на обичаната писателка Туве Янсон.

Логично е някак при толкова четящ народ и библиотеките да са много. На територията на страната има над 300 централни библиотеки, с 500 техни клона в по-малките общини. Особено популярни са и мобилните библиотеки, които обслужват не само най-затънтените и труднопроходими при зимни условия места в северната част на Финландия, но и гъсто населени райони по̀ на юг. Всяка мобилна библиотека разполага с не по-малко от 4000 заглавия и може да измине до 50 хиляди километра годишно.

И докато не само финландците, но и всички останали северни народи четат, та ушите им плющят, тук долу при нас положението е “майка плаче, грамофон свири”, както обича да казва проф. Вучков. Според проучване, проведено през миналата година от Институт “Отворено общество”, всеки трети българин НИКОГА не посяга към книга.

И въпреки тази тъжна статистика, ми се ще да вярвам, че нещата ще се променят. Защото всеки се нуждае от време на време да му разкажат хубава история. Пък било този някой да е Венета Райкова.

 
 

Toyota възражда легендарната Supra

| от chronicle.bg |

Toyota отново иска да спечели шофьорите, които искат нещо повече от просто да отидат на работа. Поглеждайки назад към миналото си, компанията обяви завръщането на легендарния спортен модел Toyota Supra. Това стана на Detroit Auto Show.

Новият модел е разработен съвместно с BMW и тестван от самия изпълнителен директор Акио Тойода на няколко състезателни писти по света (включително, разбира се, и Нюрбургринг).

maxresdefault

Моделът Supra стана нарицателно за улични състезания и дрифтове през 70-те години. Четвъртото поколение в момента се счита за най-търсено като скоро една кола беше продадена за $120 000 на сайта за класически автомобили BringaTrailer.com.

Освен скорост и возия, феновете харесват Supra и заради това, че лесно носи на тунинг. Подходящи ръце могат да извадят астрономична мощност от 6-те цилиндъра на двигателя. Това й отреди място и в автомобилния кино франчайз „The Fast and Furious“.

171030131232-1969-toyota-2000gt-exlarge-169

Вдъхновението за Supra идва от Celica, както и от Toyota 2000GT (от края на 60-те години, на снимката), която днес може да достигне цена от над $1 милион по аукционите.

Новата Supra технически е доста подобна на BMW Z4. Тя има 335 конски сили от 6-те си цилиндъра, разработен от BМW, и 8-степенна автоматична скоростна кутия (без опция за ръчна). Максималната скорост е 250 км/ч, а от Toyota твърдят, че колата ще достига 100 км/ч за малко над 4 секунди.

BMW Z4 пък ще излезе през март с две опции – 255 коня от 4 цилиндъра и 382 коня от 6 цилиндъра.

Ще можем да си купим новата Supra официално чак през лятото за скромните $50 000. Първия брой от вече беше създаден и продаден на аукцион като парите отиват за благотворителност.