Обама не изключва възможността за отваряне на посолство в Техеран

| от |

Американският президент Барак Обама не изключи възможността за подобряване отношенията между САЩ и Иран, и отваряне на посолство в Техеран, ако се стигне до споразумение за ядрената програма на страната. В обширно интервю за американското обществено радио Обама коментира, че икономиката на страната е в добро състояние и през оставащите две години от мандата си ще се фокусира върху това американците да се възползват от подобрената икономическа ситуация.

Президентът засегна и наболялата в момента тема за дискриминацията на расова основа след убийството от полицията на невъоръжени чернокожи младежи. Той каза, че обстановката сега е по-добра, въпреки допитванията, които показват, че по-голямата част от обществото е на противното мнение.

Афроамериканците или латиноамериканците от бедните квартали, които са били изправени пред това през целия си живот не биха казали, че сега е по-лошо, отколкото преди 10 , 15 или 20 години.

Барак Обама говори и за международната политика, като по въпроса за Русия посочи, че натискът от санкциите прави руската икономика достатъчно уязвима и подобряването й ще бъде трудна задача. Създаденото положение, според него, показва, че с анексирането на Крим руският президент Владимир Путин е направил „стратегическа грешка“ и постъпката му „не е била много разумна“. / БНР

 
 

Ако филмът „Шрек“ беше сниман в България

| от |

Днес преди 17 години се състои премиерата на филма „Шрек“. Той не е най-добрият филм на света, но е хубав филм, поучителен. Как да го осмислим обаче през нашата си родна призма? Тук нямаме дракони, нямаме огрета, нямаме и официални принцове с тежък едипов комплекс. Затова ни е нужно по-друго четене – такова, което би ни позволило да му се насладим дори повече! Нека сега с вас проследим едно такова четене – българско.

На поляната пред блока на Шрек се установява катун. Катунът е голям, а Шрек е сам – брат му бере ягоди. Шрек се чуди дали да не го изчака да се върне преди да иде да разгледа катуна. Брат му обаче бере ягоди в Англия и ще се връща чак другата зимата (живот и здраве) – много време е това. Героят ни изчакал добродушно 5-10 минути, но катунът не си отива и не си отива. Ах, трябва да се направи нещо, не може така!

Шрек е бесен и краде магаре!

Размишленията му това магаре някакъв проблем ли има или само така си изглежда са прекъснати от лакардия с кларинети и тъпани организирана в катуна. Този проклет катун! Време е да се говори с кметския наместник на царството за ситуацията пред блока. И тръгнал Шрек към Общината. Взел и магарето, че било 16:00 часа и хората се прибирали вече от работа. Цялото царство било в задръствания!

***

На състоялата се среща на нормално равнище и отворени врата да се проветрява, кметският наместник казал на Шрек, че трябва първо да му свърши една работа и след това чак ще оправи катуна. Шрек стиска зъби, каквито са му останали, и приема.

Работата е Шрек да иде да вземе любимата на кметския наместник ракия от лош, побъркан и огнедишащ казан за ракия. Вдига се Шрек и отива през девет не, но през четири къщи в петата и директно влиза. Стражът на къщата, въоръжен с лопата за въглища, напада несправедливо Шрек! Нашият герой обаче е високо маневрен заради акцента, който комунизмът обръща върху физическото възпитание, и успява да избегне наглите атаки на врага-страж на къща. Магарето също участва в настъпилия въргал – оказва се, че няма проблем, а само така си изглежда. Шрек се домогва до казана, скрит прилежно в гараж. Начинът, по които успява да стигне до него, е през широко отворените врати. „Не вари ракия на затворени врати“ е старо местно поверие.

Когато взима ракията в ръцете си обаче, случва се нещо магическо! Шрек чувства топлина в гърдите си. Мека топлина. „Да не би… Да не би това да е… Любов?“ Шрек е положително стреснат. Защото това действително е любов!

Шрек взима ракията и магарето, връща се в дома си и я споделя с катуна. Край.

 
 

Сараевските Ромео и Жулиета: поуката?

| от chronicle.bg |

Човечеството не е способно да опази голямата любов. Колкото и да се говори за нейното всемогъщо действие, в крисизни времена, дори сила като любовта няма място. Трагедията „Ромео и Жулиета“ на Шекспир е художественият сюжет, който изследва тази тематика. А ние мислим над нея вече векове наред, връщаме се непрестанно към мотива и всеки си мисли колко е глупаво двама влюбени да попаднат в плен на обстоятелствата.

Близо 4 века са минали откакто Шекспир създава най-великата любовна история на всички времена. Но само 25 години ни делят от момента, в който съдбата на Ромео и Жулиета се разиграва в реална обстановка. Това е почти днес, на фона на столетията, изминали от написването на трагедията. Някои си мислят, че сме напреднали в развитието си, но историята на Бошко Бркич и Адмира Исмич е недвусмислена. Поуките са на лице, теорията е неоспорима, практиката – трудно осъществима.

А фактите говорят достатъчно, затова може би е хубаво да бъдат припомняни.

Вечерта на 18 май 1993 г. Един сърбин и една босненка осъществяват мечтата си – да избягат от Сараево към Сърбия в търсене на по-добър живот, далеч от войната. Различните им произход и религии правят бъдещото им съжителство на практика невъзможно. Адмира и Бошко са на 25 години и са заедно от девет години. Родени са в знаковата за цял свят 1968 г. Учат заедно химия и по време на учението започват връзка, а след завършването се сгодяват. Всички недоумяват как може мюсюлманка и християнин да искат да създадат семейство. Различни са и като произход, и като характер – Адмира е дива, не прилича на останалите момичета, може да оправи мотоциклет и обича да се забавлява. Бошко е по-различен – чаровен, мил, обича уединението и тихите сбирки. Младите, които се запознават в навечерието на новата тогава 1984 г. Не се интересуват от мнението. Девет месеца преди смъртта си се местят да живеят заедно.

След избухването на на гражданската война в Босна и Херцеговина остават в Сараево, който тогава е под обсада. Животът е под постоянна заплаха. Хората не могат да ходят свободно по улиците, защото снаряди падат непрекъснато и навсякъде – на площадите, на пазарите, върху жилищните сгради. Майката на Бошко е избягала преди злощастните събития, но той остава заради Адмира. За да му се отплати, че не я е изоставил, тя решава да замине с него към Сърбия.

Четиринадесет месеца след избухването на войната, чрез познанства в сръбската армия, Бошко уговаря на теория безопасното им преминаване през града. През нощта между 18 и 19 май, двамата трябва да прекосят моста Връбаня над река Миляцка и никой да не ги спре. Мястото е ничия земя – на границата между враждуващите лагери.

Докато прекосяват моста обаче, срещу тях е изстрелян снаряд, който убива Бошко на място, а Адмира е смъртоносно ранена. След като е уцелена, тя пропълзява и прегръща тялото на Бошко, след което загива. След време двамата ще станат известни като сараевските Ромео и Жулиета. Но не и преди абсурдът да продължи.

Човекът, който разказва историята им на света е Кърк Шорк – кореспондент на „Ройтерс“, изпратен да отразява войната. Първоначално прави снимка на две тела, лежащи в ничията земя и продължава задълженията си. От редакцията обаче насочват вниманието му към снимката, която им изпраща, и той се доближава на безопасно разстояние до мястото. Докладът, който изпраща е с дата 23 май и съобщава за две мървти тела, „вкопчени в последна прегръдка“ на брега на река Миляцка. Никой не може да прибере телата им и те ще останат така още един ден – общо шест дена от 18 до 24 май. В доклада още се съобщава за труп намиращ се наблизо, който не е прибран от пет месеца.

Босненците обвиняват сърбите, сърбите – босненците. Никой не поема отговорността.

Родителите на Адмира научават два дена след убийството. Разбират от журналисти от радиото, които им се обаждат, за да потвърдят смъртта на Бошко. Родителите искат само едно – да приберат телата на децата си и да ги погребат заедно. Но никой не позволява на врага да навлезе в ничията територия.

Накрая е постигнато споразумение и телата са погребани в сръбско гробище извън Сараево. През 1995 г. са преместени в гробището в Сараево.

Кърк Шорк е застрелян от млад войник през 2000 г. В Сиера Леоне. Прахът му е разделен на две части – едната е положена във Вашингтон, а другата е до гроба на двойката, която той увековечава – двамата души, за които той пише: „в страна, полудяла от воюване, двамата бяха луди един за друг.“

Днес се навършват 25 години от смъртта на Адмира и Бошко. А поуките? Те са ясни и без да ги артикулираме.

 
 

Най-издръжливите на студ хора

| от chr.bg |

Учени от Лондонския университетски колеж изясниха, че жителите на Северна Европа притежават особен ген, който защитава организма от хипотермия, и позволява на норвежци, шведи, финландци и други жители на региона да понасят по-леко студените зими.

По данни на учените, генът TRPM8 се появил у хората преди около 25 000 години, когато климатът в Европа бил по-студен. Въпросният ген играе също роля на обезболяващо, като повишава прага на болката и дава възможност на притежателите му да се справят по-лесно със сериозни заболявания. TRPM8 е с роля на температурен маркер, който съобщава за преохлаждане на организма.

Учените отбелязват, че именно благодарение на този ген жителите на северните райони в Европа се чувстват по-добре и по-рядко боледуват в студовете в сравнение с другите хора.

Най-издръжливи на студовете са финландците – TRPM8 се съдържа в геномите на 88 на сто от жителите на страната.

 
 

PAPER TIME – дърво, хартия, прах

| от PAPER TIME |

От днес до 9 юни галерия и арт депо Червената точка представя най-новата си експозиция „PAPER TIME – дърво, хартия, прах“.

Изложбата разглежда хартията като времето, стъпвайки на размислите за времеот н аАлбер Камю. Времето се „ползва от нашата разсеяност“  е цитатът – отправна точка на подбора в изложбата.

Хартията като времето попива всичко – и случайното мастилено петно, и премерената мисъл. И прозрението, и дълго търсения жест.  И импровизирания щрих, и пълнотата на една преживявана  визия.

Живопис - Невена Дернева

Хартията като времето има силата да променя и да се променя.

Галерията търси доказателство за това в картините на Невена Дернва, създадени от хартия на прах, и в „Хартиените стаи“ на Кирил Якимов /живопис върху амбалажна хартия/.

Прозорците в неговите творби са като облепени – виждаш и не виждаш през тях.

Общата идея се допълва от рисунките на Слав Недев – цветни открития, вдъхновени от случайно попаднала ценна хартия. Колаж с оживелите дървета на Витоша, които отвисоко наблюдават града ни и нас, подчертава тленноста на хартиеното време, обвило накъсаното ни ежедневие. А намачканите каот лист хартия мисли, издълбани от Даниел Мирчев в дървото, нямат нужда от думи за своята история.

Колаж - Луиза Де Донато

„Хартиено време“ е до голяма степен случаен проект, признават от галерията, но и той като времето, независимо от случайността, има щанса да остави следи, по-дълги от врметраенето н аизложбата. А тя, както казахме, е до 9 юни. До тогава в арт депо „Червената точка“ ще видите:

Невена Дернева – картини от хартия на прах

Луиза Де Донато – колаж – хартия на платно,

Кирил Якимов –живопис,

Слав Недев – гваш и темпера на Velké Losiny®;

Даниел Мирчев – релеф в дърво.

PAPERTIME