Нямахме това предвид

| от |

Всяка реклама носи някаква идея със себе си. Понякога обаче само секунда невнимание и се получава „Каква я мислехме, каква стана?“

ooops (12)

 
 

Джуди Денч: „Ще изтрием ли Кевин Спейси от историята?“

| от chronicle.bg |

Докато масовата аудитория в социалните медии все още не е „простила“ на Кевин Спейси, а последният му филм спечели малко над сто долара приходи, един от стожерите на световното кино изразява своята значително по-трезва позиция по повод скандала с великия актьор. След Катрин Деньов и Глен Клоуз, Джуди Денч е поредното голямо име, което застава против криворазбраната политкоректност на Холивуд.

Преди няколко дена актрисата се изказва в защита на актьора Кевин Спейси на Международния кинофестивал „Сан Себастиан“, предава Variety.

Пред журналисти тя си спомня за времето, когато със Спейси си партнират в драмата „The Shipping News“ (2001). По това време Денч губи съпруга си и Кевин Спейси й оказва „безценна подкрепа“ на снимачната площадка. След това тя добавя, че не  е редно актьори като него да бъдат изрязвани от филмите си, заради неясните и недоказани обвинения на няколко мъже.

По никой начин не одобрявам факта, каквото и да е направил той, да го изрязват от филмите. Ще заличим ли това, което се е случило, когато го заместим с Критофър Плъмър? Ще го изтрием ли от историята? Ще се върнем ли назад и всеки, който се е държал неприлично, или е нарушил закона, или е обидил някого… всички ли ще ги отрязваме? Ще ги заличим ли от историята? Не знам.

Случаят, за който споменава актрисата е свързан с филма „Всички пари на света“. След обвиненията в сексуален тормоз режисьорът Ридли Скот уволни Кевин Спейси и на негово място дойде Кристофър Плъмър. Всички сцени с участието на Спейси е трябвало да бъдат презаснети. Плъмър беше номиниран за „Оскар“ за ролята си.

„Не знам при какви условия е станало, но въпреки това той е прекрасен актьор.“ допълни носителката на „Оскар“ и ветеран в киното и театъра.

Джуди Денч беше на „Сан Себастиан“, за да  получи най-високото отличие на фестивала – почетната награда „Доностия“. Тази година заедно с актрисата, наградени са Робърт де Ниро и Хирокадзу Корееда. 

 
 

Ежедневието на една продавачка

| от |

Имаше една прекрасна сцена от „Женени с деца“, в която Ал Бънди отива на работа, отключва магазина, влиза, сяда на един стол, слага лицето си в шепи, следва близък кадър на часовника на стената, който се сменя от 9:00 сутринта на 17:00 следобяд, Ал вади лице от шепите си и си тръгва.

Това ли е ежедневието на продавачите?

Не, това си е нормална работа. Има обаче една порода продавачки, които се открояват от всички други. Много добре знаете за кои говоря. То е до характера на човек.

Тя става сутрин, слага си сух шампоан, бялото потниче и скъсаните, изтъркани, брокатени дънки и бърза за работа, че закъснява и шефката пак ще им се кара. Тя и шефката са една порода хора – просто продавачката е кифла level 3, а шефката е кифла level 17. Левелът идва от това колко години след 18 си. Защото с всяка изминала година кифлите стават все по-кифли. Шефката вече е омъжена, което помага освен в отварянето на магазин, и в усвояване на викането като основен метод на комуникация.

Кифла левел 3 слиза от тролея и отива към работното място. Малко е кисела, защото изкуственият маникюр й пречи да цъка в месинджър на телефона. Но понеже и телефона и портмонето й са възголеми, трябва да ги носи в ръка, за което пък орловия маникюр помага много.

По пътя зарежда провизии за деня – 3 в 1 с вода догоре и шарена Карелия.

Отключва стъклената врата и се залавя да позабърше пода с още влажния парцал от вчера. Подът се забърсва елегантно по диагонал и сега вече продавачката е готова. Време е да седне на работното си място – перваза пред витрината – и да отблъсква клиенти.

На въпросната витрина най-често има дрешки. Може да има и обувки, може да има и само обувки, а може и очила, но най-често са дрешки.

Кафенцето се изпива, докато чакаме да дойде Лилето от съседния магазин, с която си писахме допреди малко в тролея, ама тя не писа, че ще закъснява. Сигурно заради маникюра.

Чашката от кафенцето вече е пепелник, а водата с изминаването на деня става по-мръсна и от водата в кофата на вечно влажния от предния ден парцал. По принцип често се ползват и пепелници, но това се прави от по-висок левел кифли. Когато си на 21 като примера ни, още се учиш.

Минаващите хора, които се заглеждат по витрината са поглеждани с упрек. „Говорим си на лични теми с Лилето. Ако обичате.“ говорят очите на продавачката през дима на току-що запалена цветна карелия. Винаги е току-що запалена.

Някои нагли хора не знаят какво е възпитание и влизат. Цигарата тогава се оставя върху перваза с филъра навън. Или се гаси директно в чашката, за да се покаже на протоклиента, че действията му водят до разхищение на материал и невинни жертви.

Продавачката влиза след човека и се лепва тихо за него. След няколко секунди следва добре познатият разговор:

- С нещо да помогна?
– Не, само гледам.

Е, не може ли да гледа някъде другаде? Айде, че Лилето ще си забрави мисълта! Човекът излиза, с него излиза и продавачката, ама Лилето я няма. Палим наново цигарата – единственото хубаво на горските пожари е, че заради тях почнаха да правят цигарите да се гасят сами. Цикълът цигара-клиент-мръщене-Лиле-кафе-цигара се повтаря цял ден до вечерта.

След като забърше магазина и остави парцала да влажнее до утре, продавачката заключва и се прибира вкъщи. Там съблича кожата си, за да й подишат малко перата и сяда в полога да погледа малко телевизия – ВИП Брадър, Фермата, TLC. Абе тоя Ванко какво го направиха бе! Беше зачела нещо, някой беше пуснал нещо във Фейсбук по въпроса, ама нали не може да пипне екрана с тоя маникюр.

Кълве нещо за вечеря, грозде например, и си ляга, защото трябва да става рано, че клиентите са й скъпи.

 
 

10 известни момичета, които харесват други момичета

| от chronicle.bg |

Да се изправиш в един свят, в която липсата на толерантност и хомофобията все още са много мощни и масови, изобщо не е лесно, дори да си популярен. Изисква доста кураж да заявиш ясно, че си жена, която харесва други жени, или мъж, който харесва други мъже, или пък бисексуален/на. Критиката идва от всички страни и може да те помете.

Въпреки това, има хора, които наистина се приемат такива, каквито са, и не се страхуват да го заявят.

В галерията сме събрали няколко известни момичета, които са показали на света не само своята хомосексуалност, а и своите партньорки. Някои от тях използват социалните мрежи, за да демонстрират колко са влюбени и щастливи.

Ами браво на тях! Вижте кои са те.

 
 

Проблемът със „Забелязано в София“

| от |

Гледали ли сте „Цар Лъв“? Най-вероятно да. А помните ли хиените на Скар? Групата „Забелязано в София“ се превърна от красивият прайд на Муфаса, в гробище за снимки, пълно с хиени, които нападат всичко включително и един-друг.

Една от най-големите фейсбук групи вече е жалко изродено подобие на себе си. Там човек отива, за да храни злобата си с трохички, които душата му смята за угощение. Не можем без тази група.

Там човек е бебе – малко и грачещо за всичко, без да знае нищо или да може нищо, или да прави нищо. Изцяло зависимо от всички останали, но не взимащо никаква отговорност за собствените си действия. Забравящо за собствените си недостатъци, докато пие със злоба от чашата на ежедневието. На тази чаша според него и двете половини са винаги празни. И винаги е виновен друг малоумник, тъпак, гей…

Това, което започна като добронамерен опит за смешна група, сега, уви, е храм на мрънкащите.

Има счупена плочка на тротоара пред блока ви? Веднага снимайте и качете! Добър текст към снимките ви ще е „Това не е държава! Обищаната не си е свършила работата! Всичко в живота ми не е хубаво и затова обвинявам хората, за които гласувах преди няколко години!“

Някой е паркирал неправилно? Ооо, краят му е близо, ей сега ще бъде изтипосан и напсуван! Ако кара скъпа кола – край! Това е Голям шлем направо: скъпа кола, паркирана неправилно върху тротоар със счупена плочка. По който ходи човек облечен странно. Еха! Оставете ги тези ремонти, ами разширете Терминал 1, че след този пост напливът от напускащи държавата ще е невероятен.

В тази група е цялата тъга на народа ни. Цялият страх и фрустрация от живота, пренасочена срещу другарчето. Нескопосаната първосигнална злоба на един народ, който си мисли, че заслужава повече, но не прави повече.

Не управляващите, а ние съсипахме държавата. Защото ние сме държавата и сме съсипани.

Всъщност не. Да искаш да оправят държавата е все едно да искаш да опазят природата. И природата, и държавата са си окей горе-долу – и двете са виждали пердах, които ние нито можем да им причиним, нито можем да си представим, и пак са оцелявали. Ако ще оправяме или опазваме нещо, по-добре да сме ние. Не сме толкова съсипани.