shareit

Няма ли да е просто безумно, ако…?

| от Златина Димитрова, Цветелина Вътева |

Съвременната българска литература е странно място, на което човек може да срещне всякакви животни – някои ти се иска да погалиш, а от други – да избягаш с писъци да не би да ти оставят белези. Може да срещне и един щурец и по-добре да му се случи.

Мартин Колев е роден в Бургас през 1989 година в семейството на актриса и психолог-писател. Любовта му към литературата очевидно започва рано – след като първият написан текст, за който си спомня, е от времето, когато е 6-7-годишен. То е кратко стихче със заглавие „Любовта“. Оттогава е написал хиляди неща, вече е издал две книги с разкази, втората – съвсем прясна („Микро“), в която е автор и на корицата, и на илюстрациите.

Живее в София от близо 10 години. Завършил е психология и е учил магистратура по творческо писане в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е на странни места, сред които театър и книжарница, способни да обогатят представите му за литературата, света и хората.

Публикувал е поезия и проза в различни издания, но не обича да се хвали за това, дори напротив – всичко това остава някак между другото. Ако го попитате дали писането е талант или работа, ще отговори, че зависи дали питате щуреца или мравката. Казва, че писателят построява история, обзавежда я и кани читателя на най-удобното място за сядане. Мястото може да е само изтърбушен фотьойл, но не и от недоглеждане.

Повече за „Микро“ можете да прочетете тук. Предлагаме ви интервю с Мартин Колев:

Това е втората ти книга с разкази. Защо избираш точно тази форма?

Разказите са като билички – съвсем малки, но с потенциала да съберат доста смисъл и красота. Освен това можеш да ги носиш в джоба си.

С какво краткият разказ, който се побира в рамките на страница, те привлича?

Въпреки че е непретенциозен като обем, микро разказът може да каже доста. Освен това няма къде да се скриеш от внимателно четящото око – всяка дума си тежи на мястото. Почти като поезия.

Колко време отне написването на книгата?

Няколко години на обмисляне и два месеца непрестанно писане. Без да броим редакциите.

Кои са авторите, които те вдъхновяват най-силно?

Всичко, което чета, ме вдъхновява по един или друг начин. Често слабата литература мотивира дори повече от качествената.

Имаш ли си ритуал за писане?

Имам ритуали, но те действат само понякога. Обикновено поглеждам към една бележка със съвет от Нийл Гейман: „Кажи на мозъка си да замъли и почвай да пишеш.“

В какви часове пишеш?

В такива, в които остава време за писане. Най-много обичам да пиша, когато градът вече спи.

Имаш ли си специална напитка за писане?

И тя се мени като ритуалите – най-често е черен чай с мляко. Много чай.

Какво е необходимо за написването на един разказ?

Има различни успешни уравнения, любимото ми е вариация на класическото „Какво би станало ако…?“. При мен по-скоро звучи така: „Няма ли да е просто безумно, ако…?“.

По какъв начин работата ти в книжарница промени възприятието ти за книжния пазар в България?

Показа ми през какви механизми функционира бизнесът. Запозна ме с различните видове хора, които си купуват книги и ми даде възможността да общувам с тях.

Имат ли значение професиите на родителите ти за развитието ти като автор?

Може да имат, но не е задължително. При мен беше важно това, че майка ми работеше в библиотека – след училище отивах при нея и попадах в един друг свят, почти толкова истински и далеч по-вълнуващ от нашия.

Кое е първото нещо, което си написал? На колко години беше?

Първото нещо, което помня, беше стихотворение на име „Любовта“: „Любовта е сладка/ по-сладка от бонбон,/ все едно да литнеш ти към Рая/ с дребен, мъничък балон…“ Бил съм на 6 или 7.

Лекция на кой чуждестранен автор би посетил?

Тъкмо дочетох последния роман на Дейвид Мичъл – бих се изкефил да го чуя на живо.

Какво е мнението ти за лекциите и уроците по творческо писане? Може ли писателството да се изучи?

Писането е занаят и в него има безброй тънкости, които можеш да усвоиш от по-опитните. Но, както казва Георги Господинов, също толкова важно е да не слушаш съвети. Научи всичко възможно, а сетне го забрави и запретвай ръкави.

Повече талант или повече работа е писането?

Зависи дали питате щуреца или мравката.

Твоята дефиниця за писател (човек, издал книга или…?)

Писателят построява история, обзавежда я и кани читателя на най-удобното място за сядане. Мястото може да е само изтърбушен фотьойл, но не и от недоглеждане.

Откъде черпиш вдъхновение?

От достоверността на изкуството и абсурдизма на живота ни.

Откъс от „Микро“можете да прочетете тук.

 
 
Коментарите са изключени