Няма да се поддадем на неравенството, скочиха туркините срещу Ердоган

| от |

65 организации за правата на жените в Турция излязоха с обръщение, осъждащо президента Реджеп Тайип Ердоган заради неговите изказвания тази седмица, че равенството между жените и мъжете е в разрез с природата, съобщава ДПА.

Обръщението е поместено на цяла страница във вестник „Хюриет“, който е един от най-продаваните ежедневници в страната. То идва три дни, след като президентът заяви, че ислямът повелява, че жените трябва да дадат приоритет на майчинството и критикува жестоко феминистките.

„Жените и мъжете имат равни права“, написали жените, добавяйки, че Турция вече изостава в международните индекси от гледна точка на равенството между половете.

Те отбелязват, че Ердоган е правил подобни пренебрежителни изказвания към жените преди и е обвинен, че забележките на президента са в нарушение на Конституцията и международните договори, които Турция е подписала.

„Ние няма да се поддадем на неравенството“, се посочва в становището, призоваващо жените да се вдигнат и да защитят правата си.

Процентът на жените в пазара на труда е сравнително малък – около 29 %, според Световната банка, сравнено с 54 % за Германия и 57 % в САЩ.

214 жени са били убити от техните партньори през 2013 г. в Турция, по данни на независимия новинарски портал Бианет.

Правозащитните организации са обезпокоени, че властите не правят достатъчно, за да защитят уязвимите жени./NewsBG

 
 

Леонардо ди Каприо трябва да върне Оскара (но не неговия)

| от chronicle.bg |

Леонардо ди Каприо трябва да върне статуетка Оскар по нареждане на федералните служби. Но тя не е тази, за която си мислите.

През 2016 година ди Каприо спечели награда на Академията в категория Най-добър актьор за ролята си в „The Revenant“ и така сложи край на меметата и шегите по негов адрес. 

Преди да извоюва дългоочакваното отличие, Леонардо е бил номиниран за приза общо 5 пъти: Най-добра поддържаща роля за „What’s Eating Gilbert Grape“, три пъти Най-добър актьор и веднъж като продуцент, когато „The Wolf of Wall Street“ беше номиниран за Най-добър филм.

Оказва се обаче, че Леонардо ди Каприо има и още един Оскар. Той е на Марлонд Брандо за ролята му в „On the Waterfront“ през 1954. Според вестник The New York Times, актьорът получава статуетката като подарък от малайзийския финансист Джо Лоу, който в момента е съден за измама срещу инвестиционен фонд. Ди Каприо трябва да върне и останалите подаръци, които Лоу му прави, включително картина на Пабло Пикасо и колаж на Жан-Мишел Баския.

Оскарът на Брандо изчезна от дома му в Холивуд и по-късно беше купен от Лоу за $600 000 от дилър на филмови сувенири. Някой биха казали, че е много, други биха казали, че е малко, но оказва се, че Academy of Motion Picture Arts and Sciences може да купи статуетката от правителството за $1. Това, разбира се, след као разследването приключи – а то може да се проточи дълго.

Ди Каприо не е единствената знаменитост, която получава такива подаръци от Лоу. Той купува прозрачно пиано от Crystal Music Company и го подарява на Миранда Кер. Манекенката, разбира се, трябва да го предаде, но понеже е трудно да го изкара от къщата си, то ще трябва да остане там поне засега.

Междувременно Лоу се укрива като мнозина смятат, че е в Китай. 

Феновете на Леонардо няма от какво да се притесняват – неговият Оскар си остава при него. Не е екзотична практиката богати финансисти и продуценти да правят скъпи подаръци на звезди, но няма да навреди към тези подаръци да се подхожда със съмнение.

 
 

Как се прави коледен хит?

| от chronicle. bg |

От сензационни класики като „Do They Know It’s Christmas“ от 1989 година до малко необичайните песни като „Killing In The Name“ от 2009 състезанието за коледен хит винаги е било разнообразно. Но как точно се прави коледен хит?

Екип експерти от британски музикален лейбъл смятат, че са открили печелившата формула. Те я създават след като анализират коледни хитове от последните 50 години и определят характеристиките им.

Според получената информация, песента трябва да бъде 3 минути и 57 секунди, в тоналността сол, темпото трябва да е 114 bpm, а самата песен да се изпълнява от 27-годишен солов изпълнител. Също така голяма част от коледните песни са били балади, а половината са кавъри.

И нещо забележително – почти всички песни са били за нещо друго, а не за Коледа. 

„Мисля, че сме далече от алгоритмичното създаване на коледен хит“, казва Хауърд Мърфи, основателят на лейбъла. „Но определени характеристики наистина правят песента по-лесна за приемане.“ Той също така сподели, че „Always On My Mind“ Pet Shop Boys (която е на върха на празничните чартове през 1987) е най-близо до иконичния коледен хит.

Това е така, защото е идеалната дължина и тоналност – също така е и кавър. Темпото обаче е 125 bpm, а не 114, и е записано от дует, чиято средна възраст е 31,5 година. „Mary’s Boy Child“ на Boney M идва на второ място.

„Можеш да направиш хит по всяко време на годината. Като сложиш звънчета в началото на една песен, няма да я направиш по-добра, ако вече не е добра“, казва Мърфи.

 
 

Samsung QLED 8K TV е много повече от телевизор

| от chronicle.bg |

Може да живеем във времето на смартфоните, но това далеч не означава, че трябва да пренебрегваме и забравяме телевизора. Най-малкото защото някои модели не отстъпват на останалите технологии и винаги искат да въведат следващото „голямо нещо“. Още повече, че в момента телевизорът е не просто технологично устройство, а моден аксесоар, носещ елегантност и стил у дома.

Такъв е случаят с новият телевизор QLED 8К модел Q900R, който от днес вече е лансиран на българския пазар. Изкуственият интелект няма място само в джобните устройства и Q900R доказва това. Заедно с AI и функцията интернет на нещата (IoT) можем да споделяме съдържание, както и да контролираме свързани устройства, превръщайки вече заснето в ниска резолюция в съдържание с 8К качество.

Със силата на изкуствения интелект и функцията 8K AI Upscaling, Samsung QLED 8K TV подобрява качеството на съдържанието за още повече детайли, подсилвайки ефектите.

Qled-8k_2

QLED 8K Q900R се предлага у нас с големина на екрана 65, 75 и 85 инча. Високата резолюция показва дори най-малките детайли във всяка картина, като дава по-голяма дълбочина и потапя в една нова и вълнуваща реалност. Интелигентният двигател зад Samsung QLED 8K автоматично анализира всяка картина, като осигурява най-съответстващия й звук.

Блясъкът на слънчевите лъчи в стаята вече не пречи на възпроизвеждането 8К картина – така винаги виждаме точни и по-богати цветове при всяка светлина и можем да се насладим на милиарди нюанси със 100% обем и точност на цветовете. С няколко думи – не е необходимо да намаляваме светлината в стаята, за да видим какво се излъчва.

Борбата за дистанционното може да остане в историята, тъй като желаното съдържание тук може да бъде избирано и с гласови команди. За традиционалистите обаче, е създадена функцията One Remote Control, която позволява управлението на различни периферни устройства само с едно дистанционно.

Qled-8k_4

Това, което нареди QLED TV на Samsung сред водещите изобретения на годината, е неговият режим Ambient Mode. Той улеснява достъпа до полезна информация през целия ден, дори когато не гледаме активно филми и телевизия. А за маниаците на тема интериор, същата функция позволява устройството да придобие същия цвят и десен като стената, на която е поставен. Пак за същата група хора телевизорът е направен така че да поставим телевизора на стената с незабележимо разстояние от нея.

И за да няма пренебрегнати, приложението Steam Link позволява да се пускат игри без необходимост от отделен сет топ бокс.

Това би трябвало да е достатъчно, поне като за начало? 

 
 

Селската амбиция ръжда не хваща

| от Емил Кирилов |

Във всяка нормална фирма, във всеки офис в София, всеки ден и час, има минимум по един много амбициран човек без особени личностни качества, но пък изпълнителен и зверски решен на успех и победа. Човек, дошъл не на работа, а на война.

Той пристига от далечни земи. Може и да е местен, но неговата вътрешна същност, неговото действително същество, скрито зад костюмчето, шито на ишлеме, е точно от там, ако ще на гърба на Коня да е расъл.

Душата му е от Злокучене, от Марс, от Тъмната, зла, сенчеста паралелна вселена на болезнено амбицираните селяндури, които си вардят службицата с цената на живота и оставят у малкото нормални хора на тази планета усещането, че биха правили на шефа всякакви мръсотии. След малко. В кенефа. Буквално.

Той е тук, за да се поти, да се пъне, да се мори, да не издържа, да прави впечатление, да избухва, да е номер едно, да поема задачки, да победи, да се доказва. Напрежението е постоянно и много голямо.

Като на някаква приказна селска сватба е този човек непрекъснато. Като една застаряваща братовчедка на булката е, решена да си намери мъж на това дългоочаквано тържество на кича и безумието, но и разяждана от непосилно тежка злоба и завист към своята вече „уредена“ роднина в бяла рокля.

За тия хора да ходиш на работа е всичко. Но не самата работа и нейното вършене е от значение, не крайният резултат и удовлетвореността от това да създадеш нещо е водещо в техните кански усилия. Важното е да се покажеш, да се навреш сред обществеността, да се наместиш на сигурно, нещо там да се овъртолиш във влиятелни хора и слава.

Селската амбиция е много коварна работа, защото създава непоносим дискомфорт в живота на физически най-близкия нормален човек, свидетел на цялата тая мъка, който не е възпитан да се напиня като умопомрачен, само и само да му вдигнат заплатата със 150 лв, да го потупат по рамото и евентуално да си намери гадже с висок служебен пост и апартамент в СОФИЯ.

Селската амбиция е нещо страшно.

Нейният приемник вечно се страхува да не би да изпусне нещо, той знае всичко и е вечно в час, докато ти си пиеш обедната бира на слънце в почивката и оглеждаш задниците на малкото хубави колеги, дето останаха в този живот.

Селски амбицираният човек ще те купи и продаде, облечен като някаква стюардеса или кондуктор в БДЖ, каквито са й/му разбиранията за елегантност и офисен дрескод.

Той влага толкова енергия в това да се чекне по офиси по цял ден, да е винаги информиран за всичко, да е насреща за тези над него, да принтира някакви листа, задъхан и наведен, да създава добро впечатление на директори, че като се прибере вечер у тях, се размазва на дивана като желе, изнемощял, няма сили за книга, за филм, за спорт, за любов, за нормална вечеря, за малко мисъл в тая глава, бе.

Яде спържа от буркани от селото на своята душа и крои с цялата й неописуема нищожност дребни схеми, с които да блесне на работа и в утрешния ден.

И така ден след ден. Та цял живот…