shareit

Няколко от най-особените храни в историята

| от |

От римляните до норманите, през средновековния период храната е повлияна от различни тенденции и силно засегната от сезоните. През 17 век се появяват оранжериите дава възможност на богатите да пренебрегват сезоните и също така започват да се внасят продукти от Новия свят. Богатите можеха да изберат да ядат почти всичко, което им харесва, а обхватът на животните и птиците, консумирани в джорджианска Великобритания, е поразителен – нищо, което се движи, не е в безопасност от тенджерата!

Имайки това предвид, ето селекция от храни, на които бихме могли да говорим днес…

1. Сънливци (животинката на снимката горе)
Да, римляните наистина са яли сънливци. Или поне някои хора са го правили; всъщност не знаем колко популярни са били сънливците. Пълните животни, които римляните са яли обаче, не са малките, с огромни очи, които знаем днес, а много по-голям тип, наречен неизненадващо – ядлив сънливец. Те са често срещани по средиземноморието и по-голямата част от Западна Европа, а около Тринг в Чилтърнс има британска колония, където животните бягат от викторианските фермички и оттогава се размножават и там.

2. Кокентрайс

Богатите в средновековна Англия ядат голямо разнообразие от животни и птици, обикновено поднесени непокътнати, с глави, крака и опашки, което показва какво е месото и добавя към визуалната привлекателност на ястието. Обезглавената печена птица вероятно би изглеждала толкова странна за един рицар от 15 век, колкото тази с непокътната глава днес за нас.

Средновековните празници могат да включват десетки различни ястия, но кокентрайс е може би най-известното от тях. То представлява горната част на половин прасе, пришита към долната част на угоено пиле. Веднъж ушито и напълнено, ястието се пече и покрива с тесто. След това е украсено богато с всичко, което изобретателният средновековен готвач би могъл да извади.

3. Опашка на бобър

До Реформацията през 1533 г. много от хранителните навици в Англия са продиктувани от правилата на католическата църква. За католиците през Средновековието – тоест за по-голямата част от Западна Европа – около половината от годината се пости. Не може всякакви продукти с животински произход, освен риба и затова по време на постните дни се сервират много такива блюда. Определението за риба обаче е доста широко и в него влизат и бобрите.

4. Кехлибар

Твърдо, восъчно, мътносиво вещество, произведено в храносмилателната система на кашалотите, кехлибарът стига до масата след като е повърнато от животното или отделен по другия начин. Вече на свобода той трябва да оцелее месеци или дори години в морето, преди да се озове на брега или да бъде уловен от лодка.

Кехлибарът има деликатен, мускусен вкус и е невероятно оскъден. Подобно на повечето редки и относително вкусни, годни за консумация продукти, той си спечелва репутацията на афродизиак и става много търсена храна за супербогаташите през 17 век. Днес той е забранен до голяма степен като част от опитите за ограничаване лова на китове.

5. Фалшивата супа от костенурки

Супата от костенурки става популярна през 18 век. Повечето рецепти започват с инструкции за това как да убиете и заколите костенурката, която пък е донесена жива от Западна Индия. Най-сложният начин да се сервира е като калипас ​​и калипе: две супи, сервирани в горната и долната част на черупката, едната с горната част (зелената), а другата с долната част (жълта) от месото на животното. Супата е популярен за банкети и се превръща в нещо като хит в късна джорджианска Великобритания. Приготвянето е изключително времеемко и скъпо, а към 19 век често започва да се ползва и консервирана или сушена костенурка.

Друга алтернатива от 19 век е пак супа от костенурки, но с телешка глава. Фалшивата костенурка в „Алиса в страната на чудесата“, която има тяло на костенурка и глава на теле, илюстрира това добре.

Телешката глава е гениален заместител на животното – лесно достъпна и почти неразличаваща се по вкус. В края на 19 век новата супа от костенурки е толкова тясно свързана с горната и средната класа, че френските готвачи я наричат ​​супа от костенурки ‘à l’anglaise’.

6. Вегетарианска шунка

Вегетарианството има дълга история (и може би трябва някой ден да й обърнем внимание ), въпреки че самата дума е сравнително нова. Ранните вегетарианци са наричани питагорейци по името на гръцкия математик Питагор (роден 571 пр. н. е.).

До 19 век доброволното отказване от месото е свързано до голяма степен с религията. Често тези, които не ядат месо, казват, че тези, които ядат, поглъщат с него идеи за клане и кървища и че яденето на месо буди войни и насилие. За някои отказът от месо е форма на протест срещу обществените норми, които оценяват яденето на месо като престижно и като белег на управленския елит.

В края на 19 век вегетарианството най-накрая се превръща в движение, свързано тясно с хуманното отношение към животните. Нейните поддръжници често са жени и поради тази причина то се свързва за известно време с правото на глас. Вегетарианските ресторанти, които отварят, за да се погрижат за нарастващия брой неядящи месо, осигуряват сигурно убежище за жените, които искат да се срещнат в социално приемлива обстановка.

Във викторианския период има скок напред в разработването на вегетарианска храна, която е вкусна и креативна сама по себе си, а не просто гарнитури или ястия на месна основа с махнато месо. Освен това тези, които се хранят така, с гордост започват да показват, че се придържат към вегетарианската диета.

 
 
Коментарите са изключени