Новото разделение в Египет

| от |

Стари срещу млади, политически динозаври срещу носителите на новото в политиката. Така изглежда разделението, което пречи на египетското общество да осъществи прехода от улични протести към нова политика, пише Дойче веле.

amr-moussa-2011-1-26-9-52-4

Цели три години след свалянето на диктатора Хосни Мубарак старата гвардия доминира египетската политика. Трите най-важни политически фигури в сегашното преходно правителство – президентът Адли Мансур, премиерът Хазем ел Беблауи и председателят на Конституционния съвет Амр Муса – са на обща възраст 221 години. Дипломатът от кариерата Муса е в политиката още от 1950 година от времето на президента Гамал Абдел Насър.

И в съседните държави политическата ситуация наподобява тази в Египет. Светските сили в Тунис, например, предложиха 79-годишен политик за нов министър-председател на страната , а управляващите ислямисти издигнаха за поста кандидатурата на 88-годишния политически динозавър Ахмед Местири. Повечето млади революционери са разочаровани от продължаващото надмощие на стария партиен елит. Активист, пожелал анонимност, казва: „Младите нямат достатъчно опит. Те не спечелиха от революцията. Нищо не разбраха и се оставиха да бъдат изиграни от силите за сигурност и тайните служби“.

Нямат пари

По време на диктатурата на Мубарак египтяните нямаха възможност да обучат независими подрастващи политици. От една страна режимът гарантира известна ограничена свобода на Мюсюлманското братство, но пък потискаше появата на истинска светска опозиция. Новооснованите от по-младото поколение либерални и леви партии не изиграха никаква роля на първите свободни избори след падането на режима. Младият активист смята, че причината се корени в липсата на политическо ноу-хау и финансови средства. „Финансирането на партиите беше огромен проблем. Ние от Партията на справедливостта имахме само един офис, който трябваше да освободим, защото нямахме достатъчно пари“, казва той. Междувременно 32-годишният активист е напуснал партията и се е оттеглил от политиката.

Free-Egypt-e1322061854206

Промяна отдолу?

По-оптимистична картина обрисува Шихаб Вагих от партията „Свободен Египет“. 29-годишният Шихаб е говорител на либералната партия, която успя да спечели 15 мандата на миналите парламентарни избори. Шихаб работи и като регионален координатор на германската фондация „Фридрих Науман“ в Кайро. Той също е разочарован от мудните промени след революцията. Водещите политически фигури в правителството и в много партии все още са от старата гвардия. Това обаче е само едната страна на медала. „Има и млади хора, които навлизат в политиката. От началото на революцията на 25 януари 2011 година постепенно изникват нови лица. Някои от тях се издигат и до ръководни постове в партиите“, казва Шихаб. Той дава пример с председателя на партията „Свободен Египет“ Ахмед Хасан Саид, който принадлежи към новото поколение египетски политици.

Вътрешни битки

Много по-важно от възрастта обаче е дали политиците имат нови идеи, и дали защитават демократичните ценности като диалога и прозрачността. „Сегашното преходно правителство не води диалог и не се вслушва в гласовете отвън“, казва Шихаб. Хаосът, в който се намира страната след свалянето на Мубарак, допълнително пречи на новооснованите партии да изградят стабилни структури. Активистите взаимно си пречат да извлекат политически дивиденти от революцията. Само няколко месеца след народното въстание протестното движение „6 април“ се разцепи, а движението „Тамарод“, взело активно участие в свалянето на президента Мохамед Морси, се бори срещу вътрешната съпротива в собствените си редици. А идната година предстоят нови парламентарни избори, и младите политически сили в Египет нямат много време за консолидиране.

 
 

Наградите за кино и телевизия MTV: честито на победителите

| от chronicle.bg |

Снощи беше повече от успешна вечер за вселената на Марвъл, в която отлетяха едни от най-големите награди на MTV. „Черната пантера“ спечели наградата за най-добър филм, Чадуик Боузман взе две награди, а Майкъл Б. Джордан беше награден за превъплъщението си на злодея Ерик Килмонгър.

Тифани Хадиш беше домакин на церемонията в Санта Моника снощи. Повече от нея и от блясъка на червения килим ще покажем по-късно през деня. Сега показваме пълния списък с победителите.

Най-добър филм

Avengers: Infinity War
Black Panther („Черната пантера“)
Girls Trip
IT
Wonder Woman

Най-добър сериал

13 Reasons Why
Game of Thrones
grown-ish
Riverdale
Stranger Things

Най-добро изпълнение във филм

Black-Panther-Coates

Чадуик Боузман – Black Panther
Тимъти Шаламе – Call Me by Your Name
Ансел Енгрот – Baby Driver
Дейзи Ридли – Star Wars: The Last Jedi
Сърша Ронан – Lady Bird

Най-добро изпълнение в сериал

Мили Боби Браун – Stranger Things
Дарън Крис – The Assassination of Gianni Versace: American Crime Story
Катрин Лангфорд – 13 Reasons Why
Иса Рей – Insecure
Мейзи Уилямс – Game of Thrones

Най-добър герой

Чадуик Боузман като Черната пантера – Black Panther
Емилия Кларк като Денерис Таргариен – Game of Thrones

Гал Гадот като Жената чудо – Wonder Woman
Грант Гъстин като Бари Алън/Светкавицата – The Flash
Дейзи Ридли като Рей – Star Wars: The Last Jedi

Най-добър злодей

Screen_Shot_2017_07_19_at_12.58.36_PM.0

Джош Бролин като Танос – Avengers: Infinity War
Адам Драйвър като Кайло Рен  – Star Wars: The Last Jedi
Майкъл Б. Джордан като Ерик Килмонгър – Black Panther
Обри Плаза като Лени БъскърAubrey Plaza – Legion
Бил Скарсгард като Пениуайз – IT

Най-добра целувка

Jane the Virgin – Джина Родригез (Джейн) и Джъстин Балдони (Рафаел)
Love, Simon – Ник Робинсън (Саймън) и Кейнан Лонсдейл (Брам)
Ready Player One – Оливия кук (Сам) и Тай Шеридан (Уейд)
Riverdale – Кей Джей Апа (Арчи) и Камила Мендез (Вероника)
Stranger Things – Фин Улфхард (Майк) и Мили Боби Браун  (Единайсет)

Най-добро изпълнение на уплашен герой

Талита Бейтман (Джанис) – Annabelle: Creation
Емили Блънт (Eвелин Абът) – A Quiet Place
София Лилис (Бевърли Марш) – IT
Кристин Милиоти (Нанет Коул) – Black Mirror
Ноа Шнап (Уил Байърс) – Stranger Things

Най-добро комедийно изпълнение

Film Title: Girls Trip

Джак Блек – Jumanji: Welcome to the Jungle
Тифани Хадиш – Girls Trip
Дани Левай – Schitt’s Creek
Кейт Маккинън – Saturday Night Live
Ейми Шуимър – I Feel Pretty

Най-добър документален филм за музика

Gaga: Five Foot Two

Can’t Stop, Won’t Stop: A Bad Boy Story
Demi Lovato: Simply Complicated
Gaga: Five Foot Two
Jay-Z’s “Footnotes for 4:44”
The Defiant Ones

Най-добро риалити шоу

The Kardashians 
Love & Hip Hop
Real Housewives
RuPaul’s Drag Race
Vanderpump Rules

 
 

Мечтите, които няма да се сбъднат, ако спреш да работиш в офис по 8 часа на ден

| от chronicle.bg |

„Ще напусна офиса и ще работя от вкъщи на свободна практика!“

„Ще напусна, защото ме ограничава стоенето от 9 до 5 в офиса.“

Или върховното:

„Ще напусна, за да се развивам, защото не искам да влизам в машината на фиксирания 8-часов работен ден.“

Мисли, които се въртят в почти всяка милениалска глава. Прекрасни на теория, трудно осъществими на практика.

Добавете към тези „аргументи“ и някой чиклит роман и представата е на една ръка разстояние. Напускате работа, на втория ден пиарите на „Ив Сен Лоран“ се свързват с вас, за отидете на Малдивите и да ви снимат голи за рекламата на новия им парфюм. После звънят от „Прада“, „Гучи“ и свършвате на корицата на септемврийския брой на „Воуг“.

Или пък на третия ден след напускане на работа от комитета на „Пулицър“ ви пишат, че сте награден за невероятната ви поезия, вдъхновена от момичето от Люлин 3.  Следват тонове бестселъри и участия в риалити шоута. Остава само да треснете молбата си за напускане на бюрото на шефа.

Да, работата всеки делничен ден от 9 до 5 е нещо крайно досадно. Както впрочем и половината живот. Разбира се че да прекарваш осем часа на ден, пет дни в седмицата на едно бюро в офис, заедно с още десетина колеги и денят ти да минава под ритъма на щракащи клавиатури, не е най-прекрасната работа. В един момент омръзва. А днес милениалите са на върха си и упорито скандират колко ограничаващо е да работиш по 8 часа на ден в офиса. Мисълта за самостоятелно индивидуално развитие е все по-изкушаваща.

Прекрасно, дано се случи на всеки, който го пожелае. Нека все пак уточним няколко неща, които няма да ви се случат (особено у нас), ако напуснете работа и решите да пишете своя собствена версия на чиклит роман.

Няма да изживеете своя „Яж, моли се и обичай“. Знаем, че дори тези, които наричат книгата „боклук“, искат да им се случи същото, но не – няма. Дори Елизабет Гилбърт е трябвало да работи поне 16 години в офис, докато си позволи да напусне. Още повече, (и това тя самата го казва), тя подписва договор с издателство да напише точно тази книга, което й отстъпва финанси, за да пътува 3 месеца в Италия, 3 в Индия и 3 в Бали. Така че нещата са с една идея по-подсигурени и човек е с една идея по-опитен преди да се впусне в подобно начинание. Та да, няма да направите околосветско пътешествие и да издадете бестселър. Но може да пробвате с булевардна стихосбирка (защото ще я пишете на някой булевард) „Яж, пости и се надявай“.

Няма да срещнете съвършената любов. На ментално ниво ще бъдете твърде заети да мислите как ще вържете двата края. А на материално, голяма е вероятността да не си платите интернета или телефона и да останете без Facebook, Tinder, Grindr и всичките съвременни способи за запознанство с нови хора и „опознаване на нови култури“. А вечеринки вече няма…

Няма да превърнете таланта си в кариера за милиони. Историята просто не познава такъв случай. Стивън Кинг е работил много време в обществена пералня още преди да напише „Кери“. Тенеси Уилямс е работил три години във фабрика за обувки и пише всеки ден, предимно нощем. Чак след години идват „Трамвай Желание“ и „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Джоан Роулинг години наред е била учителка. Схванахте ли идеята? Свободата си има цена. И тя винаги е 8-часов работен ден. За всички, дори за онези с яките снимки – човекът зад апарата е много вероятно да е, както казва приятелка на приятелка, „некво IT”.

Няма да можеш да обвиняваш никого. Мда, когато си в екип с още 15 човека все има на кого да стовариш вината за собствените си грешки. А това, всички знаем, е много сладко. И е много кофти, когато нямаш избор, че твоята тъпотия си е само твоя тъпотия. Помислете за това преди да напуснете.

Няма да откриеш вътрешното си Аз, което да те направи щастлив и блажен. Няма и да усетиш свободата. Ще усетиш просто временното блаженство да не зависиш от определена група хора. Но много скоро ще дойде следващата такава. И ще откриеш, че си още по-далеч от свободата.

За да не кажете сега, че мразим милениалите и сме черногледи, ето няколко прекрасни неща, които Ще ви се случат:

Ще си плащате сами осигуровките.

Ще пиете по-малко (защото пиенето е пари)

Ще ходите повече пеша (защото и пътуването е пари)

Ще преотктриете сладостта на краткотрайните флиртове (защото дълготрайните връзки изискват някаква минимална стабилност в чудото, наречено живот)

Ще заздравите връзката с мама, тате и баба (да са живи и здрави и дълго да ви гледат)

И накрая нека само уточним, че няма нищо лошо в стремежа на човек към самоусъвършенстване, свобода и професионално развитие. Лошо е , когато мечтаем правопропорционално на възможностите си.

 
 

Режисьорът Тери Гилиъм загуби правата за „Човекът, който уби Дон Кихот“

| от chronicle.bg |

Дългоочакваното излизане на филма на Тери Гилиъм „Човекът, който уби Дон Кихот“ по екраните е поставено под съмнение, съобщи Контактмюзик.

Седемдесет и седем годишният сценарист и режисьор най-после показа филма си в рамките на кинофестивала в Кан миналия месец след няколкогодишни съдебни разправии, но започналата нова съдебна битка може да означава, че „Човекът, който уби Дон Кихот“ всъщност никога няма да се появи по екраните.

Парижки съд постанови, че правата над филма се притежават от продуцента Пауло Бранко, а не от Гилиъм. Следователно сега Бранко трябва да реши дали филмът да излезе по екраните.

Преди началото на кинофестивала в Кан той поясни, че проявил благоразумие, предоставяйки на организаторите „изключителното право“ да покажат „Човекът, кой уби Дон Кихот“ с участието на Адам Драйвър. Бранко все пак настоя, че решението няма нищо общо с други проблеми, свързани с появата на филма по екраните. „То не е в разрез с други решения, които вече бяха взети и ни предоставят правата над филма“, отбеляза той.

 
 

Саундтракът към филма „Най-великият шоумен“ постави рекорд

| от chr.bg |

Саундтракът към филма „Най-великият шоумен“ оглави британската класация за албуми за 19-а непоследователна седмица и постави рекорд за последните 50 години.

Предишният рекордьор – саундтракът към филма „Треска в събота вечер“, оглавяваше британската класация 18 непоследователни седмици през 1978 г.

Най-успешният албум със саундтрак в британската класация обаче е „Звукът на музиката“. Той я оглавява 50 седмици от 1965 г. до 1968 г.

Успехът на саундтрака към филма „Най-великият шоумен“ в британската поп класация обаче е за сметка на новите албуми на Джорджа Смит и „Бийч бойс“. Дебютният албум на Джорджа Смит „Lost & Found“ зае третото място. На второто е „Staying at Tamara’s“ на Джордж Езра. „Бийч бойс“ в сътрудничество с Кралския филхармоничен оркестър заеха четвъртото място. На пето е Ед Шийран с „Divide“.

В класацията на синглите Джес Глин надделя над „Клийн бандит“ и зае първото място с „I’ll Be There“. Така тя подобри рекорда си за най-много хитове на певица в британската класация – 7.

„Solo“ на „Клийн бандит“ зае второто място, а „2002“ на Ан Мари – третото. Четвърти е Джордж Езра с „Shotgun“. Пета е Ариана Гранде с „No Tears Left to Cry“.