Новото лице на София – Зона 2 (снимки)

| от |

Преди дни бяха обявени резултатите от конкурса за зоните в централната градска част на София, които ще бъдат обновени. За четирите обособени позиции – бяха премирани по три проекта, като архитектурните екипи, които са ги изготвили и класирани на първо място – ще трябва и да ги реализират.

14_PAGE_IDEA_07_2

Вчера (29.02) ви представихме първата зона, а днес с  от А.Д.А архитектс представя Втората зона. А тя обхваща ул. „Граф Игнатиев”, ул. „Солунска”, ул. „6 септември”, ул. „Ген. Паренсов”, ул. „Цар Шишман”, пл. „П. Р. Славейков”, пл. „Гарибалди”, пл. „Патриарх Евтимий” и градината пред храма „Св. Св. Седмочисленици”.

Площите са свързани с много важна комуникация и обществен транспорт, а те не могат да бъдат радикално премахнати, но с балансиране на различни мерки, които са свързани с ограничаване на трафика и трамвайното движение и акцентиране  върху пресечните точки между комуникации и пешеходни потоци, се цели драматично подобряване на условията за пешеходно пространство.

Обхвата на задачата и нейната значимост, физическата ѝ големина както и сравнително компактните срокове, в които трябваше да се реши задачата, предполагат наистина доста голям екип от специалисти да синергират, за да може да се постигне резултат. Това, което споменахме наистина включва едни от най-значимите публични пространства в центъра на София, които в голяма степен задават облика на центъра в София. С огромен потенциал са пространствата, много живи със много характер, със изключителна автентичност. Именно това бяха отправните точки , от които ние стартирахме нашия проект. Със много проблеми същевременно, казва  арх. Иво Панталеев.

23_PAGE_IDEA_08_3

Проблемите са основно свързани със загубата единствено в ниския план, напластяване през последните 20 години по един неформален, спонтанен начин на много – ние ги кръстихме – визуални и физически замърсители, които затрудняват движението, затрудняват възприятието на средата и въобще създават едно усещане за хаотичност, което не е специфично за същинския център на един европейски град, още повече столица.

13_PAGE_IDEA_07_1

Десет архитектурни идеи са тези, чрез които студиото осъществява нашето намерението, а то е свързано с целта тези пространства, да се превърнат в не пешеходни, а преобладаващо пешеходни, защото те са свързани с много важна комуникация, обществен транспорт, които не могат да бъдат радикално премахнати. „Но ние със балансиране на различни мерки, които са свързани на първо място с ограничаването на трафика, с ограничаване на трамвайното движение, което сигурно ще е един от основните конфликти за една пешеходна зона със акцентиране върху пресечните точки между комуникации, пешеходни потоци, ние смятаме, че драматично подобряваме условията за пешеходно пространство“.

От студиото се опитват да ограничат драстично паркирането, особено произволното паркиране, което се осъществява с момента в тези зони. Много съществено  е устройването на т.нар. споделени пространства, съществения пример за това е ул. „Шишман“.
14_PAGE_IDEA_07_2

„Всички добре знаем как в тези няколко дни на събитието „София диша“ „Шишман“ се превръща в наистина едно много жизнено, живо, великолепно пространство, така че споделено пространство означава със определени средства на дизайна и на регулирането „Шишман“ помещава в мирно съжителство и леките коли, и пешеходците, и велосипедистите. Това смятаме е една от съществените ни идеи“.

От А.Д.А архитектс са направили подробен анализ на всеки конкретен пункт, където са натрупани, неправомерно контейнери за отпадъци, реклами, пълно е с препятствия от типа на стопове, който са в линията на пешеходно преминаване,. Съществен е и подходът по отношение на двата пазара. Те са приети от софиянци в известен, но в много голяма степен те са превърнали в бариери, които негативно действат на пространството на „Славейков“, както и разделят на практика „Граф Игнатиев“ от градинката на „Св. Седмочисленици“, „така че ние смятаме, че те биха могли да бъдат преструктурирани, в много голяма степен редуцирани, а зеленчуковият пазар да бъде със временно ползване т.е. по начина, по който има практика в немалко европейски градове“, коментира идеите арх. Панталеев.

22_PAGE_IDEA_08_2

Много детайлно отношение към зелените площи. Прилагат се много специфични методи те да се подобрят, да се увеличат. Отново цялостна подмяна на ниския план и на дизайна. Идеята е по подобие на добрите примери от Централна Европа преди всичко „Граф Игнатиев“, да се превърне в равностойна по своето въздействие, значение пешеходна улица на „Витошка“, дори с много по –голямо разнообразие и интересни пространства.

 
 

Продукт на седмицата: аксесоари за плащане на Райфайзенбанк? Защо не?

| от chronicle.bg |

Звучи налудничаво на пръв поглед. Аксесоар за плащане. Какво? Плащаш с аксесоар вместо с пари? Не. Всъщност става въпрос за нещо далеч по-практично, което може да влезе в употреба не само на хората, които имат навика вечно да забравят картите си в другата чанта, портмоне и къде ли още не. За всички тези хора избрахме днешния продукт на седмицата.

Аксесоарите за плащане на Райфайзенбанк играят ролята на банкова карта и представляват предмети с поставенa или вграденa в тях микрокарта. С тяхна помощ можете да извършвате безконтактни плащания и да си спестите време в ровене в тестето с различни карти.

Въпросните аксесоари са гривна или ключодържател, като клиентът избира кой от двата да получи. Можете да изберете един или няколко от тях, а с достатъчно въображение има възможност за приспособяване на друга вещ.

RaiffeisenBank-80

Микрокартата има собствен ПИН код и се издава като допълнителна карта към издадена вече основна карта. Условията за ползване са почти същите като при банковите карти – безконтактни покупки до 25 лева без въвеждане на ПИН и със за покупки над 25 лева, както и безконтактно теглене от банкомат. До края на годината аксесоарите  се предлагат безплатно  към основната  кредитна карта RaiCARD Fix.

И в случай, че все още се чудите каква е ползата от аксесоарите на Райфайзенбанк, нека обобщим. Спестяват време и усилия, а както знаем, за добро или лошо, днес всяка секунда е ценна. Досадната работа с дребните за ресто и „имате ли 5 да ви върна 2“ отива при иманярите от 19ти век. Далеч по-сигурен метод на плащане, тъй като аксесоарът не напуска ръката ви или чантата и винаги ви е под ръка. А  освен всичко това, за всяка  покупка с аксесоар се трупат точки в програмата за лоялност.

В края на краищата, нека разсъждаваме по-практично – всеки има нужда от ключодържател, а една гривна в повече никога не е излишна и винаги може да допълни тоалета.

 

 
 

Най-мокрите модели на бански от Instagram

| от chronicle.bg |

Навън вече е студено, гадно, мокро (в лошия смисъл), хората са намръщени, а на всичкото отгоре скоро ще завали и сняг. И така в следващите в няколко месеца. Изминалото и следващото лято изглеждат все по-далечни. Лятото обаче, дори в идните месеци, може да бъде една идея по близо, ако следваме най-секси моделите на бански… в Instagram. Какво по-лесно (и приятно) от това?

Тези жени никога не пътуват само с един бански в сака. Защото това облекло им стои нечовешки секси. И разбира се, защото изкарват пари от това.  За нас е повече от приятно да ги виждаме в различни бански костюми. Именно те са инфлуенсърите, които откриват следващото модерно облекло за лятото.

В случай, че искате да помечтаете за лятото, банските, плажа, морето и хубавата плът, сме подбрали най-секси моделите на бански в Instgram. Едва ли ще навреди на някого да ги последва – на нас със сигурност не ни навреди. Вижте в галерията горе жените, които превърнаха ваканциите си в печеливш бизнес.

 
 

Как разбрах, че не трябва да шофирам пияна

| от Евелина Бонева |

Ако трябва да съм честна, да пия по две-три бири или по две-три чаши вино и да шофирам ми се случваше редовно. „Случваше се“ е тъп израз. Да пиеш алкохол и да шофираш след това не е нещо, което „ти се случва“, а нещо, което решаваш и зависи от теб.

И ако си го правил няколко пъти и не е имало последствия, рискът да помислиш, че това е ОК, е доста голям. Защото всички билбордове с надписи „Не карай пил“, Facebook кампании с ужасяващи снимки на катастрофи и доброжелателни съвети на близки и приятели, няма да разубедят човека, който е решил, че няма никакъв проблем да се прибере вкъщи с колата след две бири.

Седях на пейката в районното редом до един симпатичен травестит, прибран за кражба. Предвид хелоуинския ми костюм, за редовите полицаи представляваше затруднение да преценят колко точно са травеститите на пейката. Беше студено като „на Вала“, вонеше на пикня, отегченият полицай във фоайето не искаше да си говори с мен, а травеститът фъфлеше, че много го било страх да не го помислят сега за педераст. Умирах от скука, а телефонът ми беше заключен заедно с другите ми вещи в някакъв шкаф с катинар. От едната килия се чуваха пиянски стонове на някакъв бедстващ човек, портиерът упорстваше, че в районното не се пуши, а една руса полицайка, която изобщо не приличаше на Камерън Диас, крещеше, че „й писнАло с тоя Хелоуин, немало ли останАли българи в тая държавата“.

Няколко часа по-рано…

Беше 30 октомври и по улиците бродеха вещици. Чудовища, Франкенщайни, булки-трупове, проститутки от 60-те пр. Аз лично се бях пременила като 70-тарска кокаинова майка с прическа a la Петя Буюклиева, сребърна блуза, златни гуменки, спортен клин и скандално нескопосан, но за сметка на това обилен грим. С мен беше и „синът ми“ – безумно млад колега, който също бе предрешен в сребърна блуза с голи рамене, впит панталон и сини сенки. Отивахме на седемдесетарско служебно парти, на което виното се лееше като на някой от купоните на Пан.

Няколко часа песни, танци и селфита по-късно, реших да си взема drink&drive, за да не рискувам. Още един час по-късно си казах „Абе нищо ми няма, ще си ходя с колата, не ми се вози сега в таксита, а и трябва да й плащам зелена зона утре…“

На булевард „България“ забелязах, че зад мен кара полицейска кола с включени светлини. Нямат ли си друга работа тия…

Последва банален сценарий: „Добър вечер, аз съм еди кой си…ще духате“. „Опааа, не е добър резултатът от дрегера, госпожа“, „А ще може ли нещо тука да измислим…“

И последната капка вино се беше отекла от мозъка ми, когато акостирахме в Окръжна болница, където учтиво се съгласих да ми вземат кръвна проба и полегнах на зелената постелка на едно легло, точно до окървавен пимп с уплашена физиономия. Явно проститутките го бяха изоставили, а полицаите не бяха поискали да ги менажира.

След кръвната проба – районното. Трябва да кажа, че се вълнувах от факта, че имам възможността да се возя в патрулка и все пак бих предпочела да съм си вкъщи и да спя. В районното ми беше интересно, признавам. Първите два часа. Забавлявах се на отчаянието, което предизвиках у полицайката, която ме обискира и трябваше да опише поотделно всичките ми гримове, и се възмущавах на отказа на дежурния да ми каже коя зодия е. Обясних на всички присъстващи как в районното е отвратителна мизерия и трябва да си поискат пари от държавата за ремонт, вдигнах скандал, че става течение и тормозих полицая във фоайето с въпроси дали дежурният, който трябва да ме освободи е буден.

После обаче се отегчих. А и се сетих, че телефонът ми е изключен, а близките ми може да звънят и да се разтревожат. Нямам нищо против да прекарам една нощ в районното, но не искам мъжът ми да пропуши крек, защото в 2 съм му писала, че си тръгвам, а в 5 още ме няма.

Затова се налагаше да си тръгна. След кратка театрална постановка, придружена от грозни заплахи, се озовах навън в 6 сутринта, в ранната първоноемврийска сутрин, по лежерна блуза от сребърен брокат и златни гуменки със скъпоценни камъни и махнати връзки.

Направих най-логичното. Не, не се обадих на някой да ме вземе. Нито се прибрах с първия трамвай. Тичах в свежия, режещ въздух, бодра и трезва като репичка, докато не стигнах до колата си. Качих се, прибрах се с нея и заспах.

Новият ден донесе нови знания, събрани в шепа думи: адвокат, разследване, досъдебно производство, газхроматичен анализ, затвор, „ГРОЗИ ТЕ затвор“, над едно и две, под едно и две, присъда, лаборатория, акт т.н.

След вълната „майкавишбнавсчките“ се поуспокоих и се замислих. Ами ако Вселената, Бог, ангел-хранителят ми са били плътно зад мен и са накарали катаджиите да ме спрат малко преди на пътя пред мен да изскочи още някой пиян хелоуинец? Или секунда преди да се разсея и да не видя, че от пряката вдясно с бясна скорост изхвърча друг автомобил? Или минута преди куче да пресече булеварда? Май извадих късмет.

Не само. Май извадих дяволски късмет. Е, известно време ще опознавам отблизо прелестите на градския транспорт и ще тормозя хората, които съм возила преди да ми връщат услугата, но какво пък…На фона на това, което можеше да се случи, двайсетина минути в тролея не звучат като плаване по водите на Стикс.

И със сигурност знам, че повече няма да се кача зад волана на няколко чаши вино. Най-малкото защото ако ме хванат, ще вляза в затвора, а перпективата да съм един своеобразен Граф Монте Кристо в Сливенския, който стърже с жълтите си, дълги нокти чертички за календар по стената на килията, докато отвън го чакат отривисти лезбийки с кол, не ми допада.

Но не само заради това. А защото осъзнах, че да караш след като си пил е не само тъпо, но и рисковано. Толкова рисковано, че като го правиш залагаш на червено човешки животи: и твоят, и този на близките ти, и този на други хора. А може да ти се падне черно. И нищо не си струва този риск. Абсолютно нищо.

Билбордите и кампаниите няма да ви го кажат, така че да го разберете. Но аз ви го казвам, защото минах през това. В районното е студено. В градския транспорт е криво. Таксиметровите шофьори са неприятни.

Но ако това не може да ви убеди, се замислете за друго. Както казваше една моя приятелка: „Куцо е да пукнеш“. Не по-малко куцо е да убиеш някой друг. А таксита и drink&drive…дал Бог.

Ползвайте ги.

 
 

Как да бъдем като Григор?

| от |

Григор Димитров е висок, красив, млад и известен милионер, с очарователна приятелка и хиляди почитатели. Дори да искаш да се заяждаш с него, няма за какво да се хванеш. Той не мрази понеделниците, не седи в задръствания, не пие ракия със салата (даже отказваше на Шарапова да пие вино с нея, като ходеха), не се нервира на цени и политики, и на велоалеята на ул. Раковски, и на Пешо Волгин.

Това, приятели, е здравословен начин на живот!

Но как и ние да бъдем толкова яки? Еми трудно, но с много постоянство може и да се доближим.

Дисциплина.

Дисциплината е измислена, за да плаши недостойните. Когато паднеш и всичките ти фенове, цяла нация, са разочаровани от теб, другия път трябва да биеш не за тях, не заедно с тях, а въпреки тях. Трябва да биеш въпреки феновете си. Само това изисква безумна дисциплина, а още не сме говорили и за тренировките.

Тренировки.

Независимо дали ще ставаш тенисист или ще лееш кофраж, трябва да се развиваш. Имам приятел, който прави скеле по строежите и казва, че ромите не са работливи, но по-добре те, отколкото българите, че българите съвсем зле. Та да тренираме с внимание и спокойствие, без да ни интересува мнението на лешниците в туитър.

Коментари.

Коментарите в интернет са като дъжд на дъното на океана. Някой си там има някакво си там мнение, голяма работа. Човек е толкова голям, колкото големи са проблемите му.

Предварителна подготовка.

Но преди дисциплината, тренировките и коментарите, редно е първо да сложим на стената портрет на Григор. На стената срещу леглото ни, за да е първото нещо пред очите ни сутрин и последното нещо пред очите ни вечер. Така ще помним делото му. Когато се намерите в колебание, запитайте се какво би направил Григор в този момент и направете това. Ако чуете някой да казва виц за Григор, предайте го на полицията! Преместете Коледа на 16 май, когато познайте кой се е родил*.  Това са само основните неща.

 

* Григор Димитров. Но първо изчакайте тази Коледа да мине, че да хванем почивните дни. Иначе няма да ги хванем.