Новото лице на френските надежди

| от |

Новият премиер на Франция е един от най-популярните политици в страната, включително и заради недотам коректните си изявления по адрес на мигранти и роми. В собствената си партия обаче той е оспорван, предава Дойче веле. Кой е Манюел Валс?

Manuel-Valls_2868387b

Досегашният френски министър на вътрешните работи Манюел Валс ще трябва да спасява неблагополучния президент Франсоа Оланд. 51-годишният Валс се ползва с името на трудолюбив, амбициозен и пробивен политик. „Франсоа Оланд си избра един доста оспорван политик. Но той е единственият, който все още се ползва с доверието на френския народ“, казва политологът Хенрик Утерведе от Института за германско-френски изследвания в Лудвигсбург. Според него Манюел Валс е най-популярният политик в досегашното френско правителство.

Манюел Валс навлиза в политиката съвсем млад. Едва 17-годишен, синът на испански мигранти, става член на Социалистическата партия на Франция. Валс е привърженик на „Втората левица“ – движение, което подкрепя социалдемократическите идеи. Валс подкрепя Мишел Рокар, вътрешнопартийния конкурент на Франсоа Митеран. След военната си служба, следва история в Сорбоната и впоследствие бързо се издига в партийната йерархия. През 90-те години на миналия век той е говорител на тогавашния премиер Лионел Жоспен. През 2001 година става кмет на Еври в близост до Париж. Година по-късно вече е депутат в Националното събрание.

През 2009 година се кандидатира на вътрешнопартийните избори за президентския пост. Макар да губи борбата, той определено успява да спечели внимание и интерес. По време на предизборната президентска кампания през 2012 година Валс е говорител на Франсоа Оланд и допринася съществено за изборния му успех. Оланд впоследствие му се отблагодари с ключовия пост на министър на вътрешните работи.

Консервативен социалист

За разлика от предшественика си Айро, чието правителство бе обвинявано в колебливост и хаотичност, в лицето на Манюел Валс французите виждат един действен политик. Той минава за човек на реда и закона. Като вътрешен министър си спечели симпатиите на много французи заради енергичните си изяви по време на катастрофи и полицейски акции. А с твърдия си курс по отношение на нелегалните мигранти стана любимец на традиционно консервативното вътрешно министерство. В същото време обаче си спечели врагове сред левицата.

Обидните изявления на Валс срещу роми накараха правозащитни организации да го обвинят в подбуждане към расова омраза. ЕС също отправи предупреждение към френския вътрешен министър. На голяма част от френските граждани обаче се харесаха думите на Валс по адрес на мигрантите и ромите. „Той е много амбициозен и енергичен политик, който не се страхува да говори открито, дори и това да не е политически коректно“, казва политологът Хенрик Утерведе. Може би точно поради тази причина Валс често е ставал причина и за вътрешнополитически раздори.

Манюел Валс е представител на консервативното крило в Социалистическата партия. Той смята, че постиженията на лявата политика като 35-часовата работна седмица или възможността за пенсиониране на 60 години, нямат бъдеще. Валс с удоволствие би зачеркнал думата „социализъм“ от името и от програмата на партията си. Всичко това го превръща в по-скоро нетипичен представител на левицата. „Въпреки това бъдещият премиер има способността да се налага в собствената партия“, казва Норберт Вагнер от фондация „Конрад Аденауер“ в Париж.

Шансове за президентски пост

Манюел Валс става премиер на една държава, затънала в криза. Безработицата във Франция надминава 10 процента. Държавният дълг възлиза на повече от 90 процента от БВП. Новият премиер е натоварен с трудната задача да изпълнява непопулярния сред левицата „Пакт на отговорност“, обявен от президента Оланд. Този пакт предвижда данъчни облекчения за бизнеса, в замяна на които да се разкрият нови работни места. Новото правителство ще трябва да намали и държавния дълг на страната.

Тази задача става още по-трудна на фона на всеобщите очаквания за намиране на възможно най-социално решение на проблемите. „В този смисъл Франция се нуждае от стабилен политик, който не се страхува от критика и насрещен вятър, защото новият курс е оспорван сред левицата, а и сред голяма част от лявоориентираните френски избиратели“, казва Хенрик Утерведе.

Евентуален успех на амбициозния Валс би могъл обаче да застраши и позициите на президента Франсоа Оланд. Норберт Вагнер от фондация „Конрад Аденауер“ смята, че Валс ще използва времето си като премиер, за да влезе в играта за президентските избори през 2017 година. „Ако популярността на Оланд продължи да пада, Валс със сигурност ще се възполза от своя шанс“, казва еспертът.

 

 
 

Какво ни очаква в социалките до началото на 2018

| от |

Това лято, точно преди морето, си счупих телефона и в резултат една седмица се разхождах без него и съответно без интернет. Беше доста готино всъщност. Тази зима трябва да направя същото.

Като изключим константното мрънкане по общината, до края на годината в социалните мрежи ни очакват няколко вълни от еднотипни постове и статуси, които се появяват всеки декември. Те са общо взето лесни плиткоумни оригиналности, от които всеки е изкушен, за да получи внимание, приемане, одобрение или каквото там му е нужно.

Всеки има право да си поства каквото иска, разбира се. Въпросът не е в правото, а в това, че то се използва за глупости.

Вторият първи сняг

Понеже времето навън е като за мартеници, първият първи сняг бързо ще бъде забравен. Някъде през декември ще завали отново и това е така нареченият „втори първи сняг“. Тогава късопаметната порция от народа ще си зачеститят погрешно първия сняг. От самата покривка пък следва една социалкова подвълна – оплакването от състоянието на пътната обстановка. Това ще се усети особено силно във фейсбук, където фейсбук лешниците ще омрънкат и окрънкят всички групи как не им е изчистено. Друг е въпросът, че лопата им за сняг сигурно са я правили елфите и ги пари като тръгват да изринат снега пред входа

Колко е празна София

Документирано със снимки на пустеещата столична инфраструктура. Колкото повече София заприличва на село, толкова по-хубав град става. Не трябва да забравяме и вечния лаф: „Софиянци заминаха за родните си места“. На такъв хумор Хачо Бояджиев си удря капата в пода и обръща масата със сармите от яд, че не го е измислил той.

Ако вие сте един от хората, които качват снимки на празни улици с гореспоменатия лаф, давайте, кои сме ние да ви съдим. Но знайте, че когато всички сме със семействата си и видим на смартфона снимката ви, ще ни стане мъчно за вас, че сте навънка самичък, вместо да празнувате с компания.

Трапезата на Бъдни вечер

Снимки на сарми и надписи „сърми“. Въпреки че трапезата в този ден е строго регламентирана и всички знаем какво има на масата на всички в държавата (закръглям), някои хора държат да покажат. На този ден, когато отвориш прозореца, за да се измирише от сармите, от долния етаж започва да влиза миризма на сарми. Знаем какво готвите, нали и ние готвим същото. Само че по-хубаво – ако не вярвате, намерете ни във фейсбук.

Коледни песни и филми

Ако не тази, то другата, най-късно до 2020 година ще се появи коледна песен с Криско и Кичка Бодурова, и Галена, и още няколко човека да допринесат за еклектиката. Тази песен евентуално ще иска да замени Майкъл Бубле, Марая Кери и останалите коледни хитове по стените на хората.

Отделно от това, дори ме е страх да кажа „Сам вкъщи“. Имам чувството, че някой ще влезе в офиса и ще ме цапардоса с празна кутия от боя.

Колко сме се наяли на Бъдни вечер и Коледа  

Статуси, в които оплакваме безпомощното си от храна състояние. Присъствието й е било по-силно от нас и не сме могли да надвием черните й влияния. Сега си плащаме и искаме всички да знаят.

Колко сме се напили на Нова година

Всъщност сме изпили съвсем малко повече, отколкото по принцип си пием. Разликата е, че този път сме имали повод.

Изхвърлени елхи през терасата

Има два варианта за мрънкане тук – единият е, че елхата цапа ландшафта, другият е, че как може да се убиват дръвчета. По който и от двата наивни пътя да е поел постващият, трябва да не му обръщаме внимание, а да се радваме, че не му е станало лошо от сЪрмите.

 
 

Бойка Велкова и Мария Каварджикова са „Две“ за стотен път

| от chronicle.bg, БТА |

Бойка Велкова и Мария Каварджикова ще бъдат „Две“ за стотен път в Народния театър „Иван Вазов“ тази вечер - в 19.30 ч. на Сцена на 4-ия етаж двете талантливи актриси от първата ни трупа ще изиграят стотното представление по текст на Таня Шахова, съобщават от театъра.

В спектакъла под режисурата на Юрий Дачев участват също Ева Тепавичарова и Цветомира Даскалова, които се редуват в ролята на Безмълвната жена. „Две“ разказва историята на две титанични жени, свързани от любовта си към един мъж – Боян Пенев, и не само – Дора Габе и Елисавета Багряна. Бойка Велкова /Габе/ и Мария Каварджикова /Багряна/ въвеждат зрителите във вълнуващото съпреживяване на двете именити поетеси и интелектуалки, които съдбата събира в Дома на Съюза на писателите в Хисаря. Спомените и любовта ги сближават, раздалечават и събират отново. . .

DSC8321

„Има личности, които благодарение на страхопочитанието на пишещите, се превръщат в легенди с втвърдена политура. „Две“ не е текст с такива намерения и за мен това е ценно негово качество. Смешно е човек, който се занимава с театър, да вярва, че може да постигне цялата истина за хора, които ги няма, при това толкова многолики като Елисавета Багряна и Дора Габе.

DSC8790

Сцената не е място за спиритически сеанси, нейните възкресения са други – чрез игра и приемане на човешките несъвършенства като приближаване към света на големите“, казва Юрий Дачев за спектакъла, посветен на 120-годишнината от рождението на Елисавета Багряна и 125-годишнината от рождението на Дора Габе.

 

Следващото представление на „Две“ е на 11 декември.

 
 

Култовите персонажи от началото на телевизията до днес

| от chronicle.bg |

Когато телевизията се появява в средата на миналия век, всички медии изпадат в паника, най-вече киното. Телевизията ще ги убие. Пресата, печата като цяло, киното. Всичко вече е достъпно за обикновения човек, той може да върши няколко неща едновременно, докато гледа филм, слуша новини или музика. Може би само рекламният бизнес се радва, че ще достига до много по-голяма аудитория и ще разполага с много повече средства, предимно визуални.

То не било толкова страшно. И вестници имаме още, и книги имаме, и радио що-годе още имаме, а пък киното – то пак си е добре.

За наше щастие телевизията ни е дала едни от най-добрите художествени продукти под формата на сериали. А добрият сериал, в повечето случаи, неминуемо води до ярки герои, които оживяват отвъд екрана и частица от тях започва да живее в нас самите.

Феновете разбират какво е да мислиш за доктор Хаус, часове, дни, месеци след като сезонът е приключил. Или какво е да откриваш прилики между The X-Files и реалния живот. Или когато си бил дете, и си гледал за първи път „Спасители на плажа“, а след това си мечтал да срещнеш я Дейвид Хаселхоф, я Памела Андерсън на плажа в Несебър. Или пък баба ти, която се възмущава от Стефани Форестър и въздиша по Рич… Хубави времена бяха.

Днес е световният ден на телевизията. Тя е всеобхватно поле. Благодарни сме й за хиляди неща. За детството, за информацията. Дразним й се, че ни манипулира и все говорим как „не гледаме телевизия“. Е не е точно така! Сериали гледате все пак.

На световния ден на телевизията си припомняме малка част от любимите ни телевизионни персонажи. С тях отраснахме, с тях се смяхме и дори днес се усмихваме, когато се сещаме как бързахме да се приберем, за да ги гледаме. Чувствайте се свободни да добавите и вашите предложения като коментари. Ще ги включим след това в нашата галерията.

 
 

Кои са номинирани за „незасивимите Оскари“?

| от chronicle.bg, по БТА |

Драмата „Призови ме с твоето име“ за съзряването на двама млади влюбени мъже води по номинации за наградите „Независим дух“ с шест на брой, предадоха световните информационни агенции. Във водещата категория за най-добър филм освен „Призови ме с твоето име“ са номинирани още „Бягай!“, „Лейди Бърд“, „Ездачът“ и „Проектът Флорида“.

С по пет номинации за отличията, наричани „независими Оскар-и“, са филмите „Бягай!“ и „Добри времена“. Следват продукциите „Лейди Бърд“ и „Ездачът“ с по четири.

Сред номинациите за „Призови ме с твоето име“ са за най-добър филм, най-добър актьор (Тимъти Шаламет) и най-добър актьор в поддържаща роля (Арми Хамър). Наградата за най-добър актьор Тимъти Шаламет ще си оспорва с Харис Дикинсън за „Плажни плъхове“, Даниел Калуя за „Бягай!, Робърт Патинсън за „Добри времена“ и Джеймс Франко за „Катастрофалният артист“.

Носителката на приза за най-добра актриса ще бъде избрана измежду Салма Хайек за „Беатрис на вечеря“, Франсис Макдорманд за „Три билборда извън града“, Марго Роби за „Аз, Тоня“, Сирша Ронан за „Лейди Бърд“ и Реджина Уилямс за „Живот и нищо повече“.

Режисьорският приз ще си оспорват Шон Бейкър за „Проектът Флорида“, Джонас Карпиняно за „A Ciambra“, Лука Гуаданино за „Призови ме с твоето име“, Бени и Джош Сафди за „Добри времена“ и Клои Чжао за „Ездачът“.

Изненадващо извън номинираните останаха филмът „Формата на водата“ на Гилермо дел Торо, спряган за претендент за „Оскар“, и режисьорката Грета Геруиг за „Лейди Бърд“. Геруиг получи номинация в категорията за сценарий.

Наградите „Независим дух“ се присъждат от организацията „Независимо кино“. Те се връчват на оригинални и провокативни нискобюджетни филми. Продукциите могат да участват в надпреварата, ако бюджетът им е под 20 милиона долара със значителна подкрепа от независими източници извън холивудската студийна система.

Отличията са смятани за едни от ключовите по пътя към „Оскар“-ите. Последните четири филма, спечелили награди „Независим дух“ – „Лунна светлина“, „Спотлайт“, „Бърдмен“ и „12 години в робство“, бяха отличени и с най-престижните призове в света на киното.
Отличията „Независим дух“ ще бъдат раздадени за 33-и пъти на 3 март 2018 г. в Санта Моника, Калифорния – ден преди най-бляскавото събитие в света на киното – наградите „Оскар“.