shareit

Новият курс на Япония

| от |

Японският премиер Шиндзо Абе е твърдо решен да попречи на китайските амбиции за хегемония в региона. Новият му курс обаче трови вътрешнополитическия климат – налице са подозрения за посегателства срещу основни свободи, пише Дойче веле.

Цяла Източна Азия е в очакване на Джо Байдън. Днес американският вицепрезидент ще обсъди с японския премиер Шиндзо Абе общи позиции по отношение на новата китайска зона за въдушен контрол, след което ще продължи за разговори по същата тема към Пекин и Сеул. Отсега е ясно, че Токио много внимателно ще претегли смисъла на онова, което Байдън ще каже в рамките на посещението си. Ясно е също така от какво се страхува Япония – а именно, че единственият ѝ партньор в сферата на сигурността – Вашингтон, би могъл да смекчи досегашната си твърда линия спрямо Пекин.

055260-japan-china-disputed-islands-senkaku

След като външното министерство във Вашингтон заръча на три американски авиокомпании да обявяват пред китайските власти онези свои полети, които преминават над оспорваната морска зона, напрежението в Токио се увеличи още повече. Нищо чудно, като се има предвид, че японските авиолинии All Nippon Air и Japan Airlines продължават да летят над оспорваните острови Сенкаку без да се регистрират. Ситуацията се поуспокои, след като от Вашингтон увериха, че продължават да изразяват несъгласие с китайските разпоредби.

Планът на Абе

В същото време е факт, че ескалацията в Източнокитайско море е добре дошла за Шиндзо Абе: този конфликт дава на японския премиер възможността да подсили отбраната на страната си, игнорирайки съпротивата на пацифистките сили. Поради обстоятелството, че не разполага с необходимото мнозинство, за да промени конституцията, Абе вероятно ще се опита да интерпретира по нов начин член 9, който позволява на Япония да води военни действия само в случай на нападение. Новото тълкуване на член 9 ще разреши на японските войски да защитават активно и основния си съюзник – САЩ. В същото време Япония ще се сдобие с правото да реагира с военни средства на засилващите се китайски амбиции за хегемония в региона. Отсега е ясно, че след китайската акция в Източнокитайско море подобни промени биха срещнали одобрение сред голяма част от японците.

Детайлите ще бъдат оповестени до края на годината, но основните насоки са вече ясни. На първо място Япония смята да увеличи разходите са за отбрана, независимо от огромния размер на държавния дълг. През 2014 година бюджетът на военните ще възлиза на около 37 милиарда евро. Освен това страната ще инвестира засилено в изграждането на противоракетна отбрана, в защитата на въздушното пространство и в бреговата охрана. В замяна на това броят на танковете ще бъде намален с 60 на сто, като в рамките на десет години броят им ще се сведе до 300. В бъдеще танкове ще има най-вече на крайните острови Кюшу и Хокайдо. Сигурността по северния фланг – на остров Хокайдо, ще се гарантира посредством засилено сътрудничество с Русия. Това ще даде възможност на Токио да концентрира отбранителните си сили на юг – на остров Кюшу.

shinzo-ab_368785b

С новия си отбранителен курс Токио иска да се представи пред САЩ като надежден партньор. За тази цел премиерът Абе създаде Съвет за сигурност по американски образец. Работи се и върху изготвянето на нов закон за защита на поверителните информации – нещо, което определено би впечатлило американците, като се има предвид, че досега Япония имаше сред тях славата на „рай за шпионите“.

Новите тайни

Но – както знаем, медалът винаги има две страни: всички тези промени тровят вътрешнополитическия климат в страната. Обект на остри критики е най-вече новият закон за защита на поверителните информации, който ограничава контактите между държавни служители и журналисти. В проектозакона се говори за „определен вид поверителни информации“, но нито се казва за какъв вид тайни става дума, нито пък е предвидена възможност за парламентарен контрол. Неслучайно правозащитници и журналисти предупреждават, че следвайки този курс, Япония е застрашена от опасността да се превърне в полицейска държава или пък да се „плъзне“ към национализма от 30-те години на миналия век.

Критиците имат и други, съвсем конкретни опасения – а именно, че правителството би могло да определи като поверителни и информациите за атомни аварии като тази във Фукушима. Независимо от всички протести обаче, управляващата коалиция прокара спорния закон в Долната камара на парламента. И макар премиерът Абе да сигнализира, че ще реагира на критиките още преди гласуването в Горната камара, вътрешнополитическият климат е вече отровен. Шигеру Ишиба, генерален секретар на управляващата Либералнодемократическа партия, написа в своя блог, че протестите срещу закона били „по същество един вид терористичен акт“. По-късно той направи опит да смекчи думите си, но това не успокои опозицията – в цялото това развитие тя вижда ясни белези за посегателство срещу основни демократични свободи.

 
 
Коментарите са изключени