Новият курс на Япония

| от |

Японският премиер Шиндзо Абе е твърдо решен да попречи на китайските амбиции за хегемония в региона. Новият му курс обаче трови вътрешнополитическия климат – налице са подозрения за посегателства срещу основни свободи, пише Дойче веле.

Цяла Източна Азия е в очакване на Джо Байдън. Днес американският вицепрезидент ще обсъди с японския премиер Шиндзо Абе общи позиции по отношение на новата китайска зона за въдушен контрол, след което ще продължи за разговори по същата тема към Пекин и Сеул. Отсега е ясно, че Токио много внимателно ще претегли смисъла на онова, което Байдън ще каже в рамките на посещението си. Ясно е също така от какво се страхува Япония – а именно, че единственият ѝ партньор в сферата на сигурността – Вашингтон, би могъл да смекчи досегашната си твърда линия спрямо Пекин.

055260-japan-china-disputed-islands-senkaku

След като външното министерство във Вашингтон заръча на три американски авиокомпании да обявяват пред китайските власти онези свои полети, които преминават над оспорваната морска зона, напрежението в Токио се увеличи още повече. Нищо чудно, като се има предвид, че японските авиолинии All Nippon Air и Japan Airlines продължават да летят над оспорваните острови Сенкаку без да се регистрират. Ситуацията се поуспокои, след като от Вашингтон увериха, че продължават да изразяват несъгласие с китайските разпоредби.

Планът на Абе

В същото време е факт, че ескалацията в Източнокитайско море е добре дошла за Шиндзо Абе: този конфликт дава на японския премиер възможността да подсили отбраната на страната си, игнорирайки съпротивата на пацифистките сили. Поради обстоятелството, че не разполага с необходимото мнозинство, за да промени конституцията, Абе вероятно ще се опита да интерпретира по нов начин член 9, който позволява на Япония да води военни действия само в случай на нападение. Новото тълкуване на член 9 ще разреши на японските войски да защитават активно и основния си съюзник – САЩ. В същото време Япония ще се сдобие с правото да реагира с военни средства на засилващите се китайски амбиции за хегемония в региона. Отсега е ясно, че след китайската акция в Източнокитайско море подобни промени биха срещнали одобрение сред голяма част от японците.

Детайлите ще бъдат оповестени до края на годината, но основните насоки са вече ясни. На първо място Япония смята да увеличи разходите са за отбрана, независимо от огромния размер на държавния дълг. През 2014 година бюджетът на военните ще възлиза на около 37 милиарда евро. Освен това страната ще инвестира засилено в изграждането на противоракетна отбрана, в защитата на въздушното пространство и в бреговата охрана. В замяна на това броят на танковете ще бъде намален с 60 на сто, като в рамките на десет години броят им ще се сведе до 300. В бъдеще танкове ще има най-вече на крайните острови Кюшу и Хокайдо. Сигурността по северния фланг – на остров Хокайдо, ще се гарантира посредством засилено сътрудничество с Русия. Това ще даде възможност на Токио да концентрира отбранителните си сили на юг – на остров Кюшу.

shinzo-ab_368785b

С новия си отбранителен курс Токио иска да се представи пред САЩ като надежден партньор. За тази цел премиерът Абе създаде Съвет за сигурност по американски образец. Работи се и върху изготвянето на нов закон за защита на поверителните информации – нещо, което определено би впечатлило американците, като се има предвид, че досега Япония имаше сред тях славата на „рай за шпионите“.

Новите тайни

Но – както знаем, медалът винаги има две страни: всички тези промени тровят вътрешнополитическия климат в страната. Обект на остри критики е най-вече новият закон за защита на поверителните информации, който ограничава контактите между държавни служители и журналисти. В проектозакона се говори за „определен вид поверителни информации“, но нито се казва за какъв вид тайни става дума, нито пък е предвидена възможност за парламентарен контрол. Неслучайно правозащитници и журналисти предупреждават, че следвайки този курс, Япония е застрашена от опасността да се превърне в полицейска държава или пък да се „плъзне“ към национализма от 30-те години на миналия век.

Критиците имат и други, съвсем конкретни опасения – а именно, че правителството би могло да определи като поверителни и информациите за атомни аварии като тази във Фукушима. Независимо от всички протести обаче, управляващата коалиция прокара спорния закон в Долната камара на парламента. И макар премиерът Абе да сигнализира, че ще реагира на критиките още преди гласуването в Горната камара, вътрешнополитическият климат е вече отровен. Шигеру Ишиба, генерален секретар на управляващата Либералнодемократическа партия, написа в своя блог, че протестите срещу закона били „по същество един вид терористичен акт“. По-късно той направи опит да смекчи думите си, но това не успокои опозицията – в цялото това развитие тя вижда ясни белези за посегателство срещу основни демократични свободи.

 
 

Най-добрите филми на 2018 г. досега

| от chronicle.bg |

Юни вече е към края си и е време за традиционната равносметка на филмите през първото полугодие на 2018-та.

Като изключим редовната доза от манджата на Марвъл, която ще пренебрегнем (с едно изключение), годината дотук беше достатъчно разнообразна, така че да задоволи всеки вкус, като започнем от качествени независими филми, минем през най-доброто от европейското кино и стигнем до скъпите и комерсиални блокбъстъри на Холивуд.

Разбира се, днешната равносметка не е окончателна, тъй като знаем, че доброто кино пази най-силните си козове за есента и зимата (за да се класира за престижните награди догодина). Въпреки това могат ясно да се откроят няколко заглавия, които ще се въртят пред очите ни поне до началото на 2019-та. Тук трябва да направим уточнението, че за премиера на филмите в този случай се приема пускането им по киносалоните, а не премиери по фестивали, които за някои филми се случиха още в края на 2017 г.

Вижте в галерията горе най-добрите филми на 2018 г. досега.

 
 

Ева Лонгория роди първото си дете

| от chronicle.bg |

На 43 години актрисата Ева Лонгория най-накрая тръгва по-стъпките на най-известния си персонаж, Габриел Солис, която след дълъг период на безгрижен семеен живот роди прекрасните Хуанита и Силия. Преди два дена Лонгория роди първото си дете, съобщава списание „Хелоу!“.

Бебето е момче и се казва Сантяго Енрике Бастон. То се е родило на 19 юни в медицинския център „Сидърс-Синай“ в Лос Анджелис. Тежи 3 кг.

„Толкова сме благодарни за тази красива благословия!“, споделиха Ева Лонгория и съпругът ѝ пред американското списание „Hola“. Те споделиха и снимка на бебето, на която актрисата го държи близо до лицето си.

Съпругът на Ева Лонгория – Хосе „Пепе“ Бастон, е мексикански медиен магнат. Двамата сключиха брак преди две години.

Хосе има още три деца – две момичета и момче от предишната си съпруга Наталия Есперон. Голямото момиче Наталия е на 22 години, а близнаците Мариана и Хосе – на 14.

Ева Лонгория е на 43 години. През март тя каза, че вече е подготвена за майчинството.

„Вече имаме три деца. Аз имам три доведени деца, така че това няма да е нищо ново. Харесва ни“, заяви актрисата пред американското списание „Hola“.

 
 

Уил Феръл снима филм, вдъхновен от „Евровизия“

| от chr.bg |

Комедийният актьор от САЩ Уил Феръл ще режисира и ще се снима във филм за стрийминг платформата Нетфликс, вдъхновен от песенния конкурс „Евровизия“, предаде АФП.

Феръл ще бъде и съавтор на сценария заедно с Андрю Стийл. Стийл е бивш главен сценарист на скечовото шоу „На живо в събота вечер“, една от звездите на което години наред е 50-годишният комик.

Филмът, за излизането на който все още няма посочена дата, се възприема като опит на Нетфликс да „съблазни“ чуждестранни клиенти. Уил Феръл е поредната комедийна звезда след Майк Майърс, Адам Сандлър, Крис Рок и Роб Шнайдър – също бивши звезди на шоуто „На живо в събота вечер“, спроект за Нетфликс.

Според редица медии Уил Феръл е бил осенен от идеята за филм за „Евровизия“, след като еприсъствал на тазгодишното издание на песенния конкурс в Лисабон. Комикът се е „запалил“ по съревнованието, което не се радва на популярност в САЩ, покрай съпругата си, шведската актриса, певица и продуцентка Вивека Полин.

Представители на Уил Феръл и Нетфликс не са отговорили на молбите на агенцията за коментар относно планирания филм, вдъхновен от „Евровизия“.

 
 

Хората, които „измениха“ на родината си и станаха велики

| от chronicle.bg |

Неведнъж сме споменавали уникалната способност на българина да обижда и омаловажава всичко, което не разбира. Ако не е футбол, политика или жени, а някакви маргинални сфери от живота – като изкуство, например, не го хвали пред сънародника – диванен патриот, който брани родината от дивана в хола в панелката или във вид на коментари под чисто информативни текстове, от които никой няма нужда.

Споменаваме това, защото тази седмица в Лондон се случи нещо значимо. В езерото Серпетин в Хайд парк се издига последният проект на Кристо – „Мастаба“. Огромна трапецовидна инсталация от петролни варели, която беше отразена от всички световни медии. За своята кариера от няколко десетилетия българинът се е превърнал в едно от най-известните имена в световната култура. „Плаващите кейове“, „Желязната завеса – стена от петролни варели“, „Опакованият Пон Ньоф“ и още други арт инсталации са безспорни постижения на съвременното изкуство. Днес този мъж е велик. Независимо дали отделният човек разбира творбите му, той е такъв. Кристо е повод за гордост за всеки един от нас.

Независимо от това обаче родните „патриоти“ отново решиха, че е време да си кажат какво имат. И май казаха достатъчно… или може би не – нека не забравяме, че родният хейт винаги може да бъде още по-настървен. И после питаме защо някой се отрича от произхода си.  Защо някой е емигрирал още като студент? Какъв българин е бил той? Добре би било обаче, ако се замислим и дали ако конкретният човек беше останал верен (каквото и да значи това понятие) на татковината си, щеше да постигне същото.

Днес ще ви покажем само малка част от хората, които промениха света в една или друга посока. Те са родени в трудни времена. Във времена на революции и крайни политически режими. Тези хора бягат от родините си и отиват в други държави и там постигат велики дела. Някои от тези личности и до днес остават непризнати от властта в страната. В същото време в други държави отдавна хората се надпреварват да правят филми за тях или да пишат биографии.

Няма да говорим за жалкото избиване на комплекси под формата на „патриотични“ излияния. Днес говорим за онези хора, които „измениха“ (по тогавашните стандарти) на родините си, отидоха в чужбина и станаха велики.  Има една малка разлика обаче между първата снимка и всички останали – тези хора са били низвергнати само по време на режимите, от които са избягали… днес страните им се гордеят с тях.