Новият коз на Путин

| от |

С посещението си в Индия, руският президент Путин искаше да покаже, че страната му има възможности да отслаби въздействието на западните санкции. Преориентацията му на Изток не е безобидна за Запада, смята Греъм Лукас, предава money.bg.

Индийският премиер Нарендра Моди има ясни представи как да въведе в 21-ия век втората по численост страна в света. Той има намарение да разширява деловите връзки с чуждестранни партньори, да насърчава инвестициите и радикално да модернизира страната. Дали ще успее, ще проличи на следващите избори, най-вече от вота на младото поколение индийци, което отчаяно търси работа в една страна, нуждаеща се от осезаемо подобряване на жизнения стандарт. Индия е и страна, която желае да упражнява значително по-силно влияние, особено в региона на Азия. С други думи, Нарендра Моди не може да си позволи неуспех. Той просто е принуден да бъде прагматик.

Руският президент Путин пък се стреми да възстанови предишното влияние на страната си на международната сцена. И вътрешнополитически той е изправен пред предизвикателства. След анексията на Крим и подкрепата за руските сепаратисти в Източна Украйна, Западът наложи на Москва санкции, които тежко засегнаха страната. Рублата се обезцени, бизнесът е задушен, а важните за страната приходи от петрол и земен газ се топят поради падането на цените им на световния пазар.

Общи интереси

Националистическите нагласи на Путин няма да му позволят да премине в отстъпление, подобно нещо няма да му позволят и неговите националистически настроени избиратели. Затова той е принуден активно да търси нови партньори и съюзници. Първо в Китай, а сега и в Индия. Срещата на върха в Делхи показа, че двете страни имат много общи интереси. Западът години наред отхвърляше индуисткия националист Нарендра Моди, заради предполагамото му участие в религиозно мотивирани насилия в родния му щат Гуярат през 2002 г. Нещо повече, Моди гледа с недоверие на доминираните от Запада големи международни организации и медии. Той отхвърля и доминацията на западните културни влияния над света.

63-годишният Моди добре си спомня охладняването на отношенията между Индия и САЩ по времето на Студената война, поради това, че САЩ поддържаше тесни контакти със заклетия враг на Индия – Пакистан. Още по онова време Индия установи близки отношения със Съветския Съюз, открито симпатизираше на комунистическите цели на тази страна и купуваше огромни количества съветски оръжия.

Когато впоследствие и Русия започна да проявява по-голям интерес към Пакистан, двустранните отношения между Делхи и Москва временно охладняха. Сегашното им активизиране идеално се вписва в концепцията на Моди: той иска да се възползва от дипломатическите си отношения с всички страни, /освен, може би с Пакистан/ за да извлече максимални ползи за своята вътрешнополитическа програма за модернизиране на страната.

Еднакъв опит по отношение на Запада

Путин също знае какво е да си пренебрегван от Запада. Вече на два пъти той и Моди разговаряха на четири очи по време на срещите на върха на страните от БРИКС в Бразилия и на Г-20 в Австралия. Според индийски източници, двамата намерили общ език. Те преследват и еднакви цели: искат да създават трайни и взаимноизгодни икономически отношения без политически подтекст.

Общността на интересите е очевидна. Индия изпитва почти неутолим енергиен глад. Тъй като планираните ядрени сделки между Индия и САЩ тъчат на място, Путин реши да се възползва от този шанс. През следващите 20 години Русия ще изгради общо 12 ядрени реактора в южната част на Индия. Освен това страната се нуждае от петрол, газ и въглища. След прекратяването на „Южен поток“, това е една идеална възможност за Русия да доставя евтин втечнен газ на Индия.Русия възнамерява също да инвестира в индийската инфраструктура и да увеличи търговията с диаманти. Военното сътрудничество се очаква да бъде съсредоточено върху разработването на нови бойни и транспортни самолети. Двустранният търговски баланс между Индия и Русия, който възлиза на 10 милиарда щатски долара годишно, е само малка част от търговския обем между Русия и Китай. Моди обаче има нужда от повече търговия, за да постигне целите си.

Взаимна дипломатическа подкрепа

На този фон не е никак изненадващо, че Моди и Путин смятат да обвържат по-тясно двете страни през идното десетилетие. За Путин, Индия е алтернативна възможност, която му позволява да намали зависимостта на Русия от западните пазари. Прагматикът Моди, на свой ред, иска да поддържа бизнес-контакти както с Русия, така и със Запада, за да може да извлече ползи и от двете места. Включително и поради това Индия беше категорично против налагането на санкции срещу Русия. В замяна на това Путин подкрепя териториалните претенции на Индия към оспорваната част от Кашмир.

Всичко това едва ли открива добри перспективи пред посещението на президента Барак Обама в Индия през идния месец. Западът би трябвало да бъде нащрек: защото съживената връзка между Делхи и Москва би могла да създаде „съдбовна общност на бедните и отхвърлените“, а това може да окаже значително по-решаващо въздействие над т.нар. „азиатски век“, отколкото предполагат мнозина.

 
 

Спирането на „Iron Fist“ е добра новина за Marvel

| от |

Когато Netflix спря “Marvel’s Iron Fist”, никой не беше изненадан, Сериалът имаше кофти история и разочарова както критици, така и фенове. Тогава никой не симпатизираше на Дани Ранд (Фин Джоунс). Но сега, след края, Дани вече има шанс да изгрее!

Най-добрият епизод с Iron Fist не е епизод на „Marvel’s Iron Fist“, a „Luke Cage“ – епизод „The Main Ingredient“ от сезон 2. В него Дани влиза във фризьорския салон и прекарва малко време с Люк (Майк Колтър), който се чувства раздвоен.

В „The Main Ingredient“ Дани не е точно сайдкик. Но истината е, че героят му не е достатъчно развит, за да износи собствен сериал. Netflix и Marvel за съжаление обаче го спряха на най-интересния момент от креативна гледна точка.

Минисериалът на Netflix „The Defenders“ от миналата година създава динамика между Дани и Люк.  Все още чакаме потвърждение за сезон 3 на „Luke Cage“, но да вкарат Дани в този сериал и да спрат неговия има доста логика. Сезон 2 свърши с това как Люк приема тъмната си страна и решава да бори криминалния подземен свят на Харлем отвътре. Ако има някой, който би му бил отличен помощник, то това е Дани.

 
 

Да изживееш старините си в 5-звезден лукс

| от Вучето |

С настоящия текст не искам да  разбуня духовете, а най-малкото пък да натъжа хилядите бедстващи пенсионери в България. Но животът е такъв, какъвто се случва, и за съжаление, е различен за тези, които се раждат под слънцето и тези, които се раждат под дъжда.

Съзнавам, че вече е доста изтъркано да се натяква, че за социалния стандарт на една страна се съди по това как тя третира животните, инвалидите и пенсионерите. И все пак, признавам си, ме гложди отвътре да се отдам на лека журналистическа гавра, като цитирам смехотворни изказвания от типа на “Средно с 20 лева вдигат пенсиите догодина”. Значи ако от догодина 70-годишните не се разпукат от лукс, не знам кога ще е… Но докато това стане, българският пенсионер ще продължава да износва шлифера си от 78-а (“същият като на Ален Делон”), да обикаля по 24 км ежедневно с трамвая в търсене на по-евтин с 10 стотинки шпеков салам, а през зимните месеци да тегли чоп дали да си плати парното или лекарствата за сърце.

В същото време, на 2 700 километра северно от София, 50 и няколкогодишният норвежки предприемач Томас Ериксен е застанал на тераса на втория етаж на една стара жилищна кооперация, разположена на скално възвишение малко извън Сандефиорд в Южна Норвегия. От високото има великолепен изглед към фиорда, вижда се и датският бряг отсреща.  Слънцето клони към залез и драматизмът на късните слънчеви лъчи добавя известна доза патос към жестовете и думите на Ериксен. Той посочва към един гол планински хребет вляво и казва, че там възнамерява да построи първия петзвезден старчески дом в Норвегия. Ще се казва “Вила Моколен” и ще отвори врати през 2020 г.

Кое прави проектът толкова петзвезден?

Всеки от обитателите ще трябва да заплаща по 1, 25 милиона крони (250 000 лева) годишно, за да живее там. “Наемът” покрива 24-часови грижи от страна на висококвалифициран персонал, личен шофьор, сервитьор, шопинг асистент, хранене в ресторант с шеф-готвач с поне една звезда Мишлен. В цената се включва още: лъскане на обувки, организиране на разнообразни занимания и игри, както и денонощна охрана на обекта. “Вила Моколен” ще разполага със салон за гости, винарна и спа център. Изобщо life is life… докато не свърши. Което пък подсеща, че обитателите могат да останат във вилата, докато не се преселят в един по-добър свят. Но нали не мислите, че при така описаните условия в старческия дом, отвъдният живот, предлаган от която и да е религия, може да бъде по-добър?!

Но докато това се случи…

“Човек може да страда от Паркинсон или деменция, но все пак да има един хубав живот при нас, “ казва Ериксен. Ако обаче обитателят се нуждае от специални медицински грижи, ще трябва да плаща допълнително към тези милион и 250 хиляди. Така де, няма безплатен обяд. Нито пък безплатен Паркинсон!

Кой ще живее във “Вила Моколен”?

През последните десет години заложената в закона идея за абсолютното равноправие във всички обществени сфери, засегна и грижата за  възрастните хора. В Норвегия на теория не е от значение кой колко има в банковата си сметка, защото  всички получават еднакъв пакет услуги при настаняване в държавно заведение. На практика обаче се оказва, че тези, които имат по-високи доходи, плащат повече за място в обикновен старчески дом.  Обаче палачинката е на път да се обърне. По-заможните старци започват да се осъзнават и вече не са съгласни да плащат един милион, за да живеят в най-обикновен държавен старчески дом. „О не, сър, и ние искаме своето уиски с пура и оркестърът да свири!“ Проекти като този на Ериксен им предоставят възможност да избират как да доживеят дните си на този свят. Повечето частни предприемачи в този сектор менажират старческите заведения по общинска поръчка. Това означава, че една част от месечната такса се заплаща от държавата. Затова, като се тегли чертата накрая, излиза, че не е кой знае колко по-скъпо да се живее във вили и палати като “Моколен”, отколкото в обикновен държавен дом. Затова и на въпроса “Кой ще живее във “Вила Моколен”?, отговорът би следвало да бъде: Всеки средностатистически норвежки пенсионер-милионер. А те не са малко предвид факта, че задължителните и частни пенсионни осигуровки гарантират стабилни доходи и на стари години.

Сред тези пенсионери е и 89-годишният вдовец Арне Гранлие. Той живее в подобно частно заведение за възрастни хора – “Вила Грижа”, която се намира в северната част на столицата. Докато похапва домашно приготвен ябълков сладкиш, Арне не пести хвалбите. Всичко му харесва тук – храната, денонощните грижи, хигиената. Арне казва, че престоят му струва по 967 крони (193 лв) на ден.

Синът на Арне изчислява годнишните разходи за престоя на баща си в дома на стойността на един хубав чисто нов автомобил. Но в никой случая не съжалява. “С радост влагаме спестените през годините от тате пари за живота му във “Вила Грижа”. За какво друго иначе бихме ги използвали освен за това на него да му е добре?”

„Ами за много неща, хелоу!“ бихме извикали в един глас ние там долу, на Балканите. Като, например, за   закупуване на собствено жилище, нови гърди за жената и дъщерята, както и за този нов, супер як автомобил, за който вече стана дума. Бива ли да се трошат толкова пари, за да може един дъртак да яде кекс и да се радва на млади санитарки?

Само че различни народи, различни нрави… И различни социални системи!

 
 

Най-големите глупости на Волен Сидеров по дати

| от |

Евала на Волен обаче. Човек като него – с нещата, които прави, и обществения си образ – би трябвало да води вариететни програми по казината заедно с Венци Мартинов и Жоро Пентаграма. Това би трябвало да е максимумът на кариерата му. Или да си има някакво блудкаво предаване от онези, на които декорът е просто една синя завеса. Онези, които получават най-много внимание, чак когато ги свалят. Вместо това човекът е заможен политик. Въпреки всичко това:

Глупостите в НАТФИЗ

Започваме с ясните неща. Октомври 2015 година беше обикновен месец като всички други. Докато не стана 23-ти и Волен не нахълта безпардонно в НАТФИЗ, разсейвайки ни от почти приключващите ни заплати. Но тогава вече бяхме свикнали, а…

Глупостите в БНТ

Играли ли сте компютърната игра GTA. Нахлуването в БНТ на 27 юни 2013 година беше точно по тертип на тази игра. Мнозина по-млади очакваха след като Волен излезе, да започне да спира коли по „Евлоги“. Не че не го е правил вече.

Магистралните глупости на Тракия

Трудно е да спреша властта да не те скопи морално. Нямаш повод да я спираш – все пак имаш власт, имаш пари, имаш приятели. Защо някой да не направи атентат срещу теб? Още на 7 април 2006 година трябваше да видим симптомите на това, което ще последва.

Пиянските глупости в самолета

И тогава, през 2010 година, получихме помощ от немската полиция. Тогава Волен беше Летящия шотландец и буйстваше в самолета „видимо пиян“ според немците.

Минимална пенсия 500 лева, минимална заплата 1000 лева

Нелепите настоявания на Волен на през 2012 година, за да спечели наивните: възрастните сенилни хора и младите мързеливи хора. Сладко е да си в опозиция. Не помня кой беше направил математиката, може би в някое предаване, но при такива пенсии и заплата излезе, че държавата ще фалира след нещо от сорта на година.

Ето! Сами виждате колко са заразни глупостите на Волен! Никой не би трябвало дори да си помисля да смята с тези цифри – съвсем ясно е, че няма как те да са възможни; адски, адски ясно е. И въпреки това хората се подвеждат да го взимат насериозно.

Глупостите при Джамията

Всеки успял ентърнейнър има своя първи „хит сингъл“. Мисля, че събитията от май 2011 година пред Джамията са първият хит на Волен, с които той и партия Атака изгряха.

***

Този текст не е за Волен Сидеров. Той е за нас. Защото допускаме тези глупости да ни действат в посока, която той иска. Това е тъжно, толкова тъжно. Може би статията в Irish times е истина, може би наистина сме напът да изчезнем. И може би ще е за добро. На кого му трябват куци коне. Ние сме куци коне, които избират метални стружки пред макар и не особено вкусна тревата само защото стружките блестят интересно. И това е толкова тъжно и дразнещо.

Не питайте правителството защо ТВ Атака спря. Питайте защо ПП Атака все още не е!

 
 

Най-странните контрацептиви в историята

| от chr.bg |

Добре, че е глупостта ни, за да не изчезнем.

Днес през 1951 година, когато мексиканският химик Луис Ернесто Мирамонтес Карденас е едва на 26, той регистрира последния етап от синтезирането на норетиндрон. Така се дава началото на противозачатъчното хапче.

До края на живота си през 2004 година Луис ще запише повече от 40 национални и международни патента в областта на фармацевтичната химия, органичната химия, нефтохимията и атмосферната химия. През 1964 година хапчето е избрано от патентното ведомство на САЩ за едно от най-важните изобретения от 1794 до 1964. Името на Луис се нарежда до това на Пастьор, Едисън, Бел и братята Райт в „Залата на славата“.

За да подчертаем важността на това събитие в галерията ни днес ще ви покажем само няколко от най-странните контрацептиви, които човечеството е използвало преди хапчето и модерният презерватив.

Приятно разглеждане!