Новият кмет на Берлин е Михаел Мюлер

| от |

50-годишният Михаел Мюлер е новият кмет на Берлин. Той получи 87 от 146 гласа при избора си и стана новият управляващ кмет на германската столица и на практика – четвъртият по влияние политик в държавата. Предишната му длъжност беше сенатор по околната среда и градско развитие в местния парламент.

Досегашният кмет Клаус Воверайт, който управляваше метрополията 13 години, обяви, че в края на годината се оттегля от поста си. Така изключително популярният политик-социалдемократ даде възможност на партията си да реагира, за да му избере наследник. Мюлер беше изборът на берлинските социалдемократи при изключително оспорвана битка с негов съпартиец с имигрантско потекло.

Берлин изпрати Воверайт – известен не само като добър управленец, но и купонджия с поредица от празненства, дори последната вечер като кмет той прие представители на сдруженията на гейовете и лесбийките в Червеното кметство, които му благодариха за проявяваната през годините толерантност. 61-годишният Воверайт беше първият политик в Германия, който публично призна, че е гей и с това спечели избори.

Новият кмет – Мюлер поема Берлин в изключително напрегнат момент, когато в германската столица се усеща радикализиране на част от населението заради бежанци и имигранти, но с характеристиката, че е екипен играч и човек за вършене на тежката работа.  / БНР

 
 

Дженифър Анистън и Джъстин Теру се разделиха

| от chronicle.bg |

Поредната холивудска двойка обяви раздялата си. След две години брак актьорите Дженифър Анистън и Джъстин Теру обявиха, че поемат по различни пътища. Двамата се сгодиха през 2012 г., а през 2015 г. сключиха брак на тайна церемония.

„Ние сме най-добри приятели, които са решили, че пътищата им трябва да се разделят, но искаме да продължим нашето приятелство“, цитира порталът Ти Ем Зи актьорите. Според портала, решението за развода двойката е взела в края на 2017 година.

Новината за раздялата им бързо се превърна в едно от най-обсъжданите събития в Twitter, където се заговори веднага за възможно събиране между Брат Пит и Дженифър Анистън. Двамата бяха заедно до 2005 г., когато Пит остави звездата от „Приятели“ заради Анджелина Джоли. Сега надеждата на някои фенове е, че щом вече са свободни, двамата може да решат да се съберат отново.

 
 

Дъщерята на Джони Холидей ще оспорва завещанието му

| от chronicle.bg |

Дъщерята на френската рок легенда Джони Холидей ще оспорва написаното от него завещание, след като то предоставя всички богатства на починалия музикант на неговата четвърта жена.

Летисия, която е с 32 години по-млада от Холидей, ще получи всички активи на рок звездата, който почина през декември и прати цяла Франция в скръб . 34-годишната актриса Лаура Сме заяви, че е „дълбоко наранена“ от факта, че 2-те биологични деца на „Френския Елвис“ са оставени без наследство.

Вместо това, всичките му богатства и правата върху 110-те милиона албума, които Холидей е продал, ще отидат в Джейд и Джой, осиновените момичета от него и жена му Летисия във Виетнам. „Лаура Сме е изумена и наранена от това, че баща й ще остави цялото си богатство на жена му Летисия, използвайки Законът на щат Калифорния“, заяви адвокатът на актрисата.

Сме, която е дете на Холидей и актрисата Натали Бай, е била шокирана да научи, че името й не фигурира в завещанието, и че не й е оставен „дори сувенир – например някоя от неговите китари или мотоциклети, нито дори правата върху песента „Лаура“, която е посветена на нея.“

Нейният полубрат Дейвид Холидей, чиято майка е певицата Силви Вартан, също оспорва завещанието, написано в Калифорния – там, където Джони Холидей прекара последните си години.

Съгласно френския закон жената не придобива автоматично наследството на покойния си мъж, а трябва да го раздели с децата му. Въпреки че никога не доби значителна популярност по света, Холидей е със сигурност най-известната рок звезда в историята на френската музика.

 
 

Другите „необходими и неизбежни правосъдия“ освен Народния съд

| от Цветелина Вътева |

Ако питате академично претенциозния зам.-председател на парламента от „БСП за България“ Валери Жаблянов, Народният съд е бил „необходимо и неизбежно военновременно престъпление“. Напредничавият политик, чиято оставка е в устите на хората, но не и на бюрото на Цвета Караянчева, вероятно смята, че Георги Димитров е бил „строг, но справедлив“, а лагерът в Белене е бил нещо като Survivor, само че без камери.

Въпреки че в брилянтния си роман „1984“ Оруел много добре е описал какво е да живееш в свят, в който историята се подменя ежедневно, а и самата история ни е научила колко опасни са опитите за смислово подменяне на действителността, може би все още не сме научили този урок.

Затова, нека си припомним някои други „необходими и неизбежни правосъдия“, които са се разиграли на световната сцена през годините:

Холокостът

На фона на „еврейската инвазия“ в Германия през 30-те години на XXв., геноцидът над приблизително шест милиона европейски евреи  по времето на Втората световна война, на практика е бил необходимо и неизбежно правосъдие. Мерил Стрийп може да плаче за децата си, запокитени в газовите камери, колкото си иска, но такива неща просто са били неизбежни. Милиони могат да се възхищават на Шиндлер от „Списъкът на Шиндлер“ за това, че е спасил някакви евреи, но когато нещо е необходимо, то просто е необходимо. Разбира се, примерът може да не е съвсем акуратен, предвид факта, че Валери Жаблянов харесва Народния съд, защото е противодействал именно на ефектите от националсоциализма в България, но нали става дума за неизбежни случки. Значи си е същото. А и като говорим за комунизъм и фашизъм, нямате ли ментално прииждане на фразата „Хвани единия, удари другия“?

Атентатът в църквата „Света Неделя“

Когато на Велики четвъртък през 1925г. група крайнолеви дейци на военната организация на БКП взривява покрива на църквата „Света Неделя“ по време на погребението на генерал Константин Георгиев, загиват 134 души, а ранените са около 500, като част от тях умират по-късно от раните си. Звучи гадно, но ако се запознаете с историята, ще разберете, че след провала на септемврийското въстание БКП е забранена от върховния касационен съд и продължава дейността си в нелегалност. Правителството обаче арестува и убива без съд много нейни активисти. Око за око, зъб за зъб. От БКП имат „необходимост“ да ликвидират повечко ключови фигури в полицейската и военната йерархия. Били са лоши времена за българските комунисти. Затова и атентатът, който се случва на 16 април, е бил „неизбежно правосъдие“. Е, уви, онези, в които са се целели атентаторите са били най-отдалечени от взрива и доста цивилни граждани, включително и деца, загиват, но правосъдието не може да предвиди всичко. Малко след извършването на атентата, ЦК на БКП официално го обявява за „необмислено действие, гибелно за антифашисткото движение“. Но, както са казали хората, „след дъжд качулка“. Така и с оставката на Жаблянов.

Камбоджанският червен терор

През втората половина на XX век последователите на комунистическата партия на Кампучия, по-известни като червените кхмери, избиват 800 000 – 1 500 000 души от общо 7,5 млн. души население в Камбоджа. Целта на тези будни комунисти е била да създадат нация от селяни. Нещо, което не са успели да направят напълно. За разлика от БКП. Червените кхмери са отменили парите като платежно средство и са забранили чуждите езици и четенето на книги. Убивали са хора, само защото са носели очила – това се е считало за „признак на грамотност“. Като се замислиш обаче, тия африкански граждани неизбежно е трябвало да бъдат вкарани в правия път.

Разпъването на Иисус на кръста

Иисус Христос е носел сандали, имал е брада и е проповядвал разни неща за мир и любов – демек, бил е хипстър. А древните римляни не са били почитатели на хипстърията. Затова е било някак логично Юда да го целуне срещу 30 сребърника. Освен това, ако Иисус беше починал от старост, Библията днес нямаше да е това, което е. А испанската инквизиция нямаше да изгори толкова вещици в името на божията справедливост. Демек – необходимо е било.

Убийството на Патрокъл

Ако Хектор не беше пронизал с копие Патрокъл, Ахил нямаше да се ядоса толкова и да убие Хектор. Приам нямаше да ходи да се моли на Ахил да му върне тялото на сина му. Андромаха нямаше да бъде взета като наложница от Неоптолем. И нямаше да му роди трима сина. И единият от тях, Молос, нямаше да…нали разбирате накъде отиват нещата? Необходимо и неизбежно правосъдие.

Терористичните атентати от 11 септември (и други)

Не е хубаво да се убиват хора. Но понякога е „необходимо“ и „неизбежно“. Когато на 11 септември 2001г. 19 терориста от „Ал-кайда“ отвлякоха 4 пътнически самолета и разбиха два от тях в кулите-близнаци на Световния търговски център, и трети – в Пентагона, загинаха 2 974 души. Светът седеше пред телевизорите с увиснала челюст и не можеше да повярва, че това се случва. Докато не се случи отново. В Москва, в Мадрид, в Чечня, Лондон, в Ирак, в Бургас, на маратона в Бостън, в Париж, в Ница, в Брюксел.

И докато хора от цял свят се чудеха как така можеш да умреш, докато си пиеш виното в бар в столицата на любовта, вероятно други хора са смятали, че терористичните атаки са били „необходими“ и „неизбежни“ – поради някаква причини.

Но знаете ли какво? Няма такива причини. И дори причинено, дори предизвикано, дори имащо своето социално-историческо обяснение, насилието не може да бъде оправдавано и вкарвано в норма. Защото ако пред очите ни престъпленията срещу отделни личности, групи от хора или срещу цялото човечество се омаловажават като „необходими“ и се смекчават, набутани под понятието „неизбежни“, има риск да се повторят. А тези, които само наблюдават и не реагират, ще влязат в кожите на жертвите на домашно насилие, които казват „Аз бях виновна, що го предизвиках“.

 
 

Две столични кина с пълна панорама на филмите по Йордан Радичков

| от chronicle.bg |

Почитателите на творчеството на Радичков ще имат възможност да се срещнат с всички пълнометражни филми, създадени по историите на българския писател. В първата по рода си панорама на Радичков в киното ще бъдат включени някои от по-малко известните филми, създадени по творчеството на автора, както и късометражни заглавия, и документални ленти. Прожекциите ще са в Одеон и Дом на киното.

Пътят на Йордан Радичков в екранните изкуства е обвързан с редица от най-големите имена в историята на българските кино и театър. Сред режисьорите от няколко поколения, посегнали към творчеството на автора, се нареждат имената на Зако Хеския, Бинка Желязкова, Крикор Азарян, Доньо Донев, Наум Шопов, Христо Христов, Георги Дюлгеров и много други.

Във филмите, превърнали се в класика за българското кино, зрителите ще разпознаят цяла плеяда от любими актьори като Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Константин Коцев, Георги Георгиев-Гец, Григор Вачков, Велко Кънев, Петър Слабаков, Руси Чанев, Илка Зафирова, Катя Паскалева, Васил Михайлов, Тодор Колев и още обичани таланти.

Още първият филм със сценарист Йордан Радичков – „Горещо пладне“,попада в селекцията на най-престижния кинофестивал в Кан през 1965 година. Историята за един закъснял влак и неговото издирване се превръща в едно от класическите заглавия на българското кино. Този момент бележи началото и на дългогодишното приятелството на Радичков с Григор Вачков.

kinopanorama radichkov1`
Година след гостуването на българската лента във Франция, през 1966 г., се появява предизвикалият множество противоречия игрален филм „Привързаният балон“. Веднага след премиерата си лентата е спряна от неофициалните органи на цензурата на социалистическа България и вижда бял свят едва след 1989 година.Филмът на Бинка Желязкова прави толкова силно впечатление, че е забелязан от разпространители от Америка и Канада, които искат да откупят правата за излъчване на лентата. Същите неофициални органи обаче анулират продажбата и филмът остава скрит в архивите задълго.

В панорамата присъства и първият и последен опит на театралния режисьор Крикор Азарян в киното – лентата по романа на Радичков „Всички и никой“.

Наред с пълнометражните филми по творчеството на Радичков, посетителите ще могат да видят и късометражните заглавия, сред които се откроява единственият опит на Наум Шопов като кинорежисьор, базиран на текста „Хляб“ от книгата „Барутен буквар“.

Заедно с безплатните прожекции в кино Одеон, за любителите на киното ще бъдат на разположение и няколко документални филма с вход от 5 лева, посветени на Радичков и приближени, важни за творческия му път културни дейци. Това са документалните филми „Черказки хроники“ за Радичков, „Това име го забравете“ за театралния режисьор Юлия Огнянова и „45 градуса по Азарян“ за Крикор Азарян.

Всички прожекции в кино Одеон ще започват в 17 часа и ще са с вход свободен. В Дом на киното билетите ще са на цена от 5 лева.