Новите приятели на Кипър

| от |

Гърция, Кипър и Египет стават стратегически партньори в енергийния сектор. В основата на тази договорка стоят залежите на природен газ край кипърските брегове. Както и старата вражда на Кипър с Турция. Репортаж на Дойче веле.

Трите страни имат воля за стратегическо партньорство в добива на природен газ в източното Средиземноморие. Тя беше официално потвърдена на проведената в края на миналата седмица в Кайро среща на върха от президентите на Египет и Кипър, Абдел Фатах ас Сиси и Никос Анастасиадис, както и от премиера на Гърция Андонис Самарас. Според гръцките медии, Израел също бил готов да се включи в енергийния алианс.

Отдавна се предполага, че край южните кипърски брегове се крият значими залежи от природен газ и петрол. През 2011 година американският концерн „Nоble Energy“ направи пробни сондажи и се натъкна на газови находища, чиято експлоатация трябва да започне през 2018 година. След избухването на финансовата криза, Кипър форсира проучванията на земните недра с надеждата, че с приходите от износ на природен газ ще попълни празната държавна хазна. Френският концерн „Total“ и консорциумът от италианския „ENI“ и южнокорейския „Kogas“ получиха концесии за сондажи в кипърски води.

Международни концерни вече добиват природен газ от съседните газови находища в израелски води. Египет също се включва в плановете за експлоатация на нови енергийни ресурси. Все още обаче не е известно, как ще изглежда общата стратегия. В момента се обсъждат четири варианта, казва за ДВ Александрос Лагакос от мозъчния тръст Greeк Energy Forum: „Възможно е изграждането на общ терминал за втечнен газ при Василикос, на южното крайбрежие на Кипър, или пък в Израел. Третата обсъждана възможност е да се използват съществуващите терминали в Египет. Последният вариант предвижда изграждането на източносредиземноморски газопровод, който да свърже Израел и Кипър с разклонение към Гърция. Според Лагакос, колкото повече страни заявят интерес към газ от тези находища, толкова по-привлекателен ще става този проект и за частните инвеститори.

„Изключителните икономически зони“

Последните напрежения с Турция обаче будят загриженост. Все още няма яснота по въпроса за т.нар. „изключителни икономически зони“ на участващите в проекта страни от Средиземно море. Съгласно действащото морско право, става дума за широка 200 мили крайбрежна ивица, в която всяка държава има право свободно да използва естествените ресурси. Кипър вече сключи двустранни споразумения с Египет и Израел относно въпросните икономически зони и по този начин прокара граници по морското дъно. Малко вероятно е обаче Кипър да сключи подобно споразумение и с Турция, тъй като Анкара не признава Република Кипър. В отговор на газовите сондажи, турското правителство изпрати един изследователски и няколко бойни кораба в региона. Президентът на Кипър Никос Анастасиадис пък прекъсна преговорите за повторно обединение на острова.

Политическите измерения на енергийния алианс проличаха ясно на срещата на върха в Кайро. Президентът Анастасиадис се опита да успокои духовете, без да назовава конкретно Турция. „Диалогът и сътрудничеството, което изграждаме, не са насочени срещу трета страна. Ние се обединяваме около общи ценности, като спазване на принципите на международното право, мира, стабилността и сигурността в източното Средиземноморие“, заяви той. Последва и приемането на обща декларация, в която Египет, Гърция и Кипър се ангажират да започнат преговори за границите на изключителните икономически зони в случай, че това вече не е направено. По този начин Гърция, също за първи път, официално обявява, че ще установи собствена икономическа зона в Егейско и източно Средиземно море, следвайки примера на Кипър.

Египет с ключова роля

Според гръцката държавна телевизия, новият египетски президент Абдел Фатах ас Сиси дълго се колебаел преди да влезе в алианса – заради турските интереси в региона. На пресконференцията след срещата в Кайро обаче той заяви, че новото партньорство се осъществява на базата на общите интереси и трябва да се придържа към принципа за ненамеса във вътрешните работи на чужди държави. В замяна на това, Гърция и Кипър обещаха заедно да се борят срещу „терористичните групи и техните поддръжници в източно Средиземно море“, а гръцкият премиер Самарас се ангажира да лобира за интересите на Египет пред Брюксел.

Полагат се усилия Турция също да не остава зад борда. На 29 ноември гръцкият министър на външните работи Евангелос Венизелос ще се срещне в Истанбул с турския си колега Мевлют Чавушоглу. „Турция също ще спечели от новия енергиен съюз, защото по този начин ще възникне един нов пазар“, казва Александрос Лагакос за ДВ. Експертът твърди, че и сега Турция принадлежи към най-големите газови пазари в Европа, но страната има още потенциал.

Но и без Турция енергийният съюз в източно Средизимно море ще бъде изграден на широка основа. Министърът на енергетиката на Кипър Гиоргос Лакотрипис обяви, че отскоро се водят консултации с енергийни фирми от Израел и Йордания. На 2 декември пък президентът на Република Кипър ще направи официална визита в Израел.

 
 

Идва ли краят на „Шоуто на Елън Дедженеръс?

| от chronicle.bg |

Тя е любимка на американците. Любимка на европейците. Любимка на всички, които обичат да се смеят, имат нужда да се смеят или някога са имали нужда да се уверят, че е окей да не си окей.

Тя е Елън Дедженръс и в последните 15 години стремглаво върви към престола на „Кралицата на дневните предавания“, който Опра Уинфри освободи през 2011 г. Елън Дедженеръс е фигура, без която съвременната телевизия неминуемо би променила драстично облика си.

Затова и новините след публикуването на нейно интервю в „Ню Йорк Таймс“ преди два дена, създадоха доста шум сред милионите й фенове по света. Изглежда, че любимата на милиони зрители телевизионна водеща обмисля да сложи край на предаването си, „Шоуто на Елън Дедженеръс“, предава CNN.

В интервюто за медията тя казва, че обмисля какво да прави след като изтече настоящия й договор с телевизията през 2020 г.

Дедженеръс поднови договора си през 2016 г., но тогава е била на прага на отказване.

Към момента комедийната актриса и водеща е разкъсвана между противоположните съвети, които получава от най-близките си хора: съпругата й Порша де Роси и брат й Ванс Дедженеръс. Според него, да продължи да води такова предаване в ерата на  Тръмп, е от изключително важно значение.

„Порша се ядосва на брат ми, когато той ми казва, че не мога да спра“, казва Елън през „Ню Йорк Таймс“, цитирана от CNN. Порша е казвала, отново пред „Ню Йорк Таймс“, че според нея Елън има „други неща за вършене“.

Важно е да се уточни, че Елън е далеч от момента, в който ще се пенсиорнира. В момента очакваме да гледаме комедийната й поредица Relatable в мрежата на Netflix (18 декември), а евентуалните й планове извън шоуто включват завръщане на комедийната сцена. Преди да започне своето предаване Дедженеръс е популярна фигура в стенд-ъп комедията.

„Шоуто на Елън Дедженеръс“ е спечелило общо 57 награди „Еми“ от своя дебют през 2003 г.

 
 

Порно актрисата на Тръмп е най-търсената знаменитост в PornHub за 2018-а

| от chr.bg |

Дойде това магическо време от годината – времето за равносметки, а една от любимите ни е тази на най-големия сайт със съдържание за възрастни – PornHub.

Статистиката за 2018 година е следната – общо 33,5 милиарда посещения и средно 92 милиона посетители дневно. Това е равно на населението на Канада, Полша и Австралия, взети заедно – толкова уникален трафик генерира PornHub на ден.

Това се казва голяма фен база!

21

Секс скандалът с Доналд Тръмп изстреля кариерата на порно актрисата Сторми Даниелс до нови висини и тя се превърна в най-търсената знаменитост в сайта.

Други ключови думи, които дефинираха търсенето през 2018 година, са: играта Fortnite, 4к, романтика, транссексуално, навън, татуировки, Tinder, Bowsette и тройка.

https___blueprint-api-production.s3.amazonaws.com_uploads_card_image_901290_1f55d8f7-a0da-4f0d-b499-10ad5bd75b15

Любимата ни категория обаче винаги е била тази със знаменитостите. Както винаги, тя е и една от най-популярните в сайта, като името на Сторми Даниелс е търсено невероятните над 30 милиона пъти през 2018-а.

Кои са останалите най-търсени известни личности в PornHub за 2018 година може да видите в галерията ни горе. Има доста интересни имена.

 
 

6 от най-добрите комедии на 2018 г.

| от chronicle.bg |

Отиващата си година определено беше достатъчно пъстра, поне що се отнася до жанровото и тематичното разнообразие в киното. Днес обръщаме внимание на един от най-гледаемите жанрове от създаването на киното, до днес. Комедиите.

Не смешните филми. Макар това да са две сходни за много зрители понятия, невинаги е така. Комедията понякога може да бъде смешен филм. Но за един филм не е достатъчно да бъде смешен, за да го бъде комедия. Освен разбира се, ако не искаме да го оценим по-високо, отколкото заслужава.

Добрата комедия може да предложи много повече от смях и за щастие през изминалите месеци видяхме нагледни примери за такива филми. Днес те вече доминират списъците с награди и оглавяват боксофис класациите.

И няма нищо по-добро от това да видиш голям режисьор като Йоргос Лантимос да се справя с проблемите на две объркани жени, които ще си оскубят косите (и душите, ако можеха) за своята любимка. Това е комедия, която заслужава да оглавява класациите, защото освен смях, донася и естетическа наслада на зрителя – на визуално, актьорско, режисьорско, драматургично ниво.

На базата на мненията на критици, медии и нашият скромен вкус, подбрахме 6 от най-добрите комедии на 2018 г. Можете да ги видите в галерията горе.

 
 

Страната, която е ад за любителите на алкохола

| от Вучето |

Който го е страх от мечки да не ходи в гората. А на когото му се пие, да не ходи в Норвегия. Защото веднъж попаднал там, психиката на всеки човек с изострен афинитет към консумацията на алкохол се срива.

Ако сте фактологически неподготвени за това, което ви очаква в Норвегия, сблъсъкът със суровата действителност наистина може да бъде брутален. Преценете сами защо.

Петък вечер е и искаш да си купиш бутилка червено вино. На пръв поглед, съвсем безобидно  и напълно изпълнимо човешко желание. Само че ако си в Норвегия, това не може да се случи, защото в делнични дни магазините нa държавния монополист Vinnmonopolet затварят в 18, а в събота – още в 15 часа. Затова ако ти се пие, си изправен пред две възможности. Или отиваш в заведение и си поръчваш жадуваната чаша вино, 200 мл, срещу 90-100 крони (20 лв.). Или се обаждаш на Том Круз, той доплита до местонахождението ти с лекотоварен хеликоптер Боинг MH-6 Little Bird и след серия от каскади и премеждия двамата кацате в някое населено място  в съседна Дания, до където, слава Богу, пипалата на алкохолния октопод не се простират.

По традиция Норвегия си е изградила имиджа на изключително прогресивна страна с висок жизнен стандарт. Затова и може би стриктното отношение към алкохола изглежда малоумно на повечето чужденци. Норвежците, разбира се, са се примирили със статуквото, но въпреки това с горчивина и неприкрита завист гледат на онези райски места в Европа и по света, където да си купиш бутилка водка е също толкова лесно и безгрижно, колкото и кило картофи.

Кой е “потисникът”?

Името му е Vinmonopolet (буквално “винен монопол”), а на галено му викат Polet. Това е единственият държавен търговец на дребно в Норвегия, който има право да продава напитки с алкохолно съдържание  над 4. 75%. Броят и териториалното разпределение на магазините на монополиста са строго съблюдавани. Правилото е, че на 30 хиляди души се пада само един магазин. Това значи, че освен ако не живеете в някой по-голям град, ще се налага да пътувате с километри, за да купите напитки, с които да почерпите гостите си в събота вечер. Алтернативата е да си ги поръчате онлайн и да си вземете доставката от местния пощенски клон.

Защо цените са толкова високи?

Просто. Акцизите. Спрямо средните цени на алкохола в Европа, тези в Норвегия са завишени с 250 %. В другите негостоприемни за любителите на чашката страни, положението не е по-различно, но определено не е толкова зловещо. В Исландия процентите са 226, във Финландия – 172, в Швеция – 141, а в Дания – 138.

Кое е наложило всичко това?

Още по-просто. Норвежците искат да живеят вечно. Шегата настрана, от години националната политика включва всевъзможни рестрикции с цел да се ограничи употребата на алкохол и тютюневи изделия. В умовете на законотворците това не е злокобен план за вгорчаване живота на населението, а тъкмо напротив. Идеята е норвежците да бъдат една здрава, просперираща и дълголетна нация. А това, разбира се, не може да се постигне, ако хората пафкат цигари и се наливат с концентрати, както им падне. И очевидно са прави, защото според скорошно проучване цели 80 % от населението подкрепят така провежданата политика. Логиката, зад която застават, изглежда желязна (макар и само от гледна точка на заклетия въздържател): Хората биха купували и съответно консумирали повече алкохол, ако можеха да го намерят редом до кутиите с мляко в супера.

Какви са резултатите?

Те са налице. Норвежците наистина почти не употребяват алкохол през седмицата. Но веднъж като започнат в началото на уикенда, нещата обикновено излизат извън контрол, а при по-младите се стига дори до ексцесии, които завършват в спешното или под някоя пейка в парка.

Разбира се, когато на една нация, исторически и географски предопределена да пие много, й спрат кранчето “централно”, представителите й става много изобретателни. Сред най-популярните начини за снабдяване с големи количества по-евтин алкохол са фериботните воаяжи до Дания. Тъй като корабът се счита за такс-фрий зона, норвежците предприемат тези пътувания главно с цел да пият тънко и напоително на борда.

Тъй като производството на алкохол в домашни условия е строго забранено със закон и нарушителите ги грозят колосални глоби, норвежците се обръщат за помощ към братята по чашка – полските гастарбайтери. Освен с пословичното си трудолюбие и физическа издръжливост, последните са известни и като умели контрабандисти.

Когато заминах да живея в Осло преди няколко години, ми трябваше около месец, за да преодолея първоначалния шок от цените на алкохола и да пренастроя дневния си режим така, че да бъде съобразен със странното работно време на Vinnmonopolet.

Постепенно измислих всякакви трикове и стратегии, за да поддържам, доколкото ми беше възможно, питейния лайфстайл, който си бях изградила в България. Така например, вечерната дажба уиски се измерваше със специална мензурка, която предвидливо си бях свила от един бар. Когато затрих някъде мензурката, с прискърбие трябваше да я заменя с капкомер. Никога не отказвах, когато ме канеха “на кафе”, но ако предчувствах, че ще ме черпят,  винаги избирах заведения, в които се сервира не само кафе, но поне и бира. Защото аз кафе след 9 сутринта не пия. Ако някой ми идваше на гости от България или чужбина и ме питаше какво да ми донесе, винаги казвах с уж небрежен тон: “Абе не се притеснявай, просто вземи някоя бутилка от фрий шопа на летището.”

И ако трябва да обобщя цялостното настроение през всичките тези месеци, прекарани в норвежката столица, мога да кажа, че наложеното ми от обстоятелствата въздържание ме превърна ако не в по-добър човек, то поне в хладнокръвен индианец с много силна воля.