Новите приятели на Кипър

| от |

Гърция, Кипър и Египет стават стратегически партньори в енергийния сектор. В основата на тази договорка стоят залежите на природен газ край кипърските брегове. Както и старата вражда на Кипър с Турция. Репортаж на Дойче веле.

Трите страни имат воля за стратегическо партньорство в добива на природен газ в източното Средиземноморие. Тя беше официално потвърдена на проведената в края на миналата седмица в Кайро среща на върха от президентите на Египет и Кипър, Абдел Фатах ас Сиси и Никос Анастасиадис, както и от премиера на Гърция Андонис Самарас. Според гръцките медии, Израел също бил готов да се включи в енергийния алианс.

Отдавна се предполага, че край южните кипърски брегове се крият значими залежи от природен газ и петрол. През 2011 година американският концерн „Nоble Energy“ направи пробни сондажи и се натъкна на газови находища, чиято експлоатация трябва да започне през 2018 година. След избухването на финансовата криза, Кипър форсира проучванията на земните недра с надеждата, че с приходите от износ на природен газ ще попълни празната държавна хазна. Френският концерн „Total“ и консорциумът от италианския „ENI“ и южнокорейския „Kogas“ получиха концесии за сондажи в кипърски води.

Международни концерни вече добиват природен газ от съседните газови находища в израелски води. Египет също се включва в плановете за експлоатация на нови енергийни ресурси. Все още обаче не е известно, как ще изглежда общата стратегия. В момента се обсъждат четири варианта, казва за ДВ Александрос Лагакос от мозъчния тръст Greeк Energy Forum: „Възможно е изграждането на общ терминал за втечнен газ при Василикос, на южното крайбрежие на Кипър, или пък в Израел. Третата обсъждана възможност е да се използват съществуващите терминали в Египет. Последният вариант предвижда изграждането на източносредиземноморски газопровод, който да свърже Израел и Кипър с разклонение към Гърция. Според Лагакос, колкото повече страни заявят интерес към газ от тези находища, толкова по-привлекателен ще става този проект и за частните инвеститори.

„Изключителните икономически зони“

Последните напрежения с Турция обаче будят загриженост. Все още няма яснота по въпроса за т.нар. „изключителни икономически зони“ на участващите в проекта страни от Средиземно море. Съгласно действащото морско право, става дума за широка 200 мили крайбрежна ивица, в която всяка държава има право свободно да използва естествените ресурси. Кипър вече сключи двустранни споразумения с Египет и Израел относно въпросните икономически зони и по този начин прокара граници по морското дъно. Малко вероятно е обаче Кипър да сключи подобно споразумение и с Турция, тъй като Анкара не признава Република Кипър. В отговор на газовите сондажи, турското правителство изпрати един изследователски и няколко бойни кораба в региона. Президентът на Кипър Никос Анастасиадис пък прекъсна преговорите за повторно обединение на острова.

Политическите измерения на енергийния алианс проличаха ясно на срещата на върха в Кайро. Президентът Анастасиадис се опита да успокои духовете, без да назовава конкретно Турция. „Диалогът и сътрудничеството, което изграждаме, не са насочени срещу трета страна. Ние се обединяваме около общи ценности, като спазване на принципите на международното право, мира, стабилността и сигурността в източното Средиземноморие“, заяви той. Последва и приемането на обща декларация, в която Египет, Гърция и Кипър се ангажират да започнат преговори за границите на изключителните икономически зони в случай, че това вече не е направено. По този начин Гърция, също за първи път, официално обявява, че ще установи собствена икономическа зона в Егейско и източно Средиземно море, следвайки примера на Кипър.

Египет с ключова роля

Според гръцката държавна телевизия, новият египетски президент Абдел Фатах ас Сиси дълго се колебаел преди да влезе в алианса – заради турските интереси в региона. На пресконференцията след срещата в Кайро обаче той заяви, че новото партньорство се осъществява на базата на общите интереси и трябва да се придържа към принципа за ненамеса във вътрешните работи на чужди държави. В замяна на това, Гърция и Кипър обещаха заедно да се борят срещу „терористичните групи и техните поддръжници в източно Средиземно море“, а гръцкият премиер Самарас се ангажира да лобира за интересите на Египет пред Брюксел.

Полагат се усилия Турция също да не остава зад борда. На 29 ноември гръцкият министър на външните работи Евангелос Венизелос ще се срещне в Истанбул с турския си колега Мевлют Чавушоглу. „Турция също ще спечели от новия енергиен съюз, защото по този начин ще възникне един нов пазар“, казва Александрос Лагакос за ДВ. Експертът твърди, че и сега Турция принадлежи към най-големите газови пазари в Европа, но страната има още потенциал.

Но и без Турция енергийният съюз в източно Средизимно море ще бъде изграден на широка основа. Министърът на енергетиката на Кипър Гиоргос Лакотрипис обяви, че отскоро се водят консултации с енергийни фирми от Израел и Йордания. На 2 декември пък президентът на Република Кипър ще направи официална визита в Израел.

 
 

Детектив се бори с мафията в Тилбург в нов сериал

| от chronicle.bg |

Нов криминален сериал стартира в ефира на Bulgaria ON AIR от 6 юни. Всеки делничен ден в 20,30 часа зрителите ще могат да следят обратите в криминалната серийна драма „Сила“. Тя разказва историята на амбициозен детектив, който се бори срещу организираната престъпност в Тилбург, Холандия, с цената на всичко.

Тео Камп (Йерон фон Конингсбрюхе) е най-добрият детектив в отдел „Убийства“, в холандския град Тилбург. От известно време той върви по следите на ловкия престъпник Фреди фон Нуне, а амбицията му да го залови става неговата цел номер едно. Когато за пореден път Тео нарушава правилата издирвайки издирва фон Нуне, началниците му го отстраняват от случая.

За наказание Камп е изпратен в отдел „Наркотици“, където трябва да си партнира с Уилям Нийсен (Денис фон де Вен) – най-невротичният детектив в управлението, който винаги спазва правилата. Двамата разследващи са пълна противоположност, но са принудени да загърбят различнията си, за да работят заедно.

Въпреки отстраняването си от случая, Тео е решен, че няма да се откаже от разследването и ще продължи издирването на престъпника Фреди фон Нуне.

Дали отговорният и невротичен детектив Уилям ще попречи на опърничавия си колега Тео да хване престъпника и да се върне на старата позиция, предстои да разберем.

 
 

Гушкането на крави e следващата модна терапия

| от chr.bg |

Планинска конна ферма в щата Ню Йорк предлага психотерапия, която включва гушкането на крави, и според някои експерти тя може да се превърне в поредния моден тренд.

Здравните сеанси могат да бъдат особено полезни за хората, които обичат животните. Пациентите, преминали през курса на прегръдките с рогатия добитък, твърдят, че се получава невероятно чувство за релаксиране и за изцеряване. При гушкането на крави се преодоляват страхови неврози, чувство за тревожност, фобии, като пациентите изграждат по-голямо доверие в себе си.

От фермата „Horse&Cow experience“ уверяват, че и на самите крави им е много приятно да бъдат прегръщани, тъй като те са едни извънредно чувствителни животни в емоционално отношение. „По време на своята дълга еволюция, те са се научили да разчитат езика на тялото на хората“, изтъкват организаторите на новата терапия.

По този начин животните приемат пациентите като член от своето стадо и отгатват дали хората са щастливи или нещастни, дали изпитват чувство на страх или тревожност. Като съответно им отдават от своето излъчване, което си има съответните характеристики.

Кравите имат леко по-висока телесна температура от човешката и пулс, леко по-бавен от нашия. Именно тази комбинация прави гушкането им релаксиращо.

Сеанс от час и половина с рогатите лечители струва 300 долара за двама.

 
 

Задава се нов филм за Джеймс Бонд

| от chr.bg |

Британският кинодеец и носител на „Оскар“ Дани Бойл ще режисира 25-ия филм от поредицата за приключенията на Джеймс Бонд, предадоха световните информационни агенции, позовавайки се на продуцентите.

Снимките за все още неозаглавения филм за екранните подвизи на прочутия шпионин ще започнат през декември тази година в лондонските студиа „Пайнууд“. В образа на агент 007 зрителите за пети и последен път ще видят британския актьор Даниъл Крейг.

По план 25-ият филм за Джеймс Бонд трябва да излезе на екран на 8 ноември 2019 г. – две седмици след премиерата си във Великобритания на 25 октомври.

В изявлението си продуцентите Майкъл Уилсън и Барбара Броколи описват Дани Бойл, познат с работата си над продукции като „Трейнспотинг“, „Беднякът милионер“ и „Стив Джобс“, като „изключително талантлив“.

Сценарият за 25-ия филм за Джеймс Бонд е поверен на британеца Джон Ходж, с когото Бойл си е сътрудничил за филмите си „Трейнспотинг“ и „Трейнспотинг 2″.

Дани Бойл преди е работил с Даниъл Крейг над кратък филм за церемонията по откриването на летните олимпийски игри в Лондон през 2012 г., в който актьорът в образа на Бонд влиза в Бъкингамския дворец, където се среща с кралица Елизабет Втора.

 
 

Защо човешкият мозък е толкова голям?

| от chr.bg |

Британски учени твърдят, че уголемяването на човешкия мозък е резултат от предизвикателствата на околната среда, с които предшествениците ни е трябвало да се справят.

В сравнение с хоминидите, мозъкът на Хомо сапиенс е над три пъти по-голям. Според една от най-разпространените теории, той е еволюирал така заради все по-сложния социален живот, с който човекът се е сблъсвал.

Както при загадката с яйцето и кокошката, обаче е трудно да бъде определено, кое се е случило първо. Дали мозъкът е нарастнал, защото човекът е трябвало да действа заедно със себеподобните, или по-големият мозък му е позволил да установи по-сложни социални и културни отношения?

За да разграничат причините от следствията, Маурисио Гонсалес-Фореро и Анди Гарднър от университета “Сейнт Андрюс” са разработили модел, симулиращ еволюцията на мозъка в различни ситуации (екологични, социални, конфликти между индивиди или групи . . . ). Така учените са разкрили в какъв контекст мозъкът нараства като на Хомо сапиенс.

“Констатирахме, че човешкият мозък се увеличава, когато е конфронтиран с проблеми в естествената му среда”.

Тези трудности са принудили нашия вид непрекъснато да търси нови решения, дори само за да се храни “в огромната африканска савана, където средата се променя сезонно”, или да се запасява с вода, да запазва и обработва храната си, особено с откриването на огъня.

Макар и трудните условия в околната среда да изглеждат основен двигател в еволюцията на мозъка, трябва да бъде добавена и способността предците ни да се учат от другите, както и от собствения си опит.

Според компютърния модел около 60 процента от уголемяването на мозъка се дължи на справянето на индивида със средата, като намиране, съхраняване, готвене на храна и изработване на сечива. Други 30 процента се дължат на общите усилия за справяне със средата, като съвместния лов. Последните 10 процента произлизат от съперничеството в групата.

“Резултатите ни показват, че именно взаимодействието между трудните условия в околната среда и културата са определили размера на човешкия мозък”, обобщава Маурисио Гонсалес-Фореро.