Новите приятели на Кипър

| от |

Гърция, Кипър и Египет стават стратегически партньори в енергийния сектор. В основата на тази договорка стоят залежите на природен газ край кипърските брегове. Както и старата вражда на Кипър с Турция. Репортаж на Дойче веле.

Трите страни имат воля за стратегическо партньорство в добива на природен газ в източното Средиземноморие. Тя беше официално потвърдена на проведената в края на миналата седмица в Кайро среща на върха от президентите на Египет и Кипър, Абдел Фатах ас Сиси и Никос Анастасиадис, както и от премиера на Гърция Андонис Самарас. Според гръцките медии, Израел също бил готов да се включи в енергийния алианс.

Отдавна се предполага, че край южните кипърски брегове се крият значими залежи от природен газ и петрол. През 2011 година американският концерн „Nоble Energy“ направи пробни сондажи и се натъкна на газови находища, чиято експлоатация трябва да започне през 2018 година. След избухването на финансовата криза, Кипър форсира проучванията на земните недра с надеждата, че с приходите от износ на природен газ ще попълни празната държавна хазна. Френският концерн „Total“ и консорциумът от италианския „ENI“ и южнокорейския „Kogas“ получиха концесии за сондажи в кипърски води.

Международни концерни вече добиват природен газ от съседните газови находища в израелски води. Египет също се включва в плановете за експлоатация на нови енергийни ресурси. Все още обаче не е известно, как ще изглежда общата стратегия. В момента се обсъждат четири варианта, казва за ДВ Александрос Лагакос от мозъчния тръст Greeк Energy Forum: „Възможно е изграждането на общ терминал за втечнен газ при Василикос, на южното крайбрежие на Кипър, или пък в Израел. Третата обсъждана възможност е да се използват съществуващите терминали в Египет. Последният вариант предвижда изграждането на източносредиземноморски газопровод, който да свърже Израел и Кипър с разклонение към Гърция. Според Лагакос, колкото повече страни заявят интерес към газ от тези находища, толкова по-привлекателен ще става този проект и за частните инвеститори.

„Изключителните икономически зони“

Последните напрежения с Турция обаче будят загриженост. Все още няма яснота по въпроса за т.нар. „изключителни икономически зони“ на участващите в проекта страни от Средиземно море. Съгласно действащото морско право, става дума за широка 200 мили крайбрежна ивица, в която всяка държава има право свободно да използва естествените ресурси. Кипър вече сключи двустранни споразумения с Египет и Израел относно въпросните икономически зони и по този начин прокара граници по морското дъно. Малко вероятно е обаче Кипър да сключи подобно споразумение и с Турция, тъй като Анкара не признава Република Кипър. В отговор на газовите сондажи, турското правителство изпрати един изследователски и няколко бойни кораба в региона. Президентът на Кипър Никос Анастасиадис пък прекъсна преговорите за повторно обединение на острова.

Политическите измерения на енергийния алианс проличаха ясно на срещата на върха в Кайро. Президентът Анастасиадис се опита да успокои духовете, без да назовава конкретно Турция. „Диалогът и сътрудничеството, което изграждаме, не са насочени срещу трета страна. Ние се обединяваме около общи ценности, като спазване на принципите на международното право, мира, стабилността и сигурността в източното Средиземноморие“, заяви той. Последва и приемането на обща декларация, в която Египет, Гърция и Кипър се ангажират да започнат преговори за границите на изключителните икономически зони в случай, че това вече не е направено. По този начин Гърция, също за първи път, официално обявява, че ще установи собствена икономическа зона в Егейско и източно Средиземно море, следвайки примера на Кипър.

Египет с ключова роля

Според гръцката държавна телевизия, новият египетски президент Абдел Фатах ас Сиси дълго се колебаел преди да влезе в алианса – заради турските интереси в региона. На пресконференцията след срещата в Кайро обаче той заяви, че новото партньорство се осъществява на базата на общите интереси и трябва да се придържа към принципа за ненамеса във вътрешните работи на чужди държави. В замяна на това, Гърция и Кипър обещаха заедно да се борят срещу „терористичните групи и техните поддръжници в източно Средиземно море“, а гръцкият премиер Самарас се ангажира да лобира за интересите на Египет пред Брюксел.

Полагат се усилия Турция също да не остава зад борда. На 29 ноември гръцкият министър на външните работи Евангелос Венизелос ще се срещне в Истанбул с турския си колега Мевлют Чавушоглу. „Турция също ще спечели от новия енергиен съюз, защото по този начин ще възникне един нов пазар“, казва Александрос Лагакос за ДВ. Експертът твърди, че и сега Турция принадлежи към най-големите газови пазари в Европа, но страната има още потенциал.

Но и без Турция енергийният съюз в източно Средизимно море ще бъде изграден на широка основа. Министърът на енергетиката на Кипър Гиоргос Лакотрипис обяви, че отскоро се водят консултации с енергийни фирми от Израел и Йордания. На 2 декември пък президентът на Република Кипър ще направи официална визита в Израел.

 
 

7 силни претендентки за следващия „Оскар“ за най-добра актриса

| от chronicle.bg |

Силният киносезон едва сега започва и все още имаме едни дълги три месеца преди да разберем със сигурност кои филми и хора ще се състезават в надпреварата за най-престижната кинонаграда – „Оскар“. Но някои от най-обсъжданите филми на годината вече излязоха и започнаха да се открояват определени имена.

И понеже жените актриси са нашата най-голяма  слабост, днес показваме някои от тях, които вървят стремглаво към първия ред на „Долби тиътър“.

Най-хубавото за нас, зрителите, тази година е, че конкуренцията в категорията за най-добра актриса ще бъде голяма. Наред с няколко познати имена, които по всяка вероятност ще бъдат сред първенците, се открояват и няколко сравнително нови за света на киното актриси.

Засега само няколко от най-обсъжданите филми са излезли по кината. По-голямата част са показани на големите кинофестивали през годината, които вече отминаха. Но отзивите на критиците и на фестивалните публики рядко се различават от това, което виждаме в края на януари, когато обявяват номинациите.

Затова разгледайте галерията горе, в която сме събрали 7 силни претендентки за „Оскар“ за най-добра актриса.

 
 

Без визия за Евровизия 2019: България няма да участва в състезанието

| от chronicle.bg |

Не че ако се беше случило, щеше да мине без обичайните недоволства. В общи линии музикалното състезание „Евровизия“ всяка година е повод за избълването на стабилна доза недоволство към музиката (наша и чужда), към политическите обстановки и актуалните социални течения. Но когато, дори и при сегашния вид на конкурса, стане ясно, че България няма да участва, наистина разбираме, че „има нещо гнило в Дания“.

България няма да участва на следващото издание на „Евровизия“, което ще се проведе в Тел Авив. Това съобщава управителния съвет на БНТ, който е взел решението. Причината е „оптимизиране на публичните разходи“.

„През последните две години БНТ организира българското представяне в международния конкурс с подкрепата на партньори – продуцентски компании или професионални екипи, които участваха и във финансирането. Независимо от това, разходите за подготовката на българския участник, създаването и продуцирането на песен, сценичното представяне, производството на телевизионен клип и включване в събитията от програмата на конкурса значително надхвърлят разумните разходи, които обществената телевизия би могла да си позволи. Освен преките разноски за подготовка на съответния представител, държавите участнички си поделят и част от разходите за самото провеждане на конкурса, които тази година са в размер на 5 300 000 евро“, се казва в съобщението на БНТ.

От него не става ясно какви са бюджетните средства, които са отделяни за българското участие в Евровизия в последните години.

В тазгодишното издание на „Евровизия“ България се класира на 14-то място. Страната беше представена от групатa Equinox с песента „Bones“.

Това беше най-слабото представяне на български музиканти за последните 3 години. През 2017 г. Кристиян Костов успя да стигне до 2-ро място с парчето „Beautiful Mess“, а през 2016 г. Поли Генова се класира четвърта с песента „If Love Was a Crime“.

 
 

Най-големите глупости на Волен Сидеров по дати

| от |

Евала на Волен обаче. Човек като него – с нещата, които прави, и обществения си образ – би трябвало да води вариететни програми по казината заедно с Венци Мартинов и Жоро Пентаграма. Това би трябвало да е максимумът на кариерата му. Или да си има някакво блудкаво предаване от онези, на които декорът е просто една синя завеса. Онези, които получават най-много внимание, чак когато ги свалят. Вместо това човекът е заможен политик. Въпреки всичко това:

Глупостите в НАТФИЗ

Започваме с ясните неща. Октомври 2015 година беше обикновен месец като всички други. Докато не стана 23-ти и Волен не нахълта безпардонно в НАТФИЗ, разсейвайки ни от почти приключващите ни заплати. Но тогава вече бяхме свикнали, а…

Глупостите в БНТ

Играли ли сте компютърната игра GTA. Нахлуването в БНТ на 27 юни 2013 година беше точно по тертип на тази игра. Мнозина по-млади очакваха след като Волен излезе, да започне да спира коли по „Евлоги“. Не че не го е правил вече.

Магистралните глупости на Тракия

Трудно е да спреша властта да не те скопи морално. Нямаш повод да я спираш – все пак имаш власт, имаш пари, имаш приятели. Защо някой да не направи атентат срещу теб? Още на 7 април 2006 година трябваше да видим симптомите на това, което ще последва.

Пиянските глупости в самолета

И тогава, през 2010 година, получихме помощ от немската полиция. Тогава Волен беше Летящия шотландец и буйстваше в самолета „видимо пиян“ според немците.

Минимална пенсия 500 лева, минимална заплата 1000 лева

Нелепите настоявания на Волен на през 2012 година, за да спечели наивните: възрастните сенилни хора и младите мързеливи хора. Сладко е да си в опозиция. Не помня кой беше направил математиката, може би в някое предаване, но при такива пенсии и заплата излезе, че държавата ще фалира след нещо от сорта на година.

Ето! Сами виждате колко са заразни глупостите на Волен! Никой не би трябвало дори да си помисля да смята с тези цифри – съвсем ясно е, че няма как те да са възможни; адски, адски ясно е. И въпреки това хората се подвеждат да го взимат насериозно.

Глупостите при Джамията

Всеки успял ентърнейнър има своя първи „хит сингъл“. Мисля, че събитията от май 2011 година пред Джамията са първият хит на Волен, с които той и партия Атака изгряха.

***

Този текст не е за Волен Сидеров. Той е за нас. Защото допускаме тези глупости да ни действат в посока, която той иска. Това е тъжно, толкова тъжно. Може би статията в Irish times е истина, може би наистина сме напът да изчезнем. И може би ще е за добро. На кого му трябват куци коне. Ние сме куци коне, които избират метални стружки пред макар и не особено вкусна тревата само защото стружките блестят интересно. И това е толкова тъжно и дразнещо.

Не питайте правителството защо ТВ Атака спря. Питайте защо ПП Атака все още не е!

 
 

Ницше, който дейно участва в убийството на Бог

| от chr.bg |

Фридрих Вилхелм Ницше е роден на 15 октомври 1844 година в Рьокен, село близо до град Лютцен в Прусия. Кръстен е на крал Фридрих Вилхелм IV, който навършва 49 години в деня на неговото раждане, но по-късно се отказва от средното си име.

През 1865 година Фридрих Ницше се запознава в дълбочина с работите на Артур Шопенхауер, а през следващата година прочита „История на материализма“ на Фридрих Алберт Ланге. И двамата, най-вече Шопенхауер, оказват значително влияние върху развитието на философските му възгледи. С публикацията си през 1878 г. на „Човешко, твърде човешко“ (книга с афоризми на теми вариращи от метафизиката до моралността и от религията до половете) реакцията на Ницше срещу песимистичната философия на Вагнер и Шопенхауер става очевидна, както и влиянието на „Мисъл и реалност“ на Африкан Спир.

Понеже болестта му го кара да намери по-благоприятен климат за здравето си, Ницше пътува често и живее до 1889 г. като независим автор в различни градове. Той прекарва много лета в Силс Мария, близо до Санкт Мориц в Швейцария и много зими в италианските градове Генуа, Рапало, Торино и френския град Ница. През 1881 г., когато Франция окупира Тунис, той планира пътуване до Тунис за да види Европа отвън, но по-късно се отказва от тази идея. Ницше от време на време се връща в Наумбург за да види семейството си. През това време той има повтарящи се периоди на конфликт и помирение със сестра си. Той живее от пенсията си в Базел.

На 3 януари 1889 г. Ницше преживява психически срив. Двама полицаи го приближават, след като нарушава обществения ред по улиците на Торино. Какво се е случило остава неизвестно, но често разказвана история твърди, че Ницше вижда удрянето с камшик на кон, притичва до него, прегръща врата му, за да го защити и се срива на земята.

През следващите няколко дни Ницше изпраща кратки писма до няколко стари приятели (включително Косима Вагнер и Якоб Буркхарт). На бившия си колега Буркхарт Ницше пише: „Накарах Каяфа да бъде поставен в окови. През последната година бях разпънат на кръст от германските лекари. Вилхелм, Бисмарк и всички антисемити бяха премахнати“. Освен това той нарежда германския император да отиде до Рим, за да бъде застрелян и призовава европейските сили да предприемат военни мерки срещу Германия.