Новини made in KLETA MAJKA BALGARIQ

| от |

Журналистиката по света работи по (често неписани) правила. Едно от тях е ясното разделение на видовете материали в печатните издания, а в последните години и онлайн. Новини, коментар, интервю, анализ, native advertising. И никакво смесване между тях.

Новините са кратки, проверени и поне от 3 различни източника. Ако Оланд се срещне с Путин във Вашингтон и нямате репортер, присъствал на срещата, се позовавате на Франс прес, една от руските агенции ТАСС или РИА Новости и местна медия – АП, USA today или най-добре Washington Post.

И на трите, не само на една от тях.

В заглавието се допуска нюанс единствено относно важността на събитието според вас. Не пречупвате новината според личното си мнение, това се прави в коментар, ако е по-емоционално или в анализ – ако разчитате предимно на факти. Засягате максимум гледни точки, но за всяка от тях се полага еднакъв обем. Ако някой има какво да каже за повече от 2 изречения, направете интервю.

Рекламата има все по-голямо място в съвременните медии. За нея е измислен т.нар. native advertising. Това не са просто PR съобщения за отварянето на новия ресторант в мола. Става въпрос за тестване на ресторанта и споделяне на впечатления. Разбира се, няма как да е 100% обективно, поукрасени са добрите страни и е скрит някой и друг дефект, но авторитетните медии са обективни на поне 95% и ако ви хвалят нов ресторант, посетете го.

Сега забравете всичко това, защото ще си говорим за България.

Тук целта не е да дадеш максимално вярна и точна информация, а да си пръв. Затова заглавието започва с Първо в … или Ексклузивно в…, а информацията може да е „Пожар или заплаха за бомба в мола на Стамболийски или Цариградско шосе“. Важното е, че сте пуснали ексклузивната новина, макар новина да липсва. Бомба!, Шок!, Сензация! също са важни думи.

Три източника ли? Че откъде? В България всички сме братовчеди, затова информацията винаги е от „една жена каза“. Няма значение дали тази жена е уволнен служител или изоставена любовница, ако има скандал и драма, значи е истина. „Аз съм на кон!“

С кратките заглавия – до Калотина. Тук те са по минимум 3 реда и в тях освен новината са упоменати всички познанства на споменатите, както и мнението на автора за тях. Новината е примесена с коментара, а в анализа има повече реклама отколкото данни.

Освен новините, които задължително са изкривени според интересите на собственика, а по-възможност и геополитически, добавяте много кликбайт (така се наричат статиите, които не носят информация, а са предназначени единствено за привличане на читатели). И ако кликбайта не е българско творение, а световна тенденция, за което подсказва и името му, то у нас има две разновидности характерни само за родната медийна среда.

Първата наричам вангабайт. Както името подсказва, тук кликовете идват от споменаването на името на Ванга. В тази категория можем да добавим лечителя Дънов, врачката на Берлускони, Преподобна Стойна и всички останали гадатели, астролози, нумеролози… Дори курса на долара, ако съобщите с „Ванга е казала, че…“ ще останете възхитени от ефекта.

Втората разновидност е най-притеснителната. Това е онази ексклузивност от по-горе, само че за интелигентни. Тези новини, които аз наричам клетбайт, носят в себе си цялата клетост на KLETA MAJKA BALGARIQ. Те, за разлика от кликбайта, не са съвсем измислени, а се основават на част от документ, списък, закон. Съзнателно, в търсене на скандал, се пропускат подробностите, детайлите или останалата част от документа/закона. Думите се вадят от контекст, а заглавието често е изкривено за постигане на максимален ефект. И се започва едно охкане и тръшкане в социалните мрежи, което носи много споделяния и много посещения на новината, а уточненията в последствие дават като бонус още 3-4 материала.

Без да съм изчерпателен ще изброя само няколко такива „новини“ в последните месеци:

Няма ляв завой на Белокопитово

Няма отбивка за Рилския манастир на магистрала Струма

Махат Ботев и Левски от учебниците

Искаме горещи точки за бежанци

Глобиха Виктория Петрова от bTV за „циганско лято“

Намаляват часовете по език в езиковите гимназии

Такива новини можете да срещнете всеки ден, а списъка с медии, прибягващи до тях расте все повече и повече и вече обхваща (почти) всички. До степен, че вече се налага поне по час търсене дали новината е истина или не. Както един приятел написа вчера, „четенето на новини стана нерентабилно“.

Това е истинският проблем на медиите в България. И виновни за него сме всички. От собствениците, които гонят своя интерес, през журналистите, за които цитирането на „една жена каза“ е по-лесно от търсенето на 3 различни източника, до читателите, които всеки ден се нуждаят от повод за възмущение. И тъй като, въпреки всичките си усилия, от правителството не успяват всеки ден да родят нова глупост, то измислянето на поводи стана модерно. До степен, че всеки следващ протест вече е дискредитиран. Гражданската активност по всички теми се превърна в професия за единици, но ако утре назначат Делян Пеевски за шеф на ДАНС, ще реагират в пъти по-малко хора отколкото преди 2 години и половина. Защото хората се умориха от пърформанси и контрапърформанси.

 
 

Гледахме „Deadpool 2″ и е чудесен

| от chr.bg |

В събота, на 19 май, с милата ми женичка отидохме да видим „Полет над кукувиче гнездо“ в Народния театър. Беше изненадващо опростачена постановка. Много вулгарни думи се казаха, много алюзии с разнообразни сексуални изпълнения се направиха, и всичко това с много патос. Публиката окуражаваше с много смях, а и аз се засмях тук-там. На антракта обаче справедливо си тръгнахме. Бяха трудни 2 часа без малко.

„Deadpool 2″ също е циничен, но е циничен с вкус! 

В „Deadpool 2″ ще видите много прекрасни шеги. Някои от тях са вулгарни, да, но пак са поднесени симпатично и с чувство за мярка, бих казал дори мераклийски. Може би по-незадълбочените хора (от които съм и аз сигурно) искат да се чувстват по-добре и затова ходят на театър. Актьорите усещат публиката си и когато тя откликне на нещо, те засилват това нещо. И така с времето се е стигнало до „Аз ще мастурбирам тука“, „Добре, само не цапай“, цитирам смислово. Както и да е.

„Deadpool 2″ – филмът е супер як. Започва с шамар – много, много силен шамар, но ще видите. Райън Рейнолдс играе както и каквото трябва, за да може Дедпул да е мегаопасният нераним клоун, какъвто той…  не е, не и през целия филм.

Въпреки че е холивудска работа, липсват простосърдечните „вдъхновяващи глупости“ и „готини лафчета“, каквито има например в „Бързи и яростни“ (които вече разчитат само на чупене на коли, но за това – друг път). Има популярни тропи, разбира се – трудно възможната любов, стандартните благородни избори като правилното пред лесното и общото пред личното, цялото „пътешествие на героя“, с което Дедпул също се шегува, а и най-новата холивудска тропа – еднополовите отношения (Честита нова тропа!).

Филмът те забавлява, въпреки че „знаеш какво ще се случи, защото тоя филм вече си го гледал“. Знаеш какво ще се случи, но този филм не си го гледал. Има един много як сериал „Dirk Gently’s Holistic Detective Agency“, в който всичко трябва да се случва случайно и късметлийски. По характер обаче такива произведения (сериалът е по роман на Дъглас Адамс) се смятат за ниско художествени. В сериалът обаче (а може би и в книгата, кой знае) този случаен елемент е завъртян така, че всичко да е оправдано на сценарно ниво и да изглежда както трябва.

В „Deadpool 2″ сценаристите също си правят каквото искат и е голям хаос, не само заради екшън частта, ами и по принцип – все едно Дедпул е образът на някой древен бог – покровител на лудостта, която обзема творците на стари години. Нещо като Маската (с Джим Кери, да се чува и помни името му) едно време, ако помните. Но всяко късче хаос около филма е оправдано, естествено и забавно.

Откъм забавление, вторият филм надминава първия. В първият се пристъпяше леко, изследователски. Във втория се лети. Пада се, става се и пак се полита.

CHR ще ви посъветва:

Да се гледа ли? Да.

Кино или по другия начин? Ако можете – кино. Ако не – няма значение.

Кога? След работа, вкъщи, по домашни дрехи.

Храна и напитки? Да.

Бележки: Задължително го гледайте с приятели. Някак си е по-смешно така.

 

Една забележка към IMAX-а: много самореклама преди филма – обяснения, чудеса. Пуснете един диктор да каже „Това е IMAX“, някакви ефекти да демонстрирате звука и картината и това е. Не ми обяснявайте за IMAX все едно аз ще го пилотирам. Това е все едно да заведа някого вкъщи и точно пред входната врата да го спра и да му заобяснявам колко е хубаво вътре.

 
 

Питър Сетера oт Chicago с първи концерт у нас

| от chronicle.bg |

Питър Сетера e oт артистите, чиято музикална кариера се развива бързо, а успехите не спират да го застигат. Стартира професионалния си път през 1967 г. с група Chicago, с която издават 17 албума и печелят редица отличия.

Безспорният хит, написан от Cetera за десетия албум на бандата „If you leave me now” взима награда Грами и се превръща в първия сингъл хит номер 1 на групата. През 1986 година Сетера започва соловата си кариера, с която се записва в музикалната история с хита „The Glory of Love”, номиниран с Грами и част от саундтрака на хитовия филм „Карате кид 2“. Парчетата „The Next Time I Fall” с Amy Grant, “Feels Like Heaven” с Chaka Kahn, “After All” с Cher oт филма „Нов шанс“, както и песента “No Explanation” от мега хитовата лента „Хубава жена“.

В момента Сетера е на световно турне със своята банда и споделя музиката от 8-те си солови албума, както и най-големите хитове, написани с група Chicago.

PeterCetera_ Visual

В България ще имаме удоволствието да го чуем за първи път на живо на 9 ноември в зала 1 на НДК, а билети могат да бъдат закупени от 22 май, на цени от 60 до 140 лв. в бензиностанции OMV, билетен център НДК и мрежата на Eventim.bg

 
 

Най-добрите филми на „Кан“ 2018

| от chronicle.bg |

71-вото издание на най-бляскавия кинофестивал в развлекателната индустрия е в историята и е време да ви разкажем по няколко думи за победителите. Едно от най-хубавите неща на тазгодишното издание е ясното разграничаване на изкуството от политиката. Кейт Бланшет беше президент на журито и се справи с тази задача повече от добре. Фактите говорят достатъчно ясно. Няма #MeToo , нам Time’s Up … Кан си е Кан, и затова има този статут.

Въпреки силното присъствие на два филма на жени режисьори, журито присъди голямата награда на японския майстор Хирокадзу Корееда и неговата драма „Shoplifters„. Корееда е редовен участник в кинофестивала от 2001 г., когато първият му филм, „Distance“, става участник в конкурсната програма. „Златната палма“ от събота обаче е най-престижното му отличие досега, след Наградата на журито (Prix du Jury) през 2013 г. за „Like Father, Like Son“). „Shoplifters“ беше върхът на добре приетия списък от победители, които журито избра.

Освен Бланшет на диванчетата на журито застанаха режисьорите Ава Дюверней, Дени Вилньов, Андрей Звягинцев и Робер Гедигян, певицата Каджа Нин, актрисите Леа Сейду и Кристен Стюарт и актьорът Чанг Чен.

„Мисля, че светът е много политически настроен и медиите бързо превръщат чисто човешки проблеми в политически. А ние направихме пакт помежду си, че ще оценяваме всеки филм единствено по неговите художествени качества. Наистина се опитахме да премахнем политическите окраски от избора си и да изберем филми, които ни докоснаха и останаха вътре в нас.“ казва Бланшет след церемонията, цитирана от Telegraph.

Наградата „Гран При“ отиде при Спайк Лий и неговата сатира „BlacKkKlansman“, а „Наградата на журито“ (неофициалното трето място) получи Надин Лабаки и нейната възхвалявана от критиците драма „Capharnaum“ – история за 12-годишно момче, което се бори за живота си по улиците на Бейрут. Мнозина предричаха, че Лабаки ще вземе „Златна палма“.  Нейната побратима

Актьорските награди взеха Марчело Фонте (Италия) за изпълнението си в „Dogman“ на Матео Гароне и Самал Еслямова (Казахстан) за „My Little One“ на Сергей Дворцевой. За най-добър режисьор беше определен Павел Павликовски от Полша за черно-белия си романс „Cold War„.

Наградата за сценарии тази година е разделена между две заглавия – сюрреалистичната драма „Happy as Lazzaro“ и „3 Faces“ – режисьор на последния е иранецът Джафар Панахи, на когото му е забранено да напуска страната си от 2010 г.

Специално внимание журито тази година отдели на ветеранът в киното, френският новатор Жан-Люк Годар и неговия експериментален филм „Le livre d’image“. Тази година Годар беше награден със специална „Златна палма“. 87-годишният режисьор никога не е печелил „Златна палма“, въпреки че е бил номиниран девет пъти за престижното отличие.

„Златна камера“ за най-добър режисьорски дебют отиде при Лукас Донт и неговия филм „Girl“ – история за баща и неговата 15-годишна транссексуална дъщеря, която мечтае да бъде примабалерина. Главният актьор Виктор Полстър пък спечели актьорската награда в секцията с филми „Un Certain Regard“.

Това накратко е равносметката от 71-вия кинофестивал в Кан. В галерията горе можете да видите подбрани кадри от филмите, които озариха екраните в Южна Франция от 8 до 19 май.

 
 

История на една от най-престижните кинонагради – „Златна палма“

| от chr.bg |

Знаковата награда „Златна палма“ за най-добър филм на Международния кинофестивал в Кан, Франция, е помогнала на неизвестни режисьори да намерят своето място на глобалната филмова карта, тласнала е напред кариерите на утвърдени кинодейци и е превърнала филмови продукции в класики. По повод 71-вото издание на кинофестивала в Кан, ви предлагаме кратка история на престижното отличие.

Първата награда „Златна палма“ през 1955 г. печели американският режисьор Делбърт Ман за романтичната си драма „Марти“. През въпросната година отличието заменя фестивалната Голяма награда, присъждана в периода между 1939 и 1954 г.

Оттогава някои от най-известните филми в света са отличавани със „Златна палма“ – „Шофьор на такси“ на Мартин Скорсезе, „Апокалипсис сега“ на Франсис Форд Копола, „Човекът от желязо“ на Анджей Вайда, „Секс, лъжи и видео“ на Стивън Содърбърг, „Гепардът“ на Лукино Висконти.

Считана за една от най-престижните награди в света на киното, „Златна палма“ обикновено се присъжда за цялостната работа на даден кинодеец или за филм, откриващ нови киноперспективи.

Спечелването на „Златна палма“ не гарантира непременно касов успех, но определено е крачка напред към номинация за „Оскар“ – най-престижната филмова награда в света, както е добре известно на режисьори като Терънс Малик, Михаел Ханеке, Роман Полански, Джейн Кемпиън.

Новозеландката Джей Кемпиън заема специално място в историята на Кан – тя е единствената жена режисьор, печелила „Златна палма“.

Само девет кинодейци членуват в друг ексклузивен фестивален клуб – на двукратните носители на „Златна палма“.

Миналата година Рубен Йостлунд стана първият шведски режисьор, удостоен със „Златна палма“, откакто отличието се връчва от 1955 г.

Миналогодишният трофей беше инкрустиран със 167 диаманта по случай 70-годишнината на кинофестивала в Кан, припомня агенцията.

Тази година 21 филма ще се съревновават за наградата „Златна палма“. Фестивалът ще започне на 8 май, а носителят на топ отличието, избран от жури с председател актрисата Кейт Бланшет, ще стане известен на 19 май.