Новият палат на Ердоган

| от |

Готов е новият президентски дворец на Ердоган в Анкара – Аксарай. Елисейският дворец е направо скромен в сравнение с него, а резиденцията на германския президент, дворецът „Белвю“, изглежда като кучешка колиба.

Внушителната сграда има хиляда стаи, разположени на 210 хиляди квадратни метра, насред един природен резерват, който, по волята на Реджеп Тайип Ердоган, набързо загуби статута си на защитена територия. Мнозина недоволстват от този факт, а редица неправителствени организации вече сезираха съда. През февруари т.г. Административният съд в Анкара излезе с решение срещу изграждането на комплекса, но канцеларията на турския премиер (тогава Реджеп Ердоган) игнорира това, а строителството продължи. „Нито една институция не се оказа достатъчно силна, за да приложи съдебното решение“, казва председателят на Камарата на градските плановици в Анкара Орхан Саръалтун пред вестник „Тудейс заман“, цитиран от Дойче Веле.

Новата властова централа в Анкара беше предвидена за турския премиер и правителствената администрация. Но президентът Ердоган си я хареса и обяви, че ще се пренесе в нея. В началото на септември той заяви, че премиерът Ахмет Давутоглу и заместниците му могат да се нанесат в резиденцията „Чанкая“ след като Ердоган се премести.

Истински гигант

Новата властова централа представлява комплекс, състоящ се от една основна сграда и два тракта с офиси от двете ѝ страни. Вътрешният двор на комплекса представлява огромна зелена площ с внушителни фонтани и джамия, за която се твърди, че можела да побере 5 хиляди души.

На пръв поглед новият дворец на Ердоган не блести с нищо особено. Отвън той изглежда по-скоро непретенциозен – фасадите на сградите са семпли и облицовани със светъл камък, откъдето идва и името Aksaray (Белият дворец). Влезе ли обаче човек вътре, пред него са разкрива съвсем друга картина: всичко е неописуемо помпозно, пише турският кореспондент на Дойчландфунк Кристиан Буткерайт. „Ердгоан се гордее с османските мотиви в интериора, но за западния вкус това представлява леко залитане към кича“, посочва той.

Освен това за турския президент очевидно е важна и друга подробност: сградата е проектирана и изградена в стил от времето на Селджукската империя. Според Ердоган, селджуците, смятани за предци на днешните турци, прогонили преди хиляда години християнското византийско население от Анадола. Тази исторически детайл, според турския президент хвърля мост между миналото и настоящето и придава ново символно значение на новата му резиденция. Според историци, обаче, тезата на турския президент е пълна безсмислица, защото решителната битка не се е състояла на мястото на днешната турска столица Анкара, а на около хиляда километра източно от нея.

Турският „овален кабинет“

Освен семейството на Ердоган, комплексът ще приеме и цялата президентска администрация. Само работният тракт на турския президент включва шест огромни приемни и един „овален кабинет“. Това помещение има шумоизолирани стени и най-модерна защита срещу подслушване, както в оригиналния „овален офис“ – работния кабинет на американския президент. Освен това на разположение на турския държавен глава е противоатомен бункер, специални зони, предлагащи защита при нападение с химическо оръжие, подземни тунели, зимни градини с истинска дървесна растителност във фоайетата на сградата.

„Може би само харем няма да има в новия си палат Ердоган. Затова пък съпругата му със сигурност ще може да си позволи едно или дори няколко помещения за богатата си колекция от забрадки и обувки“, иронично отбелязва още кореспондентът на Дойчландфунк в Анкара.

 
 

Там, където “народността не пада”, понеже “знанието живей”

| от Вучето |

Уви, отдавна вече стих на Стоян Михайловски от заглавието не се отнася за България. Да, знание някакво има, но то се акумулира главно посредством електронни средства. To рядко свива гнездо в дълготрайната памет на човека, защото достъпът до него е на един клик разстояние и затова може и мързеливата.

Книгите са анахронизъм. Защо ти е да хабиш толкова часове в четене на книга от 300 страници, когато можеш да използваш времето си по-рационално като, например, разгледаш 158 снимки в Инстаграм на Кайли Дженър по трико, докато се гримира, докато храни кучето си, докато не прави нищо, зад волана на джипа си, пред палма в Палма де Майорка и т.н. У нас книгата тихо и безславно напусна живота ни, още когато се раждаха сладките милениали. А в моментите, в които все още надига глава и тържествува, е защото е излязла изпод ноктопластиката на такива културтрегери и разбирачи на българската съвременност и душевност като Венета Райкова.

Кратки постове в социалните мрежи, емоционално заредени с поредица от плезещи се, хилещи се емотикони с изцъклени очи-сърца, изритиха силно в задника Фицджералд, Толстой, Шекспир, Кинг и Кундера и ги пратиха да събират прах по лавиците на западащи градски библиотеки, където тъжни лелички с елеци от щавена кожа примирено очакват годината на пенсионирането си.

И ако така безрадостна е съдбата на българските библиотеки, то не навсякъде по света положението е същото.

Преди няколко години, докато живеех в Осло и работех върху докторантурата си, имаше дни, в които не можех да се добера до свободен стол в пететажната университетска библиотека. Правех си “бивак” на мокета в сектор “Скандинавска линвистична теория”, по възможност в близост до контакт, за да има къде да включа лаптопа си. И не бях единствената. Прекрасни руси създания прекарваха дълги часове, забили нос в дебелите книги или вторачени в екраните на макбуковете си, седнали на пода. Библиотеката кипеше от живот.

Няколко години по-късно вече съм в Копенхаген. Слава богу, прескочила съм етапа с катеренето по академичната стълба на успеха, затова и не ми се налага вече да вися по библиотеките. Сега предпочитам да свалям от пиратски торенти лекарски и адвокатски сериали, както и да разглеждам безплатни каталози на супермаркети вместо да чета книги. Един ден обаче ме хваща разстройство, докато се мотая по центъра в търсене на молив за вежди в перфектния цвят, и решавам да дам воля на нуждата си в централната копенхагенска библиотека, която, за щастие, е само на 10 крачки разстояние.

След като свършвам работа и стресът вече не притъпява сетивата ми, успявам да се огледам наоколо и о, чудо на чудесата! Оказва се, че съм се озовала не просто в библиотека – такава, каквато помня от детството си – с тесните пътеки между прашлясалите стелажи, а в нещо като реплика на прочутата Нулевоенергийна сграда в Пало Алто. Само че на повече етажи. Егаси, казах си наум, и от страхопочитание пак ми се доходи на тоалетна. Кралската библиотека в Копенхаген не само е куул, защото е най-голямата по размери в Скандинавия и защото в нея се съхранява първата книга, отпечатена в Дания през 1481 г. Библиотеката е куул, защото е пълна с хора. По всяко време на деня.

Наскоро обаче една друга библиотека, намираща се малко по̀ на север от Копенхаген, събра очите на хората не само заради екстравагантната си архитектура, но поради факта, че в един момент остана без почти всичките си налични книги.

Само през изминалия месец от библиотеката Oodi в Хелзинки са били заемани по 5 000 книги на ден, което в крайна сметка довело до почти тоталното опразване на библиотечните рафтове като най-големи са липсите, регистрирани в сектора за детска литература.

Сградата, която отвън прилича досущ на гигантски кораб, помещава в “трюмовете” си още кино зала и сауна. Освен до литературни образци, посетителите имат достъп до такива съвременни глезетоии като 3D принтер, шивашки машини за бъдещи Версачета и зали за музикални репетиции. Служителите в новооткритата библиотека, която отвори врати на 5 декември 2018-а, не смогват да запълват липсите, но не са и кой знае колко учудени от големия интерес на хората към “стоката”, която предлагат. Защото Финландия е страна, в която най-предпочитаният наркотик са книгите. Счита се, че четенето конкурира дори любими национални спортове като биене на шведите на хокей, консумацията на водка в големи количества и слушането на хевиметъл.

Книгите са близки до сърцето на финландците. Статистиката отчита, че годишно всеки финландец купува средно 4 книги и заема от библиотеката най-малко 12. В тази далечна северна страна изглежда интернетът не е оказал пагубното си влияние върху любовта на населението към четенето. Даже се наблюдава обратната тенденция. За справка: през 1995 г. финландците са купували много по-малко книги, отколкото към днешна дата, като освен това сега са склонни да плащат и много повече за тях. Книгата продължава да е сред най-предпочитаните традиционни подаръци в страната и децата не се мръщят, а напротив, искрено се радват, когато за рождения си ден вместо лего или таблет получат някоя от книгите за муминтроловете на обичаната писателка Туве Янсон.

Логично е някак при толкова четящ народ и библиотеките да са много. На територията на страната има над 300 централни библиотеки, с 500 техни клона в по-малките общини. Особено популярни са и мобилните библиотеки, които обслужват не само най-затънтените и труднопроходими при зимни условия места в северната част на Финландия, но и гъсто населени райони по̀ на юг. Всяка мобилна библиотека разполага с не по-малко от 4000 заглавия и може да измине до 50 хиляди километра годишно.

И докато не само финландците, но и всички останали северни народи четат, та ушите им плющят, тук долу при нас положението е “майка плаче, грамофон свири”, както обича да казва проф. Вучков. Според проучване, проведено през миналата година от Институт “Отворено общество”, всеки трети българин НИКОГА не посяга към книга.

И въпреки тази тъжна статистика, ми се ще да вярвам, че нещата ще се променят. Защото всеки се нуждае от време на време да му разкажат хубава история. Пък било този някой да е Венета Райкова.

 
 

„The Social Network“ може да има продължение

| от chronicle.bg |

Почти 10 години след премиерата на „The Social Network“, филмът е с една стъпка по-близо до продължение. Аарън Соркин, който спечели Оскар за най-добър адаптиран сценарии за работата си по лентата, каза пред Associated Press, че вече има достатъчно събития около Facebook, за да започне сценарий за продължение. Продуцентът Скот Рудин също е навит.

„Знам доста повече за Facebook от 2005, отколкото за Facebook в днешно време, но съм сигурен, че има достатъчно нови събития за втори филм“, каза Соркин. „Случиха се много интересни драматични неща, откакто нашият филм свърши с делото на близнаците Уинкълвос и Едуардо Саверин…. Получавал съм повече от един мейл от Рудин с някаква статия за социалната мрежа и въпрос не е ли време за продължение.“

„The Social Network“ беше представен през есента на 2010 година и получи 8 номинации за Оскар и $240 милиона в световния боксофис. И Соркин, и режисьорът Дейвид Финчър бяха похвалени за работата си като и двамата се подготвяха за нов проект – „Steve Jobs“. Финчър обаче се отказа след като преговорите със Sony за заплащането му не завършиха с общо съгласие. Финчър не е режисирал филм от „Gone Girl“ през 2014 година. В момента той работи по новия сезон на „Mindhunter“ за Netflix.

 
 

Гръмотевицата на Хари Потър не е точно гръмотевица

| от chronicle.bg |

Последната книга за хари Потър излезе преди 12 години. От тогава би трябвало да сме наясно с всички малки факти и фактчета около вселената на малкия магьосник. Но не е така.

Оказва се, че звестният белег на челото на Хари, който е под формата на гръмотевица, всъщност не е точно гръмотевица. 

Той само е с такава форма, но не символизира гръм. Тя прозихожда от самото заклинание Авада Кедавра. Когато хари е още бебе, през 1981 година, Лорд Волдемор идва в къщата на родителите му в Годрик Холоу, за да ги убие. След като приключва с баща му, Джеймс, той се отправя към майка му, Лили, и самия Хари. Тя успява да го спаси като жертва собствения си живот и след като смъртоносното заклинание се връща към Волдемор, Хари остава невредим освен блега му.

Той е под формата на гръмотевица, защото такова е движението с магическата пръчка, при изпълнение на заклинанието Авада Кедавра.

Може би Хърмаянитата сред Потър феновете вече знаеха този факт, но той със сигурност не е популярен. И честно казано предпочитаме такива неща да идват от Pottermore вместо новини като тези от миналата седмица.

 
 

Каузата, която обедини Магдалена Малеева и Юлиан Вергов

| от chronicle.bg |

Човечеството е издигало множество течения, религии, идеи и какво ли още не в култ, в своята история. Днес един от тези култове е здравословният начин на живот, в който влизат редица дейности като здравословното хранене и спортуването, всичките обединени от една идея – грижата за самите нас, чрез грижата за тялото. А колко хубаво би било, ако подхождахме със същата страст и към грижата за околната среда?

Вече ви разказахме за инициативата на National Geographic, „Планета или пластмаса“ Каузата продължава да се развива и вече има своите поддръжници от публичното пространство.

Тенис легендата Магдалена Малеева и актьорът Юлиан Вергов се включиха в кампанията „Планета или пластмаса“. Двамата станаха официални посланици на инициативата, която цели да намали драстично количеството на пластмасови отпадъци за еднократна употреба, изхвърляни в Световния океан.

Вергов и Малеева вдъхновяват с личния си пример и новогодишни обещания. В специално заснети видеа за National Geographic двамата споделят тревожната статистика за кризата с пластмасата и дават алтернативи на най-масово използваните пластмасови предмети за еднократна употреба.

Повече от десет години Магдалена Малеева работи в посока образование и информираност на обществото за проблемите на околната среда, като заедно с близки приятели стартира платформа за разговори и дебати за възможното устойчиво бъдеще на България. До нея застава и познатият на българската театрална и телевизионна публика Юлиан Вергов, който всеки ден дава личен пример за природосъобразен начин на живот – от избора на колело за придвижване в града до използването на торбички за многократна употреба като пазарува.

National Geographic Планета или пластмаса Магдалена Малеева

Посланието им за кампанията „Планета или пластмаса“ цели не само да информира за задълбочаващата се криза, но и да мотивира по-голяма част от обществото, медиите и институциите да предприемат конкретни действия в името на опазване на Световния океан и планетата като цяло.
До този момент над 4600 души в България са застанали зад инициативата „Планета или пластмаса“, давайки своето собствено обещание на сайта на кампанията за България.

Отброяването на всички, дали обещание, става на специално изработен глобален сайт, активен включително и в много европейски държави като Германия, Франция, Испания и Холандия, както и на Балканите, в САЩ, Латинска Америка и Скандинавия.

До момента са събрани 190 466 443 обещания за намаляване или спиране на употребата на различни видове пластмасови изделия за еднократна употреба.

Към мисията на National Geographic се включват множество обществени личности, които припознават инициативата и се стремят да наберат възможно най-много последователи. Посланик на „Планета или пластмаса“ в Холандия е известната местна актриса Хана Вербуум, а в Словения един от посланиците е световноизвестният фотограф на списание National Geographic Арне Ходалич.

National Geographic Планета или пластмаса Юлиан Вергов

Кампанията „Планета или пластмаса“ е продиктувана от все по-шокиращите данни за замърсяването на световните водни басейни – повече от 5 милиарда пластмасови отпадъка вече плуват в Океана, а всяка година в него попадат 9 млн. тона пластмаса. В същото време по света се продават почти 1 млн. пластмасови бутилки всяка минута, а 40% от пластмасовите изделия се използват само веднъж. Само в САЩ се изхвърлят 500 млн. пластмасови сламки всеки ден, а 73% от боклука по плажовете е пластмаса. Въпреки множеството призиви и инициативи през годините, едва по-малко от 20% от пластмасата се рециклира, а 6,3 млрд. тона пластмасови отпадъци никога не са били рециклирани.

Според проучване на агенция „Talk” за България, направено за National Geographic, 55% от анкетираните българи са силно обезпокоени от глобалния проблем, свързан със замърсяването с пластмаса за еднократна употреба в Световния океан. Анкетирани са 800 мъже и жени на възраст между 15 и 54 години, които редовно използват интернет и са запознати с екологичните проблеми по света.

Замърсяването на Световния океан с огромни количества пластмасови отпадъци за еднократна употреба е проблем, който рано или късно ще засегне пряко всеки един от нас. Все още не е късно да преобърнем негативната тенденция, но за тази цел са необходими усилия от страна на всички. А промяната не трудна и започва тук и сега с една малка чаша, сламка, пликче, бутилка, опаковка…