Нови притеснения за Меркел

| от |

Спад на Атинската фондова борса, който във вторник достигна 13%, последван от друг в размер на 8% в четвъртък, беше нещо небивало от 2007 година насам. Така пазарите реагираха на възможната победа на лявата партия „Сириза” на следващите парламентарни избори в Гърция. В четвъртък председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви пред австрийска телевизия: „Не бих искал крайни сили да се възкачат на власт в Гърция”. Всичко това се случи след обявената от гръцкия премиер Андонис Самарас новина за предсрочно провеждане на президентските избори, като първият тур ще се състои в сряда, 17 декември.

И тъй като крайната левица, която е обединена около партията „Сириза”, излиза начело в социологическите проучвания с близо 30% от нагласите за гласуване, има всички изгледи вотът да завърши с разпускането на парламента и с предсрочни парламентарни избори. Правителството трябва да събере гласовете на 180 депутати в подкрепа на своя кандидат Ставрос Димас, който беше излъчен от премиера Самарас. Управляващата коалиция на десницата „Нова демокрация” и социалистите от „Пасок” обаче разполага с едва 155 гласа.

Европа е натясно

Каква е причината за притесненията на европейците, и най-вече на Германия, която допринесе най-много за поисканите от гърците драстични реформи? „Сириза” продължава да твърди, че иска край на политиките на икономии. „Искаме пълно предоговаряне на меморандумите”, казва икономическият съветник на партията.

Дали обаче тройката международни кредитори, която скоро трябва да посети Атина, може да приеме преструктуриране на гръцкия дълг и да допусне Гърция да прекрати изискваните срещу заемите реформи? „В настоящите условия „Сириза” като че ли не разполага със средствата да се противопостави на кредиторите”, отбелязва Хесус Кастийо – икономист на „Натиксис” и специалист за Южна Европа. Относно облекчаването на гръцкия дълг обаче „ЕС е натясно”. Икономистът обяснява: „По време на втория помощен план за Гърция през 2012 година ЕС си даде сметка за невъзможността да намали гръцкия дълг до ниво от 120% от БВП до 2020 година и обеща да преразгледа размера му, ако страната успее да постигне първичен излишък”.

Какво е решението за гръцкия дълг?

Така, Европа трябва да намери трайно решение за размера на гръцкия дълг и да проведе преговори с гръцкото правителство, каквато и да неговата политическа принадлежност. Това е мнението на Габриел Колетис – близък до „Сириза” икономист, според когото „гръцки дълг в размер на 175% от БВП е неизплатим, а кредиторите на Гърция осъзнават това”.

Рискът от всичко това е голям, тъй като нищо не подсказва, че ЕС и най-вече Германия, ще отстъпят лесно. „Сириза” ще успее да скъса с политиките на икономии само ако Германия преразгледа позицията си”, подчертава политологът Герогиос Сеферцис. Той добавя: „Германия започва също да усеща последствията от кризата, което може да наклони везните”. Мнението му е споделено и от Кастийо, който отбелязва, че „за Германия би било самоубийство да обърне гръб на една част от еврозоната”./Journal du dimanche/Фокус.

 
 

Бенедикт Къмбърбач с увеличение на заплатата за д-р Стрейндж

| от chr.bg |

Бенедикт Къмбърбач ще получи 5 милиона британски лири повече за ролята на д-р Стрейндж във втория филм от вселената на Марвел, отколкото за първия филм, съобщи в. „Сънди мирър“.

Хонорарът на актьора за втория филм ще е 7,5 милиона британски лири. Снимките ще започнат през пролетта на 2019 г. и се очаква да продължат шест месеца. Това означава, че сериалът „Шерлок“, в който Бенедикт Къмбърбач изпълнява главната роля, отново ще трябва да почака.

Бенедикт Къмбърбач вече получи хонорари от 4,2 милиона британски лири за ролите си в „Доктор Стрейнж“, „Тор: Рагнарок“ и два филма от поредицата „Отмъстителите“. Приходите му ще се увеличат, ако бъдат пуснати стоки с образа на героя му.

 
 

„Великият укротител“ на Димитрис Папайоану за първи път в България

| от chronicle.bg |

Световноизвестният хореограф Димитрис Папайоану ще представи за първи път в  България свой спектакъл. “ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ“ ще бъде показан на 28, 29 и 30 септември в Дом на културата „Борис Христов“, Пловдив, от 19:30 часа, в рамките на ONE DANCE WEEK 2018.

Димитрис Папайоану е най-успешният и значим артист в областта на съвременните изпълнителски изкуства в новата история на Балканите. Мнозина също разпознават Папайоану с грандиозните церемонии за Олимпийските игри в Атина (2004) и Европейските игри в Баку (2015). Работи в духа на създателката на жанра „танцов театър“, голямата Пина Бауш. Папайоану е първият режисьор, поставил спектакъл на сцената на  Танцувалният театър Вупертал (основан от Бауш) след нейната смърт през 2009 г. „ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ” е новото бижу в 30-годишната впечатляваща кариера на Папайоану.

В спектакъла човешкият живот е пътешествие до скрити съкровища, откривателство на съкровеното, вътрешно археологическо проучване на смисъла. Талантливият грък жонглира с препратки от историята на изкуствата, известни европейски картини, метафори и танцови техники. Зрелищните декори, типично в стила на Папайоану, са подвижна вселена, в която подът става вълна, отварят се неочаквани врати, създават се хибридни същества, докато десетимата танцьори на сцената разголват табутата за смъртта и тялото.

Премиерата на „ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ“ се състоя през миналата година в Онасис Център, Атина. Спектакълът ще бъде представен на българската публика преди британската си премиера в Лондон, а вече бе показан на най-престижните фестивали и сцени на два континента – в Париж, Мадрид, Барселона, Неапол, Стокхолм, Сеул, Тайпе и други.

ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ“ става част от програмата на 11-тото издание на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс ONE DANCE WEEK, който ще се проведе между 24 септември и 14 октомври в Пловдив.

 
 

16 медицински сестри забременяха едновременно

| от chr.bg |

В интензивното отделение на болница в Аризона има бейби бум, защото 16 медицински сестри се готвят да родят от октомври до януари, съобщи Скай нюз.

Жените от болницата Дезърт медикъл сентър в Меса, близо до Финикс, уверяват, че не са се наговаряли и дори не са осъзнавали колко много от тях са в деликатно положение, докато не се включили в група за бъдещи майки във Фейсбук.

Колегите на бременните жени им помагат, като поемат грижите за пациенти с болести или лечения, които може да са опасни за тях или бебетата им, напр. туберкулоза, херпес зостер или химиотерапия.

Ръководството отдавна се готви за отсъствието на толкова многобройна част от персонала. Те ще бъдат заменени от медицински сестри на временни договори по време на 12-седмичния им отпуск.

„Измислихме този план, за да почиваме по празниците“ – шегува се Джолийн Гароу от бременната група. Тя добави, че другите сестри вече малко са отегчени от разговорите между бъдещите майки и не им се слуша повече за подути крака и бебета.

 
 

Геолозите и миньорите – те да са живи!

| от Боян Рашев |

 

Едно време щях да ставам геолог. Вече не помня какво ме накара в средата на 11-ти клас изведнъж да реша, че ще уча Геология. Беше шок за всичките ми приятели, а за родителите ми – не е за разправяне… Ама се самонавих и самоподготвих и без един час с учител – в гимназиите такъв предмет нямаше, само в минните техникуми – изкарах 6.00 на кандидат-студентски изпит по Геология. Оказа се излишно усилие, защото бяхме 17 кандидата за 30 места – брутална конкуренция! Учих две години в Софийския, много яко и интересно, страхотни практики… и накрая спечелих една стипендия и напуснах в посока Управление на околната среда и ресурсите в Германия. Бяха мизерните години в края на 90-те, стипендията беше повече от заплатите на родителите ми и – колкото и да не ми се искаше – нямаше как да откажа подобна възможност. Така не станах геолог…

Но днес работя и празнувам заедно с тях и онези, които ги следват навсякъде – миньорите. Празнувам, защото знам какво представлява работата им, колко трудна и тежка може да бъде и колко много осигурява на цялото общество. Всъщност, на тях дължим практически всичко. Просто се огледайте! Всеки предмет, който видите, е излязъл под някаква форма от земните недра – материалите за производството му са извадени от мина или сондаж или, ако е от биомаса, със сигурност е произведен или транспортиран с използване на енергия, която идва от мина или сондаж. Посочете нещо, което има значима роля в ежедневието ви и не отговаря на горното описание и признавам, че греша. Не можете, освен ако не сте корабокрушенец на самотен остров. Но пък тогава вероятността да четете този текст клони към нула.

Защо тогава ги пиша тия неща изобщо? Защото модерното общество толкова се отдалечи от източниците на материалните си блага, че изпадна в някакво абсурдно отрицание на тяхното значение – даже ги низвергна. През 70-те група „умни“ хора лепнаха на полезните изкопаеми етикета „невъзобновяеми“ и днес „зелените“ политики на ЕС са базирани на утопични идеи като „кръгова“ или „био-базирана“ икономика, „нулеви отпадъци“ или възобновяема енергия, които заклеймяват добива и го представят като нещо „лошо“ по дефиниция.

Понятието „невъзбновяеми ресурси“ е лишено от смисъл, но днес се набива в главите на децата ни още в първи клас! Не се възобновявали достатъчно бързо, така че били изчерпаеми и не трябвало да зависим от тях? Дрън-дрън… Хайде, сетете се за глобално изчерпан „невъзобновяем“ ресурс? Не се мъчете – не можете! А за изчерпани възобновяеми ресурси примери, колкото щеш – от динозаврите, през китовата мас и слоновата кост, та до перата от странстващ гълъб…

Човешката цивилизация се създава в момента, в който хората се научават да ползват каменни сечива и други неща, създадени от полезни изкопаеми – пясък, глина, метали, фосилни горива. Последните са особено важни, защото достъпът до евтина, изобилна и надеждна енергия е основен двигател на развитието – без нея сме обратно в пещерите. Историята на човешкия прогрес може да бъде описана накратко така – процес на непрестанно ограничаване на зависимостта ни от капризите на природата, който се случва благодарение на растящия добив и умение да използваме полезни изкопаеми. Долните две графики кристално ясно го показват – геолозите и миньорите ни снабдяват с практически всичко, което приемаме за даденост.

Световно потребление на материали по тип ресурс (Krausmann et al., 2010):

Global_resorce_use

global-primary-energy-1024x723

Живеем на доста голяма планета – как точно си представяте обем от 1,0832×1012 km³? Съставена е от огромен брой елементи, съединения и минерали. От гледна точка на примитивните хора понятието „невъзобновяеми ресурси“ не включва практически нищо освен камъните на повърхността, от които те правят остри предмети. После откриват някои минерали като солта, пясъка, глината и самородни метали като злато, сребро и мед, които с малко преработка и/или претопяване могат да превръщат в нещо използваемо. И така „невъзобновяемите ресурси“ се оказват доста повече. После се научават да добиват желязо, калай и други метали от руди. Този процес на „откриване“ на нови ресурси всъщност днес е по-бърз отколкото, когато и да било в историята. Най-новите примери включват литий за батерии и индий – за екрани. Защо си мислим, че сме стигнали края на технологичния прогрес и утре няма да изскочат нови, напълно непознати ни ресурси?

За да се ограничи понятието „невъзобновяем ресурс“ количествено, се коментират т.нар. „доказани запаси“ – количествата метали, горива или други суровини в детайлно проучени находища, чийто добив е икономически ефективен. Статичното разбиране предполага, че те са крайни и просто се изчерпват. Това обаче не е така, защото запасите зависят от наличните технологии и цена. Нещо повече, доказването на ново находище увеличава запасите. Технологичният напредък също – през 70-те например глобалните запаси на мед скачат рязко поради развитието на процеси за добив на оксидни руди, които дотогава са били отпадък, а през 90-те оптичният кабел и безжичните връзки освобождават комуникациите от медната зависимост. За шистовата революция при нефта и газа вече практически всеки е чувал, което не пречи на цели страни да се правят, че я няма.

Факт е, че запасите на всички известни ресурси – от горива, през руди, до индустриални минерали – днес са много по-големи, от когато и да било. Тоест, колкото повече добиваме, толкова повече намираме. А все още си чоплим преди всичко по повърхността на земната кора, която иначе е дълбока до 70 км. – подземните находища тепърва ще се разкриват наистина масово. Да не говорим за добива на руди по дъната на океаните, който тепърва прохожда, а вече има сериозни планове и за прехващане на астероиди…

Но да се върнем на геолозите и миньорите, защото всичко идва от тях, а те днес наистина имат повод да празнуват. Защото няма друга страна в ЕС, в която добивът и първичната преработка да имат толкова водеща роля в икономиката. В глобалния Индекс на минния принос на Международния съвет по мини и минерали (ICMM) от 2016 г., България се намира на 53-то място в света, като се нарежда първа сред страните от ЕС. Изоставаме в сравнение с Австралия и Канада, но пък изпреварваме с малко дори Финландия и Швеция. А в изданието от 2018 г., което предстои да излезе, би трябвало да сме още по-напред. Защото се проучва къде ли не и нови находища изскачат постоянно; медните, златни и оловно-цинковите рудници и металургични предприятия се развиват бурно; а лигнитните въглища – колкото и да не им се иска на много хора – отново, пак и все още осигуряват 44% от електроенергията на страната ни. И на практика това няма как скоро да се промени.

Вчера прочетох, че „близо една трета от наетите за работа на новия златен рудник Ада тепе хора са се върнали от чужбина„. С една дума: Геолозите и миньорите – те да са живи!

Честито, колеги!

Текстът е взет от блога на автора с неговото изрично съгласие.