Нови надежди за Иран

| от |

Западът и Иран постигнаха компромис в ядрения спор: Техеран ще замрази част от ядрената си програма, а Западът ще облекчи част от санкциите срещу ислямската република. Двама експерти коментират за Дойче веле успеха от Женева.

Години наред Иран и Западът се опитваха да решат спора около иранската ядрена програма. Водените в миналото преговори завършваха все без успех. Сега обаче умереният наследник на Ахмадинеджад – иранският президент Хасан Рохани – внесе нова динамика в разговорите, покрай която се стигна и до първия компромис в спора. В неделя сутринта представители на Иран и „шесторката“ (Великобритания, Германия, Китай, САЩ, Русия и Франция) подписаха споразумение, според което през следващите шест месеца Техеран ще замрази част от ядрената си програма, а Западът ще облекчи частично санкциите срещу ислямската република. Споразумението бе сключено след усилени преговори в Женева, продължили повече от четири дни.

HassanRouhani_2634822b

Новината за постигнатия компромис е обнадеждаваща. „До крайното решаване на ядрения спор обаче има да се извърви още дълъг път“, смята Скот Лукас от университета в Бирмингам. „Много въпроси остават открити. Решаваща за по-нататъшния напредък по ядрения въпрос със сигурност ще бъде готовността на Запада за облекчаване на повече санкции срещу Иран. От друга страна пък Иран ще трябва да демонстрира воля за неограничено сътрудничество с Международната агенция за атомна енергия, като така ще премахне съмненията в ядрената си програма“, смята експертът за Близкия Изток.

Президентът Рохани и реформите

Според политолога от Кьолн Зибо Янсен, заслугата за тази първа успешна крачка в решаването на иранския ядрен спор е най-вече на новото правителство в Техеран. „Още с идването си на власт новият президент Рохани окачестви разрешаването на конфликта със Запада като най-важната политическа цел на правителството си. Ето, че с днешното споразумение той се доближи до тази цел“, казва политологът.

А защо Иран изведнъж се разбърза да разрешава ядрения спор? Според Зибо Янсен отговорът за това е ясен: „Икономиката на Иран издъхва. Умерените сили начело с Рохани обаче осъзнаха, че за да намалят натиска на международните санкции, които парализират страната икономически, трябва да се стигне до раздвижване в ядрения спор.“

По време на предизборната битка през лятото Рохани обеща, че ще се бори за подобряване на условията на живот на иранците, много от които живеят на ръба на екзистенц минимума. „Тези намерения могат да се реализират само при наличието на достатъчно пари. Затова и разрешаването на ядрения спор е от толкова голямо значение за управляващите“, казва експертът Янсен.

_70492555_70491423

Сегашното споразумение със Запада може да се интерпретира и като успех на новото иранско правителство във вътрешнополитическата битка срещу консервативните хардлайнери, които винаги са отхвърляли курса на Рохани на сближаване със Запада. „Ако и тези преговори в Женева бяха завършили без успех, то това със сигурност щеше да засили позициите на противниците на Рохани, които открай време предупреждават, че не бива да се има доверие на САЩ и техните западни партньори“, коментира Скот Лукас от университета в Бирмингам.

Според политолога от Кьолн Зибо Янсен, постигнатият сега компромис би могъл да разшири вътрешнополитическото поле за действие на иранските реформатори. „Рохани стана президент на Иран, защото избирателите са жадни за реформи както в сферата на икономиката, така и в сферите на социалната политика и културата. Гражданите копнеят освен това за подобряване на ситуацията с човешките права“, казва Янсен. Според него Рохани все още се ползва с доверието на иранското мнозинство. Той обаче бързо би могъл да се сбогува с него, ако не реализира обещаните реформи.

Khamenei

Ролята на Хаменей

Правителството в Техеран обаче би могло да осъществява нови реформи само със съгласието на духовния водач на ислямската република – аятолах Али Хаменей. Именно той има последната дума по политическите въпроси.

По принцип Хаменей подкрепя курса на Рохани в ядрения конфликт, но досега не е демонстрирал подкрепа за намеренията на новия президент за вътрешнополитически реформи.

Според Скот Лукас обаче споразумението, сключено в Женева, може да промени позицията на аятолаха. „Постигането на сделка със Запада бе нещо като тест за правителството на Рохани. След като то премина успешно първата част от този тест, Хаменей може и да промени позицията си и да започне да се доверява на вътрешнополитическия курс на Рохани. А това означава, че вътрешнополитическите реформи биха могли да бъдат реализирани по-лесно.“

 
 

Северин Красимиров признал за убийството на Виктория Маринова

| от chronicle.bg |

Асен Георгиев, доведеният баща на Северин Красимиров, обвиняемият за убийството на Виктория Маринова, каза, че Северин признал за убийството на журналистката и казал, че съжалява. Това станало, когато той избягал при Асен и майка си в Германия. Той също така каза, че Северин също като брат си и сестра си пиел хапчета, защото „не бил добре с главата“.

Обвиненията срещу него са за изнасилване и убийство. Днес предстои Русенският съд да обяви мярка за неотклонение. 

След ареста си той беше настанен в килия, която отговаря на европейските изисквания. Там той беше разпитван в продължение на 4 часа като в полицията разбира къде е заровил телефона на жертвата си и след това го намира на същото място.

Общо 6 адвокати са отказали преди Красимиров да си намери служебен защитник.

 
 

Трейлър на The Aftermath: къде още ще гледаме Кийра Найтли?

| от chronicle.bg |

Докато гледаме как се представя Кийра Найтли в ‘“Колет“ (в програмата на CineLibri 2018), насочваме погледите си към следващия интересен проект на тази страхотна актриса.

Продуцентската компания Fox Searchlight пусна първия трейлър на филма „The Aftermath“ – драма, развиваща се в периода след Втората световна война, която разказва за любовния триъгълник между персонажите на Кийра Найтли, Александър Скарсгард и Джейсън Кларк.

Филмът е базиран на романа на уелския писател Ридиан Брук и е режисиран от Джеймс Кент. Сценарият е на Джо Шрапнъл и Ана Уотърхаус, екипът зад „Race“ и „Frankie & Alice“.

Ето какво гласи официалният синопсис: „В следвоенна Германия през 1946 г. Рейчъл Морган (Найтли) пристига насред руините в Хамбург, за да се събере със съпруга си Луис (Кларк), британски полковник, отговорен за възстановяването на разрушения град. Когато се нанасят в новия си дом, Рейчъл е поразена от решението на съпруга си: да делят къщата с предишните й собственици – немски вдовец (Скарсгард) и травмираната му дъщеря. В тази нажежена атмосфера емпатията и скръбта отстъпват място на страстта и предателството.

Очакваната премиера на филма е за края на април 2019 г. Сега спираме с приказките и ви оставяме в компанията на прекрасната Кийра и нейната приятна мъжка компания.

 
 

Хореографът Чарлс Слендър-Уайт ще гостува в България със спектакъла си „(дез)интеграция“

| от chronicle.bg |

Един от признаците на съвременния човек, потънал в информационното общество е, че колкото повече говори за някакви проблеми, толкова повече се отдалечава от потенциалните им решения. Такъв е проблемът за интеграцията. Или по-скоро за „(дез)интеграция“, каквото е име на танцовият спектакъл, който театър „Азарян“ и Ðerida Dance Center отново ще представят на българската публиката.

Представлението „(дез)интеграция” на Чарлс Слендър-Уайт не е само спектакъл, а преживяване, целящо обмен на информация, контекст, лична история и изграждане на междукултурно разбиране чрез танца. Това е модулярен съвременен танц, свързан с ромската диаспора, расовата неопределеност, промяната на кодовете и асимилацията. Представлението е насочено към устойчивите стереотипи на ромите и разкрива опитa на създателя му – Слендър-Уайт като четвърто поколение ром-американец.

Неговият проект „(дез)интеграция” включва четири различни секции: демонстрация на стереотипен „джипси” танц от XIX в., включен в балета Дон Кихот; бързо пътешествие през пасажите на Counter Pulse theater (пространство за съвременно провокативно изкуство); лекция за ромската история, както и съвременен танц.

Хореограф на спектакъла е Чарлс Слендър-Уайт в колаборация с изпълнителите Киану Брейди, Лиан Бърнс, Михаела Бърнс, Евън Харт Марш, Катрин Нюман, Лиз-Ан Роман Робъртс, Чарлс Слендър-Уайт, Аманд Уайтхед. Музиката е дело на Дан Кантрел, светлинният дизайн се осъществява от Дарл Андрю Пакард и Чарлс Слендър-Уайт. Костюмите са творение на Мелиса Кастанеда, а драматургията е на Сет Айзън.

Представлението ще се играе на 27.10 в театър „Азарян“

 
 

Интернет поезията: нова форма на изкуство или евтин търговски трик?

| от chronicle.bg, по The Atlantic |

През деня Том работи като чиновник в подземните етажи на банката „Лойдс“. Службата му е в отдела по чуждестранни транзакции, денят започва в 9 и свършва в 17. В свободното си време, когато не попълва документи, пише поезия.

Том е познат на широкия свят като Т. С. Елиът. Става чиновник през 1917 г., когато най-популярните му поеми вече са публикувани и е известен. Но дори при тези обстоятелства, не може да свърже двата края. Събира финансови помощи от приятели и тревогата около въпроса с парите го докарва до нервни кризи.

Поезията винаги е била форма на изкуството, но рядко е била и кариера, дори при легендарните поети. Повечето от тях са вършили най-различни работи от миячи на чинии, шофьори на камиони, застрахователни агенти или пощальони до доктори. Животът им винаги е бил раздвоен между две жизнени потребности: изкарването на пари и правенето на изкуство.

Един пример за това как се е променила средата, в която съществува поезията е 26 годишната , вече световноизвестна поетеса, Рупи Каур. Канадката вече е надминала Омир и неговата „Одисея“ по продажби. Първата й стихосбирка, „мляко & мед“е преведена на над 40 езика и от нея са продадени 3.5 млн. копия.

Всичко започва от Tumblr, където Каур публикува своята поезия и постепенно се преориентира към Instagram. Но социалната мрежа не може да покрива разходите й. После, през 2014 г., „мляко & мед“ е публикувана и стига до върха на списъка с бестселъри на The New York Times. Именно тогава авторката осъзнава, че това може да я издържа. Успехът не закъснява. Само за последната година тя се появява в шоуто на Джими Фалън, влиза в списъка „30 под 30″ на списание „Форбс“, продава новата си книга в Индия и Великобритания и приключва турне по промотиране в САЩ. Към момента има над 3 млн. последователи в Instgram.

Това обаче е част от една по-голяма тенденция. Откакто на пазара се появява „мляко & мед“ поезията става един от най-развиващите се жанрове в издателския свят. Според маркетинговите проучвания, 12 от 20-те най-продавани поети на 2017 г. са Instagram поети, които комбинират издаването на хартия с привличащи окото публикации в социалната мрежа. Към днешна дата, според организациите за изкуства в САЩ, 28 млн. американци четат поезия – най-високият брой на читатели за последните две десетилетия.

Възходът на Insta-поетите обаче, не се случва мигновено и с появата на Рупи Каур. Преди нея една камбоджанско-австралийска поетеса на име Ланг Лив добива широка популярност, благодарение на социалните медии. Литературен агент я забелязва и през 2013 г. първата й стихосбирка е издадена и се продава в над 150 000 копия. Резултатът е забележителен.

Пет години по-късно светът на поезията вече е наситен с редица популярни личности, тръгнали именно от социалните мрежи. Клео Уейд, на 29 години, популярна със своите мантри. Атикус, който носи маска, за да крие самоличността си. Р. М. Дрейк, който тръгва също от Tumblr и стига до 1.8 млн. последователи в Instagram. Всички тези автори постигат рекордно високи продажби на хартиените си издания.

Един от хората, които открояват тенденцията е Чад Харбах, редактор на списанието „n+1″, който през 2010 г. отбелязва, че има два вида литературна култура в Америка. Тази на университетите, подготвящи автори на художествени произведения и тази на нюйоркските литературни кръгове. Но се появява и трета – културата на Интернет. Тези автори често нямат специализирана подготовка, а издателите им са пръснати из цялата страна и често са малки като влияние. Очевидно социалните мрежи са спомогнали за спукването на балон, който в продължение на десетилетия е бил запазен само за интелигенцията, управлявана по традиционни ценности. Това отваря границите за всички хора от всички раси и полове.

Поетите от социалните мрежи не само артисти – те са изпълнители. Те хора печелят най-много от хартиените си издания и събития на живо, но всичко това става възможно благодарение на Instagram и другите производни платформи. Каур, която заема първенството в тези редици, е казвала, че възприема поезията като управление на бизнес. Един неин ден може да мине в цял ден писане, ангажименти на турне или време в офиса заедно с колегите си за организиране проекти.

Изграждайки си такава солидна база от фенове, всички тези поети могат да печелят и от онлайн търговия. И някои го правят. Щамповани чаши с тяхна поезия, ръчно написани поеми в рамка, постери, талисмани… всякакви предмети.

Подобно Багряниния опит за рекламиране не пудра „Идеал“ преди около век у нас, творчеството на някои от поетите става рекламен лозунг за кампании на известни модни брандове. Кецове Nike, реклами на Gucci, миналата година на Седмицата на модата в Ню Йорк модели рецитираха поезия от модния подиум.

Може би пък този феномен е очакван и естествен предвид природата на социалните мрежи, където можеш да видиш кратко изречение, да харесаш и да продължиш надолу в нюзфийда за секунди. Колкото е по-тъжно, толкова по-добре. Ограничените граници на публикациите в Instagram стимулират кратките изказвания, късите афоризми, цитатът, който не изисква време за прочитане и е лесен за разбиране. Повечето поети в Instagram ни съветват как да водим по-добър живот – как да излекуваме разбитото си сърце, как да вярваме в себе си, как да преследваме мечтите си. В една платформа, която идеализира до небесата естетичния и визуално приятен начин на живот в храненето, пътуването и модата, поезията е поредният вдъхновяващ аспект, който бляскавият Instagram може да „осинови“.

Малко по-рано тази година поетът Ребека Уотс критикува Instagram звездата Холи Макниш, казвайки, че работата й не е на поет, а на „личност“. Уотс определя Instgaram поезията като аматьорщина и търговски трик, който е по силите на всеки. „Поезията, в която няма изкуство, продава. Читателят е мъртъв. Да живее консуматорското съдържание и моменталното признание, което то привлича.“

Но поезията трябва да се адаптира към променящия се свят. Специално тя, често е виждана като нещо, съществуващо във вакуум, в който човек се затваря,  за да мисли с часове върху вечните истини и великите мистерии на съществуването ни. На практика обаче, тя винаги е била повлияна от технологиите и медията, която я доставя до хората, твърди Рейчъл Алън – един от редакторите на литературното списание Granta, достъпно и у нас.

Тя добавя, че все още списанието получава общо близо 2000 хиляди нови лирически произведения и публикува и дълги поеми (в някои случаи по пет страници). Кандидатстването в програмите по писане на поезия в университетите също не е намаляло. Така че според Алън всички съвременни проявления на поезията биха могли да съществуват заедно.

Все още не можем да кажем с точност до колко влиянието на Instagram (пък и на всички социални мрежи) е променило света на поезията. Причината за това е, че те все още са в обръщение. Но триумфът на автори като Рупи Каур не може да бъде отречен. Те са феномен, който е интересен. И в някои случаи забележителен. Въпросът, както винаги когато се появи нов феномен, е колко дълго той ще бъде актуален и какво ще остави след себе си?