Нови надежди за Иран

| от |

Западът и Иран постигнаха компромис в ядрения спор: Техеран ще замрази част от ядрената си програма, а Западът ще облекчи част от санкциите срещу ислямската република. Двама експерти коментират за Дойче веле успеха от Женева.

Години наред Иран и Западът се опитваха да решат спора около иранската ядрена програма. Водените в миналото преговори завършваха все без успех. Сега обаче умереният наследник на Ахмадинеджад – иранският президент Хасан Рохани – внесе нова динамика в разговорите, покрай която се стигна и до първия компромис в спора. В неделя сутринта представители на Иран и „шесторката“ (Великобритания, Германия, Китай, САЩ, Русия и Франция) подписаха споразумение, според което през следващите шест месеца Техеран ще замрази част от ядрената си програма, а Западът ще облекчи частично санкциите срещу ислямската република. Споразумението бе сключено след усилени преговори в Женева, продължили повече от четири дни.

HassanRouhani_2634822b

Новината за постигнатия компромис е обнадеждаваща. „До крайното решаване на ядрения спор обаче има да се извърви още дълъг път“, смята Скот Лукас от университета в Бирмингам. „Много въпроси остават открити. Решаваща за по-нататъшния напредък по ядрения въпрос със сигурност ще бъде готовността на Запада за облекчаване на повече санкции срещу Иран. От друга страна пък Иран ще трябва да демонстрира воля за неограничено сътрудничество с Международната агенция за атомна енергия, като така ще премахне съмненията в ядрената си програма“, смята експертът за Близкия Изток.

Президентът Рохани и реформите

Според политолога от Кьолн Зибо Янсен, заслугата за тази първа успешна крачка в решаването на иранския ядрен спор е най-вече на новото правителство в Техеран. „Още с идването си на власт новият президент Рохани окачестви разрешаването на конфликта със Запада като най-важната политическа цел на правителството си. Ето, че с днешното споразумение той се доближи до тази цел“, казва политологът.

А защо Иран изведнъж се разбърза да разрешава ядрения спор? Според Зибо Янсен отговорът за това е ясен: „Икономиката на Иран издъхва. Умерените сили начело с Рохани обаче осъзнаха, че за да намалят натиска на международните санкции, които парализират страната икономически, трябва да се стигне до раздвижване в ядрения спор.“

По време на предизборната битка през лятото Рохани обеща, че ще се бори за подобряване на условията на живот на иранците, много от които живеят на ръба на екзистенц минимума. „Тези намерения могат да се реализират само при наличието на достатъчно пари. Затова и разрешаването на ядрения спор е от толкова голямо значение за управляващите“, казва експертът Янсен.

_70492555_70491423

Сегашното споразумение със Запада може да се интерпретира и като успех на новото иранско правителство във вътрешнополитическата битка срещу консервативните хардлайнери, които винаги са отхвърляли курса на Рохани на сближаване със Запада. „Ако и тези преговори в Женева бяха завършили без успех, то това със сигурност щеше да засили позициите на противниците на Рохани, които открай време предупреждават, че не бива да се има доверие на САЩ и техните западни партньори“, коментира Скот Лукас от университета в Бирмингам.

Според политолога от Кьолн Зибо Янсен, постигнатият сега компромис би могъл да разшири вътрешнополитическото поле за действие на иранските реформатори. „Рохани стана президент на Иран, защото избирателите са жадни за реформи както в сферата на икономиката, така и в сферите на социалната политика и културата. Гражданите копнеят освен това за подобряване на ситуацията с човешките права“, казва Янсен. Според него Рохани все още се ползва с доверието на иранското мнозинство. Той обаче бързо би могъл да се сбогува с него, ако не реализира обещаните реформи.

Khamenei

Ролята на Хаменей

Правителството в Техеран обаче би могло да осъществява нови реформи само със съгласието на духовния водач на ислямската република – аятолах Али Хаменей. Именно той има последната дума по политическите въпроси.

По принцип Хаменей подкрепя курса на Рохани в ядрения конфликт, но досега не е демонстрирал подкрепа за намеренията на новия президент за вътрешнополитически реформи.

Според Скот Лукас обаче споразумението, сключено в Женева, може да промени позицията на аятолаха. „Постигането на сделка със Запада бе нещо като тест за правителството на Рохани. След като то премина успешно първата част от този тест, Хаменей може и да промени позицията си и да започне да се доверява на вътрешнополитическия курс на Рохани. А това означава, че вътрешнополитическите реформи биха могли да бъдат реализирани по-лесно.“

 
 

Политическите лидери и техните уроци гледаме на Киномания 2017

| от |

Освен „Смъртта на Сталин” (който разглежда основно събитията и задкулисните интриги след кончината на диктатора), организаторите на Киномания са подготвили още три филма, свързани с живота и решенията на влиятелни политически лидери.

Чърчил” вече имаше прожекции в „Люмиер Лидл” и „Евросинема”, но пропусналите го имат още три възможности да го видят – в кината G8, Одеон и Дом на киното. Филмът е на режисьора Джонатан Теплицки и се съсредоточава върху 96-те часа преди десанта в Нормандия, когато британският премиер Уинстън Чърчил се бори с опасенията си за възможните жертви в положение на силна изолация от страна на сюъзниците. Зад иконичната фигура и въодушевляващите речи се крие човек, преживял присмеха на политическите си противници и военни провали – импулсивна, често деспотична личност. Само подкрепата на брилянтната, макар и нервна съпруга Клементайн може да удържи физическия и психически колапс на Чърчил.

Филмът е с участието на Брайън Кокс и Миранда Ричардсън.

Друг политически лидер – президентът на Аржентина, може да видят зрителите на Киномания в „Среща на върха”, копродукция на Аржентина, Испания и Франция. Филмът на режисьора Сантяго Митре е с участието на Крисчън Слейтър, Елена Аная, Рикардо Дарин (в ролята на президента Ернан Бланко), Долорес Фонси, Паулина Гарсия, Ерика Риваси др.

По време на среща на латиноамериканските президенти, на аржентинския лидер му се налага да се справи с личен проблем, който може да окаже въздействие върху кариерата му на политик. Напрегнат, но и забавен, филмът предлага интригуваща дисекция на политиката като бизнес, в който никога не си сигурен с кого или за какво се договаряш.

Къщата на вицекраля” пък ни пренася в Индия през 1947 г., където последният вицекрал на държавата, лорд Маунтбатън, е натоварен да надзирава прехода на Британска Индия към независимост, но се сблъсква с куп конфликти преди радикалната промяна.

Режисьор на историческата драма е Гуриндер Чада, чието семейство също е жертва на трагичните събития след края на Британската империя. Чрез филма си тя изследва задкулисните политически маневри, каква роля са имали Маунтбатън и съпругата му, както и как са протекли преговорите между политическия елит, когато те се срещат в къщата на вицекраля по повод предстоящата независимост.

 
 

Как се возвисихме с „Ибах ва“

| от Големият Лебовски |

Едноименната екранизация по успешния, уважаван и четен роман на Милен Русков „Възвишение“ се превърна в успешен, уважаван и гледан филм. Екранната версия допълнително засили поп-културното влияние на книгата и изведе специфичните лексикални достойнства на произведението в зоната на вайръл явленията. Влизането на „Възвишение“ в салоните, предшествано от солидна и наситена рекламна кампания, възвести новооткритата народна любов към архаичния български език от епохата на възраждането през XIX век, когато се развива действието в романа и филма.

Возвисяването на славата на старинните думи очаквано стигна своята сублимация там, където се пресичат хумористичното, сексуалното и забраненото – в многопластовия и епичен израз „Ибах ва!“. Едновременно дълбоко българско и универсално заклинание с древен дизайн и всеобхватно влияние върху колективното въображение, „Ибах ва“ може да бъде заплаха, пожелание, дистанциран коментар, зрелищна проява на вътрешния монолог, езиков инструмент за надъхване, запазена словесна марка на персонаж и монументален слоган от народа – за народа.

„Възвишение“ – особено в своето литературно проявление –  притежава многобройни интересни изречения и думи, но именно „Ибах ва“ бе призвано да остави трайна следа в публичната среда и да заживее свой собствен живот в зоните на (сравнително) свободно общуване, които наричаме социални мрежи и медии. А по-точно –  в така наречените български Facebook и българския Twitter. Това са тези анклави от дигиталните корпоративни гиганти, където се общува основно на български – с кирилица и шльокавица, примесени с пиктограмите на емотикон-манията.

Употребата на закачливия израз в дните преди и след премиерата на филма драматично нарасна. Цитатът премина през задължителните за кибрер кьошетата на интернет-а трансформации – от класическото и точно предадено „Ибах ва“, през шльокавизираното Ibah va и емотиконизираното IbahvaLOL:)))

Много пъти изразът е ползван, за да онагледи директна препратка към „Възвишение“ – хората са гледали филма, или препрочели книгата, и нямат търпение да дестилират всичко важно в кратък забавен пост. А „Ибах ва“ съвсем неиронично е есенциална отправна точка – в тази иконична и богата на символизъм композиция от букви са събрани някои основните художествени цели на романа и филма: хумор и стремеж към автентичност.

Изразът бързо зарази говоренето и надскочи цитирането, директно обвързано с „Възвишение“, за да се засели във всякакви поводи, примери и ситуации. „Пак ли се напихте? Ибах ва!“ , „Ибах ва, как ме излъгахте“, „Що не ми лайквате снимката, ибах ва“… Поквареното пожелание има универсално приложение и като всяка по-качествена и брутална псувня ще се радва на дълъг културен живот.

За разлика от някои наистина архаични и отпаднали от лексикона думи в романа, „ибах ва“ представлява лека модификация на израз, използван широко и дълбоко в съвременното неформално българско общуване. Ала в тази си вариация звучи някак по-забавно, по-допустимо и почти “фемили френдли“. Променете две букви – e вместо и, и вместо второто а –  и получавате правилния от днешна жаргонна (и софийска) гледна точка, но доста по-вулгарно звучащ вариант.

Освен като възрожденска препратка, „Ибах ва“ работи и като референция за функциониращи и днес български  диалекти. В някои региони изразът се ползва така и сега, а това го натоварва с допълнителен комедиен пласт.

„Възвишение“ удари лексикалния поп-културен вайръл джакпот с „Ибах ва“. Популярността на цитата е пример за влиянието, което успешни местни филми са в състояние да упражняват върху общуването. Преди години „Мисия Лондон“ постигна подобен резултат с репликата на Коцето Калки „Найс, а“. Няма нужда тези изрази да бъдат оригинални идеи на сценаристите. Понякога е достатъчно да вземат нещо интересно от някоя ниша, периферия или субкултура, да капитализират върху неговия мейнстрийм потенциал и да го превърнат в национално  жаргонно явление.

В друи случаи имаме жаргон, който директно „прави“ филмите – само си спомнете за режисьорския опит на Влади Въргала, озаглавен „Шменти капели“.

Тарикатските, гъзарски и готини изразчета са изключително важни за българското кино. Успешните филми в ново време са изключителна рядкост, а липсата на качествени сценарии е голяма беда за местната „индустрия“. Но ако успеете да поръсите своя филмов или тв диалог с лесно запомнящи се, забавни, органични и пристрастяващи реплики, значи сте си отворили път към сърцето на публиката. В някои случаи отделни расови цитати може да имат по-силна роля за представянето на един филм от други много по-важни елементи като режисура и операторска работа.

 

Българското кино разполага с богат каталог от реплики, които са се вградили в културната памет и лексика на нацията и много от тях играят с жаргона, битовите ситуации или са с комедиен дизайн :  „Риба, ама цаца…“(“Кит”, 1970) , „Турското ни кафе е виетнамско“ (Селянинът с колелото, 1974), „Въх, уби мъ!“ (Криворазбраната цивилизация, 1975), „Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам“ (Вилна зона, 1975) „Може да е “Сейко”, но е назад“ и „Аре прего, ма!“(Оркестър без име, 1982г.) “ – Ама и между софиянците имало големи серсеми. – Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има“(Баш Майстора – На море, 1982), „Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!“ (Куче в чекмедже, 1982), „Като говориш с мен, ще мълчиш!“ (Дами канят, 1980)

 

„Ибах ва“ също се возвиси до пантеона на бг жаргона и задължителните филмови реплики местно производство.

 

 

 
 

Дебора от Big Brother: в тинята, където й е мястото

| от Цветелина Вътева |

Това, че шоуто „Big Brother“ в същината си напомня „Игрите на глада“ и е способно да срине нечий живот изобщо не е новина, но въпреки това някои случки, които се разиграват в Къщата и на телевизионния екран, раздвижват обществената перисталтика.

Поредната жертва на Големия брат, е певицата Дебора – мис Видин, мис Северозападна България, фолк певица, известна с песента „Буба лази“ (според собствените й твърдения). Снощи тя бе изгонена от Къщата, след като поиска да напусне, обидена от дадения й прякор Мис Махмурлук, и в състояние на афект напсува Big Brother. А днес се появи в предаването „На кафе“ при Гала с тъмни очила, под тях – насинено око, разплакана, с твърдението, че трима души са я пребили пред дома й и признанието, че алкохолът й помага да се справи с паническите атаки, от които страда.

Цялата псевдотерапевтична среда, в която видяхме певицата – първо в изповедалнята на Big Brother, а и после и в „На кафе“, увеличава с телевизионната си лупа проблемите на една жена, които никак не са уникални. Псувнята по Големия брат може и да е безпрецедентна, но паник атаките, наливането с алкохол в опит за преодоляването им, истериите и насилието над жени са ужасно далеч от безпрецедентността. Те са ежедневие.

Ако има някакъв позитив от това, че една жена, която очевидно се нуждае от помощ и подкрепа, бе стъпкана в телевизионната кал, то това е прозрението, което може да удари някои хора, че Дебора е съвършено оформен прототип на жената-жертва на насилие.

Тя е слаба, психически неуравновесена, кастрирана от самоувереност, неспособна на самоуважение, емоционална лабилна, готова да каже „Обичам те“ на някой, когото не познава. Все неща, които карат човека да страда, и то да страда зверски. Неща, за които страдащият няма вина. И които го превръщат в лесна мишена за всички агресори, насилници и садисти, които надушват психичния дисбаланс у жените както акулите надушват кръв.

Онова, което видяхме при Гала, с изключение на самата Гала, която реагира искрено съчувствено и адекватно, е една показателна миниатюра за това с какво се сблъскват хората с чести психични проблеми у нас: пълно и тотално неразбиране, стената на Пинк от „Пинк Флойд Стената“, уж състрадателни, но всъщност укоризнени погледи. Докато певицата се изсипа емоционално и тотално се разля от рамките на приемливото поведение, коментаторите на Big Brother се държаха като набори на 90-годишен покойник на погребението му: с едно тихо, но натрапчиво внушение: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз в ковчега“.

Това е и големият проблем с домашното насилие. Не насилниците и не жертвите, а третите лица: съседите, които чуват виковете, но мълчат. Минувачите, които виждат, но не се обаждат. Зрителите, които гледат и се тюхкат, но след това си лягат с онази същата мисъл: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз“.

Не ме разбирайте погрешно: Дебора е на социалното дъно. Тя не се вписва в нито един шаблон на „успеха“. Тя е простовата, хистерична, невъздържана и не особено интелигентна. Но с извинение за популизма, преди да бъдем прости или софистицирани, хистерични или непоклатими, невъздържани или обрани, интелигентни или тъпи, ние сме първо хора.

И когато някой човек страда, не е ли здравата, първосигнална реакция да изпитаме емпатия? Явно не.

Шоуто си гледа рейтинга и това е нормално: разбира се, че Big Brother ще покаже Дебора как пие чаша след чаша вино, разбира се, че ще й даде прякор „Мис Махмурлук“. Всяка пукнатина в някой от съквартирантите, през която може да влезе провокация на кукловода, трябва да се използва. И това не е подсъдимо (дори морално), защото това е същината на това риалити и всеки, който влиза в него трябва да е наясно с рискове, които поема.

Голямата драма с Дебора не е в Big Brother, а в това, че нейният случай бързо надникна в мозъка на обществеността и през коментарите във Facebook и заглавията на жълтите медии стана ясно каква свинщина е вътре. Какъв примитивизъм, удобно заключен в позицията „Тя си е виновна, мани я тая пияница“.

Много обичаме да си чешем езиците за това колко е важно да се ограничи домашното насилие, колко е разпространено сексуалното насилие, и как хората не бива да бъдат стигматизирани заради временни психични разстройва, през които минават. Но ето че на ТВ екрана излезе една Дебора, с всичката си простота и антипатичност, и бързо ни показа, че можем само да си чешем езиците.

Но когато пред нас се появи жертва на насилие и на психичен проблем, всичко, което можем да направим е словесно да я смачкаме в тинята. Където й е мястото, нали.

 
 

Apple може да пусне нов iPhone скоро

| от |

Аррlе разработва нoв пo-евтин іРhоnе. Той предстои да излезе през пъpвaтa пoлoвинa нa 2018 г.

Уcпexът нa предният бюджeтния іРhоnе ЅЕ е повод тexнoлoгичнaтa компaния да пoдгoтви нoвa верcия – іРhоnе ЅЕ 2.

Toй e има пo-мaлък 4-инчoв диcплeи и съответно е пo-eвтин, което го прави подходящ за paзвивaщитe се дъpжaви, коитo нe мoгaт дa cи пoзвoлят пo-скъпитe устройcтвa нa Аррlе.

iphonese-gallery2-2016_GEO_CA

iPhone SE от март 2016 година.

 

іРhоnе ЅЕ 2 щe cтрувa околo 450 дoлара.

С околo 70-80$ пo-скъп oт предшествeника cи, нo и пo-eвтин oт іРhоnе 7. Вероятнo cмартфoнът щe имa пo-мoщeн процесор зa нoвaтa oперациoннa cиcтeмa іОЅ 11.

іРhоnе ЅЕ 2 може би ще paзпoлaгa c Тоuсh ІD (paзпoзнaвaнe нa пpъcтoви oтпeчaтъци) и нaй-ввероянтно щe се предлaгa в 2 верcии – 32GВ и 128GВ.

B пpoизвoдcтвoтo мy щe yчacтвa тaйвaнcĸaтa тexнoлoгичнa ĸoмпaния Wіѕtrоn, a cглoбявaнeтo щe ce ocъщecтвявa в Бaнгaлop, Индия.