Нови българо-македонски раздори

| от |

Дали Балканите наистина имат излишък история или просто излишък политика в историята? Два актуални примера показват, че за българи и македонци историята все още е нещо, което ги разделя, а не нещо, което ги събира, пише в свой анализ Дойче веле.

Наскоро българският академик Георги Марков изрази опасението си, че български семейни архиви могат да заминат за Скопие, където да бъдат използвани за антибългарска пропаганда. Зоран Тодоровски, директор на Държавния архив на Република Македония, отхвърли пред Дойче веле тези предположения:

„Твърдението на академика е несериозно, за него не съществуват реални основания. За нас, историците и учените, архивите в България и без това са отворени. Имаме достъп и до много фондове на Македонската революционна организация и нейните дейци, в които е събрана огромна документация за историята на македонското революционно движение. Няма нужда да се разхождаме и да търсим семейни архиви. Не се занимаваме с такива незаконни дейности“, казва Тодоровски.

mk

„Ако диалогът задълбочава само различията, по-добре да няма диалог“

На среща в Сандански български и македонски учени наскоро увериха, че науката е независима от политиката и че няма да се водят по езика на политиците, защото се разбират добре на своя език – научния. Председателят на БАН Стефан Воденичаров изрази недоволство, че Българската академия сътрудничи с 50 академии на науките, но не и с македонската. Дали на Балканите има излишък от история или просто излишък от политика в историята, попита в тази връзка Воденичаров. Според академик Георги Старделов, от решаващо значение е да се смени сегашният начин на общуване, който е реликт от 19-ти век и от времето на пропагандата, но днес вече е неуместен.

„Ако диалогът само подчертава и задълбочава различията, по-добре е да няма диалог. Нуждаем се от нов модел на сътрудничество, който търси общите нишки, свързващи народите, а не различията. Диктатурата на малките разлики трябва да бъде отхвърлена в името на ценностите, които принадлежат на всички“, казва Старделов.

Независимо от добрите намерения, караниците за историята продължават. По повод македонски публикации за нови сортове ечемик, наречени „Гоце“, „Егей“ и „Александър“, директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров видя посегателство върху имената на Гоце Делчев и Александър Македонски. Той иронично отбеляза, че гърците много ще се зарадват на имената „Егей“ и „Александър“ и веднага ще свалят ветото си за започване на преговори за приемане на Македония в Европейския съюз.

„Гоце все пак е българин от Кукуш, завършил българската гимназия в Солун и Военното училище в София, учител по български език в Щип, офицер от Българското военно разузнаване, създател на Българските македоно-одрински революционни комитети, които в 1905 г. на Рилския конгрес ще се преименуват на ВМОРО. Благодарим Ви, братя от Скопие, знаем, че Ви е трудно, но Вие винаги намирате начин да подчертаете, че сте българи“, каза още Божидар Димитров.

Не само Димитров подозира конюнктурни мотиви зад тези имена. Македонското министерство на земеделието обаче твърди, че няма държавна политика в кръщаването на сортовете.

„Гоце“ не винаги е Делчев, нито пък „Александър“ винаги е Македонски

„Имената дават авторите – създатели на сортовете, а Управлението за семена и посадъчен материал само ги публикува. Сортът „Александър“ е вписан за пореден път още през 2008, а вписването на сорта „Егей“ е удължено през 2011. Сортът „Гоце “ през 2012 отпадна от списъка на националните сортове“, казват от министерството.

Всеки вписан сорт остава в списъка поне десет години след датата на вписване. Производителите на ечемик и пшеница обясняват, че създателите на нови сортове често им дават имената на децата си. Тоест при „Гоце“ не става непременно въпрос за Делчев, нито пък при „Александър“ – за Македонски. Дали обаче тези разяснения са достатъчно убедителни? И дали ще сложат край на поредните междусъседски подозрения?

 

 

 
 

Пътешествието на „Вояджър“ и тайните на Далечния космос

| от Радослав Тодоров |

Започва нова страница от изследването на Далечният космос, както наричаме пространството отвъд нашата Слънчева система, а понякога дори и пространството отвъд Астероидният пояс намиращ се между Марс и Юпитер.

След прословутият поход на „Вояджър 1” започнал още през 1977 г. и продължаващ и до ден днешен, за втори път в историята построен от човешка ръка апарат навлезе в пространството между звездите.

На 10 декември от НАСА съобщиха, че автоматичната междупланетна станция „Вояджър 2″ успешно е напуснала хелиосферата (защитния мехур от частици и магнитно поле, създаден от Слънцето) и е навлязла в така наречената хелиопауза. Това е мястото, от където силата на слънчевия вятър става по-малка от необходимата за изтласкването на междузвездния газ, и е считано за външна граница на Слънчевата система.

Разстоянието до хелиопаузата не е известно с точност и вероятно силно варира според моментната скорост на слънчевия вятър и локалната плътност на междузвездната среда, но при всички положения се намира някъде далеч отвъд орбитата на Плутон.

Посредством анализа на данни, получен от различните бордови инструменти на „Вояджър 2″, учените успяха да установят, че космическият апарат би трябвало да е прекосил външния предел на хелиосферата на 5 ноември 2018 г. Тоест напуснал е балонът в междузвездната среда образуван от въздействието на слънчевия вятър и съставен предимно от разреден водород и хелий, който обвива Слънчевата система.

2018-voyagers-interstellar-space (1)

Преди „Вояджър 2″, единствено „Вояджър 1″ е успявал да достигне до региона между звездите – това се случи през 2012 година. Но изследователите смятат, че „Вояджър 2″ може да изпрати повече научни данни, тъй като за разлика от предния апарат, на борда на сегашния, все още работи Плазменият научен експеримент (на английски PSL, Plasma Science Experiment). „Вояджър 1″ носеше със себе си сходен прибор, но за съжаление той се е повредил още през 1980 година – още в началото на мисията му. Именно измерванията на Плазмения научен експеримент успяха да докажат резкия спад в скоростта на слънчевия вятър, който маркира влизането му в междузвездното пространство.

Освен от данните за плазмата, астрономите вадят заключенията си благодарение на измерванията от още три научни инструмента – подсистемата за космически лъчения, инструмента за нискоенергийни заредени частици и магнетометъра. Всички данни единодушно сочат, че „Вояджър 2″ вече е преминал хелиопаузата.

Според Ед Стоун, учен от програмата „Вояджър” на НАСА в Пасадина, Калифорния, все още  имаме да научим много неща за региона на междузвездното пространство непосредствено зад хелиопаузата.
Трябва и да се уточни, че макар „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да са формално в междузвездното пространство, те все още не са напуснали изцяло Слънчевата система. Ще отнеме близо 300 години на апаратите да достигнат до вътрешния пръстен на така наречения Облак на Оорт, в който се намират множество малки обекти, все още под влияние на слънчевата гравитация.  А за да отминат външната граница на Облака, ще са нужни може би около 30 000 години. Това е един малък щрих хвърлящ светлина върху представите ни за това колко огромна е само нашата Слънчева система, а какво остава за целия Млечен път, галактиката в която тя се намира.

maxresdefault_90

За съжаление обаче, няма как „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да работят толкова дълго. Космическите апарати добиват електроенергия посредством топлина, получена от разпада на радиоактивен материал. С всяка следваща година постъпващата мощност спада с около 4 вата. Учените смятат, че „Вояджър“-ите ще работят още максимум между 5 и 10 години. Но голямата цел на екипа е един от тях да функционира поне до 2027 година – точно когато ще отбележим 50 годишнината от изстрелването им.

Но дотогава има още много време, през което учените ще имат шанса да съберат още много уникални данни за нашата Галактика. Откритията тепърва предстоят, а космическият хоризонт пред нас е необятен и ни очаква.

 
 

„Star Trek: Discovery“ сезон 2, трейлър: феновете да затегнат коланите

| от chronicle.bg |

Любителите на екранните пътешествия през далечни потенциално съществуващи галактики е добре да затегнат коланите  и да се приготвят за следващата година.

CBS All Access пусна нов трейлър на предстоящия втори сезон на „Star Trek: Discovery“, чието действие започва да се развива от момента, в който приключи първия сезон.

Екипът на кораба се събира за нова мисия, а Майкъл Бърнам и Филипа Георгиу посрещат новодошлите образи капитан Кристофър Пайк и Спок. Трейлърът предлага нещо специално и за феновете на Сару, когото също виждаме във видеото.

Премиерата на новия сезон ще бъде на 17 януари.

За тези, които не могат да чакат, CBS All Access ще пусне „Short Treks“ – кратки серии с истории от далечния край на веселената на сериала.

Вижте новия трейлър и приятно чакане.

 
 

Virgin Galactic на Ричард Брансън стигна до космоса

| от chronicle.bg |

Последният тестов полет на Virgin Galactic успешно стигна до космоса и се върна.

Корабът се казва SpaceShipTwo и достигна височина от 82,7 километра над земната повърхност, което се смята близо до границата с космоса. Това е четвъртият тестов полет на самолета.

Сър Ричард Брансън се състезава с Илон Мъск и Джеф Безос кой ще изпрати първия пътник в открития космос. Той основа своята компания Virgin Galactic през 2004, малко след SpaceX на Мъск и Blue Origin на Безос. През 2008 година VG обеща, че първият суборбитален космически полет за туристи ще се случи „в рамките на 18 месеца“. От тогава често се правят подобни обещания за близкото бъдеще, но няколко забавяния и фатална катастрофа през 2014 година държат Брансън все още далеч от сбъдване на амбициите му.

За успеха си SpaceShipTwo излетя от пустинята Мохаве в Калифорния. От компанията казаха, че моторът на самолета е работил в продължение на 60 секунди, а самият той е летял със скорост почти 3 пъти скоростта на звука. В кабината е имало двама пилоти и манекен на име Ани на пътническото място. За жалост не се достиха т. нар. Линия Карман на 100 километра над земята, където се приема, че атмосферата свършва.

Преди полета екипът каза, че целта на самолета е „да лети по-високо и по-бързо“.

 
 

Страната, която е ад за любителите на алкохола

| от Вучето |

Който го е страх от мечки да не ходи в гората. А на когото му се пие, да не ходи в Норвегия. Защото веднъж попаднал там, психиката на всеки човек с изострен афинитет към консумацията на алкохол се срива.

Ако сте фактологически неподготвени за това, което ви очаква в Норвегия, сблъсъкът със суровата действителност наистина може да бъде брутален. Преценете сами защо.

Петък вечер е и искаш да си купиш бутилка червено вино. На пръв поглед, съвсем безобидно  и напълно изпълнимо човешко желание. Само че ако си в Норвегия, това не може да се случи, защото в делнични дни магазините нa държавния монополист Vinnmonopolet затварят в 18, а в събота – още в 15 часа. Затова ако ти се пие, си изправен пред две възможности. Или отиваш в заведение и си поръчваш жадуваната чаша вино, 200 мл, срещу 90-100 крони (20 лв.). Или се обаждаш на Том Круз, той доплита до местонахождението ти с лекотоварен хеликоптер Боинг MH-6 Little Bird и след серия от каскади и премеждия двамата кацате в някое населено място  в съседна Дания, до където, слава Богу, пипалата на алкохолния октопод не се простират.

По традиция Норвегия си е изградила имиджа на изключително прогресивна страна с висок жизнен стандарт. Затова и може би стриктното отношение към алкохола изглежда малоумно на повечето чужденци. Норвежците, разбира се, са се примирили със статуквото, но въпреки това с горчивина и неприкрита завист гледат на онези райски места в Европа и по света, където да си купиш бутилка водка е също толкова лесно и безгрижно, колкото и кило картофи.

Кой е “потисникът”?

Името му е Vinmonopolet (буквално “винен монопол”), а на галено му викат Polet. Това е единственият държавен търговец на дребно в Норвегия, който има право да продава напитки с алкохолно съдържание  над 4. 75%. Броят и териториалното разпределение на магазините на монополиста са строго съблюдавани. Правилото е, че на 30 хиляди души се пада само един магазин. Това значи, че освен ако не живеете в някой по-голям град, ще се налага да пътувате с километри, за да купите напитки, с които да почерпите гостите си в събота вечер. Алтернативата е да си ги поръчате онлайн и да си вземете доставката от местния пощенски клон.

Защо цените са толкова високи?

Просто. Акцизите. Спрямо средните цени на алкохола в Европа, тези в Норвегия са завишени с 250 %. В другите негостоприемни за любителите на чашката страни, положението не е по-различно, но определено не е толкова зловещо. В Исландия процентите са 226, във Финландия – 172, в Швеция – 141, а в Дания – 138.

Кое е наложило всичко това?

Още по-просто. Норвежците искат да живеят вечно. Шегата настрана, от години националната политика включва всевъзможни рестрикции с цел да се ограничи употребата на алкохол и тютюневи изделия. В умовете на законотворците това не е злокобен план за вгорчаване живота на населението, а тъкмо напротив. Идеята е норвежците да бъдат една здрава, просперираща и дълголетна нация. А това, разбира се, не може да се постигне, ако хората пафкат цигари и се наливат с концентрати, както им падне. И очевидно са прави, защото според скорошно проучване цели 80 % от населението подкрепят така провежданата политика. Логиката, зад която застават, изглежда желязна (макар и само от гледна точка на заклетия въздържател): Хората биха купували и съответно консумирали повече алкохол, ако можеха да го намерят редом до кутиите с мляко в супера.

Какви са резултатите?

Те са налице. Норвежците наистина почти не употребяват алкохол през седмицата. Но веднъж като започнат в началото на уикенда, нещата обикновено излизат извън контрол, а при по-младите се стига дори до ексцесии, които завършват в спешното или под някоя пейка в парка.

Разбира се, когато на една нация, исторически и географски предопределена да пие много, й спрат кранчето “централно”, представителите й става много изобретателни. Сред най-популярните начини за снабдяване с големи количества по-евтин алкохол са фериботните воаяжи до Дания. Тъй като корабът се счита за такс-фрий зона, норвежците предприемат тези пътувания главно с цел да пият тънко и напоително на борда.

Тъй като производството на алкохол в домашни условия е строго забранено със закон и нарушителите ги грозят колосални глоби, норвежците се обръщат за помощ към братята по чашка – полските гастарбайтери. Освен с пословичното си трудолюбие и физическа издръжливост, последните са известни и като умели контрабандисти.

Когато заминах да живея в Осло преди няколко години, ми трябваше около месец, за да преодолея първоначалния шок от цените на алкохола и да пренастроя дневния си режим така, че да бъде съобразен със странното работно време на Vinnmonopolet.

Постепенно измислих всякакви трикове и стратегии, за да поддържам, доколкото ми беше възможно, питейния лайфстайл, който си бях изградила в България. Така например, вечерната дажба уиски се измерваше със специална мензурка, която предвидливо си бях свила от един бар. Когато затрих някъде мензурката, с прискърбие трябваше да я заменя с капкомер. Никога не отказвах, когато ме канеха “на кафе”, но ако предчувствах, че ще ме черпят,  винаги избирах заведения, в които се сервира не само кафе, но поне и бира. Защото аз кафе след 9 сутринта не пия. Ако някой ми идваше на гости от България или чужбина и ме питаше какво да ми донесе, винаги казвах с уж небрежен тон: “Абе не се притеснявай, просто вземи някоя бутилка от фрий шопа на летището.”

И ако трябва да обобщя цялостното настроение през всичките тези месеци, прекарани в норвежката столица, мога да кажа, че наложеното ми от обстоятелствата въздържание ме превърна ако не в по-добър човек, то поне в хладнокръвен индианец с много силна воля.