shareit

Новата политическа ера в Европа

| от chronicle.bg, по BBC |

Успехът на Марин льо Пен и Националния фронт във Франция на последните местни избори подчертава разместването на пластовете в европейската политика.

Това е кранодясна, антиевропейска, антиимиграционна партия, а много от тези, които гласуваха за нея, преди са давали гласа си за комунистите и социалистите, пише BBC.

Льо Пен опита да преосмисли партията си като глас на безгласните, изоставените и ядосаните. Тя обещава да защити работните места от глобализацията, да запази френската идентичност. Льо Пен се насочва към работническата класа, която се чувства лишена от правата си.

Консервативното дясно (център-дясно) иска да запази баланса. В Германия Ангела Меркел не е просто в коалиция със социалдемократите. Тя също се придвижва леко вляво. Меркел се съгласи да увеличи минималната заплата и, за изненада на мнозина от гласоподавателите си, прие близо милион бежанци.

Често казва: „Германия е нашата родина. Европа е нашето бъдеще“. Отстоява фискална дисциплина и силна Европа, основана върху солидарността. Обича да казва, че изолацията не е решение в 21 век.

Въпреки това 48% от германците не я искат за канцлер заради мигрантската криза.

В съвременната политика, властта може да се изпари лесно.

В тази среда традиционните ляво-центристки партии се борят за оцеляване.

Бившият еврокомисар Питър Менделсън дефинира посланието си през 90-те като послание за социална справедливост и икономическа ефективност. Той отбелязва, че природата на властта се измества и социалдемократическите партии са изправени пред мрачно бъдеще, ако не влязат в крак с промените.

Това нагласяне спрямо промените обаче не е лесно. В Италия левият Марио Ренци е зает с реформиране на италианската държава, политическата й култура, правна система и икономика.

Във Франция, по време на управлението на Франсоа Оланд, социалистите са по-скромни. Те се провалиха в опита да се преборят с безработицата или да осигурят гъвкав пазар на труда. Оланд не иска да оспорва носталгията по онова общо понятие „френски начин на живот“.

Въпреки това има широко съгласие, че лявото трябва да промени и преоткрие посланието си, защото в новия политически ред е притиснато от редица антисистемни политици.

Промените са предизвикателство и за САЩ.

Хилъри Клинтън обяви, че предизвикателството пред американската икономика е ясно: „Трябва да вдигнем доходите на работливите америкаци, за да могат да си позволят живота на средната класа“.

Икономическият министър на Франция Еманюел Макрон обяви, че френското ляво е „затънало в своите исторически неясноти; тези ясноти не са се променили“. Той иска левицата във Франция да прегърне радикалната промяна.

Във Великобритания лейбъристът Тристрам Хънт казва, че целта на политиката в център-ляво е да пребори неравенството.

Левите и десни партии в Европа се борят да дефинират посланието си. Има някакво споразумение – много политици разбират силата на неравенството. Демокрациите обаче все още не са намерили начин да отговорят на глобализирания свят.

Това е епоха, белязана от събития, които подчертават безсилието на властта – миграция, тероризъм, промяната, задвижвана от технологиите.
Основните политически партии са отслабени. Това отваря възможност на хора с риториката на Доналд Тръмп и Марин льо Пен да обявят, че говорят от името на народа.

Именно затова предизвикателството пред всички партии е как да предложат сигурност в глобализиран свят. Междувременно в ъгъла дебнат антисистемните партии, чийто начин на влияние минава през разрушителната сила на социалната медия.

 
 
Коментарите са изключени