Новата политическа ера в Европа

| от chronicle.bg, по BBC |

Успехът на Марин льо Пен и Националния фронт във Франция на последните местни избори подчертава разместването на пластовете в европейската политика.

Това е кранодясна, антиевропейска, антиимиграционна партия, а много от тези, които гласуваха за нея, преди са давали гласа си за комунистите и социалистите, пише BBC.

Льо Пен опита да преосмисли партията си като глас на безгласните, изоставените и ядосаните. Тя обещава да защити работните места от глобализацията, да запази френската идентичност. Льо Пен се насочва към работническата класа, която се чувства лишена от правата си.

Консервативното дясно (център-дясно) иска да запази баланса. В Германия Ангела Меркел не е просто в коалиция със социалдемократите. Тя също се придвижва леко вляво. Меркел се съгласи да увеличи минималната заплата и, за изненада на мнозина от гласоподавателите си, прие близо милион бежанци.

Често казва: „Германия е нашата родина. Европа е нашето бъдеще“. Отстоява фискална дисциплина и силна Европа, основана върху солидарността. Обича да казва, че изолацията не е решение в 21 век.

Въпреки това 48% от германците не я искат за канцлер заради мигрантската криза.

В съвременната политика, властта може да се изпари лесно.

В тази среда традиционните ляво-центристки партии се борят за оцеляване.

Бившият еврокомисар Питър Менделсън дефинира посланието си през 90-те като послание за социална справедливост и икономическа ефективност. Той отбелязва, че природата на властта се измества и социалдемократическите партии са изправени пред мрачно бъдеще, ако не влязат в крак с промените.

Това нагласяне спрямо промените обаче не е лесно. В Италия левият Марио Ренци е зает с реформиране на италианската държава, политическата й култура, правна система и икономика.

Във Франция, по време на управлението на Франсоа Оланд, социалистите са по-скромни. Те се провалиха в опита да се преборят с безработицата или да осигурят гъвкав пазар на труда. Оланд не иска да оспорва носталгията по онова общо понятие „френски начин на живот“.

Въпреки това има широко съгласие, че лявото трябва да промени и преоткрие посланието си, защото в новия политически ред е притиснато от редица антисистемни политици.

Промените са предизвикателство и за САЩ.

Хилъри Клинтън обяви, че предизвикателството пред американската икономика е ясно: „Трябва да вдигнем доходите на работливите америкаци, за да могат да си позволят живота на средната класа“.

Икономическият министър на Франция Еманюел Макрон обяви, че френското ляво е „затънало в своите исторически неясноти; тези ясноти не са се променили“. Той иска левицата във Франция да прегърне радикалната промяна.

Във Великобритания лейбъристът Тристрам Хънт казва, че целта на политиката в център-ляво е да пребори неравенството.

Левите и десни партии в Европа се борят да дефинират посланието си. Има някакво споразумение – много политици разбират силата на неравенството. Демокрациите обаче все още не са намерили начин да отговорят на глобализирания свят.

Това е епоха, белязана от събития, които подчертават безсилието на властта – миграция, тероризъм, промяната, задвижвана от технологиите.
Основните политически партии са отслабени. Това отваря възможност на хора с риториката на Доналд Тръмп и Марин льо Пен да обявят, че говорят от името на народа.

Именно затова предизвикателството пред всички партии е как да предложат сигурност в глобализиран свят. Междувременно в ъгъла дебнат антисистемните партии, чийто начин на влияние минава през разрушителната сила на социалната медия.

 
 

Конър Макгрегър участва в #10Years Challenge

| от chronicle.bg |

Конър Макгрегър участва в #10Years Challenge след като направо 30 милиона последователи в Instagram. MMA боецът в момента е една от най-големите звезди в бойните спортове като предизвика рекордни продажби за UFC с битките си през октомври. Той участва в първия си MMA двубой, когато е едва на 19 години.

10 години по-късно Макгрегър е един от най-високо платените бойци на планетата. Думите към двете снимки са: „5 световни титли по-късно“. Конър спечели титлите в свръхлека категория  (66 кг.) и в лека категория (70 кг.) в Cage Warriors, а след това прави също и в UFC.

Ирландецът тепърва ще уговаря следващия си двубой, който потенциално може да бъде срещу Поли Малиняджи. Макгрегър иска да се бие отново с Хабиб Нурмагомедов след като миналата година руснакът го надви. В момента мачът им се подготвя, но и двамата ще срещнат други опоненти преди той да се случи.

 
 

Critics Choice Awards 2019: Глен Клоуз и Лейди Гага никога не са били толкова близо една до друга

| от chronicle.bg |

В разгара на филмовия сезон продължаваме да следим кои са най-добрите филми на годината според различните асоциации, които връчват награди. В неделя в Холивуд бяха раздадени едни от най-престижните призове в киното и телевизията – наградите „Изборът на критиците“ (Critics Choice Awards).

И сякаш наградите „Златен глобус“ не донесоха достатъчно неясноти, ами трябваше и „Изборът на критиците“ да направят ситуация още по-неясна. Това, което се случи в неделя прави още по-трудно да се предскаже кои филми и творци ще бъдат отличени на „Оскарите“ през февруари.

Несъмнено една от най-големите изненади на вечерта беше равният резултат на Глен Клоуз и Лейди Гага в категорията за най-добра актриса. Двете си поделиха мястото, като Глен Клоуз бе наградена за участието си във филма „Съпругата“ (The Wife), а Гага – за това в „Роди се звезда“ (A Star Is Born).

Това обаче не беше единственият равен резултат за вечерта. Ейми Адамс и Патриша Аркет също бяха отличени заедно в категорията за най-добра актриса в сериал или лимитиран сериал. Ейми Адамс спечели наградата за участието си в „Отворени рани“, а Патриша Аркет – за това в „Escape at Dannemora“.

Голямата награда за най-добър филм отиде при мексиканеца Алфонсо Куарон и неговия хит „Рома“. Първенец по номинации беше филмът на Йоргос Лантимос „Фаворитката“, който присъстваше в 14 категории, но спечели само в тези за най-добър актьорски състав и за най-добра актриса в комедия (за Оливия Колман).

Махершала Али и Реджина Кинг повториха триумфа си на „Златните глобуси“ и спечелиха наградите за най-добър актьор и актриса – Али за „Зелената книга“ (Green Book) и Кинг за „Ако Бийл стрийт можеше да говори“ (If Beale Street Could Talk).

Вечерта беше голяма и за „Убийството на Джани Версаче“, който спечели награда за най-добър лимитиран сериал, а Дарън Крис беше избран за най-добър актьор в категорията за сериал или лимитиран сериал (за ролята си на убиеца на Версаче, Андрю Кънанан).

От всичките големи награди, предхождащи „Оскарите“, „Изборът на критиците“ се смятат за най-точния показател, тъй като също както Академията, са определяни от голям брой хора от бранша. В конкретния случай става въпрос за над 330 журналисти от радиото, телевизията, онлайн медиите и пресата.

 
 

Велики филми, които никога не бива да съсипваме с римейк

| от chronicle.bg |

Истинските любители на киното и Холивуд намират все по-малко допирни точки в последните няколко  години. Мястото, смятано в продължение на десетилетия за Мека на седмото изкуство, днес все повече се отдалечава от художествения аспект за сметка на финансовия.

А днес финансов успех се постига с няколко неща: блокбъстър за супергерой, игрален филм по анимация, всички възможни сюжети, които могат да произлязат от вече направена класика. И добрият стар римейк, който макар да върви надолу, не загубва позициите си.

Римейкът е изгоден за киностудията по много причини. Той стъпва на нещо сигурно, често култово, което е гарант за интереса на публиката. От това следва, че рискът е относително по-малък, отколкото с оригиналната история.

В последните години видяхме доста несполучливи опити за римейкове. Макар и тези филми да донесоха милиони на продуцентите си, оригиналните версии нямаха нужда от подобни бледи копия на своите аури.  Но Холивуд не възнамерява да спре дотук и е заредил в ръкава си достатъчно заглавия, които да избълва от конвейера си през тази година.

В следващите месеци очакваме новите „Цар Лъв“, „Ейс Вентура“, „Зеленият фенер“, „Мечът в камъка“, „Ангелите на Чарли“ и „Дъмбо“.

И понеже горният списък е малко притеснителен, обръщаме поглед назад към няколко класики, които би било ужасно да бъдат възродени за нов живот. Една от много причини е, че всяко произведение на изкуството вирее най-добре в своята собствена епоха. Ако е велико, ще я надживее. И това ще е целият живот, от който има нужда.

В този ред на мисли, в  галерията горе сме събрали скромен брой филми (седем), които би било истинско светотатство да бъдат екранизирани наново.

 
 

Създадоха робот, който помага на хора с болестта на Алцхаймер

| от chronicle.bg |

Робот, построен от учени в САЩ, може да помогне на възрастни хора с болестта на Алцхаймер да живеят самостоятелно.

Той работи с помощта на сензори, които се поставят в дома на болния, за да засичат къде се намира в момента, какво прави и дали имат нужда от помощ с ежедневните си задачи. Ако имат – специален робот-помощник е изпратен, за да им услужи. Той може да им представи прости инструкции как да извършат определена дейност или да ги заведе до желан предмет (като храна, лекарства).

Даян Кук, професор по електроинженерство и компютърни науки и директор на Центъра за адаптивни системи към Университета във Вашингтон, където е създаден роботът, твърди, че той може да помогне на възрастни хора да живеят самостоятелно в домовете си. „Около 90% от възрастните предпочитат да остаряват в дома си вместо в старчески дом. Искаме това да бъде опция за възможно повече хора без да се налага да наемат болногледач.“

1-wsusmarthome

Роботът е тестван от 26 студента, които трябва да изпълнят 3 задачи и след това да оценят асистенцията на робота. Повечето оценки са положителни, но системата все още е в ранен стадии на развитие.

Доктор Фиона Карагър от Alzheimer’s Society, Великобритания, казва: „Няма лек за болестта, а нови лекарства не са се появявали от повече от 15 години. Затова е важно да намерим и други начини за помощ на болните. Роботите могат да допринесат възрастните да не се чувства самотни и да са в по-добро настроение. Нищо обаче не може да замени човешките отношения.“