Новата политическа ера в Европа

| от chronicle.bg, по BBC |

Успехът на Марин льо Пен и Националния фронт във Франция на последните местни избори подчертава разместването на пластовете в европейската политика.

Това е кранодясна, антиевропейска, антиимиграционна партия, а много от тези, които гласуваха за нея, преди са давали гласа си за комунистите и социалистите, пише BBC.

Льо Пен опита да преосмисли партията си като глас на безгласните, изоставените и ядосаните. Тя обещава да защити работните места от глобализацията, да запази френската идентичност. Льо Пен се насочва към работническата класа, която се чувства лишена от правата си.

Консервативното дясно (център-дясно) иска да запази баланса. В Германия Ангела Меркел не е просто в коалиция със социалдемократите. Тя също се придвижва леко вляво. Меркел се съгласи да увеличи минималната заплата и, за изненада на мнозина от гласоподавателите си, прие близо милион бежанци.

Често казва: „Германия е нашата родина. Европа е нашето бъдеще“. Отстоява фискална дисциплина и силна Европа, основана върху солидарността. Обича да казва, че изолацията не е решение в 21 век.

Въпреки това 48% от германците не я искат за канцлер заради мигрантската криза.

В съвременната политика, властта може да се изпари лесно.

В тази среда традиционните ляво-центристки партии се борят за оцеляване.

Бившият еврокомисар Питър Менделсън дефинира посланието си през 90-те като послание за социална справедливост и икономическа ефективност. Той отбелязва, че природата на властта се измества и социалдемократическите партии са изправени пред мрачно бъдеще, ако не влязат в крак с промените.

Това нагласяне спрямо промените обаче не е лесно. В Италия левият Марио Ренци е зает с реформиране на италианската държава, политическата й култура, правна система и икономика.

Във Франция, по време на управлението на Франсоа Оланд, социалистите са по-скромни. Те се провалиха в опита да се преборят с безработицата или да осигурят гъвкав пазар на труда. Оланд не иска да оспорва носталгията по онова общо понятие „френски начин на живот“.

Въпреки това има широко съгласие, че лявото трябва да промени и преоткрие посланието си, защото в новия политически ред е притиснато от редица антисистемни политици.

Промените са предизвикателство и за САЩ.

Хилъри Клинтън обяви, че предизвикателството пред американската икономика е ясно: „Трябва да вдигнем доходите на работливите америкаци, за да могат да си позволят живота на средната класа“.

Икономическият министър на Франция Еманюел Макрон обяви, че френското ляво е „затънало в своите исторически неясноти; тези ясноти не са се променили“. Той иска левицата във Франция да прегърне радикалната промяна.

Във Великобритания лейбъристът Тристрам Хънт казва, че целта на политиката в център-ляво е да пребори неравенството.

Левите и десни партии в Европа се борят да дефинират посланието си. Има някакво споразумение – много политици разбират силата на неравенството. Демокрациите обаче все още не са намерили начин да отговорят на глобализирания свят.

Това е епоха, белязана от събития, които подчертават безсилието на властта – миграция, тероризъм, промяната, задвижвана от технологиите.
Основните политически партии са отслабени. Това отваря възможност на хора с риториката на Доналд Тръмп и Марин льо Пен да обявят, че говорят от името на народа.

Именно затова предизвикателството пред всички партии е как да предложат сигурност в глобализиран свят. Междувременно в ъгъла дебнат антисистемните партии, чийто начин на влияние минава през разрушителната сила на социалната медия.

 
 

Какво се случи по време на „Моята вечеря с Ерве“: разказ от първо лице

| от chronicle.bg |

Вдъхновен от действителни събития от живота на режисьора и сценарист Саша Джерваси, филмът „Моята вечеря с Ерве“ разказва за необичайно приятелство, което се заражда по време на една дива нощ в Лос Анджелис. Начинаещият журналист и най-известният актьор джудже в света се запознават и срещата им има съществена роля за съдбата и на двамата.

Питър Динклидж влиза в образа на актьора Вилшез, познат от сериала от 70-те години на миналия век „Островът на фантазиите“ и от „Джеймс Бонд: Мъжът със златния пистолет“. Джейми Дорнан се въплъщава в журналиста Дани Тейт, който е първообраз на Саша Джерваси.

Актьорът от френски произход Ерве Вилшез се самоубива през 1993 година. Въпреки, че е останал в киноиндустрията с ключовата за сериала „Островът на фантазиите“ фраза за кацащия самолет, филмът на Джерваси и HBO има амбицията да нарисува истински, живописен портрет на човека Ерве.

В „Моята вечеря с Ерве“ ще видим и Мирейл Енос като дългогодишната приятелка на Ерве – Кати Селф, Хариет Уолтър като редактора на Дани – Фиона Баскин, Уна Чаплин като приятелката на Дани – Кейти Нийлсън, също така Дейвид Стратърн, като агента на Вилшез – Марти Ротстайн и Анди Гарсия като Рикардо Монталбан – екранният партньор на Вилшез в „Островът на фантазиите“.

Саша Джерваси (носител на Еми за документалния филм „Анвил! Историята на Анвил“) е режисьор на филма и съсценарист заедно с Шон Маколи. Българската премиера беше тази неделя от 21:00 часа по HBO, като филмът е достъпен и в онлайн стрийминг платформата HBO GO. Ето какво споделя с публиката Джерваси за своята вечеря с Ерве…

За кого работеше, когато срещна Ерве?

Пишех за много хора, но тази история беше за списание „Mail on Sunday“. Живеех в Лондон и пътувах по работа до Лос Анджелис. Преместих се в ЛА в края на 90-те, за да се запиша във филмово училище, но в средата на десетилетието пътувах постоянно по работа между двата града. Винаги съм искал да бъда сценарист, но това беше възможност да се срещна с някакви хора и все пак да пиша. Беше начин за изкарване на прехраната с писане. Бяха ми дали задача да напиша текст от 500 думи в стил „къде са те сега?“ за Ерве. Същия ден имах по-важно интервю, но не с Гор Видал, както е във филма, а с децата от „Beverly Hills 90210″ – най-голямото телевизионно шоу по онова време.

Ерве не беше нещо сериозно. Затова отидох в кафето и зададох най-очакваните въпроси – за филма за Бонд, „Островът на фантазиите“. След това започнах да си прибирам нещата и с края на окото виждам Ерве, който стои на сантиметри от мен, опира нож в гърлото ми и казва: „Добре, казах ти всички тъпи истории. Искаш ли сега да чуеш истинската?

Не знаех дали да се смея или да плача. Естествено, че бях поразен. „Ти си написал тази история още преди да дойдеш.“ Прав беше. Бях го направил.

Но когато той разказа колко хитър, опасен, пленяващ, начетен и прям характер има, напълно изчезна представата ми, че този мъж не е нищо особено. Прекарахме заедно три дена за една седмица и във филма тези три срещи са представени като една бурна нощ. За това време той изля сърцето си пред мен. Разказа ми за трудното си детство, експерименталните лечения, целящи да го направят голям… Беше разтърсващо.

Кое от това, което Ерве ти каза, беше най-болезнено?

Той и майка му са имали невероятно трудни взаимоотношения. Каза ми: „Тя ме обичаше, но не понеже да понесе факта, че тялото й беше създало тази откачалка.“ Била е толкова засрамена, дефектна и това някак се е отразило върху него. Чувствата й се променяли между любов и срам – било е много трудно за него да се справи с това.

Баща му от своя страна го завежда в клиника в Германия, само и само да се опита да излекува състоянието му. Но не успява. А във Франция през 50-те е имало голяма нетолерантност към малките хора. Брат му, Патрик, ми е разказвал как Ерве е вървял по улицата и хората просто го ритали в главата. Защото не е като другите.

Затова баща му му дава няколкостотин долара. „Замини за Америка: там ще те приемат – там има много повече свобода.“ Той пристига в Ню Йорк и научава английски от филмите на Джон Уейн по телевизията.  Тогава се зарича: „Ще стана дива рок енд рол звезда. Просто ще го направя.“ Започва да се появява в театрални постановки в театър „Вилидж“  и работи с Норман Мейлър в „Mad Storm“. Става част от една много интересна театрална обстановка през 60-те.

My Dinner With Herve
© 2018 Home Box Office, Inc. All rights reserved

Значи вратите му се отварят в САЩ?

Да, постепенно от независимите филми е открит от продуцентите на Джеймс Бонд, които го вземат за ролята на Ник Нак в „Мъжът със златния пистолет“. Това е иконична роля. Но заради характеристиката му, не може да си намери работа дори след ролята във филма за Бонд. Мести се в Лос Анджелис и в продължение на 4 години за някакви периоди живее в колата си. Тогава продуцентите на „Островът на фантазиите“ се сещат за „пича от филма с Бонд“ и го наемат. Ерве е страхотен в ролята на Tattoo, но след година и половина се превръща от благодарен за дадената възможност актьор в поредния невъзможен за изтърпяване човек. Иска по-голямо заплащане, по-голяма гримьорна.

Така че този филм е и размишление над славата – нейната токсичност и тесногръдие. Затова мисля, че е актуален днес, в ерата на децата, обсебени от идеята да бъдат известни. Каква е тази амбиция? Искаш да си YouTube звезда? Искаш много харесвания в Instagram? Децата растат с мисълта, че това ще реши проблемите им и ще ги избави от реалностите в живота. И се заблуждават. И когато го виждаш всеки ден, като мен, разбираш, че хората, които разчитат на славата да запълни празнотите вътре в тях, в общи линии са прецакани.

Искаме да изведем този акцент, да дадем за пример как някой – независимо малък или не – се отдава на славата и тя го поглъща.

Разбрах, че Питър (Динклидж) се е включил в проекта още на много ранен етап.

Да, и знам, че заглавията гласят: „Най-известното джудже в света, от най-големия сериал в света сега ще играе най-известното джудже в света, от най-големия сериал. Ето я тази мета връзка. Но Питър искаше да изиграе тази роля не само защото разбираше Ерве и се вдъхновяваше от него, а защото животът му прилича на подобна приказка.

При Питър е важна ролята. Няма значение размерът, и затова той не е заинтересован от  ролите за джуджета. Той е заинтересован от персонажа. И ако може да го изиграе по малко по-различен начин – прекрасно. Това е фундаменталната разлика, но не знам дали културата я е осъзнавала в онези по-скоро „средновековни“ дни.

Променила ли се е културата толкова много?

Мисля, че в момента се променя. Намираме се в повратен момент в много отношения.

My Dinner With Herve
© 2018 Home Box Office, Inc. All rights reserved

Според теб Ерве велик актьор ли е?

Не. Ерве е велика личност. Велик артист. Велик художник. И до днес той е най-младият художник, окачен в Парижкия музей. На 18 години печели редица награди за изобразително изкуство. Внезапно идва в Америка, вижда Джон Уейн и Стив Маккуин по телевизора и си казва: „Знаете ли, ще стана известен.“ Мисля, че в известен смисъл (въпреки че не това е замисълът) това е история за един наистина талантлив артист, който заради несигурностите вътре в него, заради произхода, заради отхвърлянето, търси славата, за да се успокои, за да се почувства по-добре.

Историята на Ерве – ако хората го усетят – е историята на всички нас. Защото всички правим така.

Как разбра, как се почувства, когато разбра, че той е починал скоро след интервюто ви?

Кати, която е играна от Мирейл Енос във филма ми се обади и ми каза, че Ерве се е самоубил преди 4 часа. И внезапно всичко доби смисъл. Знаех, че този човек просто е притиснал, който е бил на линия тогава, за да си излее сърцето. И си казах: „Обещавам ти, че ще успееш да разкажеш историята си един ден.“ Отне ми четвърт век. Трябваше и Питър Динклидж, и „Игра на тронове“, но накрая го направихме. Чувствам се добре, защото изпълних кармичния си дълг един вид – към човек, когото не познавах добре, но бях с него в последната седмица от живота му. Той ми беше приятел.

Кое направи Джейми Дорнан подходящ за ролята да Дани Тейт?

Главната причина, поради която го взех, беше защото той е от тези известни актьори, които не се притесняват да минат на прослушване. Летя от България до Лондон и се представи брилянтно на кастинга. Но освен това, участието му е интересно, защото една от темите на филма е осъждането. Хората гледат на Ерве сякаш не е човешко същество. А в известен смисъл Джейми също е човек, преценяван главно през това как изглежда. И двамата искахме тази възможност, да надминем очакванията към това какво може да си мисли или чувства определен човек. Виждаш например Джейми и на пръв поглед той е невероятно красив, победител, мислиш си, че може да направи каквото си поиска. Но Дани Тейт е човек в криза, а когато си в криза, няма значение как изглеждаш.

Интересно е как той е предубеден дори към Ерве, докато не изпада в собствената си криза.

Именно! Публиката всъщност пътува с героя на Дани Тейт. Защото Ерве не се променя. Той е на края на играта и има една последна цел. Иска историята му да бъде разказана от журналист. Но Дани тръгва от цинизъм и предразсъдъци, а накрая тези усещания за напълно заличени от реалността. Накрая той вижда Ерве като човешко същество. И този филм  е затова. Това е, което се случи с мен.

 
 

Двата най-нови модела на Huawei вече са у нас

| от chronicle.bg |

България е една от първите страни, в която продажбата на смартфоните започва броени дни след световната им премиера. На 16 октомври в Лондон китайският технологичен гигант представи нoвaтa cи флaгмaнcĸa cepия с моделите Маtе 20 и Маtе 20 Рrо.

Huawei Mate 20 Pro приляга плътно към ръката и е изключително удобен и лек, въпреки големия дисплей –  6.39 инча. За това допринася почти безрамковия дисплей и нестандартното съотношение на страните му – 19.5:9. На устройството се намира тройна Leica камера и една светкавица. Синият вариант на се отличава със релефна текстура, която предотвратява плъзгането, надраскването му и оставянето на отпечатъци. Четецът на пръстови отпечатъци е интегриран директно в дисплея. Централният процесор Kirin 980 е 75% по-бърз и с 58% по-висока енергийна ефективност в сравнение с предишното 10-нанометрово поколение. Смартфонът има батерия с капацитет 4200mAh и зарядно Max 40W Super Charge за светкавично зареждане. Цената му е от 1249,98 лв. еднократно плащане или 53,98 лв. в комбинация с план Smart U от Vivacom.

Huawei Mate 20 Pro

Huawei_Mate_20Pro

Huawei Маtе 20 също paбoти c пъpвaтa в cвeтa 7-нaнoмeтpoвa eднoчипoвa cиcтeмa Кіrіn 980, която извeждa мoбилния изĸycтвeн интeлeĸт нa пo-виcoĸo ниво. Разполага с тpoйнa ĸaмepa Lеіса c yлтpaшиpoĸoъгълeн oбeĸтив и видeo фyнĸции c изĸycтвeн интeлeĸт зa cнимĸи c paзшиpeнo зpитeлнo пoлe. Дисплеят му е с размер 6,53 инча. Смартфонът прави яcнo фoĸycиpaни мaĸpo cнимĸи, както и такива нa далечни oбeĸти, а също и ĸлипoвe c пpoфecиoнaлнo ĸaчecтвo. Mate 20 се предлага със ЅuреrСhаrgе зapяднo ycтpoйcтвo за бързо зареждане c мoщнocт oт 22.5W.  Бaтepията издържа пoвeчe oт eдин дeн интeнзивнa yпoтpeбa бeз зapeждaнe. Huawei Маtе 20 е на цена от  749,98 лв. еднократно плащане или 34,98 лв. на изплащане в комбинация със Smart U от Vivacom.

Huawei Маtе 20

Huawei_Mate_20

Цените на смартфоните са с до 50 лева по-ниски, ако бъдат поръчани през сайта на телекома в комбинация с тарифен план Smart L+.

 
 

Какво е да си „травъл инфлуенсърка“ и кои са най-добрите?

| от chr.bg |

Живеем в ерата на инфлуенсърите. Да знаете, че има и такива за пътувания. Т. нар. „травъл инфлуенсъри“.

Но днес ще говорим повече само за женската част, тъй като вече сме ви представяли една от любимите ни двойки, която изкарва хиляди долари от Instagram и пътуванията си.

Та – травъл инфлуенсърките. Това са красиви жени, които пътуват на различни места по различни причини – често това са моделки, снимащи секси фотосесии на екзотични острови и подобни, които пускат свои снимки от местата, които посещават.

Профилите им в Instagram често са следвани от милиони (да, милиони!), които жадно чакат последния фотос по оскъдно облекло на любимия си модел от Бали, Малдивите или където и да е.

Това си е цяла нова индустрия. Бъди красив, пътувай, снимай се. Рецептата е проста. А инфлуенсърките получават и допълнителни бонуси заради известността си.

Не само започват да печелят от Instagram и реклама, но и биват канени от редица хотели, сключват сделки за промоция на цели курорти.

Разбира се, инфлуленсърките не винаги са супермодели. Те могат да са известни личности от малкия екран, както и съвсем обикновени жени, които просто знаят какво правят с фотоапарат в ръка.

Вижте любимите ни травъл инфлуенсърки в галерията.

 
 

Останете си в леглото тази неделя с Рита Ора

| от chr.bg |

Рита Ора засне поредната си провокативна фотосесия, този път за руското издание на списание In Style.

27-годишната певица позира гола на корицата в легло, „облечена“ в нищо друго освен черни ръкавици, които стигат над лакътя й.

Знаем, че певицата, която зарадва българските си почитатели с концерт това лято във Варна, никога не е имала проблем с голотата си, а ние лично сме много доволни от това.

Малко по-рано тази година Ора отново беше гола, но този път за корицата на сп. Clash.

А, бе, много голотия, много нещо, но нищо неочаквано от Рита. Затова, ако не ви се прави нищо тази неделя, ви предлагаме да си останете в леглото с Рита.

Порадвайте й се в галерията.