Новата ера? Супертреньори и супертенисисти

| от |

„Супер“ е думата, която по много причини приляга на сезон 2014. Суперизненади – заради четирите различни победителя в Големия шлем. Супердрами – заради полуфинала на Мастърса в Лондон между Стан Вавринка и Роджър Федерер, последвалите разговори на висок тон в съблекалнята, отказването на Маестрото и триумфа на швейцарското дуо на купа „Дейвис“ седмица по-късно. Суперпробиви – заради трите титли и полуфинала на Уимбълдън на Григор Димитров, излизането на сцената на имена като Ник Кирьос и Борна Чорич и първия азитски финалист от шлема в лицето на Кеи Нишикори.

Суперзавръщания – заради преродения Роджър, който наниза изумителните 73 успеха през годината и напомни за времената, в които властваше в тениса. Супервърхове – заради шеметния сезон на Новак Джокович, в който той завърши под №1 при мъжете и не остави съмнение в доминацията си, като ни подари епичен мач за трофея на Уимбълдън срещу 7-кратния шампион Федерер.

Но има една утвърждаваща се мода, която стои в основата на повечето от тези постижения и тенис специалистите намериха за редно да ѝ дадат име в духа на събитията от сезона – СУПЕРтреньорите. „Умните играчи взимат решението да се отдадат на тази идея и се придържат към него, което ги прави дори още по-добри“, разкри формулата Матс Виландер.

В търсене на мястото си в тенис елита, първи се престраши Анди Мъри като шокиращо покани в ложата си Иван Лендъл в края на 2011-а. Но едно от най-странните партньорства на корта се оказа печелившата карта за шотландеца. Защото след години на поддържаща роля в „Голямата четворка“, той пречупи в пет сета Новак Джокович и вдигна първата си титла от Шлема на US Open 2012. През 2013-а Анди прекрати и 77-годишното чакане на британците за трофей от Уимбълдън, като този път взе чиста победа над сърбина.

„Иван ме накара да приемам по-нормално емоциите от поражениеята, защото знаеше как се чувствах, беше минавал през същото“ – заявявал е неведнъж Мъри в интервюта. Журналистите неведнъж са коментирали суровия начин, по който Лендъл се отнася с възпитаника си, как му крещи по време не тренировки и т.н. Но като резултат Мъри стана различен тенисист, разчиташе на първия си сервис, беше по-уверен във втория, натискаше повече топката и в играта му личеше агресия, която се изпари след контузията в гърба и раздялата с Железния Иван.

„Всеки се справя с напрежението от победите по различен начин – коментира Лендъл решението си да се откаже от треньорското място в щаба на шотландеца през март 2014 г. – След травмата и очакванията към него заради спечелването на Уимбълдън, Анди имаше нужда да прекарва дори повече време с мен, а аз не можеш да му го осигуря.“

Дали Мъри е извлякъл максималното от това сътрудничество вероятно никога няма да разберем, но със сигурност то вдъхнови вълната от супертреньори в тениса. А самият Анди предприе още по-смел ход, като отново избра треньор с титли от Шлема, но този път жена – Амели Моресмо. Партньорството им тепърва ще се доказва, но през това време останалите от елита на мъжкия тенис реагираха с попълнения в своя щаб.

Стан Вавринка избра Магнус Норман, който макар да няма трофей от Славното каре, донесе такъв във витрината на швейцареца на тазгодишния Australian Open. Стан грабна и единствената си Мастърс титла в Монте Карло, където се справи с Роджър Федерер, а в края на сезона двамата осигуриха историческа първа купа „Дейвис“ за страната си.

През декември 2013-а Новак Джокович и Роджър Федерер извадиха своите супероръжия като наеха съответно Борис Бекер и Стефан Едберг. „Знам, че в началото хората са се питали „Полудя ли Новак?!“, но с времето се сработихме и сега се чувствам като важна част от отбора“, в типичния си шеговит, но и директен стил коментира германецът. Мнение, потвърдено и от дългогодишния наставник на сърбина – Мариан Вайда, който работи в тандем с легендата.

„С Борис се разбираме прекрасно – обясни Вайда. – Виждаме, че Ноле е по-мотивиран, когато и двамата сме с него. Сега вече намерихме правилния начин да се сработим и да говорим с него. Обменяме мнения и стратегии, шегуваме се…“ Извън взаимните похвали, фактите сочат, че Новак пречупи големия си конкурент през сезона, Роджър Федерер, при това на „свещената трева“ на Уимбълдън и завърши сезона като №1 в света.

Федерер пък може и да изпусна този шанс за 18-и трофей от Шлема и рекорден осми в Лондон, който щеше да го отдели от постижението на Пийт Сампрас, но изживя сезона на прераждането. След мъчителните болки в гърба и крайно разочараващата 2013-а, Роджър завърши 2014-а с 73 победи, 2 Мастърс триумфа, още 3 титли и така желаната купа „Дейвис“! А на полуфинала в Шанхай срещу Ноле се видя, че агресивната му стратегия наистина успява да „влезе в съзнанието на противника“, каквато самият Роджър твърди, че е целта му.

„Стефан ме върна на мрежата – призна 33-годишният Федерер. – Той много подобри тази част от играта ми, паснахме си в много точен момент от кариерата ми.“ Едберг пък обобщи: „Роджър трябва да прекарва времето си вътре в корта, да е агресивен и да се опитва да скъсява продължителността на точките. Работим върху промяната в стила му и за щастие резултатите показват, че се справяме. Отделни точки решиха финала на Уимбълдън, едва ли някой щеше да се изненада на различен изход от битката.“

Да, през последните 12 месеца Федерер показа стил, за който се смяташе, че принадлежи на една все по-отдалечаваща се епоха в кариерата му и в тениса като цяло. Маестрото играеше по-бързо, по-остро, постоянно атакуваше мрежата и сякаш дори разбираше по-добре този компонент, ако това въобще е възможно.

„Легендата има силата да ти каже, че играеш правилно и не е нужно да променяш нещо – напомни Виландер. – И ти ще послушаш безусловно треньора си, защото изпитваш уважение към него. Затова сегашните тенисисти трябва да пропуснат поне една генерация в търсенето на супертреньор. Трябва да наемеш човек, който си гледал, когато си бил на 10-11 години и си искал да бъдеш като него. “

А други двама от супертреньорите на тура се сблъскаха (макар и от ложите) на финала на US Open, където Горан Иванишевич видя как неговият възпитаник Марин Чилич шокира света с първата си титла от Шлема. Майкъл Ченг пък успя да превърне Кеи Нишикори в първия азиатец, който стига до мач за трофея в турнир от карето.

„Аз знам как да натисна бутони, които не са били натискани преди в процеса му на тренировки – коментира след двубоя Иванишевич. – Марин е по-спокоен на корта, работихме много върху сервиса и мощта му.“

Нишикори пък разгърна невероятното си умение да придава страхотна скорост на топката от всяка точка и възможност. Духът на Ченг сякаш се всели в Кеи, що се отнася до придвижването по корта, което го изведе до петото място в световната ранглиста. „Промяната отнема време, но когато постигаш резултати, всичко е наред“, лаконично коментира Ченг огромния прогрес на Кеи.

Всъщност от челната петица единствено Рафаел Надал остава тотално изолиран от новата вълна и уверено залага на изградения през годините изключително печеливш тандем с чичо му Тони. Но дори и без него, истината е, че навлизането на супертреньорите инжектира огромна доза популярност в имиджа на тениса в световен мащаб. Връщането на някои от най-яките легенди в тази активна роля може единствено да помогне на спорта и по всичко личи, че го прави.

Защото както сезон 2014 показа – супертреньорите правят супертенисисти./tenniskafe.com

 

 
 

Трейлър на The Aftermath: къде още ще гледаме Кийра Найтли?

| от chronicle.bg |

Докато гледаме как се представя Кийра Найтли в ‘“Колет“ (в програмата на CineLibri 2018), насочваме погледите си към следващия интересен проект на тази страхотна актриса.

Продуцентската компания Fox Searchlight пусна първия трейлър на филма „The Aftermath“ – драма, развиваща се в периода след Втората световна война, която разказва за любовния триъгълник между персонажите на Кийра Найтли, Александър Скарсгард и Джейсън Кларк.

Филмът е базиран на романа на уелския писател Ридиан Брук и е режисиран от Джеймс Кент. Сценарият е на Джо Шрапнъл и Ана Уотърхаус, екипът зад „Race“ и „Frankie & Alice“.

Ето какво гласи официалният синопсис: „В следвоенна Германия през 1946 г. Рейчъл Морган (Найтли) пристига насред руините в Хамбург, за да се събере със съпруга си Луис (Кларк), британски полковник, отговорен за възстановяването на разрушения град. Когато се нанасят в новия си дом, Рейчъл е поразена от решението на съпруга си: да делят къщата с предишните й собственици – немски вдовец (Скарсгард) и травмираната му дъщеря. В тази нажежена атмосфера емпатията и скръбта отстъпват място на страстта и предателството.

Очакваната премиера на филма е за края на април 2019 г. Сега спираме с приказките и ви оставяме в компанията на прекрасната Кийра и нейната приятна мъжка компания.

 
 

Точно така: да драскаме, но културно!

| от chronicle.bg |

Няма вече Банкси, няма вече Майкъл Мур! Откакто някакви пичове, служители от Националната опера, надраскаха паметника в Хирошима с „Локо София“, има ново течение контракултурното изкуство!

Уволнени и низвергнати от обществото и собствения си отбор, тези мъже са герои! Ние ще последваме техният пример и ще разнесем тази гмеч, наречена „български отбор по футбол“ заедно с посланието за България, навсякъде по рохката плът на майката земя.

Без псувни и грубости, културно! Ето как и къде:

„Локо Пловдив“ на Нагасаки

Те просто така си вървят – по двойки. Нали знаете, красотата е симетрия.

„Ботев Враца“ на Статуята на свободата

Бързо, докато Валери Божинов не си е тръгнал от отбора – нека се разпише и при тази порочна мадама.

„Аре Миньоро“ на Айфеловата кула

Знаете, известна е жарката любов между град Перник и винкела като предмет. А ако съществува на тази планета паметник на винкела, то той е Айфеловата кула.

„Берое Стара Загора“ на паметника на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир

Северна Корея и „Берое“ има едно нещо помежду си: и при двете „няма мое, няма твое…“

„Лудогорец  Разград“ на Ниагарския водопад (някъде отстрани, не върху водата)

Ниагарския водопад е може би най-посещаваната забележителност в света с над 30 милиона посетители годишно. Това би трябвало да им покаже какво е да имаш фенове.

„Само Левски“ на Стоунхендж

Хубавото е, че навсякъде около Стоунхендж има тревичка и зелено. Така там спокойно могат да пасат говеда.

„Само ЦСКА“ на Крепост Хисаря

Крепост Хисаря се намира в Ловеч. Там надписът „Само ЦСКА“ ще седи страхотно, защото където и да ходиш, където и да скиташ, най-хубаво си е вкъщи.

 
 

Новините CHR: какво се случи днес?

| от chronicle.bg |

В рубриката „Новините CHR“ представяме накратко основни новинарски акценти от страната и чужбина за отминаващия ден. Ето какво се случи днес, 17 октомври 2018 г.

18-годишен студент извърши терористичен акт в колеж в Крим.

Кой и защо драска върху паметник в Хирошима?

Заподозреният за убийството на журналистката Виктория Маринова – Северин Маринов, се очаква да бъде върнат в България.

Много шум за нищо… и телевизия Alfa поднови излъчването си.

Канада легализира марихуаната.

Филмът за Стив Маккуин, който очаквахме, ще открие фестивала Sofia Independent.

Ще можем ли да паркираме до Спортната палата в София?

Промени в закона за кинопродукцията в България.

Кабинетът въвежда по-строг контрол над дроновете.

 
 

Кои са по-опасни: кулагиновците или ричардовците?

| от Вучето |

Най-скандалният български гримьор стигна до края на пътя от “Осанна” до “Разпни го”. След като потроши малко продуцентска покъщнина, беше набит от “мецана” Костова с пластмасова бутилка и разби с неподозирана за крехката си физика сила вратата, водеща към външния свят, зрителите най-после се възмутиха и обърнаха палеца надолу. 70 и няколко процента дислайк изпратиха Кулагин да си лакира ноктите у дома, при баба и мама.

В Къщата ликуват, пият и пеят възрожденски песни, за да ознаменуват освобождението от тиранина. Сдружение “Майки срещу насилниците на жени” се обърнаха с искане към премиера да обяви 15 октомври, датата, на която Кулагин напусна шоуто, за национален празник. В няколко града на страната се канят да организират през уикенда всенародни тържества, на които да се раздава курбан за здравето на пострадалите от ръката на гримьора на ВИП-ове, Папи Ханс и Ваня Костова.

Главата на змията беше стъпкана и Доброто възтържествува. Както винаги.

А дали наистина?

Заради разиграващите се вече повече от месец циркове около Валентин Кулагин и несекващите коментари за безобразното му поведение, някак на заден план останаха други панаирджийски мечки. Именно те използваха интереса към главния дразнител в реалитъ предаването като параван, зад който да скрият собственото си безобразие. Думата ми е за Ричард Величков – “Ричи”.  И не конкретно за него, а за  всички немуподобни, които бродят из фитнес-клубовете на републиката и помпат мускули в очакване да станат известни. Ако не може утре, то поне вдругиден, че много им е спешно да почнат да ги спират хората по улиците и да ги молят да си направят селфи с тях  Междувременно се явяват на разни конкурси за Мистър Едикаквоси по слипчета Andrew Christian (дизайнерският надпис на ластика моментално прибавя поне десет точки отгоре). Освен това четат литература за самопознание и самопомощ: “Преди да се гръмнеш прочети тази книга” (подвеждащо заглавие – НЕ е книга за лов и риболов!), “Силата на духовната интелигентност” (висока топка!) и “ Лидерите винаги обядват последни”( още по-висока топка! Допълнително затруднение: от нея се огладнява…)

Ричардовците са непреклонни в амбицията си да станат милионери като правят…нещо. Представят си как след време някой ще напише книга за самопомощ, вдъхновена от техния светъл пример, със заглавие: “От Смолян до милиона”.

Друго нещо, с което ричардовците си запълват времето в очакване да се случи националната известност и първият милион, е като спят с жени, които не непременно харесват. Наричат тези жени не кифли, а “вафли”. Причината е, че като им се прияде нещо сладко и няма кифли, и вафлите стават. Жени – вафли, все тая. За тях сексът с манекенка в национален ефир или на страниците на жълт вестник с каракачанска овца е еднакво ефективен начин за постигане на заветната цел.

С ричардовците разговорът невинаги върви гладко, защото особеностите на диалектния им изказ често затрудняват събеседниците им.  Обаче ричардовците компенсират липсата на богат речник и бляскав интелект със солиден запас от 48 тениски с маркови етикети отзад на врата. Така де, нали по броя и бранда на тениските посрещат… По какво изпращат още не са го измислили.

Ричардовците са пример за подръжание за малките, които искат да станат като тях като пораснат. И как не! Казват “Добър ден” на влизане в аптека, кръстят се в черква и отстъпват място на бременни и баби в трамвая. Това последното е приятно допълнение към PR образа им, въпреки че е пълно фентъзи. Ричардовците не ползват трамвай, не защото не могат да се научат да го карат, а защото предпочитат да карат други… коли.

Ричардовците могат и да харесват кулагиновците, но могат и да не ги харесват. Те всъщност нямат нищо против да са приятели с “джендъри”, понеже на техен фон по презумпция изглеждат по… развити. А и джендърите не са им конкуреция за женското внимание. Виж, проблем са разните там интелектуалци, които хем не могат да вдигат 100 от лежанка, хем дрехите им не са италиански, но въпреки това ги водят ВИП. Нещо не излиза сметката. Изобщо, разсъждават ричардовците, ако продължават някакви сакати физици, дето говорят през лаптопа си, и други смешници без добре оформени трицепси да печелят възхищение, награди и риалити шоа, накъде изобщо  се е запътил този свят?

Накъдето и да се е запътила този свят обаче, ричардовците винаги ще се нагаждат към новата среда. Защото са нов биологичен  неунищожими вид хлебарки. Само че хлебарки с ЕГН. И се размножават. Но всички останали се правят, че не ги забелязват, понеже някак е срамно да кажеш, че домът ти е нападнат от гадините. Тогава не ти остава нищо друго освен  да се гръмнеш ПРЕДИ да прочетеш бестселъра “От Смолян до милиона”.