Новата ера? Супертреньори и супертенисисти

| от |

„Супер“ е думата, която по много причини приляга на сезон 2014. Суперизненади – заради четирите различни победителя в Големия шлем. Супердрами – заради полуфинала на Мастърса в Лондон между Стан Вавринка и Роджър Федерер, последвалите разговори на висок тон в съблекалнята, отказването на Маестрото и триумфа на швейцарското дуо на купа „Дейвис“ седмица по-късно. Суперпробиви – заради трите титли и полуфинала на Уимбълдън на Григор Димитров, излизането на сцената на имена като Ник Кирьос и Борна Чорич и първия азитски финалист от шлема в лицето на Кеи Нишикори.

Суперзавръщания – заради преродения Роджър, който наниза изумителните 73 успеха през годината и напомни за времената, в които властваше в тениса. Супервърхове – заради шеметния сезон на Новак Джокович, в който той завърши под №1 при мъжете и не остави съмнение в доминацията си, като ни подари епичен мач за трофея на Уимбълдън срещу 7-кратния шампион Федерер.

Но има една утвърждаваща се мода, която стои в основата на повечето от тези постижения и тенис специалистите намериха за редно да ѝ дадат име в духа на събитията от сезона – СУПЕРтреньорите. „Умните играчи взимат решението да се отдадат на тази идея и се придържат към него, което ги прави дори още по-добри“, разкри формулата Матс Виландер.

В търсене на мястото си в тенис елита, първи се престраши Анди Мъри като шокиращо покани в ложата си Иван Лендъл в края на 2011-а. Но едно от най-странните партньорства на корта се оказа печелившата карта за шотландеца. Защото след години на поддържаща роля в „Голямата четворка“, той пречупи в пет сета Новак Джокович и вдигна първата си титла от Шлема на US Open 2012. През 2013-а Анди прекрати и 77-годишното чакане на британците за трофей от Уимбълдън, като този път взе чиста победа над сърбина.

„Иван ме накара да приемам по-нормално емоциите от поражениеята, защото знаеше как се чувствах, беше минавал през същото“ – заявявал е неведнъж Мъри в интервюта. Журналистите неведнъж са коментирали суровия начин, по който Лендъл се отнася с възпитаника си, как му крещи по време не тренировки и т.н. Но като резултат Мъри стана различен тенисист, разчиташе на първия си сервис, беше по-уверен във втория, натискаше повече топката и в играта му личеше агресия, която се изпари след контузията в гърба и раздялата с Железния Иван.

„Всеки се справя с напрежението от победите по различен начин – коментира Лендъл решението си да се откаже от треньорското място в щаба на шотландеца през март 2014 г. – След травмата и очакванията към него заради спечелването на Уимбълдън, Анди имаше нужда да прекарва дори повече време с мен, а аз не можеш да му го осигуря.“

Дали Мъри е извлякъл максималното от това сътрудничество вероятно никога няма да разберем, но със сигурност то вдъхнови вълната от супертреньори в тениса. А самият Анди предприе още по-смел ход, като отново избра треньор с титли от Шлема, но този път жена – Амели Моресмо. Партньорството им тепърва ще се доказва, но през това време останалите от елита на мъжкия тенис реагираха с попълнения в своя щаб.

Стан Вавринка избра Магнус Норман, който макар да няма трофей от Славното каре, донесе такъв във витрината на швейцареца на тазгодишния Australian Open. Стан грабна и единствената си Мастърс титла в Монте Карло, където се справи с Роджър Федерер, а в края на сезона двамата осигуриха историческа първа купа „Дейвис“ за страната си.

През декември 2013-а Новак Джокович и Роджър Федерер извадиха своите супероръжия като наеха съответно Борис Бекер и Стефан Едберг. „Знам, че в началото хората са се питали „Полудя ли Новак?!“, но с времето се сработихме и сега се чувствам като важна част от отбора“, в типичния си шеговит, но и директен стил коментира германецът. Мнение, потвърдено и от дългогодишния наставник на сърбина – Мариан Вайда, който работи в тандем с легендата.

„С Борис се разбираме прекрасно – обясни Вайда. – Виждаме, че Ноле е по-мотивиран, когато и двамата сме с него. Сега вече намерихме правилния начин да се сработим и да говорим с него. Обменяме мнения и стратегии, шегуваме се…“ Извън взаимните похвали, фактите сочат, че Новак пречупи големия си конкурент през сезона, Роджър Федерер, при това на „свещената трева“ на Уимбълдън и завърши сезона като №1 в света.

Федерер пък може и да изпусна този шанс за 18-и трофей от Шлема и рекорден осми в Лондон, който щеше да го отдели от постижението на Пийт Сампрас, но изживя сезона на прераждането. След мъчителните болки в гърба и крайно разочараващата 2013-а, Роджър завърши 2014-а с 73 победи, 2 Мастърс триумфа, още 3 титли и така желаната купа „Дейвис“! А на полуфинала в Шанхай срещу Ноле се видя, че агресивната му стратегия наистина успява да „влезе в съзнанието на противника“, каквато самият Роджър твърди, че е целта му.

„Стефан ме върна на мрежата – призна 33-годишният Федерер. – Той много подобри тази част от играта ми, паснахме си в много точен момент от кариерата ми.“ Едберг пък обобщи: „Роджър трябва да прекарва времето си вътре в корта, да е агресивен и да се опитва да скъсява продължителността на точките. Работим върху промяната в стила му и за щастие резултатите показват, че се справяме. Отделни точки решиха финала на Уимбълдън, едва ли някой щеше да се изненада на различен изход от битката.“

Да, през последните 12 месеца Федерер показа стил, за който се смяташе, че принадлежи на една все по-отдалечаваща се епоха в кариерата му и в тениса като цяло. Маестрото играеше по-бързо, по-остро, постоянно атакуваше мрежата и сякаш дори разбираше по-добре този компонент, ако това въобще е възможно.

„Легендата има силата да ти каже, че играеш правилно и не е нужно да променяш нещо – напомни Виландер. – И ти ще послушаш безусловно треньора си, защото изпитваш уважение към него. Затова сегашните тенисисти трябва да пропуснат поне една генерация в търсенето на супертреньор. Трябва да наемеш човек, който си гледал, когато си бил на 10-11 години и си искал да бъдеш като него. “

А други двама от супертреньорите на тура се сблъскаха (макар и от ложите) на финала на US Open, където Горан Иванишевич видя как неговият възпитаник Марин Чилич шокира света с първата си титла от Шлема. Майкъл Ченг пък успя да превърне Кеи Нишикори в първия азиатец, който стига до мач за трофея в турнир от карето.

„Аз знам как да натисна бутони, които не са били натискани преди в процеса му на тренировки – коментира след двубоя Иванишевич. – Марин е по-спокоен на корта, работихме много върху сервиса и мощта му.“

Нишикори пък разгърна невероятното си умение да придава страхотна скорост на топката от всяка точка и възможност. Духът на Ченг сякаш се всели в Кеи, що се отнася до придвижването по корта, което го изведе до петото място в световната ранглиста. „Промяната отнема време, но когато постигаш резултати, всичко е наред“, лаконично коментира Ченг огромния прогрес на Кеи.

Всъщност от челната петица единствено Рафаел Надал остава тотално изолиран от новата вълна и уверено залага на изградения през годините изключително печеливш тандем с чичо му Тони. Но дори и без него, истината е, че навлизането на супертреньорите инжектира огромна доза популярност в имиджа на тениса в световен мащаб. Връщането на някои от най-яките легенди в тази активна роля може единствено да помогне на спорта и по всичко личи, че го прави.

Защото както сезон 2014 показа – супертреньорите правят супертенисисти./tenniskafe.com

 

 
 

Качвай се и не питай дали е до летището или до бизнес парка!

| от chronicle.bg |

Не че нещо кой знае колко фатално се е случило снощи. Дойде за има няма 5 минути един голям облак, поваля стабилно, напълни столичните вади (разбирайте коловозите на метрото) и си отиде час и нещо по-късно. Служителите изметоха водата от перона и тази сутрин всичко е наред.

И не е като да е нещо, което не сме виждали в Берлинското метро или в Париж тази зима, когато по склона на Монпарнас можеше да се кара сноуборд. Така че тезата, че „у нас е по-зле и нема такава държава“ този път издъхва.

Случват се и такива неща.

И за да погледнем от добрата страна, събрахме няколко свежи и забавни мемета от интернет, във връзка със снощният порой в столицата.

П.С. Засега няма да строим Ноев ковчег.

 
 

6 причини да живеете в Лозенец

| от Цветелина Вътева |

Когато бях малка, прабаба ми и прадядо ми живееха в Лозенец. Не знам дали знаеха, че живеят в луксозен квартал, гледаха кокошки в двора, бяха садили хортензии по пътеката, която се спускаше към къщата и не се чудеха защо улицата им се нарича „Цветна градина“.

По лозенските наклони баща ми се е пребивал с мотор на паветата. Пак по тая „Цветна градина“ вуйчото на татко ми бил първият, който започнал да минава с чисто новия си Вартбург 311, модел от 56-а: хората цъкали възмутено с език, че се кара кола там, все пак на улицата си играели децата, не била място за автомобили…

На мястото на хортензиите и кокошките днес има паркинг и гаражи, а на мястото на къщата им – блок от т.нар. ново строителство, когато беше ново в началото на 21 век. Целият блок е напукан, мезонетът на последния етаж е запустял, а пред входа към паркинга става по минимум един скандал на 15 минути, защото някой е паркирал отпред и жителите не могат да си влязат/излязат.

Прабаба ми и прадядо ми починаха отдавна, а аз ползвам апартамента за купони. Като чуят хората, че е в Лозенец, всички казват: „А, супер, в центъра, много ми е удобно там, идвам“.

Дали е точно „центъра“ не зная, но сигурно и вие харесвате Лозенец. Да надраскаме 6 примерни причини защо:

Обичате да изпадате в нервна криза всеки път, когато трябва да паркирате

Ако животът ви е прекалено спокоен и скуката ви ломи, Лозенец е едно добро място за вас. Много е вероятно да се наложите да си извадите картон, че живеете там, за да паркирате безплатно в рамките на Зелена зона. Разбира се, рискът все пак от ЦГМ да ви сложат скоба си е налице. Ако пък паркирате просто така, ще оскубете косите си в рамките на 2 успоредни паркирания между Ford F350 и Mercedes G-Class. Имате си гараж и няма проблем? Няма, да. Докато някой не ви го запуши, което ще се случва в 9 от 10 пъти, когато решите да излезете с колата.

Харесва ви шегата с „Луксозенец“

Изпитвате мрачно удовлетворение, когато хората ви бъзикат, че живеете в „Луксозенец“. Знаете, че го казват с известна ирония, но луксът си е лукс, с колкото и сарказъм да го поръсиш.

Харесвате изгледа към кучешкия парк, обрамчен от 10 блока

Кучешкият парк, който сега наричат „Южен парк 2″ е онова пространство зад музея „Земята и хората“, където все още има алеи с пясък, поляни и хълмчета. Там денонощно тичат кучета, а през юли се прави A to Jazz фестивала. Ако живеете в онази част на Лозенец, която се пада срещу басейна „Спартак“ и бул. Черни връх, ще можете да виждате парченце от него. И то в модерна рамка от блокове с не толкова модерни импровизирани простори с гащи.

Обичате да си кълчите глезена в паве

Кварталът се разрасна и се застрои, но паветата по повечето улици си останаха. Може би ви напомнят за калдъръмите на Копривщица или за стария град на Пловдив. Романтиката е по-мощна от тази в любовната сцена на „Цар Лъв“, където Симба и Нала танцуват под един водопад…докато не си заклещите обущата между две павета и не се озовете на екстензия в Пирогов. Там романтиката е на малко по-ниско ниво.

Израснали сте в Козлодуй и държите сега да сте на един х(върле)й от НДК

Може още да наричате НДК „ендекато на културата“ и това още да ви е смешно, но си държите да сте наблизо. След като сте прекарали детството и ранната си младост сред закачки дали имате скрити крайници по тялото, защото живеете близо до АЕЦ, а зли състуденти в Студентски град са римували „Козлодуй“ с какво ли не, вече не искате и да чувате за родното си място. Искате да сте близо до центъра. Ако може – баш в центъра.

Харесвате полицаите от IV РПУ

И те, като другите, няма да ви свършат работа ако се наложи, но пред IV-о поне има градинка.

 
 

Роби Уилямс е готов да се върне в „Тейк дет“

| от chr.bg |

Роби Уилямс е готов да се върне в „Тейк дет“, ако и Джейсън Ориндж се съгласи.

Водещите Филип Скофилд и Холи Уилоуби попитаха Роби Уилямс в британското телевизионно предаване „Тази сутрин“ дали наистина групата замисля отново да се събере в пълен състав за 30-годишнината си през 2020 г. Това означава той и Джейсън Ориндж да се присъединят към Гари Барлоу, Марк Оуен и Хауърд Доналд. Роби Уилямс отговори, че е готов да го направи, но не знае какво е отношението на Джейсън.

Роби Уилямс напусна за пореден път „Тейк дет“ през април 2014 г., а през септември същата година го последва и Джейсън. През март тази година Гари Барлоу каза, че „няма шанс“ Роби да се върне.

Петимата не са пели заедно от 2011 г. Гари Барлоу обаче е доволен от групата и като трио.

 
 

5 неща, които (може би) не знаете за Никол Кидман

| от chronicle.bg |

Никол Кидман… Дори само споменаването на това име извиква редица асоциации, свързани с няколко култови филма и едно от най-красивите лица на съвременното кино. „Мулен Руж“, танците, песните. „Часовете“, Вирджиния Улф и последвалият „Оскар“. „Заешка дупка“, „Студена планина“, „Широко затворени очи“… списъкът е много дълъг.

Това е Никол Кидман, която днес става, както обичаме да казваме, една година по-прекрасна.

Родена е в Хонолулу, Хаваи, но родителите са австралийци, отишли в САЩ със студентски визи. Така че Кидман е стопроцентова австралийка, въпреки че умее да ни заблуждава, че е американка. Завръща се в Австралия, когато е на 4 години.

Започва уроци по балет, когато е само на три, по-късно постъпва в Младежкия театър на Сейнт Мартин, Австралийския театър за младежи, и театъра „Филип Стрийт“.

Като певица има не по-малко успехи. Става известна с вокалните си изпълнения във филма Мулен Руж. По-късно, заедно с Роби Уилямс записва песента „Somethin’ Stupid“ (по оригинала на Синатра). Песента достига 8-мо място в австралийската ARIAnet класация за сингли, и е номер 1 в продължение на 3 седмици във Великобритания.

След сравнително безуспешен период преди няколко години, миналата година Кидман се завърна подобаващо с „Големите малки лъжи“. Селест Райт е един от най-добрите персонажи в телевизията на 2017 г. и тази амбициозна и силна жена донесе на Кидман редица награди, сред които „Еми“ и „Златен глобус“.

На рождения ден на една от любимите ни актриси споделяме 5 любопитни факта за нея, които може би не знаете. Вижте ги в галерията горе.