Новата ера? Супертреньори и супертенисисти

| от |

„Супер“ е думата, която по много причини приляга на сезон 2014. Суперизненади – заради четирите различни победителя в Големия шлем. Супердрами – заради полуфинала на Мастърса в Лондон между Стан Вавринка и Роджър Федерер, последвалите разговори на висок тон в съблекалнята, отказването на Маестрото и триумфа на швейцарското дуо на купа „Дейвис“ седмица по-късно. Суперпробиви – заради трите титли и полуфинала на Уимбълдън на Григор Димитров, излизането на сцената на имена като Ник Кирьос и Борна Чорич и първия азитски финалист от шлема в лицето на Кеи Нишикори.

Суперзавръщания – заради преродения Роджър, който наниза изумителните 73 успеха през годината и напомни за времената, в които властваше в тениса. Супервърхове – заради шеметния сезон на Новак Джокович, в който той завърши под №1 при мъжете и не остави съмнение в доминацията си, като ни подари епичен мач за трофея на Уимбълдън срещу 7-кратния шампион Федерер.

Но има една утвърждаваща се мода, която стои в основата на повечето от тези постижения и тенис специалистите намериха за редно да ѝ дадат име в духа на събитията от сезона – СУПЕРтреньорите. „Умните играчи взимат решението да се отдадат на тази идея и се придържат към него, което ги прави дори още по-добри“, разкри формулата Матс Виландер.

В търсене на мястото си в тенис елита, първи се престраши Анди Мъри като шокиращо покани в ложата си Иван Лендъл в края на 2011-а. Но едно от най-странните партньорства на корта се оказа печелившата карта за шотландеца. Защото след години на поддържаща роля в „Голямата четворка“, той пречупи в пет сета Новак Джокович и вдигна първата си титла от Шлема на US Open 2012. През 2013-а Анди прекрати и 77-годишното чакане на британците за трофей от Уимбълдън, като този път взе чиста победа над сърбина.

„Иван ме накара да приемам по-нормално емоциите от поражениеята, защото знаеше как се чувствах, беше минавал през същото“ – заявявал е неведнъж Мъри в интервюта. Журналистите неведнъж са коментирали суровия начин, по който Лендъл се отнася с възпитаника си, как му крещи по време не тренировки и т.н. Но като резултат Мъри стана различен тенисист, разчиташе на първия си сервис, беше по-уверен във втория, натискаше повече топката и в играта му личеше агресия, която се изпари след контузията в гърба и раздялата с Железния Иван.

„Всеки се справя с напрежението от победите по различен начин – коментира Лендъл решението си да се откаже от треньорското място в щаба на шотландеца през март 2014 г. – След травмата и очакванията към него заради спечелването на Уимбълдън, Анди имаше нужда да прекарва дори повече време с мен, а аз не можеш да му го осигуря.“

Дали Мъри е извлякъл максималното от това сътрудничество вероятно никога няма да разберем, но със сигурност то вдъхнови вълната от супертреньори в тениса. А самият Анди предприе още по-смел ход, като отново избра треньор с титли от Шлема, но този път жена – Амели Моресмо. Партньорството им тепърва ще се доказва, но през това време останалите от елита на мъжкия тенис реагираха с попълнения в своя щаб.

Стан Вавринка избра Магнус Норман, който макар да няма трофей от Славното каре, донесе такъв във витрината на швейцареца на тазгодишния Australian Open. Стан грабна и единствената си Мастърс титла в Монте Карло, където се справи с Роджър Федерер, а в края на сезона двамата осигуриха историческа първа купа „Дейвис“ за страната си.

През декември 2013-а Новак Джокович и Роджър Федерер извадиха своите супероръжия като наеха съответно Борис Бекер и Стефан Едберг. „Знам, че в началото хората са се питали „Полудя ли Новак?!“, но с времето се сработихме и сега се чувствам като важна част от отбора“, в типичния си шеговит, но и директен стил коментира германецът. Мнение, потвърдено и от дългогодишния наставник на сърбина – Мариан Вайда, който работи в тандем с легендата.

„С Борис се разбираме прекрасно – обясни Вайда. – Виждаме, че Ноле е по-мотивиран, когато и двамата сме с него. Сега вече намерихме правилния начин да се сработим и да говорим с него. Обменяме мнения и стратегии, шегуваме се…“ Извън взаимните похвали, фактите сочат, че Новак пречупи големия си конкурент през сезона, Роджър Федерер, при това на „свещената трева“ на Уимбълдън и завърши сезона като №1 в света.

Федерер пък може и да изпусна този шанс за 18-и трофей от Шлема и рекорден осми в Лондон, който щеше да го отдели от постижението на Пийт Сампрас, но изживя сезона на прераждането. След мъчителните болки в гърба и крайно разочараващата 2013-а, Роджър завърши 2014-а с 73 победи, 2 Мастърс триумфа, още 3 титли и така желаната купа „Дейвис“! А на полуфинала в Шанхай срещу Ноле се видя, че агресивната му стратегия наистина успява да „влезе в съзнанието на противника“, каквато самият Роджър твърди, че е целта му.

„Стефан ме върна на мрежата – призна 33-годишният Федерер. – Той много подобри тази част от играта ми, паснахме си в много точен момент от кариерата ми.“ Едберг пък обобщи: „Роджър трябва да прекарва времето си вътре в корта, да е агресивен и да се опитва да скъсява продължителността на точките. Работим върху промяната в стила му и за щастие резултатите показват, че се справяме. Отделни точки решиха финала на Уимбълдън, едва ли някой щеше да се изненада на различен изход от битката.“

Да, през последните 12 месеца Федерер показа стил, за който се смяташе, че принадлежи на една все по-отдалечаваща се епоха в кариерата му и в тениса като цяло. Маестрото играеше по-бързо, по-остро, постоянно атакуваше мрежата и сякаш дори разбираше по-добре този компонент, ако това въобще е възможно.

„Легендата има силата да ти каже, че играеш правилно и не е нужно да променяш нещо – напомни Виландер. – И ти ще послушаш безусловно треньора си, защото изпитваш уважение към него. Затова сегашните тенисисти трябва да пропуснат поне една генерация в търсенето на супертреньор. Трябва да наемеш човек, който си гледал, когато си бил на 10-11 години и си искал да бъдеш като него. “

А други двама от супертреньорите на тура се сблъскаха (макар и от ложите) на финала на US Open, където Горан Иванишевич видя как неговият възпитаник Марин Чилич шокира света с първата си титла от Шлема. Майкъл Ченг пък успя да превърне Кеи Нишикори в първия азиатец, който стига до мач за трофея в турнир от карето.

„Аз знам как да натисна бутони, които не са били натискани преди в процеса му на тренировки – коментира след двубоя Иванишевич. – Марин е по-спокоен на корта, работихме много върху сервиса и мощта му.“

Нишикори пък разгърна невероятното си умение да придава страхотна скорост на топката от всяка точка и възможност. Духът на Ченг сякаш се всели в Кеи, що се отнася до придвижването по корта, което го изведе до петото място в световната ранглиста. „Промяната отнема време, но когато постигаш резултати, всичко е наред“, лаконично коментира Ченг огромния прогрес на Кеи.

Всъщност от челната петица единствено Рафаел Надал остава тотално изолиран от новата вълна и уверено залага на изградения през годините изключително печеливш тандем с чичо му Тони. Но дори и без него, истината е, че навлизането на супертреньорите инжектира огромна доза популярност в имиджа на тениса в световен мащаб. Връщането на някои от най-яките легенди в тази активна роля може единствено да помогне на спорта и по всичко личи, че го прави.

Защото както сезон 2014 показа – супертреньорите правят супертенисисти./tenniskafe.com

 

 
 

Едгар Алън По: тост с коняк и три червени рози

| от chronicle.bg |

На днешната дата през 1809г. се ражда един автор, чиито произведения вдъхновяват всички майстори на хоръра, начело със Стивън Кинг, занапред. Това е Едгар Алън По, когото познавате може би предимно от поемата му „Гарванът“.

По е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с  мистерии и е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази. Той е и създателят на детективския жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика. Освен това, Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само чрез писателска дейност. Разбира се, това го довежда до сериозни финансови затруднения.

Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко в университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка „Тамерлан и други поеми“ , подписана анонимно – „от жител на Бостън“.

После прави завой от поезията към прозата и прекарва следващите няколко години, работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата „Гарванът“.

Две години по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-01

На 3 октомври 1849г. По е открит на улица в Балтимор „в ужасно състояние и… нуждаещ се от спешна помощ“, според думите на човека, който го намира – Джоузеф У. Уокър. Едгар е отведен до близката болница, където умира в събота, 7 октомври 1849г. в 5 часа сутринта. Той не успява да се съвземе достатъчно, за да обясни как се е стигнало дотам да е в такова окаяно състояние и, незнайно защо, носи дрехи, които всъщност не са негови. Съобщено е, че Едгар неколкократно извиква името „Рейнолдс“ през нощта преди да умре, макар че е неясно към кого се е обръщал с това име. Някои източници твърдят, че последните думи на По са: „Господ да помогне на бедната ми душа“ (Lord help my poor soul).

Цялата лекарска документация, включително и свидетелството за смърт, са изгубени. Вестниците по това време съобщават за смъртта на писателя като „мозъчна претовареност“ или „интелектуална възбуда“, често срещани тогава евфемизми за смърт поради петнящи репутацията причини като алкохолизъм.

Въпреки всичко истинската причина за кончината на Едгар По остава загадка.

Мистериозността, която забулва живота, и особено смъртта на Едгар По, продължава да витае и след неговата кончина. От 1949 г. насам, незнаен човек тайно посещава гроба на писателя всяка година на рождената му дата. Тази традиция продължава вече 50 години, поради което е най-вероятно посетителите да са повече от един. Независимо от това, ритуалът е винаги един и същ: всяка година в ранните часове на деня на 19 януари, загадъчната личност вдига тост с коняк при гроба на По и оставя три червени рози.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-1

Писателят оказва силно и значително влияние както върху американската и световната литература, така и върху космологията и криптографията. На базата на неговото творчество са създадени редица музикални произведения, филми, видео игри и други. Днес някои от местата, където е живял, са превърнати в музеи.

В чест на неговата дата, сме ви приготвили някои цитати, с които да си припомните вечното му творчество:

„Границите, разделящи Живота и Смъртта, са сенчести и неясни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото?“

„И нощите ми – призрак кошмарен –
и – без теб! – мойте тягостни дни
ме зоват в онзи край легендарен,
дето твойта походка звъни.
О, в какъв ли пак танц лъчезарен!
Над какви ли въздушни вълни!“  – На една от Рая

„Най-хубавите неща в живота те карат да се потиш“.

„Полудях с дълги интервали на ужасяващо здрав разум“.

„Ако искате на мига да забравите нещо, напомняйте си да го запомните“.

„Тези, които мечтаят през деня, знаят неща, за които тези, които мечтаят само насън, дори не подозират“.

„Имам огромна вяра в глупаците – ще го нарека самочувствие“.

„Науката все още не е отговорила връх ли е на интелекта или не лудостта“.

„Никога не съм бил наистина луд, освен в случаите, когато беше намесено сърцето ми“.

„Никога да не страдаш означава никога да не си бил благословен“.

„Вярвай само на половината от това, което виждаш, и на нищо от това, което чуваш“.

„Годините любов се изтриват от само минутка омраза“.

 

„И стоях аз в него вгледан, а той върху бюста бледен

бе от лорд по-горд и важен, че започнах разговор:

„Нямаш ти качул разкошен, но не си страхлив, а мощен,

гост от край, де в мрак всенощем бродят Сенки странен хор.

Как те Сенките наричат в черния Плутонов хор?“

Той програкна: „Nevermore!“

 

Чух, но своя слух не вярвах и учуден, поглед впервах; —

не намирах — и пак дирех смисъл в този отговор. —

Никой смъртен — уверявам! — не е бивал посещаван

в късна полунощ от гарван, гост неканен с огнен взор;

на вратата му да кацне, да пронизва с огнен взор

и да грака: „Nevermore!“

 

Не последва грак повторно: тъй замлъкна тежко, морно,

сякаш своя дух упорно вля в тоз странен разговор.

Ала слаб да го разгатна, промълвих едва понятно:

„Той ще хвръкне безвъзвратно пак във синия простор —

както всичко — безвъзвратно! — пак далеч от моя взор!“

Грак отвърна: „Nevermore!“,

из „Гарванът“

 
 

Гръмотевицата на Хари Потър не е точно гръмотевица

| от chronicle.bg |

Последната книга за хари Потър излезе преди 12 години. От тогава би трябвало да сме наясно с всички малки факти и фактчета около вселената на малкия магьосник. Но не е така.

Оказва се, че звестният белег на челото на Хари, който е под формата на гръмотевица, всъщност не е точно гръмотевица. 

Той само е с такава форма, но не символизира гръм. Тя прозихожда от самото заклинание Авада Кедавра. Когато хари е още бебе, през 1981 година, Лорд Волдемор идва в къщата на родителите му в Годрик Холоу, за да ги убие. След като приключва с баща му, Джеймс, той се отправя към майка му, Лили, и самия Хари. Тя успява да го спаси като жертва собствения си живот и след като смъртоносното заклинание се връща към Волдемор, Хари остава невредим освен блега му.

Той е под формата на гръмотевица, защото такова е движението с магическата пръчка, при изпълнение на заклинанието Авада Кедавра.

Може би Хърмаянитата сред Потър феновете вече знаеха този факт, но той със сигурност не е популярен. И честно казано предпочитаме такива неща да идват от Pottermore вместо новини като тези от миналата седмица.

 
 

Хората с висок морал по-рядко имат чувство за хумор

| от chronicle.bg |

Хората с висок морал е по-малко вероятно да бъдат забавни или да се смеят на чужди смешки, твърди се в ново изследване. По този начин те създават впечатление на „покровителствени или прекалено стриктни“, твърдят учените от Университета в Сингапур.

В изследването си те откриват, че високият модал всъщност може да повреди на имиджа на човек. „Въпреки че прекалено моралните хора често са адмирирани за постъпките и характера си, те могат да бъдат приети и негативно заради ограниченията, които си налагат. Заради нравите си те избягват или нарушават по-свободни и безгрижни ситуации, което пък може да ги развали и за останалите. Така че не винаги целомъдрието ще ви бута напред – в някои случаи дори може да вреди.“

В изследването са използвани шеги и мемета.

Хуморът, който се използва, целенасочено прекрачва някои граници, за да притесни хората с висок морал. „Те могат да проявяват и да се наслаждават на шеги стига те да не нарушават границите на благоприличието“, пишат учените в изследването си. „Конкретно служителите и мениджърите с такава ценностна система могат да са много полезни за бизнеса, особено с вярността си и доверието, с което се ползват. Но техният принос може да има цена като погледнем от социална гледна точка.“

 
 

Disney адаптира и „The Hunchback of Notre Dame“

| от |

„The Hunchback of Notre Dame“ е следващият (пореден) филм на Disney, който ще бъде превърнат в игрален. Снимките вече за започнали, а идеята е филма да бъде мюзикъл.

Disney пусна анимацията през 1996 година като пожъна среден успех. Тя отбеляза и края на ренесансовия период на студиото през 80-те и 90-те като тя беше последният високобюджетен 2D филм. След него Disney последва примера на Pixar и „Toy Story“ – към 3D.

„The Hunchback of Notre Dame“ не пожъна същия успех като „Beauty and the Beast“ и „The Jungle Book“, но сега предстои да видим как игралната му версия ще стои до техните игрални версии. 

Сценарист ще е Дейвид Хенри Хуанг, а композитори – Алан Менкен и Стивън Шварц. Двамата вече са работили с Disney, включително и за оригиналния филм. Джош Гад, който работи и по „Frozen“, е изпълнителен продуцент, а също ще играе и Квазимодо. Той озвучава Олаф като ще повтори това във „Frozen 2″ и „Kingdom Hearts 3″, а също така игра и Лефу в „Beauty and the Beast“. Други решения за актьорския състав все още не са правени.

Все още няма дата за премиерата на „Hunchback“. В момента студиото прави още няколко филма едновременно, така че можем да очакваме да мине доста време преди да видим и чуем Гърбушкото на голям екран.