Нова система за регулиране на пресата в UK

| от |

press2-440146

Великобритания одобри нова система на регулиране на преса в сряда вечерта, ход, който според вестниците е драконовски и застрашава свободата на словото, Според бивши жертви на пресата обаче, това се случва с голямо закъснение.

Правителството каза, че иска да изкорени културата – „жадни за скандали“, в някои части на пресата, давайки за пример участието на ежедневник в хакването на мобилния телефон на убита ученичка.

Това ще защити свободата на пресата, заяви Министерство на културата на Великобритания в официалния си Twitter акаунт.

Развитието проправя пътя за нов регулатор в индустрията, правейки по-лесно оплакванията на хората, които смятат, че са ощетени от пресата, да бъдат чути. Регулаторът ще може и да налага глоби в размер до 1 милион паунда.

И трите основни политически партии, включително управляващите консерватори на министър-председателя Дейвид Камерън, защитиха новите правила.

Пресата във Великобритания се опита, но и не успя да блокира новата система чрез съда, твърдейки, че това ще подложи индустрията на възможна политическа намеса, тъй като британският парламент ще бъде в състояние да промени системата, ако поиска. Правителството обаче отхвърли това обвинение.

Много вестници посочиха, че ще продължат да проучват законни канали за анулиране на новата система. Те също така заявиха, че ще я игнорират, за да се опитат да я направят неефективна.

 
 

Запознайте се с футболните фенове на четирите фаворита за световната купа

| от WebCafe.bg |

Истинските фенове подкрепят отбора си, без значение дали побеждава, или губи. Те са пламенни и поставят играта над всичко.

Те обичат и живеят за футбола. Следят своите любимци навсякъде, по всяко време и им подражават.

Затова и всички толкова нетърпеливо очакваме началото на предстоящото Световно първенство.

От 14 юни до 15 юли по стадионите в Русия ще премерят сили най-заслужилите 32 отбора от цялата планета в битка за най-важната купа във футбола.

А, докато траят битките на терена, феновете са тези, които с трепет ще очакват мачовете на своите любимци и ще следят всяка една минута в този едномесечен рай за тях, наречен Световно първенство.

Очакват се над 1 милион туристи да пристигнат в Русия заради Мондиал 2018. И това са точно хората, които превръщат футболистите в герои – феновете.

Затова и решихме да ви запознаем с характеристиките на привържениците на четирите големи претенденти за световната купа: Германия, Бразилия, Аржентина и Испания.

Германия

Бундестима е настоящият световен шампион. Преди четири години тимът на Йоахим Льов победи Аржентина със „златния“ гол на Марио Гьотце в продълженията, за да вдигне четвъртата си световна купа.

Германците са луди по футбола и неслучайно немски отбор оглавява класацията за най-висока средна посещаемост. Борусия Дортмунд пълни своя „Сигнал Идуна Парк“ над 98 процента за всеки свой домакински мач, но сега всички усилия ще бъдат пренасочени към подкрепата на националния отбор.

618x346

Част от феновете бяха изненадани от избора на Льов да не повика крилото на Манчестър Сити Лерой Сане, но за Бундестима най-важното винаги е било отборният дух и максималната ефективност.

Със сигурност, руските магазини, капанчета и барове вече са се заредили с милиони литри бира, без която гледането на мач просто не е същото. А за германците тя е абсолютно задължителна и още повече, когато става дума за Световно първенство.

Бразилия

Англичаните може и да са измислили футбола, но бразилците го превърнаха в магия.

Изминаха цели 16 години от последната титла на „селесао“. Сега обаче изглежда, че отново е дошло време за самба.

Погледите на всички привърженици на „зелено-жълтите“ са приковани в голямата звезда Неймар. Заедно с него, селекционерът Тите може да разчита на футболисти като Роберто Фирмино, Филипе Коутиньо, Габриел Жезус, Каземиро и цели двама вратари от световна класа в лицето на Алисон и Едерсон.

За феновете в страната на кафето футболът е нещо повече от страст. Той е религия за тях. А футболистите, окичвали се със световното злато, се превръщат в божества.

618x419

Звездите на Бразилия са готови отново да занесат трофея вкъщи и да „зашият“ шестата звездичка на екипа си и това ще е най-голямата радост за привържениците.

Аржентина

Ако сме свикнали да говори за футбола като за религия за бразилците, то в Аржентина това придобива буквален смисъл.

Страната си има един различен, напълно свой бог и неговото име е Диего Марадона. Наистина – марадониан е официална религия към църквата на Марадона с над 200 000 последователи.

618x367

Мондиал 2018 обаче е последният шанс за Месията да се извиси до образа на бог на Марадона. Последната световна титла на Аржентина е от 1986-а, донесена именно от тима на Марадона и на феновете вече им омръзна да чакат.

Всички знаят, че няма как Лионел Меси сам да я спечели, но при нов провал на „албиселесте“, след този преди четири години срещу Германия, основните критики отново ще бъдат насочени срещу него.

Аржентинците не се интересуват колко трофея има Меси с Барслеона или колко „Златни топки“ е спечелил. Важното за тях е, че все още не е спечелил нищо за тях, за Аржентина.

Ако не пренесеш клубните успехи и в националния отбор, за феновете на Аржентина си просто един мултимилионер, който радва нечии други фенове – от другата страна на океана, в Европа.

Така са устроени привържениците на Аржентина и никой няма право да ги вини.

Испания

Испанските фенове на футбола едва ли има от какво да се оплакват. Те изживяха четири луди години, между 2008 и 2012-а, когато „ла фурия“ триумфира на два пъти с европейската и веднъж със световната купа.

Реал Мадрид, Барселона, Атлетико Мадрид и Севиля пък окупираха клубния футбол и спечелиха 13 от общо 14-те възможни европейски трофея: Шампионската лига, Лига Европа и Суперкупата на УЕФА.

След края на Световното и преди началото на новия сезон за Суперкупата на Европа ще спорят двата мадридски гранда – Реал и Атлетико. А какво по-хубаво от една световна купа между победите им в Шампионската лига и Лига Европа и сблъсъка им за Суперкупата?

Световното първенство идва много навреме, за да обедини, поне за кратко феновете. Последните години са тежки за Испания заради проблемите около референдума за независимост на Каталуния. Националния отбор бе разкъсван от нападки ту срещу звездите на Барселона, ту срещу тези на Реал.

Но сега е време всички отново да запеят в един глас за „ла фурия“. И, бъдете сигурни, ще го направят.

618x346

С любезното съдействие на REXONA MEN LIMITED EDITION

Източник: WebCafe.bg

 
 

Анджелина Джоли посети лагер за сирийски бежанци в Ирак

| от chr.bg |

Американската актриса Анджелина Джоли е на посещение в Ирак. Джоли, която е специален посланик на ООН по въпросите на бежанците, посети лагер на кюрдски бежанци в северната част на страната.

По думите на актрисата, обществото трябва да засили вниманието си към проблемите на бежанците по света. Джоли каза, че ООН е събрала едва половината пари от нужните средства за справянето с проблема с бежанците в Ирак и Сирия. Тя обяви също така, че е притеснена от малкото дарения, които организацията получава и тази година.

Според актрисата и режисьор без помощта на цялата международна общност – няма как проблемът с бежанците да бъде решен.

 
 

Глупавите цитати на известните

| от chr.bg |

И ние да давахме по 100 интервюта на ден, рано или късно и ние щяхме да кажем някоя глупост.

Отговорността към думите обаче е най-голяма когато имаш хиляди последователи. Това идва автоматично с известността и всеки, който получи световно или дори локално внимание, трябва да има това предвид.

В днешната ни галерия събрахме 12 найстина невероятни цитата от световно известни личности, които са просто прекрасни! Разбира се, голяма част от тях просто искат да се харесат и този устрем понякога дава откат.

Прочетете великите има реплики!

 
 

Ех, няма такива играчи вече*

| от Daher Lammoth |

Пол ши*ания Гаскойн, или просто Газа.

Или футболистът, който молеше за тишина журналистите на пресконференция, след което се изпърдяваше или оригваше в микрофоните. Същият футболист, който за рождения ден на негов чернокож приятел, му подарява посещения в солариум. Отвлича клубния автобус и го разбива в една спирка. Гонят го от хотел, задето се е къпал гол в декоративния фонтан на входа. Изсрал се в чорапите на Дженаро Гатузо, един от най-свирепите футболисти, за добре дошъл в новия му отбор. Изпикава се върху лицето на капитана Ричард Гъф през нощта, за да го събуди, защото не могъл да заспи и иска да играят билярд с него. Треньорът му сър Боби Робсън го нарекъл „тъп като метла“, а на следващия ден Газа излиза на тренировка със стърчаща метла от калците….

Ех, няма такива играчи вече :'(

Тези, които ме познават от малък, знаят че винаги съм симпатизирал на най-големите дървета в световния футбол – Англия. Най-вече заради онзи национален харизматичен отбор от 1990 г., съставен от „касапина“ Тери Бътчър, Стюърт „Психо“ Пиърс, споменатия магически ненормалник Газа, вечно бинтования като след война Марк Райт, геният-идиот Крис Уодъл, дядо Шилтън и легендата-джентълмен Гари Линекер (вероятно единстеният от онзи отбор, който не се напивал до припадане). Този отбор спечели сърцето на съвсем малкия Дахер, който за първи път гледаше оназ странна игра с топка. Физиономиите на Газа са имали пръст в това.

И макар през годините държавните им управители, начело с тъпи патки като Тереза Мей, или военнопрестъпници като Тони Блеър и „Пиг Гейт“ Камерън, да бяха направили всичко възможно да ме отвратят от английската нация, все пак английският хумор, писатели като Дейвид Мичъл, Тери Пратчет, Докинс, режисьори като Ридли Скот, Кен Лоуч, Дани Бойл, Мийдоус и т.н. комици и музиканти, и най-вече спомените за Газа, поддържаха симпатията ми към това общество.

Утре Англия излиза срещу Тунис. Англичаните продължават да стават все по-сиви и все по-нехарезматични. Звездата на отбора е фъфлещия Хари Бастунов (Кейн). Дори колегата му от Тотнъм, кореецът Хюн Мин Сон, говори по-разбираем английски от него.
Тактиката на англичаните е ясна – търчане по фланговете на житния бегач Стърлинг и центриране с надеждата да бъде уцелена главата на Хари.

И все пак….. Кам Он Ингерлааанд! Бйип Бийп Бийп.

 

*Текстът е представен без редакция от фейсбук страницата на Daher Lammoth